РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Харманли, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20225630200206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Т. Ч. /V* T* Ç*/ , роден на *****г в гр.
Одрин, чрез адв. Г. М.–АК Хасково против НП №22-0271-
000246/01.04.2022г., младши ОД към ОДМВР Хасково, РУ – Харманли с
което на основание чл. 174, ал.1,т. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. В
нея жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила и в противоречие със закона. Възражението което се релевира е , че
АУАН серия GА и с № 53192 е издаден на 02.04.2022г., а НП №22-0271-
000246/01.04.2022г е издадено на 01.04.2022г. Жалбоподателят моли да се
отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Явява се защитникът му адв. Г. М., който поддържа жалбата с посочените
аргументи в нея.
Административнонаказващият орган/АНО/- младши ОД към
ОДМВР Хасково, РУ – Харманли, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
1
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 01.04.2022г. в 23,13 часа в гр. Харманли по улица „Алеко
Константинов”, като водач на лек автомобил „Рено Трафик” с рег. №*****,
свидетелство за управление на МПС с рег. № 75678, категория „ В”,като се
води на отчет в Република Турция на кръстовището образувано с улица „
Петко Каравелов” по посока на ул. „ Никола Петков” управлява собствения си
„Рено Трафик” с рег. №*****, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда. На 01.04.2022г. на нарушителя е извършена проверка с Техническо
средство Дрегер 7510 с фабричен № ARDN 0089 за установяване на алкохол в
кръвта, като техническото средство е отчело 1,19 промила на хиляда алкохол
в кръвта измерена в издишания въздух.Издаден и съответно връчен му е
талон за изследване № 082244 с осем броя стикери,като нарушителят е приел
показанията на техническото средство и отказал да даде кръвна проба за
медицинско и химическо изследване.
С оглед на така установеното е съставен АУАН серия GА с № 53192
е издаден на 02.04.2022г. от З. Т. М. - мл. автоконтрольор при РУ-Харманли
за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. В издаденият АУАН
жалбоподателят е вписал, че няма възражения по него. Препис от АУАН е
връчен на жалбоподателя на 02.04.2022 г.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото НП №22-
0271-000246/01.04.2022г., младши ОД към ОДМВР Хасково, РУ – Харманли
е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. С така извършеното АНО е приел за
нарушен също чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.Предвид това и на основание чл.
174, ал.1,т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба от 1000 лв. и лишаване право да
управлява МПС за 12 месеца.
След съставянето на АУАН, жалбоподателят В. Т. Ч. /V* T* Ç*/ е
запознат със съдържанието му чрез извършване на превод на турски език от
страна на свидетеля E*Р*С* с ЕГН ********** и е връчен лично, като
жалбоподателят в тази насока не сочи възражения в тази насока.
Срещу Акта в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено
възражение.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
01.04.2021г., видно от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият
документ.
По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване № 082201 от
31.01.2021 г. видно от който, жалбоподателят е отказал изследване, както и е
отказал да подпише и да получил екземпляр от процесния талон.
Видно от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се
2
установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП
по издаването им – АУАН серия серия GА с № 53192 ; НП №22-0271-
000246/ 01.04.2022 г., издадено от мл.ОД към ОДМВР Хасково, РУ
Харманли; заверен препис от Протокол от медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 02.04.2022 г.; Талон за изследване №082244 от 01.04.2022 г.;
Фиш за спешна медицинска помощ от 02.04.2022 г.; заверен препис от
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министър Бойко Рашков; заверен
препис на Заповед №8121з-329/22.03.2022 г на министър Бойко Рашков;
заверен препис на протокол от преминала последваща проверка анализатори
на алкохол в кръвта №3286р-50712/26.10.2021 г., както и от показанията на
изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя З. Т. М. и
свидетелите М. Д. М., М. П. М.. приобщени по надлежния процесуален ред
на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. Свидетелите възпроизвеждат пред съда
своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло корелират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ –
Харманли при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на
конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават,
като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на
процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотици, е отказал, както и че е отказал
да даде кръвна проба за употреба на такива.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
3
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства –талон за медицинско
изследване №082244 от 01.04.2022 г.; Фиш за спешна медицинска помощ от
02.04.2022 г.,които потвърждават фактическите констатации изложени в
АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на младши ОД към
ОДМВР Хасково, РУ – Харманли, която не се оспорва от страните се доказва
от приетата по делото Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия
орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в
рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
достига до следните правни изводи:
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
По приложението на процесуалния закон
Обжалвано е НП №22-0271-000246/ 01.04.2022 г., издадено от мл.ОД
към ОДМВР Хасково, РУ Харманли и връчено на жалбоподателя на
01.04.2022г. въз основа на АУАН серия GА с № 53192, който е издаден на
02.04.2022г. и на същата дата е връчен на жалбоподателя.
За да се състави АУАН,съгласно чл.42,т.2 от ЗАНН следва да се
посочи датата на съставянето му. Макар и същият да е съставен в срока на
чл.34,ал.1, б «в» от ЗАНН, АУАН е съставен с подписването му от
актосъставителя и свидетелите по него на 02.04.2022г., което е след
съставянето на НП на 01.04.2022г. На следващо място НП е връчено на
01.04.2022г.,т.е. НП е връчено преди съставянето на АУАН на 02.04.2022г., на
която датата 02.04.2022г. жалбоподателят се е запознал с предявено
обвинението.
Целта на АУАН е да привлече към административно наказателна
отговорност съответно лице, което трябва в същия момент едновременно с
образуване на производството срещу него да е запознато с всички факти,
които са причини и основания да му се търси административно наказателна
отговорност. След като се извърши преценка по съставомерните факти на
нарушението лицето трябва да бъде привлечено към отговорност със
съставяне и връчване на АУАН,като съставянето на АУАН е на 02.04.2022г.,
което е станало след съставяне и връчване на НП на 01.04.2022г. Съгласно
чл. 43,ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае
със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си. Безспорно е по делото, че адресата на АУАН
е чужд гражданин и няма постоянен адрес в страната ни. В тези случаи с
4
нормите на чл. 52, ал. 1, изр. 2 вр. с чл. 44, ал. 4 от ЗАНН са въведени
специални правила, дерогиращи общото, съдържащо се в чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН и които специални правила предвиждат наказателното постановление
да се издаде в деня на получаване на административно-наказателната
преписка. Със съставяне на АУАН след датата на НП е нарушена нормата на
чл.52,ал.1,вр. чл.44, ал.4 от ЗАНН, тъй като в случаите по чл. 44, ал.
4 наказващият орган се произнася в деня на получаване на
административнонаказателната преписка, т.е наказващият орган
произнасяйки се на 01.04.2022г. се е произнесъл без да е получил
административнонаказателната преписка, тъй като АУАН е издаден и връчен
на 02.04.2022г.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателя е чужденец,
установено е обаче и че при извършване на административнопроцесуалните
действия по изготвяне на акта е участвал преводач – E*Р*С* с ЕГН
********** от с. Шишманово, който на турски език - говоримият и разбираем
от наказаното лице, е запознал същото със съдържанието на АУАН и е
разяснил за какво нарушение му се съставя. Този е и точният смисъл на
процесуалното действие по предявяване, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В
акта е удостоверено присъствието на лицето преводач, като превода е
удостоверен и с подписа на последния. Иначе казано, съобразно реквизитите
и съдържанието на приложения в административно-наказателната преписка
акт - АУАН, предвид наличната материализирана изрична бележка за
превеждането му, е спазено правилото на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 395а
НПК - за участие на преводач. Действително, липсва формален писмен и
изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство. ЗАНН
обаче не изисква и не задължава административния орган да издаде такъв акт,
освен това, след като е доказано, вкл. потвърдено от показанията на
разпитаните свидетели, че фактически е бил осигурен преводач от турски
език на български език и обратно на жалбоподателя и такъв реално е
участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това съдът
приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН, по
смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН на 02.04.2022г.,след като вече е издадено НП
№22-0271-000246/ 01.04.2022 г. от мл.ОД към ОДМВР Хасково, РУ Харманли
на 01.04.2022г.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е от категорията
на абсолютните нарушение съгласно ТР №2/2002г. по н.д. №2/2002г. на
ОСНК на ВКС, което не е изгубила свието значение и довело до нарушение
от категорията на "абсолютни" нарушения на процесуалните правила, които
винаги съставляват основание за отмяна на атакуваното НП защото не
предпоставят условията за пълноценно и ефективно упражняване на правото
на защита на съответните субекти. Тези нарушения иманентно предполагат
ограничаване на правата на нарушителя, което налага отмяната на НП №22-
0271-000246/ 01.04.2022 г., издадено от мл.ОД към ОДМВР Хасково, РУ
Харманли.
5
По приложението на материалния закон.
От събраните пред районния съд доказателства безспорно се
установява, че на 01.04.2022г. в 23,13 часа в гр. Харманли по улица „Алеко
Константинов”, като водач на лек автомобил „Рено Трафик” с рег. №*****,
свидетелство за управление на МПС с рег. № 75678, категория „ В”,като се
води на отчет в Република Турция на кръстовището образувано с улица „
Петко Каравелов” по посока на ул. „ Никола Петков” управлява собствения си
„Рено Трафик” с рег. №*****, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда. На 01.04.2022г. на нарушителя е извършена проверка с Техническо
средство Дрегер 7510 с фабричен № ARDN 0089 за установяване на алкохол в
кръвта, като техническото средство е отчело 1,19 промила на хиляда алкохол
в кръвта измерена в издишания въздух.Издаден и съответно връчен му е
талон за изследване № 082244 с осем броя стикери,като нарушителят е приел
показанията на техническото средство и отказал да даде кръвна проба за
медицинско и химическо изследване.
Именно такива факти се обективират в АУАН и в НП, като чрез
осъществяването им безспорно се нарушава разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,
5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Според разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух: 1. над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за
срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Следва да се посочи, че пред районния съд не се ангажират
доказателства, опровергаващи констатациите на административно-
наказващия орган относно така описаното в НП нарушение. В тази връзка,
предвид събраните по делото доказателства, се налага несъмнения
фактически извод, че в случая по безспорен начин се установява извършено
от наказаното лице нарушение на изискването да не се управлява МПС след
употреба на алкохол над определена стойност. Несъмненост е налице и
относно вината на така установения деец.Установен без съмнение в хода на
съдебното производство е фактът на употреба от страна на наказаното лице на
алкохол и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов
алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата
на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно 1. 19 промила, след като са събрани
достатъчно годни доказателства в тази насока, включително и за последваща
проверка за годността на използваното от контролните органи техническо
6
средство. Следва да се посочи, че водачът не е имал претенции и не е оспорил
резултата от теста с техническото средство, като е подписал акта без
възражения и е съставен талон за медицинско изследване, в който ясно е
описано какви действия следва да предприеме. Всички тези обстоятелства,
съпоставени с факта, че наличието на алкохол в кръвта му е установено с
годно техническо средство, идват да покажат, че концентрацията на алкохол в
кръвта е установена по надлежен начин и административното нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е установено и доказано. Следва да се отбележи
също така, че липсват възражения или данни, че не наказаното лице е
управлявал въпросното МПС на процесната дата и място, че не е управлявал
същото след като е употребил алкохол или че измерената с техническото
средство концентрация на алкохол в кръвта му не е реална.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се
предвиди възможността в производството по оспорване на наказателни
постановления и електронни фишове да се присъждат разноски по реда на
АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата е
предвидено, че адвокат може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като възнаграждението
се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 от ЗАдв. В представеното по делото пълномощно е отбелязано, че
адвокат М. предоставя безплатна правна помощ на жалбоподателя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Направено е искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. в хода на съдебните
прения.
С оглед установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление административно-наказващият орган дължи
сторените разноски на жалбоподателя. В случая следва да заплати
възнаграждение на адвоката, осъществил безплатно процесуално
представителство. На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
резултата от правния спор процесуалният представител на жалбоподателя
има право на сума в размер на 300,00 лева – възнаграждение за безплатно
представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, районен съд - Харманли,
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0271-000246/01.04.2022г., издадено от младши
ОД към ОДМВР Хасково, РУ – Харманли, с което на В. Т. Ч. /V* T* Ç*/,
роден на 23.11.1980г в гр. Одрин на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание «глоба» в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение
на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи – Хасково на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 да заплати на адвокат Г. М., член на АК-
Хасково сума в размер на 300,00 лева - възнаграждение за безплатно
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му, пред Административен
съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8