Р Е
Ш Е Н
И Е № 104
гр. Силистра, 15.10.2021 г
.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският административен съд, в
публично заседание на седми октомври, две хиляди двадесет и първа година в
състав:административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна
Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 130 по описа за 2021 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 7 от закона за семейните помощи за деца/ЗСПД/.
Образувано е по жалба на бежанка Р.Ш.М.Ф.
с ЛНЧ:********** с постоянен адрес и живуща *** против Заповед № ЗСПД/Д-СС/1564
от 14.06.2021 г. на Директора на ДСП-Силистра, с която е постановен отказ да се
предоставя месечна помощ за отглеждане на две деца, постоянно пребиваващи и
отглеждани в Р България.
Въвеждат се
оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на
материалния закон. Жалбоподателката, на която е признат статут на „бежанец“, се
ползва с всички права на гражданин на Р България, поради което за нея е
приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 от закона за убежището и
бежанците /ЗУБ/, приравняваща по права бежанците с българските граждани. Претендира
се за отмяна на отказа и за присъждане на разноски.
Ответникът,в писмен
отговор и чрез процесуален представител юрисконсулт З., счита жалбата за
неоснователна и моли за отхвърлянето й. Представя и писмо от горестоящо
длъжностно лице-заместник изпълнителен директор на АСП, с отговор по настоящия
казус, от което се извлича становище, че по принцип „бежанците“ се третират
като български граждани, но същите не били включени в обхвата на закона за
социалните помощи за деца /ЗСПД/. Подразбира се теза, че нормативната уредба на
закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ не следва да се прилага спрямо бежанки, отглеждащи
деца на територията на Р България. Това било така, тъй като, според изразеното
становище, в ЗСПД било необходими изрично да се пресъздаде текстът от ЗУБ,
който ясно да предписва, че правоимащи са и „бежанци“,за да няма съмнение, че
нормативният текст на закона за убежището и бежанците – чл. 32 от ЗУБ, се
прилага и в правоотношенията за социалните помощи за деца.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК доказателствата по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
Административното
производство е образувано със заявление-декларация от 01.06.2021 г., подадено
от жалбоподателката, за отпускане на месечни помощи за отглеждане на две деца
съгласно чл. 7 от закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Декларирани са
следните правно-значими обстоятелства: семейно положение –„омъжена“, не е
пенсионер, гражданин е на Сирийска арабска република, децата са имунизирани, отглеждат
се на територията на Р България и семейството живее постоянно в Р България;
Към заявлението-декларация са
приложени: медицински удостоверения, актуални за съответния период, удостоверение
за сключен ислямски брак; Решение № 309 от 31.01.2018 г. на Държавна Агенция за
бежанците при МС на Р България, с което на жалбоподателката се предоставя
статут на бежанец, доказателства, удостоверяващи декларираните и посочени
по-горе обстоятелства за дохода на семейството, осигуровките и др.
Водещият производството орган е
преценил, че заявителката няма право на претендираната помощ, тъй като не е
българска гражданка. Счита, че спрямо нея не се следва право на помощ, дължимо
за български гражданин, тъй като е оправомощаващите норми на чл. 7 от ЗСПД се
отнасяли само за чужди граждани, но ако в специален закон се предвижда изплащането
на такава помощ, какъвто специален закон липсвало в случая. Като правно
основание се позовава на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, съгласно който „право на семейни
помощи за деца имат и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават
и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е
предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България
е страна.“
Със заповед № ЗСПД/Д-СС/1564
от14.06.2021 г. е бил постановен отказ с мотив: „помощта се отказва на
основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като г-жа Ф. е сирийска гражданска със
статут на бежанец, а право на семейни помощи за деца имат чужди граждани, за
които друг закон или международен договор предвижда изплащането на семейни
помощи за деца.
Въз основа на така установените
факти, съдът извежда следните правни изводи:
Оспореният акт е издаден от
материално компетентен орган – Директора на Д “СП“-Силистра /чл. 10, ал. 4 от
ЗСПД/. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на
компетентност.
Оспореният административен акт е
издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити на административен
акт.
Мотиви за отказа се извличат и от
документите, комплектовани в административната преписка, от които става ясно,
че причина за отказа е обстоятелството, че заявителката е чужда гражданка, която
няма право на помощ, тъй като специален закон или международен договор не
предвиждат процесните заявени права. Изложените мотиви дават възможност да се
извърши съдебен контрол за законосъобразност според фактическите обстоятелства,
счетени за относими от административния орган. Не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на установената форма.
Проверка за отменително основание
по чл. 146, т. 3 от АПК - съществено нарушение на
административно-производствените правила:
Този критерий за
законосъобразност изисква административният орган да събере и прецени всички
фактически обстоятелства, съставляващи материални предпоставки в хипотезата на
приложимата норма, възведена в чл. 5а от ЗСПД, като в процесния случай те са
тези, включени в цитираната норма на чл. 7 от ЗСПД: семействата, които
отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в страната, при условие,че детето:
1.
не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето
2. (изм. – ДВ,
бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) редовно посещава подготвителните
групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително
предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради
здравословното му състояние;
3. до завършване
на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава
училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
4. има направени
всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и
здравословното му състояние;
5. живее
постоянно в страната.
Административният орган е установил, че
заявителката е със статут на бежанка,че отглежда децата си в страната.
По делото няма данни за изчислен
средномесечен доход на член от семейството, който да се прецени спрямо този по
чл. 4 от ЗСП.
Проверка за материална незаконосъобразност на оспорения
акт по чл. 146, т. 4 от АПК - налице ли е законосъобразен правен извод, че
заявителката няма право на претендираната помощ поради това, че спрямо нея, в
качеството й на чужденка, не са приложими разпоредбите на чл. 7 от ЗСПД,
приравняващи правата й към тези на българските граждани. Според
административния орган налице е хипотезата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, изискваща
изрично нормативно предвиждане за семейно подпомагане в друг закон или
международен договор спрямо семейства на чужди граждани.
От правна страна следва да се отбележи следното:
жалбоподателката е със статут на бежанец и се ползва от всички права на
българските граждани. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
32а, ал. 1 от закона за убежището и
бежанците,съгласно която чужденец с предоставен статут на бежанец има правата и
задълженията на български гражданин. Претендираното право на помощ не се
включва в отрицателните предпоставки по чл. 32, ал. 1 от същия закон.
Разпоредбата на цитираната от административния орган чл. 3, т. 5 от ЗСПД се
отнася за чужденци, които не са със статут на бежанец, а заявителката е
бежанка, поради което, както бе споменато по-горе, се ползва с всички права на
български гражданин. Между ЗУБ и
ЗСПД не е налице противоречие и нормативната уредба, касаеща заявителките майки
бежанки се прилага особено належащо в правоотношенията по повод на семейните им
помощи по чл. 7 от ЗСПД.
Решението на
ответника за отказ поради неравно третиране на бежанец спрямо български
гражданин е дискриминационно по признака „произход“. То противоречи и на
Конституцията, прокламираща равни права за всички българи, респ. и за тези,
чиито статут законът е приравнил на този на българи.
Настоящият
състав на съда намира за удачно да обърне внимание на администрацията на
следната логическа връзка, провокирана от непоследователните мотиви в
оспорвания отказ: след като администрацията признава, че заявителката е бежанка
и на нея се признават всички права на български гражданин, то заявителката не
следва да се третира като чужда гражданка, за която следва да е налице
специален нормативен акт или международен договор, който да предвижда право на
помощи /така както се изисква в цитираната от ответника разпоредба на чл. 3, т.
5 от ЗСПД/.
Изричната препратка по чл.32а,ал.1 от ЗУБ разширява обхвата
на хипотезите по 7 от ЗСПД и придава на заявителката качеството на правоимаща
като жена-българска гражданка.
В заключение, оспореният акт се явява
материално незаконосъобразен. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 4
от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби.
Целта на закона не е спазена, предвид установената
материална незаконосъобразност на оспорения акт. Налице е отменително основание
по чл. 146, т. 5 от АПК - неспазване целта на закона.
В обобщение, оспорването се явява
основателно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да се
отмени. Тъй като естеството му не позволява съдът да замести отменения отказ,
преписката следва да се върне за ново произнасяне с преценка за обстоятелствата
по чл. 4 от ЗСПД – размер на правнозначимия доход при спазване на
задължителните указания за прилагане на материалния закон чрез уважаване на
заявлението.
Предвид изхода на спора основателно се
явява искането за разноски в размер на 120 лева, удостоверени като платени в
брой за адвокатска помощ и представителство /л. 3/.
На основание чл. 174 от АПК, във вр. с чл.
57, ал. 4 от АПК, при отмяна на оспорения акт, съдът определя 7-дневен срок за
произнасяне на органа по първоначалното заявление.
На основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД /Нова –
ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ решението на административния
съд е окончателно.
Въз основа на гореизложеното, съдът
ОТМЕНЯ по оспорване на Р.Ш.М.Ф.
с ЛНЧ:********** с постоянен адрес и живуща *** Заповед № ЗСПД/Д-СС/1564 от 14.06.2021
г. на Директора на ДСП-Силистра, с която е постановен отказ да се предостави
месечна помощ за деца по заявление № 1564 от 01.06.2021 г. по чл. 7 от ЗСПД
поради противоречие с материалния закон.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Силистра за ново произнасяне по заявлението чрез
уважаване на заявлението в 7-дневен срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ - Силистра
да заплати на Р. Ш. М.Ф. с ЛНЧ:**********
с постоянен адрес и живуща *** разноски по делото в размер на 120 /сто и
двадесет / лева.