№ 16670
гр. София, 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20251110102856 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХV „Бързо производство” ГПК.
Делото е образувано по подадена искова молба от М. А. Б. срещу „К**** Б****“ АД.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.4 КТ, настоящият
съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на такъв
иск в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 346, ал. 1 КТ, когато
уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или
от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя, а съгласно
чл. 346, ал.2 КТ, вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е
било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от Инспекцията по труда.
Съдебната практика /включително на Върховен касационен съд - Решение № 110/23.07.2020
г. по гр. дело № 3144/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ константно приема, при наличие на
конкуренция на основания за прекратяване на трудовото правоотношение, че конститутивно
действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Въпросът, за това кое от
двете насрещни волеизявления е прекратило трудовото правоотношение е разрешим като
преюдициален и по двата иска-с правна квалификация чл. 344 ал. 1, т. 1 КТ и с правна
квалификация чл. 344, ал. 1 т. 4 КТ. Изборът за защита чрез самостоятелно предявяване на
един от двата иска, разкрива риск за работника или служителя. От една страна,
прекратяването на трудовото правоотношение на основание, различно от това, посочено в
заповедта за уволнение и вписано в трудовата книжка, което е осъществило своя фактически
състав преди издаването на заповедта за уволнение, извежда неоснователност на иска по чл.
344 ал. 1 т. 1 КТ. Настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение го погасява.
Включително изключва и правото на работодателя повторно да прекрати несъществуващата
правна връзка с работника или служителя. От друга страна искът по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ за
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка не е средство за защита
на работника срещу незаконно уволнение. С иск по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ работникът
разполага когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното
1
основание за прекратяване /член, алинея, точка и буква от КТ/, с твърдения, че не то е
действително осъщественото. При спор на кое основание е прекратено трудовото
правоотношение, единственото адекватно средство за защита на неговите права е
предявяването на двата иска-по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и по чл. 344 ал. 1, т. 4 КТ /в този смисъл
Решение № 110/23.07.2020 г. по гр. дело № 3144/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ В настоящия
случай не се твърди от страните различно основание за прекратяване на трудово
правоотношение, което да обуслови възможност на разглеждане, както на предявени искове
с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ, така и на такъв с правно основание чл. 344, ал.1, т.4
КТ. Задължението за работодателя за извършване на поправка в трудовата книжка при
постановяване на съдебен акт, влязъл в сила, с който прекратяването е признато за
незаконосъобразно, произтича от закона, съобразно цитираните разпоредби, а при
неизпълнение на задължението от страна на работодателя, същото по аргумент от
разпоредбата на чл. 346, ал. 2 КТ, се извършва от Инспекция на труда, поради което
настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяването на иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ в настоящото производство.
Производството по този иск следва да бъде прекратено.
Съдът намира, че исковата молба в останалата й част е редовна и допустима. В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
описаните в исковата молба документи. Искането следва да бъде уважено за част от
описаните документи, доколкото една част от останалите документи са представени, а друга
– не са необходими.
Искането на ищеца по чл. 176 ГПК следва да се остави без уважение, доколкото
кръгът на лицата, които дават обяснения по този ред е изчерпателно посочен в закона, а по
делото няма данни прекият му ръководител Николай Витков да е законен представител на
ответното дружество.
Ищецът е направил искане за допускане на СсЧе, което следва да се остави без
уважение, с оглед становището на ответника.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане е основателно и следва да се уважи.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, вр. с чл. 312, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 2856/2025 г. по описа на 178-ми състав, в
частта относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка
2
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му, пред Софийски градски съд.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок от получаване
на съобщението за настоящото определение да представи следните документи: Анекс от
01.04.2021 г., Анекс от 01.11.2021 г., Анекс от 01.04.2022 г., Анекс от 01.09.2022 г., Анекс от
01.04.2023 г. и Анекс от 01.04.2024 г.; правила за проверките на Супервайзера на
търговските представители, както и извлечение от системата за извършените от
супервайзера Николай Витков проверки на въведените от ищеца данни за ФИТ за месеците
юли и август 2024 г. на обект „Баркод“ гр. Елин Пелин; съобщения-потвърждения за
извършените от външна фирма проверки на въведените от ищеца данни за ФИТ за
месеците юли и август 2024 г. на обект „Баркод“ гр. Елин Пелин; одобрения през
системата бонус за ФИТ за получаване от ищеца за месеците юли и август 2024 г.; записи
в системата за това кои населени места се включват по сигнатурите „ГО 184“ и „ГО
231“; записи в системата за това кога са върнати три броя чадъри от обект „Рени“ в гр.
Ботевград, и от коя дата е направена от страна на ищеца в системата на работодателя
заявка за предоставяне на три броя чадъри в хотела в с. Боженица; договор за
предоставяне на два броя чадъри в обект Й*** / обект Ш*** - Й*** Щ*** за 2024 г. При
неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и
обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2025 г. от
11,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПИСМЕН ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М. А. Б. срещу
3
„К**** Б****“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение,
с което:
1/ да бъде отменена Заповед № 2/26.11.2024 г., с която трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“;
2/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2062,07 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението за срок от 22 работни дни от 27.11.2024 г. до 31.12.2024 г. и за времето, в което е
работил на по-нископлатена работа от 02.01.2025 г. до 08.01.2025 г. /датата, на която
трудовият договор с ответника е следвало да се прекрати поради отправеното от ищеца
предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба 17.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата;
Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество по трудово правоотношение
възникнало въз основа на сключен Трудов договор № 27 от 12.03.2020 г. за неопределено
време на длъжност: „Търговски представител Студен пазар“, с място на работа: регион
София, като постъпил на работа на 23.03.2020 г. На същата дата му била предоставена и
длъжностна характеристика. Твърди, че договорът е прекратен със Заповед № 2/26.11.2024 г.
/връчена на същата дата/, считано от 27.11.2024 г., на основание чл. 188, т. 3 от КТ във
връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, при неспазен от страна на работодателя срок на
предизвестие от 08.11.2024 г., което ищецът отправил до работодателя на основание чл. 326,
ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор, като последният следвало да се прекрати
считано от 08.01.2025 г. Счита извършеното от ответника уволнение за незаконно. Твърди, че
не е извършил нито едно от дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за
дисциплинарно уволнение. Излага, че работодателят е издал незаконосъобразна,
немотивирана и необоснована писмена заповед, която не отговаряла на изискванията по чл.
195, ал. 1 от КТ. В т. 1 от посочената заповед, работодателят изложил, че умишлено ищецът
е предоставил невярна информация, с което нарушил задължението си съгласно
длъжностната характеристика да въвеждам коректни, точни и верни данни в системата на
работодателя. Работодателят посочил, че на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г. според
предоставената по установените правила на работодателя от ищеца информация,
инвентаризирал три чадъра, три хладилни витрини и един драфт мастър в търговски обект
„Баркод“ в град Елин Пелин, като за обекта посочил 80% и 90% ФИТ при двете
инвентаризации. „ФИТ“ пояснява, че е показател, който се формира от въвеждана от
търговските представители информация в електронна база данни на компанията. При
посещение в търговски обект, в който се продавали продукти от търговски марки на
компанията, ищецът като търговски представител извършвал преглед на наличните в обекта
продукти от търговски марки на компанията и отбелязвал чрез предоставеното му от
работодателя мобилно електронно устройство („портативно електронно устройство за
въвеждане на данни (PDA)“) в системата на работодателя информация по три компонента:
4
„Асортимент“, „Мърчандайзинг“ и „Цена“ с тежест съответно 40%, 50% и 10% за
определяне на общия резултат за ФИТ = 100% за даден обект, ако бъде достигнат. В първия
компонент „Асортимент“ отбелязвал констатираните при посещението му в търговския
обект видове от различните продукти на компанията - основно алкохолни и безалкохолни
видове бири, когато броят артикули от съответен вид е повече от 4 бр. От въвежданата
информация за установения при посещението му в даден обект за част или за пълен
асортимент продукти от търговските марки на работодателя в електронната система за ФИТ
се получавал резултат от максимум 40 % по компонент Асортимент. Във втория компонент
„Мърчандайзинг“ отбелязвал при всяко посещение какви рекламни и други съоръжения на
компанията има в обекта за реализиране на търговската му политика: брандирани хладилни
витрини и дали те са на видимо място, чадъри, тенти, инсталации за наливна бира, чаши с
фирмени лога на търговските марки на продуктите и др. В зависимост от въведените данни
за вида и броя на предоставените и поддържани в посетения обект рекламни и други
съоръжения от заредената в системата на работодателя номенклатура се получавал резултат
до максимум 50% ФИТ по компонент „Мърчандайзинг“. Показателят за до 10 % ФИТ по
третия компонент - „Цена“ се достигал от въведените данни в системата на работодателя за
това дали в обекта има меню, в което да са видими и ясно за крайните клиенти и
потребители цените на продуктите от асортимента на компанията, предлагани в обекта
спрямо и самия конкретен асортимент в обекта. Данните въвеждал отново при всяко
посещение в даден търговски обект, заедно с информацията другите два компонента
„Асортимент“ и „Мърчандайзинг“ чрез електронното устройство в системата на
работодателя. Така в зависимост от въведената при посещение в търговски обект
информация, към основното трудово възнаграждение се формирал и месечен бонус на база
резултат от ФИТ, който съобразно правилата на работодателя не може да надхвърли общо
720 лв. месечно на база сбора от ФИТ показателите за всички над 200 обекта по маршрут в
дадения му район. За точността и верността на въведените данни за ФИТ следял прекият му
ръководител, заемащ длъжността Супервайзер Продажби Студен пазар - Николай Витков.
Той извършвал проверки, като посещавал избрани от него вече посетени от ищеца търговски
обекти, за които е отбелязал ФИТ. Външна фирма също извършвала същия контрол на
произволно избрани обекти. Проверките на Супервайзера се извършвали не по-късно от
следващия работен ден след въвежданите от ищеца данни за ФИТ в системата на
работодателя. С оглед интензивната динамика на продажбите на продуктите на компанията
поради характера им, сочи, че е невъзможно да се проверят коректно данните ако проверката
се извърши след изтичане на повече от един работен ден след въведените от ищеца данни за
ФИТ. До 15-то число на следващия месец след месеца, в който ищецът извършвал
планираните за съответния календарен месец посещения в търговските обекти, за които е
въвел и информация за ФИТ, в това число и за процесния обект „Баркод“ в град Елин Пелин
на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г., данните за ФИТ били потвърдени и станало известно
каква част от бонуса за ФИТ ще получи до края на месеца следващ месеца на изпълнение на
трудовите задължения. Чрез резултата от отбелязания ФИТ при посещения в търговските
обекти от маршрута в района, за който отговарял можел да формира месечен бонус от
5
максимум 720 лв. общо, в случай че резултатът от ФИТ е 100% от всичките обекти, които
има в зададения му от работодателя маршрут и район. Работодателят твърдял, че от
проверката, която извършил през месец октомври 2024 г., обективирана в Докладна на
прекия му ръководител от 24.10.2024 г. се установявало, че „към датата на инвентаризацията
търговският обект е бил затворен, не е осъществявал дейност и към него не е имало
продажби от дистрибутор“. В т. 3 от писмените обяснения, които предоставил на
работодателя на 12.11.2024 г., ищецът съобщил на работодателя, че е инвентаризирал
въпросните съоръжения - три чадъра, три хладилни витрини и един драфт мастър, и е
отбелязал в системата на работодателя посочените проценти за ФИТ съответно на
23.07,2024 г. и на 08.08.2024 г., тъй като посоченият търговски обект „Баркод“ в гр. Елин
Пелин работил по времето, когато ищецът бил търговски представител за района, в който се
намирал обектът. Твърди, че обектът не е бил затворен през месец юли и август 2024 г.,
когато извършил посочените две инвентаризации на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г. Излага,
че в заповедта работодателят не е посочил по какъв начин е установил, че към датата на
инвентаризацията на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г., този търговски обект е бил затворен, не
е осъществявал дейност и към него не е имало продажби от дистрибутор. На стр. 3 от
заповедта, работодателят посочил, че: „Установяването на описаните дисциплинарни
нарушения е резултат от проведена от Николай Витков, пряк ръководител на Служителя,
проверка през месец октомври 2024 г., обективирана в Докладна от 24.10.2024 г.“.
Работодателят пропуснал да посочи обстоятелството, че с писмено разпореждане на прекия
му ръководител Николай Витков, дадено на ищеца на 04.09.2024 г., му било разпоредено от
следващия ден - 05.09.2024 г. да изпълнява задълженията си по друг маршрут, означен в
системата на работодателя с „ID 184“, което означавало в друг териториално различен район
с други търговски обекти в него. Допълнително за това му била връчена и Заповед № ИЗХ-
9311/ 12.09.2024 г., с която изпълнителният директор му наредил на основание чл. 126, т. 7 от
КТ да изпълнява трудовите си задължения единствено в следните квартали в град София:
ж.к. Младост, кв. Слатина, кв. Сухата река, кв. Гео Милев, кв. Оборище, кв. Бусманци, кв.
Кривина, кв. Казичене, кв. Редута, кв. Яворов, а в предишния му район, посочен в подт. “D”
от заповедта: София област в рамките на ж.к. Сухата река, кв. Левски, кв. Враждебна, с.
Мусачево, гр. Елин Пелин, с. Горна Малина, с. Саранци, гр. Ботевград, гр. Етрополе, гр.
Правец, с. Мирково, с. Петрич, с. Смолско, с. Чавдар, с. Челопеч, гр. Златица, гр. Пирдоп, с.
Душанци, с. Антон, с. Байлово, с. Голема Раковица, Нови хан, Лесново, гр. Мездра и с.
Литаково, да преустанови посещения на търговските партньори на работодателя.
Въпросният обект „Баркод“, в град Елин Пелин не попадал в така определения му нов район,
в който бил преместен, считано от 05.09.2024 г., а попадал в предходния район. Отново сочи,
че работодателят не е посочил как през месец октомври е установил, че на 23.07.2024 г. и на
08.08.2024 г. въпросният обект е бил затворен и не е осъществявал дейност, не ставало ясно
и как работодателят е направил извода си, че предоставената от ищеца информация от
инвентаризацията на посочените дати и процент ФИТ е невярна на база на критерий за това,
че към обекта не е имало продажби от дистрибутор. Счита, че от заповедта не става ясно в
какво се състои твърдяното от работодателя нарушение на трудовите задължения. Не
6
ставало ясно от заповедта за какво ищецът е предоставил невярна информация от двете
обстоятелства - на инвентаризация и на посочени проценти ФИТ за 23.07.2024 г. и на
08.08.2024 г. Работодателят не посочил по какъв начин е установил при извършване на
проверка през месец октомври 2024 г., обективирана в Докладна от 24.10.2024 г., че към
датата на инвентаризациите на 23.07.2024 г, и на 08.08.2024 г. въпросният търговски обект е
бил затворен, не е осъществявал дейност и към него не е имало продажби от дистрибутор, за
да обоснове извода си за извършено от ищеца, при това умишлено, дисциплинарно
нарушение по чл. 187, ал.1, т. 10 КТ. Аргументира подробно, че заповедта за налагане на
наказанието е издадена и след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението
по чл. 194, ал. 1 от КТ. Посоченото в т. 2 от процесната заповед също не представлявало
нарушение. В заповедта работодателят посочил, че е установил, че в обект „Рени“ в гр.
Ботевград е оставил три чадъра, които не били използвани и това представлявало нарушение
на задълженията на ищеца да контролира правилното и по предназначение използване на
съоръженията, предоставени на обектите. В т. 1 от искането на работодателя за обяснения
същият посочил, че през 2022 г. на обекта била поставена тента за сметка на работодателя и
в резултат на това още тогава били върнати всички чадъри към дружеството и към месец
септември 2024 г. те не били налични в обекта. В писмените си обяснения от 12.11.2024 г.
ищецът посочил, че въпросните три чадъра известно време след поставянето на тентата на
01.03.2024 г., а не през 2022 г., са станали неизползваеми поради прокъсана и износена
платнена повърхност (платнища), но със здрави конструкции, и в началото на месец
септември 2024 г. ищецът им сменил платнищата, след което ги релокирал на друг обект -
хотела в с. Боженица. Счита, че действията му не представляват нарушение на трудовите му
задължения, още по-малко на „вътрешни правила относно предоставянето и контрола
върху ползването на фирмените ресурси“, с каквито правила ищецът твърди, че не е
запознат. Оспорва и твърдението на работодателя в т. 2, втори абзац от заповедта, че не е
спазил „регламентирания от Работодателя ред“ за предаване на трите чадъра в друг
търговски обект. Отново сочи, че такива вътрешни правила работодателят не е определял
изрично, както и че такива въобще не са достигали до ищеца. Твърди, че не е имал
възможност да въведа данни за преместването поради разпоредената смяна на районите на
04.09.2024 г., считано от следващия работен ден — 05.09.2024 г. Твърди, че работодателят
няма регламентиран ред относно въвеждането на релокацията. Посоченото от работодателя
в т. 3 от заповедта също счита, че не представлява неизпълнение на трудовите задължения.
Излага, че се касае за два отделни търговски обекта, известни на работодателя - обект Й***
и обект Ш*** - Й*** Щ***. Ищецът твърди, че не му е известно кой е въвел gps
координатите на тези два обекта в предоставеното му от работодателя работното мобилно
електронно устройство. Двата обекта се намирали на около 1,5 км. един от друг в два
съседни квартала - ж.к. Левски и кв. Христо Ботев. Обектите били известни и затова ищецът
ги посетил за инвентаризация на 04.06.2024 г., 23.07.2024 г., 23.08.2024 г. и преди това
ежемесечно, когато е отговарял за района. Дали въведените gps координати за локация
отговарят на действителното местоположение на обектите, ищецът излага, че не може да
знае, тъй като това не отговаряло на неговата професионална квалификация и тази
7
изискуема съгласно трудовия договор. Когато е имало несъответствие намирал обекта
физически, а за несъответствия информирал прекия си ръководител. Сочи, че в заповедта
работодателят не е посочил в кой от двата обекта ищецът е пропуснал да инвентаризира два
чадъра. Счита, че не е допуснал твърдените в т. 3 от заповедта две нарушения на трудовата
дисциплина. Това, че в системата на работодателя два обекта са били на едни и същи
географски координати по никакъв начин счита, че не е нарушило или довело до
неизпълнение на трудовите му задължения. Работодателят не бил установил ред, нито
правила за периода, в който да се актуализират данни от инвентаризацията в частта, в която с
процесната заповед работодателят установил пропуска да се инвентаризират два броя
чадъра. Счита, че не е допуснал и твърдените в т. 4 от заповедта нарушения на трудовите
задължения, а именно че през месец юли 2024 г. при сключване на договор за предоставяне
на един брой хладилник в търговски обект „А**** Ф*** в гр. Пирдоп, противно на
уговореното, е отбелязал, че на обекта се предават два броя хладилници. В заповедта
работодателят не посочил противно на кое уговорено и с кого. От заповедта не ставало ясно
и къде е отбелязал, че се предават два броя хладилници. Твърди, че не е извършил и
нарушението на трудовата дисциплина по т. 5 от заповедта. Оспорва да е получавал
разпореждане за извършване на годишна инвентаризация в периода 01.07.2024 до 16.10.2024
г. Годишна инвентаризация обичайно се правила след приключване на активен сезон
(„сенсус“). Излага, че заповедта за уволнение не е мотивирана. Оспорва да е извършил
твърдените от работодателя нарушения. Счита, че наложеното наказание е несъразмерно
тежко.
След прекратяване на трудовото правоотношение твърди, че е останал без работа и не
е получавал трудово възнаграждение до 02.01.2025 г., когато постъпил на работа по сключен
на 30.12.2024 г. с нов работодател НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ ГОЧЕВ НОТАРИУС с ЕИК
********* трудов договор. Работата по новия му трудов договор твърди, че е по-
нископлатена, месечното трудово възнаграждение, което получавал излага, че е в размер на
1213,90 лв., а по прекратения от ответника трудов договор, било 1905,00 лв. Претендира
неполученото брутно трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, а
именно за 22 работни дни от 27.11.2024 г. до 31.12.2024 г., и за времето, в което е работил на
по-нископлатена работа от 02.01.2025 г. до 08.01.2025 г. - датата, на която трудовият договор
с ответника е щял да се прекрати поради отправеното от ищеца предизвестие по чл. 326, ал,
1 от КТ. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че страните са
се намирали в трудово правоотношение, както и че същото е прекратено поради наложено
дисциплинарно наказание уволнение. Подробно аргументира, че процесната заповед е
издадена при спазване на всички нормативни изисквания, в това число и в рамките на
законоустановения срок. Твърди, че преди налагане на наказанието, са поискани обяснения
от ищеца. Сочи, че ищецът е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина. Във
връзка с извършеното нарушение по т. 1 от Заповедта - инвентаризиране на неработещ
8
обект, твърди, че негов представител е провел разговор със собственика на търговски обект
„Баркод“ в град Елин Пелин, който потвърдил, че обектът не работи повече от година (тоест
включително през 2024 г.) При наличието на такова потвърждение и като отчел пълната
липса на поръчки към дистрибутора, излага, че е приел за установено извършеното
нарушение. По информация от системите на дистрибутора последните продажби били през
месец ноември 2022 г. Във връзка с извършеното нарушение по т. 2 от Заповедта - липса на
оказан контрол от Ищеца относно наличието на предоставени фирмени съоръжения в
търговски обект „Рени“ в град Ботевград - в писмените си обяснения ищецът потвърдил, че
чадърите са били в обекта за известно време неизползваеми след поставяне на тентата. Във
връзка с извършеното нарушение по т. 3 от Заповедта - ищецът признал, че е имало
извършено нарушение при инвентаризацията на чадъри, като заявил, че друг негов колега е
следвало да поправи пропуска му. Във връзка с нарушението по т. 4 от Заповедта -
предоставяне на съоръжения на обект „А**** Ф*** в град Пирдоп в нарушение на
правилата - в писмените си обяснения ищецът признал за допусната грешка в договора,
който съгласно длъжностната си характеристика лично е имал задължение да изготви.
Признал също за отклонение от правилата за предоставяне на съоръжения, Б. признал и че в
обект „А**** Ф*** град Пирдоп е предоставена една хладилна витрина, но документално е
оформил предоставяне на две витрини. Във връзка с нарушението по т. 5 от Заповедта -
Ищецът не оспорил в обясненията си обстоятелството, че е знаел за текущата
инвентаризация, както и че не е предал изискуемата информация в срок. Аргументира, че
прекратяването на трудовия договор е извършено законосъобразно и изцяло в съответствие с
изискванията на Кодекса на труда поради извършените от служителя множество
дисциплинарни нарушения. Не оспорва размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2
КТ. Оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ като недопустим. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, т.е. че е
било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е
надлежно упражнено – наложено е от компетентен орган, с мотивирана заповед, която
съдържа точно и конкретно описание на извършените нарушения, че е изпълнил
задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша ищеца или да приеме писмените му
обяснения.
По иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ: В тежест на ищеца е да установи, че уволнението е
незаконно; че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, както и
размера на последното получено от него брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ уволнението, или последното получено месечно брутно трудово
възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
С оглед становището на ответника безспорни и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са следните факти:
9
1/ че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на Трудов
договор № 27 от 12.03.2020 г.;
2/ че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 2/26.11.2024 г. /връчена
на същата дата/ поради наложено дисциплинарно наказание уволнение;
3/ че размерът на обезщетението за оставане без работа за процесния период възлиза на
претендирания от ищеца.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални
действия.
В случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане
указания, на основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10