Мотиви
към решение по НОХД № 2693/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО,
XXI
н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против Т.Я.М., ЕГН: ********** за това, че
на 03.07.2018
г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолскваген Пасат“ с рег. № ****, е нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно:
чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните значи и с пътната маркировка.“
чл. 47 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“.
чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП:
„Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да
спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.“
и по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на Д.Б.К. с ЕГН: **********, изразяваща се в размачкване на лявото
стъпало с изкълчване на пети пръст в областта на метатарзо-фалангеалната
става и счупване на външния и вътрешен малеол в ляво-глезенните израстъци на големия и малък пищял на
лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване
движенията на долен ляв крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
На основание чл. 252, ал. 1 от НПК делото е разгледано
по реда на глава двадесет и осма от НПК, като съдът съобрази, че
престъплението, за което е повдигнато обвинения на обвиняемата Т.Я.М. е
непредпазливо и предвиденото за него наказание е до три години лишаване от
свобода или пробация, обвиняемата не
са осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава осма от Общата част на НК и от
деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, поради което спрямо процесния случай е
приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав
разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, което
намира за доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателствени материали, включително и от самопризнанията
на обвиняемата. Обосновава наличието на предпоставките по чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемата М. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Предлага на съда административното наказание да бъде
индивидуализирано около средния размер, както и обвиняемата да бъде лишена от
право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. Пледира
разноските да бъдат възложени в тежест на обвиняемата.
Защитникът на обвиняемата – адв.
К. Д., поддържа фактическата обстановка да е правилно установена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че същата не се
оспорва от защитата. Моли за постановяване на решение, с което обвиняемата да
бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, което да бъде определено в минимален размер. Предлага на съда при
индивидуализацията на наказанието като смекчаващи обстоятелства да приеме
младата възраст на обвиняемата, чистото й съдебно минало, признанието на вината
и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, изразеното
съжаление и разкаяние за стореното, обстоятелството, че обвиняемата сама се
грижи за двете си малолетни деца. По тези съображения моли административното
наказание глоба да бъде определено в размер 1 000 лева, а лишаването от
право да управлява МПС да бъде за срок до 6 месеца. Сочи, че сторените разноски
в процеса следва да се възложат на обвиняемата.
Обвиняемата Т.Я.М. се възползва от правото си да даде
обяснения, в които заявява, че разбира повдигнатото й обвинение, съжалява за
случилото се и се признава за виновна. В хода на съдебните прения поддържа
съображенията и исканията, наведени със съдебната реч на защитника си. С
последната си дума моли за по-леко наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемата Т.Я.М. е родена на *** ***, б., б.г., живуща ***, с *** образование, разведена, работеща, неосъждана,
с ЕГН: **********.
На 03.07.2018 г. около 10:00 часа свид.
Д.К. тръгнала от дома на *** си на адрес гр. Пловдив, бул. ***към своя дом в
гр. Пловдив на ул. ***. Потърсила своето *** в намиращия се в близост парк, но
не успяла да го намери, след което около 11:30 часа се насочила по западния
тротоар на ул. *** към своя дом. По същото това време свид.
К.А.управлявал таксиметров автомобил „Шевролет Лачети“
с рег. № ***. Той се движел по ул. ***, като на кръстовището с ул. *** завил и
продължил да се движи в посока към „Събота пазара“. Пътната настилка на улицата
била суха – паваж, времето била ясно, слънчево и топло. Движението не било
натоварено, като свидетелят управлявал автомобила със скорост от около 37 км/ч
на трета предавка на автомобила. Улицата била с едно платно за движение, което
било двупосочно, без хоризонтална пътна маркировка. Зад управлявания от свид. А. автомобил се движел автомобил „Мерцедес“,
управляван от свид. М.Г.. В момента, в който
свидетелят навлязъл с горепосочения автомобил в кръстовището на ул. *** с ул. ***
в гр. Пловдив, свид. Г. забелязала, че от дясната
страна в кръстовището навлиза лек автомобил „Фолксваген Пасат“, който без да
спре преди кръстовището навлиза в него. В този момент настъпил удар от дясната
страна на автомобила, управляван от свид. А., и
предната лява част на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, който
бил управляван от обвиняемата Т.Я.М., която не спряла на стоп-линията преди
навлизане в кръстовището и не пропуснала участниците в движението, които имали
предимство, а именно управляваният от свид. К.А.автомобил
и така не се съобразила с поставения пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство“.
В резултат от
настъпилия удар л.а. „Шевролет Лачети“ с рег. № ***
променил посоката си на движение от север на северозапад, като предницата му се
насочила към тротоара, на който бил разположен пощенски клон, преодолял бордюра
и навлязъл на същия, като се насочил към мястото, където се намирала
пешеходката К.. Същата се била обърнала по посока на шума и видяла, че към нея
се е насочил лекия автомобил „Шевролет Лачети“.
Инстинктивно направила една-две крачки назад, но не успяла да предотврати
удара, който последвал от управлявания от свид. А.
автомобил, който пък от своя страна се бил насочил към нея в резултат на
настъпилия удар с управлявания от обвиняемата автомобил. Свидетелят К.А.нямал
техническата възможност да избегне удара, в резултат от което управляваният от
него л.а. „Шевролет Лачети“ с рег. № *** ударил с
предната си част пострадалата К.. От удара част от тялото на свидетелката –
краката, минали под предницата на автомобила. Същата веднага усетила болка в
областта на ходилото на левия крак. В резултат от настъпилия удар между двете превозни
средства лекият автомобил „Шевролет Лачети“ с рег. № ***
променил посоката си на движение и ударил свид. К.,
което довело до причиняването й на травматично увреждане – размачкване на лявото
стъпало с изкълчване на пети пръст в областта на метатарзо-фалангеалната
става и счупване на външния и вътрешен малеол в ляво-глезенните израстъци на големия и малък пищял на
лявата подбедрица. Настъпилото произшествие непосредствено
възприела свид. Р.Ж., която в този момент се намирала
на тротоара срещу мястото, където била пострадалата. Свидетелката Ж. чула шума
от сблъсъка на автомобилите, поради което се обърнала и видяла как лекият
автомобил „Шевролет Лачети“ с рег. № *** се качил на
тротоара и ударил свид. К. с предната си част, като
се спрял в стената на сградата. След това тя подала сигнал на ЕЕН 112. Веднага свид. А. излязъл от автомобила и отишъл при падналата жена,
като забелязал, че същата е на около 70 години, но е в съзнание и контактна.
Едва след като се уверил, че жената е жива, свидетелят забелязал автомобилът,
който го бил блъснал – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ комби,
който се бил установил почти перпендикулярно на ул. ***. Забелязал, че автомобилът
се управлявал от млада жена на около 30 години, а на задната седалка имало две
малки деца, както и че на ул. „Прилеп“ от страна на посоката, от която дошла
обвиняемата, имало поставен пътен знак „Стоп“. Силният шум от сблъсъка бил чут
и от свид. Л.Т., която работела в аптека „Бели
брези“, разположена на ул. ***. Сградата на аптеката се намирала на ъгъла на
кръстовището на ул. *** с ул. „Прилеп“. Именно силният трясък породил
любопитство у свидетелката и тя излязла навън, като забелязала падналата жена
на тротоара, както и лекия автомобил – такси, който се намирал върху тротоара.
Свидетелката Т. също подала сигнал на ЕЕН 112, като съобщила за инцидента.
Свидетелката Г., след като видяла настъпилото пътнотранспортно произшествие,
както и възрастната жена, която пострадалата от него, също сигнализирала на ЕЕН
112. По същото време пред своя магазин на ул. *** в гр. Пловдив се намирал и свид. В.Г., който поради силния шум от удар, идващ по
посока откъм кръстовището, се насочил към него, като видял свид.
К., която лежала на тротоара. Същият я разпознал като жената, която знаел, че
живее в блок над неговия магазин. Своевременно на място пристигнал екип на
ЦСМП, който откарал свид. К. до съответно медицинско
заведение, където и била оказана медицинска помощ. На мястото на инцидента пристигнали
служители към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, като един от
тях бил свид. Т.Т.. Той също установил намиращия се на местопроизшествието
пътен знак „Б2“, указващ на водачите да пропусне движещия се по пътя с
предимство – в случая таксиметровия автомобил, управляван от свид. А.. На място обвиняемата М. и свид.
А. били тествани с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, а след
като били отведени в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, били изпробвани
и за наличие на наркотични вещества и техни аналози, като и двете проби на
водачите отчели отрицателни резултати.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията
на свидетелите Д.Б.К. (лист 29-32 от ДП); К.А.А.
(лист 33-35 от ДП); М.Ц.Г. (лист 36-38 от ДП); В.Д.Г.(лист 39-40 и 208-209 от
ДП); Р.Ж.Ж. (лист 41-42 от ДП); Л.А.Т.
(лист 43-44 от ДП); Т.П.Т. (лист 45-46 от ДП), от писмените доказателства – справка за съдимост за обвиняемата
М. (лист 11 от делото); удостоверение за раждане на П.П.М.,
издадено на 29.12.2011 г. (лист 21 от делото); удостоверение за раждане на Д.Т.А.,
издадено на 10.07.2014 г. (лист 22 от делото); епикриза
на Д.Б.К. (лист 49 от ДП); писмо с рег. № 10585р-2021/27.08.2018 г. от *** РЦ
112 Кърджали (лист 91 от ДП); схема на вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка на кръстовището на ул. *** и ул. „Прилеп“ към
03.07.2018 г. (лист 93-94 от ДП); справка за нарушител/водач за обвиняемата М.
(лист 97-98 от ДП); характеристична справка (лист 99 от ДП); констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 03.07.2018 г. (лист 110 от ДП); заповед за
задържане на лице с рег. № 432зз-165/03.07.2018 г. (лист 112 от ДП); медицински
документи за Д.Б.К., приложено постъпили с писмо с УРИ 237200-1537/14.02.2019
г. (лист 115-178 от ДП); справка от Гаранционен фонд (лист 180 от ДП), от писмените доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие (лист 2-3 от ДП),
както и от заключението на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 196/2018 г. (лист 48 от
ДП) и от заключението на автотехническа експертиза (лист 54-87 от ДП).
В посочените доказателствени
материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и неоспорена от
обвиняемата, поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 НПК не
се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следното от правна страна:
Обвиняемата Т.Я.М. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна
страна на 03.07.2018 г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Фолскваген Пасат“ с рег. № ****,
обвиняемата М. е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП:
„Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да
спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.“
и по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на Д.Б.К. с ЕГН: **********, изразяваща се в размачкване на лявото
стъпало с изкълчване на пети пръст в областта на метатарзо-фалангеалната
става и счупване на външния и вътрешен малеол в ляво-глезенните израстъци на големия и малък пищял на
лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване движенията
на долен ляв крайник.
Датата и мястото на извършване на престъплението се
установяват от протокола за оглед на местопроизшествие, който е съставен по
реда и правилата на НПК и представлява годно писмено доказателствено
средство. Огледът е бил извършен на същата дата, на която е осъществено и
самото деяние – 03.07.2018 г. Датата и мястото се установяват и от
свидетелските показания на свидетелите К., А. и Т.. По категоричен начин от
обективна страна е доказано и авторството на деянието от страна на обвиняемата Т.М.,
като на инкриминираната дата тя е привела в движение лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ****, като е боравила с уредите на същия и се е придвижвала по
пътното платно с него. Тези й действия се квалифицират от правна страна като
управление на моторно превозно средство, а самата М. е имала качеството на
водач на МПС. Следователно тя се явява годен субект на престъплението по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро вр.
чл. 342, ал. 1 от НК. От протокола за оглед на местопроизшествие се установява
и фактът на поставения пътен знак Б2, както и неговото месторазположение, като
същият е регулирал движението на пътните превозни средства, предвижващи се по
ул. „Прилеп“ при достигането им до кръстовището, образувано с ул. *** в гр.
Пловдив. Фактът на поставения знак „Стоп“ на ул. „Прилеп“ и преди процесното кръстовище към инкриминираната дата се
установява и от показанията на свидетелите А. и Т., които непосредствено са
възприели това обстоятелство, а така също косвено и от показанията на св. Г.,
която се е движила зад автомобила, управляван от св. А., и посочва, че се е
движила по път, който е бил сигнализиран като такъв с предимство. Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Правилник за прилагане на Закона за движението
по пътищата „пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са
длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма
такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново,
водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство“. По делото се доказа, че на посочените в обвинителния акт време и
място обвиняемата М. е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, като се е движила по ул. „Прилеп“ в гр.
Пловдив със скорост на движение от 37 км/ч. Достигайки до кръстовището с ул. ***
по нея се е придвижвал лекият автомобил „Шевролет Лачети“
с рег. № ***, управляван от св. А. и движещ се по път, сигнализиран като път с
предимство. Конкретното поведение на обвиняемата, което съставлява
изпълнителното деяние на престъплението, е неспирането на стоп-линията, на
която е бил поставен пътният знак Б2 и непропускането на лекия автомобил
„Шевролет Лачети“, който е имал предимство. Това й
поведение е било непосредствено възприето от св. Г.. То не се оспорва от
фактическа страна и от самата обвиняема. Именно с тази си деятелност тя е
нарушила правилата за движение и по-конкретно правилото, уредено с разпоредбата
на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП. В резултат от това й
деяние настъпил удар в предната лява част на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****
– преден ляв фар, преден ляв калник, предна броня, и в предната част на дясната
страна на л.а. „Шевролет Лачети“ с рег. № *** –
предна дясна врата и преден десен калник. От заключението по автотехническата експертиза се установява, че в резултат от
удара лекият автомобил „Шевролет Лачети“, управляван
от св. А., е променил направлението си на движение, като се движил под
въздействието на инерционни сили, свързани със скоростта му на движение и
ударния импулс. При тази ситуация автомобилът трудно е могъл да се овладее и управлява от своя водач.
Посоката на движение на ударения автомобил се е променила от север на
северозапад, като след удара той е преминал през бордюра и е навлязъл на
западния тротоар на ул. ***, където се е намирал св. К.. Тогава е настъпил удар
между автомобила и тялото на свидетелката, след който той се е установил на
мястото, където е бил намерен при огледа, като се е ударил в стената на
пощенската станция. В резултат от удара на св. К. е било причинено размачкване
на лявото стъпало с изкълчване на пети пръст в областта на метатарзо-фалангеалната
става и счупване на външния и вътрешен малеол в ляво-глезенните израстъци на големия и малък пищял на
лявата подбедрица. Така установеното травматично
увреждане е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря по време
и начин да е било причинено при описаното пътнотранспортно произшествие.
Травматичното увреждане е довело до трайно затрудняване на движенията на долен
ляв крайник за около 3-4 месеца. Следователно процесното
увреждане по своя медико-биологичен признак се квалифицира от правна страна
като средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК. С това по делото е
доказано и настъпването в обективната действителност на съставомерен
престъпен резултат, с което престъплението е било довършено. От заключенията по
двете експертизи – автотехническа и
съдебномедицинска, изцяло кредитирани от съда, е доказана и
причинно-следствената връзка между деянието на обвиняемата и настъпилото съставомерно телесно увреждане на св. К.. Поради
нарушаването на правилата за движение обвиняемата е ударила лекия автомобил,
управляван от св. А., което е довело до неизбежна промяна в посоката му на
движение и последвалия удар с пешеходката К.. Доказа се по делото и че св. А. е
нямал техническата възможност да избегне удара със св. К., включително и чрез
спасителна маневра, след като автомобилът му е бил ударен от този на
обвиняемата. По тези съображения съдът намира, че обвиняемата М. е осъществила
от обективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че деянието на обвиняемата е съставомерно и от
субективна страна, като тя е извършила престъплението виновно и при
непредпазливост, в нейната по-лека проявна форма -
небрежността. По делото не се установява, че обвиняемата е
предвиждала, още по-малко, че е желаела или се е съгласявала с настъпилия съставомерен и вредоносен резултат, поради което деянието
не е умишлено извършено. Въпреки липсата на формирана в съзнанието на М.
представа относно настъпването на процесното
произшествие, то това не изключа нейната вина. Това е така, защото тя е могла и
е била длъжна да извърши тази дейност в съзнанието си. Задължението й за
предвиждане е изрично и нормативно установено с разпоредбата на чл. 46, ал. 2 Правилника
за прилагане на ЗДвП, задължаващ водачите при поставен пътен знак Б2 да спрат
на стоп-линията и преди да потеглят отново да пропуснат пътните превозни средства,
които имат предимство. За да приеме, че е налице виновно
поведение, съдът съобрази, че в случая едновременно със задължението за
предвиждане е съществувала и обективната възможност това да бъде направено.
Нито се твърди, нито се установява да е имало каквато и да е пречка, нарушаваща
видимостта на обвиняемата към поставения на процесното
кръстовище ул. *** и ул. „Прилеп“ пътен знак Б2, регулиращ движението на
превозните средства, предвижващи се по ул. „Прилеп“. По делото от протокола за
оглед на местопроизшествие се установява, че няма фиксирани спирачни следи,
откъдето се прави извод, че обвиняемата въобще не е възприела опасността и
автомобила, управляван от св. А., който се е придвижвал по път с предимство.
Това обаче тя е сторила при нормативно задължение и обективна възможност да
възприеме както превозното средство, движещо се по пътя с предимство, така и
вертикалната сигнализация, указваща й дължимото поведение. По тези съображения
деянието не може да се квалифицира като случайно по смисъла на чл. 15 от НК и
съдът приема, че то е виновно извършено.
Относно другите
вменени на обвиняемата нарушения на правилата за движение съдът намира, че с
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП се формулира общо задължение за водачите да
съобразяват поведението си с посочените в разпоредбата обстоятелства,
включително и с пътните знаци и пътната маркировка. Разпоредбата на чл. 46, ал.
2 ППЗДвП е
специална спрямо тази по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като урежда конкретна пътна
ситуация, ясно описана в хипотезата на правната норма. Следователно, когато
бъдат осъществени в обективната действителност фактите от хипотезата на чл. 46,
ал. 2 ППЗДвП, то приложение следва да намери
правилото за поведение, отново разписано в тази правна норма. Съдебната
практика приема, че разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е обща и когато се
установи нарушение на конкретно правило, което е в причинна връзка с резултата
– каквото в случая е правилото на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП,
то обвиняемият следва да бъде оправдан за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
поради което съдът оправда обвиняемата М. с решението си по обвинението й в
тази част.
Съдът оправда обвиняемата и по обвинението да е
нарушила правилото за движение по чл. 47 от ЗДвП, тъй като намери, че не се
установява причинна връзка между нарушение по посочената разпоредба и
настъпилия съставомерен резултат. Последният е пряка
последица от обстоятелството, че обвиняемата не е изпълнила задължението си да
спре при пътен знак Б2 и да пропусне движещото се по пътя с предимство превозно
средство. Това обаче се дължи не на движение с несъобразена скорост преди
кръстовището, а на това, че обвиняемата не е възприела правилно пътната
обстановка и макар да е могла, не е реагирала съобразно указаното й за дължимо
поведение с разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП.
По тези съображения съдът приема, че обвиняемaтa Т.Я.М. е осъществила
от обективна и от субективна страна престъплението, за което й е повдигнато
обвинение.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките
за прилагане на правилото по чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да
приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от М.
престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години или „пробация“, обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, нито от
деянието има причинени съставомерни имуществени
вреди. Не са налице и пречките по чл.78а, ал.7 от НК, изключващи приложението
на тези особени правила. По тези съображения съдът приема, че обвиняемата Т.Я.М.
трябва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се
освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административно
наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000
лева.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни на обвиняемата – същата е на младата възраст, с ***
образование, работеща, грижеща се за и отглеждаща двете си деца, без данни за
предходни противоправни прояви. В своята съвкупност
тези обстоятелства определят обвиняемата М. като лице с ниска степен на лична
обществена опасност. Като смекчаващи обстоятелства съдът приема и признанието
на вината, което обвиняемата направи в обясненията си, както и указаното
съдействие на разследването. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установиха. По тези съображения съдът намира, че наказанието следва да бъде
индивидуализирано при превес на смекчаващите обстоятелства. При определяне на
размера на следващото се на обвиняемата М. имуществено наказание съдът намира
за относими към тази му преценка и установените по
делото данни за имущественото й състояние, реализираните доходи, както и
задълженията й да осигурява необходимите средства за отглеждането и издръжката
на двете си малолетни деца. При така
установените обстоятелства съдът намира, че административното наказание
„глоба“ следва да бъде наложено в предвидения в закона минимум, като
обвиняемата Т.Я.М. бъде освободена от наказателна отговорност с административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, което се налага с цел
да предупреди и превъзпита обвиняемата към спазване на установения правен ред.
На следващо място съдът намира, че в случая следва да
упражни правомощието си по чл. 78а, ал. 4 от НК и да наложи на обвиняемата М. и
административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство. Лишаването от такова право е предвидено за съответното престъпление
съгласно чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Съдът счита, че именно
наказанието лишаване от право да се управлява МПС най-пряко и непосредствено е
насочено към защита на накърнените с процесното
деяние обществени отношения по спокойното и законосъобразно осъществяване на
транспортната дейност. В тази връзка съдът намира, че упражняването на
правомощието си по чл. 78а, ал. 4 от НК и лишаването от права по
административен ред е необходимо за постигане целите на наказанието. То ще
съдейства за превъзпитанието на обвиняемата, като търпенето на неблагоприятните
последици и ограниченията от наказанието следва я мотивират да поправи
поведението си и за в бъдеще да се въздържа от извършване на нарушения на
правилата за движение. По този начин обвиняемата ще бъде предупредена за
последиците от конкретното си противоправно
поведение, както и за последиците в случай на бъдещо такова деяние. При
неналагане на административното наказание лишаване от права според настоящия
състав не биха се изпълнили целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН и
единствено административното наказание „глоба“ би представлявало една
недостатъчно ефективна по своя интензитет държавна принуда, която не би
представлява адекватна реакция на държавата срещу извършено престъпление, нито
би съдействала за постигането на превантивните цели на наказанието. По тези
съображения постанови лишаване на обвиняемата М. по административен ред от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 8 (осем) месеца, който
намира за достатъчен за постигане на преследваните превъзпитателни и
предупредителни цели.
С решението си съдът постанови веществените
доказателства –
компакт диск, приложен на лист 116 от досъдебното производство, и компакт диск,
приложен към лист 91 от досъдебното производство и приложено изпратен с писмо с
рег. № 10585р-2021/27.08.2018 г. от *** РЦ 112 Кърджали при Дирекция
„Национална система 112“, да се унищожат като вещи без стойност след влизане на
решението в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът осъди с решението си обвиняемата М. да заплати сторените в хода на
наказателния процес разноски в размер на 424 (четиристотин двадесет и четири)
лева в полза на Държавата и по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.