Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 613 05.05.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесети
април две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 28 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод жалбата на Н.Г.М. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, против Заповед № 21-0769-002248 от 21.12.2021 г.,
издадена от В. Н. Скопчанов на длъжност полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна
административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Наред
с това се сочи, че не са взети предвид от административния орган направено от жалбоподателя
в законния срок писмено възражение срещу съставения акт за установяване на
административно нарушение и депозирана от същия жалба срещу полицейски служител.
Оспорват се фактическите констатации на органа, като се твърди, че преди
началото на проверката автомобилът не е бил в движение. Въведени са оплаквания
за неспазване на изискванията за включена записваща система на полицейския
автомобил, за липса на заповед за задържане до пристигане на служителите от
сектор „Пътна полиция“. Наведени са доводи за допуснати нарушения при съставяне
на АУАН, като се сочи, че полицейските служители, участвали при извършване на
проверката, не могат да бъдат свидетели, както и че не са посочени
имената,точните адреси и датата на раждане на свидетелите. Отбелязано е също,
че полицейските служители следва да установят точното място на нарушението
посредством „GPS“ устройство. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя
административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е Заповед
№ 21-0769-002248 от 21.12.2021 г., издадена от полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с която е приложена на основание чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Прилагането на
мярката е мотивирано с отказ на жалбоподателя Н.Г.М., като водач на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № А 00 56 МК,
да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба употребата на
алкохол и неизпълнение от същия на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Изцяло са възприети от административния
орган констатациите на полицейските служители при извършената проверка на М.,
отразени в съставения акт за установяване на административно нарушение бл. № 019181
от 20.12.2021 г.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената Заповед № 21-0769-002248 от 21.12.2021 г. е
издадена от компетентен орган, оправомощен с т.1.8 на заповед № 251з-3805 от 26.08.2021
г. на директора на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена форма.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта.
В проведеното административно производство са изяснени всички релевантни факти.
Мястото на нарушението е ясно посочено и доводите за липса на „GPS“ устройство
на неоснователни. Събрани са допустимите и относими доказателства и е формиран
обоснован извод за наличие на изискуемите материалноправни предпоставки.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е основано на констатациите при
извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в
съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в
преписката по издаването и́.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В
конкретния случай административният орган е приел, че е налице хипотезата на
чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство: 1)
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и 3) при отказ да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. В случая е налице третата
от горните хипотези. От данните по делото е видно, че на 20.12.2021 г. около
17.10 часа, при управление на лек автомобил марка „Опел“ с рег. № А 00 56 МК, жалбоподателят
М. е отказал извършване на проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Не е изпълнил и даденото му предписание за медицинско
изследване. В този смисъл са и констатациите в съставения АУАН бл. № 019181 от 20.12.2021 г. С оглед
предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта
за установяване на административно нарушение и при липса на доказателства,
които да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации, съдът приема,
че релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено от
административния орган. Следователно, налице са предпоставките на чл. 171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, поради необсъждане от
административния орган на депозирано в законния срок писмено възражение срещу
съставения акт за установяване на административно нарушение. Актът за
установяване на административно нарушение не представлява част от производството
по издаване на заповедта- с него се поставя началото на
административнонаказателно производство, в рамките на което тези възражения
следва да бъдат обсъдени от наказващия орган. Твърдените нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление не са от естество да
се отразят на законосъобразността на заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка. Ирелевантни за законосъобразността на заповедта са
доводите за подадена жалба срещу полицейски служител, а и не се сочи от
жалбоподателя какво е нейното съдържание, нито такава е представена по делото. Неотносими
към предмета на спора са и оплакванията за неспазване на изискванията за
включена записваща система на полицейския автомобил, както и оплакванията за
липса на заповед за задържане до пристигане на служителите от сектор „Пътна
полиция“.
Принудителната административна мярка е с
преустановителен и превантивен характер и е наложена с цел да се въздейства
предупредително към нарушителя и да се осуети възможността на същия да извършва
други нарушения на правилата за движението по пътещата, поради което съдът
приема, че тя напълно съответства на целта на закона. Не се установяват
основания за отмяна на заповедта за прилагането и́, поради което
оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, против Заповед № 21-0769-002248 от 21.12.2021 г.,
издадена от В. Н. Скопчанов на длъжност полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна
административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: