Определение по дело №13/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от В. А. В. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001643/16.12.2024 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя във връзка с констатации за управление на товарен автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. б) от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. По делото е проведено съдебно заседание и производството е отложено за събиране на доказателства, а именно резултатите от изследване на дадени от В. биологични проби по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г.

Постъпило е искане вх. № 4722/19.03.2025 г. с правно основание чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед.

В искането за спиране се твърди, че В. е съдействал за проверката, като доброволно е дал биологични проби за изследване, тъй като не е бил съгласен с резултата от полевия тест. В деня след проверката е дал биологични проби за изследване в частна лаборатория, резултатите от което са отрицателни. Биологични проби са изследвани и в лаборатория в Германия, резултатите от които са представени и приети в съдебно заседание и също са отрицателни. Освен това жалбоподателят твърди, че отнетото свидетелство за управление на МПС причинява сериозни притеснения в личен план. Трудовите му задължения предполагали управлението на служебен автомобил и липсата на СУМПС станала причина да получи предупреждение за прекратяване на трудовия договор. В същото време съпругата му била бременна и временно нетрудоспособна и доходите на В. били единствените в семейството. Счита отрицателните последици вследствие от обжалваната заповед за несъизмерими с преследваната от приложението й цел. Представя доказателства във връзка с твърденията си – уведомление от работодател, амбулаторен лист.

Моли да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта.

Съдът, като взе предвид доводите направеното особено искане за спиране на предварително изпълнение на заповедта, приложените към жалбата и към искането писмени доказателства, както и доказателствата в административната преписка, намира искането за допустимо, като направено от лице с активна процесуална легитимация при висящо производство за обжалване на заповедта, спиране на предварителното изпълнение на която се иска.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Предварителното изпълнение на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, буква б) от ЗДвП е предвидено в чл. 172, ал. 3 и 6 от ЗДвП, според които СУМПС на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, а обжалването на мярката не спира изпълнението на приложената мярка.

Предпоставките за спиране на допуснато в закон предварително изпълнение на административен акт са предвидени в чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК, а именно да е налице опасност предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за доказване на такива обстоятелства е за жалбоподателя.

В случая се твърди и от представените доказателства се установява, че според длъжностната характеристика за длъжността „технически сътрудник“ в „Сити билдинг“ ООД, която В. заема от 31.08.2022 г., основна отговорност на работника е да управлява служебен автомобил, с който осигурява материали, документи и др. по обектите на дружеството. С уведомление от 12.03.2025 г. В. е уведомен от работодателя, че изпълнението на трудовите му задължения е обективно препятствано от отнемането на СУМПС, поради което ако до 30 март 3025 г. СУМПС не бъде върнато, дружеството ще бъде принудено да го освободи от длъжност.

Логично и житейски обоснован е изводът, че прекратяването на трудовите правоотношения на В. ще доведе най-малкото до временно преустановяване на доходите за издръжка на семейството му, състоящо се от него и съпругата му Г. Г. В., за която от представения амбулаторен лист се установява, че е бременна и в усложнено здравословно състояние. Предвид това, съдът намира, че ограниченията, свързани с предварителното изпълнение на обжалваната заповед, могат да доведат до значителни и трудно поправими вреди за В. и семейството му, а именно невъзможност на В. да посреща увеличените разходи на семейството в период на неработоспособност на съпругата му. Този извод е валиден с още по-голяма сила и предвид ноторния факт на забавяне на резултатите от изследванията по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. с повече от една година от датата на вземане на пробите.

С оглед отрицателните резултати от медицинските изследвания на пробите на В. в две други лаборатории, макар те да не са годно доказателствено средство за целите на производството по обжалване, и изтеклия период от налагането на мярката – повече от три месеца към настоящия момент, съдът намира, че общественият интерес от предварителното изпълнение и постигането на целта на принудителната мярка - осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения - няма да бъдат засегнати.

По гореизложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

СПИРА изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001643/16.12.2024 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която на В. А. В., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. б) от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ и е отнето СУМПС [номер].

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.