Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 464

Гр.Габрово, 31.07.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли ............................................ през две хиляди и петнадесета година ............... в състав :

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря М.И. .................. и в присъствието на прокурора ...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 612 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Жалбоподателя „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, булевард „Владислав Варненчик” № 258, е атакувал Наказателно постановление №334, издадено на 17.12.2014 година от Председателя на ДКЕВР, с което за нарушение на т.3.5.2 от издадената на дружеството лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004г., на същото е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 20 000 лева, въз основа на чл. 206 ал.1 от ЗЕ. По съображения, изложени в жалбата и постъпило писмено становище, изготвено чрез процесуален представител, надлежно упълномощен от жалбоподателя по предвидения за това ред, същият е счел издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба, като застъпва становище за оставянето на последната без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна :

Жалбоподателя „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, е притежател на лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07, издадена на 13.08.2004 година от ДКЕВР София. Същата е давала възможност на дружеството да осъществява посочената дейност за срок от 35 години на обособена част от територията на страната, определена в приложение № 1 към нея, към която е спадала територията на гр.Габрово и региона.

На 17.03.2014г. длъжностни лица от ДКЕВР София и служители на РОЦ Горна Оряховица и Габрово извършили проверка в град Габрово за спазване на условията на издадената лицензия при осъществяването на дейността, свързана с разпределението на ел. енергия в посоченото населено място. При проверката, която е била проведена в рамките на регулаторен одит на дружеството лицензиант, е проверено техническото състояние на СТИ (средство за търговско измерване) в обект, находящ се на улица ”*******” № 38 в гр.Габрово. В рамките на проверката е бил извършен оглед на множество СТИ, находящи се на този адрес, между които и СТИ /електромер/ с фабричен № А *********, тип 5225Е /еднофазен/ на фирма AMPY, с пломба за първоначална метрологична проверка BG 05/2х-02(х-не се чете) от 2005г., производство от 2005г., принадлежащо на абонатен номер **********. За резултатите от нея е съставен КП № 138-З-Е-2/18.03.2014г., установяващ, че по време на проверката на длъжностното лице от ДКЕВР не е бил представен протокол за последната извършена метрологична проверка на СТИ. В приложената към протокола извадка от регистъра на съответните средства за измерване, поддържан от „Енерго-про мрежи” АД съгласно Раздел 6 от „Правилата за измерване на количеството електрическа енергия” за година на следваща метрологична проверка е била отразена 2011, водеща до заключение, че СТИ е било с изтекъл срок на последваща метрологична проверка. Заедно с това е отбелязано, че от проверяваното дружество е бил изискан не само протокол  за последна извършена метрологична проверка на СТИ, но и заявление за удължаване  срока за валидност на последваща проверка на електромери, използвани за комунални цели (в случай, че такова е било подадено до Българския институт по метрология), и заключение от последният във връзка с удължаването на този срок, като е отразено, че такива не са били представени не само за конкретния електромер, но и за всички проверявани такива.

След като е взел предвид констатациите и изводите, изложени на стр.157 и 158 от съставеният при регулаторния одит доклад № Е-Дк-169 от 12.05.2014г. приет с Решение № 67/12.05.2014г. по т.3 на ДКЕВР относно задължението на „Енерго-про Мрежи” АД да монтира, поддържа, отчита и контролира средствата за търговско измерване на електрическата енергия, констативния протокол № 138-З-Е-2/18.03.2014 и писмените доказателства към него, на 08.07.2014г. св. Г.В. е съставил против дружеството акт за установяване на административно нарушение (№ КРС-1053 от тази дата), тъй като е приел, че след като не е поддържало средството за търговско измерване с фабричен № А *********, тип 5225Е /еднофазен/ на фирма AMPY, с пломба за първоначална метрологична проверка BG 05/2х-02(х-не се чете) от 2005г., производство от 2005г., принадлежащо на абонатен номер **********, в съответствие с изискванията на чл.41 от Правилата за измерване на количеството ел. енергия, на 18.03.2014 година, в обект на ул.”*******” № 38 в гр.Габрово, дружеството е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл.206 ал.1 от ЗЕ.

Въз основа на надлежно съставеният и връчен акт за установяване на административно нарушение е издадено и посоченото по-горе НП № 334/17.12.2014г. на Председателя на ДКЕВР, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело. В същото е пояснено, че според т.3 Специални условия, т.3.5 Измерване на електрическата енергия, т. 3.5.2 от издадената лицензия № Л-130-07/13.08.2004г. лицензиантът е бил длъжен да поддържа СТИ на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството ел. енергия, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях; че (съгласно чл.41 от въпросните Правила) всички средства за търговско и контролно измерване са подлежали на първоначална и последващи проверки по реда на ЗИ, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване; че (според чл.26 ал.1 от ЗИ) контролът на средствата за измерване се извършва посредством : одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка; както и че съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ и обявявана в официалния бюлетин на агенцията. Посочено е, че съгласно Заповед № А-10 от 05.03.2010г. на Председателя на ДАМТН / Обн. ДВ бр.85 от 2011г./, последваща проверка на еднофазни електромери (какъвто е бил и този в процесния случай) е следвало да се извършва на период шест години. В обобщение на всичко изложеното до момента в НП е отразено, че в качеството на лицензирано дружество “Енерго Про Мрежи” АД е било длъжно да поддържа  средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна от потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, вкл. като предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху тях, тоест действия за подмяна на описаното по-горе СТИ и за извършване на последваща метрологична проверка на същото в определения срок, и че след като не е поддържало това СТИ според изискванията на чл.41 от съответните Правила, то е нарушило т.3.5.2 от издадената лицензия, и е осъществило състава на чл. 206 ал.1 от ЗЕ.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

 Разписката, приложена на л.61 от делото, съдържа отбелязване, което установява, че препис от обжалваното наказателно постановление е бил връчен на упълномощен представител от дружеството на 16.01.2015 година. Според поставените в жалбата щемпел и отразен Рег. № същата е постъпила при наказващия орган на 23.01.2015 година, или на последния ден от определеният с чл.59 ал.2 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл.84 от ЗАНН и чл.183 ал.2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на съответния препис. С оглед на изложеното и заради това, че е подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

За да бъде законосъобразно едно НП, преди всичко е необходимо да бъде законосъобразен самия акт за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. Същият, както и НП следва да притежават определени реквизити, отбелязани в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, но макар и да съществуват, за някои от тях не може да се приеме, че са съобразени с предвиденото от закона в конкретния случай. По начина, по който отразяват отнасящите се до нарушението фактически обстоятелства, актът и НП водят до заключение, че датата за извършване на нарушението е свързана с 18.03.2014 година, т.е. с деня за съставяне на констативния протокол, отразил резултатите от проверката на съответните СТИ, проведена през предходния ден. Датата за съставяне на констативния протокол обаче не е дата за извършване на нарушението. Последното е свързано с неизпълнение на задължение по издадената лицензия, което е в зависимост  от предписание за извършване на нормативно определено по своето съдържание действие (представяне на конкретното средство за търговско измерване на последваща метрологична проверка) до изтичане на законово регламентиран (шестгодишен) срок, за който /поради липсващите данни за конкретната дата от 2005 година, на която СТИ е преминало на първоначална метрологична проверка/ се налага извод, че е възможно да бъде свързан /най-късно/ с 01.01.2011г. - при метрологична проверка, датираща от 01.01.2005г., или с последния ден (31 декември) на календарната 2011г., ако въпросната първоначална проверка на СТИ е била извършена на 31.12.2005 година. Следователно, ако изобщо може да се говори за нарушение, което в случая произтича от неизпълнение на посоченото конкретно задължение в определен срок, то ще бъде осъществено (под формата на бездействие) с изтичането на крайния срок, до който е следвало да бъде осъществено дължимото поведение, като датата на това правопораждащо събитие ще се свърже с началото / първи януари / на 2011 година /ако става въпрос за първата възможност/ или края / тридесет и първи декември / на календарната 2012 година - при втората от тях. Започналото от тези две дати бездействие, което / от аспект на неизпълненото задължение във връзка с представянето на СТИ на последваща проверка / е съществувало не само към датите за съставяне на акта за установяване на нарушението и издаване на НП за него, но и по време на производството, образувано за разглеждане на подадената жалба пред съда /вж. писмо Изх. № 57-00-458/08.07.2015г. на БИМ, приложено на л.231 от НАХД № 612/5015г. / не би могло да причисли нарушението към категорията на т.нар. „продължени” такива. Преди всичко това е така, тъй като нарушенията от този вид предполагат бездействие, чрез което деецът осъществява непрекъснато състава на нарушението през определен период от време, като създава по този начин едно трайно състояние, продължаващо до неговото прекратяване, а случаят очевидно не е бил такъв.

От изложеното до момента следва да се заключи, че актът за установяване на административното нарушение е съставен след изтичане на предвидените от закона давностни срокове за това. В конкретния случай приложение ще намери общата разпоредба на чл.34 ал.1 от ЗАНН, която / при отчитане на двете възможности за датата на нарушението /, сочи, че към нея последното не е попадало в специалните хипотези, уредени с чл.34 ал.2 от ЗАНН / в редакцията по ДВ бр.77/2011г. /, които са се характеризирали с по-големи по продължителност срокове от тези в общата разпоредба. Направеният извод се извлича от обстоятелството, че измененията на тази норма / Обн. в ДВ бр.54/2012г. /, включващи (освен нарушенията по останалите закони и подзаконовите нормативни актове по прилагането им) и тези по Закона за енергетиката /към който спада и това по обжалваното НП/, са влезли в сила на 17.07.2012 година, в един последващ период. Сроковете по чл.34 от ЗАНН имат давностен характер /съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТП № 1 от 27.02.2015г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС /, поради което уреждащите ги норми са материалноправни и като такива имат действие само занапред. С оглед на това същите не биха могли да имат приложение към по-ранните дати за извършване на нарушението и за издаване на акта за него, още повече че подобно тълкуване би противоречало и на указаното с чл.3 ал.2 от ЗАНН, той като от аспект на основанията за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството и по-големите по размер срокове за това, внесените изменения в чл.34 ал.2 от ЗАНН с ДВ брой 54/2012г. представляват по-неблагоприятен за нарушителя закон. Като не е съобразил изложеното, и е образувал производството за извършеното нарушение след изтичане на давностните срокове за това, наказващия орган е допуснал особено съществено нарушение на административно-производствените правила, което е довело до незаконосъобразност на НП по същество. Тъй като естеството на допуснатото нарушение е такова, че налага безусловна отмяна на НП, съдът намира, че не следва да обсъжда останалите възражения по съществото на спора, които се поддържат в подадената жалба. Те биха имали значение само при законосъобразното съставяне на акта за установяване на нарушението, което изискване не е било изпълнено в настоящия случай.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, и че като такова следва да се отмени. Предвид естеството на това решение приема, че направените по делото разноски / в размер на 26 лева / във връзка с пътните разходи / присъдени с протоколно определение от 30.06.2015г. / на св. Д.М.Г. за пътуването му с автобусен транспорт от гр.Хасково до гр.Габрово и обратно на посочената дата, следва да бъдат оставени в тежест на държавата, съгласно приложимата съдебна практика – ТР № 3/08.04.1985г. по н.д. 98/1984г. на ОСНК, и указаното по чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.190 ал.1 от НПК.

Воден от горното, и на основание чл.63 ал.1 пр.3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 334/17.12.2014г. на Председателя на ДКЕВР, с което за нарушение на т.3.5.2 от издадена от ДКЕВР Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004г., на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, булевард „Владислав Варненчик” № 258, е била наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 20 000 / двадесет хиляди / лева – на основание чл.206 ал.1 от ЗЕ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Направените по делото разноски, възлизащи на сума от 26 /двадесет и шест/ лева, ОСТАВАТ в ТЕЖЕСТ на ДЪРЖАВАТА, на основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.190 ал.1 от НПК.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................