РЕШЕНИЕ
№167
Гр.Русе, 27.10.2016г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично
съдебно заседание на 04 октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Г.И. като разгледа докладваното т.д.№122 по описа за 2016 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иска е с
правно основание чл.422 ГПК
Постъпила е
искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление,гр.София,ул.“Московска“ №19
чрез пълномощника А. А. М. с адрес за кореспонденция гр.Русе,ул.“Александровска“ №4 срещу И.И.Л. ЕГН ********** ***.Твърди,че с ответницата
са сключили Договор за кредит за текущо потребление от 23.10.2012г.,по силата
на който тя е получила кредит в размер на 20000 евро и се е задължила да го
върне ведно с уговорените лихви,в сроковете и при условията на
договора.Кредитът е осчетоводен,усвоен изцяло и погасяван по кредитна сметка
№20612125.Целия размер на кредита от 20000евро е усвоен от кредитополучателя на
23.10.2012г. по посочената в договора разплащателна
сметка с титуляр И.Л..Съгласно т.2 и 5 от договора за кредит,кредитополучателя
се е задължил да изплати кредита в срок от 120 месеца с месечни
вноски,включващи главница и лихва,съгласно Погасителен план.Падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 01 число на месеца,чрез разплащателната
сметка на ответницата.Кредитополучателя е заплащал преференциален променлив
лихвен процент в размер на 7.95% годишно при изпълнение на условията,описани в
Приложение №2 към договора.Съгласно т.7.5 от Общите условия,лихвата се
начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.В
т.8 от Договора за кредит е предвидено,че кредитополучателя заплаща на
кредитора такси и комисионни,съгласно действащата към датата на събирането на
съответното плащане Тарифа на „Банка ДСК“ за таксите и комисионните по
обслужване на задължението и принудително събиране на вземането.Когато
кредитополучателя не внесе дължимите суми,с размера им се увеличава
дълга.Съгласно т.19.1 от Общите условия при забава на плащането на месечната
вноска от деня,следващ пад0ежната дата,определена в договора,частта от вноската,представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент,увеличен с надбавка за забава
в размер на 10 процентни пункта,като надбавката за забава не се прилага,ако
кредитополучателя погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата..В т.19.2 от Общите условия е предвидено,че при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,целия остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие,като до предявяване молбата за
събирането му по съдебен ред,остатъка от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент,увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта,а
след тази дата-със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.Считано от м.януари
2015г.кредитополучателя И.Л. е изпаднала в забава.За периода от 02.01.2015г.до
23.06.2015г. кредитополучателя не е погасил дължими месечни плащания за лихви в
общ размер на 649.60 евро,което по безспорен начин удостоверява,че в този
период е налице неизправност от страна на кредитополучателя-неточно изпълнение.Допуснати
са нередовности в плащанията на вноските по кредита/общо 142 дни забава/,което
е довело до на предсрочната изискуемост на вземането на основание т.19.2 от
ОУ.Върху неплатените вноски е начислена санкционираща лихва съгласно т.19.1 от
ОУ.Поради неплащане на дължими месечни плащания и на основание чл.20.1.1 във
вр.с чл.19.2 от ОУ,банката е упражнила правото си и е обявила целия остатък от
кредита за предсрочно изискуем,считано от
22.06.2015г.“Банка ДСК“ЕАД е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита под формата на нотариална покана на нотариус Иглика
Кирилова,връчена на И.Л.-лично при отказ на
15.05.2015г.С оглед изложеното на 22.06.2015г.банката е осчетоводила кредита
като предсрочно изискуем.На 24.06.2015г. банката е
подала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.По
образуваното заповедно производство- ч.г.д. №3508/2015г. на
РРС,на 26.06.2015г. е издадена Заповед за изпълнеие на
парично задължение и изпълнителен лист №2998 от 06.07.2015г. в
полза на банката за главница 16655.47 евро,лихви,лихвени надбавки,такса,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 24.06. до окончателното плащане
и разноските по делото.Образувано е изп.д.№20168330400112 по описа на ЧСИ
В.Маринов.В срока по чл.414 от ГПК ответницата е депозирала в съда възражение
срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение и в едномесечния срок банката
е предявила настоящия иск.Моли съдът да признае за установено съществуването на
парично вземане на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника И.И.Л.,произтичащо от договор
за кредит за текущо потребление от 23.10.2012г.,което вземане е удостоверено в
Извлечение по чл.417 т.2 ГПК от счетоводните книги на банката към 23.06.2015г.
за следните суми към тази дата: 16655.47 евро-изискуема главница по договор за
кредит от 23.10.2012г.,694.60 евро-неплатена редовна лихва за периода от
02.01.2015г.до 23.06.2015г.,14.40 евро-лихвена надбавка за забава върху
просрочена главница за периода 02.01.2015г.до 21.06.2015г.,13.89 евро-лихвена
надбавка за забава върху цялата главница за периода 22.06.2015г.до
23.06.06.2015г.,60 евро-такса изискуемост,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 24.06.2015г.-подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането,както и всички разноски по делото.Прави доказателствени
искания: да се приемат писмените доказателства,да се изиска и приложи ч.г.д.
№3508/2015г. на РРС,да се назначи съдебно-счетоводна
експертиза.
Ответника
И.И.Л. е подал в срок отговор на исковата молба,с който твърди,че същата е
неоснователна и недоказана.Признава,че между „Банка ДСК“ ЕАД и нея има сключен
договор за кредит за текушо потребление от 23.10.2012г.С писмо от 17.04.2015г. ответницата е поискала от „Банка ДСК“ ЕАД да и бъде
представена справка за размера на задължението му към този момент.На
20.04.2015г. същият е получил отговор,че към
18.04.2015г. по два договора за кредит има
задължение,което е било погасено.На 20.04.2015г. с
международен банков превод от VP Bank Лихтенщайн,видно
от платежното нареждане е извършено плащане по посочената банкова сметка ***
„Банка ДСК“ ЕАД.Датата на вальор на трансфера е 25.04.2015г.,транзакцията е с
№153248В47634.Предвид обстоятелството,че плащането не е прието от банката в
качеството и на платежен оператор,на 27.04.2015г. е получено уведомление от
СУИФТ СЪРВИЗ бюро,което доказва,че вината за неполучаване на превода е на бенифициера „Банка ДСК“ ЕАД.Същата не е
изпълнила изискванията за секюритиращ канал за изпращач с кредитен рейтинг
ААА,в резултат на което не е получено разрешение за извършване на прехвърлянето
на сумата и се сочи,че вината е на ищеца.Счита,че с приложения в последствие
документ от Международната организация за сетълмент за разплащания Суифт-сервиз
Бюро Брюксел Белгия ясна се посочва чия е вината за неосъществената
транзакция.Въз основа на тези доказателства категорично и безспорно се
доказва,че плащането е извършено добросъвестно и извършената банкова операция е
автентична и и дава правото да търси международен арбитраж от горепосочената
Суифт организация.Плащането е неосъществено по вина на банката на получателя и
има значение за заверяването на сметката и признаване на плащането за
получено,а от там и за погасяване на задължението.Предвид разпоредбата на чл.68
ал.3 от Закона за платежните услуги и платежните системи,когато вината за
неполучаване на едно плащане е в оператора на получателя,той следва да покрие
съответното плащане.Въпреки изложеното „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК и е
образувано изпълнително дело,като дългът е бил погасен.Изпълнителния лист е
издаден на основание чл.417 т.2 от ГПК по Разпореждане за незабавно изпълнение
без идентифициращ номер.Обръща внимание,че
е налице определение на РРС,с което е постановено спиране на незабавното
изпълнение по образуваното изпълнително дело на ЧСИ.Моли съдът да постанови
решение,с което да се признае извършеното от ответницата плащане,както е че
дължимите задължения по Договор за кредит за текущо потребление от 23.10.2012г.
са изцяло погасени.Моли да се признае за несъществуващо вземането на „Банка
ДСК“ ЕАД,както и претендираните от нея лихви и разноски.Представя писмени
доказателства и експертиза по транзакции в световната мрежа.
С
допълнителна искова молба ищеца заявява,че твърденията на ответника,че дългът е
погасен преди издаване на разпореждането за незабавно изпълнение са
неоснователни и недоказани.Счита,че представените документи към
отговора,конкретно отчет от АТМ и съобщение от Суифт Сервиз Бюро да бъдат приети
от съда като доказателства,тъй като са издадени в чужда държава,без да са
надлежно заверени и с поставен „апостил“ на държавата,от която
изхождат,съобразно изискванията на Конвенцията за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни актове,а същите документи не са заверени по
съответния ред от МВнР.Освен това същите не доказват автентичност и точно
изпълнение на платежна операция,която се описва в тях.Предвид изложеното моли
съдът да изиска на осн.чл.183 от ГПК ответника да представи оригинала на
документите или официално заверен препис от тях.Счита,че същите по никакъв
начин не удостоверяват,че е направено плащане на 20.04.2015г. към кредитора и че това плащане не е прието по вина на
банката.“Банка ДСК“ ЕАД е директен член на различни платежни системи в левове и
евро и получава директно чрез тях преводите за своите клиенти,като описаното в
отговора изискване за входящ за банката превод не отговаря на нормалните
банкови практики.Документите,на които основава твърденията на ответника не удостоверяват
по некакъв начин реализирано плащане към кредитора,като следва да се имат
предвид изискванията на чл.305 от ТЗ- плащането не е получено от банката и
същото не може да бъде отразено в счетоводните книги.Освен това Заповедта за
изпълнение на задължения за вземания на парични суми на осн.чл.417 ГПК има
номер- №2167/26.06.2015г. и той е посочен в
изпълнителния лист.Счита,че не следва да се назначава исканата от ответницата
международна експертиза,тъй като е неотносима към предмета на делото.
С
допълнителен отговор на исковата молба ответника заявява,че поддържа изразеното
в предходния отговор.Отново твърди,че кредитора е в забава,не приемайки
плащането на И.Л. направено с международен банков превод и е доказана неговата
вина и е цитиран чл.95 и 97 от ЗЗД.Твърди,че сметката не е заверена както
изисква чл.305 от ТЗ по вина на банката и средствата са останали в буферна
транзитна сметка на арбитражна организация.Представените доказателства са без
„апостил“,тъй като не са издадени от държавна администрация и е достатъчно,че
преводите са на лицензиран преводач.При издаването заповедта за изпълнение не
са били налице законовите предпоставки.Липсва индентификационен номер на
Заповедта за изпълнение и това я прави недействителна,а от тук и издадения
изпълнителен лист.Съгласно закона за платежните услуги и платежните системи БНБ
води публични регистри на операторите на платежни системи.В списъка на
участниците в СБСРВ е видно,че „БанкаДСК“ ЕАД е една от тях и за нея попада
отговорността за усвояване на международните трансфери.Поддържа искането за
международна експертиза и вещото лице да има квалификация относно извършването
на международно плащане.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор по делото, че „Банка
ДСК“ ЕАД ЕИК********* и ответника И.И.Л. ЕГН ********** са сключили Договор за
кредит за текущо потребление на 23.10.2012г. в гр.Русе,по силата на който на
втория-кредитополучател е отпуснат кредит в размер на 20000 евро.В т.2 от този
договор е записано,че срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца,считано от дата на неговото усвояване,а
съгласно т.3 кредита се усвоява еднократно в срок до 30 дни.Падежната дата за издължаване е 01 число на месеца.Съгласно
т.8 кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на
7.95% годишно,при изпълнение на Условията по програма ДСК Лидер,описани в
приложение №2 на договора.При нарушаване на тези условия кредитополучателя губи
правото да ползва преференциите и се прилага стандартен потребителски кредит,който
годишен лихвен процент е 15.45%.Годишния лихвен процент по кредита е 8.82 и
може да бъде променян при предпоставките,предвидени в Общите условия /ОУ/.В
чл.15 от договора е записано,че кредитополучателя заплаща такси,съгласно
Тарифата за лихвите,таксите и комисионите,с които е запозната.Съгласно т.19.1
от ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня,следващ падежната
дата,определена в договора,частта от вноската ,представляваща главница,се
олихвява с договорния лихвен процент,увеличен с надбавка за забава в размер на
10 процентни пункта,като надбавката за забава не се прилага,ако
кредитополучателя погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата.В т.19.2 от ОУ е предвидено,че при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни,целия остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие,като до предявяване на молбата за събирането
му по съдебен ред,остатъка от кредита се олихвява с договорения лихвен
процент,увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта,а след
тази дата със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза кредита от 20000 евро е усвоен от
кредитополучателя И.Л. на 23.10.2012г. чрез превод по лична разплащателна
сметка,която е открита в ДСК- №171122.Същата е погасявала кредита до
01.02.2015г.,от която дата преустановява плащането на погасителните вноски.Заключението
е,че към 24.06.2015г.,на която е подадено заявление на издаване на заповед за
изпълнение общото задължение на ответницата по процесния договор за кредит е
23930.91 евро,платено е 6537.55 евро и остава да се дължи 17393.36 евро.Във връзка
с отговорите на ответницата по исковата молба същата е представила
доказателства-документи изписани не на български и заверени от всеки тях,че са
верни с оригинала.Съгласно представените преводи на български език единият
документ е международен банков превод,с дата
на нареждане 20.04.2015г.,сума на банковия превод 23600 евро,а с
комисионна и такса 24046.65 евро.Като клиент наредител е записан И.И.Л.,а като
банка бенифициер Банка ДСК България и е записана една негова сметка.Основанието
е погасяване на целия дълг ведно с такси и лихви за забава по кредитни сметки по Договор за кредит от 23.10.2012г. и Договор за кредит от 31.10.2012г.Там е записана препоръка към
бенифициера по нареждане да прилага правилата за секюритизиране за мрежата
клиенти с кредитен рейтинг в ААА клас на банката-изпращач VP Банка Лихтенщайн.Периода за
изравняване на нивата е 25.04.2015г.Другият превод е на съобщение,съгласно
което СУИФТ СЕРВИЗ БЮРО съобщава на ВП Банка Лихтенщайн,в качеството и на
изпращач на транзакцията,с цел да ги уведоми,че бенифициерът на международно
платежно нареждане с описан номер, Банка ДСК България не е изпълнил нашите
изисквания за секюритизиращ канал за изпращач с рейтинг ААА,в резултат на което
нямат нямат разрешение за извършване на прехвърлянето на сумата.Уведомяват
ги,че може да предприемат процедура по арбитраж за покриване на загуби от
блокиране на средствата.По настоящото дело е приложено ч.г.д.№3508/2015г.по
описа на Русенския районен съд,откъдето е видно,че по заявление на банката е
издадена Заповед №2167 от 26.06.2015г. по чл.417 ГПК,с която се разпорежда
длъжника И.И.Л. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 16655.47 евро-просрочена
главница по договор за кредит от 23.10.2012г. със законната лихва от
24.06.2015г.,649.60 евро-неплатена редовна лихва за периода
02.01.2015г.-23.06.2015г.,14.40 евро лихвена надбавка върху просрочена
главница,14.40 евро лихвена надбавка върху цялата главница,60 евро такса
изискуемост и разноски по делото:680.37 лева заплатена държавна такса и 1040.28
лева юристконсултско възнаграждение.Срещу тази заповед е подала възражение ответницата
по делото,а иска предмет на делото е подаден от заявителя в законния
едномесечен срок.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, с
правно основание чл.422, ал.1 вр. 414, ал.1 ГПК. Предявен е от заявител, в
законния едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК. Ответник по иска са оспорилата заповедта длъжница.
При разглеждането на положителния
установителен иск по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже факта, от който
произтича вземането и размера му, а ответницата-длъжник-възраженията, които го
погасяват, изключват или унищожават. В случая, ищеца твърди, че ответника не е
изпълнил задълженията си по договор за кредит, в резултат на което последният
бил обявен за предсрочно изискуем. Спора по делото се свежда до това, сумите,които
се претендират по исковата молба отговарят ли на задължението на ответницата по
процесния договор за банков кредит и погасени ли са те от нея чрез международен
банков превод на сумата 23600 евро в „Банка ДСК“ЕАД по нареждане на ответника И.И.Л.,поради
което ответницата счита,че иска следва да бъде отхвърлен.
Според съда отговора на първият
въпрос е положителен, а съображенията му за това са следните: От заключението
на икономическата експертиза е установено, че кредита от 20000 евро по Договор
за кредит за текущо потребление от
23.10.2012г. е усвоен от И.Л. на същия ден чрез превод по личната и
разплащателна сметка,която е открита в „Банка ДСК“ АД №171122.Съгласно
погасителния план,който е неразделна част от договора,съгласно уговорения
лихвен процент по условията на програма „Лидер ДСК“-7.95% годишен са уговорени
равни месечни вноски,състоящи се от главница и договорна лихва- обща 242.13
евро с първоначален падеж 01.11.2012г.От тогава кредитополучателя заплаща тези
вноски и изпада в просрочие с вноската на 01.02.2015г.до 01.06.2015г. и
съгласно т.7 от договора той губи правото да ползва преференциите на програма
„Лидер ДСК“ и от 19.06.2016г. се прилага стандартния лихвен процент в размер на
13.45% годишно.Съгласно договореното в т.19.1 от ОУ при забава на плащането на
месечната вноска от деня,следващ падежната дата,частта от вноската,представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент,увеличен с надбавка 10%
пункта.В т.8 от договора е уговорено,че кредитополучателя заплаща на кредитора
такси и комисионни,както и други разходи,свързани по обслужване на задължението
за принудително събиране на вземането.Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-24.06.2015г.ответницата И. èлова има следните задължения към „Банка ДСК“ АД по описания договор за
кредит за текущо потребление: главница-16655.47 евро,редовна лихва по
т.8-649.60 евро,лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода
02.02.2015г.-21.06.2015г.-14.40 евро,лихвена надбавка за забава върху цялата
главница за периода 22.06.2015г.-23.06.2015г.-13.89 евро,такса изискуемост-60
евро.Освен това банката е осчетоводила и направените разноски по завеждане на
заявлението пред РРС,а именно:680.37 лева заплатена държавна такса и 1040.28
лева юристконсултско възнаграждение.Банката е обявила целия остатък от кредита
за предсрочно изискуем и на 24.06.2015г. е подала заявление за издаване заповед
за изпълнение до РРС за задълженията на И.Л. към нея по договор за текущо
потребление от 23.10.2012г.Видно от приложеното ч.г.д.№3508/2015г.на РРС,същият
е издал Заповед №2167/26.06.2015г.за изпълнение на задължения,с която е
разпоредил длъжника И.Л. да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумите,така
както са описани по-горе от заключението на вещото лице.Ответницата обаче
твърди,че установителния иск следва да бъде отхвърлен,тъй като е извършил плащане по посочената от „Банка ДСК“
ЕАД сметка в размер на 23600 евро и с това е погасено изцяло задължението.Заключението
на иконоимическата експертиза е категорично,че такова плащане по сметка на
„Банка ДСК“АД не е извършвано.Съгласно чл.305 от ТЗ плащането се смята за
извършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност
сумата на задължението на кредитора.В полза на нейното твърдение ответницата представя
писмени доказателства-едно нареждане за превод от И.И.Л. на клон №Роуд Таун за
сумата 23600 евро към банка-бенифициер
„Банка ДСК“ гр.София като към нея записани специални указания:Да направят
тяхната сметка,приемаща ниво на Секюритизиране с рейтинг ААА клас на
банката-изпращач ВП Банка Лихтенщайн и е даден срок 25.04.2015г.Другото
доказателство е съобщение от VP BANK LTD /Британски Вирджински Острови/ до ВП Банка Лихтенщайн,с което го
уведомява,че бенифициера на международно платежно нареждане „Банка ДСК“
България не е изпълнила изискванията за секюритизиращ канал за изпращач с
кредитен рейтинг ААА в резултат на което те нямат разрешение за извършване на
прехвърлянето на сумата и е налице блокиране на средствата.От тези документи
следва да се направи категоричния извод,че превод на сумата 23600 евро в „Банка
ДСК“ ЕАД не е направен и такива суми не са постъпили по сметката и.Това се
признава от ответницата в устните състезания,но твърди,че това е по вина на
ищеца,който е изпаднал в забава-чл.95 от ЗЗД.Както бе описано по-горе страните
по делото са сключили Договор за кредит за текущо потребление от 23.10.2012г..,по
силата на който И.Л. като кредитополучател е поела задължение да заплати главницата по
кредита,лихви и такси за обслужване на кредитора „Банка ДСК“ЕАД по определена
там сметка.По тази сметка кредитополучателя е заплащал част от дължимите лихви
и такси,по тази сметка следва да се издължат и всички дължими суми,което е
изключително задължение на ответницата.В този договор „Банка ДСК“ ЕАД не е
поемала ангажимент за секюритиращ канал и от това не може да се направи
извод,че тя необосновано не дава съдействие на длъжника.Договора,така,както е
подписан от страните по него следва да се спазва от тях и това е неговата
цел.Нещо повече,съгласно чл.20а от ЗЗД същия има силата на закон,за тези които
са го сключили.Задължение на ответницата е да направи така,че плащането да
стане със заверяване сметката на кредитора.
Ето защо съдът намира, че задължението на ответницата към
банката е в размера, посочен по-горе от заключението на вещото лице, поради
което и установителния иск следва да бъде уважен изцяло,каквато е сумата и по
заповедното производство.
С оглед изхода на спора, ответницата дължи на ищеца
разноски за заповедното производство в размер на 1720.65лв. , както и сумата 2230.92лв.
разноски за настоящата инстанция.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на И.И.Л. ЕГН ********** ***,че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК********* сумата 16655.47
евро- главница,ведно със законната лихва от 24.06.2015г. до окончателното
изплащане на вземането,както и 649.60 евро-неплатена редовна лихва за периода
02.01.2015г.-23.06.2015г.,14.40 евро-лихвена надбавка за забава върху цялата
главница за периода 22.06.2015г.-23.06.2015г.,14.40 евро-лихвена надбавка за
забава върху просрочена главница за периода 02.01.2015г.-21.06.2015г.,60 евро
такса изискуемост, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№3508/2015г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА и Ирина И.Л. ЕГН ********** да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК *********
сумата 1720.65 лева разноски за
заповедното производство,както и сумата 2230.92 лева разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Окръжен съдия: