№ 3
гр. Велико Търново , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000328 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 119/29.07.2020 г. по т.д. № 251/2019 г. Окръжен съд
Русе е отхвърлил предявеният от И. С. Т. – постоянен синдик на Кредитно -
спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/ срещу
Кредитно – спестовна кооперация „Русенска популярна каса“, гр. Русе /в
несъстоятелност/, С. Г. А. и С. Д. Д. иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване
за недействителен по отношение на кредиторите на сключения между КСК
„РПК“, от една страна, и С. Г. А. и С. Д. Д., от друга страна, договор за
покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 4, д.
№ 173/11.04.2018 г. на нотариус Г. Г., с район на действие РРС, отхвърлил е
като неоснователен предявеният от И. С. Т. – постоянен синдик на Кредитно –
спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/ срещу
Кредитно – спестовна кооперация „Русенска популярна каса“, гр. Русе /в
несъстоятелност/, С. Г. А. и С. Д. Д. иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД за обявяване за
недействителен по отношение на кредиторите сключения между КСК „РПК“,
1
от една страна, и С. Г. А. и С. Д. Д., от друга страна, договор за покупко –
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 4, д. №
173/11.04.2018 г. на нотариус Г. Г., както и е отхвърлил като неоснователен
предявеният от И. С. Т. – постоянен синдик на Кредитно – спестовна
кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/ против Кредитно
– спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/, С. Г.
А. и С. Д. Д., иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД
вр. чл. 648 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността равностойността на
недвижимия имот, предмет на горната сделка, а именно 5050 лв. Присъдени
са разноски и дължима държавна такса.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. С. Т., в
качеството си на постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация
„Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/, в която са наведени доводи за
неговата неправилност. Жалбоподателят не споделя съображението на
решаващия състав, че атакуваната сделка няма увреждащ характер. В
конкретния случай Касата е прехвърлила свой недвижим имот при условията
на даване вместо изпълнение на основание чл. 65 ЗЗД с цел погасяване на
вземане на приобретателя към прехвърлителя, с което пасивът на бъдещата
конкурсна маса се е намалил, но в патримониума на Касата не е постъпила
насрещна парична или имуществена престация. В хипотезата на чл. 647, ал. 1,
т. 6 ТЗ нееквивалентността на престациите е възможен, но не и необходим,
задължителен елемент от фактическия състав. Увреждане по смисъла на тази
законова разпоредба може да бъде налице и при еквивалентност на
престациите, но когато недействителната сделка обективно затруднява
удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелния длъжник.
Жалбоподателят счита, че свързаността между страните по увреждащата
сделка е водещ елемент от фактическия състав на нормативната разпоредба
по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, като свързаността обуславя увреждането. С оглед на
това, за основателността на този иск е без значение дали приобретателите са
знаели, че прехвърлянето на недвижимия имот има увреждащо действие
спрямо кредиторите на Касата. Увреждащата сделка или действие със
свързано лице косвено проявява и преферентен ефект по смисъла на чл. 646
ТЗ, доколкото в перспектива нарушава нормативно установения
дистрибутивен механизъм по чл. 722 ТЗ. Това е така, тъй като ако не беше
2
атакуваната сделка, имотът би се съхранил в масата на несъстоятелността и
би послужил за удовлетворение на всички необезпечени кредитори, между
които и А. и Д., които биха получили паритетно, съответно на размера на
вземането си удовлетворение. Изложен е довод, че съобразно съдебната
практика със самия факт на имуществено разпореждане, извършено от
длъжника, е налице увреждане, като е достатъчно относително
недействителната сделка да намалява имуществото на длъжника, да го
обременява с тежести или дори да създава фактическа пречка пред
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника
по силата на чл. 133 ЗЗД. Поддържа довода, че е налице свързаност между
член – кооператорите, приобретатели по атакуваната разпоредителна сделка и
кооперацията – прехвърлител на имущественото благо. Член – кооператорите
участват във формирането, управлението и увеличаването на капитала на
кооперацията, както и в управлението й – пряко или косвено, поради което
член – кооператорите се намират в пряка степан на свързаност с
кооперацията по критериите, визирани в разпоредбата на пар. 1, ал. 2 от ДР на
ТЗ. С оглед наличието на увреждане, се поддържа и евентуалният иск по чл.
135, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че синдикът има легитимация да предяви иск по този
текст, като в случая знанието на А. и Д. се презумира, съгласно разпоредбата
на чл. 649, ал. 4 ТЗ, тъй като те са свързани лица с несъстоятелния длъжник.
Ако не се възприеме тезата за наличие на свързаност и не се приложи
оборимата презумпция за знание, счита, че в хода на първоинстанционното
производство по несъмнен начин се доказва, че А. и Д. са знаели за
увреждащия характер на прехвърлителната сделка, което се установява от
изявленията в представените протоколи от проведените извънредни общи
събрания на Касата. Именно опасността от фалит на Касата е мотивирало
малка част от член – кооператорите, в това число и ответниците А. и Д., да
потърсят възстановяване на вложените парични средства по заобиколен
начин – чрез получаване на недвижим имот от патримониума на Касата.
Жалбоподателят счита, че решението в частта, в която е отхвърлен
предявеният осъдителен иск за присъждане на равностойността на имота, е
недопустимо, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на обусловения осъдителен иск и съдът не е дължал произнасяне
по него. При условията на евентуалност, се сочи, че решението в тази част е
неправилно и подлежи на отмяна.
3
Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и
вместо него да постанови друго, с което бъде уважен предявеният иск по чл.
647, ал. 1, т. 6 ТЗ, а в случай, че главният иск се приеме за неоснователен и
недоказан, да се уважи предявения при условията на евентуалност
отменителен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Отправено е искане
при уважаване на някой от конститутивните искове да се обезсили или
отмени решението в частта относно отхвърлянето на обусловения осъдителен
иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД, като се постанови друго решение, с
което се уважи осъдителния иск в пълен размер. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни С. Д. Д., С. Г. А. и
КСК „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност, чрез процесуалните си
представители заемат становище за неоснователност на депозираната жалба.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка
въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо. Във
въззивната жалба е направено възражение за недопустимост на обжалваното
решение в частта, в която съдът е отхвърлил предявените субективно
съединени осъдителни искове, като се сочи, че при отхвърляне на
конститутивните искове не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждането на обусловените осъдителни искове. Този довод не може да
бъде споделен. С оглед на това, че при уважаване на иск за обявяване
относителната недействителност на оспорената сделка масата на
несъстоятелността не се попълва автоматично с това, което длъжникът е
престирал, законът допуска синдикът, респ. всеки кредитор на
4
несъстоятелността, да упражни правото си да предяви обусловените от
уважения иск за недействителност осъдителни искове за попълване на масата
на несъстоятелността – чл. 649, ал. 2 ТЗ. Предявяването на някой от исковете
по чл. 645, чл. 646 или чл. 647 ТЗ може да се съедини с разглеждане на
обусловените от тях осъдителни искове, като съединяването е кумулативно, а
не евентуално, както се интерпретира от жалбоподателя. В тази връзка съдът
дължи произнасяне по осъдителния иск независимо и самостоятелно от
предявените в условията на евентуалност отменителни искове, в какъвто
смисъл е и произнасянето на първостепенния съд.
С оглед на горните съображения за допустимост на постановеното
решение, съдът следва да пристъпи към решаване на спора по същество,
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Пред Окръжен съд Русе е предявен иск от И. С. Т., в качеството си
на постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“ – в несъстоятелност против Кредитно – спестовна
кооперация „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност, С. Г. А. и С. Д. Д.
за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ на сключената между
ответниците увреждаща сделка – договор за продажба на недвижим имот, за
което е съставен нотариален акт № 4, д. № 173/11.04.2018 г., като при
условията на евентуалност да се обяви относителната недействителност на
същата сделка на основание чл. 135 ЗЗД и бъдат осъдени двамата ответници
А. и Д. да заплатят на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр чл. 57, ал. 2 ЗЗД
облагата, която са получили от последващата разпоредителна сделка,
конкретизирана в съдебно заседание в размер на 5510 лв. В исковата молба са
изложени обстоятелства, че с молба от 30.04.2018 г. КСК „Русенска
популярна каса“ е поискала от съда да бъде обявена нейната
неплатежоспособност и да бъде открито производство по несъстоятелност
спрямо търговеца, за което е образувано т.д. № 132/2018 г. на РОС. С решение
№ 162/15.10.2018 г., постановено по т.д. № 132/2018 г. на Окръжен съд Русе е
обявена неплатежоспособността на КСК „Русенска популярна каса“,
определена е началната дата на неплатежоспособност – 30.04.2018 г., открито
е производство по несъстоятелност. В исковата молба са изложени
обстоятелства, че на 23.07.2016 г. е проведено извънредно общо събрание на
5
член – кооператорите, на което е обсъдено, че кооперацията е в невъзможност
да погасява задълженията си към член кооператорите, като е взето решение,
че тези от тях, които писмено заявят в офиса на кооперацията, че желаят да
приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от кооперацията по
пазарна цена, съгласно оценка, изготвена от независим лицензиран оценител,
да извършат това чрез прихващане на вземането от кооперацията. Предвидена
е възможност за тези, които не подадат молби да се удовлетворят след
продажба на активи, като при постъпване на 10 % от общия размер на
задълженията удовлетворяването се извършва съразмерно, както и е
предвидена възможност член – кооператорите, които желаят, да
трансформират допълнителните си вноски в заеми при подробно посочени
условия. В изпълнение на това решение ответниците са сключили договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2018 г., за който е съставен
нотариален акт № 4, д. № 173/11.04.2018 г. на нотариус Г. Г., въз основа на
който КСК „Русенска популярна каса“ продава на втория и третия ответници
свой недвижим имот, находящ се в ж.к. Родина І, ул. ******** и
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.427.1.81, с
предназначение гараж в сграда, и с площ от 15,01 км.м. В договора страните
са уговорили продажна цена по акта за имуществото в размер на 8100 лв.
Страните са постигнали уговорката, че вместо заплащане на дължимата
продажна цена, следва да се прихване задължението за плащане на цената по
сделката с насрещните задължения на продавача /първия ответник/ към
купувачите /втория и третия ответници/ по вземания на член – кооператорите
от срочни допълнителни вноски до размера на продажната цена по
нотариалния акт. Впоследствие втория и третия ответници са се разпоредили
с имота чрез договор за покупко-продажба, вписан в СВ Русе на 13.08.2018 г.
В исковата молба се сочи, че сделката от 11.04.2018 г. уврежда кредиторите
на несъстоятелността, тъй като с отчуждаването на имуществото се намалява
съдържанието на масата на несъстоятелността, респ. същото не може да бъде
осребрено в производството и получената от реализацията му сума да бъде
разпределена между кредиторите по несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ.
Увреждането се състои в обстоятелството, че лицата, които имат по-големи
вземания, са имали правната възможност да подадат молба до УС и на 100 %
да получат удовлетворяване на вземанията си, чрез получаване на
собственост, а останалите е следвало да изчакат пропорционално след
6
продажба на имуществото, което не е прехвърлено чрез прихващане на
продажни цени, да получават по 10 % от вземанията си. Сделката е
извършена между свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 2 от ДР на ТЗ и с
оглед на това за синдика се поражда правото като процесуален субституент
на кредиторите в производството по несъстоятелност да я оспори, за което са
предявени настоящите искове за обявяването на недействителността й по
отношение на кредиторите на несъстоятелността. Приобретателите дължат
връщане на полученото по сделката, което е мотивирало синдикът да предяви
и осъдителен иск против втория и третия ответници за заплащане на облагата,
която са получили по последващата сделка.
Ответникът КСК „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност
оспорва исковете. Счита, че сделката е сключена по пазарна цена към датата
на сключването й, налице е еквивалентна имуществена размяна от гледна
точка на имуществото на длъжника, което образува масата на
несъстоятелността. От масата на несъстоятелността е излязло едно
имущество, но също така са намалели и задълженията на кооперацията в
резултат на извършеното прихващане, което е сторено въз основа на взето
решение на Общото събрание на кооперацията. В тази връзка се оспорва
увреждането, оспорва се и становището на ищеца, че страните по сделката са
свързани лица.
Ответниците С. Д. и С. А. също оспорват исковете. Считат, че
процесната сделка е въз основа на взетото решение на общото събрание на
кооперацията, което е преди началната дата на неплатежоспособността,
приета от съда. Имотът е придобит в изключително лошо съС.ие, като по него
е следвало да се извършвани редица подобрения, за да може да се ползва по
предназначение, оценени от ответниците в размер на 1000 лв., за които
подобрения при условията на евентуалност правят възражение за прихващане
от претендираната за връщане сума. Оспорва се увреждането, тъй като са
намалели и задълженията на кооперацията в резултата на извършеното
прихващане, оспорва се твърдението за свързаност на страните.
С обжалваното решение е прието, че ищецът не е успял да докаже
наличието на увреждане, както и че страните по оспорената сделка са
свързани лица. От масата на несъстоятелността е излязло имущество, но
7
същото така са намалели задълженията на кооперацията и с оглед на това, не
може да се счита накърнено общото удовлетворяване на кредиторите, поради
което липсва увреждане по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. По предявеният
иск по чл. 135 ЗЗД е прието също, че няма увреждане и тъй като искът по чл.
135 ЗЗД е свързан с производството по несъстоятелност, в което общността
на кредиторите е възникнала след сделката, е прието, че в случая е
приложима хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка е обсъдено, че не е
доказано намерение за увреждане, които съображения са мотивирали извод за
неоснователност и на евентуално предявеният иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Правно значимите за спора факти са: съществуване на ликвидни и
изискуеми вземания в полза на С. А. и С. Д. от първия ответник, за изплащане
на срочни допълнителни парични вноски, които вземания не се оспорва от
никоя от страните и се установяват от приложените счетоводни справки.
Допълнителните вноски на членовете на кооперацията са предвидени като
източник на средства в чл. 27 от Устава на кооперацията, като те не се
отразяват на дяловите им вноски и срокът за връщането им се урежда с
правилник за устройството и дейността на ВСК – чл. 28 от Устава.
На проведено извънредно общо събрание на 23.07.2016 г., за което е
съставен протокол № 32/23.07.2016 г. е приет отчета за първото шестмесечие
на 2016 г. на кооперацията и проекта за структурата на активите и
задълженията на кооперацията към 30.06.2016 г., както и проекта за бъдещата
й дейност от гледна точка удовлетворяване на задълженията на база
реализация на активите, прието е, че след постъпване на определена сума от
продажба на активите, в това число от продажба на недвижими имоти,
представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителни
вноски, да се осъществи съразмерно изплащане на допълнителните вноски
във ВСК на всички членове на части от 10 %. Прието е още, че член –
кооператори, които писмено заявят в офиса на кооперацията, че желаят да
приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от кооперацията по
пазарна цена, съгласно оценка, изготвена от независим лицензиран оценител,
да извършат това чрез прихващане на вземането си от кооперацията. Член –
кооператори, които желаят да трансформират част или всичките си
допълнителни вноски в две, три или пет годишни заеми към кооперацията, с
годишна лихва съответно от 2 %, 3 % или 5 %, платима в края на всяка
8
календарна година, да заявят това писмено в офиса на кооперацията.
С оглед на това решение между КСК „Русенска популярна каса“, от
една страна, и С. Г. А. и С. Д. Д., от друга страна, е сключен договор за
покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 4, д.
№ 173/11.04.2018 г., по силата на който КСК „Русенска популярна каса“
продава на С. Г. А. и С. Д. Д., при равни права следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж.к. Родина – І, ул. ********,
разположен в подземен паркинг с гаражи в жилищна сграда на един, пет и
седем етажа, с обществено обслужващ партер, сграда № 1, построена в
поземлен имот с идентификатор 63427.5.427 и представляващ гараж № 3, с
площ 15,01 кв.м., съгласно схема на АГКК самостоятелен обект с
идентификатор 63427.5.427.1.81 за сумата в размер на 8100 лв. Данъчната
оценка на имота е 4408,30 лв. С. Г. А. и С. Д. Д. купуват при равни права
описания недвижим имот за сумата от 8100 лв. В договора е посочено, че
вместо заплащане на дължимата продажна цена страните се съгласяват да се
прихване задължението за плащане на цената по сделката с насрещните
задължения на продавача към купувачите, по вземания на член –
кооператорите от срочни допълнителни вноски, до размера на продажната
цена по този договор, при равни права. От приложените счетоводни справки
от КСК „Русенска популярна каса“ се установява, че вземането на С. Д. е в
размер на 4050 лв. и с прихванатата сума се погасява изцяло задължението за
допълнителни вноски, а вземането на С. А. е в размер на 20436,64 лв.,
прихваната е сума от сделката в размер на 4050 лв. и остава задължение към
А. за допълнителни вноски в размер на 16386,64 лв.
Сключването на този договор е в резултат на взетото решение на
общото събрание и проведено наддаване, за което е съставен протокол от
14.03.2018 г.
Видно от нотариален акт № 144, д. № 742/2018 г. на 10.08.2018 г. С.
Г. А., съпругата му К. Х. А.а, С. Д. Д., съпругата му И. Г. Д.а са продали
имота на К. С. за сумата от 5510 лв.
С молба вх. № 4941/30.04.2018 г. представляващия Кредитно –
спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ е сезирал съда за откриване
на производство по несъстоятелност спрямо кооперацията, за което е
9
образувано т.д. № 132/2018 г. на Окръжен съд Русе.
С Решение № 162/15.10.2018 г. по т.д. № 132/2018 г. на Окръжен съд
Русе е обявена неплатежоспособността на КСК „Русенска популярна каса“ ,
определена е начална дата на неплатежоспособността 30.04.2018 г. и е
открито производство по несъстоятелност.
С определение от 16.11.2018 г. е назначен за постоянен синдик И. С.
Т..
Данъчната оценка на имота към 02.08.2019 г. е 5480,90 лв., видно от
приложеното писмо от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе.
Съгласно заключението на изготвената съдебно техническа
експертиза пазарната стойност на имота към датата на сделката възлиза на
3941 лв., към датата на разпореждането от страна на втория и третия ответник
– 10.08.2018 г. възлиза на 7705 лв., а към датата на исковата молба възлиза на
8064 лв. Вещото лице е съобразило показанията и на разпитаните свидетели
относно състоянието на имота към момента на оспорената сделка – гаражът е
бил без ток, без изградени стени, с нахвърляни боклуци , с проблемна
канализационна система.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск за обявяване относителна недействителност на
договора за покупко-продажба на недвижим имот, посочен в молбата, по реда
на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, съединен при условията на евентуалност с иск с
правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради твърдяното от ищеца увреждане
на правата на кредиторите на несъстоятелността от извършената сделка.
Правото на синдика, респ. при негово бездействие на всеки кредитор
на несъстоятелността, визирано в чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, възниква при
наличието на следните предпоставки: висящо производство по
несъстоятелност, наличие на кредитори на несъстоятелността /кредитори,
чиито вземания подлежат на удовлетворяване в универсалното производство
– чл. 616 и чл. 693 ТЗ/; извършване на сделка от длъжника; сделката уврежда
кредиторите на несъстоятелността; страни по нея са длъжника и свързано с
10
него лице; същата попада в двугодишен период преди подаване на молбата по
чл. 625 ТЗ.
В конкретния случай е налице висящо производство по
несъстоятелност, в което има кредитори с приети вземания и в едногодишен
срок от откриване на производството по несъстоятелност, съгласно нормата
на чл. 649, ал. 1 ТЗ синдикът е упражнил правото си да предяви
отменителните искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.
Оспорената сделка по реда на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ попада в
очертания от закона подозрителен период – две години преди подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ. В исковата молба се излагат твърдения, че сделката
има увреждащ характер, тъй като намалява съдържанието на масата на
несъстоятелността и имуществото, предмет на разпореждане с атакувания
договор, не може да бъде осребрено в производството по несъстоятелност и
съответно да бъдат удовлетворени съразмерно всички кредитори.
Увреждането на кредиторите на несъстоятелността е общ елемент на всички
състави на чл. 647, ал. 1 ТЗ, като с оглед сходството между исковете по чл.
647 ТЗ и иска по чл. 135 ЗЗД разрешенията по приложението на чл. 135 ЗЗД
относно увреждащия характер на оспорената сделка намират приложение и
при исковете по чл. 647 ТЗ. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, като например
длъжникът се лишава от свое имущество или го намалява, както чрез
намаляване на неговия актив, така и чрез увеличаване на неговия пасив, или
по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч.
извършва опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на
чужд дълг без правен интерес и др. Увреждането е обективен факт и не зависи
нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на
кредитора. Кредиторът не може да атакува действия, чието извършване
зависи от чисто личната преценка на длъжника, защото от една страна те не
го увреждат, а от друга – би се създала за кредитора неоправдано голяма
възможност да се намесва в правната сфера на длъжника и би се застрашила
правната сигурност. За да се прецени наличието на увреждащ характер на
оспорената сделка в конкретния случай следва да се отчете нейното естество.
От съдържанието на приложения нотариален акт № 4, д. № 173/11.04.2018 г.
11
се установява, че с прехвърлянето на недвижимия имот от страна на КСК
„Русенска популярна каса“ на С. А. и С. Д. се погасява насрещно задължение
на продавача към купувачите за заплащане на срочни допълнителни вноски
до размера на продажната цена по този договор, при равни права, с което
погасяването по отношение на С. Д. е пълно, а на С. А. – частично. Този
погасителен способ е признат от закона, като намира нормативна опора в
разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД. Доколкото непосредствената правна цел,
която се преследва и от двете страни по договора е да се погаси
съществуващо задължение на кооперацията към А. и Д. /каквато възможност
е предоставена с взетото решение на извънредното общо събрание/ не може
да се счете, че със сурогатното удовлетворение на вземането на купувачите по
сделката е налице увреждане, тъй като изпълнението на едно изискуемо и
ликвидно задължение посредством заместващия способ само по себе си няма
увреждащ характер. Освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че
сключената сделка е във връзка с предоставената възможност от взетите
решения на общото събрание на кооперацията за погасяване на задълженията
към член – кооператорите, като кооперацията е създала ясни и предвидими
правила за това – след предварителна оценка на имотите, при провеждане на
търг и при създаване на комисия, която да контролира изпълнението на тези
решения.
Доводът, изложен във въззивната жалба, че в патримониума на
касата не е постъпила насрещна престация от сделката, не може да бъде
споделен, тъй като в конкретния случай се касае за договор, чието основание
не е разпореждане с имота чрез продажба, замяна или др., а каузата е
погасяване на съществуващото задължение и длъжникът се освобождава от
дълга срещу престиране на нещо различно /аргумент за това е систематичното
място на договора за даване вместо изпълнение в общата част на ЗЗД, раздел
„Изпълнение“/. С оглед на това, че договорът даване вместо изпълнение има
акцесорен характер, той се явява функция на предходно правоотношение, по
което престацията на кредитора вече е изпълнена и при пълно или частично
погасяване на съществуващия дълг не се поражда ново насрещно задължение
за него, за да се счете, че в патримониума на кооперацията трябва да постъпи
насрещна престация.
Не може да бъде споделен и довода, че свързаността между страните
12
по оспорената сделка обуславя увреждането. Увреждането е самостоятелен
елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и
само ако той бъде установен следва да се обсъжда наличието и на другата
кумулативна предпоставка да е налице свързаност между длъжника и
насрещната договаряща страна.
Разгледано през призмата на производството по несъстоятелност,
увреждането като елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл.
647, ал. 1, т. 6 ТЗ трябва да засяга всички кредитори от масата на
несъстоятелността, тъй като то засяга отношенията между кредиторите и
длъжника. Изпълнението на парично задължение посредством даване вместо
изпълнение на някои от тях преди началната дата на неплатежоспособност не
попада в приложното поле на отменителните искове, тъй като от една страна
неговият редуциращ ефект по отношение на актива се балансира от съответно
намаляване на пасива. От друга страна, с оглед на това, че увреждането
трябва да е налично и да се преценява към датата на сделката, погасяването
на съществуващо задължение на кооперацията се явява правомерно действие,
като въпросът за защита правата на другите кредитори на кооперацията и за
равното им третиране се поставя само при открито производство по
несъстоятелност. Именно по тази причина погасяването на изискуемо
парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, е
предмет на уредба в чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, но условие за това е изпълнението е
да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, каквито
обстоятелства не се твърдят в случая. Твърдението, че сделката е увреждаща,
тъй като нарушава нормативно установения дистрибутивен механизъм по чл.
722 ТЗ има отношение към преферентния иск, тъй като засяга въпроса за
равенството на кредиторите, а не защитата на масата на несъстоятелността
спрямо всички кредитори.
По тези съображения настоящият състав счита, че по делото остана
недоказан фактът на настъпило увреждане на кредиторите на
несъстоятелността с оспорената сделка, което обуславя неоснователността на
предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Не е налице и предпоставката страните по сделката да са свързани
лица по смисъла на някоя от хипотезите на пар. 1 от ДР на ТЗ. Разпоредбата
13
на пар. 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ не намира приложение в случая, тъй като тя
се отнася до съдружници в търговско дружество, а в случая сделката е между
член – кооператор и кооперация. Не може да бъде споделена и тезата за
свързаност по смисъла на пар. 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, тъй като макар член –
кооператорът да участва чрез дяловата си вноска в капитала на кооперацията
и в управлението чрез участието си в общото събрание с право на глас и
правото да бъде избиран в ръководните органи, същият не може да влияе
съществено върху вземането на решения, за да може да въздейства за
уговаряне на условия, различни от обичайните, още повече в настоящия казус
сключената сделка е в резултат на правната възможност, създадена с
предходно решение на общото събрание, от която са се възползвали
значителен брой член – кооператори, при условията, гласувани от общото
събрание.
По така изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ се явява неоснователен, до който извод е
достигнал и първостепенния съд.
По отношение на предявеният евентуален иск с правно основание
чл. 135 ЗЗД настоящият състав намира следното: Видно от обстоятелствената
част на исковата молба соченото решение на общото събрание на Кредитно –
спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ от 23.07.2016 г. е
продиктувано от това, че към този момент са съществували вземания на член
– кооператори от кооперацията за заплащане на допълнителни вноски, които
са подлежали на удовлетворяване. В тази връзка са изложени обстоятелства за
увреждане на останалите кредитори, извън втория и третия ответници, за
знание на длъжника и приобретателите за увреждането. Така наведените
обстоятелства сочат на упражнено право на ищеца да бъде обявена
оспорената сделка за недействителна по общия състав на чл. 135 ЗЗД, а
именно по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка доводите на първостепенния съд,
че общността на кредиторите, чиито права синдикът защитава, е възникнала
след сделката и това обуславя приложението на хипотезата на чл. 135, ал. 3
ЗЗД, не могат да бъдат споделени. Това е така, тъй като от една страна, няма
такива твърдения от ищеца, а от друга страна, всяко вземане има
самостоятелен характер и се индивидуализира с различни страни, основание,
падеж и др. особености, като при предявен иск по чл. 135 ЗЗД в
14
производството по несъстоятелност не е необходимо да се изследва момента
на възникване на всяко вземане и се съпоставя същия с момента на
атакуваната сделка, за да се прецени приложимата хипотеза. Достатъчно е да
има твърдения от страна на ищеца и съответно ангажирани доказателства, че
към момента на оспореното действие вече е имало кредитор/кредитори, за да
се приеме, че за синдика е възникнало правото да предяви отменителен иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, от последиците на който при евентуално уважаване ще се
ползват всички кредитори /чл. 616, ал. 1 ТЗ/. С оглед на това, настоящият
състав счита, че предявеният иск по чл. 135 ЗЗД следва да се разгледа при
хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав при тази хипотеза
включва следните елементи: наличие на вземане, извършване на действие от
длъжника, което да уврежда кредитора и субективния елемент – знание на
длъжника за увреждането, а в случай, когато действието е възмездно – знание
и у лицето, с което длъжникът е договарял.
По съображенията, изложени по-горе, настоящият състав приема, че
в конкретния казус не е доказано увреждане на кредиторите на
несъстоятелността, не е доказано и знание за такова увреждане у страните по
сделката. Същата предхожда началната дата на неплатежоспособността,
установена от решението на съда по несъстоятелността, извършена е в
изпълнение на взето решение на общото събрание на кооперацията, с което на
член – кооператорите е предоставено право на избор за удовлетворяване на
вземанията им, като от обсъжданията на общото събрание не може да се
мотивира извод за субективното отношение на длъжника и на
приобретателите да увредят останалите кредитори. Не е налице и
презумпцията на чл. 649, ал. 4 ТЗ за знание за увреждане, тъй като длъжникът
и приобретателите не попадат сред никоя от хипотезите на свързани лица по
изложените вече съображения.
С оглед на това, настоящият състав счита, че не се доказаха
елементите на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, последица от което е
отхвърлянето и на този евентуален иск.
При отхвърляне и на двата отменителни искове следва да се
отхвърли и съединения с тях осъдителен иск за връщане на получената облага
в резултат на оспорената сделка, в който смисъл е и постановеното решение
15
от първостепенния съд. В диспозитива на същото при произнасянето по този
иск е допусната очевидна фактическа грешка, като е посочено, че искът е
предявен срещу тримата ответници, за сумата от 5050 лв. Същевременно, в
мотивите на решението и в доклада се сочи, че този иск е насочен само срещу
С. А. и С. Д., за сумата в общ размер от 5510 лв., уточнен в съдебно
заседание. Тази очевидна фактическа грешка подлежи на отстраняване от
първоинстанционния съд, и тъй като не влияе върху решаващата дейност на
въззивния съд, следва да бъде отстранена след връщане на делото в окръжния
съд.
По така изложените съображения настоящият състав счита, че
предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, в който смисъл е и
постановеното от първостепенния съд решение, което обуславя
потвърждаването му като съответно на материалния закон.
С оглед изхода на процеса, жалбоподателят дължи на ответниците
по жалба С. Д. Д. и С. Г. А. направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 550 лв., както и жалбоподателят следва да
заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 137,60 лв., от
които 27,40 лв. – държавна такса за отменителните искове, определена по
правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК и 110,20 лв. – държавна такса върху
осъдителния иск.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119 от 29.07.2020 г., постановено по
т.д. № 251/2019 г. на Окръжен съд Русе, с което е отхвърлен предявения от
И. С. Т. – постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“, в несъстоятелност против Кредитно – спестовна кооперация
„Русенска популярна каса“, в несъстоятелност, С. Г. А. и С. Д. Д. иск по чл.
647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване недействителността по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността на сключения между КСК
„РПК“, от една страна, и С. Г. А. и С. Д. Д., от друга страна, договор за
покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 4, д.
№ 173/11.04.2018 г. на нотариус Г. Г., отхвърлен е предявеният иск от И. С.
16
Т. – постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“, в несъстоятелност против Кредитно – спестовна кооперация
„Русенска популярна каса“, в несъстоятелност, С. Г. А. и С. Д. Д. с правно
основание чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителността по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността на сключения между КСК
„РПК“, от една страна, и С. Г. А. и С. Д. Д., от друга страна, договор за
покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 4, д.
№ 173/11.04.2018 г. на нотариус Г. Г. и е отхвърлен предявения иск от И. С.
Т. – постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“, в несъстоятелност против С. Г. А. и С. Д. Д. с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД, вр. чл.
648 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността равностойността на
отчуждения недвижим имот, а именно 5510 лв.
ОСЪЖДА КРЕДИТНО – СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ
„РУСЕНСКА ПОПУЛЯРНА КАСА“ – в несъстоятелност, ЕИК *********
да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 137,60
/сто тридесет и седем лева и 60 ст./ лева.
ОСЪЖДА КРЕДИТНО – СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ
„РУСЕНСКА ПОПУЛЯРНА КАСА“ – в несъстоятелност, ЕИК *********
да заплати на С. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. **** и на С. Г. А.,
ЕГН ********** от гр. Русе, ул. околчица, 7, вх. 4, ет. 2 сумата 550
/петстотин и петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17