О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 08.01.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 08.01.2020
година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря …………. и в
присъствието на прокурора ………… разгледа докладвано от съдия Бишуров АНД № 572 описа на съда за 2019 год., като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143
и чл.144 от АПК и във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 58/03.01.2020г. на П.М.В. ***,
ЕГН **********, подадена чрез адв.К.А. от САК – надлежно уполномощен да
представлява В. в качеството й на жалбоподател против ЕФ Серия К, № 2496476 на
ОД МВР-Пазарджик – отменен с решение на въззивната инстанция. С подадената
молба се иска допълване на постановеното по делото съдебно решение от въззвната
инстанция, като бъдат присъдени направените от жалбоподателя В. съдебно-деловодни
разноски с оглед последните изменения и допълнения на нормата чл.63 от ЗАНН,
обн. в ДВ бр. 94/2019 година. Сочи се, че по воденото АНП жалбоподателят В. е
направила разноски в общ размер от 530 лева, от които: 300 лева – адвокатско възнаграждение
за обжалване на посочения ЕФ и процесуално представителство пред въззивната
инстанция; 200 лева за подаване на частна жалба до АС-Пазарджик срещу
определение на ПзРС от 26.03.2019г., с което производството е било прекратено и
30 лева ДТ, платена по сметка на АС-Пазарджик във връзка с подадената частна
жалба.
За да се произнесе по формулираното в молбата искане съдът
взе предвид следното:
С Решение № 699/04.12.2019 год. по АНД № 572/2019г. ПзРС е
отменил издаденият против жалбоподателят В. ЕФ Серия К, № 2496476 на ОД
МВР-Пазарджик като незаконосъобразен.
Това решение е било съобщено на жалбоподателя, чрез
пълномощника адв.А. на 17.12.2019г.
Срокът за неговото обжалване е 14-дневен, като за жалбоподателят е
изтекъл на 31.12.2019г. – работен ден. С оглед на това искането за допълване на
решението е направено в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, а именно в срока за
обжалване на решението, доколкото горецитираната норма е субсидиарно приложима
в настоящото АНП по силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 и чл.144 от АПК.
Искането
обаче е неоснователно.
Действително
с допълнението на чл.63 от ЗАНН
/обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г / е създадена нова ал.3, според която в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. На основание чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България разпоредбата е влязла в сила три
дни след обнародването, т. е. считано от 03.12.2019 г., когато е станала част
от действащото ни право. Доколкото съгласно чл.14, ал.1 от
ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение и то с изрична разпоредба, каквато в случая не е налице, въведеният
едва с чл. 63, ал. 3
от ЗАНН институт на разпределяне на отговорността за разноски в АНП
следва да се прилага само занапред. При това положение жалбоподателят В.
принципно би имала право на овъзмездяване съгласно 143 от АПК
вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, но само за направените разноски единствено пред въззивната
инстанция, доколкото нейното решение е било постановено на 04.12.2019г., т.е.
един ден след влизането в сила на допълнението на чл.63 ал.3 от ЗАНН. Ето защо искането
за присъждане на разноски в размер на 200 лева - за подаване на частна жалба
пред касационната инстанция и 30 лева – внесена ДТ по сметка на касационната
инстанция за разглеждането на частната жалба, не може да бъде уважено поради
липса на действащ закон за присъждането на тези разноски. Още по-малко тези
разноски могат да бъдат присъдени от въззивната инстанция, доколкото не са
направени пред нея, а пред касационната.
Относно разноските от 300 лева
/платен адвокатски хонорар/, направени от В. пред въззивната инстаниця по повод
обжалването на посочения и отменен понастоящем ЕФ, както вече се посочи, тя
принципно е имала възможност да поиска присъждането им. Това е така, защото се
изясни, че производството пред
въззивната инстанция и приключило на 04.12.2019г., когато е било постановено
съдебното решение, с което обжалваният ЕФ е бил отменен, а един ден преди това
е влязла в сила нормата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в сегашната й редакция. Тази
разпоредба препраща към уредбата в АПК и по специално към чл.143 и чл.144 от АПК. Последната норма пък препраща за нередените въпроси към ГПК, респ. към
чл.77, чл.81, включително и към чл.248 ГПК.
Нормата на чл.81 от ГПК императивно сочи, че във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. От логическото тълкуване на тази разпоредба следва, че съдът дължи
произнасяне по възлагането на разноски в момента на постановяването на своето
решение, но само ако съответната страна е направила такова искане, респективно-
дължи допълване на решението си във връзка с разноските, ако страната е
направила искане за присъждане преди постановяване на решението, но при
неговото постановяване съдът е пропуснал да се произнесе.
В настоящият казус обаче искане
за присъждането на разноски до постановяване на съдебното решение на
04.12.2019г. не е било направено, при което съдът не е имал възможност служебно
да присъди такива. Доколкото липсва
направено искане за присъждането на разноски до постановяването на съдебното
решение от въззивната инстанция, то няма и основание за допълване на същото в
частта за разноските.
По всички изложени до тук
съображения искането за допълване на съдебното решение в горния смисъл ще
следва да се остави без уважение. Съобразно разписаното в чл.248 ал.3, изр.2-ро
от ГПК, която норма стана ясно е субсидиарно приложима в АНП, настоящото
определение за оставяне без уважение на искането за допълване на съдебното
решение в частта за разноските ще може да бъде обжалвано по реда, по който
подлежи на обжалване и самото съдебно решение – в 14-дневен срок от съобщението
му при АС-Пазарджик.
С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата с вх. № 58/03.01.2020г. на П.М.В. ***, ЕГН ********** за допълване на
Решение № 699/04.12.2019 год. по АНД № 572/2019г. ПзРС и присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок съобщаването му пред Административен
съд – гр.Пазарджик.
За определението да се съобщи на молителя В., чрез адв.К.А.
от САК и на АНО.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: