Определение по дело №5791/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4047
Дата: 6 ноември 2019 г.
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20195530105791
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                             06.11.2019 г.                              гр. Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, V състав, в закрито заседание на 6 ноември 2019 година в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА

Като разгледа докладваното....... от съдията Тенева.................. гр.дело № 5791 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Селина Груп“ ЕООД с. Кравино, община Опан против Държавата, чрез Министъра на финансите с адрес гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 102 с посочена правна квалификация от ищеца чл. 49 от ЗЗД.

Предмет на делото са твърдения за настъпили вреди за дружеството  в размер на сумата от 8086, 73 лева , изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход  от цена на произведена електрическа енергия. Тези вреди били настъпили в резултат на действия на народни представители, изразяващи се в приемане на определени разпоредби в Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с които се създават чл. 35а, чл. 35б, чл. 35в и чл. 73 от Закона за възобновяемите енергийни източници. По – късно с Решение на Конституционния съд от юли 2014 г. тези разпоредби били обявени за противоконституционни.

Делото е било образувано първоначално пред Софийски районен съд и същият е прекратил служебно производството поради местна неподсъдност. В Определение от 21.08.2019 г. СРС се е позовал на разпоредбата на чл. 108 ал. 2 от ГПК  и е преценил, че правоотношението, от което произтича спора е възникнало в съдебния район на СтРС, защото дружеството било със седалище и адрес на управление в същата юрисдикция. Определението не е обжалвано.

Настоящият състав намира същото за неправилно на няколко основания и счита, че следва да се повдигне препирня за подсъдност.

На първо място съдът намира, че посочената правна квалификация на ищеца е правилна с оглед изложените обстоятелства в исковата молба.

В Определение № 1063 от 25.03.2019 г. по в.ч.г.д. № 5647/2018 г. на Софийски апелативен съд е приета същата правна квалификация по иск със същия предмет:

„С оглед изложените обстоятелства и петитум, настоящият съдебен състав намира, че не може да се квалифицират така предявените искове по реда на ЗОДОВ, тъй като не се твърди извършването на административни действия или бездействия или издаването на административни актове в нарушение на правото или вреди, причинени от дейността на правозащитните органи. Поради това и на основание чл. 7 от Конституцията на Р България същите следва да се квалифицират като искове за отговорност на Държавата за незаконни актове или действия на нейни органи (решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г., ГК, III ГО на ВКС). Отговорността по ЗОДОВ е само едно от правните средства за защита срещу материална незаконосъобразност от дейността на държавата. Но не е единствена. Реализирането на отговорността по този ред се извършва само на предвидените в ЗОДОВ основания . Но това не означава, че ако се твърдят вреди от дейността на държавата, които не са включени в хипотезите, очертани от ЗОДОВ, то тези вреди не подлежат на възмездяване. Следва да се приеме, че средството за защита е общият ред за отговорността за вреди съгласно правната уредба на чл. 49 от ЗЗД.“

В този случай приложение намира специалната (особена) местна подсъдност при непозволено увреждане – чл. 115 ал. 1 от ГПК, а именно, че иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Когато е налице възможност за избор на ищеца и той е избрал тази подсъдност, то съдът не може да се позовава служебно на чл. 119 ал. 3 от ГПК и да изпраща делото на друг съд. За местоизвършване на деянието се счита всяко място, където се е осъществил елемент от неговия фактически състав, но не и мястото, където са настъпили вредоносните му последици. За разликата между обща и особена местна подсъдност – вж. Живко Сталев „Българско гражданско процесуално право“.

Възникналият спор за местната подсъдност на настоящото дело следва да се реши от Старозагорският окръжен съд, защото в неговия съдебен район се намира последният отказал да го разгледа Старозагорски районен съд (чл. 122, изр. 2 ГПК). Поради това делото следва да се изпрати на Старозагорския окръжен съд, като преди това се прекрати и повдигне спор за подсъдността му.

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело номер 5791 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд и ПОВДИГА СПОР за местната му подсъдност между Старозагорски районен съд и Софийски районен съд, КАТО ГО ИЗПРАЩА за разрешаването му на Старозагорския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: