НОХД № 1693/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия С.П.Ф. от гр. Велинград, е за
престъпление по чл.286 ал.1 от НК, а именно за това, че на 31.05.2017 г. в
10,38 часа в гр. Пазарджик, пред надлежен орган на властта Районен Съд Пазарджик,
в открито съдебно заседание по НОХД № 1367/2016 г. по описа на PC Пазарджик е
набедил вещо лице назначено от съд И.Д.Г. *** в извършване на престъпление по
чл.305 ал.1 от НК вр. с чл.301 ал.1 от НК, като заявил : „Господин Г. иска да
говори с мен. Обадих му се по телефона и каза, че иска над 1000 лева, за да ми
отърве кожата- това му бяха думите“, като знаел, че е невинен.
В съдебно заседание подс. Ф. се явява лично и с
упълномощения си защитник. Не се признава за виновен, дава обяснения и моли
съда да бъде оправдан. Защитникът му също пледира подсъдимия да бъде оправдан
по повдигнатото обвинение, като излага аргументирано становище в подкрепа на
искането си.
В съдебно заседание представителят на РП- В.поддържа
обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се
направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му
определи наказание превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът
постанови изтърпяване на наказанието и при предходното му осъждане, като
определи общ режим за изтърпяване на наказанието.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. С.Ф. и св. И.Г. се запознали приз 2017 г. по
повод сечище в гора в с. Р.К., собственост на св. А.Г., с която подсъдимият
живее на съпружески начала. Св. Г. бил потърсен като лесовъд и специалист в
горското стопанство. По повод на работата със сечището подс. Ф. и св. Г. се
срещали няколкократно.
По повод на извършена от подсъдимия незаконна сеч през
2014 г. и 2015 г., срещу него било образувано наказателно производство, което
прераснало в НОХД № 1367/2016 г. на РС- Пазарджик, след внасяне на ОА в съда за
извършено от него престъпление по чл.235 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. По
делото била допусната съдебна лесотехническа експертиза, като за вещо лице
съдът назначил св. И.Г.. Изслушването на експертизата било насрочено в съдебно
заседание на 31.05.2017 г. На посочената дата съдебното заседание започнало в 10,38
часа в присъствието на прокурор при Районна Прокуратура Пазарджик. Преди съдът
да пристъпи към изслушване на заключението изготвено от св. Г. по допуснатата
експертиза, подс. Ф. в качеството му на подсъдим по делото направил изявление,
в което посочил, че два-три дни след предходното съдебно заседание, негов бивш
работник го видял и му казал, че св. Г. искал да говори с него. Поради тази
причина той му се обадил по телефона и Г. му казал „… че иска над 1 000 лева, за да ми отърве кожата- това му бяха
думите“. Заявил също, че той не му дал поисканите пари, тъй като не бил
виновен и мислел, че експертизата е изготвена от св. Г. така, както му е удобно
на него или както му били казали да я изготви. Затова смятал, че експертизата
била изготвена против него. Поради тази причина защитникът на подс. Ф. поискал
от съда да не бъде изслушвана експертизата и помолил прокуратурата да се сезира
с оглед наличието на данни за извършено престъпление. Съдебният състав приел,
че сигналът за подкуп би следвало да бъде подаден евентуално до прокурора и че
липсват основания за неизслушването на експертизата. Св. Г. бил изслушан като
вещо лице изготвило експертното заключение, като след становището на прокурора
и защитника, съдът приел заключението като пълно и компетентно изготвено и
допуснал допълнителна експертиза по искане на прокурора.
След съдебното заседание РП- Пазарджик не се
самосезирала да провери твърденията на подс. Ф., респ. не била уведомена и ОП-
Пазарджик. Св. Г. от своя страна се снабдил с протокола от съдебното заседание
и подал сигнал в прокуратурата, че бил набеден от Ф. в извършване на
престъпление.
По повод на горното било отпочнато настоящето
наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на обясненията на подс. Ф. и показанията на свидетелите И.Г., А.Г., В.Б.
и Я.П., както и от инкорпорираните в доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК показания на свидетеля Г.
дадени на ДП, както и от писмените доказателства, приети по делото.
От показанията на св. Г. става ясно, че на процесното
с.з. по НОХД № 1367/2016 г. на ПзРС подс. Ф. е заявил, че той е поискал от него
повече от 1000 лева за да му „отърве кожта“. Този факт не се отрича и от подс. Ф..
На срещуположни страни са обаче техните твърдения относно това дали е проведен
разговор по телефона помежду им, дни след като съдът е допуснал изготвянето на
лесотехническата експертиза и е назначил св. Г. за вещо лице, което да я
извърши, като в този разговор Г. му е поискал сумата от 1 000 лева, за да
изготви заключение, което да го оневини. Според подс. Ф. такъв разговор е имало
и той се е състоял вечерта, когато са празнували в дома му, рождения ден на неговата
майка и то в присъствието на свидетелите Г. и Б., като разговорът бил проведен
от неговия телефон на високоговорител. Тези негови тввърдения се подкрепят от
показанията на свидетелите Г. и Б., които са категорични, че в разговора са чули
св. Г. да обещава „да оправи нещата“, ако Ф. му даде 1 000 лева. Вярно е
че между показанията на тези двама свидетели, а също между тях и обясненията на
подс. Ф., съдът отчете наличието на разминаване относно това къде точно се е
провел разговора и кой е присъствал на него. Тези разминавания внесоха и
колебливост в твърденията на свидетелите Г. и Б., което постави под съмнение и
тяхната достоверност. Същото се отнася и по отношение на обясненията на подс. Ф..
Съдът отчете обаче, че св. П. потвърди в показанията си, че е имал разговор със
св. Г. при случайна тяхна среща, в който Г. е поискал от него да се свърже с
подсъдимия и да му предаде да му се обади. Св. П. заяви също, че същия ден
вечерта се е свързал по телефона с подс. Ф. й е предал заръчаното му от св. Г..
Показанията на този свидетел са в унисон с показанията на свидетелите Г. и Б. и
обясненията на подс. Ф., поради което и съдът прие за безспорно установен факт
проведения разговор по телефона между св. П. и подс. Ф. на 23.05.2017 г., на
който свидетелят е предал искането на св. Г.. Въпреки констатираните
разминавания в показанията на свидетелите Г. и Б. и обясненията на подс. Ф.,
досежно мястото на провеждане на телефонния разговор- на масата при гостите в
механата или на по-отдалечено място, съдът прие че такъв разговор е проведен,
тъй като и тримата са еднопосочни в твърденията си, относно начина на
провеждане на разговора (по телефона, на високоговорител), че подсъдимият е
потърсил св. Г., както и че в този разговор последният е поискал сумата от
1 000 лева от подсъдимия за да „оправи нещата“. В този смисъл показанията
на св. Г., който отрече, че е имал среща със св. П. и че е провел посочения с
него разговор, както и че е провел разговор с подсъдимия въпросната вечер,
както и неговото съдържание, останаха неподкрепени от останалите доказателства
по делото. Проверката на тяхната истинност се затруднява и от обстоятелството,
че твърденията на подс. Ф. не са били предмет на проверка от прокуратурата и
полицията, след проведеното на 31.05.2017 г. съдебно заседание.
Установената и изложена по-горе
фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства, дават основание на
съда да приеме, че със своите действия подс. Ф. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по смисъла на чл.286 ал.1 от НК, а
именно че на 31.05.2017
г. в 10,38 часа в гр. Пазарджик, пред надлежен орган на властта Районен Съд
Пазарджик, в открито съдебно заседание по НОХД № 1367/2016 г. по описа на PC
Пазарджик е набедил вещо лице назначено от съд И.Д.Г. *** в извършване на
престъпление по чл.305 ал.1 от НК вр. с чл.301 ал.1 от НК, като заявил : „Господин
Г. иска да говори с мен. Обадих му се по телефона и каза, че иска над 1000
лева, за да ми отърве кожата- това му бяха думите“, като знаел, че е невинен, каквото
обвинение е повдигнато с обвинителния акт.
Безспорно съдържанието на изявлението,
направено от подс. Ф. в проведеното на 31.05.2017 г. съдебно заседание по НОХД
№ 1367/2016 г. на ПзРС съдържа твърдения за престъпно поведение, осъществено от
св. И.Г.- „иска над 1000 лева, за да ми отърве кожата“. Няма спор в правната доктрина и
съдебната практика, че за да е налице престъплението набедяване по смисъла на
чл.286 ал.1 от НК, от обективна страна изпълнителното деяние следва да бъде
осъществено чрез едва от двете му форми- да набеди някого в престъпление или да
представи неистински доказателства срещу него. В настоящия случай е
инкриминирана първата форма на изпълнителното деяние- уведомяването за
извършено от другиго (в случая св. Г.) конкретно престъпление. При това положение
уведомяването
следва да съдържа фактическите обстоятелства на конкретен престъпен състав и такива
за осъществяването му. Казано с други думи, изявлението на дееца (устно или
писмено) следва да съдържа твърдения в смисъл, че дадено лице, в случая св. Г.,
е осъществило елементите от състава на дадено престъпление, достатъчно
конкретизирано по време, място и признаци, без да необходимо да е юридически
формулирано, но да съдържа конкретни данни за основните характеристики на
приписваното престъпление.
В настоящия случай, както се посочи
вече, прокурорът твърди, че подс. Ф., както се посочи вече, в изявлението си
пред съда, в съдебно заседание, е набедил вещото лице, назначено от съд И.Г. в
извършване на престъпление по чл.305 ал.1 във вр. с чл.301 ал.1 от НК, като е
заявил че му иска над 1000 лева за да му отърве кожата. Тоест твърди се, че
подс. Ф. е набедил вещото лице Г. в извършване на престъпление подкуп-
престъпление по посочения текст от НК. За да бъде набедено лицето в това
престъпление, е необходимо деецът- подс. Ф. да посочи конкретни твърдения-
елементи от фактическия състав на това престъпление. Вярно е, че не е
необходимо набедяващият да сочи правната квалификация на приписваното
престъпление, а е достатъчно да съобщи обстоятелства, които обективно да
съдържат признаците на определено престъпление, в случая подкуп. В изявлението
си пред съдебния състав, ведно от протокола от проведеното с.з., подс. Ф. е
заявил, че есе е обадил на г-н Г. по телефона и той му казал, че му иска над
1000 лева, за да му отърве кожата. Не е посочено обаче на коя дата е станало
това, къде се е намирал подсъдимия- обстоятелства от значение за определяне да
датата и мястото на извършване на престъплението, в което се набедява Г., които
безспорно са елементи от фактическия състав на престъплението. По-нататък от
изявлението на подс. Ф. не става ясно, дали поисканата от св. Г. сума е по
повод неговата служба и по-конкретно за изготвянето на въпросната
лесотехническа експертиза, по която той е бил назначен като вещо лице за
изготвянето й. В изявлението липсват й обстоятелства относно това дали
набеденият е следвало да извърши или да не извърши определено действие във
връзка с неговата служба и в какво е било то. Напр. да не изготви заключение по
експертизата, да даде невярно заключение и др. под. В този смисъл е и Решение №
304/2011 г. на ІІІ н.о. на ВКС. Анализът на изявлението на подс. Ф. в съдебното
заседание, показва, че са налице само част от обстоятелствата, които са елементи
от фактическия състав на престъплението подкуп по чл.305 ал.1 във вр. с чл.301
ал.1 от НК, а именно твърдение за поискана сума в размер на 1000 лева. Изразът,
за да ми „отърве кожата“, не може да запълни твърденият относно останалите
елементи от фактическия състав на престъплението, в което се набеждава св. Г..
Само може да предполага същите. Предположенията в тази насока обаче не могат да
заместят твърденията за конкретни обстоятелства.
На следващо място престъплението по
чл.286 ал.1 от НК е необходимо преписването на престъплението да е станало пред
надлежен орган на властта. Такъв се явява само този орган на властта, който
може да възбуди наказателно преследване спрямо набеденото лице. От
доказателствата по делото в настоящия случай става ясно, че набедяването е
осъществено пред Районен съд Пазарджик. Така гласи и повдигнатото на подс. Ф.
обвинение. Следва да се има предвид, че се преписва престъпление по чл.305 във
вр. с чл.301 от НК- подкуп. Съгласно разпоредбата на чл.35 ал.2 от НПК тези
престъпления като първа инстанция са подсъдни на окръжния съд, от което следва
че са подследствени на окръжна прокуратура. По тези дела се провежда досъдебно
производство, тъй като същите са от общ характер. В този смисъл районния съд не
е надлежен орган на властта, тъй като той не може да възбуди наказателно
преследване срещу набедения. Следва да се отбележи, че съдът в рамките на
служебните си правомощия може да предаде сигнала на компетентната да осъществи
наказателно преследване институция. Но веднага следва да се каже, че в случаят
съдът е лишен от възможността да осъществи наказателно преследване. В същата
хипотеза е поставен и представителят на РП- Пазарджик взел участие в съдебното
заседание, тъй като и той е лишен от компетентността да възбуди наказателно
преследване срещу набедения, въпреки че разполага с възможността да уведоми
компетентната в случая ОП- Пазарджик. В този смисъл е и Решение № 277/1975 г.
на І н.о. на ВС, Решение № 17/1978 г. на ОСНК на ВС.
По-нататък като необходима предпоставка
за осъществяване на набедяването законът изисква деецът да е знаел, че
набеденият е невинен. С оглед на събраните по делото доказателства и
направеният по-горе анализ на същите, може да се приеме че такова съзнание у
подс. Ф. липсва. Напротив той действа със съзнанието, че св. Г. е извършил
преписаното му деяние,че неговото поведение е неправомерно, като от
доказателствата по делото се затвърждава това твърдение и не може да бъде
оборено по категоричен начин единствено от показанията на св. Г.. Съдът подложи на
внимателен анализ неговите показания, като ги съпостави с останалите събрани по
делото доказателства. Тези показания останаха неподкрепени от останалите
доказателства по делото. Неговите твърдения, че не познава подсъдимия и св. П.,
че не се е срещал и не е разговарял с тях, се обориха категорично от
показанията на свидетелите Г., Б. и П., както и от обясненията на подс. Ф..
Тук е
мястото да се посочи, че съдът кредитира показанията на свидетелите Г., Б. и П.,
както и обясненията на подсъдимия в тази им част, тъй като са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, независимо от това че свидетелите Г. и Б., първият като
съжителстващ с подсъдимия, а вторият като негов близък, са заинтересовани да
дават показания в интерес на подсъдимия. Техните показания кореспондират обаче
и в голяма степен с тези на св. П., който е абсолютно незаинтересован от изхода
на делото. Поради това и съдът не намери основание да не им даде вяра.
При това положение съдът намери, че не
е налице осъществяване на този престъпен състав и от субективна страна, т.е. законът
изисква деецът да съзнава, че набеденият в действителност не е извършил
твърдяното престъпление. Знанието
на дееца, че набеденото от него пред властта лице не е извършило престъплението
трябва да почива на изричния смисъл на доказателствата по делото, като в
настоящия казус тази констатацията не е установена по безспорен начин от
доказателствата по делото. Напротив установява се точно обратното, след като
безспорно се установи, че набеденият (св. Г.) в телефонен разговор с подс. Ф.
му е поискал сумата от 1 000 лева за да му „отърве кожата“. Тоест подс. Ф.
е действал със знанието и съзнанието, че поведението на св. Г. е противоправно
и със изявлението си пред съда той е действал със субективната увереност, че
тези действия на набедения за което съобщава са неправомерни и действително
извършени.
В този смисъл с действията си подс. Ф.,
е целял да упражни правото си на гражданин и да съобщи за обективно възприети
противоправни действия от страна на св. Г., а не да изнася неверни твърдения и
лъжливи факти, отразявайки едно вярно поведение. И поради това обстоятелството
отново неговото поведение не консумира състава на престъплението по чл.286 ал.1
от НК. НВ подкрепа на този извод е и практиката на ВКС, като само за пример
може да се посочи Решение № 505/2010 г. на ІІІ н.о. на ВКС.
При така установеното съдът намери, че
подс. Ф. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението набедяване, в което е обвинен от прокурора. Поради липса на
състав на извършено престъпление съдът го призна за невиновен и го оправда по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
Само за пълнота съдът намира за
необходимо да посочи, че инкриминираните действия на подс. Ф. биха могли да
реализират състава на престъплението клевета, което обаче се преследва по тъжба
на пострадалия. В случая постр. св. Г. не се конституира като частен обвинител
в процеса, а единствено частният обвинител по делата от общ характер би могъл
по силата на чл.287 ал.5 от НПК да поиска от съда да се произнесе и по
престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия с присъдата си. Също
така следва да се каже, че и в тази хипотеза са налице направените по-горе
изводи за липса на обективна и субективна страна на извършеното деяние от подс.
Ф..
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: