№. 260419 / 19.11.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
19.11.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 21.10.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора.................................................., като разгледа докладваното о. съдия Цекова гражданско дело №. 230 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 о. КТ.
Предявени са искове с правно основание чл.224 ал.1 о. КТ и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявил иск срещу ,. С. А. Е. 1. седалище и адрес управление г. С. р. „. И. з. ". у. 3. №. 3. е. 6. п. о. Р. Д. Ч. и цена на иска: xxxx лв., в това число: xxxx . главници и xxxx лв. законна лихва.
В исковата си молба твърди, че е работел при ответника по трудов договор, прекратен със Заповед №. 22 о. 01.06.2017 година, считано о. 01.06.2017 година. В Заповедта е записано, че следва да му се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 о. Кодекса на труда (КТ) за неизползван платен годишен отпуск за 2015, 2016 и 2017 година, общо за 34дни. Към настоящия момент ответникът не му е изплатил следните суми за трудови възнаграждения и за обезщетение по чл. 224 о. КТ (за неизползван отпуск):
xxxx лв. за м. май 2016 година;
xxxx лв. за м. юни 2016 година;
xxxx лв. за м. март 2017 година;
316.62 за м. май 2017 година
Общо неизплатено трудово възнаграждение: 775 лв. и xxxx - обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 34 работни дни.
Общо главници xxxx лева, ведно със законната лихва, считано о. подаване на настоящата искова молба до пълното изплащане на сумите. Не му е изплатил и дължимата лихва за забавено плащане върху главниците, считано о. падежа на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба.
За посочените неизплатени суми работодателят му издал Справка о. 28.06.2018 г., която прилага като доказателство.
Подал заявление по чл. 410 о. ГПК до Районен съд - Монтана на 06.11. 2018 г. и било образувано ч. г. д. №. 2710/2018 г. С Определение №. 1250/07.11.2018 г. МРС прекратил делото и го изпратил по подсъдност на СРС. Образувано е Ч. г. д. №. 75093/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав. Районният съд уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение. Срещу Заповедта за изпълнение е подадено възражение о. ответника, за което е уведомен о. съда на 06.06.2019 г. В законоустановения месечен срок предявил установителен иск пред МРС. Образувано е г. д. №. 1686/2019 г. По г. д. №. 1686/2019 г. е изискано и приложено ч. г. д. М 75093/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав.
Поради това, че не е представил пред СРС доказателства за предявения установителен иск, с разпореждане о. 29.08.2020 г. на СРС е обезсилена издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по ч. г. д. №. 75093/2018 г. на СРС. Подал частна жалба против разпореждането за прекратяване на заповедното производство и молба за възстановяване на пропуснат срок.
По делото има данни, че молбата за възстановяване на пропуснат срок е изпратена на длъжника. Няма данни дали длъжникът е изразил становище, както и няма данни за произнасяне на СРС по молбата.
По подадената о. него жалба против определението за обезсилване СРС е поставил резолюция относно администрирането й - жалбата да бъде евентуално администрирана след приключване на производството по чл. 64 о. ГПК (за възстановяване на пропуснат срок).
Районният съд постановил определение №. 69/15.01.2020 г. по г. д. №. 1686/2019 г., с което прекратява производството като недопустимо.
Това определение е обжалвано о. него пред МОС.
Моли съда да постанови Решение, с което да се ОСЪДИ ответника Б. С. - А. Е. 1., със седалище и адрес управление г. С. р. „. И. з. ". у. 3. І\Іо 3. е. 6. п. о. Р. Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на В.К.М., ЕГН xxО2053288, с постоянен адрес:xxx7, следните суми:
трудови възнаграждения:
xxxx лв. за м. май 2016 година;
xxxx лв. за м. юни 2016 година;
xxxx лв. за м. март 2017 година;
316.62 за м. май 2017 година
Общо неизплатено трудово възнаграждение: 775 лв.
xxxx - обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 34 работни дни, общо главници xxxx лева, които да му се заплати ведно със законната лихва върху всяка о. сумите, считано о. датата на подаване на настоящата искова молба до пълното изплащане на сумите. Да му се изплати и дължимата лихва върху главниците, считано о. падежа на всяко (25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължи трудовото възнаграждение) до датата на подаване на исковата молба:
Лихва: 40,78 лв. в/у xxxx лв.
Лихва: 25,25 лв. в/у xxxx лв.
Лихва: 25,09 лв. в/у xxxx лв.
25,25 лв. xxxx Лихва: xxxx лв. в/у xxxx лв.; претендира разноските по делото.
Тъй като спора поизтича о. прекратено трудово правоотношение (трудов спор), по което е полагал труд в производствената база на ответника в г. Монтана, делото трябва да бъде разгледано по правилата за местна подсъдност о. Районен съд - Монтана.
Направено е искане за спиране на производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт по г.д.№. 1686 по описа за 2019 г. на Районен съд Монтана.
Ответникът „Б.-С.” А. Е. 1. със седалище и адрес на управление: г. С. 1. р. В. ж. И. з. ". у.3. №. 3. е. 6. п. о. Изп.директор Р. Д. Ч.
В законоустановения срок и на основание чл. 131 о. ГПК с настоящия депозира следното становище по предявения иск.
Оспорва изцяло предявените о. ищеца В.М. обективно съединени искове като неоснователни и недоказани, счита че същата не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Не отговарят на истината твърдениятата на ищеца В.М., че не са му изплатени трудовите възнаграждения за месеци 05.06.2016г. и 03 и 05. 2017г.
Въз основа на чл. 111, буква ,,Б“ о. ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като е изминал период по-дълъг о. 3/три/ години о. падежа на претендираните трудови възнаграждение до завеждането на исковата молба и считат, че задължението е погасено по давност (съгласно Тълкувателно решение 3/2011 г. на Върховният касационен съд на Република България). В това решение ВКС определя, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” о. Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали о. време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Поради това плащането на трудови възнаграждения представлява периодично плащане.
Алтернативно ако съдът приеме, че трудовите възнаграждения не са погасени по давност оспорват дължимостта на същите. Към делото не са приложени достатъчно писмени доказателства, доказващи наличието на трудово правоотношение на ищеца. Липсва валидно сключен според правилата на Кодекса на труда трудов договор.
С оглед на всичко това намират, че с изложеното в исковата си молба и представените доказателства ищецът не установява, че има неизплатени трудови възнаграждения. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено гражданско дело №. 1686 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 2710 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
На 23.03.2021 година, с Решение №. 260088, съдът се е произнесъл с решение по предявения специален установителен иск по г.д №. 1686/2019 г. на МРС, с който е признато за установено по отношение на ,.-С.” А. вписано в Агенция по вписвания, търговски регистър, Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. С. 1., р. В., ж. И. з. ". у.3. №. 3. е. 6 п. о. Изп.директор Р. Д. Ч., че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ към 06.11.2018 година на В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за сумите, както следва: 775.00 лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за месеците май и юни 2016 година и за месеците март и май 2017 година, ведно със законната лихва о. 06.11.2018 година да изплащане на вземането, сумата в размер на 117.52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2016 г. до 25.10.2018 година, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело №. 75093/2018 г. по описа на Районен съд С., ІІ ГО, 64 състав.
Решението по това дело е влязло в сила на 20.04.2021 година.
С Разпореждане №. 261458 о. 03.08.2021 година, съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок о. съобщението да заяви писменото си становище относно: Поддържа ли предявения иск о. В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx срещу,. С. А. Е. 1., със седалище и адрес на управление г. С. р. „. И. з. ". у. 3. №. 3. е. 6. п. о. Р. Д. Ч., съобразено с постановеното решение по гражданско дело №. 1686/2019 година по описа на Районен съд Монтана, влязло в сила на 20.04.2021 г.
На 10.08.2021 г., с Молба, вх.№. 288092, депозирана о. адвокат Д.С., процесуален представител на В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, прави искане за следното:
Прави ОТКАЗ о. исковете за суми относно неизплатени трудови възнаграждения, чийто размер е о. 775.00 лв.
Налице е спор между страните – бивш работник на ответника относно дължимостта и размера на претендираните о. ищеца суми относно неизпълнение на задължение по изплащане в законни срокове дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, при прекратяването на трудовия договор. О. друга страна е налице пълно оспорване о. страна на ответника на претенцията, като е направено и възражение за погасяването им по давност.
О. представените и приложени писмени доказателства по делото се установява безспорно, че между страните е съществувал валидно сключен трудов договор, прекратен със Заповед №. 22 о. 01.06.2017 година на основание чл.325 ал.1 т.1 о. КТ и подадена молба, в която е посочено, че следва да му се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск о. 34 дни за 2015, 2016 и 2017 година. О. трудовата книжка на ищеца е видно, че в „Б.- С.” АД ищецът има прослужено време о. пет години, три месеца и 29 дни. О. Справка, л.8 на делото, изхождаща о. ответника са вписани начислените, но неплатени заплати и обезщетения на В.К.М., в това число и по чл.224 о. КТ – 1031.16 лв.
При прекратяването на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. През времетраенето на трудовото правоотношение компенсирането на неизползван платен годишен отпуск със заплащане е недопустимо. Право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (основен, удължен и допълнителен) възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение, като при това без значение е основанието за това прекратяване (включително дисциплинарно уволнение). Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 о. КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III о. КТ е полученото о. работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното, получено о. работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Отклонение в тази посока е нормата на чл. 177 о. КТ за времето на платения годишен отпуск, която се прилага и за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 о. КТ, по силата на нарочната законова регламентация в чл. 224, ал. 2 о. КТ.
При прекратяване на трудовите правоотношения, работодателят дължи на работника обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време. В тежест на работодателят е да установи по безспорен и категоричен начин, че работникът или служителят вече е използвал платения си годишен отпуск при прекратяването на трудовия договор или е изплатил полагащото се обезщетение при прекратяването на трудовия договор за неизползван отпуск, което в процеса не бе направено. Процедурата за ползването на платения годишен отпуск е уредена в чл. 173, ал. 6 КТ и според същата това е субективно право на работника, което се упражнява чрез волеизявление до работодателя. В закона няма изрично изискване искането за ползване на отпуск да е в писмена форма, но щом законът е въвел изрично изискване съгласието на работодателя да е в писмена форма /чрез заповед/, то в правната доктрина и трайната съдебна практика се приема, че и искането задължително следва да е в писмена форма.
За периода на трудовото правоотношение не се установи какъв и кога ищецът е ползвал платен годишен отпуск. За посочения период, съгласно сключения трудов договор и чл.155 о. КТ на ищеца се полагат общо 34 работни дни платен годишен отпуск, или обезщетение за неползван платен годишен отпуск, така както е отразено и в самата Заповед №. 22 о. 01.06.2017 година, с която е прекратен трудовият договор.
Искът по чл.224 ал.1 о. КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 1 031.16 лв.
Основателно се явява и акцесорното искане досежно присъждане на законната лихва върху установения размер на неизплатеното обезщетение, дължим о. датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. С помощта на изчислителен модул, служебно използван е установено, че това обезщетение, за периода о. 25.06.2017 г. до датата да предявяване на иска – 05.02.2020 г., е в размер на 273.82 лв. Тъй като не е направено искане за увеличение на претенцията по предвидения в закона ред, то се следва присъждането му в размери, както са заявени с исковата молба.
Относно възражението на ответника, че претенцията на ищеца е погасена по давност, съдът намира следното:
Същото е неоснователно.
Заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е о. 01.06.2017 г.
Заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с което е образувано частно гражданско дело и е претендирано изплащането на неизплатеното трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е с вх.№. 17918 о. 06.11.2018 година, депозирано пред Районен съд Монтана.
С това заявление е прекъсната три годишна давност.
Исковата молба, депозирана с вх.№. 1245 о. 05.02.2020 година, с която е образувано настоящото производство е по време, в което давностният срок не е текъл, тъй като по гражданско дело №. 1686 по описа да 2019 година на МРС в това време се е разглеждал предявеният специален установителен иск, отнасящ се до същите претенции. Решението по това дело е влязло в сила на 20.04.2021 г. Това обуславя извода, че настоящото производство е образувано, като иска е предявен в законово определения три годишен давностен срок.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 359 о. КТ, във връзка с чл. 83 ал. 1 т.1 о. ГПК, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите - те не плащат такси и разноски по производството, съдът, на основание чл. 78, ал. 6 о. ГПК, следва да осъди ответника да заплати в полза на Районен съд Монтана сума в размер на 50.00 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 о. ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта му, с която присъжда обезщетение за работа.
На ищеца, предвид изхода о. делото, се присъждат разноски, такива са претендирани, за което е приложен и списък по чл.80 ГПК.
Водим о. горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ,. С. А. Е. 1., със седалище и адрес управление г. С. р. „. И. з. ". у. 3. №. 3. е. 6. п. о. Р. Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, следните суми:
- по чл.224 ал.1 о. КТ – 1 031.16 лв., представляващи неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 34 дни, за годините 2015, 2016 и 2017, ведно със законната лихва, считано о. 05.02.2020 година до окончателното изплащане;
- по чл.86 ЗЗД – 180.84 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в периода 25.06.2017 г. до 05.02.2020 г.
ОСЪЖДА ,. С. А. Е. 1., със седалище и адрес управление г. С. р. „. И. з. ". у. 3. №. 3. е. 6. п. о. Р. Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата о. 300.00 лв., представляващи изплатения адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ,. С. А. Е. 1., със седалище и адрес управление г. С. р. „. И. з. ". у. 3. №. 3. е. 6. п. о. Р. Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за уважените искове в размер на 50.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл. 242, ал. 1 о. ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта му, с която присъжда НЕИЗПЛАТЕНОТО обезщетение за работа.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок о. връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: