№ 202
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 09.08.2021г., постановено по гр.д. № 56377/ 2020г. по описа
на СРС, съдът признава за установено по искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр чл. 124,
ал. 1 ГПК, предявени от З. Г. Ц., с ЕГН ********** и Г. Н. Ц., с ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр.София, ж.к.“*******, ******* срещу „Е.М.” ЕООД, ЕИК ******* и седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“******* *******. Г. Ц. и Г. Н. Ц. не дължат в полза на
„Е.М.” ЕООД, сумата от 16425,25лв. главница по Договор за кредит от 13.07.2009г„
сключен с „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /понастоящем „Ю.Б.“ АД, разпоредена за плащане със заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 40917/20г. по описа на СРС, 27 с-в, както и не дължат
законната лихва върху сумата считано от 25.10.2011г.
Недоволен от съдебното решение е останал „Е.М.“ ЕООД, което го обжалва в
неговата цялост. Твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно и
необосновано е преценил, че преклузивният срок, уреден с процесуалната норма на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК тече самостоятелно за всеки солидарен длъжник, както и че с насрочения на
04.04.2016г. опис на движими вещи и с молбата от 21.07.2016г., съдържаща искане за
извършване на изпълнителни действия, давността не е прекъсната. Моли съдът да отмени
съдебното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения от ищеца
отрицателен установителен иск. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че решението,
респ. определението са правилни и законосъобразни. Излагат се доводи в подкрепа на
изложеното и се иска потвърждаването на обжалваните съдебни актове в тяхната цялост.
Претендират се разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
1
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
По подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок
и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност, съдът намира следното:
От представените по делото доказателства се установява, че с ч.гр.д.№40917/2010г.
по описа на СРС, 27 с-в, на 30.08.2010г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ в полза на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, като е разпоредено З. Г. Ц.
и Г. Н. Ц. да заплатят солидарно на заявителя сумата от 16425,25лв. главница по Договор за
кредит от 13.07.2009г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.08.2010г„
1620,18лв. договорна лихва за периода от 13.08.2009г. до 06.08.2010г. и 99,95лв. наказателна
лихва за периода от 13.11.2009г. до 06.08.20Юг., както и разноски в общ размер на
1099,45лв. Изпълнителен лист въз основа на заповедта е издаден на 25.10.20Юг.
От изисканото и прието по делото заверено копие от изп.д. № 20118410400753 по
описа на ЧСИ Н.М., per. №841 на КЧСИ, е район на действие СГС, се установява, че същото
е образувано на 02.02.2011г. по молба на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /понастоящем „Ю.Б.“ АД.
Извършени са справки за имущество и доходи на З. Г. Ц. и Г. Н. Ц.. Покани за доброволно
изпълнение са връчени на двамата длъжници на 09.02.2011г. С молба от 10.02.2011г.
взискателя е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Г. Н. Ц. и
налагане на възбрана върху имот, собственост на З. Г. Ц.. С разпореждания от 23.08.2011г.
на ЧСИ Н.М. са наложени запори на трудовото възнаграждение на З. Г. Ц. и Г. Н. Ц..
Правени са ежемесечни удръжки от трудово възнаграждение, като последната такава от
възнаграждението на З. Г. Ц. е извършена на 24.08.2012г. С Уведомление от 22.11.2012г.
работодателят на З. Г. Ц. е уведомил ЧСИ, че трудовото правоотношение със същата е
прекратено считано от 08.11.2012г. С Уведомление от 10.05.2014г. работодателят на Г. Н. Ц.
е уведомил ЧСИ, че трудовото правоотношение с последния е прекратено считано от
04.04.2014г., като последно плащане по изп.дело посредством запор на тр.възнаграждение е
от 29.05.2014г. С разпореждане от 20.03.2015г. е наложен нов запор на трудовото
възнаграждение на З. Г. Ц. по молба на взискателя от 18.03.2015г. Запорът не е наложен
ефективно поради невръчване на запорно съобщение на работодател. С Постановление от
04.04.2016г. „Е.М.“ ЕООД е конституиран като взискател по делото. С Разпореждане от
04.04.2016г. е решение по гр.д. № 56377/2020г., CPC -1 ГО, 25 състав, стр. 2 насрочен опис
на движими вещи на Г. Н. Ц.. Няма данни за извършване на опис. С молба от 21.07.2016г.
„Е.М.“ ЕООД е поискало извършване на изп.действия, които обаче не са предприети. С
Постановление от 20.02.2019г. ЧСИ на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратил изп.дело
№20118410400753.
Спорен между страните е въпросът дали вземанията, предмет на изпълнителното
производство, са погасени по давност. В тази връзка съдът намира следното:
Когато изпълнителното дело е образувано срещу няколко лица, които отговарят при
условията на солидарност, с всеки един от тях, възниква различно процесуално
правоотношение или перемция може да настъпи по отношение само на един от слодарните
длъжници. Така срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция
изтича от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците,
предвид различните изпълнителни правоотношения и след неговото изтичане, може да бъде
започнато образуването на ново изпълнително дело.
При предприемането на изпълнително действие по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело, не води до прекъсване на срока по чл. 433,
2
ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на останалите длъжници. Това разрешение е в съответствие със
закона и с имащите задължителен характер разяснения, дадени в мотивите към т. 10 от ТР
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е и решение № 83 от
11.04.2018г. по гр.д. № 1667/2017г. на ВКС, IV ГО. Така, само с искането на изпълнителни
действия, без същите да са извършени, не прекъсва давността.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително
изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Това
разбиране е застъпено и в ТР № 2/26.06.2015г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС – т.
10, където е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е
обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980г. Според мотивите на същото тълкувателно
решение прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие, в
рамките на определен изпълнителен способ. Прието е също, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, както и че нова давност започва
да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В същия смисъл е
решение от 29.03.2016г. по гр.д. № 2306/2015г., IV ГО на ВКС; решение № 259 от
21.11.2019г. по гр.д. № 969/2019г. IV ГО на ВКС. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От датата на последно същинско изпълнително действие спрямо конкретния длъжник
започва да тече погасителната давност за погасяване на възможността за принудително
реализиране на вземането. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишната давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съгласно чл.119
ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания. Доколкото се отрича дължимост на главница по договор за банков
кредит, следва да се приеме, че давността е общата 5 годишна такава. Последно валидно изп.
действие спрямо З. Г. Ц. е извършено на 24.08.2012г. и решение по гр.д. № 56377/2020г.,
CPC -1 ГО, 25 състав, следователно вземането спрямо нея е погасено по давност на
24.08.2017г. Всички последващи действия по вече прекратено изп. дело не следва да се
считат за същински изпълнителни действия и не могат да прекъснат течаща погасителна
давност, поради което разпореждане от 20.03.2015г., с което е наложен нов запор на
трудовото възнаграждение на З. Г. Ц. не може да прекъсне течащата погасителна давност.
Вземанията на ответника спрямо З. Г. Ц. са недължими поради изтекла погасителна давност.
По отношение на Г. Н. Ц. последно постъпление на средства от запор на трудовото
му възнаграждение е от 29.05.2014г. С Разпореждане от 04.04.2016г. е насрочен опис на
движими вещи на Г. Н. Ц., но същия не е осъществен. С молба от 21.03.2016г. „Е.М.“ ЕООД
е поискало да бъде конституиран като взискател, но не е посочил конкретни изп. действия,
които иска да бъдат извършени. Молба с посочване на изп. действия е подадена едва на
21.07.2016г. Доколкото неосъществени опис и конституиране на нов взискател не могат да
бъдат приети за същински изпълнителни действия, доколкото не са насочени и довели до
реализиране на вземането и молба с посочване на изп. действия е подадена едва на
21.07.2016г., то и по отношение на този длъжник е на лице период от повече от две години,
в който не са искани и предприемани изп.действия. Перемция по отношение на Г. Н. Ц. е
настъпила на 29.05.2016г. От 29.05.2014г. когато е и последното същинско изп. действие
спрямо него тече и погасителна давност, която е изтекла на 29.05.2019г. Следователно
предявените искове се явяват основателни.
3
С оглед изложеното съдът следва да потвърди първоинстанционното съдебно
решение по предявения отрицателен установителен иск като правилно и законосъобразно.
Това от своя страна обуславя и правилността на решението като в тази връзка съдът се
солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на направените от нея
разноски в рамките на въззивното производство на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
възнаграждение за осъществено безплатно представителство в размер на 1800 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 09.08.2021г., постановено по гр.д. № 56377/
2020г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: ******* със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“******* *******, да заплати на Адвокатско дружество
„В.И Л.”, БУЛСТАТ ******* и адрес: гр.София, ул.******* на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
възнаграждение за осъществено безплатно представителство в размер на 1800 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4