О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VIII въззивен състав, в закрито съдебно заседание на
петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕНИЯ ЩЕРЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дончева в.н.ч.д. № 3909 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба с
вх. № 1050162 от 24.07.2019 г., подадена от адв. Л.В.в качеството му на защитник
на Д.Д.М., срещу определение от 10.07.2019 г. по н.о.х.д. № 8129/2016 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101-ви състав, с което по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК районният съд допълнително се е произнесъл по
въпроса за разноските, като на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК
е осъдил Д.Д.М., ЕГН: **********, да заплати на частния обвинител В.И.К., ЕГН: **********,
направените от него в хода на първоинстанционното производство разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на сумата от 4000.00 /четири
хиляди/ лева, ведно със сумата от 5.00 /пет/ лева, за служебно издаване на
изпълнителен лист. С определението на първоинстанционния съд е оставена без
уважение молбата на адв. Г.Л.– повереник на частния обвинител в частта, с която
се иска в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита, осъществени в хода на въззивното
производство по делото.
Срещу така постановения съдебен акт е
подадена горепосочената частна жалба от адв. Владимиров в качеството му на
защитник на Д.Д.М., в която е наведен довод за неправилност на атакувания
съдебен акт. В подкрепа на този довод се изтъква, че присъдената сума в размер
на 4000.00 лева, представляваща направени в хода на производството разноски за
адвокатско възнаграждение от страна на частния обвинител по делото, е
прекомерна. Освен това се твърди, че по делото липсват доказателства за
заплащане на разноски в такъв размер, както и че въпросът за разноските не
следва да се решава в настоящото производство по делото, а евентуално да се
постави за решаване в друго съдебно производство или пред застрахователя на
виновния водач - Д.Д.М., доколкото към датата на пътното-транспортно
произшествие същият е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Препис от частната жалба е връчен на
другите страни, като в законоустановения срок е подадено писмено възражение от
адв. Л.- процесуален представител на частния обвинител В.И.К., с което се
изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. В подкрепа на
това становище се сочи, че за разлика от ГПК в НПК не е налице разпоредба,
която да дава възможност за намаляване на претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, както и че по н.о.х.д. № 8129/2016 г. на
Софийски районен съд е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между частния обвинител В.К.и адв. Л., който съдържа надлежно
отбелязване, че сумата от 4000.00 лева действително е заплатена като адвокатско
възнаграждение на адв. Л., поради което договорът има значението на разписка за
извършеното плащане. В допълнение се посочва, че като е присъдил направените от
страна на частния обвинител разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
4000.00 лева, районният съд е процедирал в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК, още повече, че по делото е направено изрично искане за присъждане на
разноските от страна на повереника на частния обвинител.
Редом с изложените съображения за
неоснователност на подадената частна жалба, от името на В.И.К. е направено
искане за присъждане на сумата от 200.00 лева, представляваща направени във
връзка с подадената частна жалба разноски за адвокатско възнаграждение. Като
приложение е представен договор за правна защита и съдействие.
Софийски
градски съд, като взе предвид подадената частна жалба и направеното писмено
възражение, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, приема за
установено следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за
това лице и в законоустановения срок.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна, поради следните
съображения:
От доказателствата по делото се
установява, че срещу Д.Д.М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, по повод на което е образувано н.о.х.д. № 8129/2016 г. на
Софийски районен съд, наказателно отделение, 101-ви състав. Производството по
делото е приключило с присъда от 25.01.2018 г., с която Д.М. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 78а от НК е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба“ в размер на 2000.00 лева и на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3,
пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца. С присъдата на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М. е осъден да заплати, направените
по делото разноски, представляващи възнаграждения за вещи лица в размер на
1568.84 лева, както и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По повод въззивна жалба, подадена от
защитника на подсъдимия е образувано в.н.о.х.д. № 4654/2018 г. на Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VII въззивен състав, производството по което е
приключило с решение № 206 от 27.02.2019 г., с което първоинстанционната
присъда е изменена, като на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е признат за
невиновен и оправдан в това да е нарушил разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, а в
останалата част присъдата е потвърдена и съответно е влязла в сила на
27.02.2019 г., поради което делото е върнато на Софийски районен съд.
С вх. № 31098 от 07.03.2019 г. е
подадена молба от адв. Л.като процесуален представител на В.И.К. – частен
обвинител по делото, с която е направено искане за изменение на въззивното
решение в частта за разноските и за присъждане в негова полза на сумата от
4000.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, за което се твърди, че е направено своевременно искане и са
представени доказателства. Претендира се също присъждане на основание чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в производството по в.н.о.х.д. 3 4654/2018 г. на
Софийски градски съд.
По естеството си подадената молба за
изменение на решението в частта за разноските представлява молба за произнасяне
с допълнително определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, предвид
влязлата в сила присъда, поради което същата е изпратена по компетентност на Софийски
районен съд. Районният съд се е произнесъл по тази молба с обжалваното
понастоящем определение, като е уважил искането за присъждане в полза на
частния обвинител на направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 4000.00 лева, ведно със сумата от 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист и е оставил без уважение искането на адв. Л.за присъждане на
адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗАдв.
Като е процедирал по описания начин,
първоинстанционният съд е правилен съдебен акт и в съответствие със закона е
присъдил в полза на частния обвинител сумата от 4000.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като ги е възложил в
тежест на Д.М..
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
граждански ищец, ако са направили такова искане, а съгласно чл. 190, ал. 2 от НПК за присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния
съд.
Конкретният случай попада именно в тази
хипотеза, тъй като с влязлата в сила на 27.02.2019 г. присъда по н.о.х.д. №
8129/2016 г. на Софийски районен съд, подсъдимият Д.Д.М. е признат за виновен
по повдигнатото му обвинение и от страна на повереника му изрично е направено
искане за присъждане на разноски (видно от протокол от проведеното на
13.02.2019 г. открито съдебно заседание по в.н.о.х.д. № 4654/2018 г. на
Софийски градски съд /л. 36/). От материалите по делото се установява също
така, че в хода на първоинстанционното производство по делото, повереникът на
частния обвинител е представил договор за правна защита и съдействие № 0308140
/л. 22 от н.о.х.д./, в който изрично е отбелязано, че е за процесуално
представителство и съдействие на частния обвинител В.К.по н.о.х.д. № 8129/2016
г. на Софийски районен съд, наказателно отделение, 101-ви състав, както и че е
договорено авансово плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4000.00
лева, което е посочено, че е заплатено в брой в деня на подписване на самия
договор. При това съдържание на договора за правна защита и съдействие и с
оглед задължителните указания на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г.
от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, следва да се приеме,
че тези разноски действително са направени, а договорът за правна защита и
съдействие се явява документ, удостоверяващ извършването на плащането. Съгласно
посоченото тълкувателно решение, когато е договорено заплащане по банков път,
то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото, тъй като в този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила
адвокатското възнаграждение. С оглед на това, при съобразяване на разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 от НПК, в конкретния случай в полза на частния обвинител В.И.К.
се следва сумата от 4000.00 лева, тъй като в този размер възлизат реално
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с
производството по делото, а заплащането на тази сума следва да бъде възложено в
тежест на Д.Д.М..
По повод становището на частния
жалбоподател за прекомерност на присъдените разноски, следва да се обърне
внимание, че в наказателното производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
предвиждаща възможност за намаляване на претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, не може да бъде прилагана. Това е така, тъй
като НПК предвижда възможност за субсидиарно прилагане на ГПК единствено
относно реда за разглеждане на гражданския иск, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК,
но не и по въпроса за произнасянето и присъждането на разноски в производството
по наказателни дела. Последният въпрос не съставлява част от реда за
разглеждане на гражданския иск, а възниква за решаване едва след произнасянето
на съда по основателността на исковата претенция и е последица от това
произнасяне. Ето защо, няма как да се приеме, че на основание чл. 88, ал. 1 от ГПК в наказателното производство може да се прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК и на
това основание съдът да намалява размера на претендирано адвокатско
възнаграждение. При положение, че към
настоящия момент законът не овластява наказателния съд с подобно
правомощие, то няма как такова правомощие да бъде упражнено. Касае за
законодателна празнота, която не би могла да бъде преодоляна от съда чрез
анализ и тълкуване на процесуалните норми, а единствено от законодателя чрез
иницииране на законови изменения и допълнения.
В допълнение на изложеното, частният
жалбоподател следва да има предвид, че в чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е
предвиден специален процесуален ред за допълнително произнасяне по въпроса за
разноските, в случай, че съдът е пропуснал да се произнесе с крайния съдебен
акт по съществото на делото, като включително е осигурил възможност за
реализиране на инстанционен контрол по отношение на това произнасяне, от която
процесуална възможност частният жалбоподател се ползва понастоящем.
По
тези причини, подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, както правилно е сторил първоинстанционният съд.
Направеното в писменото възражение
искане на частния обвинител В.К.за присъждане в негова полза на разноски в
размер на 200.00 лева, които се твърди да са направени във връзка с настоящото
производство е неоснователно. Основният аргумент в тази насока е, че
производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, съответно въззивното частно производство
по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК е предвидено от законодателя
като възможност за допълнително произнасяне на съда по въпроса за разноските,
по който поначало се дължи произнасяне с крайния акт в производство по
съществото на делото. Въпросът за разноските е частен въпрос, който възниква в
хода на същинското производство по делото, поради което при проверката относно
законосъобразното му решаване е недопустимо да се присъждат разноски, тъй като
НПК допуска това единствено във връзка с процесуалната защита и съдействие,
реализирана в хода на същинското производство, като поставя присъждането на
разноски в зависимост от извода за основателност, съответно неоснователност на
повдигнатото обвинение.
По
тези съображения въззивният съд намира за неоснователно искането на В.К.за
присъждане на разноски, свързани с настоящото частно производство, поради което
същото следва да бъде оставено без уважение.
По тези мотиви, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, VIII
въззивен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.07.2019 г.
по н.о.х.д. № 8129/2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
101-ви състав, с което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК Д.Д.М., ЕГН: **********, е осъден да
заплати на В.И.К., ЕГН: **********, сумата от 4000.00 /четири хиляди/ лева,
представляваща направени в хода на същинското производство по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, ведно със сумата от 5.00 /пет/ лева,
представляваща такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.И.К. за
присъждане на разноски, направено в писмено възражение с вх. № 1056435 от
28.08.2019 г., подадено от адв. Георги Л..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.