Р Е Ш Е Н И Е
№ 265 / 22.4.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесети март, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Георги Видев
при секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 64 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на
лишения от свобода И.Н.Д., с която е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със
законната лихва от 14.03.2018 г., отнасящ се за периода от 14.03.2018 г. до 09.11.2018
г., през който е пребивавал в Затвор Пазарджик,
като твърденията са, че вредите са му причинени от администрацията на Затвор
Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови условия, не е изпращан за
адекватно лечение на заболяванията му и е държан в една кИ.с пушачи.
Ищецът поддържа жалбата си
лично, както и чрез процесуалния си представител в проведените открити съдебни
заседания. Излага съображения за нейната основателност и доказаност.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си представител в
проведените съдебни заседания оспорва исковата молба. Счита, че исковата молба
не е доказана и не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Прокурорът при Окръжна
прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Също излага твърдения за недоказаност на исковата молба.
Предявеният иск е допустим
само за част от процесния период: Според представената справка ищецът е
пребивавал в Затвор – Пазарджик от 03.05.2018 г. до 09.11.2018 г. (т.е. 6 месеца и 6 дни). Следователно,
именно този период е релевантен, през който евентуално ищецът би бил подложен
на нечовешко и унизително отношение и би претърпял вреди. Напротив, в периода
от исковата претенция от 14.03.2018 г. до 03.05.2018 г. ищецът не е
пребивавал в Затвор – Пазарджик, следователно е
недопустимо да претендира, че са му причинени вреди от такъв престой. Затова
искът в тази му част е недопустим.
Искът в допустимата му част
(досежно периода 03.05.2018 г. до 09.11.2018 г.) е
частично основателен.
Видно от представените
справки от началника на затвора и от показанията на разпитаните свидетели е
следното:
В периода от 03.05.2018 г. до 10.05.2018 г. ищецът е
бил настанен в спално помещение № 401, с площ 29,81 кв.м., в което има 6 броя
двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко, като в
килията е имало 4 човека. Следователно, като се изключи площа от 7,98 кв.м.,
т.е. площта, заемащи шестте двойни легла (която очевидно не може да се използва
за друго освен за сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на
килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 21,83 кв.м.
През осемте дни от този период в килията са били настанени общо 54 човека,
тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 5,46 кв.м., което е над минималния стандарт
от 4 кв.м.
В периода от
10.05.2018 г. до 25.05.2018 г. ищецът е бил настанен
в спално помещение № 702, с площ 53,21 кв.м., в което има 10 броя двойни легла
(едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко, като в килията е имало 18 човека.
Следователно, като се изключи площа от 13,30 кв.м., т.е. площта, заемащи
десетте двойни легла (която очевидно не може да се използва за друго освен за
сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на килията (дори без
изключване на масата и останалите мебели) е била 39,91 кв.м. През петнадесетте
дни от този период в килията са били настанени общо 18 човека, тоест жизнената
площ на жалбоподателя през тези дни е била
2,22 кв.м., което е почти наполовина под минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от 25.05.2018 г. до
освобождаването му на 09.11.2018 г. (т.е. в продължение на 5 месеца и 16 дни)
ищецът е бил настанен в спално помещение № 704 (предназначено за
непушачи), с площ 16,88 кв.м., в което има 3 броя двойни легла (едно над друго)
с площ 1,33 кв.м. всяко, като в килията в продължение на 2 месеца и 7 дни от този период (от
25.05.2018 г. до
30.06.2018 г. и от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г.) е имало 5
човека, а в
продължение на други 2 месеца (от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. и от
01.09.2018 г. до 30.09.2018 г.) – 4 човека. Следователно,
като се изключи площа от 3,99 кв.м., т.е. площта, заемащи трите двойни легла
(която очевидно не може да се използва за друго освен за сън или почивка в
легнало положение), то останалата площ на килията (дори без изключване на
масата и останалите мебели) е била 12,89 кв.м. През 2 месеца и 7 дни от този период от този
период в килията са били настанени общо 5 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 2,58
кв.м. През останалите 2 месеца от периода в килията са били
настанени общо 4 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е
била 3,22 кв.м.
Следователно, през около
три месеца от пребиваването на ищеца в килии той е разполагал с под 3 кв.м.
чиста жилищна площ, а в продължение на 15 дни, той е разполагал с малко над 2
кв.м. такава. През 2 месеца от престоя си в затвора ищецът е разполагал с малко
на 3,22 кв.м. жилищна площ. Това е значително под международните стандарти, който са 4
кв.м.
Налице са били и други
неблагоприятни обстоятелства, както се установява от справката и от показанията
на разпитаните свидетели:
В килиите е имало
дървеници, въпреки че е бил направен ремонт. Не е имало резултат от пръскането
срещу вредители. Спално помещение № 704 е
било без тоалетна и следвало да се ползват общи тоалетни. Според свидетеля К.
на ищеца и другите лишени от свобода, пребиваващи в тази кИ.се е налагало през
нощта да облекчават физиологичните си нужди в кофи и други приспособления. Дори
и да се приеме, че не се е стигало до тази крайно унизителна за човешкото
достойнство практика е безспорно, че липсата на тоалетна в килията значително е
затруднявала ищеца, който при това е страдал от множество заболявания.
В периода от 03.05.2018 г. до
25.05.2018 г., т.е. в продължение на 23 дни ищецът е пребивавал в кИ.за пушачи,
независимо че не е пушач.
Видно от заключението на вещото лице,
неоспорено от страните е, че не се доказаха твърденията на ищеца, че не е
лекуван адекватно и че в резултат на престоя му в затвора е придобил нови
заболявания, включително че причина за последващият инфаркт са именно
неадекватното лечение и неблагоприятните условия, при които е бил поставен в
затвора. Според вещото лице заболяванията, от които е страдал ищеца са
придобити преди краткия му процесен престой в затвора. Вещото лице е
категорично също, че острия миокарден инфаркт, настъпил след повече от 2 месеца
от освобождаването на ищеца не е в причинно-следствена връзка с условията и
лечението на ищеца в затвора. Неоснователно според вещото лице е и твърдението
на ищеца, че изкачването на няколко етажа стълби от помещението за хранене до
килията му е влошило здравословното му състояние. Действително ищецът е страдал
от сериозни заболявания – сърдечна недостатъчност и късни усложнения на
захарния диабет – но движението не е противопоказно и не е влошило
здравословното му състояние. Като цяло предвид наличието на заболявания
условията в затвора в ищеца са били по-тежки от тези на здравите хора но ищецът
е лекуван адекватно, като своевременно е получавал необходимите му лекарства.
Независимо от това, според вещото лице
по време на престоя му в затвора по отношение на жалбоподателя не са извършени в пълен обем дейностите по
диспансерно наблюдение съгласно нормативната база. В тази връзка би могло да се
заключи, предвид категоричния извод на вещото лице, че в периода на престоя на
ищеца в затвора не е влошено здравословното му състояние, че неизвършването
в пълен обем на диспансерното наблюдение представлява пропуск, който
кумулативно с посочените по-горе обстоятелства е довело до нечовешко отношение
по отношение на ищеца.
Следователно, множеството
посочени по-горе неблагоприятни фактори: значително нарушение на
стандартите за жилищна площ, наличието на вредители в килиите, липсата на
тоалетна в килията, в която най-дълго е пребивавал ищеца, излагането му на
цигарен дим (при положение, че е непушач) през част от периода и неизвършването
в пълен обем на диспансерното му наблюдение несъмено сочат, че в процесния период от около половин година ищецът е
бил подложен на кумулативното влияние на посочените неблагоприятни
обстоятелства, които несъмнено в своята съвкупност преминават прага на
допустимите ограничения на затворниците и представляват нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи.
Следва да се отбележи, че
процесният допустим период, в който ищецът е престоял в затвора – малко над половин
година – не е твърде дълъг, но все пак е достатъчен да се отрази в значителна
степен на неговата психика и съответно – да се приеме, че през него той е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение.
Неоснователни са
възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради
което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени
вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява
настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето
на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и
унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди.
По отношение на размера на обезщетението
следва отново да се има предвид най-вече периодът, прекаран от ищеца в
посочените по-горе изключително неблагоприятни за човешкото достойнство
условия. Този период не е значителен – само 6 месеца и 6 дни, като не всички
посочени по-горе неблагоприятни фактори са били постоянно налични през целия
този период. При това положение съдът счита, че обезщетение в размер на 700 лв.
представлява адекватно овъзмездяване за претърпените от него неимуществени
вреди, което при това е съобразено и реалната икономическата ситуация в
страната. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, но не от
претендираната дата – 14.03.2018 г. Законната лихва
следва да бъде присъдена от датата, на която изтичат три месеца от датата, на
която настоящето решение стане окончателно. Това разрешение за началния момент,
от който се дължи лихвата е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително
пилотното решение „Нешков и други срещу България“.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати
на Илия Н.Д. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 700 лв. /седемстотин
лева/, причинени му от бездействията и действията на администрацията на Затвор
– Пазарджик в периода от 03.05.2018 г. до
09.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано
датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото
решение, до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля до размера 30
000 лв. над уважения размер 700 лв., предявения
от Илия Н.Д. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30
000 лв, ведно със законната лихва от 14.03.2018
г., отнасящ се за периода от
03.05.2018 г. до 09.11.2018 г., през който е пребивавал в Затвор Пазарджик,
като твърденията са, че вредите са му причинени от администрацията на Затвор
Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови условия, не е изпращан за
адекватно лечение на заболяванията му и е държан в една килия с пушачи.
Оставя
без разглеждане исковата молба на
лишения от свобода Илия Н.Д., с която е предявен против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,
ведно със законната лихва от 14.03.2018 г., отнасящ се за периода от 14.03.2018
г. до 03.05.2018 г., през който твърди, че е пребивавал в Затвор Пазарджик,
като твърденията са също, че вредите са му причинени от администрацията на
Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови условия, не е
изпращан за адекватно лечение на заболяванията му и е държан в една килия с
пушачи и прекратява делото в тази му
част.
Решението подлежи на
касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ №
400/07.07.2020 г. по АД 177/2020 г по описа на АС ПАЗАРДЖИК
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №265/22.04.2019г. постановено по
адм.д. № 64/19г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена
да заплати на И. Н. Д. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвор – Пазарджик в периода
от 03.05.2018 г. до 09.11.2018 г. и е отхвърлен иска до размера 30 000 лв. над
уважения размер 700 лв., предявения от И. Н. Д. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30
000 лв.
Отменя Решение №265/22.04.2019г. постановено по
адм.д. № 64/19г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена
да заплати на И. Н. Д. законната
лихва за забава, считано от датата, на която изтичат три месеца от дата на
влизане в сила на решението на първоинстанционния съд до окончателното
изплащане на сумата.
Осъжда Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” да заплати на И. Н. Д. законната лихва за забава, считано от датата, на
която е подадена исковата молба – 17.01.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. Отхвърля като неоснователен иска за присъждане на лихва за забава за
периода от 14.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Отменя Решение
№265/22.04.2019г. постановено по адм.д. № 64/19г. по описа на Административен
съд Пазарджик, в частта с което е оставена
без разглеждане исковата молба на лишения от свобода И. Н. Д., с която е
предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от
14.03.2018 г., отнасящ се за периода от 14.03.2018 г. до 03.05.2018 г., през
който твърди, че е пребивавал в Затвор Пазарджик, като твърденията са също, че
вредите са му причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е
поставила в нечовешки битови условия, не е изпращан за адекватно лечение на
заболяванията му и е държан в една килия с пушачи и е прекратено делото в тази му част, като вместо него постановява:
Отхвърля като неоснователна исковата
молба на лишения от свобода И. Н. Д., с която е предявен против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,
ведно със законната лихва от 14.03.2018 г., отнасящ се за периода от 14.03.2018
г. до 03.05.2018 г., през който твърди, че е пребивавал в Затвор Пазарджик,
като твърденията са също, че вредите са му причинени от администрацията на
Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови условия, не е
изпращан за адекватно лечение на заболяванията му и е държан в една килия с
пушачи.