Определение по дело №1085/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1723
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20207150701085
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 1723/17.11.2020г.

 

гр. Пазарджик, 17.11.2020 г.

               

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

при секретар

 

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 1085 по описа на съда за 2020 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на К.А.С., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, в която се съдържат оплаквания от лицето Д. К. – шофьор на линейка, служител в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане да бъде осъдено лицето да му заплати сумата от 100 000 лева, като за целта му бъдат запорирани банковите сметки и наложени запори върху движими и недвижими вещи.

С определение № 2500/16.10.2020г. съдът е указал на ищеца да отстрани нередовностите по исковата молба, като  внесе държавна такса в размер на 10 (десет) лева, по банковата сметка на Административен съд – Пазарджик. Копие от платежния документ да се предостави в канцеларията на съда в същия срок, за прилагане по делото; Да конкретизира ответника по иска; Да посочи точно и ясно за кой период се претендират вреди, с начален и краен момент; Да конкретизира оплакванията си относно действията на въпросния служител спрямо него; Да посочи конкретни факти, случки, ситуации и др., от които да се направи извод за наличие на вреди. Следва да се посочи в какво се изразява поведението на държавния служител, с което петни и уронва имиджа на структурата ГДИН, както се твърди в исковата молба.

Ищецът е уведомен, че при неизпълнение на горното указание на съда в посочения срок, исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.

В указания срок по делото е подадена молба с вх. № 7400/26.10.2020 г. към която е приложен платежен документ за внесена държавна такса.

Извън указания срок е постъпило и допълнение към исковата молба с вх. № 7572/29.10.2020 г., в която ищецът е конкретизирал, че ответник по иска е надзирател Д. К., работещ при Затвора гр. Пазарджик. Твърди се, че това лице е употребило спрямо него физическа сила неправомерно, с действията си го е лишил от медицинско обслужване, позволява си да го унижава и заплашва. Посочено е, че е ограничил правото му да разговаря с отговарящия за него инспектор като е издърпан назад със сила, използвайки физическа сила, крясъци и грубости. Счита, че с действията си служителят уронва престижа на ГДИН.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира исковата молба за процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В конкретния случай съдът е сезиран с иск по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Нормата на чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС регламентира, че искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК (чл. 203 и сл. от АПК), като съобразно чл. 285, ал.2 от ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Исковата претенция на лишения от свобода К.А.С. е насочена срещу лицето Д. К., който изпълнява длъжността надзирател при Затвора гр. Пазарджик, и който не е надлежен ответник в производството. В тази връзка следва да се посочи по отношение на изискването на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за "специализираните органи по изпълнение на наказанията", че нито в ЗИНЗС, нито в друг закон, нито в мотивите към законопроекта за приемане на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ бр. 13/2017г.), когато е въведено понятието, е дадено определение кои са "специализираните" органи по изпълнение на наказанията и каква е тяхната отлика спрямо общите "органи по изпълнение на наказанията". В ЗИНЗС са определени кои са органите по изпълнение на наказанията (министър на правосъдието, главен директор на ГДИН, началник на затвор и т.н.), като изпълнението на наказанията освен от тези органи се осъществява пряко и от служители в ГДИН и в териториалните й служби. Тоест под понятието "специализирани органи" следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чийто правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл. 2 от ЗИНЗС, като буквалното тълкуване на нормата на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС води до извод, че ответник в тези производства следва да бъде конкретния административен орган или длъжностно лице, посочено в иска като причинител на вредите. Последното, обаче, в светлината на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ и т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е неефективно, поради което нормата на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС следва да се тълкува, че надлежен ответник в тези производства е юридическото лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове, действия и бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице, като това тълкуване напълно съвпада със смисъла на чл. 205 от АПК.  В този смисъл е определение № 189/08.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 10037/2017 г.

Също така следва да се посочи, че съдът няма правомощие служебно да конституира страните, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало - чл. 6 от ГПК, а не служебното начало - чл. 9 от АПК, поради което служебното конституиране на ответник на мястото на посочения такъв от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда. В този смисъл е и определение № 14207/22.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12651/2017 г.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС на лишения от свобода К.А.С. е насочена срещу ненадлежен ответник - лицето Д. К., който изпълнява длъжността надзирател при Затвора гр. Пазарджик, поради което е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ищеца, а производството по делото да бъде прекратено.

В тази насока е и практиката на ВАС - Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков.

Водим от гореизложеното, Административен съд –гр. Пазарджик, ІІІ - състав,

 

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба на К.А.С., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, в която се съдържат оплаквания от лицето Д. К. – шофьор на линейка, служител в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане да бъде осъдено лицето да му заплати сумата от 100 000 лева, като за целта му бъдат запорирани банковите сметки и наложени запори върху движими и недвижими вещи.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1085/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                  СЪДИЯ:  /п