Р Е Ш Е Н И Е
№ 1009/27.5.2019г.
гр.В., 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет
и втори наказателен състав -
в публично заседание на двадесет и седми март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА С.
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от
председателя АНД № 4584
по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба от „С.”ЕООД, представлявано от Д.А.Д. чрез адв. К.М. при
ВАК, против НП № 03-008393/04.10.2017 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1600 /хиляда и шестстотин / лева,
за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ.
В подадената до
съда жалба въззивникът излага твърдения за допуснато съществено нарушения на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство,
свързано с ненадлежното връчване на АУАН на представляващо дружеството лице,
както и съставяне на същия в отсъствие на такъв. Излага се становище, че НП е
необосновано. Твърди се, че на проверяващите органи не са представяни
документи, които да установяват приетата фактическа обстановка. Излага се
твърдение, че дружеството не поддържа присъствена книга, каквато се сочи, че е
представена на проверяващите лица. Сочи се, че за дните, в които служителите в
хотела са полагали труд и за продължителността на работния ден се поддържа
информационна система, която се попълва от управителя на хотела и от друг
служител, на когото той е възложил това. Твърди се, че от вписванията в информационната
система е видно, че Н.С. е почивала на 06.06.2017 г.
и на 07.06.2017 г. Излага се твърдение,
че проверката е извършвана от проверяващите след изтичане на повече от три
месеца от периода, по отношение на който са констатациите в НП, поради което
същите не са имали преки впечатления дали служителката Н.С. действително е
полагала труд в хотела през всеки от дните в този период. При условията на
евентуалност се твърди незаконосъобразност на издаденото НП поради маловажност
на извършеното нарушение, доколкото от същото не са настъпили вредни последици
за служителя и доколкото при повторни проверки не са установени повторни
нарушения. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност да се
приложи нормата на чл. 415в от КТ и се определи санкция в рамките, визирани в
посочената разпоредба, респ. да се намали наложената административна санкция до
минимума.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.
М., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество същата пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата
доводи. Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк О., която оспорва жалбата и пледира съда да потвърди
обжалваното НП, доколкото от събраните по делото доказателства е доказана
безспорно визираната в НП фактическа обстановка.Сочи се, че нарушението се
установява безспорно от присъствената форма , представена по време на
проверката, от която се вижда, че на лицето Н.С. не е била осигурена седмична
почивка не по-малко от 36 часа. Оспорва се достоверността на представения с
жалбата график, като се твърди, че същият противоречи на Правилника за
вътрешния трудов ред, според който за длъжността, изпълнявана от С. се работи
при сумарно изчисляване на работното време, докато графика, представен към жалбата
отговаря на по дневно отчитане на работното време.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – С.М. и свидетеля по акт – Н.И.. С оглед изясняване фактите
предмет на обвинение по делото в качеството на свидетел е разпитана и Н.С.. Приобщени са като писмени доказателства по
делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 15.09.2017 г. служители при ДИТ –В. – св. С.М. и св. Н.И. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект – хотел „С.“, находящ се в гр. В. кк“К.и Е.“,
стопанисван от „С.“ЕООД. В хода на проверката е констатирано, че с Правилник за
вътрешния трудов ред е установено сумирано изчисляване на работното време на
работниците и служителите за период от една седмица. След като е извършена
справка в представено в хода на проверката тетрадка за присъствието и отсътвието на работниците и служителите, е констатирано, че
св. Н.И.С., назначена на длъжност „мияч съдове“ е полагала труд в периода от
01.06.2017 г. до 10.06.2017 г. включително, без почивка, с което не й е
осигурена дължимата седмична почивка от не по малко от 36 часа.
При така установените факти, на дружеството е съставен АУАН за нарушение на
чл. 153 ал.2 от КТ, въз основа на който на основание чл. 414 ал.1 от КТ е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника
като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1600 /хиляда и шестстотин/ лева.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-008393/04.10.2017 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В., съгласно чл. 15, ал.3, т.2
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
както и видно от копие на Заповед № 3-0714/12.01.2010 г.
В хода
на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивника, че е
нарушено правото му на защита с оглед ненадлежното връчване на съставения АУАН.
Видно от съдържанието на същия актът е връчен на лицето Д. И. К., което
съгласно приобщеното по делото копие на пълномощно е надлежно упълномощено да
представлява Д.Д. в качеството на управител на „С.“ЕООД
пред Дирекция „Инспекция по труда“, като подписва, подава и получава
необходимите документи.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
От събраните по делото доказателства, въпреки
извършването на всички необходими и възможни процесуално-следствени действия не
бе установена безспорно визираната в обжалваното НП фактическа обстановка.
Действително установява се по делото, че лицето Н.С. е осъществявала трудови
функции на „мияч“ в процесния обект, съотв. с оглед съдържанието на приложеното по делото копие
на страница от Правилника за вътрешния трудов ред е видно, че работодателят е
установил сумирано изчисляване на работното време, с оглед на което е приложима
нормата на чл. 153 ал.2 от КТ относно продължителността на непрекъснатата
седмична почивка, която следва да бъде осигурена, а именно – не по-малко от 36
часа.
По делото обаче не бе установено по несъмнен начин
дали и кога св. Н.С. е изпълнявала трудовите си функции в периода от 01.06.2017
г. до 10.06.2017 г. По отношение на посочения факт единствените доказателства,
които са представени по делото и са послужили за обосноваване изводите на АНО
са копия на страници от ръкописно попълвана тетрадка, без индикации за
предназначението на същата, наименованието й, както и лицето инициирало
съставянето и попълването й. Липсват доказателства и дали воденето и
поддържането на посочената форма на вписване е била известна на
представляващите работодателя лица, съотв. дали е
осъществяван надлежен контрол при попълването й с оглед достоверността на
информацията, която съдържа. В тази връзка, в приобщените по делото страници
липсва посочване длъжността и подписа на лице, представляващ
дружеството-жалбоподател, от които може
да се заключи, че се касае за официална присъствена форма за отбелязване на
времето на полагане на труд на работниците и служителите в конкретния обект. Не
се съдържат в приобщените по делото копия на страници от посочената форма и
данни за годината, касаеща полагания труд.
Същевременно, посочените в НП обстоятелства не бе
възможно да се установят и с разпита на св. Н.С., която в съдебно заседание е
заявила, че не си спомня дали и кога е полагала труд без осигурена седмична
почивка извън периода на мес.септември 2017 г.
Друг е въпросът, че от представените по делото копия
на присъствена форма не се установява срещу името на св.С. да се съдържа подпис
на дата „09.06“, като в съответната графа е направено отбелязването „идва
по-късно“.
С оглед на изложеното и като съобрази, че тежестта на
доказване основателността на повдигнатото с АУАН и инкорпорирано в НП обвинение
лежи върху АНО, предвид липсата на категорични доказателства подкрипящи изводите , визирани в НП, съдът намери, че
последното следва да бъде отменено като необосновано такова.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 03-008393/04.10.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В.,
с което на Д.А.Д. на основание чл. 414, ал.1 от КТ на С.”ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1600 /хиляда и
шестстотин / лева, за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- В.: