Решение по дело №2003/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1160
Дата: 5 октомври 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20223100502003
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1160
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100502003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXXIX от ГПК и е образувано по
жалба, подадена от Длъжника в изпълнителния процес Против постановление
за разноски от 18.07.2022 година, постановено от ДСИ В.Г., с което са били
приети разноски в хода на изпълнитлното производство в размер на 1 322.60
лева.
Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно обжалваното
постановление с аргумент, че претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение от 1322.60 лева /с ДДС/ е прекомерно и същото следва да
бъде редуцирано до размер от 200 лева, изчислен по реда на чл. 10, т.1 и ал.4,
вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като изхожда от обстоятелството, че
изпълнителното производство е в началната си фаза и този хонорар не
съответства на извършеното до момента.По същество претендира отмяна на
обжалваното постановление, с което е отказано намаляване на
претендираното адвокатско възнаграждение от Взискателя до нормативно
установения минимум.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от
страна на Взискателя, с което той настоява съдът да потвърди
Постановлението.
В писмени мотиви по обжалваните действия Съдия изпълнителя
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с оплакванията на страните и представените
от тях доказателства, както и с данните в изпълнителното дело, намира за
установено следното:
1
Изпълнителното производство е образувано на 16.03.2021 година по
молба на Взискателя М. Н. Х. въз основа на приложен изпълнителен лист, с
който Длъжника е осъден да заплаща в полза на детето Д., месечна издръжка
в размер на 350 лева, считано от датата на предявяване на исковата претенция
– 07.07.2020 година.
Видно е от материалите по делото, че ПДИ е била връчена на 28.08.2022
година чрез процесуален представител, но е видно също така, че още на
02.02.2020 година Длъжника е превел сумата от 9 100 лева – издръжка за
детето Д., на 04.03.2022 година също сумата от 350 лева; на 04.04.2022 година
също сумата от 350 лева за издръжка.
Също от делото става ясно, че са приложени два Договора за правна
защита и съдействие – единия за сумата от 3 481.50 / с ДДС/ лева – за
образуване на изпълнително дело , а другия за сумата от 200 / двеста/ лева за
издаване на ИЛ.И двата Договора са с дата 12.03.2021 година.
С Възражение Длъжникът е отправил искане за намаляване на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение поради
прекомерност до сумата от 200 лева, дължима за образуване на
изпълнителното дело.
С постановление (разпореждане) от 18.07.2022 година ДСИ е отказал да
намали размера на приетите разноски в размер на 200 лева, сторени от
Взискателя, съставляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. От
приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че към настоящия
момент същото е висящо.Данни за последващи действия по изпълнителното
дело не са налице.
Съдът съобрази, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице – Длъжник в изпълнителния процес, и срещу подлежащ
на обжалване акт на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, с
оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е регламентирана възможност за
намаляване на заплатено от насрещната страна в процеса адвокатското
възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, като намаляването е до минималните
размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – агр. от чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.Преценката за прекомерност на претендираното
възнаграждение се извършва с оглед фактическата и правна сложност на
делото, като се вземат предвид и конкретните действия, осъществени от
процесуалния представител, за защита правата на доверителя в
производството.Представените Договори за правна защита и съдействие от
12.03.2021 година са сключени между Взискателя и адв.К. /ВАК/, като в
предмета на договора изрично е отбелязано, че възнаграждението се касае за
представителство по изпълнителното производство и /втория/ за издаването
на ИЛ.От материалите по изпълнителното дело се установява, че
2
пълномощникът на Взискателката не е извършил други действия за защита
по изпълнението, освен подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело.
Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79,
ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма от тази част. Затова
съдът приема, че произнасянето на Съдия -изпълнителя за разноските на
взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително
действие.Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат
на насрещната страна, когато е прекомерен е уреден в чл. 78, ал. 5 от
новия ГПК и е свързан с нарочно искане, което е налице в хода на
(тогава) висящите изпълнителни дела.От материалите по делото е видно,
че за изпълнителното производство взискателя е уговорил и заплатил
адвокатски хонорар в размер на 3 481.50 лева лева, като в Договора за
правна помощ- вж.л.89, е отразено, че се касае, както за
ОБРАЗУВАНЕ, така и за ВОДЕНЕ на изпълнителното дело, до
неговото приключване във всички инстанции или т.нар. процесуално
представителство. Съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.10 за защита
по изпълнително дело възнаграждението е: За образуване на
изпълнително дело – сумата от 200 лева.След като се съобрази нормата
на чл.10 т.1 от Наредбата, съдът приема, на адв.К. следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева, доколкото към
този момент няма данни, освен образуването на производството, да
са предприети други действия по изпълнението.Това обстоятелство
налага размера на възнаграждението да бъде редуциран към минималния
размер от 200 лева.
От друга страна, като съобрази, че издаването на ИЛ не се таксува в
производствата по издръжка, съдът приема, че действия по издаването на
този документ следва да се възнагради със сумата от 50 / петдесет/ лева,
доколкото е ангажирало процесуалния представител да изготви молба и
да я заяви пред ВРС.Ето защо сумата от 200 /двеста/ лева по втория
Договор за процесуално представителство за издаването на ИЛ , следва
да се редуцира до сумата от 50 /петдесет/ лева.Или до момента общата
сума, която следва да се заплати на адв.К. е в общ размер на 250 / двеста
и петдесет/ лева.
3
Редно е обаче да се добави и друго - към настоящия момент
изпълнителното дело е висящо, поради което е налице възможност за
предприемане на последващи действия от страна на процесуалния
представител на Взискателя, за които на същия да се дължи уговореното в
договора възнаграждение за водене на делото. Доколкото изпълнението по
договора за правна защита и съдействие не е приключило, не може да бъде
извършена преценка за съответствието между претендираното адвокатско
възнаграждение и реално престирания труд от страна на упълномощения
адвокат като критерий за прекомерност на извършените разноски по смисъла
на чл. 78, ал. 5 ГПК, освен към момента на настоящото
произнасяне.Длъжникът би могъл да осъществи правото си на защита срещу
заявените от взискателя разноски, като релевира последващо възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5
ГПК при промяна в обстоятелствата, така както и Взискателя може да
уговори друг размер на хонорар, с оглед предприетите по делото действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Разпореждането на ДСИ Виолина Г. от 18.07.2021 година, по
жалба от Длъжника Н. Д. Х., ЕГН **********, по изп.дело № 4044/2021
година по описа на СИС при ВРС, като НАМАЛЯ адвокатския хонорар на
адв.М. К. /ВАК/, като процесуален представител на М. Н. Х., ЕГН **********
от 1322.60 лева /с ДДС/ - за образуване и водене на изпълнително дело и
сумата от 200 / двеста/ лева за издаването на ИЛ, на 250 (двеста и петдесет)
лева общо.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ДСИ Виолина Г., за прилагане
към изпълнителното дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4