Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1865
гр. Пловдив, 16.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5608/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 2758713,
издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който Ф.Б.Д., ЕГН: **********, е санкциониран
с административно наказание ГЛОБА в размер на 300.00 лева за нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Ф.Д., оспорва законосъобразността на обжалвания ел. фиш и моли
същият да бъде отменен.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на така
депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
От фактическа страна се установява следното:
На 15.05.2019 г. в 04.05
часа, на АМ „Тракия“, км. 118+425 в посока град София, е било
заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „Ауди А8“ с рег. № ...,
установено със стационарна
система „Sitraffic Lynx ERS 400“, като при разрешена скорост от 140 км/ч. е установена скорост от 176 км/ч., след отчитане на толеранс
на измерената скорост от 3 % или превишение на разрешената скорост с 36 км/ч. По делото е установено, че
собственик на горепосоченото МПС е Ф.Б.Д., срещу когото бил издаден процесния
ел. фиш, с който за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, е била наложена глоба в
размер на 300 лева.
Тази фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените
доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с
доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и
непротиворечиви.
Горната
фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно
средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място –
90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а според ал. 2 когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Безспорно от доказателствата по делото се
установява,че в случая жалбоподателят не
е изпълнил задължението си на процесното място и време да управлява
конкретното МПС с не повече от 140 км/ч,
доколкото скоростта на движение на МПС е била превишена с 36 км/ч. Съгласно
посочената за санкционна норма, а именно
чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП предвижда, че за превишаване на разрешената
скорост, извън населено място от 31 до 40 км/ч, е предвидена глоба в размер от
300 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка
Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният
номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения
за това в закона ред. Спазена е и процедурата по издаването на ел. фиш. Съгласно
чл. 189 ал. 4 ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш
се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Що се касае до непосочването на издателя на електронния фиш, както и
неговата длъжност и съответно неполагане на подпис от същия не представляват
нарушение на административно процесуалните правила при провеждане на
административното производство по установяване на подобно нарушение и налагане
на санкция. В ЗДвП не е предвидено, че издателят на електронния фиш следва да
се посочи като длъжност и да положи подпис, за да се преценява авторството на
постановения административно наказателен акт. С оглед разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП изискуем реквизит в тази насока е единствено данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението. Що се касае до датата,
според § 6, т. 63 ДР ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Идентично определение,
дава и нормата на § 1 ДР ЗАНН. Посочените, в цитираните норми характеристики на
електронния фиш, предпоставят неговата валидност не само без подпис, но и без посочване
на дата на издаване. Фишът материализира обработени данни, получени от
техническо средство, като датата на издаване не е предвиден с процесуална норма
елемент. Това е така, защото последиците от издаването му са свързани с датата
на връчване. Съществени елементи са датата и мястото на извършване на
нарушението, както и фактите, въз основа на които се прави извод, че е извършено.
По този начин правото на защита е гарантирано. Гарантирана е и възможността да
бъде извършена преценка за законосъобразността на този акт. Горното обосновава
извода, че липсата на изрично посочване на датата, място и автор на ел. фиш, не
обуславят неговата порочност.
Правилно е било преценено и че за
процесното нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя. В тази връзка следва да се
посочи, че по делото не са налице данни процесното МПС да е било управлявано от
друго лице, различно от неговия собственик, но така или иначе от страна на
жалбоподателя не са представени доказателства да е спазил процедурата по чл.
189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност в самия ел. фиш. Съгласно цитираната норма при издаден електронен фиш, собственикът на
заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В
процесния случай липсват доказателства, жалбоподателят да е
представил Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което
да обоснове отпадане на отговорността си. Последното от своя страна обуславя
извода, че правилно същият, като собственик на процесното МПС, с което е било
извършено нарушението, е бил привлечен към отговорност.
В тази връзка следва да се посочи, че
съдът оценя като неоснователно възражението за неправилно ангажиране на
отговорността на жалбоподателя, тъй като МПС се е управлявало от неговата
приятелка, което в случая се явява ирелевантно за процедурата при липса на
депозирана в срок декларация. Без значение за съставомерността на нарушението
се явява и обстоятелството, че жалбоподателят е неправоспособен водач,
доколкото последното не го лишава от фактическа възможност да управлява МПС, в
това число да извършва нарушения от рода на процесното. В тази връзка е без
значение и непредставянето по преписката на Справка за нарушител/водач, от
която да се установи дали жалбоподателят е или не е правоспособен водач и
поради тази причина и съдът не е изисквал такава.
В случая са налице всички кумулативно
предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност
на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено със стационарна
система „Sitraffic Lynx ERS 400“,
представляващо
система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен
тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл.
189, ал. 4 ЗДвП реквизити, като в същия
точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на деянието: 15.05.2019
г. в 04.05 часа, на АМ „Тракия“, км. 118+425 в посока град София, е било
заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „Ауди А8“ с рег. № ...,
установено със
стационарна система „Sitraffic Lynx ERS 400“, като при разрешена скорост от 140 км/ч. е установена скорост от 176 км/ч., след отчитане на толеранс
на измерената скорост от 3 % или превишение на разрешената скорост с 36 км/ч. Изрично е посочена
нарушената правна норма чл. 21, ал.1 ЗДвП. Посочени са и правните признаци на
нарушението: при разрешена скорост 140 км/ч. е допуснато наказуемо превишение
на скоростта от 36 км/ч.
Изложената
в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложената по
административната преписка фотоснимка.
В тази връзка следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя
възражението, че същата се явява негодна да удостовери, че нарушението е
извършено именно от автомобила, собственост на жалбоподателя, тъй като от
същата видим е единствено рег. № на автомобила, доколкото регистрационните
номера на МПС са уникални и в случая не се създава съмнение за идентичността на
заснетото МПС. От приложената по делото Справка за собственост пък е видно, че
собственик на МПС с посочения рег. № е именно жалбоподателят.
В
електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира
отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2,
т. 4 ЗДвП.
Наложеното
наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, като
предвидената в закона глоба е в
абсолютно установен размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а
не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което
приложение не може да намери и разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
Поради горните
мотиви, Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2758713, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който Ф.Б.Д., ЕГН:
**********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 300.00
/триста/ лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК