Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
гр. Велико Търново, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря М.Н.и участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното
от съдия Данаилова касационно АХД № 10159/2022 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с.
С Решение № 596 от 20.05.2022г. по административно
дело № 442 по описа на Районен съд Велико Търново за 2022г. е
прогласена нищожността на Решение № 1820В/28.09.2020г. на ПК Велико Търново, с
което поземлената комисия е обезщетели на основание Решение № 1820В/31.03.2020г. на ПК В. Търново наследниците на М.И.Е. б.ж. на с.
Присово за 4,100 дка земя на стойност 3362 лв. с 3362 бр. поименни
компенсаторни бонове на стойност 3362лв. и осъдена ОСЗ – Велико Търново да
заплати на С.К.Е. направените по делото разноски в размер на 500лв.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Общинска служба по земеделие – Велико Търново,
представлявана от началник Снежана Александрова, с която въззивното решение се
обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
същество касаторът излага доводи, че е прогласена нищожност на Решение 1820В от
28.09.2020г., което е различно от обжалваното1820В от 28.09.2000г. Неправилно
съдът бил приел в мотивите си, че е налице висящо производство по връщане на
изплатеното обезщетение от 3362 ПКБ. Издаденото удостоверение серия А № 0191175
било анулирано защото наследниците на М.Е.са получили поименни компенсаторни
бонове, а не защото има висящо производство. Получените от праводателите ПКБ не
били възстановени и понастоящем. Счита и поддържа, че С.Е. не е страна в
реституционното производство, не е адресат на актовете и не е заинтересована
страна, а първоинстанционното решение е недопустимо. По
изложените съображения, моли да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което да се остави в сила Решение № 1820В от 28.09.2000г. на
ПК – В. Търново, като постановено от легитимен орган и приключващо
законосъобразно реституционното производство.
Ответникът по касация С.К.Е., чрез
*** Н.А.И. от ВТАК заема
становище за неоснователност на жалбата по доводите, изложени
подробно в отговора срещу касационната жалба. Счита, че първоинстанционният
съдебен акт е правилен, законосъобразен и мотивиран от събраните по делото
множество писмени доказателства. Моли да потвърди първоинстанционното решение. Претендира
сторените за настоящата инстанция разноски по приложения Договор за правна
помощ, поискани със становището, приложено по делото.
Представителят на ВТОП дава становище за
неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение на ВТРС е
правилно и законосъобразно. Предлага да се остави в сила решението.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата, в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество е основателна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2
от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността на
обжалвания съдебен акт.
ВТРС е приел от
фактическа страна, че с Решение
№ 1820В//28.09.2000 г. на ПК-Велико Търново наследниците на М.Е.са обезщетени
за 4,100 дка земя на стойност 3362 лева с 3362 броя поименни компенсационни
бонове на стойност 3362 лева. Решението е издадено при разглеждане на преписка
за обезщетение вх. № 1820В/6.01.2000 г. на основание Решение № 1820/31.03.2000
г. за определяне правото на обезщетение на наследниците на М.Е.и заявения начин
на обезщетение. С Решение № 1820/31.03.2000 г. ПК- В. Търново е определила на
наследниците на М.Е.правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право
на собственост върху земеделски земи- 4,100 дка, трета категория с Решение №
1820/20.10.1998 г. за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни
бонове на обща стойност 3362 лева. С Решение № 526/10.07.2009 г. по гр. д. №
1646/2009 г. на ВТРС, потвърдено с Решение № 253/9.10.2009 г. по касационно
НАХД № 10215/2009 г. на Административен съд Велико Търново, влязло в сила на
същата дата, е прогласена нищожността на Решение № 1820/20.10.1998 година на
ОСЗ В. Търново, с което поземлената комисия е признала правото на собственост
на наследниците да възстановят в съществуващи стари реални граници нива от 1,300
дка в м. "Дълга лъка" и нива от 2,800 дка в м. "Дълга лъка"
в землището на град В. Търново и е отказала да се възстанови правото на
собственост върху нивите с мотив, че ще бъде възстановено след представяне на
удостоверение и скица от Община В. Търново, както и на Решение 1820
В/31.03.2000 година на ОСЗ В. Търново, с което поземлената комисия е определила
на наследниците на М.Е.правото на обезщетение със земя и/или поименни
компенсационни бонове за признато, но не възстановено право на собственост
върху земеделските земи, посочени в Решение № 1820/20.10.1998 г. на ПК В. Търново.
С договор за продажба на наследствени права и задължения от 25.10.1999 г. са
продадени наследствените права и задължения, останали след смъртта на М.Е.. С
договор за продажба на наследствени права и задължения от 18.01.2010 г. Л.И.В.е
продал на Н.В.Р.1/2 ид. ч. от наследствените си права и задължения придобити с
договора за покупкопродажба от 25.10.1999 г. След смъртта на Н.Р.негова законна
наследница е Д.П., която с договор за продажба на наследствени права и
задължения от 9.08.2013 г. продава на С.Е. наследствените права и задължения,
само придобитите по договор за продажба от 18.01.2010 г. от Л.И.В.. С писмо
изх. № РД-12-02/1533-2/25.11.2021 г. ОД " Земеделие" В. Търново
уведомява С.Е., че Решение № 1820/28.09.2000 г. не е обезсилено и че
наследниците на М.Е.са получили удостоверение за поименни компенсационни бонове
серия А № 0191175/1.11.2000 г. на стойност 3362 лева и са се разпоредили в
полза на "Булимекс" ЕООД.
За да прогласи нищожността на Решение №
1820В/28.09.2020г. на ПК Велико Търново, с което поземлената комисия е
обезщетели на основание Решение № 1820В/31.03.2020г. на ПК В. Търново наследниците на М.И.Е., ВТРС е приел, че жалбата е
процесуално допустима, доколкото се оспорва решение на ПК с искане за
обявяване на нищожност, което няма ограничение във времето според чл. 149, ал.
5 от АПК, а жалбоподателката, предвид продажбата на наследствени
права и задължения с договор от 09.08.2013 г. има право да оспорва и може да
атакува решението на ПК. Същата според съда притежава активна процесуална
легитимация. Съставът на ВТРС приема наличие на тежък порок, изразяващ се в
нарушение на материалния закон и водещ до нищожност на административния акт -
липсва законово и правно основание за издаването на това решение, доколкото
същото е основано на административен акт, прогласен за нищожен.
Касационната жалба е основателна, макар и
не по наведените в нея съображения. Съдът се е
произнесъл по различен от обжалвания акт Решение № 1820В от 28.09.2000г., като
е обявил за нищожно Решение 1820В от 28.09.2020г., като не са налице данни за
поправка на техническа грешка.
Решението на Районен съд – Велико Търново е постановено и при съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила. Неправилен е изводът на съда,
че актът е нищожен. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото
основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. - нищожност
на административния акт налице, когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма;
когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със
същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон,
от нито един орган. Иначе казано - административния акт е нищожен поради
противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици
са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в
правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния
ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до
нищожност на административния акт, а във всички останали (вкл. издаването му на
база друг административен акт, обявен впоследствие за нищожен) до неговата
унищожаемост.
Разграничението между
нищожните и унищожимите административни актове е на база степенуване тежестта
на порока. Нищожният акт е не просто издаден в отклонение на изискванията за
законосъобразност, но и несъвместим с правния ред. И нищожният, и унищожимият
акт са незаконосъобразни, но при нищожността е налице засягане на фундаментални за правото ценности, което при никакви
условия не може да бъде преодоляно. Разграничението между нищожните и унищожаемите
актове като проявни форми на недействителност изисква във всеки конкретен
случай преценка относно компетентността и правомощията на административния
орган, засегнатите от незаконосъобразния акт лица и добросъвестните лица, които
са му се доверили. При съмнение актът трябва да се счита за
унищожаем.
В процесния
случай наведените основания не са такива за нищожност, а евентуално
представляват основания за отмяна на акта като унищожаем. За съда, обаче тази
възможност за отмяна е допустима само след преценка за подаване в срок на жалбата,
каквато не е направена. Не е изследван въпросът за връчването, респ. узнаваното
на акта, от който момент би започнал да тече срока за неговото оспорване. Тези
въпроси няма как да бъдат изследвани за първи път в хода на касационното
производство, защото по този начин би се лишила страната от една инстанция.
Неоснователно в
тази връзка е позоваването в жалбата пред ВТРС от страна на С.Е. на Решение №
100 от 03.04.2018г. по касационно АХД № 10096/2018г. по описа на
Административен съд Велико Търново, тъй като при него жалбата е била подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и съдът отменя като незаконосъобразно решението на ОСЗ, гр. Велико Търново и връща административната преписка на ОСЗГ
за ново произнасяне съгласно дадени указанията, а не го обявява за нищожно.
В настоящия случай при повторното
разглеждане на делото съдът следва да изследва въпроса за подаването на жалбата
в срок като изясни въпроса за връчването на Решение № 1820В/28.09.2000г. на ПК
Велико Търново на адресатите му, евентуално узнаването му от жалбоподателката.
В случай, че приема жалбата за подадена в срок съдът следва да изследва въпроса
за законосъобразността на Решение № 1820В/28.09.2000г. на ПК Велико Търново и
съдбата на компенсаторните инструменти с оглед евентуално връщане преписката на ОСЗ – Велико Търново за решаване на въпроса по същество. Във връзка с това следва
да изследва и въпросът налице и е висящо производство по връщане на изплатеното
обезщетение, постановено с процесното Решение № 1820/28.09.2000 г., в резултат
на което наследниците на М.Е.са получили поименни компенсационни бонове на
стойност 3362 лева и са се разпоредили с тях в полза на трето лице. Необосновано
съдът се е позовал по отношение на това обстоятелство само на мотивите на
Решение № 12481/7.12.2021 г. по адм. д. № 8101/2021 г. на ВАС, без да изследва
това обстоятелство.
Според
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.
Доколкото липсва преценка относно допустимостта на жалбата, която подлежи на
проверка по реда на инстанционния контрол, то последиците на констатираната
недопустимост следва да се приравнят към последиците на порока съществено
нарушение на процесуални правила, като това е и касационното основание, което
обуславя отмяната на решението на въззивния съд. Нарушението е отстранимо при
ново разглеждане на делото, поради което, след отмяната на обжалваното решение,
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд,
при спазване на указанията дадени с настоящото решение.
При
този изход на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по исканията за
разноски в настоящото производство следва да се произнесе РС – Велико Търново при
повторното разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 596 от 20.05.2022г. по административно дело № 442/2022 по
описа на Районен съд Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.