Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при
секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №15918 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.09.2019 год.,
постановено по гр.дело №13783/2017 год. по описа на СРС, ГО, 55 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г.К.К. срещу „К.п.“
ЕООД искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 17 810.40 лв.,
представляваща възнаграждение по неформален договор за изработка от 2015 год. с
предмет – оран, дискуване, култивация, торене и сеитба на земеделска земя,
наета от ответника в землището на гр.Черноморец, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №12396/2016 год. по описа на
СРС, ГО, 55 с-в – 02.03.2016 год. до окончателното й изплащане; отхвърлен е ,
като е отхвърлен е предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г.К.К. срещу „К.п.“
ЕООД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 220 лв. –
обезщетение за забава в размер на 0.01 % от просрочената главница за периода от
28.04.2015 год. до 04.05.2015 год.; отхвърлени са предявените от „К.п.“ ЕООД
срещу Г.К.К. насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 за връщане
на 700 литра дизелово гориво Е5, предявен като
частичен от 7 620 литра, дадени на отпаднало основание – развален договор
за изработка, за връщане на 3 000 кг. амониева селитра, предявен като
частичен от 20 500 кг., дадени на отпаднало основание – развален договор
за изработка и насрещен иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1 500 лв. – част от вземане с цял размер от
41 750 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в авансово платени арендни вноски от ищеца на собствениците на наетата
земеделска земя, която е останала неизползвана поради неизпълнение на
задълженията на ответника по договора за изработка и ответникът по първоначалните
искове е осъден да заплати, както следва: на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 807.73 лв. и по сметка на
СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 4.40 лв., представляваща държавна
такса по ч.гр.дело №12396/2016 год. по описа на СРС, ГО, 55 с-в.
Срещу
решението в частта му, в която са уважени първоначалните искове и са отхвърлени
предявените насрещни искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от „К.П.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно интерпретирал събраните доказателства по делото, не бил взел
предвид технологията, по която се извършвало засаждането на една земеделска
култура, като изводите му противоречали на агротехническите изисквания и на
нормалната логика. Действително поради своето естество отделните земеделски операции
имали своята завършеност, те следвало да се извършват в определена
последователност, поради което не можело да се смесват или да се извършват
едновременно върху една и съща земеделска земя. Ето защо след като една
операция била извършена, преди да се премине към следващата, следвало тя да
бъде одобрена от възложителя, респ. приета от него. Нямало пречка да бъде и
заплатена, което в разглеждания случай било извършено по настояване на ищеца по
първоначалните искове. Същевременно не можело да приеме, че всяка една от
операциите била самостоятелна, тъй като това противоречало на селскостопанската
логика. Всяка от операциите имала смисъл само ако бъде постигнат крайния
резултат – засяването на земеделската земя със съответната земеделска култура.
Самостоятелно тези операции нямали никакво предназначение. След като били
извършени операциите не можели да запазят своето действие за следващия сезон,
поради което и самостоятелното им извършване нямало смисъл. Тези операции
представлявали отделни етапи от крайния резултат – засяването на съответната
земеделска култура. Действително всяка от операциите можела да се извърши от
различни изпълнители, но в случая по делото било установено, че те трябва да се
осъществят от едни изпълнител – ищецът, който имал машини и работници. В този
смисъл неправилно СРС бил приел, че възложените работи – оран, дискуване,
култивиране, торене, сеитба, били възлагани отделно, а не като общ резултат. Възложителят
очаквал от изпълнителя да извърши точно това – освен да подготви земята, да
засее и слънчогледа, точно така, както бил сторил с кориандъра. Неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че насрещните искове са неоснователни, тъй
като изпълнителят нямал вина, че сеитбата не била извършена навреме, тъй като
възложителят бил доставил семето за сеене едва през м.май. Т.е. съдът все пак
приемал, че изпълнителят имал задължението да засее, но не го изпълнил, тъй
като семето не било доставено навреме. Това доказвало, че на изпълнителя не
били възложени отделни работи, а постигането на общ резултат – сеитба на
слънчоглед върху 1 670 дка. земя, което се установявало и от показанията
на свидетеля Динев. СРС бил основал изводите си единствено върху показанията на
свидетеля К., който бил баща на ищеца по първоначалните искове и бил заинтересован,
като същият бил заявил, че не е извършена втора култивация, както и последващи
дейности и че не е бил платен кориандъра, поради което спрели да работят.
Неправилно било прието, че липсват своевременно заявени възражения от
възложителя относно качеството и сроковете на изпълнението, а те били направени
две години по-късно. Възраженията на възложителя били направени непосредствено
след като станало ясно, че изпълнителят не може да завърши работата си в срок,
които били направени под формата на преустановяване на работата и прекратяване
на договора. Видно било от представения протокол за извършена земеделска услуга
от 04.05.2015 год., че изпълнителят не бил извършил голяма част от възложената
му работа, а именно втора и трета култивация на четири блока земеделска земя с
обща площ от 850 дка., т.е. на повече от половината земя, както и торене на същите
блокове. Според свидетеля К. подготовката на почвата можела да завърши най-рано
на 06.05.2015 год., след което можела да започне сеитбата, но било видно от
заключението на вещото лице по съдебната агрономическа експертиза, че това щяло
да доведе до компрометиране на реколтата и да направи всички действия по
обработката на земята и засяването на слънчогледа икономически неизгодни.
Въпреки че бил закъснял с подготовката на блоковете за сеитба, изпълнителят не
продължил да работи. Неправилно СРС бил приел, че изпълнителят нямал вина за
своята забава и че бил изпълнявал нарежданията на назначения от възложителя
агроном, който следял работата му. Според вещото лице по съдебната агрономическа експертиза слънчогледът
трябвало да бъде засят до края на м.април . Т.е. налице било лошо изпълнение,
което трябвало да бъде приравнено на пълно неизпълнение, по което възражения обаче
първоинстанционният съд не се бил произнесъл. Дори и да се приемело, че
изпълнителят нямал задължението да засее, то с оглед изслушаното заключение той
отново бил в забава, тъй като след посочената дата било икономически неизгодно
да се извърши засяването на слънчогледа. При това положение възложителят не
можел да се възползва от извършената от изпълнителя оран, дискуване, торене и
култивиране, тъй като същите били направени с оглед засаждането на определена
зеленчукова култура. Следователно извършената от ищеца работа не можела да
използва за нейното договорено предназначение, което водело до пълно
неизпълнение на договора за изработка. В този случай съгласно разпоредбата на чл.
265, ал. 2 ЗЗД не се дължало заплащането на възнаграждение по договора след
неговото разваляне. Възражението по чл. 265, ал. 2 ЗЗД имплицитно включвало
възражението за недължимост на цялото уговорено възнаграждение. В този смисъл
съдът бил длъжен да извърши намаляване на претендираната от ищеца сума. На
следващо място сочи, че към 04.05.2015 год. не била завършена обработката на половината
от земята, поради което и не било възможно засаждането на слънчогледа. На
посочената дата били предадени 820 дка., които били подготвени и до този момент
нямало нужда да се доставя семето, което било съхранявано в складовете на
дружеството. Неправилно СРС бил приел, че изпълнителят няма вина за забавата,
тъй като възложителят следял работата му чрез компетентно лице, чиито
нареждания земеделският производител изпълнявал, включително относно видовете и
броя на обработките и времето за това. Дори и да се приемело, че представителят
на възложителя бил определил времето на започване на сеитбата, което я
обезсмисля, то за да получи плащане изпълнителят трябвало да предупреди
възложителя на основание чл. 267, ал. 2 ЗЗД, че е икономически неизгодно да се
сее слънчогледа след 05.05., каквото предупреждение не се твърди да е било
отправяно. Неправилно СРС бил приел, че процесният договор не е бил прекратен,
а бил прекратен едва две години след изтичане на срока му на действие с
подаването на насрещната искова молба. В нормите на чл. 262, ал 2 и чл. 265,
ал. 2 ЗЗД били уредени специални правила за разваляне на договора за изработка.
След като от показанията на свидетеля К. било установено, че Д.Д.представлява
дружеството, то същият имал правото да прекрати процесния договор. Наличието на
изявление за разваляне на договора следвало недвусмислено от отнемането на
даденото на изпълнителя гориво, с което следвало да извърши работата. Ето защо
моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а първоначалните
искове – отхвърлени, респ. насрещните искове – уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата Г.К.К. не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК първоначални искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
и насрещни частични искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и с
правно основание чл. 88, ал.1, изр. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Установено
е въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства – двустранно подписани фактури и протокол за извършена земеделски
услуги от 04.05.2015 год., а и не се спори между страните, че през м.август
2014 год. между тях е бил сключен договор за извършване на агротехнически
услуги за стопанската година 2014/2015 год. /виж дефиниция на понятието
„стопанска година“, дадено с § 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в
земеделието/, по силата на който ответното дружество възложило, а ищецът –
регистриран като земеделски производител, приел да извърши оран, дискуване, култивация,
торене и сеитба на слънчоглед на земеделска земя от общо 1 670 дка., наета
от ответника в землището на гр.Черноморец, както и оран, дискуване, култивация,
торене и сеитба на кориандър на земеделска земя от общо 154 дка., наета от
ответника в землището на гр.Черноморец, със своя техника и работна сила, срещу
задължението на възложителя да заплати възнаграждение по единични цени за
отделните услуги, като възложителят следвало да предостави необходимите за
изпълнение на работата проект и материали – гориво, амониева селитра за торене и
семена.
В разглеждания
случай по делото е безспорно, че най-късно до 28.04.2015 год. представител на
ответното дружество е изготвил протокол за извършени земеделски услуги, от
който е видно, че ищецът е предал изпълнението на следните услуги: оран на 154
дка. земи, за което ответникът му изплатил дължимото възнаграждение; дискуване
на 154 дка. земи, за което ответникът му изплатил дължимото възнаграждение;
първа и втора култивация на 154 дка. земи /или обща 308 дка./ – на обща
стойност 1 078 лв.; торене на 154 дка. земи, за което ответникът му
изплатил дължимото възнаграждение и сеитба на кориандър на 154 дка. земи – на
стойност 539 лв.
За
неизплатеното възнаграждението за услугата култивация ищецът издал данъчна
фактура №195 от 28.04.2015 год. за сумата от 1 293.60 лв. /или 1 078
лв. без ДДС/, а за неизплатеното възнаграждение за услугата сеитба – данъчна
фактура №193 от 28.04.2015 год. за сумата от 646.80 лв. /или на 539 лв. без
ДДС/, които били получени от ответника, който не оспорва, че е приел работата
без възражения, както и дължимостта на посочените суми.
Безспорно
е също така, че на 04.05.2015 год. бил съставен двустранно подписан от страните
протокол за извършени земеделски услуги върху общо 1 670 дка. земи,
разделени на пет блока, от който е видно, че ищецът предал изпълнението на
следните услуги: оран на 1 670 дка. земи, за което ответникът му изплатил
дължимото възнаграждение; дискуване на 820 дка. земи, за което ответникът му
изплатил дължимото възнаграждение; първа култивация на 1 670 дка. земи –
на стойност 5 845 дка.; втора култивация на 820 дка. земи – на стойност
2 870 дка., трета култивация на 820 дка. земи – на стойност 2 870
лв.; торене на 820 дка. земи – на стойност 1 640 лв. В протокола е
отразено, че не са извършени дискуване, втора и трета култивация и торене на
останалите земи, както и че не е извършена сеитба на слънчоглед по отношение на
всички земи, а неизплатената част от възнагражденията за осъществените услуги
култивации и торене възлиза на 13 225 лв. /без ДДС/.
Спорните
между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с
това дали уговорените услуги – оран, дискуване, култивация, торене и сеитба на
слънчоглед на земеделска земя от 1 670 дка., наета от ответника в
землището на гр.Черноморец, са били възложени отделно или като общ резултат, т.е.
дали се касае за един договор или за множество такива, респективно дали в
първия случай ответното дружество валидно е развалило договора поради наличието
на забава от страна на ищеца при изпълнение на част от задължението му,
равносилна на пълно неизпълнение /в т.ч. за значението на срока за изпълнението
на възложените услуги/, както и дали са изискуеми вземанията на ищеца за
възнаграждения.
Настоящият съдебен състав приема на
първо място, че процесният договор по своето правно естество е разновидност на
договора за изработка /чл. 258 – чл. 269 ЗЗД/. Същият има за предмет
извършването на множество услуги, които са различни по вид /притежават
обективна обособимост, представляват отделен продукт на труда/, следва да бъдат
изпълнени в различно време и за тях се дължи отделно възнаграждение. Естеството
на всяка от дължимите от изпълнителя престации – извършване на всяка от
услугите, предполага еднократна активност – изпълнителят трябва да извърши различни
по съществото си действия, определени от вида на услугата, както и да отчита
изпълненото. Т.е., касае се за отделни договори за изработка, всеки от който не
е такъв за продължително или периодично изпълнение, като потестативното право
на разваляне може валидно да бъде упражнено само по отношение на съответния
договор, по който е налице лошо и/или забавено изпълнение.
На следващо място СГС счита, че
всеки от договорите има характеристиките на фикс-сделка по смисъла на чл. 87,
ал. 2 ЗЗД – тъй като задълженията на ищеца – оран, дискуване, култивация,
торене и сеитба на слънчоглед на земеделска земя от 1 670 дка., е следвало
да се изпълнят непременно в точно определен момент, извън който престацията
напълно се обезсмисля /срокът е съществена част от предмета на съответния договор,
който е неизпълним в никое друго време, т.е. неизпълнението в уговорения срок
се приравнява на пълно неизпълнение/. И
това е така, тъй като осъщественото логическо тълкуване при условията на чл. 20 ЗЗД на съдържанието на договорите, в т.ч. на специфичното естество на възложените
работи, тяхната цел, обичаите в практиката и добросъвестността /виж например
Решение № 71 от 03.06.2009 год. на ВКС по т.дело № 767/2008 год., ІІ т. о.,
ТК/, налага извода, че срокът по договорите е бил обвързан с особеностите в
агротехниката на слънчогледа, която предвижда времето за предсеитбена обработка
на почвата и за сеитба /чл. 63, ал. 1 ЗЗД/. Видно е от заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-агрономическа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че стандартните предшественици на слънчогледа са
зимните зърнено-житни култури, като ако почвата е чиста от плевели или слабо
заплевена, веднага след прибирането на житните култури се извършва лятна оран
на дълбочина 22-25 см. в периода август-септември. Ако на площта е направено
подмятане /лющене/ на стърнището, през лятото се оре на същата дълбочина чак
след 25-30 дни с цел унищожаване на покълналите плевели и самосевки. Ако последните
са в голямо количество през настъпващата есен, площите се дискуват, култивират
или се преорават плитко на 10-12 см. с многокорпусен плуг. По принцип при
производство на маслодаен слънчоглед е крайно нежелателно отглеждането му след
предшественик също слънчоглед. След като това е допуснато следва да се извърши
сваляне и натрошаване на останалите след жътвата слънчогледови стъбла – с тежки
валяци, след което натрошените остатъци от слънчогледовите стъбла се заорават
чрез провеждане на задължителна дълбока оран най-малко 23-25 см. през есента.
През пролетта на следващата година /2015 год./ преди сеитбата се извършва
култивиране с чизел култиватори и едновременно с това – брануване за
разрохкване и заравняване на повърхността на почвата. Ако ще се ползват почвени
хербециди, внесени чрез инкорпориране, се извършва още едно култивиране за
вкарване на хербицидите в почвата. Едновременно с това се извършва и заораване
на предварително разхвърлен азотен тор. Тези мероприятия се извършват
непосредствено преди сеитбата с основна
цел – запазване на почвената влага и намаляване на загубите от бързо
действащия с почвените компоненти азотен
тор. Слънчогледът се засява през пролетта, когато почвата на дълбочина 5-6 см.
се затопли до 8 градуса за сортовете и до 10 градуса за хибридите. В конкретния
случай това е времето между 20-30 март за Южна България. Всяко по-малко или
по-голямо закъснение след този срок, влияе негативно до силно негативно върху
размера на очаквания добив. Закъснението в сеитбата и съответно поникването на
растенията, ги поставя в условия, несъответстващи напълно на изискванията им
към топлината на почвата и атмосферния въздух, светлината, почвената влага,
като в резултат на това отделните фенофази на развитие на растенията попадат в
неподходящи почвено-климатични условия. В резултат на късна сеитба – в периода
5-10 май и по-късно, фазите бутонизация /образуване на съцветията/ и цъфтежа
попадат в период на намалена почвена влага, както обикновено се случва често
при късна сеитба след 22-25 април, то размерът на добива значително ще намалее,
тъй като в тези фази от развитие растенията изразходват около 60 % от
необходимото им общо водопотребление. Следователно най-благоприятният срок за
сеитба на слънчогледа за землище с.Черноморец е от 30 март до 4-5 април. При
хипотетично очакван добив от 100 %, то при сеитба в периода 10-20 април,
намалението на размера щял да бъде с около 10 %, при сеитба в периода 20-30
април – 20-25 %, а при сеитба в периода 5-15 май – най-малко 35-40 %, или
компрометиран. Минимално необходимото технологично време за засаждане /сеитба/
на слънчоглед на площ от 1 670 дка. с 3 бр. трактори било 3 дни и
половина, а като се отчете наторяване преди това с амониева селитра на площ от
850 дка., за което било необходимо минимално време от още един ден и половина,
то общо били необходими пет дена работа на тракторите.
При фикс сделките правото на
разваляне на договора е на страната, в полза на която е определен срокът, а в
случая това е възложителят. В този случай развалянето на договора се
осъществява без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок съгласно чл.
87, ал. 2 ЗЗД. Предупреждението за разваляне е неформално, освен ако договорът
е бил сключен в писмена форма – чл. 87, ал. 1 изр. 2 ЗЗД.
Изпълнителят е длъжен да извърши
работата съобразно поръчката – съобразно изискванията, упътванията и проектите
на поръчващия. Изработеното трябва да съответства на уговореното в предметно,
времево, качествено и количествено отношение. На задължението на изпълнителя да
изработи кореспондира именно правото му на възнаграждение при спазване на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка
на другата. Съответното изпълнение предпоставя съответното възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 266,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение е
обусловено от приемане на работата от възложителя – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената
работа обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно
изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства на
поръчаното. Приемането може да се извърши както изрично, така и с конклудентни
действия, като законът не съдържа формални изисквания
за начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде
извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства – писмени доказателства, гласни доказателства,
съдебна експертиза.
В разглеждания случай въз основа на
съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства по делото следва да
се приеме, че услугите, изразяващи се в първа култивация на 1 670 дка.
земя, втора култивация на 820 дка. земя, трета култивация на 820 дка. земя и
торене на 820 дка. земя, за които ищецът претендира заплащането на
възнаграждение, са били своевременно извършени от него и приети от възложителя.
Различен извод не следва от двустранния протокол, съставен и подписан от
страните на 04.05.2015 год., доколкото същият обективира предаването и
приемането на работата на изпълнени още през есента на 2014 год. услуги – оран
и дискуване, за които възложителят е заплатил и съответното възнаграждение.
Напротив протоколът обективира извънсъдебното признание на възложителя за
ползата от извършените услуги, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК с
оглед останалите данни по делото следва да се приеме, че отговаря на истината,
а и в отговора на исковата молба и в насрещната искова молба същият твърди, че
ищецът е в забава само по отношение на задължението си да извърши сеитба на
слънчоглед, който резултат е следвало да бъде престиран най-късно до 30.04.2015
год., както и по отношение на задължението си да извърши култивация и торене по
отношение на останалите 850 дка. земя от общо 1 670 дка.
Следователно с оглед изложеното вече
по-горе и установеното по делото въз основа на съвкупната преценка на събраните
доказателства възложителят не би могъл валидно да развали договорите за първа и
втора култивация на 154 дка. земи и за сеитба на кориандър на 154 дка. земи, тъй
като не е налице неизпълнение от страна на длъжника.
Щом възложителят изрично е приел
една част от изработеното /чл. 266, ал. 1 ЗЗД/ – в частност по договора за
втора култивация на 1 670 дка. земи, по който услугата е осъществена по
отношение 820 дка. земи, по договора за трета култивация на 1 670 дка.
земи, по който услугата е осъществена по отношение 820 дка. земи и по договора за
торене на 1 670 дка. земи, по който услугата е осъществена по отношение
820 дка. земи, и тази част отговаря на условието да му бъде полезна /противното
нито се твърди, нито се установява по делото/ – чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, то
изпълнителят има право на частично възнаграждение, дори когато впоследствие
договорът е развален поради неговото неизпълнение. Сключените между страните
договори за втора култивация на 1 670 дка. земи, за трета култивация на
1 670 дка. земи и за торене на 1 670 дка. земи не биха могли и да
бъдат развалени по отношение на изпълнените до момента услуги, т.е цялостно
разваляне на посочените договори е недопустимо на основание специалната норма
на чл. 265, ал. 2 ЗЗД – както извършените, така и евентуално неизвършените
услуги са обособими самостоятелно /доколкото е несъмнено и обстоятелството, че
земите са били разделени на блокове/, като в рамките на общо възложеното
изпълнението на процесните услуги не компрометира качеството и годността за
използване по предназначение на изпълненото в цялост, включително частично
приетото – виж Решение № 196 от
05.03.2010 год. на ВКС по гр.дело № 747/2009 год., ІІІ г. о., ГК, Решение № 5
от 15.03.2010 год. на ВКС по т.дело № 390/2009 год., І т. о., ТК, Решение № 306 от 14.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 60/2015 г., IV г.
о., ГК, Решение № 23 от 04.08.2014
год. на ВКС по т.дело № 1938/2013 год., І т. о., ТК.
Отделно от това следва да се посочи,
че в случая извършването на работата не е било възможно без съдействието на
възложителя – той е трябвало да предостави на изпълнителя гориво, амониева
селитра, семена, както и да му даде проект /доколкото същия признава, че е имал
назначен агроном, който е следял работата на изпълнителя и му е указвал какви
по вид и брой обработки на земята да прави и по кое време – виж т. 7 от
въззивната жалба/, необходими за изпълнението на съответните договори – виж
разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Възложителят нито е изложил конкретни
твърдения, нито е ангажирал доказателства за това кога и по какъв начин от него
са били извършени съответните насрещни помощни действия, а и за тези
обстоятелства не е налице признание от изпълнителя /същият не оспорва
единствено, че е получил съдействие от кредитора във връзка с изпълнението на
услугите, за които претендира възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД/, поради което и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният
съд приема, че такива не са били осъществени, поради което и са настъпили
последиците на забава на кредитора – чл. 95, чл. 96, ал. 1 ЗЗД. В този случай
последният не може да развали договора /съответния договор/, защото длъжникът е
изправен. А ако задължението е по фикс сделка /както е в частност/, забавата на
кредитора е причина за невиновна невъзможност за изпълнение на задължението на
изпълнителя и облигационното правоотношение се прекратява по право.
В този смисъл релевираните по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК първоначални претенции по чл. 266, ал. 1 ЗЗД се явяват
изцяло основателни и подлежат на уважаване, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
По отношение на насрещните частични искове с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД и с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД:
По принцип евентуалното
разваляне на процесните договори има обратно действие – чл. 88, ал. 1 ЗЗД, поради което и даденото от страните по тях би подлежало на връщане
/в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване/. Последиците от
развалянето на двустранния договор се изразяват в това страните да си върнат
престациите, които са си разменили, за да бъде възстановено състоянието отпреди
сключването на договора. Връщането се дължи поради това, че договора като
правно основание на разменените престации отпада.
С оглед приетото вече по-горе, че между
страните по делото са възникнали множество правоотношения по договори за
изработка, част от които са били изпълнени точно от ответника и по отношение на
които ищецът не би могъл валидно да упражни правото да ги развали, както и че за
възложителя не е възникнало правото да развали договорите за втора култивация
на 1 670 дка. земи, за трета култивация на 1 670 дка. земи, за торене
на 1 670 дка. земи и за сеитба на слънчоглед на 1 670 дка. земи, по които услугите са били
и частично извършени и приети от възложителя, то последният не се легитимира
като кредитор на вземания по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на предоставеното
гориво и амониева селитра за торене, които са били вложени при изпълнението на
работата /като в насрещната искова молба не са изложени твърдения, че от посочените
материали е останал неизползван в работата остатък, т.е. няма позоваване на авансово
предоставяне на материали за изпълнение на възложената работа/.
А след като част от процесните
договори са били прекратени по право, то възложителят не би могъл да претендира
обезщетение за имуществени вреди по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Следователно предявените насрещни
искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както законосъобразно
е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му
част.
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАВА решението от 03.09.2019 год.,
постановено по гр.дело №13783/2017 год. по описа на СРС, ГО, 55 с-в, в
обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/