О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 539 от 03.04.2020 год., град Бургас
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на трети
април две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело
номер 618 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, във вр. с чл. 166 от АПК.
Образувано е по жалба от Г.П.А. с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване и съобщения – гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 7, ет. 4 чрез адв. И.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-000623/31.03.2020 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелство за правоуправление на водач на МПС за срок от един месец. В жалбата е обосновано твърдение, че налагането на мярката е незаконосъобразно, необосновано и при постановяването й са допуснати процесуални нарушение, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В жалбата е заявено и искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-000623/31.03.2020 год. год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, като в подкрепа на това искане е заявено, че поради лишаването на жалбоподателя от правоуправление ще бъде уволнен и ще загуби за известен период средства за осигуряване на прехраната и издръжката на четиричленното си семейство. Заявено е, че има дъщеря 8-ми клас и син – студент. Заявено е също, че в настоящия момент при въведеното извънредно положение и противоепидемичните мерки е изключена възможността да си намери нова работа. В подкрепа на това твърдение са приложени писмени доказателства.
След анализ на представените с жалбата и с административната преписка писмени доказателства и предвид формулираното от жалбоподателя искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административния акт, настоящия съдебен състав намира за установено следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-000623/31.03.2020 год., полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП е постановил против Г.П.А. налагане на ПАМ – временно отнемане на свидетелство за правоуправление на водач на МПС за срок от един месец. Както вече се посочи, искането с правно основание чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта е мотивирано с възможността, жалбоподателя да остане без работа, което ще лиши него и семейството му от доходи.
Видно от оспорения административен акт, същия е постановен с правно основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП, съгласно който, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 и 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се налагат принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171 ЗДП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка.
Особеното в посочената хипотеза е, че не административният орган с разпореждане, а законодателят е допуснал предварителното изпълнение на заповедта, при презюмиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени. В случаите, когато законът разпорежда предварително изпълнение на дадена категория административни актове, той презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60 от АПК. Липсват нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на изпълнението на акта, поради което за конкретния случай следва да се преценят евентуалните неблагоприятни последици, които биха възникнали за жалбоподателя от предварителното изпълнение. След като се презюмира наличието на причини за предварително изпълнение на заповедта по специалния ЗДвП, в тежест на жалбоподателя остава задължението да обори това предположение, като докаже, че от предварителното изпълнение има възможност да претърпи значителна или трудно поправима вреда. Условие за спиране от съда на предварителното изпълнение на акта е на заложения в закона обществен интерес да се противопостави засягането на друг интерес с интензитет от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК.
В подкрепа на формулираното особено искане единствено е заявено твърдението, което по своя характер представлява по-скоро предположение, че в резултат на приложената ПАМ, жалбоподателя може да остане без работа, което от своя страна да лиши него и четиричленното му семейство от получаваните трудови възнаграждения. В подкрепа на това твърдение са и приложените към жалбата писмени доказателства, удостоверяващи факта, че жалбоподателя работи като шофьор на товарен автомобил към работодателя „И.Т.“ ООД и че има две деца – на 14 и на 20 години. По мнение на настоящия съдебен състав, така заявеното твърдение и приложените писмени доказателства не обосноват възможността от настъпване на значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Доказателствената тежест по оборването на законовата презумпция за наличие на значим обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта, е възложена на жалбоподателя. В случая искането за спиране се обосновава на предположението, че в резултат на наложената му ПАМ, работодателя би прекратил трудовото правоотношение с жалбоподателя. На така заявеното твърдение би могло да се противопостави възражението, че с оглед срока на наложената ПАМ – един месец, за жалбоподателя съществува правната възможност да ползва платен, респ. неплатен отпуск, което обстоятелство да преодолее заявената вероятност от прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя „И.Т.“ ООД. По същество, от страна на жалбоподателя не е заявена възможността от настъпване на друга значителна или трудно поправима вреда, нито са ангажирани доказателства, които в достатъчна степен да удостоверят възможността от настъпването на такава вреда. Твърдяната вреда от прекратяване на трудовото му правоотношение е хипотетична и преодолима по заявените вече доводи.
По изложените съображения, съда счита, че направеното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение се явява неоснователно и недоказано и като такова следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, втори състав,
О П Р Е Д Е Л И
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.П.А. с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване и съобщения – гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 7, ет. 4 чрез адв. И.Б. *** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-000623/31.03.2020 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.
Настоящото определение
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: