Определение по дело №188/2020 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2020г

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в в закрито съдебно на шестнадесети септември 2020г

в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.

              ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                 ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия Г.

в.гр.д.№ 188 по описа за 2020г,

за да се произнесе, взе предвид :

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 264241/18.08.2020г, подадена от Д.П. Маркова с искане за изменение на Определение № 260212/27.07.2020г в частта му за разноските.

Излага становище за недължимост на същите в производството по подаване на възражение по реда на чл.423 ГПК.

В срока по чл.248 ал.2 ГПК ответната страна по молбата В.П.Д. не е изразила становище.

 

За да се произнесе, въззивният съд съобрази:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество се явява основателна поради следното:

Образуваното пред ВОС производство е по повод постъпило възражение по чл.423 ГПК, подадено от длъжника В.П.Д. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение на ВРС-ХLІІс-в № 8041/22.10.2019 по ч.гр.д.№ 16927/ 2018г за сумата от 20000лв, която въззивницата е била осъдена да заплати на Д.П.Г. на основание договор за наем за период от 2015г до настоящия момент, както и сумата от 1265лв – съдебно-деловодни разноски, за които е бил издаден ИЛ от 18.11.2019, на осн.чл.410 ГПК.

С Определение № 260212/27.07.2020г ВОС е приел, на осн.чл.423 ал.3 ГПК възражението на длъжника В.П.Д. срещу Заповедта за изпълнение. В тази връзка е постановено спиране изпълнение на Заповедта, на осн.чл.423 ал.3 предл.2-ро ГПК.

Защитата на длъжника при условията на чл.423 ГПК има извънреден характер и се основава на изрично и лимитивно посочени предпоставки. Повдигнатият пред въззивния съд спор в това производство има изцяло процесуално правен характер и не касае съществуването на заповедния дълг, т.е материално правното основание на вземането. Затова и с постановеното определение по чл.423 ГПК не се дава разрешение на материалноправния спор за съществуването, ликвидността или изискуемостта на заповедното задължение. При това положение ЗИ не се отменя, а актът на съда е насочен единствено към възстановяване на положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл.414 ГПК.

Тъй като в акцесорното производството по чл.423 ГПК въззивният съд не действа като редовна инстанция, затова и нормата на чл.81 ГПК не намира приложение.

В производството по чл.423 ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат единствено в хипотезата на чл.423 ал.3 вр.чл.411 ал.2 т.3 и 4 ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва ЗИ и издадения въз основа на нея ИЛ. В този случай заповедното производство приключва и затова заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред.

Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи едва при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл.415 ал.2 ГПК /при обезсилване на ЗИ/, било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената ЗИ /при иска по чл.422 ГПК/.

По изложените съображения молбата на Д. Пл.Маркова за изменение на постановеното от ВОС Определение № 260212/ 27.07.2020г в частта му за разноските се явява основателна. Допуснатото от съда процесуално опущение следва да бъде отстранено чрез изменение на определението, като се постанови отмяна на присъдените разноски, както ида бъде обезсилен издаденият ИЛ поради липсата на изп.титул на за  издаването му.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

                           О П Р Е Д Е Л И:

 

         ИЗМЕНЯ определението на ВОС № 260212/27.07.2020г по в.гр.д.№ 188/2020г в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ определението на ВОС в частта, с която е осъдена Д.П.Г. ЕГН ********** *** да заплати на В.П.Д.  ЕГН ********** ***, сумата от 825лв /осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени за настоящото производство, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, на осн.чл.248 ГПК

 

         ОБЕЗСИЛВА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, издаден в полза на В.П.Д. за посочената сума.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.248 ал.3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: