Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 12.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16889 по описа на ВРС за
2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск на З.К.Н., ЕГН**********,***, със седалище
***, както следва:
с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за осъждане на ответника за сумата (след изменение в о.с.з.) от 1551.78лв. – допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд – 222 часа, получен след преизчисляване на общо положения труд
за периода 17.10.2016г. – 30.09.2019г. с
коефициент от 1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, считано от депозиране на
исковата молба – 17.10.2019г. до пълното изплащане;
с правно основание чл.86 ЗЗД
за осъждане на ответника за сумата (след изменение в о.с.з.) от 200.22лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 01.01.2017г. –
17.10.2019г.
Ищецът твърди, че за периода 17.10.2016г. – 30.09.2019г. е полагал труд
на длъжност „ст. полицай“
в *-то
Р., което
е структурно подчинено на О.
на М.
– В., поради
което е бил със статут на
държавен служител.
Твърди, че конкретно за периода
17.10.2016г. – 30.09.2019г. е положил
общо 1560 часа нощен труд, който
съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на 1782 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води
до извънреден труд от още
222
часа, който твърди, че следва
да бъде допълнително
платен от ответника, в размер на 1551.78лв.
Поради забавата на ответника
претендира и мораторна лихва
в исковите размери и периоди.
Моли за присъждане на сумата и
за съдебни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва
съществувалото служебно правоотношение в релевирания период
на сочената от ищеца длъжност.
Оспорва обаче предявения иск с довода, че е платил
всички отработени от ищеца часове извънреден
труд. Твърди освен това,
че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време
при нощен труд в М.
е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как
да обоснове претенция за извънреден
труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите
норми на КТ и ЗДСл при положение,
че има действащи
специални норми, които в случая са ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Твърди още, че в целия исков период
действала и Заповед №
8121з-791/28.10.2014г., която в т.1 посочва, ча за
всеки отработен нощен час или
част от него
между 22.00 и 6.00ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на
0.25лв, което е платено. Отделно оспорва и твърдяните от ищеца стойности
и разчети на полага ния от
него труд.В обобщение ответникът твърди, че ищецът
погрешно и необосновано е формирал претенцията си за заплащането
на положения от него нощен
труд, като същото е извършено правилно по реда
на твърдяната от ответника за
приложима нормативна уредба. Така не му се следва нито
главницата, нито лихвата за забава.
Моли за отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по
делото, че през исковия период 17.10.2016г. – 30.09.2019г. страните
са били в служебно правоотношение, по което ищецът
е полагал труд на различни длъжности
в подразделение, което е структурно подчинено на О.
на М.
– В., поради
което е бил със статут на
държавен служител.
Приета по делото е
още кадрова справка относно ищеца по делото, с която се потвърждават данните за
съществувалото между страните по делото служебно правоотношение през исковия
период.
По делото са
приложени също и справки от ТРЗ на О. на М. относно въведените болнични листи и
заявления за ползване на платен годишен отпуск от ищеца по делото, през
процесния период, взети предвид от ССчЕ.
По делото са
приложени още и платежни бележки от ТРЗ на О. на М. за всички заплащани на
ищеца възнаграждения и добавки по служебното му правоотношение с ответника през
процесния период, взети предвид от ССчЕ.
Заключението по приетата ССчЕ съдът кредитира изцяло,
като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не само на
база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника
протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието му през
исковия период. Така от заключението се установява, че за исковия период са били положени от ищеца реално общо
1560 часа нощен
труд.
Който, ако съобразно
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, бъде преизчислен с коефициент 1.143, възлиза
общо на общо 1782 часа
за периода. Преизчисляването на нощния към дневен
труд води до извънреден труд
от още 222 часа,
заплащането на който, ако се приеме от съда за правно
дължим, следва да е в размер на 1551.78лв. Лихвата за забава
върху така изчислената сума за процесния период на начисляване е в размер на
200.22лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният по
делото иск предполага
доказване от ищеца на: наличието
на твърдяното служебно правоотношение с ответника; полаганият в твърдяния
обем извънреден труд през нощта, през
процесния период;
индексирането му по твърдяния начин и твърдяните за приложими законови правила; още размера
на дължимото възнаграждение за него. В тежест на ответниа е
да докаже соченият от него механизъм за заплащане труда на ищеца, който
механизъм води до отпадане на последващите задължения на ответника, евентуално
– плащането на дължимите възнаграждения.
Съгласно чл.176 ЗМВР Брутното
месечно възнаграждение на държавните служители
на М.
се състои от основно възнаграждение
и допълнителни такива. Сред предвидените
в ЗМВР допълнителни възнаграждения
е и месечно възнаграждение за извънреден труд
– чл.178, ал.1, т.3. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
В
процесния период 01.09.2016г. – 31.08.2019г.. е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г.
на министъра
на вътрешните работи,
уреждаща
реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в М. на
в. р.. Текстът на
чл.3, ал.3 от
Наредбата гласи,
че
„При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“.
В
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва
изрична норма относно преобразуване
на часовете положен нощен труд
с коефициент 1.143. Липсата
на такава
норма обаче съдът
преценява, че не следва да се
тълкува като законово въведена изрична забрана
за преизчисляване на положените от
служителите в М.
часове нощен труд в дневен (каквато забрана
би била дискриминационна и противоконституционна),
а представлява празнота в правната уредба
относно реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство и
на времето за отдих и почивките
на държавните служители в М.
на в.
р.. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в М., следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9,
ал.2 от която
е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В противен
случай би се поставил държавният служител
в М. в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от
КТ, което не следва да се
допуска, още повече с оглед спецификата в
дейността на
служителите в М..
По тези
съображения искът
за заплащане на извънреден труд
в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен,
съдът намира за доказан
по своето основание. Основание за преобразуването
на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1.143,
е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, действала в предходен момент,
а след отпадане действието й, при констатираната липса на
специална уредба за служителите в М. – субсидиарно приложимата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от нея.
Изцяло в горния
смисъл е и практиката на ВОС при аналогични случаи, за пример от която може да
се посочат: Решение от 28.03.2019г. по
в.гр.д. №349 за 2019г. на ВОС, потвърждаващо аналогично решение на настоящия
състав; още Решение от 21.01.2019г. по в.гр.д. №2300/2018г. на ВОС (друг
състав) и други.
На осн. чл.162 ГПК
относно размера на иска претендираният такъв следва да се
възприеме заключението по ССчЕ, което не е оспорено, като
констатации относно положения от ищеца труд (в абсолютна математическа бройка),
нито е оспорена относно самите изчисления, а е оспорена само относно
приложимата нормативна уредба, който правен въпрос съдът вече разреши и
мотивира. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло в окончателно предявения
и съответен на заключението по ССчЕ раззмер, а именно
– 1551.78лв. за допълнителни 222 часа нощен труд при преизчисляване с
коефициент 1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, по арг. от чл.86 ЗЗД ведно
със законната лихва от иска.
На осн. чл.86 ЗЗД и
предвид нормативно установения момент до който се е следвало заплащане от
ответника в полза на ищеца на спорното главно парично задължение, на служителя
следва да се присъди и законната лихва за забава, в изчисления от вещото лице
по ССчЕ размер – 200.22лв.
По разноските:
Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски за адвокатски хонорар (с
уважено възражение за прекомерност) – 352.54лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден в полза на БСВ за сумата 112.07лв. –
държавна такса по уважените срещу него искове, а също и за сумата 180.00лв. –
платен от БСВ хонорар за ССчЕ, според уважения интерес.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
О.
на М. – В., със
седалище ***, да заплати на З.К.Н.,
ЕГН**********, сумата от 1551.78лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд – 222 часа, получен след преизчисляване
на общо положения труд за периода
17.10.2016г. – 30.09.2019г. с коефициент от 1.143 по правилата на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната
лихва върху вземането, считано от депозиране на исковата молба – 17.10.2019г.
до пълното изплащане, а също и сумата 200.22лв.
– лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2017г. – 17.10.2019г., на осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,
ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
О.
на М. – В., със
седалище ***, да заплати на З.К.Н.,
ЕГН**********, сумата от 352.54лв. – разноски за адвокатски хонорар пред ВРС, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
О.
на М. – В., със
седалище ***, да заплати по сметка на ВРС, в полза на
Бюджета на съдебната власт, сумата 112.07лв.
– държавна такса за уважените срещу него искове, също сумата 180.00лв. – платен от БСВ хонорар за
ССчЕ, на осн. чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.1 ТДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………