№ 28563
гр. София, 14.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110159535 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите ГПК.
Образувано е по искова молба на Й. А. Б., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, .... против А. Б. Б., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, ...., тел. .... за прекратяване на сключения между
стрА.те граждански брак на основА.е чл. 49, ал. 1 СК поради дълбоко и
непоправимо разстройство.
В срока по чл. 131 ГПК не ответникът депозира писмен отговор.
Представените с исковата молба писмени доказателства с необходими,
относими и допустими. Искането ищеца за допускане на събиране на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане е
необходимо, относимо и допустимо. Искането за допускане на разпит на втори
свидетел е неоснователно, като такъв може да бъде допуснат при условията на
чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Така мотивиран и на основА.е чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на стрА.те за допускане
събиране на гласни доказателства чрез разпит на втори свидетел при
режим на довеждане.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца.
УКАЗВА на стрА.те, че при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК
1
определението за допускане до разпит на втори свидетел може да бъде
ревизирано от съда.
ОПРЕДЕЛЯ срок до първото съдебно заседА.е за осигуряване на
свидетелите при режим на довеждане на основА.е чл. 158 ГПК.
При неосигуряване в срок до първото съдебно заседА.е на свидетеля
съдът ще счита, че събирането на гласни доказателства чрез разпита му е
съмнително и делото ще се гледа без него на основА.е чл. 158 ГПК..
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
родствени връзки и гражданско състояние на стрА.те (деца и брак), както и за
адресна регистрация на ответника.
УКАЗВА на ищеца, че явяването му в първото заседА.е по делото е
задължително, като при неявяването без уважителна причина производството
по делото ще бъде прекратено на основА.е чл. 321, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА делото за 13.11.2024 г. от 13.05 часа, за когато да се
призоват стрА.те.
Препис от определението да се връчи на стрА.те.
Съобщава на стрА.те проекта на доклада по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Правна квалификация на предявените искове:
Предявен е иск с правно основА.е чл. 49, ал. 1 СК.
Разпределение на доказателствената тежест:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
страна на ищеца, че бракът му с ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен, като докаже твърденията за положителни в исковата молба, довели
до това състояние на брачната връзка (фактическа раздяла от повече от 2
години, поради често продължително и безпричинно отсъствие с дни от
семейното жилище на ответницата и постоянно избухване).
В брачния процес ищецът следва да изчерпи всички основА.я за дълбоко
и непоправимо разстройство на брака.
УКАЗВА на ищеца, на основА.е чл. 40 ГПК, че ако живее в чужбина или
замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат,
ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основА.е чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
2
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
В случай че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения
ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседА.е, както и че при постигане на
споразумение за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа
по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по взаимно съгласие и
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседА.е, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на
стрА.те, че при останалите два начина за уреждане на спора – медиация
и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помирение
помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване
на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на стрА.те, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага стрА.те да постигнат
споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
стрА.те във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство,
но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
огрА.чените ресурси на съдебната институция, а стрА.те са в състояние да
го определят;
• доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата,
ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
• поверителна - никой друг, освен стрА.те и медиатора, не узнава
споделеното от стрА.те по време на провеждането й;
• свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
3
помощта на медиатор стрА.те могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или
част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързА. от типичните за
съдебното производство формални критерии и предписА. рамки на намеса в
техните отношения;
• взаимоизгодна и за двете стрА. - при медиацията стрА.те могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, стрА.те са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
• спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
стрА.те, а в случай на необходимост стрА.те могат да получат експертно
мнение по спорни въпроси, изискващи специални знА.я.
Ако стрА.те не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство.
Указва на стрА.те, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на стрА.те, че могат да ползват услугите и на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за стрА. по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координатора на Програма ”Спогодби” стрА.те могат да се обърнат към
Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4