О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                                  №1669

                                                                                      гр.Г.Оряховица  08.10.2020г. 

 

           Днес 08.10.2020г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№976/2020г. по описа на ГОРС, след като се запознах с  исковата молба на Х.П.А. и С.Д.Й., както и допълнителната молба от 25.08.2020г., считам,  че дължа произнасяне по реда на чл.130 от ГПК.

            Със заявения петитум в исковата молба  oт страна на Х.П.А. с ЕГН**********,*** и С.Д.Й. с ЕГН**********,*** против А.А.Г. с ЕГН**********, с адрес: *** е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за установяване по отношение на Атанас Мирчев Мирчев с ЕГН**********,***, Надя Атанасова Мирчева с ЕГН**********,***, Милен А. Мирчев с ЕГН**********,***, Мария Василева Тодорова с ЕГН**********,***, Денка Василева Й. с ЕГН**********,*** Преслав, Валентин Василев Иванов с ЕГН**********,***, Васил Василев Иванов с ЕГН**********,***, Йордан Борисов Борисов с ЕГН**********,***, Марияна Борисова Стоянова с ЕГН**********,*** Христо Борисов Борисов с ЕГН**********,***, Борис Борисов Станев с ЕГН**********,***, Николинка Иванова Иванова с ЕГН**********,*** Тръмбеш, Диана Василева Костадинова с ЕГН**********,*** Тръмбеш, Никола Василев Николов с ЕГН**********,*** Тръмбеш, Иван Василев Николов с ЕГН**********,*** Тръмбеш, Атанас П.А. с ЕГН**********,***, Марияна Петкова Атанасова с ЕГН**********,***, Х.П.А. с ЕГН**********,*** и С.Д.Й. с ЕГН**********,***,  че А.А.Г. с ЕГН**********, с адрес: *** не е собственик на недвижим имот, дворно място с площ 1270.00кв.м. УПИ V-132 в квартал 23 по плана на с.Бряговица Oбщ.Стражица, заедно с изградена в него жилищна сграда при граници на имота: улица, УПИ VI-135, УПИ ХI-134, УПИ III-129 и УПИ IV-131 в кв.23, придобит по давностно владение поради неупражняването на такова в продължение на 10 непрекъснати години; -иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт№1225 том VII per.№4631 нот.дело№1006/2019г. на нотариус Ив.Мазнев с район на действие ГОРС.

            С Разпореждане от 05.08.2020г.  по реда на чл.129 ал.2 от ГПК съдът е указал на Х.П.А. и С.Д.Й. в едноседмичен срок от получаване на съобщението: -да обосноват правния интерес от воденето на отрицателен установителен иск и съответно процесуалната си легитимация за това с оглед факта, че притежават ид.части от процесния имот и съобразно изискванията на чл.26 ал.2 от ГПК; -да обосноват правния интерес от воденето на отрицателен установителен иск: ищците притежават самостоятелни права, които се оспорват; позовават се на фактическо състояние или имат възможност да придобият права, ако се отрекат правата на ответника, като чрез този иск ще се разреши гражданският спор със сила на присъдено нещо, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите му защитни цели.

            В становище от 25.08.2020г. ищцовата страна излага съображение, че съобразно установената съдебна практика, предявяването на иск за собственост относно съсобствена вещ е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки от съсобствениците -  с иска се цели защита на общи права и участието на всички наследници не е задължително(Решение№144/15.09.2010г. по гр.дело№5105/2008г. - IVг.о. ВКС;  Определение№148/05.10.2009г. по гр.дело№1469/2009г. - Iг.о. ВКС). Решението на съда ползва всички наследници респ. съсобственици, дори и неучаствалите в производството по делото. В исковата молба било изрично подчертано, че е предявена от наследници на общия наследодател, а отношенията и правата на сънаследниците в съсобствеността не са предмет на гр.дело№976/2020г. В конкретния случай била установена фактическа власт върху определена вещ, която в един определен момент с оглед субективното отношение на владелеца можело да доведе до придобиване на собственост по давност. А.А. демонстрирал намерение за владение като фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, което е намерило външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашните собственици, а последното следвало от изискването владението да не е установено по скрит начин. Същевременно сдобиването с акт за собственост върху имота по давност обуславяло пречките създадени от ответната страна за нормалното и спокойно владение на имота съобразно притежаваните права от Х.А. и С.Й.. Ответникът не можел да стане собственик на чужда вещ, макар и да черпи права от вписан акт. С нот.акт№1225/19.11.2019г. по нот.дело№1006/2019г. било извършено признаване на собственост върху процесния недвижим имот, с което обаче се засяга правото на собственост на Х.А., С.Й. и останалите съсобственици, тъй като правата им като собственици били неоснователно отречени с въпросния акт. Правният интерес от установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от установителен иск за собственост може да е налице и когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника(т.1 от Тълкувателно решение№8/27.11.2013г. по тълк.дело№8/2012г. - ОСГТК на ВКС). Чрез установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право, какъвто именно е настоящия случай. Чрез предявяване на отрицателният установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки твърдените права на ответника върху същия обект или да отрече правата на ответника, които са пречка, за да реализира свое право. Такъв ще е налице, ако ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за имот, който ищецът счита за свой или за който има очаквания да придобие на оригинерно основание или по реституция, ако отрече правата на ответника. При уважаване на иска, макар че се отрича притежанието на спорното право от ответника, следвало правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят или обогатят имуществото му.

            Във връзка с изложеното в молбите на двамата ищци, съдът прави следните правни изводи относно допустимостта на  така предявените искове:

            Чрез отрицателен установителен иск ищците защитават своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализират собственото си право. Ищците имат задължение да установят наличие на свое накърнено материално право/права, което се нуждае от защита - да докажат фактите, от които то произтича. За тях ще е налице правен интерес посредством отрицателен установителен иск да установят несъществуването на спорното право в патримониума на ответника, който ще носи тежестта да докаже притежанието на правото. Правен интерес от предявяване на отрицателен  установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищците притежават самостоятелно право/права, което се оспорва; позовават се на фактическо състояние или имат възможност да придобият права, ако отрекат правата на ответника(Тълкувателно решение№8/27.11.2013г. по тълк.дело№8/2012г. - ОСГТК на ВКС). Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията -дали ответникът притежава или не претендираното от него и отречено от ищеца вещно право.

            Процесуалната легитимация на ищците по отрицателен установителен иск за собственост произтича не от техните твърдения, а от съществуването на едно тяхно право, което е оспорено, както и че съществуването в действителност на това право е процесуална предпоставка за допустимостта на предявения отрицателен установителн иск за собственост,

            В исковата молба се твърди, Марина А. Георгиева(наследодател на ищците) е била собственик на недвижим имот, находящ се в с.Бряговица Общ.Стражица, а именно: дворно място с площ 1270.00кв.м. УПИ V-132 в квартал 23 по плана на с.Бряговица Oбщ.Стражица, заедно с изградена в него жилищна сграда при граници на имота: улица, УПИ VI-135, УПИ ХI-134, УПИ III-129 и УПИ IV-131 в кв.23. Същата живяла до смъртта си(21.11.2002г.) в процесния имот. След нейната смърт в имота са заживели(непрекъснато и необозпокоявано в период от над десет години - до 2014г.) Дена Маринова А.(дъщеря  и наследник на Марина А. Георгиева) заедно с децата си - Х.П.А. и С.Д.Й.(ищци в настоящето дело). Преди смъртта на Дена Маринова А.(през 2014г.) Х.П.А. напуска жилището и отива да работи в чужбина(в къщата остават Дена Маринова А. и С.Д.Й.). Впоследствие,  С.Д.Й. се омъжила и се премества да живее другаде, като в имота не се настанява никой - нито от наследниците на Марина А. Георгиева, нито чужди хора. През 2018-2019г. А.А.Г. се свързал по телефона с Х.П.А. с молба да настани в имота бившата си съпруга, като ищецът А. му отказал. Само за около една година, А.А.Г. успял да завземе имота и да си издаде нотариален акт на свое име, като според ищците, никога не бил обитавал или пребивавал в този имот. А.А.Г. фиктивно  издал документа на свое име, за да осигурял жилище за бившата си жена, знаейки, че имотът е с много наследници и вероятно никой няма да потърси правата си(голяма част от самите наследници не са се интересували от имота с години).

            Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл.26 ал.2 от ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда.

            Когато отричащият правото на собственост предявява отрицателен установителен иск за собственост, той не прави предмет на делото свое, а едно чуждо право. За да направи предмет на делото свое право, той трябва да предяви или своето право на собственост(ако счита, че то съществува), или другото свое право, което е несъвместимо с чуждото право на собственост(ако счита, че притежава такова право). Според чл.26 ал.2 от ГПК, освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Предявяването на чуждо право пред съд означава чуждото право да стане предмет на делото. Титулярът на накърненото право не може под предлог, че „не е готов“ или „не желае" да предяви пред съд своето накърнено право, да предпочете да предяви пред съд чуждото право. Такова право на избор той няма. Затова процесуално легитимиран да предяви пред съд някое материално субективно право е този, който твърди, че го притежава. Чужди права може да бъдат предявени пред съд само когато законът го позволява(това са хипотезите на чл.440 ал.1 от ГПК,  чл.524 изр.III от ГПК, чл.464 от ГПК, чл.134 от ЗЗД и др.). Във всички тези случаи оспорващият е процесуално легитимиран да предяви пред съд чуждото право, но тази легитимация е призната от законодателя и затова тези искове(при изброените хипотези) са допустими.

            В конкретния случай ищците бранят правото си на собственост, тъй като с предявения иск се домогват до постановяването на положително за тях съдебно решение, с което със силата на присъдено нещо да бъде отречено претендираното от ответника право на собственост върху имота. Когато, обаче, от доказателствата по делото се установява(в случая съществуват само и единствено твърдения в тази насока), че ищците не са собственици на целия, а само на идеални части от процесния имот, предвид принципната процесуална забрана по чл.26 ал.2 от ГПК(освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), тези ищци са процесуално легитимирани и имат правен интерес да водят иска само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т.е. те могат да предявят иска само относно идеалната част от процесния имот, която е тяхна собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за останалите идеални части, и признат от закона правен интерес от това имат, съобразно  чл.124 ал.1 ввр. чл.26 ал.2 от ГПК, единствено останалите съсобственици на имота. Поради това, когато само част от съсобствениците предявят установителен иск за собственост на целия имот, този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл.26 ал.2 от ГПК, а следователно – и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която се претендира установяване право на собственост относно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобствениците-ищци. Изложеното е развито и в указанията, дадени в Тълкувателно решение№8/27.11.2013г. по тълк.дело№8/2012г. - ОСГТК на ВКС, където е  вписано, че отрицателен установителен иск може да се предяви само, когато ищецът притежава самостоятелно право върху онази част от вещта, за която предявява иска, което се оспорва. В случая самите ищци заявяват, че не целят защита на претендираните от тях като собствени ид.части(без да са уточнили размера им нито в исковата молба, нито в допълнителната молба-становище) от имота  с предявения отрицателен установителен иск. Следователно ищците се опитват да защитят и чужди права – своите и тези на другите съсобственици в имуществената общност, каквато съсобствеността представлява, а това е в разрез със забраната за предявяване на чужди права пред съд, освен в предвидените в закона случаи  - чл.26 ал.2 от ГПК. В случая липсва законова норма, която да позволява такова предявяване на чужди права(Решение№213/03.10.2014г. по гр.дело№2881/2014г. - Iг.о. ВКС;  Решение№162/09.07.2012г. по гр.дело№1260/2011г. – IIг.о. ВКС; Решение№504/12.07.2011г. по гр.дело№603/2010г. – IIг.о. ВКС)

            Няма как да бъдат споделени доводите на ищците в допълнителната молба, че предявеният отрицателен иск за собственост относно съсобствена вещ е приравнен на положителен иск и на ревандикационен иск, като това било действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки от съсобствениците -  с иска се цели защита на общи права и участието на всички наследници не е задължително(цитира се и съдебна практика, касаеща изрично ревандикационен иск - Решение№144/15.09.2010г. по гр.дело№5105/2008г. - IVг.о. ВКС;  Определение№148/05.10.2009г. по гр.дело№1469/2009г. - Iг.о. ВКС). Прилагайки разискваната вече норма(чл.26 ал.2 от ГПК), че освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, произтича и правното положение, че ищците може да искат от съда да ги признаят за собственици само на притежаваните от тях ид.части от съсобствения имот(такъв не е настоящият казус). Единствено за исковете по чл.108 ЗС се приема, че представляват действие на обикновено управление, поради което могат да бъдат предявявани от отделен съсобственик, който е легитимиран да отстранява от общата вещ всяко трето лице, което владее без правно основание(Тълкувателно решение№91/01.10.1974г. по гр.дело№63/1974г. ВС; Решение№1711/14.12.2000г. по гр.дело№293/2000г. – IVг.о. ВКС;  Решение№139/30.05.2006г. по гр.дело№2881/2004г. – IVг.о. ВКС; Решение№179/08.06.2012г. по гр.дело№1241/2011г.  -  IIг.о. ВКС).

            Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като от волята на ищците, зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защитят накърнените си от правния спор права. Надлежно може да бъде упражнено само право на иск, което съществува. Когато пред съд се предявява едно абсолютно право(напр. право на собственост върху вещ/имот), то става предмет на делото и страни са титулярът на правото и лицето, чиято правна сфера се ограничава от това право. Страните по делото обаче имат различни материални субективни права, титулярът - правото на собственост, а насрещната страна - друго, различно право, което е несъвместимо с правото на собственост, което е предмет на делото. Дори насрещната страна да претендира, че тя е собственик на същата вещ, нейното право на собственост е различно. Ищците са тези, които определят страните в процеса, като посочва от чие име и срещу кого предявяват иска. Всеки правен спор обаче накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна. Затова исковият процес следва да осигури защита както на правото на ищците, така и на правото на ответника съобразно действителното положение. Процесуалната легитимация на страните като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, се определя от правното твърдение на ищците. Изложеното обуславя извод, предвид възприетия от ищците предмет на делото, обемът на дължимата защита и съдействие и  принципната процесуална забрана по чл.26 ал.2 от ГПК, че предявения отрицателен установителен иск е недопустим.

           Установителният иск, вкл. отрицателният установителен иск, е допустим и не е лишен от правен интерес, само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи след това да бъде провеждано друго производство за постановяване на целения резултат. Според настоящият състав не е допустимо със силата на присъдено нещо единствено да се отрича правото на собственост, тъй като целта на установителения иск е създаване на правна сигурност между субектите, с оглед постигане на превенция на нарушаването на права, които към момента на търсене на защита не са налице. В случая, с уточняващата молба-становище ищците заявяват, че правният  им интерес от предявяване на отрицателен установителен иск произтича от поведението на ответника и твърденията му(обективирани и в издадения констативен нотариален акт за имот), че има права върху процесния имот и по този начин накърняват материалните им права на собственост. Отрицателният установителен иск за собственост и други вещни права се характеризира с това, че с уважаването му не се установява чия е собствеността върху спорната вещ, т.е. на кого именно принадлежи правото, за разлика от установителното действие при ревандикационния и положителния установителен иск. Уважаването на предявения отрицателен установителен иск ще установи със сила на присъдено нещо единствено обстоятелството, че ответникът не е собственик на процесната вещ. След като това съдебно решение не посочва друго лице(в случая ищците) за собственик на вещта/имота, то искът не може да защити по принцип „фактическо състояние“, респ. владението и държането(в исковата молба се излагат твърдения за държане на имота от страна на бившата съпруга на ответника), които могат да получат искова защита само в предвидените за това хипотези на чл.75, чл.76 от ЗС. Установяването спрямо владелеца, че той не е собственик на вещта, без да се установява кой е собственикът, само по себе си не е несъвместимо с намерението му да третира вещта като собствена. В крайна сметка владелецът осъществява владение върху вещта именно защото не е собственик, а очаква да стане такъв в резултат от изтичането на срока на придобивната давност. Няма да настъпи прекъсване на придобивната давност при уважаването на отрицателния установителен иск, тъй като решението по него не се явява несъвместимо с намерението за своене на ответника, а това обуславя недопустимост на този иск в случаите, когато ответникът владее вещта. Липсва правен интерес от установителен иск за собственост и други вещни права, когато същото спорно право може да бъде предявено и защитено в пълен обем чрез осъдителен иск. Това е така, защото и чрез този иск ще се разреши гражданският спор със сила на присъдено нещо, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите му защитни цели. Спрямо тези права, които могат да бъдат предмет на другите искове, установителният иск е субсидиарна форма на защита. Ако се оспори едно субективно право, заинтересуваното лице може да иска установяване на това право чрез установителен иск, а ако нарушението на субективното право надхвърля оспорването и е придружено с фактически действия, тогава заинтересуваното лице може да използва осъдителен иск(напр. ревандикационен иск или друг предвиден за целта в ЗС). Изложената фактология и  в двете молби  не обосновава извод за наличието на правен интерес за защита в пълен обем на спорното право само с установителното решение при постигане на целения резултат, което от своя страна определя предявения отрицателен установителен иск за недопустим на второ основание.  Предявеният иск(по чл.537 ал.2 от ГПК) за отмяна на  констативен нотариален акт е акцесорен, обусловен от изхода на главен иск, установяващ права, различни от отразените в акта. Този иск не се предявява самостоятелно и с оглед изложеното също следва да бъде оставен без разглеждане.

            Водим от изложените съображения  по реда  на чл.130 от ГПК и на основание  чл.275  и сл.  от ГПК, съдът

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

           

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от страна на Х.П.А. с ЕГН**********,*** и С.Д.Й. с ЕГН**********,***(чрез адв.П. Г.Г.-А.  от ВТАК и адв.Марин Андр.П. от ВТАК – съдебен адрес:***) против А.А.Г. с ЕГН**********, с адрес: ***: -иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за установяване по отношение на Атанас Мирчев Мирчев с ЕГН**********,***, Надя Атанасова Мирчева с ЕГН**********,***, Милен А. Мирчев с ЕГН**********,***, Мария Василева Тодорова с ЕГН**********,***, Денка Василева Й. с ЕГН**********,*** Преслав, Валентин Василев Иванов с ЕГН**********,***, Васил Василев Иванов с ЕГН**********,***, Йордан Борисов Борисов с ЕГН**********,***, Марияна Борисова Стоянова с ЕГН**********,*** Христо Борисов Борисов с ЕГН**********,***, Борис Борисов Станев с ЕГН**********,***, Николинка Иванова Иванова с ЕГН**********,*** Тръмбеш, Диана Василева Костадинова с ЕГН**********,*** Тръмбеш, Никола Василев Николов с ЕГН**********,*** Тръмбеш, Иван Василев Николов с ЕГН**********,*** Тръмбеш, Атанас П.А. с ЕГН**********,***, Марияна Петкова Атанасова с ЕГН**********,***, Х.П.А. с ЕГН**********,*** и С.Д.Й. с ЕГН**********,***,  че А.А.Г. с ЕГН**********, с адрес: *** не е собственик на недвижим имот, дворно място с площ 1270.00кв.м. УПИ V-132 в квартал 23 по плана на с.Бряговица Oбщ.Стражица, заедно с изградена в него жилищна сграда при граници на имота: улица, УПИ VI-135, УПИ ХI-134, УПИ III-129 и УПИ IV-131 в кв.23, придобит по давностно владение поради неупражняването на такова в продължение на 10 непрекъснати години; -иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт№1225 том VII per.№4631 нот.дело№1006/2019г. на нотариус Ив.Мазнев с район на действие ГОРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело№976/2020г. на ГОРС.

Определението    подлежи   на    обжалване пред Великотърновския окръжен съд с  частна  жалба  в  едноседмичен  срок от  получаване на съобщението.

           Препис от определението  да се връчи на молителите(чрез процесуалните им представители).                                                      

 

           

                                                                                    Районен съдия: