Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе,17.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно
дело № 505 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46,
ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Постъпила е жалба от Ф.А.А. ***
срещу Заповед № РД-01-2189/17.08.2020 г. на Кмета на Община Русе, с която е
прекратено наемното правоотношение с нея, Б.А.Г. и М.Б.А., за общински жилищен
имот с административен адрес: гр.Русе, ул. „Николай Здравков“ № 23, етаж І,
състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба. Оспорващата релевира
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че при издаване на
заповедта административният орган не е изследвал задълбочено всички релевантни
за случая факти като не е взел предвид, дадените от наемателя обяснения.
Неправилно административният орган не е изследвал жилищната нужда на
жалбоподателката след изтичане на срока на настаняване в общинското жилище, с
оглед продължаване на този срок. Поддържа се също така тезата, че оспорената
заповед противоречи и на целта на закона и представлява несъразмерна намеса в
личния и семеен живот на жалбоподателката в нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Претендира
се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Кмет на Община
Русе, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Иска
същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като заинтересовани страни по
делото е конституирана Б.А.Г. лично и като законен представител на М.Б.А..
Заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и
твърденията на страните и след като извърши служебна проверка на оспорения акт
на основание чл. 168 АПК във в с чл. 146 АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, от лице – адресат на акта,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Заповед № РД-01-2189/17.08.2020
г. на Кмета на Община Русе е издадена от компетентен орган, при спазване на
законоустановената форма. Актът съдържа правни и фактически основания, даващи
възможност за проверка на правилността му. При издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
адресатът е уведомен за започналото производство, дадена му е възможност да
участва в него. Релевантните по спора обстоятелства са установени в хода на
административното производство.
От договор за отдаване под
наем на жилищен имот № 2867/17.12.2007 г. (л. 2-3 от преписката) и последен анекс
към него от 03.04.2015 г. (л. 13 от преписката) се установява, че Ф.А.А. е
наемател на общински жилищен имот на ул. „Николай Здравков“ № 23, етаж І в гр.
Русе, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба. Настаняването
на жалбоподателката е за срок от пет години от влизане в сила на Заповед №
РД-01-652/01.04.2015 г. на Кмета на Община Русе (л. 12 от преписката), с която
жалбоподателката е настанена в същия общински жилищен имот, ползван от нея от
2007 г. заедно със семейството й, състоящо се от пълнолетната й дъщеря Б.А.Г. и
нейния син (внук на жалбоподателката) М.Б.А. – заинтересовани страни в
настоящото производство. Заповедта е връчена на А. на 03.04.2015 г. (л. 12 –
гръб от преписката) и няма спор, че е влязла в сила на 17.04.2015 г. Така
петгодишният срок на настаняването следва да изтече на 17.04.2020 г. Предвид
въведеното извънредно положение в страната към тази дата и на основание чл. 4,
ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, в конкретния случай този срок изтича на 13.06.2020
г. Относно този факт не е налице спор между страните.
С оглед изтичащия срок на
настаняване на жалбоподателката в общинското жилище, в Община Русе е подадено
заявление вх. № Н-117/10.06.2020 г. (л. 14 от преписката), с което е
представено заявление-декларация за издаване на настанителна заповед, ведно с
необходимите доказателства, удостоверяващи изпълнението на условията по чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 6 на ОбС – Русе за условията и реда за установяване на жилищни
нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост (за
краткост само Наредба № 6). Като подател на заявлението е посочена
жалбоподателката Ф.А., но без да е положен подпис от нейна страна. От своя
страна приложеното заявление-декларация, също изхождащо от жалбоподателката, е
подписано, като твърденията на ответника са, че положеният подпис не е на А..
Между страните не е спорно, че посочените заявления са депозирани в общината от
лицето М. М. Х. Във връзка с подаденото заявление е извършена проверка от
служители на Общинско предприятие „Управление на общински имоти“ за
установяване броя на живеещите в процесното общинско жилище, в което е
настанена жалбоподателката. За проверката е изготвен доклад от ръководител
звено „Настаняване“ в общинското предприятие (л. 22-23 от преписката), в който
са отразени констатации, че настанените в имота лица – жалбоподателката, дъщеря
й и внукът й, не са намерени на адреса, а там живее само лицето М. М., с което А.
живее на семейни начала, но което не е сред лицата, настанени в общинския имот
със заповедта на кмета. Според обясненията, дадени от М. М. пред проверяващите
служители, наемателите са зад граница повече от една година. Установено е още,
че към месец юли 2020 г. наемателката не е заплатила наем и такса смет за
четири месеца и има 20 неплатени фактури към “ВиК” ООД – Русе.
При тези данни комисията по
чл. 6 от Наредба № 6 разгледала подаденото заявление като от една страна
посочила, че всъщност не е налице заявление подадено от жалбоподателката, но
въпреки това са обсъдени обстоятелствата свързани с наемното й отношение с Общината.
Прието било, че А. е нарушила чл. 30 от Наредба № 6 като е допуснала общинското
жилище да се ползва от лице, което е извън кръга на настанените лица, което е
основание за прекратяване на наемното отношение по чл. 31, ал. 1, т. 9 от
Наредба № 6. Наред с това, като основания за прекратяване на наемното
правоотношение на жалбоподателката се сочи изтичането на срока на настаняването
й, както и обстоятелството, че А. и домакинството й не ползват имота повече от
3 месеца, тъй като трайно са се установили да живеят в чужбина. Комисията взела
решение да предложи на ответния орган да издаде заповед за прекратяване на
наемното отношение с жалбоподателката.
Ф.А. е уведомена за решението
на комисията по чл. 6 от Наредба № 6, както и за започването на производство по
издаване на оспорваната заповед чрез писмо от 29.07.2020 г., при връчването на
което същата не е намерена на адреса и писмото е залепено на входната врата на
жилището. На 10.08.2020 г. М. М. подава в Община Русе становище от името на
жалбоподателката, в което се твърди, че същата потвърждава подаването на
неподписаното заявление за издаване на нова настанителна заповед. В становището
се възразява срещу констатацията на комисията, че жалбоподателката и
семейството й трайно са се установили да живеят в чужбина, като си прилагат и
доказателства за заплащане на дължимите наем, такса смет и консумирана вода.
На 17.08.2020 г. кметът на
Община Русе е издал оспорваната в настоящото производство заповед, с която е
прекратено наемното правоотношение с Ф.А., Б.Г. и М.А. за процесното общинско
жилище. Като правно основание за издаване на акта е посочен чл. 46, ал. 1, т. 6
и т. 9 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 5, т. 8 и т. 9 от Наредба № 6, а като
фактически основания се посочва от една страна, че на 13.06.2020 г. е изтекъл
срокът на настаняване на жалбоподателката в процесното жилище, както и че
жалбоподателката не ползва предоставеното и жилище за повече от три месеца без
уважителни причини и е предоставила същото да се ползва от лице, извън кръга на
настанените лица.
По отношение на първото
основание – изтичане на срока на настаняване (чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл.
31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6), съдът намира, че това основание безспорно е
налице, доколкото се касае за обективно обстоятелство – изтичане на пет годишен
срок, настъпването на което е безспорно доказано по делото и не се спори от
страните. Преди прекратяване на наемните отношения на това основание обаче
административният орган е длъжен да извърши преценка по реда на чл. 46, ал. 4
от ЗОС дали наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско
жилище с оглед продължаване на наемното правоотношение. В настоящия случай, по
повод подаденото от името на жалбоподателката заявление за издаване на нова
настанителна заповед, такава преценка по същество е извършена от помощния орган
на ответника – Комисията по чл. 6 от Наредба № 6, макар констатациите на
комисията да не са формулирани в такъв смисъл. Всъщност комисията е установила,
че освен изтичането на срока на наемното правоотношение са налице и други
основания за прекратяване на наемния договор – по чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС
във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Наредба № 6, при което макар да не е
посочено изрично от комисията жалбоподателката не би отговаряла на условието по
чл. 3, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6, а именно наемното правоотношение за общинско
жилище да не е прекратявано на основание чл. 46, ал. 1, т. 1, 3, 4, 8 и 9 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 11 от Наредба № 6, освен ако не са изтекли повече от 10
години от освобождаване на жилището. Доколкото в случая се касае за
продължаване срока на настаняване, а не за първоначално такова, посоченото
изискване на чл. 3, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6 следва да се счита изпълнено не
само ако предходни наемни правоотношения не са прекратявани на посочените
основания, а и по отношение на съществуващото такова, чието продължаване се
иска, не е налице такова основание за прекратяване. По тази причина
разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС допускаща продължаване на срока на
настаняването в общинско жилище е неприложима. В тази връзка е неоснователно
възражението на жалбоподателката, че административният орган е следвало да
установи жилищната й нужда. Последната е само едно от условията, които следва
да са изпълнени, за да бъде настанено едно лице в общинско жилище по реда на
ЗОС и Наредба № 6 на ОбС – Русе.
Отделно от това, оспорената
заповед е издадена и на основание чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС. Тази разпоредба
предвижда, че наемните правоотношения се прекратяват поради други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1 (в случая това е именно
Наредба № 6 на ОбС – Русе). Това означава, че законът допуска наемното
правоотношение да бъде прекратено и на основания, предвидени в подзаконовия
нормативен акт. В случая административният орган се е позовал на две такива –
по чл. 31, ал. 1, т. 8 и по чл. 31, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6.
Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 8
от Наредба № 6 наемните правоотношения се прекратяват поради неползване на
предоставения жилищен имот от настанените в него лица за повече от 3 месеца,
без уважителни причини. В настоящия случай наличието на това основание е
установено по данните, получени от лицето, което е установено от служителите на
общината на адреса. М. М. е посочил, че жалбоподателката е в чужбина повече от
година. Действително от представената от РД „Гранична полиция“ – Русе
информация (л. 39) се установяват единствено датите, на които жалбоподателката
е напуснала страната, а не и времето на пребиваване в чужбина, но с това не се
опровергава констатацията на административния орган, че процесното жилище не се
ползва от жалбоподателката и домакинството й повече от три месеца. Тази
констатация се потвърждава и от показанията на свидетелката Р. С., която като
служител на ОП „Управление на общински имоти“ отговаря за процесното общинско
жилище и има преки впечатления кои и колко лица обитават жилището и в какъв
период. Свидетелката заявява, че при всяко посещение на М. М. в общинското
предприятие за заплащане на наема се е интересувала къде е наемателката и всеки
път отговорът бил, че същата е чужбина. Следва да се посочи също така, че
жалбоподателката, която твърди, че е пътувала периодично в чужбина, за да търси
работа и прехрана за семейството си, не сочи никакви уважителни причини, поради
които предоставеното й под наем общинско жилище не се ползва и от останалите
настанени лица – дъщеря й и внука й. Неползването на жилището (отсъствието на
жалбоподателката) косвено се потвърждава не само от факта, че при извършената
проверка от служители на ОП „Управление на общински имоти“ и при съобщаване на
решението на комисията по чл. 6 от Наредба № 6, в имота не са открити нито
жалбоподателката, нито друг член на домакинството, но и от обстоятелството, че
както заявлението за издаване на нова настанителна заповед, така и становището
във връзка с образуваното административно производство по издаване на
оспорваната заповед са подадени от друго лице.
Липсват каквито и да е данни,
оборващи констатацията на административния орган, че общинското жилище,
отдадено под наем на жалбоподателката, не се ползва от нея и то за дълъг период
от време. Това налага извод, че в настоящия случай е налице основание за
прекратяване на наемните правоотношения с А. по чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба
№ 6 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС. Следва да се посочи, че
разпоредбата визира реално ползване на наетия имот, а не намерение за ползване,
каквото намерение жалбоподателката твърди, че е налице с оглед заплащането на
дължимия наем и осигуряването на надзор върху жилището.
Дори и да се приеме, че това
основание не е надлежно доказано от административния орган, то това не може да
се отрази на законосъобразността на постановения административен акт, с който е
прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете на
домакинството й, доколкото са налице и други безспорни основания за това.
Административният орган се е
позовал и на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6, според която
наемните правоотношения се прекратяват поради предоставяне на наетия жилищен
имот или части от него на лица, извън кръга на настанените, за възмездно или
безвъзмездно ползване. Съдът намира, че в настоящия случай наличието на това
основание е безспорно установено. Както от съставения доклад от ръководителя на
звено „Настаняване“ при ОП „Управление на общински имоти“, отразяващ резултати
от извършена проверка на адреса на процесното жилище, така и от показанията на
св. Стоянова се установява, че лицето М. М. живее в наетия от жалбоподателката
имот. Не кореспондират с доказателствата по делото твърденията на жалбоподателката,
че на М. М. е възложено единствено „да наглежда“ имота. Точно обратното,
установено е че лицето живее в процесното жилище, т.е. ползва го по смисъла на
чл. 31, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6, въпреки че не е измежду лицата вписани в настанителната
заповед, които единствено имат право да обитават наетия от общината имот.
По изложените съображения
съдът счита, че в конкретния случай са налице основанията за прекратяване на
наемното правоотношение между Община Русе и Ф.А.А., на които се е позовал
административният орган, постановявайки оспорената в настоящото производство
заповед.
Заповедта не противоречи и на
целта на закона, противно на твърденията на жалбоподателката. Засягането на интересите на домакинството чрез прекратяването на наемното
правоотношение, е пропорционално на целта, стояща зад издаването на
административния акт. Намесата може да се аргументира и с допустимото
ограничаване на правото на зачитане на личния, семейния живот и жилището по чл.
8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в
хипотезите по т. 2 на нормата.
В обобщение на всичко казано
до тук, съдът намира подадената жалба срещу Заповед № РД 01-2189/17.08.2020 г.
на кмета на Община Русе за неоснователна, поради което оспорването следва да
бъде отхвърлено.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК
на ответника следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ф.А.А.
*** срещу Заповед № РД-01-2189/17.08.2020 г. на Кмета на Община Русе, с която е
прекратено наемното правоотношение с Ф.А.А., Б.А.Г. и М.Б.А. за общински
жилищен имот в гр. Русе, ул. „Николай Здравков“ № 23, етаж 1, състоящ се от две
стаи, кухня, сервизни помещения и изба.
ОСЪЖДА Ф.А.А. ***, ЕГН ********** ***
сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението, на основание чл.
46, ал. 5 от Закона за общинската собственост, е окончателно.
СЪДИЯ: