Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Несебър, 15.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: П.Д.при
секретаря Атанаска Ганева, след като разгледа
гражданско дело № 323 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Миролюб Иванов и Вася Кокинова – Моллова чрез юриск. Н.Д.
против О.Н. ***. В исковата молба се сочи, че дружеството е страна по сключен
договор за имуществен застраховка „Каско на МПС” за л.а. „Хюндай” модел „ИХ 35” с рег. № СА4614ХВ, с полица № 0307К6004422744, с период на
валидност от 12.12.2015г. до 12.12.2016г. На 22.04.2016г. в гр. Несебър лекият
автомобил бил управляван от Н.Р.Р.,*** попаднал в дупка на пътя – изрязан
асфалт. В следствие на попадане на автомобила била повредена предна лява гума
на лекия автомобил и джантата. На 26.04.2016г. било депозирано заявление от
собственика на автомобила, с което дружеството било уведомено за причинената
щета, след което е била образувана преписка № 12016030100909. На същата дата
бил извършен оглед на автомобила , изготвен опис на претенция и издадено възлагателно писмо до сервиз „Индустриал
Комерс” ЕООД за извършване на ремонт на лекия
автомобил. Ремонтът бил извършен на 21.06.2016г., съставен приемо
– предавателен протокол и автомобилът бил приет от собственика без възражения. Сервизът
съставил и предявил на застрахователя фактура № **********/ 21.06.2016г. за
стойността 1765.36лева с ДДС за извършените ремонтни дейности. Застрахователят
заплатил изцяло посочената сума по сметка на сервиза. Ищецът претендира, че
съгласно ЗМСМА и ЗОС, улицата е собственост на О.Н. и тя отговаря за
поддръжката и ремонта й. Наред с това чл. 50 от ЗЗД сочел, че отговорност за
вреди произлезли от вещи са обезщетяват от собственика или лицето, което е следвало
да упражнява надзор. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователя
встъпвал в правата на застрахования до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски , направени за неговото
определяне. Претендира се за осъждане на ответника за сумата от общо
1775.36лева, представляваща платено обезщетение от Застрахователно акционерно
дружество „Армеец” АД по щета № 12016030100909 , ведно със законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба, както и сумата от 309.86лева за
обезщетение за забава за периода 23.04.2017г. до 23.04.2020г. Представени са писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна О.Н. депозира писмен отговор по исковата молба. На първо място се излагат
съображения за нередовност на исковата молба. По същество предявеният иск се
оспорва като недопустим и неоснователен. Липсвали доказателства, че
управлявалия МПС Н.Р. има валидно свидетелство за правоуправление на МПС. Не
ставало ясно кое е дружеството собственик на лекият автомобил, както и дали Р.
бил упълномощен да го управлява, съгласно Общите условия на застраховката.
Твърди се, че застрахователят е следвало да откаже обезщетение, поради това, че
застрахованият не бил уведомил незабавно застрахователя за настъпилото събитие.
Не бил представен протокол за ПТП, издаден от МВР, с което водачът не бил
изпълнил задълженията си по Общите условия на застраховката. Последните
обстоятелства опорочавали доказването на твърдените факти. Нарушена, според
ответника, била и друга клауза на договора за застраховка, като Р. бил уведомил
застрахователя 4 дни след застрахователното събитие, на 26.04.2016г.
Задължението на Р. било това да се стори в срок от 24 часа след узнаване за
настъпване на застрахователното събитие. Оспорват се и представените
уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско”
на МПС, декларация на водача на застрахованото МСП, опис по претенцията , възлагателно писмо и фактура. Ответникът счита, че е налице
противоречие в посочените от водача щети, описаните в последствие по
претенцията, изложените във възлагателното писмо и
съдържанието на фактурата. Не ставало ясно какво е наложило ремонта на
джантата, а в представените доказателства не било описано такова увреждане по
автомобила. Застрахователят не е извършил допълнителен оглед, който бил
задължителен съгласно общите условия. Представените документи са били оспорени
от ответника. Представени са писмени доказателства, направени са доказателствени
искания. Претендират се разноски.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител. Исковата молба се поддържа с изрично становище от юриск. Н.Д.. Направени са допълнителни доказателствени искания. Сочат се нови доказателства . Ищецът претендира за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът се представлява от юриск. Невелина Тълпигова и юриск. Митошка Великова. Отговорът на исковата молба се поддържа, правят се доказателствени искания и се сочат доказателства. Ответникът претендира иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят сторените разноски.
В хода на съдебното дирене е допусната и изготвена СТЕ. В заключението си вещото лице инж. П.Г.Я.,*** е изложил отговор на въпроси поставени от страните. По механизма на настъпване на увреждането, вещото лице е посочило, че водачът Р. се е движил в гр. Несебър, по ул. „Еделвайс”, като е преминал през участък, в който е била изрязана горната част на асфалтовата настилка, в правоъгълна форма. По улицата са се извършвали ремонтни дейности. Приближавайки № 43 , Р. е установил, че индикацията на автомобила е показала проблем с предна лява гума. Водачът е спрял, след което е установил срязване на сумата в зоната на каркаса / корпуса на гумата/. Констатирано е, че в следствие на станалото е срязана предна лява гума и е просуркана джантата. От техническа гледна точка, според заключението, механизмът на ПТП и описаните щети са в причинно – следствена връзка. За стойност на нанесените щети е приета сумата от 1765.36лева , съгласно издадената фактура от „Индустриал комерс” ЕООД, гр. С.. Относно скоростта , при която може да настъпят щетите, не може да се даде категорично заключение. Вещото лице заключава, че при скорост от 40км/ часа и попадане в дупка разположена на платното за движение с остри ръбове и с параметри по – големи от напречно и надлъжно на платното за движение минимум 300мм или 30см и дълбочина на дупката минимум 100мм , 10см и съпоставено с установените данни за ремонтни работи в този участък , при движение със скорост несъобразена с пътната обстановка, е било възможно да настъпят сочените увреждания. Не е даден категоричен отговор на въпроса дали биха настъпили щетите при спазване на ограничението за движение със скорост не по – висока от 50км/ часа, каквото ограничение има в този участък. Вещото лице сочи, че разстоянието между вътрешния ръб на гумата и най – високата част на грайфера е 123,75мм. Относно индикатора за налягане на гумите , с който е оборудван автомобила, се отговаря, че същият светва 3секунди след завъртане на превключвателя за запалване, като индикацията става активна при значително намаляване на налягането в някоя от гумите.
В съдебно заседание е разпитан и водача Н. ***. Свидетелят сочи, че на процесната дата е управлявал лекия автомобил в гр. Несебър на ул. „Еделвайс”. По това време на платното за движение било подготвено за ремонт, като имало множество изрязани в асфалта дупки , някой според него с дълбочина 10 – 12 сантиметра. Самите дупки не били обозначени, а нямало и работници, които да извършват ремонта. Р. сочи, че е управлявал лекия автомобил със скорост около 30 – 35 км/ час, като преминавайки през дупките, пред офис на „Еконт”, се активирал датчика за налягане в една от гумите. Водачът спрял и установил, че предна лява гума е спаднала . След като огледал гумата, Р. установил, че същата е сцепена отстрани. На място свидетелят сложил резервната гума. Р. се свързал още същия ден със застрахователя , като му било указано да направи снимки на мястото и гумата и да отиде в офис на дружеството в гр. Бургас. Р. изрично сочи, че след като се явил в офиса на застрахователя били описани щетите, но се приела само щета за гумата, а за джантата му било казано, че няма нужда от подмяна. Свидетелят получил възлагателно писмо, с което посетил автосервиза, където подменили спуканата гума с нова и приключили ремонта.
Въз основа на така
изложеното, могат да се направят следните правни и фактически изводи.
Предявената искова молба е процесуално допустима.
Предявен е иск по с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ вр.
чл. 50 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По
делото е установено, че на 04.12.2015г. е била сключена комбинирана
застрахователна полица 0307К6004422744 за застраховки каско
и злополуки между ищеца Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** и „Сюжелиз
България” ЕООД, ЕИК *********, гр. С. чрез пълномощника „Меридиан Болярски” ЕООД,
ЕИК *********, гр. С., относно МПС – лек автомобил „Хюндай”
модел „IX35” с рег. № СА4614ХВ.
Застраховката била с валидност от 12.12.2015г. до 11.12.2016г. Уговорено било
покритие пълно каско за посочения автомобил. На
22.04.2016г. водачът Н.Р.Р., при управление на автомобила, преминал през дупка
в асфалта, направена при ремонт на посочената улица, вследствие на което
настъпила и щетата – срязана била предна лява гума на превозното средство. За
настъпилото застрахователно събитие водачът уведомил застрахователя още на
22.04.2016г., като се свързал с центъра за обслужване на клиенти на
застрахователя, което е отбелязано и в подаденото уведомление – декларация за
щета по застраховка „Каско на МПС” от 26.04.2016г.
Пред застрахователя е представена и декларация на водача, в която са посочени
времето и мястото на настъпване на събитието, както и щетите по МПС. Изготвен е
опис на претенция № 12016030100909/ 26.04.2016г., в която ясно е посочено , че следва
да се извърши сервиз на следните елементи на лекия автомобил : гума , предна
лява , марка „Hankook Optimo
K415” 225/ 55R18 98 H,
7.5mm и джанта , лята, предна лява 18”. В описа на претенцията изрично
е отбелязано, че гумата е за подмяна, а джантата за боядисване на детайла с
основен цвят на боя. Дадено е възлагателно писмо до
автосервиз на „Индустриал Комерс”
ЕООД, гр. С. за извършване на ремонта, придружено с опис – калкулацията от
26.04.2016г. В това писмо изрично също се сочи, че на подмяна подлежи само
гумата на лекия автомобил. След ремонта Н.Р. е приел лекия автомобил без
забележки по ремонта. От страна на автосервиза е издадена фактура № **********/
21.06.2016г. на стойност 1765.36лева с ДДС , като в нея са били включени
подмяна на гума, джанта и стойност за извършената работа. Сумата е била
изплатена от застрахователя по сметка на „Индустриал Комерс” ЕООД, гр. С. на 19.07.2016г. След плащането до О.Н.
е изпратена регресна покана, като до завеждане на
исковата молба сумата претендирана от застрахователя
не е била изплатена.
Установи
се също така, че през м. април 2016г. в гр. Несебър , по сключен между отвеника и търговско дружество договор, са извършвани
ремонтни дейности по уличната мрежа, вкл. асфалтокърпежи
в определени участъци. Това включва и дейности по изрязване на асфалтовото
покритие, като на процесната дата 22.04.2016г. е
имало такива изрязани и незапълнени участъци по ул.
„Еделвайс”. Самите участъци не са били обозначени от О.Н. съответно от
дружеството изпълнител на ремонта и не е имало и други обстоятелства, които да
насочат вниманието на водача към това. Не се представиха доказателства за
противното, въпреки представеното писмо от ответника, че по време на
краткотрайните СМР по улицата същите са били сигнализирани със знаци А23, В
26/30/ и Г9 и Г10. По делото са приобщени справки от О.Н. за обема на
извършените ремонтни дейности, но същите касаят м. юни 2016г., а не м. април 2016г.
По
отношение свидетелските показания на разпитания Н.Р.Р., съдът кредитира изцяло показанията
му. На първо място не се установи свидетелят да е заинтересован от хода на делото.
Обстоятелството, че е бил ползвател на застраховка при ищеца не поставя под
съмнение достоверността на показанията му. Свидетелят излага последователно
обстоятелствата при които е възникнало застрахователното събитие. На следващо
място показанията му кореспондират с писмените доказателства представени по
делото и с изготвеното експертно заключение я някои негови части. Следва да се
приемат показанията на Р. за времето, мястото и начина на настъпване на
застрахователното събитие, както и за вида на причинените по лекия автомобил
щети.
По
отношение изготвената експертиза, въпреки приемането и в хода на събирането на
доказателствата, настоящия състав я кредитира не изцяло. На първо място не е
изяснен напълно механизма на деянието, но заключението в тази му част се
допълва от показанията на разпитания свидетел. Що се касае до настъпилите
увреждания, вещото лице също е посочило, че гумата е била спукана в зоната на каркаса, което е наложило нейната подмяна, а за джантата е
използвал израза „просуркана”, което следва да се
приеме като ожулена, протрита, т.е. без необходимост от нейната подмяна.
Въпреки това вещото лице е приело размера на щетата съгласно фактурата,
издадена от автосервиза, без да коментира нуждата или не от смяна на джантата.
Във връзка с изясняване на механизма на настъпване на щетата, изрично е
посочено, че следва дълбочината на дупката да е минимум 10см., като
заключението е дадено преди да бъде разпитан св. Р.. В тази част следва да се
отбележи, че вещото лице и свидетелят се допълват, като последният в
показанията си сочи, че дупката е била с дълбочина 10 -12 сантиметра. Няма
обаче данни гумата да е била компрометирана на по – ранен етап, като в тази му
част заключението е само хипотеза, която не може да се сподели. Останалите
отговори за извлечени от ЗДвП и техническите характеристики на автомобила.
Последните също допринасят за изясняване на обстоятелствата – гумата е с
височина 12.375см., т.е. с височина на дупката, в която е навлязъл водач и това
обяснява повредата й, а индикаторът за налягане е подал сигнал за нередност
почти незабавно след това, което отговаря на данните за начина му на работа.
Настоящият
състав не споделя възраженията на ответника, касаещи приложението на Общите
правила на дружеството. Позоваването на тях не е относимо
към спора, доколкото дружеството е счело, че са налице предпоставките за
изплащане на застрахователното обезщетение и между него и водача на
застрахования автомобил, от една страна, както и между застрахователя и
собственика на МПС, от друга страна, няма спор, че е налице облигационно
правоотношение създадено с договора за застраховка „Каско”.
Не следва да се издава и представя документ за ПТП, издаден от службите на МВР,
каквото изискване към подобни произшествия няма – чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд ясно казва, че органите на МВР –
пътна полиция не посещават произшествия и не съставят документи за произшествия
като процесното. На следващо място следва да се
отбележи, че Р. е уведомил застрахователя незабавно – на 22.04.2016г., което е
отбелязано и в подаденото уведомление –
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” от
26.04.2016г. Възраженията в насока, че
не ставало ясно кое лице е собственик на автомобила – „Сюжелиз
България” ЕООД или „Меридиан Болярски” ЕООД, не са основателни – в представените
писмени доказателства се вижда, че първото е дружество е собственик, а второто
е упълномощено да сключи договора за застраховка. Между тези две дружества няма
спор , че Р. е имал право да управлява МПС – то и е бил правоспособен водач,
като за възраженията в тази насока не само че не са посочени доказателства, но
и не да направени доказателствени искания. Ето защо описаните възражения от
страна на ответника , съдът счита за неоснователни.
Основателно
според настоящия състав са възраженията за несъответствията между отразените в
уведомлението – декларация по застраховка „Каско” на
МПС, описа на претенцията и фактурираните от сервиз „Индустриал
Комерс” ЕООД, гр. С. подменени части и извършени
дейности. В съставените първоначално документи никъде не се сочи, че е имало
нужда да бъде подменена джантата на лекия автомобил, а напротив – че същата
подлежи на боядисване. Няма представени доказателства за извършен допълнителен
оглед и констатации за това, че същата е била увредена в такава степен, че да
бъде подменена. На следващо място следва да се съобразят показанията на
свидетеля Р., който е категоричен в показанията си, че при възникване на
инцидента само гумата е била спукана, а самата джанта не е претърпяла повреда.
На следващо място Р. е присъствал на място в сервиза и е видял какви дейности
са извършени при ремонта, като заявява, че джантата не е била подменена с
друга, а само гумата, като след това е продължил да ползва същата джанта, с
която е била и спуканата гума. Следва да се приеме, че в случая е фактурирана
част – джанта, която не е подменена.
Предявеният
иск е осъдителен
и по същността си има за
предмет регресно притезание на
застрахователя, който е изплатил застрахователно обезщетение на правоимащото лице по сключен договор
за застраховка и лихвени вземания произтичащи
от това. Посочената
разпоредба на КЗ предвижда, че
с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая
ответникът е юридическо лице съгласно чл. 14 от ЗМСМА, поради което е пасивно
материално легитимиран да отговаря по посочения иск. В случая ищецът претендира неизпълнение
на задължение от страна на ответника за поддържане на път, улица по силата разпоредбите на закона - чл. 31 от ЗП, чл. 48,
т.2 от ППЗП. За уважаване на
иска следва да са налице няколко предпоставки. На първо място следва да е
налице валиден застрахователен договор между дружество застраховател и
собственик на МПС, какъвто в случая се доказа , че има. На следващо място
следва да е настъпило застрахователно събития, при което да се причинени щети
по застрахованото МПС и застрахователя да е изплатил обезщетение за възстановяване
на тези щети. Тази предпоставка също е налична, видно от представените писмени
доказателства. На последно място е налице и причинно – следствена връзка между
поведението на ответника на настъпилото събитие. Доказа се , че на процесната дата е извършван ремонт на улица „Еделвайс” в
гр. Несебър, като асфалта на платното за движение е бил изрязан за подмяна на
настилката. Направените при ремонта дупки не са били обозначени по никакъв
начин , като при движението си Р. е навлязъл в една от тези дупки, което е
довело до спукване на гумата на автомобила. Поведението на ответника е в пряка
причинно – следствена връзка с настъпилата повреда и следва О.Н. да бъде
осъдена да заплати част от тази щета. Следва искът да застрахователя да се
отхвърли в частта , в която се иска заплащане на подмяна на джанта на лекия
автомобил. Както се изложи няма данни тя да е била повредена и подменена. В
случая следва да се присъди сумата от 209.76лева представляваща стойността на
гумата и работата по демонтаж , монтаж , разоборудване
и баланс на колелото, както и сумата от 10.00лева ликвидационни разноски или
общо 219.76лева , а за останалата сума от 1555.60лева иска следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се присъди законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба.
По
иска за забава. При така частично уважената претенция за главницата следва да
се уважи съответно и иска за обезщетение за забава за посочения период. Предявен
е иск за присъждане на обезщетение за периода 23.04.2017г. до 23.04.2020г. в
размер на 309.86лева, от която сума , при така уважения размер на главницата,
следва да се присъди сумата от 66.96лева, изчислена по реда на чл. 162 от ГПК,
а за останалата част да бъде отхвърлена.
По разноските.
Съдът счита, че
на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , при този изход на делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските за водене на производството,
съответно на уважената част на иска. Ищецът е направил разноски в размер на
71.02лева за заплащане на държавна такса, 200.00лева депозит за изготвяне на
СТЕ. Направено е искане за присъждане на юрисконсулстко
възнаграждение , което следва да се определи общо на 200.00лева , съгласно чл.
24 и чл. 25 от НЗПП. Следва на ищеца да се присъди сумата от 58.30лева. Сумата
от 25.00лева депозит за разноски за разпит на свидетел по делото не е изплащана
и не следва да се включва в направените разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят и разноски в полза
на ответника. О.Н. е направила разноски в размер на 200.00лева депозит за
изготвяне на СТЕ. Направено е искане за присъждане на юрисконсулстко
възнаграждение , което следва да се определи общо на 200.00лева , съгласно чл.
24 и чл. 25 от НЗПП. Следва на ответника да се присъди сумата от 350.49лева,
която ищецът следва да му заплати.
На основание чл. 77 от ГПК следва ищецът и ответникът да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на РС Несебър и държавни такси по претенцията за обезщетение
за забава. По този иск не е била внесена дължимата държавна такса и следва да
бъде събрана. Следва ищецът, съобразно уважената част на иска , да бъде осъден
да заплати сумата от 43.81лева, а ответника сумата от 6.19лева.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 и чл. 236 от ГПК, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.Н. ***, представлявана
от Н. Кирилов Д. – кмет на общината, да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Миролюб Иванов и Вася Кокинова –
Моллова, сумата от 219.76лева/ двеста и деветнадесет лева и седемдесет и шест
стотинки/ , представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
12016030100909/ 22.04.2016г. и ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска в съда – 12.05.2020г. до окончателното
изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1555.60лева/ хиляда
петстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ до пълния претендиран размер от 1775.36лева/ хиляда седемстотин
седемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА О.Н. *** , представлявана
от Н. Кирилов Д. – кмет на общината, да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Миролюб Иванов и Вася Кокинова –
Моллова, сумата от 66.96лева/ шестдесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки/ , представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода 23.04.2017г. до 23.04.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
242.90лева/ двеста четиридесет и два лева и деветдесет стотинки/ до пълния претендиран размер от 309.86лева/ триста и девет лева и
осемдесет и шест стотинки/ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, О.Н.
*** , представлявана от Н. Кирилов Д. – кмет на общината, да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Миролюб Иванов и Вася Кокинова – Моллова, сумата от 58.30лева
/петдесет и осем лева и тридесет стотинки / разноски за водене на
производството.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Миролюб Иванов и Вася Кокинова – Моллова, да
заплати на О.Н. *** , представлявана от Н. Кирилов Д. – кмет на общината,
сумата от 350.49лева / триста и петдесет лева и четиридесет и девет стотинки/
разноски за водене на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, О.Н. *** , представлявана от Н. Кирилов Д. – кмет на общината, да заплати
по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 6.19лева/ шест лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща държавна такса по предявения иск за
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода 23.04.2017г. до
23.04.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Миролюб Иванов и Вася Кокинова – Моллова, да заплати по сметка на Районен съд гр.
Несебър сумата от 43.81лева / четиридесет и три лева и осемдесет и една
стотинки/, представляваща държавна такса по предявения иск за обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода 23.04.2017г. до 23.04.2020г.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: