Решение по дело №2579/2016 на Окръжен съд - Пловдив

    Р Е Ш Е Н И Е

                                     № 1413/   30.11.2019г., гр. Пловдив

 

                                              

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                             ХХІІ-ри гр. състав

            На двадесет и девети октомври          две хиляди и деветнадесета година

            в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Пенка Стоева

           

            Секретар: Тодорка Мавродиева

            като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            гражданско дело №2579 по описа за две хиляди и шестнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Съединени обективно кумулативно и пасивно субективно искове по чл.30,ал.3 от ЗС и чл.86,ал.1 от ЗЗД, по чл.61,ал.3, във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД, евентуалено съединени с иска по чл.61,ал.3 от ЗЗД искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД и обективно кумулативно съединени с тях искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

 

         Предварителна бележка:

         Изложените от ищцата с исковата молба обстоятелства, отнасящи се до неизпълнение на задължения, поети със сключен предварителен договор от ***г., са били изрично оттеглени от нея с молбата и от ***г.за отстраняване нередовности на исковата молба /виж л.441,абзац трети/, поради което както те, така и взетото от ответниците по тях становище с отговорите им и възражението им за погасяване на същите задължения по давност /л.509,абзац трети/, са останали извън предмета на спора.

 

         Ищцата И.А.С., ЕГН **********,***, В.С., е предявила срещу ответниците Д.Н.Ш., ЕГН **********, Н.Д.Ш.- С., ЕГН ********** и Н.Д.Ш., ЕГН **********- всички със съдебен адрес: ***, адв.П.С., искове за осъждане на всеки от ответниците да и заплати сумите от съответно:

         38 355.73лв. за първия и по 9 588.93лв. за втория и третия ответник, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-***г., съставляващи припадащите им се, съобразно дяловете им от 4/6 и по 1/6 ид.части, при притежавани от нея 6/12 ид.части, тежести за съсобствения им имот- ПИ с идентификатор 56784.523.1274, построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.523.1274.1, както и всички елементи на жилището, свързани обемно и функционално с него, и конкретно-външни складове /барака/, масивна дворна ограда, външен санитарен възел, дворна настилка, ВиК, електрическа и заземителна инсталации в жилището и в двора /л.463,абзац предпосл. и посл./, изразяващи се в заплатени от нея необходими разходи в размер на общо 115 067.19лв. за подготвителни за ремонта и ремонтни работи, които направила за ремонт на помещения от находящата се в имота жилищна сграда, до които тя имала достъп, двата външни склада /бараката/, които съставлявали северната и източна фасада на жилищната сграда, и дворната настилка, която трябвало да бъде разрушена и възстановена, за да се изградят различни инсталации, както и да се отводни дворното място, тъй че водата да не попада в полуподземния и надземен етаж и да ги руши /виж л.463,абзац посл. и л.464,абзац първи/, като ги предприела преди да се ликвидира съсобствеността и с ответниците върху описания имот, и конкретно- в периода декември 2012г.-май 2013г. за подготвителните за ремонта дейности и в периода юли 2013г.-юли 2015г. за ремонтните работи, тъй като сградата била строена на два етапа- през 1952г. и 1969г., нямало запазени за нея строителни книжа, след 1970г. не и бил извършван основен ремонт, и била в изключително лошо състояние, което налагало за предпазването и от погиване, за възстановяването и привеждането и в съответствие със законовите изисквания, тъй че да може да бъде ползвана без опасност за здравето и живота на обитателите и, а ответниците, макар да ги била запознала с нотариални покани от ***г. за необходимостта от извършване на спешен ремонт и за събиране на средства за извършването му, както и че ако това не стане, тя ще го извърши сама, и на проведено общо събрание на съсобствениците да се съгласили с необходимостта от предприемане на ремонт, не били съгласни с обхвата и стойността му и настоявали да се извърши ремонт от занаятчии, с което пък тя не била съгласна, а след извършения от нея ремонт не и платили припадащите им се части, въпреки че ги поканила да сторят това с нотариални покани от ***г., като и отговорили, че ремонтът не е бил необходим и затова следва да остане за нейна сметка;

         8969.19лв. за първия и по 2242.26лв. за втория и третия ответник, съставляващи общ размер на сумите, следващи и се като обезщетение в размер на законната лихва за забава върху всяка платена от нея сума, включена при формиране на главниците от 38 355.73лв. и 9 588.93лв., за конкретните периоди и върху конкретните суми, подробно описани на л.27-л.28 от исковата молба /л.28-л.29 от делото/, с пояснението им по т.2.4. от молба вх.№32744/07.11.16г. /л.444-л.447 от делото/- искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД, обективно кумулативно съединени с исковете по чл.30,ал.3 от ЗС;

         225.58лв. за първия и по 56.40лв. за втория и третия ответник, съобразно дяловете им в съсобствеността, съставляващи по-малкото от онова, с което са се обогатили и онова, с което е намалено имуществото на ищцата, вследствие извършени от нея полезни разноски за подобрения в съсобствения имот, довели до увеличаване на стойността му, които са в обща полза, за които не искано и не е получавано съгласието на ответниците и при налично тяхно противопоставяне за всички извършени ремонтни работи, включително подобрения- иск по чл.61,ал.3 във вр. с чл.59 от ЗЗД, а в случай, че не се установи противопоставянето им за извършване на тези разноски, то за осъждането им да и платят същите сума, съставляващи онова, с което са се обогатили, вследствие на извършените от ищцата в съсобствения имот подобрения, без тяхното пълномощие при - иск по чл.61,ал.2 от ЗЗД, и в двата случая- ведно със законната лихва от датата на исковата молба- ***г. до окончателното плащане, всеки от които два евентуални помежду си иска, е кумулативно обективно съединен с първите искове;

         25.84лв. за първия и по 6.45лв. за втория и третия ответник,  съставляващи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главниците от 225.58лв. и 56.40лв., без оглед кой от двата евентуални иска -по чл.61,ал.3 или по чл.61,ал.2 от ЗЗД ще бъде уважен, за периода от ***г. до датата на исковата молба -***г.– иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

         Затова, и като смята, че ответниците, като съсобственици на имота е следвало да поемат тежестите за запазването му, съобразно дяловете си в съсобствеността, без оглед дали са били съгласни и дали са се противопоставяли на извършване на необходимите за това разноски, както и че са се обогатили за нейна сметка във връзка със спестяването на разноски за подобренията, направени от нея в съсобствения имот в обща полза, при или без противопоставянето им, следва да и заплатят исковите суми, съобразно на припадащите им се в съсобствеността части.

         Пледира по същество за уважаване на предявените искове с присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 29.10.19г. /л.1206/. Развива подробни съображения с писмена защита вх.№33086/08.11.19г.

        

         Тримата ответници, чрез адв.П.С., са подали в срока по чл.131,ал.1 от ГПК еднотипни в основни линии отговори на исковата молба с вх.№***/***г. /виж л.507-л.521/ и вх.№***/***г. /виж л.554-л.569/, с които всички предявени искове са оспорени изцяло като неоснователни.

         Признати са от тях твърденията на ищцата, че: страните са съсобственици на еднофамилна едноетажна жилищна сграда, изградена в имот, находящ се в гр.*, ул.“***, както и описаните от нея обстоятелства, свързани с възникване на съсобствеността, квотите на съсобствениците и ликвидиране на съсобствеността върху ПИ в лицето на ищцата, след извършена негова публична продан и придобиването му от А. С., с постановление за възлагане от ***г.  на ЧСИ; с нотариална покана от *** ***г. ищцата ги е уведомила за общо направени разходи от 114 945.93лв. и за припадащите им се части, които очаква да и платят, както и че са отказали такова плащане с нотариална покана от същия месец.

         Оспорени са от ответниците твърденията на ищцата, че: след 1970г. ремонт на сградата не е извършван; описаните от нея подготвителни за ремонта работи могат да се приемат за тежести на общата вещ; извършеният от нея ремонт е бил необходим и належащ, както и че е бил в обща полза, като са изтъкнали за част от работите, че не е било необходимо снабдяване на сградата с технически паспорт точно в този момент, както и че изнасянето на ел.таблото на границата на имота по силата на закона се осъществява безплатно, а други съставляват луксозни разходи /напр.видео домофон, луксозни осветителни тела за баня, луксозни рамки за плота на кухнята, топлоизолация по протокол ***/***г., всички работи по протокол №***/***г., подпрозоречни мраморни камъни/; ремонтът е в обща полза, като се твърди, че той ползва само и единствено ищцата- извършен е само в ползваните от нея помещения; че описаните с исковата молба разходи са реално направени, предвид изявлението на ищцата, съдържащо се в отправена до тях нотариална покана от ***г. за разваляне на договора, сключен на ***г., че като бедна пенсионерка и самотна жена с влошено здраве, няма нужните средства за извършване на основен ремонт на сградата; извършеният ремонт е довел до увеличение стойността на имота, като те твърдят, че такова увеличение не е налице, което личи при сравнение между сочените от ищцата разходи за ремонта от 115 743.94лв. и пазарната цена на сградата, след извършване на ремонта, от 62 500лв., дадена от в.л. Ш. със заключение по дело 0093/17г. на ЧСИ Д.М..

         За неоснователността на исковете за обезщетение за забава не са наведени други причини, освен акцесорния им характер и неоснователността на основните искови.

         Пледират по същество за отхвърляне на исковете като неоснователни и претендират присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 29.10.19г. Развиват подробни съображения с писмена защита вх.№***/***г.

 

         Съдът, като взе предвид наведените от страните твърдения и възражения, както и събраните по делото доказателства, намери, че предявените от ищцата искове са допустими, разгледани по същество,

         исковете по чл.30,ал.3 от ЗС следва да се уважат частично, тъй като се установи, че само част от извършените от ищцата ремонтни работи са били необходими за запазване на сградата в състояние, годно за ползването и по предназначение, и конкретно- срещу Д.Ш., до размер от 2701.60лв., като за разликата до претендираните 38 355.73лв. искът се отхвърли като неоснователен, а срещу Н.Ш. и Н.Ш., до размер от по 675.40лв., като за разликата до претендираните от по 9 588.93лв. исковете се отхвърлят като неоснователни;

         поради акцесорност на исковете за заплащане на обезщетение за забава върху главниците, претендирани като необходими разноски, и частичното уважаване на главните искове, както и поради различната приета от съда дата за изпадане на ответниците в забава за плащане на претендираното обезщетение върху основното вземане, сравнена с твърдените от ищцата дати, исковете по чл.86,ал.1 от ЗЗД, съединени обективно кумулативно с исковете по чл.30,ал.3 от ЗС, следва също да се уважат частично, и конкретно- срещу Д.Ш., до размер от 285.43лв. и за период от ***г.-***г.вкл., като за разликата до претендираните 8969.19лв. и за останалите посочени от ищцата периоди, с начални дати преди ***г., искът се отхвърли като неоснователен, а срещу Н.Ш. и Н.Ш., до размер от по 71.36лв., като за разликата до претендираните от по 2242.26лв. и за останалите посочени от ищцата периоди, с начални дати преди ***г., исковете се отхвърлят като неоснователни;

         исковете по чл.61,ал.3, във вр. с чл.59 от ЗЗД, и срещу тримата ответници, за сумите от съответно 225.58лв. срещу Д.Ш. и от по 56.40лв. срещу Н.Ш. и Н.Ш., следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни;

         поради акцесорния им характер и отхвърляне на главните искове, обективно кумулативно съединените с исковете по чл.61,ал.3 от ЗЗД искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД, и срещу тримата ответници, за сумите от съответно 25.84лв. срещу Д.Ш. и от по 6.45лв. срещу Н.Ш. и Н.Ш., следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни;

         без разглеждане следва да се оставят евентуалните искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД, за сумите от 225.58лв. срещу Д.Ш. и от по 56.40лв. срещу Н.Ш. и Н.Ш. и обективно кумулативно съединените с тях акцесорни искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД, за сумите от съответно 25.84лв. срещу Д.Ш. и от по 6.45лв. срещу Н.Ш. и Н.Ш., тъй като по отношение на главните искове не е настъпило условието, при което е поискано разглеждането им, а разглеждането на акцесорните такива по чл.86,ал.1 от ЗЗД е обусловено от разглеждането на главните искове,

         воден от следните съображения:

 

         І. По допустимостта.

         Обстоятелствата, на които ищцата е основала исковете си, ги поставят в хипотезите на цитираните правни норми и правят исковете и допустими.

         По допустимостта на предявените искове е нямало повдигнати от ответниците възражения.

 

         ІІ.По квалификацията на предявените искове.

         Тъй като делото е с голям обем, а в хода на процеса се е очертал спор между съда и ищцата по отношение правната квалификация на предявените от нея искове, както преди да се извърши размяната на книжа, когато исковата молба е била оставяна без движение три пъти, за да се изправят указани и конкретни нередовности, след внасяне на делото за разглеждане в първото проведено по него съдебно заседание от 24.10.17г., като и при приемане на окончателния доклад по делото в с.з. от 06.03.18г. ищцата е изразила известно несъгласие с дадената от съда правна квалификация на исковете и, а в пряка зависимост от приетата квалификация е преценката за основателността им, съдът намира за нужно да отдели нарочно място на този въпрос и с решението си, чрез очертаване на основните акценти, довели до този спор, а за подробностите препраща към мотивите на постановените в тази връзка актове, които изцяло поддържа и с решението си, а именно: Определение №2386/25.10.16г. /л.435-л.436/; Определение №2531/08.11.16г. /л.460/; Определение №2828/02.12.16г. /л.468-л.469/; Определение №824/06.04.17г. /л.599-л.604/; Протокол от с.з. от 24.10.17г. и взети в него определения във връзка с доклада по делото /л.690-л.695/; Определение №2851/30.11.17г. /л.717-л.л.721/; Протокол от с.з. от 06.03.18г. и взети в него определения във връзка с доклада по делото /в частта от протокола на л.731-л.732гръб/.

         И тъй, според съда, причината за спора относно правната квалификация на заведените от ищцата искове, е желанието и да си гарантира благоприятните последици на разпоредбата на чл.30,ал.3 от ЗС, че тежестите за съсобствената вещ, поети от един от съсобствениците, се носят от всички съсобственици, според дела им в съсобствеността, в пълния установен като направен размер, без оглед дали неучастващите в направата им съсобственици са били съгласни с тяхното поемане, но същевременно, в случай, че в хода на процеса не се съберат доказателства, щото направените от нея разноски са били необходими за запазване на вещта от погиване, да си гарантира благоприятен от процеса резултат, като наложи тезата, че претенцията и за възстановяване на платените разходи за извършени ремонтни работи следва да се счита единна, основана едновременно на всички изложени от нея обстоятелства, както попадащите в хипотезата на чл.30,ал.3 от ЗС, така и попадащите в хипотезата на чл.61 от ЗЗД и свързаната в част от случаите с нея хипотеза на чл.59 от ЗЗД, а исканията и на различните основания да се третират като частични искове в рамките на тази единна претенция, които тя да може да изменява според доказателствата, които ще се съберат в хода на процеса, чрез намаление на искането по едното основание за сметка на увеличение на искането на другото правно основание.

         Подобни правни конструкции са приети от съда за невъзможни, като съставът е бил воден от принципните разбирания, че: когато искането за осъждане е основано на множество обстоятелства, част от които попадат в хипотезата на една, а друга част- в хипотезата на друга правна норма, те не могат да бъдат квалифицирани като един предявен иск, а съставляват различни съединени искове; правната квалификация на исковете се определя от съда, въз основа твърденията на ищеца, но когато последните са такива за релевантни факти, попадащи в хипотезите на различни правни норми, квалификацията се извършва като всяко от наведените твърдения бъде отнесено към съответната приложима за него хипотеза; основанието на иска следва да се определи при приемане на доклада по делото и не може да бъде поставяно в зависимост от установяването на твърдените факти в хода на процеса; фигурата на частичния иск се отнася до иск с едно и също правно основание, от който се претендира само част от твърдяния като дължим размер; не може като частични, в рамките на една претенция, да се считат претенциите за присъждане на суми, за които се твърди, че произтичат от обстоятелства, съставляващи различни правни основания за присъждането им.

         Воден от горните основни съображения, както и от съпоставянето на изложените от ищцата в многобройните и молби обстоятелства, съдът е определил правната квалификация на предявените от нея искове с приетия по делото в с.з. от 06.03.18г. доклад, с която квалификация тя привидно се е съгласила с молба вх.№***/***г. /л.729/, но като е оспорила съдът да е възпроизвел правилно обстоятелствата, на които исковете и са основани, и които съдът наистина не е възпроизвел дословно, а като е групирал различните и твърдения според хипотезите на съответните правни норми, в които попадат, а по отношение на исковете по чл.61 от ЗЗД, като е съобразил и периода, за който тя е твърдяла да е имало знание и да е нямало противопоставяне на ответниците на извършваните от нея действия, респективно- периода, след като те са се противопоставили на извършването им.

        

         ІІІ. По основателността.

         1. В с.з. от 06.03.18г., съдът е приел като доклад по делото изменения проект, съобщен на страните с Определение №2851/30.11.17г. /виж определението на л.717-л.721/, с който са очертани релевантните за всеки от предявените искове факти, доказателствените факти, които не се нуждаят от доказване в процеса, поради признаването им с подадените от ответниците отговори, доказателствените и релевантни факти, които са спорни и като такива се нуждаят от доказване, като е разпределил между страните тежестта, която носят за установяването им.

         А.По основателността на исковете по чл.30,ал.3 от ЗС.

         Съгласно цитираната разпоредба, всеки съсобственик участвува в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си- т.е. исковете по чл.30,ал.3 от ЗС могат да се провеждат само от и само срещу съсобственици, като качеството на съсобственик е определящо за надлежната активна и пасивна процесуална и материална легитимация на ищеца и на ответниците по този иск. Както правната доктрина, така и трайната и безпротиворечива съдебна практика по приложението на цитираната норма са еднопосочни в разбирането, че под тежести следва да се разбират направени необходими разноски, а за такива се приемат разноските, свързани с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./, или разноските, направени за текущи или основни ремонтни дейности на общите части, наложени от износване и овехтяване, като чрез тях се цели запазването на съсобствената вещ от погиване или поддържането и в състояние годно за предназначението и.

         Въз основа на горното, като релевантни за тези искове, с приетия по делото доклад, са очертани фактите, че:

         1.Ищцата и ответниците са били съсобственици на процесния имот, за който тя твърди да е поела тежести - факт, признат от ответниците по отношение на поземления имот и находящата се в него еднофамилна жилищна сграда, включително по отношение размера на квотите в съсобствеността, и като такъв- ненуждаещ се от доказване, поради което съдът не коментира писмените доказателства, приложени от ищцата и от ответниците в негова подкрепа /съответно л.42-л.56 и л.572-л.581 и л.585-л.586, същи и на л.522-л.527, л.530-л.532 и л.536-л.537/, а по-долу разглежда само няколко обстоятелства, свързани с този релевантен факт, по отношение на които намира, че събраните доказателства и/или нормативна уредба не подкрепят твърденията на ищцата, или съставляват настъпили в хода на процеса факти, които поради това не са наведени от страните с исковата молба и с отговорите, и конкретно:

         1.1. По отношение датата, считано от която ищцата е загубила притежаваните от нея 6/12 ид.части в съсобствеността на поземления имот, тя е сочила както ***г., така и ***г., докато, както личи от представеното от нея Решение №283/26.02.16г. по в.гр.д. №2687/15г. на ПОС, и при съобразяване разпоредбата на чл.492,ал.2 от ГПК, че купувачът от публична продан на недвижим имот придобива правата, които длъжникът е имал, от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на имота, тя е загубила, а А. С.- купувач от публичната продан, е придобила в хода на производството по извършване на делба на съсобствения имот, собствеността на 6/12ид.част от ПИ, считано от ***г., на която дата е влязло в сила постановлението за възлагане по изп.дело №902/12г. на ЧСИ Л. М. /виж абзац последен на л.54лице и абзац първи на л.54гръб от решението на л.52-л.54/.

         1.2. Ищцата е загубила в хода на процеса и притежаваните от нея 6/12ид.части в съсобствеността на находящата се в поземления имот жилищна сграда, доколкото, след изнасянето на съсобствения имот на публична продан в производството по извършване на делба, както ПИ, така и находящата се в него жилищна сграда, ведно с всички подобрения и приращения, са възложени с постановление по изп.дело №93/17г. на ЧСИ Д.М., влязло в сила на 13.07.17г., на съделителя Д.Ш. /виж л.671/.

         1.3. Твърдението на ищцата, че съсобствеността и с ответниците обхваща и външните складове /барака/, масивната дворна ограда, външния санитарен възел, дворната настилка, ВиК, електрическата и заземителна инсталиции в жилището и в двора, тъй като всички те „съставляват елементи на жилището и обезпечават ползването на сградата като жилище“, съдът не го намира за установено, доколкото:

         Както личи от изброяването на тъй наречените елементи и както ищцата сама признава в молбите си за изправяне нередовности на исковата молба, тези елементи нямат самостоятелен вещно правен статут, а последното се установява и от решенията, постановени в делбеното производство, предмет на които е само ПИ и еднофамилната жилищна сграда, и от скицата на ПИ /л.42/, приета в това производство, видно от която в имота се намира само една сграда- жилищна еднофамилна и не са заснети т.нар. външен склад /барака/ и външен санитарен възел.

         Воден от правната регламентация, съдът намери, че описаните от ищцата външни складове /барака/, масивна дворна ограда, външен санитарен възел и дворна настилка не съставляват елементи на жилището и не обезпечават ползването на сградата като жилище, и че само ВиК и електрическата инсталации могат да се смятат за обезпечаващи ползването на сградата като жилище, доколкото:

         При действието и на ЗПИНМ /отм/, и на ЗТСУ/отм/, и на ЗУТ, ограждането е свързано не със сградите или с жилищата, а с недвижимия имот /пар.16 от ППЗПИНМ/, с дворищно- регулационния парцел /чл.46,ал.1 от ЗТСУ/отм/, с урегулирания поземлен имот /чл.48,ал.1 от ЗУТ/, предвидено е като един от начините, по който собствениците е следвало да обозначат ясно границите на имотите си с трайни, видими знаци, преди заснемането им за изготвяне на кадастралните планове, а впоследствие е предвидено само като една възможност за ограждане на парцела /УПИ към улицата и към съседните парцели/урегулирани поземлени имоти- т.е дворната ограда е свързана с поземления имот, а не със сградата или жилището, и няма връзка с обезпечаване ползването на сградата, която би могла да се ползва безпрепятствено по предназначение както при ограден, така и при неограден поземлен имот.

         Дворната настилка, както и името и сочи, аналогично на дворната ограда, също няма връзка с жилището или жилищната сграда, а с дворното място, без по никакъв начин да е обуславяща дори за неговото ползване, а още по-малко за това на жилището, тъй като имотът е предвиден за застрояване, а сградата- за ползване като жилищна, които предназначения могат със сигурност да бъдат изпълнени без оглед това има ли или няма в дворното място настилка.

         Макар тъй наречената „барака“ да е обемно свързана с жилищната сграда, а външният санитарен възел- функционално свързан с жилищната сграда, нито бараката, нито санитарният възел обезпечават ползването на жилището, като негови елементи, както ищцата смята, при следните съображения:

         Съзнателно или несъзнателно, ищцата е смесила понятията „жилище“ и „жилищна сграда“, които са различни, освен в случаите, когато жилищната сграда се състои от едно жилище, но дори тогава има разлика по отношение на елементите, които са функционално и обемно свързани с тях, и обезпечават ползването им.

         Съсобствеността между страните е възникнала през 2005г., с влизане в сила на решението по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД, а видно от решението по допускане на делбата, влязло в сила през 2014г., до делба е допусната еднофамилна жилищна сграда.

         При тези данни, приложима при търсене отговор на въпросите относно понятията „жилище“ и „жилищна сграда“ и техните елементи, е нормативната уредба на отношенията, свързани със строителството и строителните правила и норми, а съгласно същата, както след 2001г., при действието на ЗУТ и приетите за неговото приложение Нар.№5/01г./отм/ и Нар.№7/03г., така и при действието на ЗТСУ /отм/ и действалата до приемане на Нар.№5/01г. по неговото приложение Нар.№5/95г. /отм/, тези понятия се определят различно, и конкретно:

         Жилището- като съвкупност /група/ от помещения и покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено /териториално/ в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди на определен брой обитатели /виж пар.5, т.30 от ДР на ЗУТ и чл.108,ал.1 от Нар.№7/03г., чл.129,ал.1 от Нар.№5/01г., чл.93,ал.1 от Нар.№5/95г./ и като всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището /виж: чл.110,ал.1 от Нар.№7/03г., чл.131 от Нар.№5/01г., чл.93,ал.3 от Нар.№5/95г./- т.е, тези са и елементите, които следва да се считат необходими и достатъчни за обезпечаване ползването на съответните функционално и териториално обединени помещения и пространства като жилищА. В тази връзка следва да се има предвид още, че: под открити /отворени пространства, включени в тази съвкупност, законът има предвид балконите, лоджиите и терасите, и други, но други от този род, а не двора /виж: чл.108,ал.2,т.4 от Нар.№7/03г.;чл.129,ал.2,т.4 от Нар.№5/01г.; чл.93,ал.2,т.4 от Нар.№5/95г./; когато става дума за складови помещения, законът има предвид първоначално помещения за зимнина, отоплителни материали и др., които се разполагат извън очертанията на жилището- в избата, на тавана или на самия етаж, в близост до комуникационния възел/до предверието и стълбището /виж чл.39 от Нар.№5 от 1977г./, а впоследствие – дрешници, килери и други /виж: чл.108,ал.2,т.2,б.“г“ от Нар.№7/03г.; чл.129,ал.2,т.2,б.“г“ от Нар.№5/01г.; чл.93,ал.2,т.2,б.“г“ от Нар.№5/95г./, които е можело да бъдат изградени или като самостоятелни постройки на допълващото застрояване /виж чл.79, т.1 от Нар.№5/95г./ или в подпокривното пространство, в подземния, в полуподземния етаж, а по изключение- на първия надземен етаж /виж чл.103,ал.1 от Нар.№7/03г./; че втори клозет се предвижда в жилища за пет и повече обитатели /чл.54,ал.3 от Нар.№5 от 1977г./.

         Жилищната сграда- като сграда, предназначена за постоянно обитаване, която се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 50/60 на сто от нейната разгъната застроена площ /виж: пар.5,т.29 от ДР на ЗУТ, чл.97,ал.1 от Нар.№7/03г., чл.118,ал.1 от Нар.№5/01г.;чл.81,ал.1 от Нар.№5/95г./. Жилищните сгради с едно жилище, се наричат еднофамилни /чл.118,ал.2,т.1 от Нар.№7/03г./.

         Допуснатата до делба съсобствена на страните сграда е еднофамилна жилищна сграда- т.А. жилищна сграда с едно жилище, състояща се от два етажа- жилищен /надземен/ и полуподземен /избен/ и няма данни да е раздЕ. на две жилища, въпреки възникналата между страните с уважаване на иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД  съсобственост, обхващаща и сградата, преди допускането на делбата по отношение на нея. В тази сграда, както се установи от събраните в с.з. от 06.03.18г. показания на свидетели и на двете страни /св.А., св.А./ и от представените от самата ищца писмени доказателства /виж обяснителна записка на л.67, обяснителна записка на л.84 и графика на л.88, в която с №7 е обозначен санитарен възел/, и преди ремонта е била налична вътрешна тоалетна на етажа, тъй че външната тоалетна, находяща се в двора, не е нито пространствено, нито функционално свързана с жилището, нито е елемент на жилището, нито е нужна за обезпечаване на неговото ползване или на ползването на сградата, като се знае за последната, че е еднофамилна. Отделно от това, не се установи жилището /еднофамилната сграда да е била за пет и повече обитатели, тъй че да е било необходимо за него да се предвиди и втори клозет, а се установи, че то е било обитавано само от ищцата, и за 1-2мес. преди да почине Е. Ш., там е живял и племенник на Д.Ш. /св.М.-л.794лице/.

         По отношение на т.нар. барака, при огледа, извършен на 19.03.18г., се установи, че същата  съставлява покрит с бетонна плоча Г-образен проход, коридор без входна врата, ограден от три  страни от стените на сградата, а от другите две страни- от плътната ограда между процесния и съседния имот, като е била налична и преди ремонта, както ясно личи на ситуацията към архитектурното заснемане, където е дадена в едър щрих /виж протокола за оглед в частта на л.839лице и ситуацията на л.70/. Доколкото сградата е на два етажа –един жилищен, на надземния етаж, на който по нормативна уредба, освен в подпокривното пространство, се разполагат жилищата / виж: чл.102,ал.2 и ал.3 от Нар.№7/03г.;чл.123,ал.2 и ал.3 от Нар.№5/01г.; чл.45,ал.1,т.1 от Нар.№5/95г./ и един полувкопан етаж, а складовете се разполагат в подземните и полуподземни етажи или в подпокривното пространство /чл.103,ал.1 от Нар.№7/03г., чл.124,ал.1 от Нар.№5/01г./, и в полувкопания етаж помещенията не са с определено предназначение, както личи от заснемането /виж л.71/, то всяко от тях би могло да служи за складово, тъй че жилището не се нуждае от друго складово помещение, обособено по начина, по който е била обособена т.нар.барака. Затова, макар складовите помещения да могат според нормативната уредба да се намират и извън жилището и т.нар. барака да е извън него, тя също нито е елемент на жилището, нито е свързана с неговото обслужване или с това на сградата, тъй като в конкретния случай в полувкопания етаж са налице достатъчно помещения, които могат да служат като складови по отношение на жилището, и не се е налагало за целта да се обособява и друго складово помещение извън еднофамилната жилищна сграда.

         По отношение на т.нар. външен склад/барака, изрично становище в насока, че съставлява незаконен строеж /изградена е без строителни книжа/, е взето в с.з. от 18.06.19г. от в.л. К. /л.1188лице/.

         Що се касае до инсталациите, водопроводната, канализационната и електрическата инсталация са били сочени винаги през годините от устройствените правила и норми като такива, с които жилищните сграда задължително се съоръжават и следователно те несъмнено обезпечават ползването на жилищната сграда /виж: чл.107,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от Нар.№5/17.05.95г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, наричана по-долу само Нар.№5/95г.; чл.149,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от Нар.№5/21.05.2001г. за правила и нормативи за устройството на територията, наричана по-долу само Нар.№5/01г.; чл.119,ал.1,т.1, т.2 и т.3 от Нар.№7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, наричана по-долу само Нар.№7/03г./.

         Не така стои уредбата на въпроса за съоръжаването на сградите с други инсталации и уредби - отоплителна, вентилационна, телефонна, слабо и силно-токова/радио-телевизионна, гръмоотводна /мълниезащитна, като съоръжаването на сградите с тях е поставено първоначално единствено в зависимост от съответните действащи за различните според предназначението им сгради правила, норми и стандарти /виж чл.83,ал.1 от Нар.№5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. ДВ бр.69/02.09.77г., наричана по-долу само Нар.№5/77г./, а впоследствие- било от спазване на съответните нормативни изисквания, било от заданието за проектиране /виж: чл.108-чл.110 от Нар.№5/95г.; чл.149,ал.2-чл.152 от Нар.№5/01г.; чл.119,ал.2-чл.122 от Нар.№7/03г./.

         Горното се изтъква от съда във връзка с установеното по делото, че част от предприетите от ищцата работи касаят подмяна и/или изграждане на инсталации, различни от ВиК и електрическа, като: от изготвената през септември 2013г. от „Е.Е.С.“ електропрепоръка /л.158-л.170/ личи, че същата предвижда изграждане на заземителна инсталация /л.161/, компютърна и телефонна инсталация /л.161/, телевизионна инсталация /л.162/ и звънчево-видео домофонна инсталация с ел.брава инсталация /л.162/; при огледа на имота на ***г. се установи, че в сградата са налични изводи за датчици за алармена система, изводи за домофон, аспиратори, отдушници; св.А. е дал в с.з. от 06.03.18г. показания за поставяне на кабели за видеодомофонна уредба с ел.брава /л.784лице/.

         Никой от описаните нормативни актове обаче не познава и не си служи с понятието „дворни инсталации“, за каквито ищцата говори, поради което съдът приема, че други инсталации, освен тези, с които, според нормативните актове се съоръжават сградите, няма, и че последните не се превръщат в нещо различно, конкретно в „дворни инсталации“, поради това, че части от сградните инсталации, при спазване на нормативните изисквания за изграждането им, преминават и/или са разположени на места, извън сградата и конкретно, през или в дворното място.

         1.4.В обобщение на установените по т.1.1-.1.3. и на ненуждаещите се от доказване във връзка със съсобствеността факти, поради това, че са безспорни между страните, в контекста на преценката за основателност на исковете по чл.30,ал.3 от ЗС, съдът намери, че:

         Приетото за установено по т.1.3 е пряко относимо към преценката доколко извършеният от ищцата ремонт е бил необходим за запазване на съсобствения имот от погиване или за поддържане на годността му за ползване по предназначение, като принципният отговор, който може да се даде въз основа на него още тук е, че тъй като бараката /външният склад/, външният санитарен възел, дворната настилка, масивната дворна ограда и инсталациите, различни от ВиК и електрическата, не съставляват елементи на жилището и не обезпечават ползването на сградата като жилище, то и техните ремонти не биха могли да бъдат приети като необходими за запазване на съсобствения имот от погиване, нито насочени към осигуряване възможността за ползването на жилищната сграда по предназначение, респективно- платените за тях разходи не могат да се признаят за необходими разноски по смисъла на чл.30,ал.3 от ЗС.

         Приетото за установено по т.1.1. и т.1.2. сочи, че доколкото ищцата и ответниците са били съсобственици и на ПИ, и на находящата се в него жилищна сграда, за периода от декември 2012г. – до май 2013г., в който ищцата твърди да е предприела подготвителните за ремонта работи, но не са били съсобственици на ПИ в целия период от август 2013г- юли 2015г., в който твърди да са били извършвани ремонтни работи, а само до ***г., тя е изгубила след последната дата надлежна активна материална легитимация по исковете чл.30,ал.3 от ЗС по отношение на разходите, платени за ремонтни работи, извършени не в жилищната сграда, а извън нея, с изключение на тези, отнасящи се до ел. и ВиК инсталациите, захранващи жилищната сграда, включително частите от тях, преминаващи през дворното място, и исковете и за тях са неоснователни и по тази причина, извън вече казаното в предходния абзац.

         Що се касае до датата на сключване на договора за ремонт-***г., към която ищцата изтъква че все още е била съсобственик и на ПИ, съдът счита, че когато се преценява надлежната активна материална легитимация на ищеца по иск по чл.30,ал.3 от ЗС, той трябва да установи качеството си на съсобственик към датата, на която твърди да са били извършени ремонтните работи в съсобствения имот, тъй като тяхното извършване е онова, което, съгласно смисъла на чл.30,ал.3 от ЗС, поражда правото му да търси направените за тяхното извършване необходими разноски, а не факта на възлагане/на сключване на договора за извършването на тези работи, който е според съда ирелевантен за същата преценка, тъй като ремонтните работи биха могли да бъдат извършени и без за това да е подписан договор, като договорът за изработка не изисква писмена форма като форма за валидност /чл.258 от ЗЗД/, и договор може и да е бил сключен, но същият да не е изпълнен, тъй че фактът на сключването му сам по себе си не поражда право на вземане за уговореното като платимо по него възнаграждение и както чл.266 от ЗЗД гласи, възнаграждението се дължи за  приетата работа.

         2. Твърдените от ищцата подготвителни за ремонта и ремонтни работи са извършени, и твърдените от нея разходи, направени във връзка с тях, са заплатени, които релевантни факти са оспорени от ответниците и поставени в доказателствена тежест на ищцата, като за тях се установи, както следва:

         2.1.Твърдяните от ищцата подготвителни за ремонта работи и направените за тях разходи са подробно описани в т.3 от исковата молба /л.9-л.12/ и в т.2.3 от молба вх.№32744/07.11.16г. /л.441-л.442/, като техническото обследване и техническия паспорт са предмет и на т.5 от исковата молба /л.25-л.26 от делото/, където са описани и като резултати от ремонта.

         За установяването предприемане на тези работи и заплащане на разходите за тях, ищцата е представила писмени доказателства на л.66-л.203, л.230-л.283, л.319-л.339 и л.647-л.652, от които е видно, че по нейно възлагане или въз основа сключени договори, по които тя е възложител, различни физически лица, еднолични търговци или юридически лица са поели като изпълнители и/или са извършили същите работи, с изключение на изнасянето на ел.табло на границата на имота, за доставката им, с изключение на обследването на физическото състояние, извършено от инж.И.Ш., са издадени фактури, и ищцата е заплатила на доставчиците по издадените фактури, по банков път, а на инж.И.Ш.- с две платежни разписки, сумата от общо 5388.67лв., от които 37лв. съставляват събрани такси за банкови преводи, като в рамките на общата заплатена сума е налично пълно съответствие по пера и стойности с твърдяното от ищцата като заплатено за всеки отделен вид подготвителна за ремонта работа.

         Изпълнението на по-голямата част от тъй наречените от ищцата предварителни за ремонта работи и конкретно на архитектурното заснемане, заснемането на ВиК инсталациите, обследването на физическото състояние на сградата, заснемането на ел.инсталациите, техническото обследване и изготвяне на технически паспорт, и изготвянето на количествени сметки, се състои в изготвяне на писмени документи -проекти, становища, препоръки и предписания, които са приети като доказателства по делото, и самото им наличие установява както предприемането им/възлагането им от ищцата, така и извършването им, в опровержение на оспорването от ответниците за реалното им извършване.

         По отношение извършването на възложеното упражняване на инвеститорски контрол, за което договорът за възлагане упражняването на такъв не съставлява и доказателство за изпълнението му, доказателство за изпълнението са приетите по делото протоколи –обр.19, всеки един от които, освен подпис на възложител и изпълнител, носи и подписа на лицето П. А. - инвеститорски контрол /виж л.354-л.356, л.362-л.364, л.369-л.371, л.376-л.377, л.381-л.385, л.392-393, л.397-л.398, л.402-л.405, л.410-л.417/.

         По отношение на изнасянето на ел.табло на границата на имота, не се установи твърдението на ищцата, възложената от нея на „ИДВ-В.“ ЕООД работа да има този предмет, нито изнасянето на ел.таблото на границата на имота да е осъществено като подготвителна за ремонта работа в посочения от нея период декември 2012г.-май 2013г., тъй като:

         Видно от Протокол от ***г. за вида и обема на извършените работи и вложени материали, с изпълнител „ИДВ- В.“ ЕООД и възложител И.С., предмет на възложената и фактурирана като извършена работа е изграждането на нова ел.инсталация на сграда в УПИ ХІІ-1274,кв.485-стар, нов Г-85, по плана на трета градска част- гр.*, в който протокол, макар и по т.4 да е описано табло от определен тип, няма данни същото да е изнасяно на границата на собственост /виж протокола на л.175/.

         Единствените данни, че средствата за измерване, монтирани на адрес „***, са изнесени в стандартизирано ел.табло на границата на имота, се съдържат в представеното в хода на процеса от ищцата писмо от 30.05.17г. /виж л.647/, изпратено и от ЕРЮГ, ЕВН група по повод нейно писмо от ***г. свързано с услугата за изместване на електромерното табло на имотната граница, както е констатирано при извършена от служители на посоченото дружество проверка, извършена очевидно в периода от ***г.-***г., но то установява само, че към посочената дата -***г. таблото е намерено на границата на имота, а не и кога е било изнесено там и конкретно, че изнасянето му е станало в обхвата на поръчката, изпълнена от  „ИДВ- В.“ ЕООД.

         Не съставлява доказателство, годно да установи твърдението на ищцата, че изпълнената и заплатена от нея през октомври 2013г. на „ИДВ- В.“ ЕООД работа е изнасяне на ел.табло на границата на имота, и писмото, изпратено и от ЕВН по повод запитване за изнасяне на ел-табло на границата на имота, също представено по-късно в хода на процеса, във връзка с оспорванията на ответниците за необходимостта от извършване на тази работа /виж л.648/, което писмо установява единствено, че през септември на 2013г. тя е отправила питане до ЕВН кога се планира изнасянето на ел.таблото на границата на посочения имот и е получила отговор, че същото е планирано за месеците март и април на 2016г., както и че извън този график ЕВН не извършва демонтажни и монтажни работи на ел.табла и електромери.

         Съдът намира, че горното е достатъчно, за да се признае установеността на твърдените от ищцата подготвителни работи и направените за тях разходи, като реално извършени, с посоченото изключение, касаещо изнасянето на ел.таблото на границата на имота, и се въздържа в този пункт от подробен коментар на констатациите си за множество разминавания в тази привидно перфектна документална обоснованост, създадена от ищцата, доколкото тези констатации губят значение за съществото на спора, предвид онова, което се установи в процеса по отношение на правно- релевантния факт необходими ли са били предварителните работи за извършването на ремонта, който ще се обсъди по-долу, но за да не бъде голословно това негово становище, само маркира че се касае до :

         Установени със същите доказателства реални изпълнители на работите, различни от лицата, издали фактури като доставчици за съответните услуги и на които ищцата е заплатила, извън работите, извършени от инж.И.Ш., за които няма издадени фактури, и конкретно, като: инж.П. А. и инж.К. А. са лицата, подписали подробните количествени и стойностни сметки, протоколите-обр.19 за изпълняващия инвеститорски контрол и графичните части на препоръките за реконструкция и ремонт на дворна площадка и на дворна чешма, за които работи ищцата сочи да са възложени и да има договор, сключен с ЕТ“Е.И.А. А.“, който е издал фактурите за доставката им и на когото тя е платила; инж.А. Г. е изпълнил заснемането на ел.инсталациите и е подписал електропрепоръките, за които се твърди да са възложени на ЕТ „Е.Е.С.- К. Г.“, издал фактурите за доставка на тези услуги и на когото ищцата е платила; инж.В.В.е изпълнила заснемането на ВиК инсталациите, за което се твърди да е възложено на „Сиклон“ ЕООД, представлявано и управлявано от С.В.; като от изготвеното техническото обследване и становище за съответствие /виж л.177-л.192/ и съставения технически паспорт /виж л.240-л.259/ личи, че техен изпълнител е не само „Е.Д.К.“ ООД, на което дружество ищцата твърди да е възложила работата, а същото, чрез инж.Г.С., за част Конструкция, но също тъй арх.Б.Т.- Архитектура, инж.В.В.-ВиК инсталации, инж.К. Г.- ОВК инсталации и инж.А. Г.- електроинсталации /виж л.177 и л.259гръб/.

         Породени основателните съмнения дали техническото обследване във връзка с издаване на технически паспорт на сградата е действително извършено от „Е.Д.К.“ ООД, с оглед дадените от св.Н. показания в тази връзка /виж л.787лице- л.788лице/, или посоченото дружество е ползвало наготово вече изготвените препоръки и обследвания, твърдени като други предварителни работи, и така се е стигнало до дублиране на възлагането им на няколко лица, предвид връзката, която се констатира с оглед описаните по-горе поименно изпълнители, различни от „Е.Д.К.“ ООД, с управител и представляващ инж.Г.С. /съгласно договора от 12.05.13г./, и за които се установи, че са пряко свързани с възложените и/или изпълнени подготвителни за ремонта работи от други лица и конкретно: като арх.Б.Т. е управител на „Акант“ ЕООД и проектантът, извършил възложеното от ищцата архитектурно заснемане на сградата, в част Архитектура /виж договора на л.79 и началната страница на заснемането на л.66/; инж.В.В.е проектантът, изготвил архитектурно заснемане на сградата, в част ВиК /виж л.83/; К. Г., като ЕТ „Е.Е.С.-К. Г.“, е сочен от ищцата като изпълнител на заснемането на съществуващите ел.инсталации и на изготвените две електропрепоръки, за които се установи, че са изготвени от А. Г.. Подобна обвързаност съдът намери и сравнявайки доказателствата за обследванията на физическото състояние на различни части от сградата, ведно с количествени и стойностни сметки, извършени от инж.И.Ш. по възлагане на И.С. и заплатени му с две платежни разписки /виж обследване от май 2013г. на л.91-л.109, от юли 2013г. на л.110-л.126, становище и предписание на л.127, разписка от 14.05.13г.-л.128 и разписка от 20.01.14г. на л.129/, и участието на инж.И.Ш., като изпълнител на проектно-сметната документация, в изготвената на 05 юли 2013г. частна експертиза- препоръка за технико-икономическа целесъобразност на ремонт на недвижим имот, заедно с инж.Г.С., „Е.Д.К.“ООД, като изпълнител в част Конструкция /виж л.193-л.203/.

         2.2. Твърдяните от ищцата като извършени ремонтни работи и направените за тях разходи, претендирани и като необходими разноски, и като полезни разноски за подобрения /тези по т.3 и т.4 от Протокол №13 и по т.1 от Протокол №17/, са подробно описани в т.4 от исковата молба /л.12-л.24 от делото/ и в уточнението с молба вх.№32744/07.11.16г., в частта и на л.442-л.444.

         Със събраните от ищцата писмени доказателства /л.204-л.229, л.284-л.305, л.340-л.426, л.689/, в подкрепа на твърденията и се установи, че:

         Преди да сключи договора за строителство от 05.07.13г. с фирма „А.“ ООД, като изпълнител, ищцата е получила три оферти за извършване на текущ ремонт      в имота на ул.“***, придружени с количествено- стойностни сметки /виж: от „Сиклон“ ЕООД на л.291-л.298; от „А.“ ООД на л.299-л.305; от „А.“ ООД на л.284-л.290; оферти от същите три фирми и на л.204-л.229/.

         Освен договора за строителство от ***г., между И.С., като поръчващ, и „А.“ ООД, като изпълнител, са подписани и два анекса към този договор - от 08.07.13г. и от 28.02.14г. /виж договора и анексите, с приложенията им, на л.340-л.351/, по силата на които изпълнителят се е задължил да извърши строителните работи, описани в приложения №№1, 2 и 3, съставляващи неразделни части от договора и двата анекса, срещу възнаграждение от съответно 33 045.22лв., 52 670.72лв. и 24 503.80лв., с включен и в трите случая ДДС, платимо по банков път, като приемането на възложените смр става чрез оглед на място от страна на поръчващия и с подписване на приемно- предавателен протокол между него и изпълнителя, който да установи качеството на изпълнените работи, а обемите и съдържанието на същите работи са съгласно работен проект и по препоръка /първото по приложение №1-л.343, а другите две- по двата анекса и приложенията към тях/.

         Горното се коментира, за да се обърне внимание на следното, към по-подробно обсъждане на което съдът ще се върне и по-късно, когато се изследва въпроса дали извършените ремонтни работи са били необходими, както и дали за видовете и обемите им следва да се ценят протоколите –обр.19, представени от ищцата, или приетите по делото две заключения, а именно:  

         Ищцата представя за установяване на извършените ремонти работи съставените между нея, изпълнителя и инвеститорския контрол протоколи-обр.19, а те, съгласно уговорката и по договора с изпълнителя, се съставят за установяване на качеството на изпълнените работи, а не на техния обем и съдържание, които, пак съгласно договора и анексите, са такива, съгласно работен проект и препоръки, но без работният проект и препоръките да са приложени към тях или да са конкретизирани, за да се знае кои са и дали се касае до някоя или някои от препоръките и проектите, изготвени въз основа на възложените от ищцата предварителни/подготвителни за ремонта работи, а оттам и да се търси установеност за твърденията на ищцата, че е предприела ремонтните работи за реализиране на дадените и предварителни препоръки; по отношение на обемите на ремонтните работи това има още по-голямо значение, доколкото в приложения №№1 и 2 към договора и анекса от ***г., сочени като основание за съставяне на всички протоколи-обр.19, като никой от протоколите не сочи за свое основание анекса от ***г., липсват обеми, тъй че няма как на практика да се сравни дали приетите с протоколите-обр.19 работи са работите, възложени за извършване от ищцата с посочените договор и анекс, нито да се провери как са остойностени, за да се стигне до уговорените за плащане със същите документи възнаграждения от съответно 33 034.22лв. и 52 670.72лв.

         А иначе, представените от ищцата :

         31 броя протоколи- обр.19 /от №1- до №30 вкл., плюс №12А/, съставени в периода от ***г. до ***г. по договора от ***г. и анекса от ***г. /виж протоколите на л.354-л.356, л.362-л.364, л.369-л.371, л.376-л.377, л.381-л.385, л.392-л.393, л.397-л.398, л.402-л.405 и л.410-л.417/, установяват приемане на извършени смр такива, каквито тя е описала в исковата си молба по т.4 като извършени, и на стойности за извършването им, описани пак там /виж л.13-л.24 от делото/.

         33 броя фактури, издадени от А.“ ООД, с получател на услугата И.С., в периода от ***г. до ***г., за аванс за смр и за извършени смр по протоколи обр.19, съответни на съставените и приети като доказателства по делото /виж фактурите на л.353, л.358-361, л.366-л.368, л.373-л.375, л.379-л.380, л.387-л.391, л.395-л.396, л.400-л.401, л.407-л.409, л.418-л.425/, 10 броя вносни бележки за плащания на суми по описаните във всяка от тях фактури /виж вносните бележки на л.352, л.357, л.365, л.372, л.378, л.386, л.394, л.399, л.406, л.689/ и 1 брой платежна разписка от 16.07.15г. /л.426/ установяват, че ищцата е заплатила на „А.“ООД сума в размер на общо 110 355.26лв., точно както твърди, от които: 108 277.76лв. по издадените въз основа на протоколи-обр.19 фактури, 2077.50лв. по издадената на ***г. платежна разписка и 146.77лв.- заплатени такси за банков превод, съответстващи по размери и дати на плащане изцяло на онова, което твърди в т.4 от исковата молба.

         2.3. Фактите, на които ответниците са основали оспорванията си, щото описаните от ищцата подготвителни за ремонта и ремонтни работи са извършени и разходите за извършването им са били заплатени, са подкрепени от събраните от тях доказателства, като:

         -твърдението, че в нотариална покана от ***г. се съдържа изявление на ищцата, че е пенсионерка и самотна жена с влошено здраве, и че няма нужните средства, за да извърши сама необходимия основен ремонт на сградата, е установено с нот.покана на л.18-л.19 от приложеното към настоящото гр.дело №1791/08г. на ПРС, отправена от И.С. до Д.Ш. и Е. Ш. преди започване на съдебното производство за разваляне на сключения между тях договор за продажба на ½ ид.част от процесните ПИ и сграда, срещу задължение за издръжка и гледане ;

         -а обяснението, дадено от ищцата по реда на чл.176,ал.1 от ГПК на въпроса откъде е имала сумата от 115 743.94лв., след като е бедна пенсионерка, самотна и с влошено здраве, че е заплатила за всички извършени в имота работи с получени от А. С. заеми /виж л.738-л.740/, не е подкрепено от представените от самата нея за установяване на същото писмени доказателства /л.875-л.878/, тъй като от спогодбата от ***г. между нея и А. С., съдържаща  признания за сключени помежду им осем договора за заем, първите шест, за обща сума от 108000лв., са от периода ***г.-***г., сумите по които, ако са били получени реално, оставят въпросите защо през ***г. ищцата заявява, че не разполага с никакви средства за ремонт и защо е било необходимо получаването им за ремонт, предприет между 6-10 години по-късно от датите на сключените договори за заем, и като само два от заемите са от ***г. и ***г., сравнително близки до периода на извършените подготвителни и ремонтни работи, но пък тези два заема са на обща стойност от 16 000лв., тъй че пак не обясняват как са набавени средствата до общата процесна сума от над 115 000лв., макар със спогодбата да признават  получени такива от общо 124 000лв.

         Събраните от ответниците по оспорването им доказателства са обаче косвени, докато писмените доказателства, установяващи извършените работи и техните плащания, са преки, и поради това съдът цени тях, и не може въз основа доказателствата, събрани от ответниците по оспорването на тези факти, да направи извода, че подготвителните и ремонтни работи нито са извършени, нито са заплатени.

         3. Последният релевантен за исковете по чл.30,ал.3 от ЗС и спорен между страните факт е дали направените от ищцата за съсобствения имот разходи са били необходими, както тя твърди, и при изводите по първите два релевантни факта се оказва и решителен за изхода на спора.

         При извода, който направи по-рано в това решение, отричайки твърдението на ищцата, че дворната ограда, дворната площадка, външния санитарен възел, външния склад/бараката/ и инсталациите, различни от ел. и ВиК, съставляват елементи на сградата и на жилището, както и че поради това, няма как на техния ремонт да се гледа като на водещ до запазване на жилищната сграда от погиване или на поддържането и във вид, годен за ползване по предназначение, съдът изключва от коментара си по този пункт тяхното състояние и разглежда по-долу само състоянието на еднофамилната жилищна сграда и необходимите за нея работи, доколкото и твърденията на ищцата са, че е направила частичен ремонт именно на тази сграда, на ползваните от нея помещения, тъй като нямала достъп до тези, ползвани от ответниците.

         Твърденията на ищцата, че съсобствената сграда е била изградена на два етапа- през 1952г. и през 1969г., че след 1970г. не и е правен основен ремонт и че поради това е била към 2013г. силно увредена и амортизирана, което наложило, за да може да бъде обитавана, да и се извърши неотложен ремонт, е според съда частично подкрепено от съвкупната преценка на събраните в тази връзка доказателствата -писмени, гласни и два броя експертизи, а необходимостта от предприетите от ищцата подготвителни за ремонта работи е изцяло отречена от тях, при следните конкретни съображения:

         Установи се, както ищцата твърди, че сградата е била изградена на два етапа- през 1952г. и през 1969г., и след 1970г. не и е правен основен ремонт, като, макар твърдените от ответниците за предприети след сключване на предварителния договор през 1996 г. ремонтни работи да са извършени, същите са били текущи, и са били към 2013 г. амортизирани, поради което, към същия момент, при липса на данни да е пострадала от случайни събития или явления, като пожар, наводнение или градушка, сградата е била към 2013г. в състояние на обичайно за възрастта и физическо овехтяване и морално остаряване на недобре поддържана през годините сграда /виж: строителни разрешения и протоколи за даване на строителна линия на л.57-л.60; показанията на доведените от ответниците свидетели А. и М., изслушани в с.з. от 06.03.18г.- на л.790гръб-л.794лице; безпротиворечивите отговори, дадени и от двете събрани по делото експертизи по т.11, относно характера на ремонтите, извършени след 1996г. и амортизацията им към 2013г.- съответно на л.972 и л.1155-л.1156; безпротиворечивите отговори, дадени и от двете събрани по делото експертизи по т.2, относно причините за състоянието на сградата и за същото към 2013г.-съответно на л.958 и л.1147/.

         При това състояние на сградата към 2013г., двете приети по делото заключения са дали :

         Еднозначното заключение, че предприетите от ищцата подготвителни за ремонта работи не са били необходими за извършване на последващите предприети ремонтни работи, като тройната експретиза дава в тази насока по-подробна мотивация, съгласно която извършването на предварително обследване, изготвянето на проектна документация и обследване на сградата не е необходимо, както защото същата няма траен статут- предвижданията на действащия ЗРП са за ново свързано строителство в двата съседни поземлени имота, един от които е процесният, при което сградата следва да се събори, тъй като попада почти изцяло в границите на новопредвиденото застрояване, така и защото тези книжа се изискват за основни ремонти, а съгласно представените от ищцата и изготвени по нейно възлагане частни консултативни документи, тя е осъществила текущи ремонти, при разяснението, че понятието „текущ оздравителен ремонт“, ползвано в част от същите становища, няма опора в нормативната регламентация в специалната област на техните знания, според която оздравителният ремонт е по естеството си основен ремонт, а не текущ ремонт,  по отношение на техническия паспорт, и при отправяне към нормата на чл.2,ал.3, т.3 от Нар.№5/06г. за техническите паспорти на строежите, съгласно която не се съставя технически паспорт на строеж, който е без траен статут, установен с действащ ПУП /виж отговорите по т.6 на л.961 и л.1149/;

         Частично различаващи се и при налично вътрешно противоречие в тях отговори на въпросите била ли е сградата заплашена от погиване, били ли са сградата и инсталациите и годни за ползване по предназначение, и кои от ремонтните работи, за извършване на които са налице данни по делото, са били необходими за предпазването на сградата от погиване, респективно- за осигуряване на годността и да се ползва по предназначение, макар да са ползвали едни и същи събрани по делото в тази връзка данни- изготвените по възлагане на ищцата обследвания, становища, препоръки и обяснителни записки /виж: обяснителни записки на л.67-част архитектура и на л.84-част ВиК; обследване на покрив и част от жилищен етаж на л.91-л.92; конструктивно становище и предписание във връзка с полувкопан етаж и гредоред на л.127; становище във връзка с елекрозаснемане на сградата на л.131, частично от обяснителните записки към двата броя електропрепоръки, съответно на л.144-л.147 и на л.159-л.163, тъй като в голямата си част са посветени на други инсталации, извън електрическата; техническо обследване и становище за съответствие на л.177-л.192/, показанията, дадени в с.з. от 06.03.18г. от двамата доведени от нея свидетели А. и Н. /виж протокола в частта на л.780лице-л.790гръб/ и закрепените в протокола за оглед от ***г. данни за намереното към тази дата състояние на сградата и измервания на място /виж л.838-л.842/, като:

         Вътрешното противоречие и в двете заключенията се изразява в това, че макар да стоят на становището, че сградата не е била заплашена от погиване, вещите лица сочат кои са работите, необходими за запазването и от погиване /виж т.3 и т.5, съответно на л.959 и л.961 за първоначалната експертиза и л.1147 и л.1149 за тройната експертиза/;

         Различен е видът и обемът на ремонтните работи, които са според вещите лица необходими за запазване на сградата от погиване, респективно- за привеждането/поддържането и в състояние на годност да служи по предназначение, като:

         първоначалната експертиза счита за необходими за запазване на сградите /жилищна, барака и външна тоалетна/ от погиване частични ремонтни работи на покривите им, и конкретно: за жилищната сграда- подмяна на изгнили дървени ребра, подмяна на дъсчена обшивка, поставяне на изолация под керемиди, обшивка по улами и около комини, покриване на покрива с керемиди, подмазване на комини и била, а за външната тоалетна и бараката- хидроизолация на бетонните им плочи, и намира, че към необходимите работи могат да се отнесат описаните в таблицата по т.7, за които има данни по делото да са извършени /виж т.5 и т.7 на л.961-л.963/;

         тройната експертиза счита, че:

                   за предпазване на сградата от погиване е необходим цялостен ремонт на покрив, съгласно обследването, както и подмяна на ел. и ВиК инсталациите в сградата, и намира, че към тях могат да се отнесат описаните в таблица 1 по т.7, за които има данни по делото да са извършени;

                   за привеждане на сградата в състояние, годно да служи по предназначението и, е необходима подмяна на подови настилки, подмяна на дограма, вътрешно измазване и боядисване в помещенията, в които ще се живее, както и ремонт на санитарния възел в сградата, и намира, че към тях могат да се отнесат описаните в таблица 2 по т.7, за които има данни по делото да са извършени.

         /виж: в р.ІІІ на л.1144-л.1146, както и т.5, т.6 и т.7 на л.1149-л.1152/.

         Горното изисква отговор кое от двете приети заключения ще се цени в случая и как следва да се третира намереното в тях противоречие, като съдът намери, че:

         След като съсобствената сграда не е била застрашена поради състоянието си от погиване, то няма как да се приеме и че описаните от двете заключения работи, необходими за предпазването и от погиване, са били такива, а същите могат да се прецизират като предназначени за запазване на сградата от по-сериозни повреди и да се разглеждат заедно с работите, описани като необходими за поддържането и в състояние, годно да обслужва предназначението и.

         Тук следва единствено да се добави, че в унисон с извода и на двете експертизи за липса на заплаха от погиване на сградата са данните, закрепени във възложеното от ищцата техническото обследване от ***г., че елементите на конструкцията и са в сравнително добро състояние, че конструкцията на сградата е в състояние, запазено почти непроменено от създаването и /виж л.180лице –Изводи и заключения и л.180гръб-изводи и заключения/.

         Измежду различните приети от двете експертизи за необходими работи за запазване на сградата от по-сериозни повреди и за поддържането и в състояние, годно да обслужва предназначението и, съдът намери, че такива са само работите, съставляващи частичен ремонт на покрива, както са приели вещите лица от първоначалната експертиза, мотивиран от следното:

         За да приеме, че е необходим цялостен ремонт на покрив, тройната експертиза се е позовала на обследването, без да конкретизира кое обследване има предвид.

         По делото са събрани както обследване физическото състояние на покрив, извършено от инж.Ш.през май 2013г. /л.91-л.92/, така и техническо обследване и становище за съответствие от юли 2013г. /л.177-л.192/, като съдът констатира налични в тях несъответствия, изразяващи се в следното:

         В обследването на инж. Ш., състоянието на дървената носеща конструкция на покрива е определено като много лошо- с изгнили греди, ребра, колони и укрепващи връзки, с пропадания на участъци. Посочено е още: пропадане на покривното покритие от обикновени керемиди, със счупени и пробити керемиди; разместени и частично счупени капаци по билата, при липса на замазка от варов разтвор по билата, с течове към подпокривното пространство и надолу към етажа; комини с напукана и паднала мазилка, като ламаринената обшивка около тях на места липсва, частично изгнила; напукани стрехи, с отлепена и паднала мазилка; улуци и водосточни тръби липсващи на места и поради това неизпълняващи предназначението си. Дадена е препоръка за спешен текущ оздравителен ремонт на покривна конструкция и на покривно покритие.

            В техническото обследване, в което инж.Ш.не е един от изпълнителите, констатациите относно състоянието на покрива, направени от него в преждекоментираното обследване, както и препоръката му, са възпроизведени почти буквално, с малки размествания в словореда, в частта Покривна конструкция, на л.185гръб-л.186лице, и в абзац втори на частта Изводи и конструктивна оценка на сградата на л.186лице, но същевременно е налична е друга част, касаеща покривната конструкция, в което е описано различно нейно състояние и е дадена различна препоръка, и конкретно, че: Грешките в експлоатацията и поддръжката на покривната конструкция се състоят в неправилен и некачествен монтаж на ламарината, която е повдигана с керемидени парчета, липса на уплътняване с ламарина на основата на южния комин, липса на хидроизолация на покривните и подпокривни конструкции и разместване на капаците на покрива, а резултатът е налични 19 броя пукнатини с течове по тавана на стая 3, а препоръките в тази връзка са за селективна подмяна на изгнилите дървени ребра от покривната конструкция, подмяна на керемидите, направа на нова дъсчена обвивка на покрив, поставяне на хидроизолация под керемидите, обшивка по улами и около комини, хидроизолация на бетонова плоча и над барака /виж абзац трети от Изводи и заключения на л.180гръб и изречение първо от Препоръки на л.180гръб/.

            Именно последното се сочи като състояние на покривната конструкция преди предприемане на ремонт в периода 2013г.-2014г. и в съставения технически паспорт на сградата, в който като изпълнени се сочат пак там дадените препоръки, свързани със селективни подмени, а не такива, отнасящи се до пълен извършен ремонт /виж л.244, абзац четвърти и пети/, и точно то е прието от първоначалната експертиза, която се е позовала в обясненията си при приемане на заключението, че за целта е ползвала наличните в кориците на делото данни за извършен именно частичен, а не пълен ремонт на покрива.

            А иначе, във връзка със състоянието на покрива като много лошо и пред разпад, са дадени показания и от двамата доведени от ищцата свидетели- А. и Н., които са посочили конкретни проблеми за липсващи керемиди, дупки по улуците, лоша тенекеджийска работа около комините, напукан бетон на шапките на комините, в унисон с вече описаното като установено с обследванията.

            За да не цени заключението на тройната експертиза, че за запазване на сградата и за привеждането и в състояние годно за ползване по предназначение са били необходими пълна подмяна на  ел. и ВиК инсталациите в сградата, на подовите настилки и дограмите на помещенията, в които ще се живее, вътрешно измазване и боядисване на същите помещения и ремонт на санитарния възел, съдът бе воден от внимателния прочит на събраните по делото доказателства, въз основа на които са изготвени и двете заключения, и които според него не съдържат данни, обосноваващи тези направени от тройната експертиза изводи, при съобразяване на следните принципни разграничения, направени от съда във връзка с преценката за това кои са необходимите разноски по чл.30,ал.3 от ЗС:

            Първо, следва да се прави разлика между работи, необходими за запазване на сградата и поддържането и в състояние, годно за ползване по предназначение, които са релевантни по смисъла на чл.30,ал.3 от ЗС, и работи, извършени за привеждане на инсталации в сградата или помещения от сградата към съответствие с изискванията за здраве, хигиена, достъпност и безопасност на същите при експлоатацията им, съобразно действащите към датата на извършването им нормативни изисквания.

            По този въпрос съдът е на категоричното становище, че приложното поле на чл.30,ал.3 от ЗС не може да се разширява, като се приравнят на необходимите по неговия смисъл разноски тези, направени в преследване на съответствие с нормативни изисквания към момента на ремонта, доколкото приложението на чл.30,ал.3 изисква конкретна оценка на физическото състояние на сградата и се свежда само до минималния обем работи, извършването на които е подчинено на ясно определената негова цел- запазване на вещта и на годността и да служи по предназначение, а не на преследването на съответствие с нормативни изисквания, още по-малко на такива, влезли в сила повече от 50години след изграждане на съсобствената сграда, действащи, съобразно основния правен принцип за действие на нормативните актове, занапред- т.е по отношение на строежи, които ще се изградят при въведения от тях режим.

            Това се коментира от съда нарочно, защото, видно от исковата молба /виж от л.4 до л.9 в т.2-Състояние на имота преди ремонта/, ищцата сама многократно изтъква, че голяма част от работите били предприети, тъй като за това имало нормативни изисквания /напр.- изработването на технически паспорт на сградата, като задължителна правно регламентирана процедура- виж абзац последен на л.4 и абзац първи на л.5/ или за постигане на съответствието им с определени нормативни изисквания /напр.: състоянието на жилищната сграда, към момента на обследването, не удовлетворява изискванията на чл.169 от ЗУТ за безопасна експлоатация, опазване на живота и здравето на хората, икономия на енергия и топлосъхранение- тире пето на л.8; състоянието на ВиК, ОВК и ел. инсталациите, към момента на обследването, не удовлетворяват изискванията на чл.169 от ЗУТ- тирета осем, девет и единадесет на л.8; сградата не отговаря на изискванията на Нар.№7/04г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради-тире 10 на л.8/.

            Същевременно, видно е от изготвените книжа по възложените от ищцата подготвителни за ремонта работи, че тя е възпроизвела в исковата си молба в тази връзка онова, което е закрепено там като препоръки, мотивирани от несъответствие на състоянието на инсталациите и на помещенията в сградата с цитирани нормативни изисквания и конкретно, като : 

            В дадените и две ел.препоръки, необходимостта от подмяна на ел.инсталацията е обусловена от констатацията, че ел.инсталацията е изградена неправилно по отношение изискванията на Наредба №3 за УЕУЕПЛ и Наредба №Із-1971 /виж л.144 и л.159- изр.последно от абзац първи/, като съдът констатира, че в случая се касае до Нар.№3/03.06.04г. за устройство на електрическите уредби и електропроводни линии и до Нар.№Із-1971/29.10.09г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Същото, както и несъответствие с чл.169 от ЗУТ, е закрепено и в техническото обследване от юли 2013г. по т.2.1.3-Граници /степен/ на пожароустойчивост /огнеустойчивост/ на конкретния строеж, за да се даде препоръката за изграждане на изцяло нова ел.инсталация на сградата /виж л.181лице и гръб и л.188гръб- Изводи и оценка на ел.инсталацията/.

            По отношение на ВиК инсталацията, в техническото обследване е посочено, че към момента на обследването не удовлетворява изискванията на чл.169 от ЗУТ, поради което е необходима подмяната и с нова /виж на л.187гръб, абзац трети в точка 3.1.3 и л.189гръб-т.3.2.3./.

            Във връзка с помещенията в сградата, в техническото обследване е посочено, че: по отношение осветеност се отклоняват значително от европейската норма при изпълнение на осветителната инсталация /европейска норма EN 12464:1998, което създава реален риск от влошаване зрението на обитателите и намалено чувство за сигурност при неразпознаване лица на входа; по отношение качество на въздуха-температура, относителна влажност, бензен, фини прахови частици и азотен диоксид се отклоняват съществено от нормативните стойности по Нар.№12/15.07.10г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, както и от стойностите, заложени в Доклад за състоянието на околната среда от 2012г., съответстващ на указания на СЗО; по отношение нивото на шум, че е значително по- високо от нормативната еталонна единица за еднофамилни жилищни сгради по Приложение №2 към чл.5 от Нар.№6/26.06.06г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието /виж т.2.1.5 на л.183лице и гръб/; по отношение на енергийната характеристика са посочени като еталон за сравнение показателите, заложени в Приложение №2 към чл.14,ал.2 и Приложение №3 към чл.15 от Нар.№РД-16-296/01.04.08г. за енергийните характеристики на обектите, и Приложение №3 към чл.9 от Нар.№7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради, съгласно изменение на заглавието с ДВ бр.85/09г. на Нар.7/2004г. за енергийната ефективност на сгради /виж т.2.1.6 на л.183гръб и 184лице/, и поради несъответствия с изискванията на тези нормативни актове са дадени препоръките съответно за: подмяната на осветителни тела /виж т.2.1.4, Осветеност-л.182лице и гръб/; за подмяна на амортизираните врати и прозорци, за изолация на жилището и за отстраняване причините за поява на течове, създаващи условия за развитие на плесени /виж т.2.1.4, Качество на въздуха-л.182гръб и л.183лице/; монтиране на прозорци с двоен стъклопакет с шумоизолиращи характеристики, полагане на изолационна шумоизолираща вата по тавана между етажите и е обърнато внимание, че направата на топлоизолация с дебелина 10см. по външни стени ще намали нивото на шум вътре в сградата с около 35 децибела /л.183гръб-Препоръки/; топлинно изолиране на бетонни плочи по покрив, топлинно изолиране на външни стени на сградата с дебелина 100мм и определен коефициент на топлопроводимост, подмяна на дървени прозорци и врати с нови дървени със стъклопакет с определен коефициент на топлопреминаване, пълна подмяна на осветителни тела и осветителна уредба /л.184гръб-Препоръки/.

            Второ, следва да се прави разлика и между инсталациите и приборите, чрез които се осъществява ползването им, като за целта съдът ще се позове на простия и я. начин, използван от чл.38,ал.1 от ЗС за описване на общите части, като сочи главните им линии и централни уредби, както и водосточните тръби. Макар тази разпоредба да е в частта за етажната собственост, тя дава добър ориентир за смисъла на понятието инсталации, когато се уреждат и отношения, свързани с тежести за съсобствената вещ, и затова, когато се оценява състоянието на инсталациите, за него и за необходимостта да бъдат подменени, не може да се съди от обстоятелствата, че : тоалетната и мивката не работели, защото били стари/много стари /св.А./, ел.инсталацията била стара, което си личало по ключовете за осветлението /св.А./; в повечето помещения ключовете на ел.инсталацията били стари и работата им била затруднена, а повечето контакти излизали от конзолните им кутии и се държали само на захранващи кабели /виж абзац първи в обяснителна записка към електропрепоръка на л.144/; не работят спирателните кранове на тоалетната чиния и на мивката в помещение едно на полувкопания етаж, не работи водосмесителната батерия в кухнята, че тоалетната чиния в санитарния възел в жилището не работи, тъй като е поставена с малък вътрешен ъгъл, тесен отвор и неподходящо лепило булкит /виж техническото обследване на л.187гръб-Изводи и оценка на ВиК инсталацията/, тъй като те не се отнасят до инсталациите, по смисъла, вложен в това понятие от закона.

            На трето място, съдът намира, че когато се прави преценка за наложителността на ремонтни работи, свързани с ел. и ВиК инсталациите, и за необходимостта от подмяната им, следва да се изхожда от реалното им състояние, защото то определя и годността им да обслужват сградата за ползването и като жилищна, а не от рисковете от състояване на евентуални, бъдещи и несигурни събития, които биха могли да настъпят, поради остаряване на същите инсталации, и да се вземат предвид  установени техни действителни повреди, които ги правят негодни да изпълняват предназначението си, а не черпени от възложителя данни, че не ги ползва. 

            Горното се подчертава от съда, предвид събраните по делото доказателства, от които личи, че необходимостта за тяхната пълна подмяна, съгласно дадените препоръки, е обоснована от бъдещи несигурни събития, изведени като вероятни, поради остаряването, отчетено съобразно времето на построяване на сградата, а не въз основа оценка на конкретното им състояние, което е правилният ориентир за извършване на тази преценка, и конкретно, като: 

            Св.Н. е посочил, че ВиК инсталацията щяла всеки момент да доведе до излишни течове, тъй като тръбите били на толкова години, че били за подмяна, и че същата била и работата с ел.инсталациите, които можели при съвременните материали и правилна поддръжка да издържат 10-15години, а сградата била на 50-60години, а на въпроса на съда да посочи какво все пак конкретно е видял да им е на тръбите, за да е нужна тяхната подмяна, е повторил отново, че те били вече на толкова години, че нямало как да са във вид, в който да са експлоатационно годни /виж протокола в частта на л.789лице и гръб/. 

            Св.А. също не е дал по-конкретни показания за състоянието на ел. и ВиК инсталациите, освен това, че първата била стара, което си личало от ключовете за осветление, и че в призема имало едно помещение с канализацонна тръба, от която миришело /виж л.782лице и гръб/.

            В електропрепоръките и в техническото обследване, необходимостта от подмяна на ел.инсталацията е мотивирана с риск от пожар, създаден от оголените кабели на излезлите от конзолните кутии контакти и множеството течове, което създава предпоставки за искрене и късо съединение /виж л.144,р.І/, без да се оцени възможността, с премахване на причината на течовете и прибиране на контактите в конзолните кутии, този риск щеше ли да съществува или щеше да бъде предотвратен. 

            Рискът от спуквания на тръби, особено през студените месеци на годината, с оглед изтичане на експлоатационните им срокове, и рискът от замърсяване на питейната вода с тежки метали, поради вътрешна корозия на тръбите, е посочен при оценка състоянието на ВиК инсталациите /виж техническото обследване-л.187гръб-Изводи и оценка на ВиК/. Същевременно, в обяснителната записка за заснемането в част ВиК е закрепена единствено констатацията, че водопроводната инсталация на практика не се ползва, както и че е компрометирана, без каквито и да е подробности за последното, и така се е стигнало до препоръката, че по преценка на проектанта е необходима пълната подмяна и на канализационната и на водопроводната инсталации /виж л.84/, а единствената друга информация, която се съдържа в част ВиК на техническото обследване, освен посоченото по-горе относно приборите, е, че има остарели и спукани тръби /л.187гръб- Изводи и оценки ВиК/, но без да са конкретизирани по място и като обем в рамките на цялата ВиК инсталация, за да може да се прецени и дали налагат нейната пълна подмяна.

            На четвърто и последно място, съдът намира, че следва да се прави разлика между необходими за поддържане на съсобствената вещ в състояние, годно за ползването и по предназначение ремонтни работи, и ремонтни работи, предназначени да приведат определени помещения, в които ще се живее, които не са общи части на съсобствената сграда, в състояние, правещо ги по-удобни и приветливи за ползване, още повече при липсата на обективен критерий за определяне кои ще са помещенията, в които ще се живее, за които тройната експертиза е счела, че ремонтът им е необходим.

            Горното се изтъква, защото : 

            За да е в състояние годно за бъде ползвана по предназначение, сградата трябва да е завършена и за ползването и по предназначение е достатъчно да има прозорци и врати, без значение дали те са дървени и стари, или от МДФ материал и с шумо-, и топло- изолиращи стъклопакети, направата на външна мазилка не е задължително необходима, за да може да се ползва сградата по предназначение, като редица сгради се ползват без такава години наред, стълбата за качване от двора до етажа може да обслужва предназначението си да осигури достъп от двора до сградата и без да има парапет или навес, а състоянието на подовите настилки, таваните и стените в помещенията от сградата не касае общи нейни части, тъй че ремонтът им, състоящ се в подновяване на мазилката, боядисването им и подмяната на подовите им настилки да се считат за работи, предназначени за поддържане на сградата, като съсобствена вещ, в състояние, годно да служи по предназначението си.

            Затова, въпреки дадените от св.А. показания, щото вследствие на множеството течове, липса на адекватна поддръжка през годините и естествена амортизация, външната мазилка на сградата и тази на стените и таваните вътре в сградата били напукани, подпухнали, а на места изпадали или провиснали от тавана, ведно с рабицовата мрежа, част от дъските на дюшемето били изгнили, а други счупени, дограмата на прозорците била стара и някои от тях не се отваряли, навесът и парапетът на стълбището били стари и това ги правело опасни, а тоалетната на етажа не работела, тъй като била стара, потвърдени по отношение вътрешните мазилки и от показанията на св.Н., като взе предвид установеното в процеса, че и в това състояние сградата е била ползвана от ищцата, че в хода на процеса не се събраха обективни данни, кои са помещенията, в които ще се живее, а чрез огледа на ***г. са събрани данни за направен ремонт на антре, две основни и едно преходно помещения на приземния/полувкопания етаж и на две помещения, разположени вляво и вдясно преди входната врата на призема, както и на антре, санитарен възел, салон и четири стаи на етажа, при което няма как да се счете, че всички тези помещения са били необходими за осигуряване ползването им по предназначение от един единствен човек, за задоволяване нуждите на който е достатъчно да се осигурят спалня, кухня и санитарен възел, съдът намери, че описаното състояние на сградата по отношение дограми, мазилки, подови настилки, тавани и стени в помещенията, очевидно не е било пречка за ползването на сградата по предназначение от ищцата преди ремонта, както и че дори да се приеме тезата, че част от помещенията в съсобствената сграда са се нуждаели от ремонт, поддържането на съсобствената вещ в състояние годно за ползването и не може да се приравни на привеждане на помещения в съсобствената сграда в състояние, правещо ги по-удобни и приветливи за ползване, тъй че разходите за техния ремонт да се считат необходими по смисъла на чл.30,ал.3 от ЗС.

            В обобщение на всичко казано по-горе, съдът намери, че поради различните отправни точки, които са водили специалистите, изготвили частните дадени на ищцата препоръки, с които тя обосновава тезата си, че извършените от нея ремонтни работи са били наложителни, а разноските за тях- необходими, и които, както личи от записаното в тройната експертиза, че „Състоянието на имота е подробно описано в техническото обследване на сградата, обяснителните записки към проектната документация и становищата на специалистите“ и „Като обобщение е направено в представената техническа експертиза към делото“ /виж абзац втори от т.1 на л.1146/, са ползвани и от нея, като основа на извода и, че „По всички личи, че сградата не е била безопасна за обитаване и е имала нужда от привеждането и във вид, позволяващ ползването и по предназначение“ /виж л. 1146/, и да даде заключението си за това, кои работи са необходими за запазване на сградата от погиване и за привеждането и в състояние годно за предназначението и, голямата част от онова, което изглежда подкрепено с убедителни доказателства в подкрепа тезата на ищцата, на практика остава неподкрепено от такива, при преценката му по същество, и същевременно обосновава извода на съда за това, че като необходими в случая следва да се зачетат единствено разходите за извършване на частичен ремонт на покрива, съгласно заключението на първоначално приетата по делото СТЕ.

            Извън казаното в предходния абзац, но в негова подкрепа, съдът взе предвид още, че коментираните обяснителни записки, препоръки и обследване са представени от ищцата за установяване извършените от нея подготвителни за ремонта работи, а в частта на закрепените в тях данни относно състоянието на сградата имат характер на свидетелски показания, които не са събрани по надлежния за това ред, тъй че в тези свои части те дори не би следвало да се зачитат като годно доказателство в процеса.

            4.Въз основа приетите за установени в б.А, т.1-т.3 от това решение релевантни за исковете по чл.30,ал.3 от ЗС факти, съдът направи изводите, че, същите искове следва да се уважат като частично основателни, а оттам- и частично доказани по размер, и конкретно:

            4.1. Следва да се отхвърлят като недоказани по основание за разходите, направени от ищцата за всички работи, предприети като подготвителни/предварителни за ремонта, тъй като :

            тяхното извършване не е било необходимо нито за запазване на съсобствения имот от погиване, нито за поддържането му в състояние годно за ползването му по предназначение, 

            а за изнасянето на ел.таблото на границата на собственост - и защото не се установи извършването на тази работа,

            а за двете препоръки, за реконструкция и ремонт на дворна площадка и за реконструкция и ремонт на дворна чешма, от дати 08.09.14г. и 25.07.01.15г., възложени на ЕТ“Е.И.А. А. – и защото се касае до работи, извършени не в сградата, а в поземления имот, по време, когато ищцата не е вече съсобственик на ПИ /загубила е това качество, считано от 26.03.14г./, тъй че няма право да получи необходими разноски за тях, по реда на чл.30,ал.3 от ЗС, тъй като това право принадлежи на съсобственика;

            а за всички части от установените като предприети предварителни работи, отнасящи се до външния склад/бараката/, външния санитарен възел, дворната ограда, дворната площадка и инсталациите, различни от ВиК и ел.инсталация- и тъй като съдът не прие те да съставляват елементи на/към жилището, обемно и функционално свързани с него, както ищцата твърди,    

            тъй че и направените за тях от ищцата разходи да се считат за необходими разноски по смисъла на чл.30,ал.3 от ЗС и ответниците да следва да носят за тях тежести, съобразно дяловете им в съсобствеността.

         4.2. Следва да се отхвърлят като недоказани по основание и за всички разноски, направени за заплащане на ремонтни работи, различни от тези, касаещи частичен ремонт на покрива на жилищната сграда, тъй като само те се признаха от съда за необходими за запазване на сградата от по-сериозни повреди и за поддържането и в състояние, годно да обслужва предназначението и, и които са описани в количествено-стойностната сметка на л.962-л.963 от първоначално приетата по делото експертиза, но като се изключат от тази сметка работите по позиции 50, 78 и 85, тъй като се отнасят до хидроизолация на външен санитарен възел и барака, за които съдът прие, че не съставляват елементи на еднофамилната жилищна сграда и поради тази причина и разходите за тях не са необходими за запазване или за поддържане на жилищната сграда в състояние годно за предназначението и.

         4.3. В цифров израз, казаното по т.4.1 и т.4.2 означава, че вместо сочената от ищцата като направени от нея необходими разноски сума в размер от общо 115 067.19лв., необходимите разноски се свеждат до стойността на работите по таблицата на л.962-л.963, след изключване на сумите от колона 11 по позиции 50, 78 и 85, от съответно 127.51лв., 68.32лв. и 388.04лв., в размер на общо 583.87лв., при което стойността на разходите за необходимите разноски по същата таблица, вместо в размер на 8688.68лв. колона, с включен ДДС и печалба, каквито ищцата е заплатила, възлагайки работата на фирма, включила същите пера в цената на предоставената и услуга по осъществяване на ремонта, ще остане в размер на 8104.81лв.

         4.4.Така, разпределената между съсобствениците, според дяловете им в съсобствеността, от 6/12 за ищцата, 4/12 за отв.Д.Ш. и по 1/12 за ответниците Н.Ш. и Н.Ш., тежестта за направените необходими разноски, следва да се поеме по следния начин: половината следва да остане в тежест на ищцата, отв.Д.Ш. следва да поеме тежест за сумата от 2701.60лв., а ответниците Н.Ш. и Н.Ш.- за сумите от по 675.40лв.

         4.5. Затова, от исковете на ищцата по чл.30,ал.3 от ЗС:

         Предявеният срещу отв.Д.Ш. иск следва да се уважи до размер от 2701.60лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните 38 355.73лв., като се присъди и законна лихва върху уважената главница за времето от датата на исковата молба- ***г.;

         Предявените срещу ответниците Н.Ш. и Н.Ш. искове следва да се уважат до размер от по 675.40лв. и да се отхвърлят за разликата до претендираните от по 9 588.93лв., като се присъди и законна лихва върху уважените главници за времето от датата на исковата молба- 24.10.16г.

        

         Б.По основателността на исковете по чл.86,ал.1 от ЗЗД, обективно кумулативно съединени с исковете по чл.30,ал.3 от ЗС.

         Съгласно приетия по делото доклад, като релевантни за тези искове са приети фактите, че ищцата има към ответниците парично вземане в размер на претендираните за плащане от ответниците като необходими разноски суми, както и че ответниците са изпаднали в забава за плащането на това вземане, поради което и дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

         Ищцата е формирала претенциите си по тези искове, като от сумата на всяко извършено от нея плащане за предварителни за ремонта и за ремонтни работи, е взела като главница 4/12, съответно 1/12 част и е начислила върху нея законна лихва от датата на извършеното плащане, тъй като счита, че доколкото при търсене на необходими разноски не се следва покана, то датата на плащането на разходи за тях е и дата на изпадане в забава за съсобственика, който не е поел съответно на дела си тежестта за тях, до датата на исковата молба, както личи от подробно описаното от нея на л.27-л.28 от исковата молба /л.28-л.29 от делото/ и в пояснението по т.2.4. от молба вх.№***/***г. /л.444-л.447 от делото/.

         При приетото по б.А относно това, кои са необходимите разноски, направени за ремонт на съсобствения имот, и недължимост на разликите между сумите от 2701.60лв. и претендираните 38 355.73лв. от отв.Д.Ш., и недължимост на разликите между сумите от по 675.40лв. и претендираните от по 9588.93лв. от ответниците Н.Ш. и Н.Ш., недължимостта на главниците за посочените разлики обуславя и недължимост на акцесорните претенции по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху същите разлики и съставлява достатъчно основание за отхвърляне на исковете за тях.

         С оглед на горния извод, както и по правни съображения, които ще се изложат по-долу, приетото по делото заключение вх.№30810/21.10.19г. на ССЕ, изготвена от в.л. С.К. /виж л.1202-л.1205/, не може да бъде ползвано при решаване на спора по същество, а на въпросите от коя дата се следва обезщетение за забава и в какъв размер върху сумите, приети от съда като съставляващи стойност на извършени от ищцата необходими разноски по смисъла на чл.30,ал.3 от ЗС, съгласно количествено-стойностната сметка на л.962-л.963 от делото, ще се даде отговор от съда, с това решение.

         Фактите относно извършените от ищцата плащания на ремонтните работи, установени със съставените протоколи-обр.№19 и издадените за тях фактури, се изследваха вече в б.А от това решение, като съпоставката на работите, приети за необходими, съгласно количествената сметка на л.962-л.963 към първоначалното заключение, и съставените протоколи обр.№19 сочи, че:

         Работите по сметката са включени в Протоколи №№1, 2, 4, 5, 11, 22 и 29, и конкретно:

         по т.2 от сметката - в т.3 от прот.№1 на л.354, като останалите свързани с премахване и депониране на отпадъци работи, включени в деветте броя протоколи от 2013г., и конкретно- по т.1 от Протокол №1, по т.7 от Протокол №5 и по т.21 от Протокол №8 се отнасят до премахване и изнасяне на мазилка от вътрешни стени и тавани и от външни стени, и нямат общо с ремонт на покрива;

         по т.4, т.6 и т.9 от сметката- съответно в т.3, т.5, т.9 от Протокол №1 на л.354;

         по т.11, т.12, т.13, т.16, т.17, т.18, т.19, т.20, т.21 от сметката- съответно в т.2, т.3, т.4, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12 от Протокол №2 на л.355, като т.9 от Протокол №2 е коригирана с Протокол №22 на л.405;

         по т.47, т.48, т.49 и т.93 от сметката - съответно в т.1, т.2, т.3 и т.1 от Протокол №4 на л.362;

         по т.56 от сметката- в т.2 от Протокол №5 на л.363;

         по т.95 и т.96 от сметката- съответно в т.2 и т.3 от Протокол №11 на л.377;

         по т.128 от сметката – в т.3 от Протокол №29 на л.416.

         По Протоколи №№1, 2, 4, 5, 11, 22 и 29 са били издадени съответно фактури №№305, 306, 312, 314, 323, 347 и 361, като плащанията по първите две фактури са извършени на 16.09.13г., на третата и четвърта фактури- на 25.11.13г., на петата фактура- на 07.04.14г., на шестата фактура - на 20.01.15г. и на седмата фактура- на 16.07.15г. /виж вн.бел.съответно на: л.357, л.365, л.378, л.406 и л.689/.

         Следващите се тежести за съсобствената вещ се дължат и без покана, но за да се приеме, че съсобствениците, които не са ги поели, са изпаднали в забава и по отношение на претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД, следва да има изрично писмено искане /виж в тази връзка Реш. № 155/15.01.2015г. по гр. д. № 3518/2014г., II г.о. на ВКС/, поради което, макар и с казаното по-горе да се установи, че плащания на необходими разноски са били направени от ищцата на датите 16.09.13г., 25.11.13г., 07.04.14г., 20.01.15г. и 16.07.15г., и считано от тези дати ответниците да и дължат съответните на дяловете си в съсобствеността части от поетите тежести, в размери от съответно 2701.60лв. и по 675.40лв., изброените дати, на които ищцата е извършвала отделни плащания на части от общата стойност на разходите за необходими работи, не са и дати на изпадане на ответниците в забава за тяхното плащане на ищцата, каквато е втората релевантна за основателността на исковете по чл.86,ал.1 от ЗЗД предпоставка, а за поставянето им в забава за плащане на същото задължение е необходима покана, съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД.

         Въпреки изявлението и, че според нея, ответниците са в забава за плащане на направените от нея за съсобствения имот необходими разходи от датите на всяко едно извършено плащане на такива, с исковата молба ищцата е сочила още и изпратени на ответниците нотариални покани от ***г. и от ***г. /виж л.11 и л.25/, първите от които, за да ги уведоми за резултатите от предприетите от нея предварителни за ремонта работи, налагащи спешното му извършване, събраните от строителните фирми оферти, събиране на необходимите за ремонта средства и избор на фирмата, която да го извърши, а вторите, за да ги покани да и заплатят направените от нея за вече извършените ремонтни работи разходи, съобразно припадащите им се части.

         Описаните нотариални покани са представени /виж л.306-л.314 и л.430-л.432/, а получаването на поканите от ***г. е и изрично признато от ответниците, като видно от тях е, че съдържанието им е такова, каквото го е описала и ищцата с исковата молба, и са достигнали до знанието на ответниците, съответно на ***г. и на ***г., и на ***г.

         От тези изпратени от ищцата и получени от ответниците нотариални покани, в забава за плащане на направените от ищцата разходи за необходими разноски са ги поставили нотариалните покани, получени на ***г., доколкото:

         Макар с изпратените покани от ***г. да е отправена покана към всеки от ответниците за заплащане на ищцата на посочена в поканата сума, в 7-седмодневен срок след ***г., на която дата страните е следвало да се явят в к.на а.Н.Р., за да изберат фирма-изпълнител на ремонта, посочените суми са били такива за събиране на необходими за ремонта средства на база предварителните оферти, а не за заплащане на поети от ищцата тежести за съсобствения имот;

         Докато с връчените на ответниците на ***г. покани, ищцата е поканила всеки от тях за доброволно плащане, в двуседмичен срок от получаване на поканата, на конкретно посочената в нея сума, съставляваща припадащата се негова част от тежестите, които вече е поела.

         С оглед горното, ответниците са изпаднали в забава за плащане на признатите за дължими от всеки от тях суми, съответно от 2701.60лв. и от по 675.40лв., съставляващи сторени от ищцата необходими разноски, считано от ***г., с изтичане на дадения им с нотариалните покани от ***г. двуседмичен срок за доброволно изпълнение, от датата на получаване на поканите-***г., изтекъл на ***г., работен ден /петък/ и дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва от ***г. до датата на исковата молба-***г.

         Затова, исковете и по чл.86,ал.1 от ЗЗД са основателни и следва да уважат за периода ***г. -***г., а за периодите от ***г. до ***г., от ***г. до ***г., от ***г. до ***г., от ***г. до ***г. и от ***г. до ***г., и върху отделните суми, съставляващи стойности на работите, признати за необходими разноски и заплатени на изброените вече дати на плащания, като неоснователни, следва да се отхвърлят.

         При горния извод и на основание възможността, дадена му от чл.162 от ГПК, използвайки он-лайн калкулатор за законна лихва, съдът намери, че сумите на законната лихва върху главниците от 2701.60лв. и 675.40лв., за периода ***г.-***г.вкл., възлизат съответно на 285.43лв. и на 71.36лв., при което:

         Предявеният срещу отв.Д.Ш. иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.30,ал.3 от ЗС, следва да се уважи до размер от 285.43лв., за период от ***г.-***г. и върху главница от 2701.60лв. и да се отхвърли като неоснователен за разликата до претендираните 8969.19лв., за периодите ***г. до ***г., от ***г. до ***г., от ***г. до ***г., от ***г. до ***г. и от ***г. до ***г. и върху отделните суми, признати като заплатени от ищцата необходими разноски на първите дати от описаните периоди.

         Предявените срещу ответниците Н.Ш. и Н.Ш. искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.30,ал.3 от ЗС, следва да се уважат до размери от по 71.36лв., за период от ***г.-***г.. и върху главници от по 675.40лв. и да се отхвърлят като неоснователни за разликите до претендираните от по 2242.26лв., за периодите ***г.до***г., от ***г.до ***г., от от ***г.до ***г., от от ***г.до ***г. и от от ***г.до ***г.и върху отделните суми, признати като заплатени от ищцата необходими разноски на първите дати от описаните периоди.

 

         В.По основателността на исковете по исковете по по чл.61,ал.3 във вр. с чл.59 от ЗЗД.

         Като релевантни за тези искове, с приетия по делото доклад са очертани обстоятелствата, че : ищцата е извършила описаните от нея работи, съставляващи подобрения в съсобствения имот /че се касае до работи, трайно прикрепени към имота, и че вследствие на извършването им, стойността на имота се е увеличила/; извършването им е такова при противопоставяне на ответниците /въпреки волята на ответниците; за извършването на тези работи е направила реално разходите, описани в молбите и; че вследствие на извършените работи ищцата е обедняла, ответниците са се обогатили за нейна сметка и по-малкия размер измежду сумите на обогатяването на ответниците и обедняването на ищцата, и същите са поставени в тежест на ищцата.

         Като полезни разноски, съставляващи подобрения в съсобствения имот, за които са исковете и по чл.61,ал.3 от ЗЗД, ищцата е твърдяла разноските в размер на 676.74лв., заплатени за работите по: т.3 и т.4 от Протокол №13/24.04.14г., изразяващи се в трайно закрепване към стени на корниз, скоби и държачи за щори в стая 3 на етажа и поръчка, доставка и закрепване трайно към стени на щори в кухня и предверие на етажа, на стойности от съответно 124.80лв. и 293.57лв.; т.1, част Архитектура от Протокол №17/28.05.14г., съставляващи залепване трайно към стената на огледало и акцесоари в баня, 4бр. стопери на врати в предверие, коридор, кухня и стая 3, щора в стая 3 и вентилационна решетка на фасада на изход за абсорбатор, на стойност 258.37лв. /виж пояснението относно полезните разноски по т.3 от исковата молба на л.444 от делото, съгласно подадената молба вх.№***/***г. за отстраняване указани нередовности на исковата молба.

         Само прочитът на описаните видове полезни работи, които според ищцата съставляват подобрения на съсобствения имот, е достатъчен, за да се отрече незабавно наличието на първата изискуема се за основателността на исковете и по чл.61,ал.3 от ЗЗД предпоставка, че се касае до извършени от нея подобрения, като макар в съставените протоколи /виж л.383 и л.393/ да се говори за трайно прикрепване на съответните приспособления към стени, смисълът на приложимата правна норма, когато се касае до трайно прикрепване, е прикрепеното да не може да се отдели от имота, без това да доведе до неговата увреда, и още с ПП №6/1974г. е ясно и категорично посочено, че прикрепването в недвижимия имот на движимости, които могат да бъдат отделени от него без имотът да се промени съществено, не съставлява подобрение на този имот. Описаните стопери, огледало и акцесоари за баня, вентилационна решетка за абсорбатор, щори и корнизи, държачи и скоби за тях, несъмнено съставляват точно такива движимости, отделянето на които от местата, на които са поставени, не би могло да доведе до каквато и да е съществена промяна на съсобствената сграда.

         Гореустановеното е достатъчно да обоснове неоснователност на исковете на ищцата по чл.61,ал.3 от ЗЗД, поради липса на една от основните релевантни за основателността им предпоставки - наличие на извършени от ищцата в съсобствения имот подобрения, каквито тя твърди вследствие на извършените полезни работи, и прави излишно обсъждането на останалите релевантни за тези искове предпоставки, поради което и съдът няма да ги обсъжда, нито ще обсъжда събраните във връзка с тях доказателства, с изключение на предпоставката било ли е налично противопоставяне на ответниците за извършването на ремонтните работи, в това число и полезните такива, или не, защото в случай, че не се установи тяхното противопоставяне за извършване им, ищцата е поискала същите претенции да се разгледат като евентуални, в хипотезата на чл.61,ал.2 от ЗЗД.

         По тази релевантна предпоставка съдът намери, че ремонтът на съсобствения имот е бил извършен от ищцата при и въпреки противопостванянето на ответниците, което и е било известно, видно от : изпратеното на ***г. от името на тримата ответници до фирма „А.“ ООД уведомление, че не са съгласни да се извършва ремонт в имота на ул.“***, в който притежават общо ½ ид.част от собствеността, което уведомление е представено като доказателство по делото от самата ищца /виж л.458/; изпратеното на ***г. от фирма „А.“ ООД до ищцата уведомително писмо, че следва да осигури достъп до имота, в който лицата Д.Ш., Н.Ш. и Н.Ш. не допускат физически от ***г. работници на фирмата, за да изпълнява задълженията си по сключения с нея на ***г. договор, представено пак от ищцата /виж л.459/; съставения от длъжностни лица при  Община *- район „Ц*“ на ***г. констативен протокол за извършена на място проверка с административен адрес: гр.*, ул.“***, в присъствието на г-н А., представител на „А.“ ООД - изпълнител на смр по договор и В. С., като представител на възложителя И.С., по повод заявление на останалите съсобственици на сградата в имота, сем.Ш., че не са съгласни с извършване на ремонтни работи в имота, представен от ответниците /виж л.528/; подаденото от ответниците на ***г., като съделите по образуваното пред ПРС за делба на съсобствения имот гр.дело №10677/2013г., искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на строително-ремонтните работи, предприети от съделителката И.С. в него, представено от ответниците /л.533-л.534/; Постановление от ***г. на РП- * и изпратено от ІV РПУ- * до Н.Ш. на ***г. писмо, от които личи, че по жалба на Н.Ш.-лично и като пълномощник на б. си Н.Ш. и б. си Д.Ш., било образувано производство за установяване налични ли са данни за извършено от И.С. самоуправство, във връзка с предприети от нея в съсобствения имот ремонтни дейности, след завеждане на иска на ответниците за дебла на този имот, по повод което същата е била изслушвана и е бил съставен предупредителен протокол по чл.56 от ЗМВР, макар производството да е прекратено, тъй като не са намерени данни за извършено престъпление /л.539 и л.540-л.541/.

         Въпреки наличието на релевантната предпоставка, касаеща противопоставянето на ответниците, при липсата на изискуемата се такава за наличие на извършени от ищцата в съсобствения имот подобрения, вследствие на предприетите от нея полезни работи, исковете на ищцата по чл.61,ал.3 във вр. с чл.59 от ЗЗД, за осъждане на отв.Д.Ш. да и заплати сумата от 225.58лв., а ответниците Н.Ш. и Н.Ш.- сумите от по 56.40лв., съобразно дяловете им в съсобствеността, съставляващи по-малкото от онова, с което са се обогатили, и онова, с което е намалено имуществото на ищцата, вследствие извършени от нея полезни разноски за подобрения в съсобствения имот, довели до увеличаване на стойността му, които са в обща полза, за които не искано и не е получавано съгласието на ответниците и при наличното тяхно противопоставяне, следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни.

         С отхвърляне на исковете, няма как да се присъди на ищцата и търсената върху техните главници лихва, считано от датата на исковата молба-***г.

        

         Г.По основателността на исковете по чл.86,ал.1, във вр. с чл.61,ал.3 от ЗЗД.

         С отхвърляне на исковете на ищцата по чл.61,ал.3 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да и заплатят за направени въпреки волята им в съсобствения имот подобрения, вследствие извършени от нея полезни работи, онова, с което са се обогатили за нейна сметка, до размера на обедняването и, поради акцесорния им характер, следва да се отхвърлят като неоснователни и исковете и по чл.86,ал.1 от ЗЗД, за осъждане на отв.Д.Ш. да и заплати сумата от 25.84лв., а ответниците Н.Ш. и Н.Ш.- да и заплатят сумите от по 6.45лв., като обезщетение за забава в плащането на главниците съответно от 225.58лв. и от по 56.40лв., за периода от 10.10.15г. до датата на исковата молба-***г.

 

         Д.По евентуалните искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД и обективно кумулативно съединените с тях искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

         Доколкото в б.В от това решение съдът намери, че ответниците са се противопоставяли на предприетия от ищцата в съсобствения имот ремонт, а разглеждането на предявените от нея евентуални искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД е поискано в случай, че не се установи противопоставяне на ответниците за извършването му, съдът намери, че тези искове, както и свързаните с тях акцесорни такива по чл.86,ал.1 от ЗЗД, не следва да се разглеждат, тъй като не са настъпили предпоставките за разглеждането им.

 

         В частта за разноскитА.

         Разноски претендират и ищцата, и ответниците, като са представили за тях списъци в с.з. от 29.10.19г.

         С частично уважаване на предявените от ищцата искове по чл.30,ал.3 от ЗС и частично уважаване на обективно кумулативно съединените с тях искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищцата се следват разноски разноски по съразмерност с уважените части от тези искове, а на ответниците- разноски по съразмерност с отхвърлените техни части.

         С отхвърляне изцяло на предявените от ищцата искове по чл.61,ал.3 от ЗЗД и обективно кумулативно съединените с тях искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищцата не се следват разноските, направени за тези искове, а на ответниците се следват разноските, направени за същите искове.

        

         Ищцата е описала в представения списък /виж л.1206/ като направени в производството разноски такива от : 4030лв. и 2490лв.- за адвокатски хонорар; 2858.80лв. и 284.91лв.-за държавни такси; 500лв.- за СТА.

         От описаните от ищцата в списъка и разноски, по делото е установена направата на такива от:

         - 670лв.- заплатен в брой адвокатски хонорар по договор за правна помощ №69258/24.10.16г., сключен с адв.С., представлявал я в процеса до оттегляне на дадените му пълномощия от нея, считано от 16.09.18г. /виж молба на л.898/, по исковете и срещу отв.Н.Ш. /виж л.39/;

         - 670лв.- заплатен в брой адвокатски хонорар по договор за правна помощ №69259/24.10.16г., сключен с адв.С., представлявал я в процеса до оттегляне на дадените му пълномощия от нея, считано от 16.09.18г. /виж молба на л.898/, по исковете и срещу отв.Н.Ш. /виж л.40/;

         - 2690лв.- заплатен в брой адвокатски хонорар по договор за правна помощ №69257/24.10.16г., сключен с адв.С., представлявал я в процеса до оттегляне на дадените му пълномощия от нея, считано от 16.09.18г. /виж молба на л.898/, по исковете и срещу отв.Д.Ш. /виж л.41/;

         Или, общо заплатени като адвокатски хонорар на адв.С.- 4030лв.;

         -2490лв., заплатен в брой адвокатски хонорар на адв.В. по договор за правна защита и съдействие №142062/02.08.18г., за защита и представителство по гр.дело №2579/16г. на ПОС /л.902а/;

         -2858.80лв.- внесена на 20.10.16г. за образуване на дело държавна такса /л.38/;

         -284.91лв.- довнесена за производството въз основа определение №2386/25.10.16г. държавна такса /л.451/;

         -500лв., внесени на 13.03.18г. за допуснатата СТЕ /виж л.810/,

         Или всичко от ищцата направени в производството разноски в размер на 10 163.71лв., от които, към исковете срещу всеки от тримата ответници са изрично посочени само разноските за адвокатски хонорар, заплатени на адв.С., и всички останали разноски са обща заплатени за производството по делото.

         От тези разноски следва да се приспаднат направените за заплащане възнаграждение на втория упълномощен от ищцата адвокат, в лицето на адв.В., в размер на 2490лв., за които ответниците изрично са повдигнали възражение в с.з. от 29.10.19г., и като това тяхно възражение е основателно, предвид разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК, че с уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноските за възнаграждение на един адвокат, ако е имал такъв, при което направените от ищцата разноски за производството следва да се считат такива от 7673.71лв.

        

         С определение №2330/20.11.18г., на основание чл.83,ал.2 от ГПК, ищцата е била освободена от внос на разноски /виж л.1054/, поради което, на основание чл.83,ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК, от бюджета на съда, на вещи лица са били заплатени следните разходи, направени във връзка с повдигнати от нея искания:

         -за първоначално определения по допуснатата в с.з. от 13.11.18г. тройна СТЕ депозит в размер на 1500лв., както и за увеличения в с.з. от 18.06.18г. за същата експертиза депозит със сумата от 999лв. /виж л.1045лице и л.1188гръб/- или общо 2499лв.;

         -за определения по допусната в с.з. от 18.06.18г. ССЕ депозит в размер на 300лв. /виж л.1189гръб/,

         Или, общо заплатени от бюджета на съда, поради освобождаване на ищцата от плащане на разноски в производството, са разходи от 2799лв.

        

         Ответниците сочат в списъка си направени в производството разноски от : 3719лв.- за адвокатски хонорар; два депозита от по 500лв. за съдебни експертизи /виж л.1207/.

         От данните в делото се установява, че са направили разноски, както следва:

         Н.Ш.- заплатен в брой хонорар за адвокат от 880лв. по договор от 21.02.17г. /л.547/;

         Н.Ш.- заплатен в брой хонорар за адвокат от 880лв. по договор от 24.03.17г. /л.570/;

         Д.Ш.- заплатен в брой хонорар за адвокат от 1959лв. по договор от 24.03.17г. /л.570/,

         Или общо за адвокатски хонорар 3719лв.

         Н.Ш.- заплатени на 12.03.18г. 500лв. за допусната експертиза, въз основа определение в с.з. от 06.03.18г. /л.804/;

         Д.Ш.- заплатени на 20.11.18г. 500лв. въз основа определение на съда в с.з. от 13.11.18г., за завишаване на първоначално определения за вещите лица Г. и Р. депозит /л.1057/,

         Или: Д.Ш.- разноски от общо 2459лв.; Н.Ш.- разноски от общо 1380лв.; Н.Ш.- разноски от 880лв.

        

         При горните данни, тъй като претендираните от отв.Д.Ш. суми по всички искове са около 4 пъти по-големи от претендираните от всеки от другите двама ответници по всички искове, съдът раздели общата сума на направените от ищцата разноски в размер на 7673.71лв. на шест, а после умножи получената сума от 1278.95лв. по четири, и така определи като разноски, направени от ищцата по всички искове срещу Д.Ш., сумата от 5115.81лв., а като разноски, направени от нея по всички искове срещу всеки от другите двама ответници, сумите от по 1278.95лв.

         При предявени от ищцата срещу отв.Д.Ш. искове в размер на общо 47 576.34лв. /38 355.73+8969.19+225.58+25.84/, уважени са искове до размер на общо 2987.03лв. /2701.60+285.43/ и са отхвърлени искове за размер от общо 44589.31лв. /35654.13+8683.76+225.58+56.40/;

         При предявени от ищцата срещу ответниците Н.Ш. и Н.Ш. искове в размер на общо от по 11894.04лв. /9588.93+2242.26+56.40+6.45/, уважени са искове до размер на общо от по 746.76лв. /675.40+71.36/ и са отхвърлени искове за размер от по общо 11 147.28лв. /8913.53+2170.90+56.40+6.45/,

         При което :

         На ищцата, съразмерно с уважената част от исковете и, от разноските, приети за направени от нея по исковете и срещу всеки от ответниците,

         отв.Д.Ш. следва да бъде осъден да и заплати разноски от 321.19лв. /2987.03 х 5115.81/:47576.34/;

         а ответниците Н.Ш. и Н.Ш., следва да бъдат осъдени да и заплатят разноски от по 80.30лв. /746.76 х 1278.95/ : 11894.04;

         На отв.Д.Ш., съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноски от 2304.61лв. /44589.31 х 2459/:47576.34;

         На отв.Н.Ш., съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноски от 1293.36лв. /11147.28 х 1380/ :11894.04;

         На отв.Н.Ш., съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноски от 824.75лв. /11147.28 х 880/ : 11894.04

         Сумата на разноските за вещи лица, в размер на общо 2799лв., заплатена от бюджета на съда, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, който не предвижда съразмерност, следва да бъде разпределена изцяло между тримата ответници на същия принцип, както се извърши разпределението на разноските, направени от ищцата, а именно, като се раздели на шест, и сумите от по 466.50лв. бъдат поставени за плащане в тежест на ответниците Н.Ш. и Н.Ш., а в тежест на отв.Д.Ш. бъде поставен вноса на сумата от 1866лв.

 

         При тези мотиви, съдът        Р Е Ш И :

 

         Осъжда Д.Н.Ш., ЕГН **********,***, адв.П.С., да заплати на И.А.С., ЕГН **********,***, В.С., сумите от :

         2701.60- две хиляди седемстотин и един лева и шестдесет стотинки, съставляващи припадащите му се 4/12 части от тежестите, от заплатените от И.С. разходи за необходими разноски за ремонт на съсобствената им сграда, находяща се на адрес гр.*, ул.“***, ведно със законната лихва върху тази сума от ***г. до окончателното и плащане, като отхвърля иска за разликата до претендираните 38 355.73лв.;

         285.43- двеста осемдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки, съставляващи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 2701.60лв., за периода от ***г.до ***г.включително, като отхвърля иска за разликата до претендираните 8969.19лв. и за периодите с начални дати ***г., ***г., ***г., ***г. и ***г. и крайна дата ***г., за отделните извършени на посочените дати плащания на разходи за необходими разноски, съответни на припадащата и се част;

         321.19- триста двадесет и един лева и деветнадесет стотинки- разноски за производството, по съразмерност с уважената част на исковете.

        

         Осъжда Н.Д.Ш.- С., ЕГН **********,***, адв.П.С., да заплати на И.А.С., ЕГН **********,***, В.С., сумите от :

         675.40- шестстотин седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки, съставляващи припадащите и се 1/12 части от тежестите, от заплатените от И.С. разходи за необходими разноски за ремонт на съсобствената им сграда, находяща се на адрес гр.*, ул.“***, ведно със законната лихва върху тази сума от ***г. до окончателното и плащане, като отхвърля иска за разликата до претендираните 9588.93лв.;

         71.36- седемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки, съставляващи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 675.40лв., за периода от ***г.до ***г. включително, като отхвърля иска за разликата до претендираните 2242.26лв. и за периодите с начални дати ***г., ***г., ***г., ***г. и ***г. и крайна дата ***г., за отделните извършени на посочените дати плащания на разходи за необходими разноски, съответни на припадащата и се част;

         80.30- осемдесет лева и тридесет стотинки- разноски за производството, по съразмерност с уважената част на исковете.

        

         Осъжда Н.Д.Ш., ЕГН **********,***, адв.П.С., да заплати на И.А.С., ЕГН **********,***, В.С., сумите от :

         675.40- шестстотин седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки, съставляващи припадащите му се 1/12 части от тежестите, от заплатените от И.С. разходи за необходими разноски за ремонт на съсобствената им сграда, находяща се на адрес гр.*, ул.“***, ведно със законната лихва върху тази сума от ***г. до окончателното и плащане, като отхвърля иска за разликата до претендираните 9588.93лв.;

         71.36- седемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки, съставляващи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 675.40лв., за периода от ***г.до ***г. включително, като отхвърля иска за разликата до претендираните 2242.26лв. и за периодите с начални дати ***г., ***г., ***г., ***г.и 16.07.15г. и крайна дата ***г., за отделните извършени на посочените дати плащания на разходи за необходими разноски, съответни на припадащата и се част;

         80.30- осемдесет лева и тридесет стотинки- разноски за производството, по съразмерност с уважената част на исковете.

        

         Осъжда Д.Н.Ш., ЕГН **********,***, адв.П.С., на основание чл.78,ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 1866- хиляда осемстотин шестдесет и шест лева, съставляващи заплатени на вещи лица възнаграждения, след освобождаване на ищцата И.С. от внос на разноски за производството.

         Осъжда Н.Д.Ш.- С., ЕГН **********,***, адв.П.С., на основание чл.78,ал.6 от ГПК, да заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 466.50- четиристотин шестдесет и шест лева и петдесет стотинки, съставляващи заплатени на вещи лица възнаграждения, след освобождаване на ищцата И.С. от внос на разноски за производството.

         Осъжда Н.Д.Ш., ЕГН **********,***, адв.П.С., на основание чл.78,ал.6 от ГПК, да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 466.50- четиристотин шестдесет и шест лева и петдесет стотинки, съставляващи заплатени на вещи лица възнаграждения, след освобождаване на ищцата И.С. от внос на разноски за производството.

 

         Отхвърля исковете на И.А.С., ЕГН **********,***, В.С., срещу Д.Н.Ш., ЕГН **********, Н.Д.Ш.- С., ЕГН ********** и Н.Д.Ш., ЕГН **********- всички със съдебен адрес: ***, адв.П.С., за осъждането им да и заплатят следните суми:

         225.58лв. за първия и по 56.40лв. за втория и третия ответник, съобразно дяловете им в съсобствеността, съставляващи по-малкото от онова, с което са се обогатили и онова, с което е намалено имуществото на ищцата, вследствие извършени от нея полезни разноски за подобрения в съсобствения имот, довели до увеличаване на стойността му, които са в обща полза, за които не искано и не е получавано съгласието на ответниците и при налично тяхно противопоставяне за всички извършени ремонтни работи, включително подобрения,ведно със законната лихва от датата на исковата молба- ***г.до окончателното плащане,

         25.84лв. за първия и по 6.45лв. за втория и третия ответник,  съставляващи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главниците от 225.58лв. и 56.40лв., за периода от 10.10.15г. до датата на исковата молба -***г.

 

         Осъжда И.А.С., ЕГН **********,***, В.С., да заплати на Д.Н.Ш., ЕГН **********,***, адв.П.С., сумата от 2304.61- две хиляди триста и четири лева и шестдесет и една стотинки- разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете и.

         Осъжда И.А.С., ЕГН **********,***, В.С., да заплати на Н.Д.Ш.- С., ЕГН **********,***, адв.П.С., сумата от 1293.36- хиляда двеста деветдесет и три лева и тридесет и шест стотинки- разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете и.

         Осъжда И.А.С., ЕГН **********,***, В.С., да заплати на Н.Д.Ш., ЕГН **********,***, адв.П.С., сумата от 824.75- осемстотин двадесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки- разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете и.

 

         Оставя без разглеждане евентуалните искове на И.А.С., ЕГН **********,***, В.С., срещу Д.Н.Ш., ЕГН **********, Н.Д.Ш.- С., ЕГН ********** и Н.Д.Ш., ЕГН **********- всички със съдебен адрес: ***, адв.П.С., по чл.61,ал.2 и чл.86,ал.1 от ЗЗД, поради несъстояване на условието за тяхното разглеждане.

            Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         Окръжен съдия: