РЕШЕНИЕ
№
813
07.11.2019г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
Съдия:
Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 1000 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на З.Т.И. *** против Заповед № 272з-2237/12.08.2019г. на Началник отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Хасково,с която му е наложено дисциплинарно
наказание“ Порицание“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за
незаконосъобразна, неправилна немотивирана и постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила по ангажиране на дисциплинарната
отговорност на служителите в МВР.
Твърди, че цитираните правно значими
факти посочени в обжалваната заповед, не били съставомерни и не кореспондирали
с реалната ситуация. Не било мотивирано виновното поведение на дисциплинарно
наказаният служител, за да се твърди
нарушение на служебните задължения. Не били конкретизирани
дисциплинарните нарушения, като дата и вид.
Сочи се, че не било възможно
определяне на сроковете по чл.195 от ЗМВР, но в случая
дисциплинарната отговорност следвало да се счита погасена по давност,
тъй като шестмесечният план от
06.07.2018г. бил извън едногодишният срок
за налагане на дисциплинарно наказание. Излагат се доводи, че по втората
част от обжалваната заповед не е конкретизирано кои точно деяния и нарушения
на трудовите задължения и по кои преписки
на жалбоподателя, са извършени в
периода от 12.08.2018г. до 31.08.2018г., т.е. в едногодишният срок по чл.195 от ЗМВР.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощник, излагат се допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответната страна -
Началник отдел“Охранителна полиция“ при ОДМВР-Хасково, редовно призован не ангажира становище по основателността на
жалбата.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 1253з-268/14.12.2018г. на ЗА Началник отдел“Охранителна полиция“ при
ОДМВР-Хасково
(л.70) за изясняване на постъпили
предварителни данни, посочени в доклад, рег. № 4575р-3948 от 25.10.2018г. по
описа на Дирекция „Инспекторат“-МВР до Министъра на вътрешните работи, е разпоредено извършване на проверка за установяване
на данни за допуснати дисциплинарни
нарушения от ст. инспектор З.Т.И.-Началник
група“ОАПТПАНДИАД“, в сектор „Пътна полиция“ на отдел“Охранителна полиция“ при
ОДМВР-Хасково. Със
същата заповед поименно бил определен състава на комисията, която да извърши проверката и било указано за резултата от нея да
се изготви справка, която да се докладва в срок до 31.12.2018г. Видно от отразеното в заповедта, жалбоподателят З.И. е
бил запознат със същата на 19.12.2018г.
За резултатите от проверката, наредена с
посочената заповед и след събиране на относимите, според комисията
на която било възложено извършване на
проверката, доказателства, била изготвена справка рег. № 1253р-5632 от 13.06.2019г.(л.38).
Със същата, комисията е предложила на ст. инспектор З.Т.И. като началник
група“ОАПТПАНДИАД“ в сектор „ПП“ към отдел“Охранителна
полиция“ при ОДМВР-Хасково да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от 1 година, съгласно чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР. Видно от
обективираното в справката, З.И. е запознат с последната, срещу подпис, на 13.06.2019г.
в 15.30ч., като изрично е посочил, че не се намира в законоустановен отпуск и е
запознат с правото си да даде възражения
и обяснения и допълнения.
В справката е обективирана резолюция от
08.07.2019г., с текст “На С“ПП“ За прецизиране на дисциплинарната отговорност
за всяко установено нарушение.Срок 08.08.2019г.“
С рег. № 272р-12754 от 14.06.2019г. са
постъпили сведения от З.Т. по повод изготвената справка рег. № 1253р-5632 от 13.06.2019г. На обясненията е поставена резолюция от 12.08.2019г. на ком. А. Н., видно от която обясненията са приети.
С рег. №
1253зр-6087 от 26.06.2019г. е било изготвено становище от комисията назначена
да извърши проверката, в което е
посочено, че след извършена цялостна
оценка на представените допълнителни
сведения и събраните при проверката материали, комисията счита че има
достатъчно основание за реализиране на
дисциплинарната отговорност спрямо ст.
инспектор З.Т.И. за неупражняване
контрол над подчинени, за което предлага на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР, на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание“Порицание“ за срок
от 6 месеца.
На 12.08.2019г. е издадена обжалваната в настоящото производство заповед № 272з-2237, с която на основание чл. 200, ал.1, т.11, вр. с чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл. 204, т.3 от ЗМВР на жалбоподателя З.Т.И. е наложено дисциплинарно наказание “ Порицание “ за срок от 6 месеца.
Видно от изложеното в заповедта, за да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание административният орган е приел, че от страна на държавният служител са извършени дисциплинарни нарушения изразяващи се в следното: За второто шестмесечие на 2018г. ст.инспектор З.Т.И., като началник група“Отчет на ПТП, административно-наказателна дейност и информационно аналитична дейност“ в сектор“Пътна полиция“ на отдел“Охранителна полиция“ е изготвил шестмесечен план с рег. № 1253р-6569/06.07.2018г., който е идентичен и преповтаря плана от първото и второто тримесечие на 2017г., като не е спазена разпоредбата на чл.27, ал.4, т.4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2018г. В заповедта е обективирано също, че в доклад с рег. № 4575/3948 от 25.10.2018г. по описа на Дирекция“ Инспекторат“, изпратен с придружително писмо рег. № 4575р-4016/01.11.2018г. относно извършена проверка на цялостната дейност в ОДМВР-Хасково по линия „Пътна полиция“ разпоредена в МЗ № 8121з-1047 от 30.09.2018г., за периода от 01.09.2017г. до 31.08.2018г., е посочено, че в група “ Отчет на ПТП, административно-наказателна дейност и информационно аналитична дейност“ на сектор „Пътна полиция“ –Хасково, към административно-наказателни преписки, който предстои да бъдат връчени, са прикачени СУМПС и СРМПС, като в АИС –Регистрация не е отбелязано спирането на МПС от движение, а само е променен статуса на СУМПС. Т.е., ст. инспектор З.И. е допуснал да не бъде отбелязвано в „АИС-Регистрация“ спирането на МПС от движение по съставените АУАН, съгласно изискванията на Наредба № I-45/2000г., СРМПС се връщат без МПС да е спирано от движение съгласно Наредба № I-45/2000г. и издадените ЗППАМ по ЗДвП не са предоставяни от служители на група “ Отчет на ПТП, административно-наказателна дейност и информационно аналитична дейност“ в група“Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи на сектор“ПП“ , за да бъде МПС спирано от движение съгласно Наредба № I-45/2000г. в АИС-Регистрация.
Видно от отбелязването в
акта, заповедта е връчена срещу подпис на З.И. на
13.08.2019г. в 15.00 ч., а жалбата срещу
последната е депозирана в АдмС-Хасково и заведена с вх. № 5239
на 14.08.2019г.
В хода на съдебното производство, като писмени доказателства са приети писмените документи съдържащи се в дисциплинарната преписка .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от
Началника на отдел “Охранителна полиция“
при ОДМВР-Хасково, който е компетентен орган, съгласно разпоредбата на
чл. 204, т.4 от ЗМВР.
Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от вида на оспорения са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение , които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай- конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то всяко едно следва да е описано по посочения начин. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт. В случая в заповедта са описани две дисциплинарни нарушения, но не са посочени съществени реквизити от обективната страна на деянията, а именно: мястото на извършването на нарушенията и датата на осъществяването им.
Мястото и датата на деянието са съществен елемент от обективната
страна на изпълнителното деяние на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така
защото посочването им е свързано с преценката относно
компетентността на дисциплинарно наказващият орган, установяване на релевантните за спора факти,
териториалната компетентност на съдебната инстанция, а и поради създаване на
необходимите гаранции за упражняване
правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност
да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити пълноценно, както и с оглед
възможността съдът да упражни адекватен съдебен контрол при преценка
законосъобразността на един административен акт.Това е така, тъй като дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно
нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие),
кога и къде то е осъществено, от обективна страна да е доказана неговата
противоправност (обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение),
от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен
правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и
резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението
от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е
ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице. За да бъде
установено дали с конкретното си поведение едно лице е съставомерно, предполага
надлежно описание на съответното нарушение или нарушения, с всички задължителни
реквизити, наличието на който не е допустимо да се извежда по тълкувателен път.
Ето защо липсата на тези два съществени реквизита, представлява нарушение на формата на административният акт и е самостоятелно основание за отмяната му.
При липса на визирани дати, респ. периоди на твърдените в заповедта за осъществени от наказаното лице нарушения, съдът по принцип е в невъзможност да извърши законосъобразна преценка за спазване изискванията на чл. 195, ал.1 от ЗМВР, но все пак следва да се посочи, че доклада на дирекция „Инспекторат“, на който се е позовал административният орган за да приеме, неизпълнения на служебни задължения от страна на жалбоподателя (касателно неизпълнение на задължения произтичащи от Наредба № I-45/2000г.), касае периода от 01.09.2017г. до 31.08.2018г. Макар, нито за съда нито за наказаното лице да е ясно, кога конкретно в този период същият е допуснал да не бъде отбелязвано в „АИС-Регистрация“ спиране на МПС от движение и СРМПС да се връщат, без преди това да бъдат предоставяни в група“Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи на МПС“, то доколкото обжалваната заповед е издадена на 12.08.2019г., а съгласно чл. 195, ал.1 от ЗМВР наказанието може да се наложи в рамките на една година от извършване на дисциплинарно нарушение, то за осъщественото в периода 01.09.2017г.-11.08.2018г. на наказаното лице не би могла законосъобразно да се търси наказателна отговорност, тъй като правомощията да се наложи наказание за дисциплинарни нарушения, дори да са били извършени е била преклудирана.
При липса на адекватно описание на посочените в обжалваната заповед нарушения, в случая съдът несъмнено е изправен пред невъзможност да упражни адекватен съдебен контрол за законосъобразност на административният акт.
Но за пълнота следва да се посочи, че административният орган е допуснал нарушения на закона при определяне на наложеното наказание. Както вече бе посочено, в заповедта са описани две нарушения, който са свързани с нарушение/неизпълнение на различни задължения и то вменени с различни нормативни актове, респ. норми – първото със Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г., второто с Наредба № I-45/2000г. С посочените нормативни актове с тях се въвеждат различни правила за поведение спрямо субектите до които се отнасят, т.е. въвеждат се различни задължения .
Същевременно,
въпреки че в акта са описани две
нарушения, на наказаното лице е
наложено само едно наказание. По този начин, освен че за съда не е налице
яснота, за кое точно от визираните в административният акт нарушения е наложено същото, се затруднява и правото на защита на наказаното лице да
разбере за какво точно негово нарушение е санкциониран с дисциплинарно
наказание“ Порицание“. По този
начин се е стигнало и до нарушение на разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР,
според която за всяко отделно нарушение следва да се налага отделно наказание. Налагането на отделни наказания за отделните
нарушения е необходимо, доколкото е и свързано с
проверката на издадената заповед от
материална страна, т.е. с доказаността на всяко от извършените нарушения и
оттук с оглед преценката за законосъобразното определяне на отделните наказания.
Това в случая не е сторено. Неяснотата относно това за кое точно осъществено от наказаното лице, според дисциплинарно –наказващият орган следва да се наложи дисциплинарно наказание не
се преодолява и от съдържащите се по преписката справка и становище.
По принцип няма пречки ако органът прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения да определи наказанието по реда на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Тази разпоредба дава правомощия на дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно установени две извършени нарушения на служебната дисциплина от държавен служител, да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание, за всяко нарушение поотделно.
Дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките визирани от закона, но и да е индивидуализирано като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Казано по друг начин, за всяко конкретно нарушение се налага конкретно наказание и то след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя. В диспозитива на обжалваният административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административният орган, директно е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по налагане на отделно наказание за всяко конкретно нарушение описано в обжалваният акт. Горното води на извода, за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от двете визирани в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР . Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и е основание за отмяната й като такава по смисъла на чл. 146,т.4 от АПК. В този смисъл е и практиката на Върховният административен съд изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о.
Допуснато е и друго нарушение- в оспорената
заповед е посочено, че с описаните в нея деяния
наказаното лице е осъществило нарушение на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни
задължения. Същевременно в административният акт е описано, че с първото деяние наказаното лице
е нарушило нормите на Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. , а с второто деяние
не е изпълнило задълженията си
произтичащи от Наредба № I-45/2000г.
Действително, цитираната наредба макар и подзаконов нормативен акт, не е
издадена въз основа на ЗМВР, а въз основа на ЗДВП, при което е мислимо
неизпълнението на задълженията произтичащи от нея да представлява нарушение
именно на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. По
различен начин е издаването на цитираната инструкция. В § 3
от същата изрично е посочено, че се
издава на основание чл. 30, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 5
от Закона за Министерството на вътрешните работи. Следователно тя е
подзаконов нормативен акт по прилагане именно на ЗМВР, а оттук за нарушения разпоредбите й, деянието следва
да бъде квалифицирано като такова по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а не по т.2 от
същата норма, както неправилно това е сторено от дисциплинарно–наказващият орган.
Предвид изложеното съда намира че са налице отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и обжалваната заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски е основателно. Ето защо в полза на същия ще
следва да бъдат присъдени поисканите и действително сторени по делото разноски
в размер на 610.00 лева, от които : 10.00 лева държавна такса и 600,00 лв. действително заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представеният по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между жалбоподателя
и процесуалния му представител –
адв. Ч. за
процесуално представителство по настоящото дело.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
272з-2237/12.08.2019г. на Началник отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр.
Хасково да заплати на З.Т.И., с ЕГН ********** *** разноски по
делото в размер на 610.00(шестотин и десет)лева от които:
10.00 (десет)лева
държавна такса и 600.00 (осемстотин
лева) адвокатско
възнаграждение .
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: