№ 327
гр. Пазарджик , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200125 по описа за 2021 година
Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя И. Д. П. против
Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-21-005 от 12.01.2021 година на
началник Регионален отдел „Южна Централна България” на ГД
„Метрологичен надзор”, към ДАМТН, с което на основание чл.85 ал.2 във вр.
с ал.1 от Закона за измерванията /ЗИ/ и за нарушение на чл.44, т.4 във вр. с
чл.43 ал.1 от ЗИ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. /двеста
лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното НП. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – АНО, изпраща писмено становище, с което
оспорва жалбата, излага съображения за нейната неоснователност и иска
потвърждаване на атакуваното НП.
1
Районният съд прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите
на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:
Дружеството жалбоподател било санкционирано след като служители
на РО „ЮЦБ”-Пловдив на ГД „МН” към ДАМТН-София, сред които бил и
акосъставителят С. Т., извършили проверка на 17.04.2018год., около 13:00
часа, в стопанисван от него обект – „Денонощен хранителен комплекс“,
находящ се в гр.Пазарджик, ул. „Пловдивска” № 3. Проверката се извършила
като планово-надзорна по отношение на лица, използващи средства за
измерване в търговската мрежа.
В хода на проверката било констатирано, че в гореописания търговски
обект дружеството използвало за измервания, свързани с търговски плащания
по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията, везна - електронна, с
неавтоматично действие, тип В15, със сертификат за изследване на типа №
3670/01 г., произведена от „Б.“ ЕООД-София, с нанесени означения в близост
до дисплея: Max 15kg., Min 100g., d=5g., клас на точност III. Актосъставителят
констатирал, че върху тялото на везната липсва табела от производителя,
показваща фабричния номер. Установил също така, че дружеството
използвало описаната везна без знаци от извършена последваща проверка на
средство за измерване в употреба по смисъла на чл.43, ал.1 от ЗИ, защото
наличната върху везната марка за залепване от последваща периодична
проверка, извършена през 2015 г. от проверител с номер 00410 е била валидна
до месец септември 2016 г.
С оглед на тези констатации било прието, че като на 17.04.2018 г.,
около 13:00 часа, в обект „Денонощен хранителен комплекс“, намиращ се в
гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 3, дружеството е използвало описаното
средство за измерване без знаци от извършена последваща проверка на
средство за измерване в употреба по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗИ, то същото
е извършило нарушение на чл.44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закон за
измерванията.
Резултатите от проверката били обективирани първоначално в
Протокол за задължителни предписания № 071-СТ 03/17.04.2018 година, с
който било разпоредено да се преустанови използването на описаната везна
2
до привеждането й в съответствие с изискванията на Глава ІV от ЗИ.
По повод констатираното нарушение нарушителят бил поканен на
21.05.2018 г. в сградата на РО „Южна централна България“ на ГД
„Метрологичен надзор“ в гр. Пловдив, за съставяне на АУАН. Поканата била
връчена на дружеството на 25.04.2018 година /разписка и покана на л.22-23 от
делото/. На посочените в поканата дата и място обаче не се е явил негов
представител. С оглед на това АУАН № 1132 ПД/21.05.2018 г. бил съставен
при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, т.е. в отсъствие на нарушителя.
На основание чл.43, ал. 4 от ЗАНН на 22.05.2018 г. с писмо с изх. № 82-
02-185-(1)/22.05.2018 г. актът бил изпратен на кмета на Община Пазарджик за
предявяване и подписване, но на 12.06.2018 г. с писмо с вх. № 82-02-185-
(2)/12.06.2018 г. същият бил върнат непредявен и неподписан от нарушителя.
На 15.06.2018 г. с писмо с изх. № 82-02-185-(3)/15.06.2018 г. актът бил
изпратен на началника на РУМВР-Пазарджик за предявяване и подписване,
но на 02.10.2018 г. с писмо с вх. № 82-02-185- (5)/02.10.2018 г. същият бил
върнат непредявен и неподписан от нарушителя.
По тези причини на 02.10.2018 г. актосъставителят съставил Акт за
спиране на АНП, с което спрял административнонаказателното
производството на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН.
На 27.10.2020 г. с писмо с изх. № 82-02-185-(6)/27.10.2020 г. актът
отново бил изпратен на кмета на Община Пазарджик за предявяване и
подписване, но на 19.11.2020 г. с писмо с вх. № 82-02-185- (7)/19.11.2020 г.
бил върнат непредявен и неподписан от нарушителя.
На 25.11.2020 г. с писмо с изх. № 82-02-185-(8)/25.11.2020 г. актът за
пореден път бил изпратен на началника на РУМВР-Пазарджик за предявяване
и подписване. Предявяването му станало на 04.12.2020 година от полицейски
служител лично на управителя на дружеството И. Д. П., който го подписал
саморъчно /виж докладна записка на л.49 и разписка за връчване на АУАН на
л.25 от делото/.
На 04.12.2018г. актосъставителят съставил Акт за възобновяване на
АНП, с което производството било възобновено, след което въз основа на
съставения АУАН било издадено атакуваното НП.
3
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на актосъставителя - св. С. Т., както и от писмените
доказателства приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, тъй като те са непротиворечиви, взаимно се
допълват и обективно изясняват релевантните за делото факти.
При така установеното съдът намира, че жалбата по съществото си е
неоснователна.
Не се спори по делото, че на посочените в НП дата, час и място
дружеството е използвало подробно описаната по-горе електронна везна без
знак от извършена последваща проверка на същата като средство за
измерване в употреба по смисъла на чл.43, ал. 1 от ЗИ. Не се спори и за това,
че наличната върху процесната везна марка за залепване от последваща
периодична проверка, извършена през 2015 г. от проверител с номер 00410 е
била валидна до месец септември 2016 г.
Не е спорно по делото и това, че въпросната везна представлява
средство за измерване по смисъла на § 1, т. 27 от ЗД на ЗИ.
Накрая, но не по значение, не е спорно и това, че нарушението е било
извършено на датата на проверката – 17.04.2018г., когато именно е било
установено използването на везната без валиден знак за последваща проверка.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
обективната административнонаказателна отговорност на дружеството на
основание чл.85 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИ, която санкционна норма е
приложима за ЕТ или ЮЛ, които в случаите по чл. 5 използват средства за
измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не
изпълнява задълженията си по чл.44 от закона. В конкретния казус
дружеството не е изпълнило свое задължение регламентирано в Глава ІV,
Раздел ІІІ от ЗИ и по-специално това по чл.44, т.4 от ЗИ във вр. с чл.43 ал.1 от
ЗИ. Първата правна норма императивно вменява в задължение към правните
субекти да не използват средства за измерване без знаците по чл.35, чл. 39
ал.1 и чл. 43 ал.1 от закона, а втората разписва, че последваща проверка се
извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци
4
за последваща проверка. Именно такъв валиден знак не е имала процесната
везна, доколкото вече неколкократно се посочи, че последният
удостоверителен знак бил от извършена през 2015 г. последваща проверка,
която е била с валидност до края на месец септември 2016 г.
В конкретния казус не са били налице основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т. е. за квалифициране на деянието като
маловажен случай. В действителност нарушението е извършено за първи път
/поне няма данни за друг подобен вид нарушения/, което именно е
обосновало правилно прилагане в случая на административна санкция в
минимален размер. В същото време обаче легалната дефиниция на
„маловажен случай” е дадена в чл. 93, т.9 от НК, според която такъв е този,
при който извършеното престъпление /в случая адм. нарушение/ с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление, респ.
нарушение от съответния вид. В случая не са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, установени в хода на производството по
налагане на административното наказание, които да обусловят по-ниска
степен или липса на обществена опасност от извършеното нарушение.
Естеството на самото нарушение е такова, че с него драстично се засягат
обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и
достоверност на измерванията, въз основа на които след това се извършват
търговските плащания от страна на потребители на съответни стоки, в
конкретния казус на продаваните от дружеството хранителни стоки. Това пък
пряко рефлектира върху имуществената сфера на самите потребители, които
заплащат за стоките конкретна цена, формирана на база претегляне с везна, за
която пък няма гаранции дали отговаря на стандартите за точност на
измерването. Случаят не е маловажен и паради дългият период на
използването на везната без съответен знак за последваща проверка,
доколкото последната такава е била с валидност до края на мес. септември
2016 година, т.е. повече от една година и шест месеца преди това.
Несъстоятелни са възраженията във въззивната жалба, поддържани и от
пълномощника на дружеството в съдебно заседание, за допуснати съществени
процесуални нарушения /СПН/, с които се обосновава искане за отмяна на
5
НП.
Относно твърдението в жалбата, че съставеният АУАН не бил
предявяван и подписван от управителя на дружеството следва да се каже, че
то е невярно. Вече бе посочено подробно по-горе, че след съставянето на акта
в отсъствие на нарушителя, същият е бил изпращан неколкократно на кмета
на Община Пазарджик и на РУ МВР-Пазарджик за неговото предявяване,
връчване и подписване от нарушителя в лицето на управителя на
дружеството, който в повечето случаи не е бил откриван. На 25.11.2020 г. с
писмо с изх. № 82-02-185-(8)/25.11.2020 г. актът за пореден път бил изпратен
на началника на РУ МВР-Пазарджик за оказване на съдействие за
предявяване, връчване и подписване от страна на управителя на дружеството.
Предявяването му станало на 04.12.2020 година от полицейския служител
Иван Дречев, който го връчил лично на управителя на дружеството И.П., а
той го подписал саморъчно. За всичко това полицейският служител изготвил
докладна записка /л.49 от делото/, а специално за връчването на акта била
съставена и разписка за връчване /л.25 от делото/. Видно е от тази разписка,
че тя е подписана лично от управителя на дружеството, който е положил
съкратен подпис като получател и който подпис, дори с невъоръжено око
личи, че наподобява подписът на управителя положен в самия акт, а също и
този, положен във въззивната жалба. Ето защо не може да има никакво
съмнение, че актът е бил надлежно предявен, връчен и подписан лично от
управителя на дружеството нарушител.
Относно съставянето на акта в отсъствие на нарушителя следва да се
каже, че не е допуснато също СПН. Вече би посочено по-горе, че
нарушителят е бил поканен до се яви на 21.05.2018 г. в сградата на РО „Южна
централна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ в гр. Пловдив, за
съставяне на АУАН. Поканата /л. 22 от делото/ е изпратена с препоръчано
писмо с обратна разписка и е била връчена на дружеството на 25.04.2018
година /разписка л.23 от делото/. На посочените в поканата дата и място
обаче не се е явил представител на дружеството, с оглед на което актът е бил
съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, т.е. в отсъствие на
нарушителя. Нещо повече, дори да се приеме, че дружеството не е било
надлежно поканено за съставянето на АУАН, доколкото обратната разписка
за получаването на поканата е била подписана от служител в дружеството –
6
М. Х., за която няма данни дали отговаря на условията на чл.185 ал.5 от НПК
/нормата е субсидиарно приложима по силата на чл.84 от ЗАНН/, т.е. дали е
„длъжностно лице, натоварено да поема книжата“, то това пак не би
съставлявало СПН, което да обуславя отмяна на НП. Съдебната практика, в
частност тази на ПзРС и ПзАС е константна в смисъл, че дори нарушителят
да не е бил канен въобще за съставянето на АУАН и той да е съставен в
негово отсъствие, то това ще е процесуално нарушение, но не от категорията
на съществените, т.е. накърняващо правото на защита, ако след това
съставеният в отсъствие акт е бил надлежно предявен, връчен и подписан от
нарушителя, както е и в настоящия случай.
Несъстоятелно е и възражението във въззивната жалба за допуснато
СПН, т.к. НП било издадено извън шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
На това възражение следва да се отговори, че АУАН е бил надлежно
съставен в отсъствие на нарушителя на 21.05.2018г., от който момент е
започнал да тече въпросният шестмесечен срок. След това актът е бил
изпращан неколкократно на кмета на Община Пазарджик и на РУ МВР-
Пазарджик за неговото предявяване, връчване и подписване от нарушителя в
лицето на управителя на дружеството, който в повечето случаи не е бил
откриван. По тази причина с Акт за спиране на АНП от 02.10.2018 г. /л.24 от
делото/ актосъставителят е спрял административнонаказателното
производството на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. От този момент е спрял да
тече шестмесечният давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, а до този момент
от него са били изтекли 4 месеца и 12 дни, респ. останало е да изтекат още 1
месец и 18 дни. На 04.12.2020г., т.е. след предявяване, връчване и подписване
на АУАН от управителя на дружеството, с Акт за възобновяване на АНП /л.
50 от делото/ актосъставителят е възобновил административнонаказателното
производството. НП е било издадено на 12.01.2021 година, т.е. 1 месец и 8
дни, считано от възобновяването на производството, което значи, че НП е
издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, който е изтичал след 1
месец и 18 дни, пак считано от възобновяването на производството. Казано с
други думи, производството е било спряно в периода 02.10.2018г. –
04.12.2020г., т.е. общо 2 години, 2 месеца и 2 дни. То е започнало със
съставянето на акта - 21.05.2018г., при което в момента на спирането му от
срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН са били изтекли общо 4 месеца и 12 дни. След
7
възобновяването на производството на 04.12.2020г. до момента на издаването
на НП, от срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН са изтекли още 1 месец и 8 дни или
общо 5 месеца и 20 дни, считано от съставянето на акта и времето, през което
производството не е било спряно, т.е. НП е издадено преди изтичането на
въпросният давностен срок.
При определяне размера на имуществената санкция АНО се е съобразил
с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания. Правилно е отчетена обществената опасност
на нарушението и обстоятелството, че същото е извършено за първи път. При
това положение правилно АНО е наложил имуществената санкция в
минимален размер от 200 лева, с което ще бъдат постигнати целите по чл.12
от ЗАНН и което ще е съответно на тежестта на извършеното.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № МН-ЮЦБ-21-005 от 12.01.2021 година на
началник Регионален отдел „Южна Централна България” на ГД
„Метрологичен надзор”, към ДАМТН, с което на „М.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от
управителя И. Д. П., на основание чл.85 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИ и за
нарушение на чл.44, т.4 във вр. с чл.43 ал.1 от ЗИ е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8