№ 103
гр. Пловдив , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20205330208044 по описа за 2020 година
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
20-1030-013129 от 03.12.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив,
с-р Пътна Полиция, в частта му, с което на Ц. Г. Ц., ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание -
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В жалбата са релевирани оплаквания, че издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно и неправилно в частта му за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
като се посочва че нарушението е маловажен случай. В съдебно заседание
жалбоподателя се явява лично и с процесуалния си представител, като поддържат
жалбата и допълват аргументите си за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание
не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Ц. Г. Ц. се занимавал с внос и продажба на автомобили.
Същите той регистрирал с временна регистрация и им поставял транзитни табели като
предоставял автомобилите за оглед пред заведението което стопанисвал в ***. На
15.06.2020, около 00:20 ч. в гр. Пловдив, жалбоподателя се движил по бул. Хаджи
Димитър, при № 12, посока ул. „Царевец“, с лек автомобил БМВ Х6 Хдрайв 40 Д, с
рег. № *** собственост на „БГ Фууд Инвест“ ЕООД, който бил един от тези
автомобили и Ц. искал да го прибере в дома си след оглед.
На спирката на същия адрес, инсп. К.Г. и инсп. Г.М. изпълнявали служебните си
1
задължения по контрол на пътното движение и спрели за проверка водача на лекия
автомобил. При проверката било констатирано, че регистрационните транзитни табели
на автомобила били с изтекъл срок на валидност, а именно на 12.06.2020 г.
Автомобилът БМВ Х6 Хдрайв 40 Д с рег. № *** притежавало номер на рама **
и за него първоначално било издадено разрешение за временно движение с транзитни
номера – с ДКН ***, което било с валидност до 13.03.2020 г. На 12.05.2020 г. същият
автомобил бил отново временно регистриран с транзитен номер ДКН *** със срок на
валидност до 11.06.2020 г.
Бил съставен на място АУАН бланков № 816331 от 15.06.2020 г. и същият бил
връчен на лицето, който го приел без възражения. На основание този АУАН е
съставено атакуваното НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя и се установява от гласните доказателства, а именно разпитите на
свидетели К. А. Г., Г. В. М. и С. А. Н., както и от писмените доказателства – АУАН,
справка за „регистрация временно движение № *********“, справка за първоначална
регистрация рег. № ***, справка за собственост, справка за нарушител/водач, Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г., Заповед 8121з -825/19.07.2019 г.
Показанията на свидетелите съдът намира за логични, последователни и
взаимодопълващи се. И тримата свидетели чертаят безпротиворечива фактическа
обстановка, като показанията на актосъставителя и свидетеля по акта установяват
релевантните факти по извършената проверка, а свид. Н. изяснява обстоятелствата
около личността и обстоятелствата предхождащи установяването на нарушението. Тъй
като не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената
фактическа обстановка съдът се ползва от презумптивната сила на съставения АУАН
дадена му от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от т. 2.11 на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР и на актосъставителя следва от така
представената заповед т. 1.2.
В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно
наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата
на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и не се е възползвал от това си право.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към
момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от
ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
2
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено) включително
и релевантния поднормативен акт, а именно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно
е ангажирана отговорността му –за управление на МПС, което не е било регистрирано,
тъй като регистрационните му табели са били с изтекъл срок на регистрация.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието визирано в наказателното постановление
нарушение, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и
виновното му извършване. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал
поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Същата
изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС-та и като
не се е съобразил с това, той е осъществил чрез действията си по управление на
посочения лек автомобил състава на вмененото нарушение. НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 г. в чл. 27 ал. 5 посочва, че след изтичане на срока на транзитните табели,
същите не могат да се ползват, което на практика е приравнено на липса на
регистрация. Съдът намира, че установеното по пътя отворен за обществено ползване
МПС – лек автомобил БМВ Х6, Хдрайв е имало поставени регистрационни табели, но
същите били с изтекъл срок на валидност, което опорочава регистрацията като цяло.
От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Не се опровергават
фактическите констатации на актосъставителя от АУАН в тази част. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да
се даде вяра на АУАН в тази част. Следователно жалбоподателят не е съобразил
правилата на ЗДвП, като при управление на лек автомобил не е изпълнил
задължението си да регистрира същия по надлежния ред, а именно да поднови
регистрацията на управляваното от него МПС. В чл. 33а от Наредбата е посочен и
срокът на валидност на транзитните номера, а именно 30 дни.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, тъй като като водач на МПС и вносител на такива с цел продажба, е бил
наясно със задължението си да регистрира по надлежния ред автомобилите,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява МПС което не е
регистрирано по надлежния ред може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в
пълен обем при липса на изискуемата регистрация. Затова съдът намира, че деянието
му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпването им.
За размера на наложеното наказание:
По отношение на санкционната норма съдът счита, че същата е правилно
определена. Правилно е определен и размерът на наложеното наказание, а именно на
минимума, доколкото не са изложени аргументи за по-висока санкция, а и съдът не
установи наличието на такива. Административно-наказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН.
Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на
3
санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават
правата на жалбоподателя. По отношение на санкцията за лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца съдът намира, че при липсата на мотиви за
определянето на размера същата е правилно определена на минимума, посочен от
нормата на чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Деянието разкрива едно единствено смекчаващо
отговорността обстоятелство, а именно краткия период от изтичането на срока на
регистрационните табели – 3 дни. Същото донякъде обосновава по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид, но съдът намира, че с оглед личността на дееца случаят не може да се приеме за
маловажен. Видно от справка за регистрация на същото МПС – БМВ Х6, Хдрайв,
първата му регистрация с транзитни номера е била на 13.02.2020 г., като съгласно чл.
33а, ал. 3 от НАРЕДБАТА, разрешението за временно движение с транзитни номера е
за срок от 30 дни и същата е изтекла на 13.03.2020 г., като транзитните номера са били
подновени едва на 12.05.2020 г., лицето не е санкционирано за това поведение, но
същото свидетелства за неговото нехайство по задълженията му за регистрация на
МПС по надлежния ред. На следващо място от справката за нарушител/водач е видно,
че лицето е санкционирано за множество нарушения по ЗДвП, включително и за
същото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и в тази връзка този случай не се явява
инцидентен. Именно с тези аргументи съдът приема, че случаят не може да се
квалифицира като маловажен още повече, че лицето се занимава и с продажба на
автомобили. Затова и наказанието се прие за справедливо.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното
наказание за нарушаването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е справедливо и затова следва да
бъде потвърдено, доколкото случаят не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност и степента на засягане на обществените отношения, съдът намира, че
настоящото нарушение не може да се приеме като такова с незначителни вредни
последици, тъй като същите са несъставомерни, поради което правилно е преценено, че
същото не е маловажен случай.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
4
обосновано и законосъобразно в обжалваната част, определеното наказание е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено в нея. В необжалваната част същото е
влязло в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-013129 от 03.12.2020
г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, в частта
му, с което на Ц. Г. Ц., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В останалата част постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5