№ 2434
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20243110112071 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от "***********" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, с адрес: гр. *******, ул.
"*****" 23Б срещу „******“ ООД ЕИК: ******* с управител: ******** с
ЕГН: ********** с адрес на управление: гр. Варна, общ. Варна, бул. *******
№ 275, вх. А.
По делото като трето лице помагач на ищеца „***********" ЕАД е
конституирано „*******" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, бул. „**********“ № 85, с предишно наименование „*** *****“
ООД.
Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, с
които неоснователно се е обогатил и, за които е издадена Заповед №
****/11.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна за следните суми: - 557.93 лева,
представляваща дължима главница за периода от 10.2021г. до 04.2023г. за
доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр.******* **** обл. ******* общ. *****, ж.к. "*****", бл. 195, вх.
Г, магазин, аб.**** / инсталация *****; 183.46 лв. лихва за забава за периода
31.08.2021 г. до 22.04.2024г.; 6.78 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от 05.2022г. до 10.2022г.; 1.34 лв. - лихва за периода 01.07.2022г. до
22.04.2024г. - ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 02.05.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се излага, че дружеството на 19.09.2024 г.
1
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК с вх. № 140471 срещу ****** ООД, за сумата от 749.51 лв., от
които 557.93 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ през периода 07.2020г. - 04.2023г., и 183.46 лв. -
законна лихва за забава от 31.08.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата в размер на
6.78 лв. главница за дялово разпределение за периода 05.2022г.-10.2022г. и
лихва в размер на 1.34 лв. за периода 01.07.2022г.-22.04.2024г. като
претендираме и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, поради това и
предвид указанията дадени от съда в законоустановения срок се предявява
настоящия иск.
Твърди се, че ответникът, е собственик на процесния топлоснабден
имот, но между страните не е подписан договор за продажба на топлинна
енергия, поради което длъжникът се бил обогатил неоснователно за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно
до размера обедняването.
В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката / потребител на ТЕ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на
издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове ****** ООД не бил изпълнил задължението си
в качеството си на собственик във връзка със сключването на договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство
във сферата на енергетиката.
За процесния период били сила са били ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от "***********" АД на потребители в гр. *******,
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от
датата на решението.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от "***********"
ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - " ***********" ЕАД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр.
68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
2
(обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били издадени
изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на
твърденията ни, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В
случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от
нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се оспорват исковете по основание и размер. Твърди се, че не е
налице неоснователно обогатяване, ответникът не е изпаднал в забава,
доколкото няма между страните подписан договор и не дължи лихва за забава.
"******"ООД имало невъзстановена, неправилно платена към
"***********"ЕАД сума в размер на 1270.87 лв. по погрешно издадено от
ищеца, дебитно известие №**** от 31.07.2021 г., платено на 26.08.2021г.
Ответникът "******" ООД бил собственик от 18.09.2009 г. на
недвижим имот, представляващ "магазин" в гр. *******, ж.к. "*****", бл.195,
вх. "Г, дясно. Магазинът се намирал на партерен етаж в многоетажна
жилищна сграда. Закупеният имот от датата на придобиване до настоящия
момент бил неотопляем, не разполагал конструктивно и нямал монтирани
отоплителни тела, съответно нямал уреди за отчитане на изразходвана
топлинна енергия /индивидуален топломер/, както и не ползвал количества
битова гореща вода. В бл.195 на ж.к.***** в гр.*******, дружеството не
разполагало с друг имот, освен магазина и нямало отказван достъп до имота.
В него се извършвало гаранционното и извънгаранционно обслужване на
произведените в" ******" ООД, уреди, имотът бил достъпен.
Признава се, че между страните нямало сключен договор за продажба
на топлинна енергия, тъй като ответникът не ползвал такава. От датата на
придобиване на имота ответникът е заплащал само такса за сградна
инсталация след издавана фактура.
Твърди, че ответникът няма незаплатена топлинна енергия за
процесния период и не дължи лихва за забава.
За периода 10.2021г. – 04.2022г., ищецът неправилно начислявал и
издавал фактури за отоплителни тела с уреди, както следва: За м. 10.2021 г.
фактура №**** в размер на 202.07 лв. За м. 11.2021 г. фактура № ***** в
размер на 270.47 лв. За м. 12.2021 г. фактура № ********* в размер на 356.90
лв. За м.01.2022 г. фактура № ******* в размер на 327.66 лв. За м.02.2022 г.
фактура №******** в размер на 300.97 лв. За м.03.2022 г. фактура №***** в
размер на 340.16 лв. За м.04.2022 г. фактура № ***** в размер на 202,06 лв.
За грешката ищецът бил уведомен с писмо от 06.01.2022г. На
31.07.2022 г. било издадено от ищеца, кредитно известие №******* за сумата
3
от 1725.44 лв. за периода от 01.07.2021 - 30.04.2022 г. и за приспадане на
начислените суми. Въпреки приспаднатата от ищеца неправилно начислена
сума по месечно за периода 10.2021 до 04.2022 г., ищецът в настоящия иск
претендира законна лихва за забава и санкционирал ответника за своята
грешка.
След извършената корекция нямало изпратена справка до
"******"ООД, им ли и каква е дължима такса за сградна инсталация и покана
за нейното плащане.
За периода 07.2020 до 04.2021 г., за който било издадено дебитното
известие №**** от 31.07.2021 г., ответникът заплатил определените такси
сградна инсталация по приложените към писмения отговор, фактури. След
края на сезона било издадено дебитно известие №********** от 31.08.2021 за
корекция към последната фактура за сумата от 22.52 лв.
Сумата по издаденото дебитно известие №**** от 31.07.2021 г. във
връзка с индивидуална справка за топлинна енергия, коригирана за абонатен
№**** с адрес в гр. *******, ж.к.***** бл.195, вх.4 ап.91, ет.3 била
неправилно платена, с тази сума ищецът се е обогатил инеоснователно и
дължал нейното връщане.
До датата на подаване на отговора на исковата молба, за тази сума
нямало издадено кредитно известие, не била възстановена на ответника
въпреки поканите за възстановяване или прихващане от бъдещи плащания.
От ответника не били заплащани такси за сградна инсталация след
10.2021 г. предвид на обстоятелството, че имало платена и невъзстановена
сума по дебитното известие № 01381084 от 31.07.2021 г.
Предвид на горизложеното, в случай, че съдът уважи предявените
искове прави възражение за прихващане с насрещно вземане на "******"ООД,
представляващо неправилно начислена и платена от ответника сума
дебитното известие №**** от 31.07.21 г. към фактура №***** от 30.04.2021 г.
в размер на 1270.87 лв. за топлинна енергия за четири отоплителни уреди.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищеца не се явява, в писмена молба поддържа предявените искове.
Ответното дружество чрез процесуалния си представител поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 176, том І, per. №
9778, дело № 896/18.09.2009 г. на Нотариус Ивайло Николов, рег. № 040 на
НК, район СРС, вписан в СВ с вх.рег.№ 40140/18.09.2009 г. се установява, че
на 18.09.2009г. ответното дружество придобива чрез покупко-продажба
собствеността върху магазин, находящ се в гр.*******, ж.к. "*****", бл.195,
вх. "Г, дясно.
4
От Молба от Домсъветите на входове В, Г и Д на блок 195, *****,
******* до ТР „******“, *******, от 24.03.2003 г., Договор №
472.ІІІ/09.10.2002 г. между „***********“ ЕАД и *** ***** ООД, Протокол от
ОС на ЕС от 02.07.2002 г., Протокол от ОС на ЕС от 24.03.2003 г.
(продължение), Декларация от М. ******** рег.№ 5438/24.09.2002 г. на
Нотариус Мариела Калоянова, рег.№ 200 на НК, район СРС се установява, че
топлинното счетоводство за блок 195, вх.Г в ж.к. „*****“, където се намира
процесния магазин се води от „*******" ЕООД, с предишно наименование
„*** *****“ ООД.
От Извлечение от сметки по месеци за абонат № ***** към дата
22.04.2024г. се установява, че по партидата на ответното дружество са
начислени суми за периода от 07.2020г. до 04.2023г. в размер на общо 1314,22
лева и лихви в размер на 184,80 лева.
От Дебитно известие № ******** от 31.07.2021 г., Паричен превод от
26.08.2021 г. на сумата 1271.96 лв. се установява, че ищцовото дружество е
издало дебитно известие на ответното дружество с основание топлинна
енергия за период 01.07.2020г. – 30.04.2021г., за отопление в размер на 1270,87
лева. Сумата по това дебитно известие е заплатена от ответното дружество на
ищцовото на 26.08.2021г. с банков превод.
Издадените от ищцовото дружество на ответното дружество Фактура
№ ***** от 30.04.2021 г.; Фактура № ***** от 31.10.2020г.; Фактура №
********* от 30.11.2020 г.; Фактура № ****** от 31.12.2020 г.; Фактура №
********* от 31.01.2021 г.; Фактура № ********* от 28.02.2021 г.; Фактура №
********/31.03.2021 г. за топлинна енергия и дялово разпределение за период
от 01.04.2021г. до 03.04.2023г. в размер на общо 186,36 лева са заплатени от
ответника по банков път.
С Кредитно известие № 10195295303 от 31.07.2022 г. ищцовото
дружество е намалило задълженията на ответното дружество за топлинна
енергия за периода 01.07.2021г. – 30.04.2022г. със сума в размер на 1725,44
лева.
Видно от индивидуална справка за използвана ел. енергия - коригиран
за отчетен период 05.2020 г. до 04.2021г. се установява, че за посочения период
на ответното дружество е начислявана топлинна енергия за 4 радиатора, която
служебно начислена поради неосигурен достъп.
Видно от Справка показания на устройства за отчитане на топлинна
енергия и водомери от 17.5.2022 г. се установява,че в процесния обект на
отчитане магазин няма монтирани радиатори.
В Писмо от "********" ООД до „*** *****“ ООД от 21.10.2021 г.;
Писмо от "**** ****" ООД до „***********“ ЕАД от 16.11.2021 г.,от
06.01.2022 г. и от 22.07.2022 г. ответното дружество заявява, че в обекта на
потребление магазин няма монтирани радиатори за отопление и предявява
искане за корекция относно неправилно начислени суми.
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и
5
компетентно изготвена се установява, че ежемесечните отчети по общия
топломер в СЕС за процесния период са следните:
а) за отоплителен период 2020 - 2021 г. използваната ТЕ е 15217,95
kWh (2053,09 kWh ТЕ от СИ и 13164,86 kWh ТЕ от ОТ) на стойност 1499,09
лв., които реално трябва да бъдат заплатени. Фактурираното от ***********
ЕАД е 2 088,16 kWh на стойност 205,70 лв. Разликата между начисленото и
реално отчетеното е 13 129,79 kWh на стойност 1293,39 лв. с ДДС. Това се
виждат в индивидуалната справка на „*******“ ЕООД, Приложение 1. Сумата
за заплащане с ДДС е 1293,39 лв.
б) за отоплителен период 2021 - 2022 г. По данни от „*******“ ЕООД
използваната ТЕ е 2 258,92 kWh на стойност 266,95 лв. които реално трябва да
бъдат заплатени. Фактурираното от *********** ЕАД е 16 859,60 kWh на
стойност 1 992,40 лв. Разликата между начисленото и реално отчетеното е
14600,68 kWh на стойност 1725,45 лв. с ДДС. Това се вижда в индивидуалната
справка на ,*******“ ЕООД, Приложение 1. Сумата, която *********** ЕАД
трябва да върне на ответника с ДДС е 1725,45лв.
в) за отоплителен период 2022 - 2023 г. използваната ТЕ е 1 833,75
kWh на стойност 252,80 лв. които реално трябва да бъдат заплатени.
Фактурираното от *********** ЕАД е 1 784,49 kWh на стойност 246,01 лв.
Разликата между начисленото и реално отчетеното е 49,26 kWh на стойност
6,79 лв. без ДДС. Сумата за доплащане без ДДС е 6,79 лв.
В представените отчети от „*******“ ЕООД (Приложение 3) се вижда,
че в таблиците с отчетите за отоплителен сезон 2021/2022 и 2022/2023 в реда
за магазина на ****** пише, че няма радиатори и ТВ (за 2021/2022) и няма
парно и ТВ (за 2022/2023). Сумите са начислени като наказателна мярка по
твърдение за неосигурен достъп до магазина.
Разпределението на ТЕ през процесния период за имота е извършено от
страна на фирма „*******" ЕООД в съответствие с нормативната уредба. ТЕ
от отоплителни тела в имота за ОС 2020/2021 няма изразходвана поради липса
на топлинни тела в магазина.
Изравнителните сметки предоставени от „*******" ЕООД са следните:
за процесния период май 2020 - април 2021 г. – 1293,39 лв. с ДДС (тази сума
потребителят дължи); за процесния период май 2021 - април 2022 г. – 1725,45
лв. с ДДС (тази сума се връща на потребителя), а за процесния период май
2022 - април 2023 г. – 6,79 лв. без ДДС (тази сума се доплаща от потребителя).
Размерът на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответника през
процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и по
компоненти – сума за ТЕ за отопление на имота, сума за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, както и сума за
ТЕ за общите части на сградата е следният:
Начислените суми за процесния период юли 2020 - април 2022 са
6
1499,09 лв. за отопление и 0,0 лв. за топла вода с ДДС, а фактурирани от
„***********“ ЕАД са 205,70 лв. за отопление и 0,0 лв. за топла вода с ДДС.
Изравнителна сума 1293,39 лв. с ДДС.
б) за отоплителен период 2021 - 2022 г. по данни от „*******“ ЕООД
начислените суми за целия отоплителен сезон са 266,95 лв. за отопление и 0,0
лв. за топла вода с ДДС, а фактурирани от „***********“ ЕАД са 16859,60 лв.
за отопление и 0,0 лв. за топла вода с ДДС. Изравнителна сума 1725,45 лв. с
ДДС, която „***********“ ЕАД трябва да възстанови на ответника.
в) за отоплителен период 2022 - 2023 г. по данни от „*******“ ЕООД
начислените суми за целия отоплителен сезон са 252,80 лв. за отопление и 0,0
лв. за топла вода без ДДС, а фактурирани от „***********“ ЕАД са 246,01 лв.
за отопление и 0,0 лв. за топла вода без ДДС. Изравнителна сума 6,79 лв. с
ДДС, която ответникът трябва да заплати.
Сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката
Не са начислявани на потребителите технологични разходи в
абонатната станция.
От представените от „***********“ ЕАД протоколи се вижда, че
топломера в абонатната станция е преминал метрологични проверки и в
периода от юли 2020 до април 2023 г. са с гарантирана точност на
измерванията.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като компетентна
и обективно изготвена се установява, че няма плащания в брой или по банкова
сметка от ответника на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период.
С кредитно известие (КИ) №*******/31.07.2022 г. към фактура
№*****/30.04.2022 г. е извършено изравнение на топлинна енергия за период
от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 1725.44 лв.
Непогасените задължения са в размер на 564.71 лв. Погасените
фактури са в размер на 1 725.44 лв.
Неплатени във връзка с целия договор фактури са в размер на 1113.14
лв. Начина на отразяване в информационната система на “***********” ЕАД
на изравнителните сметки, изготвени от фирма „*** *****“ ООД за
топлоснабдения имот през процесния период е посочен Приложение №1.
За изравняване на топлинната енергия за период 01.07.2021-30.04.2022
г. е издадено кредитно известие №*******/31.07.2022 г. на стойност 1 725.44
лв.
За изравняване на топлинната енергия за период 01.07.2022-30.04.2023
г. е издадено дебитно известие № **********/31.07.2023 г. на стойност 8.15
лв.
С кредитно известие №*******/31.07.2022 г. не са погасени
задължения извън процесния период.
Размерът на дължимите суми за ТЕ за процесния период, съобразно
7
действащите цени на ТЕ е както следва: главница, общо - 564.71 лв., от които
сума за ТЕ за отопление - 543.25 лв., сума за дялово разпределение - 21.46 лв.
Размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 22.04.2024 г. общо е 103.82 лв. За отделните
месеци лихвата е подробно представена в констативно-съобразителната част
на експертизата.
Сумите по дебитни известия с №№ ********** от 31.08.2021 г. и
******** от 31.07.2021г. и двете, издадени към фактура ***** от 30.04.2021 г.
са платени съответно на 27.08.2021 г. и на 27.09.2021 г.
Дебитно известие №******** от 31.07.2022 г. е издадено въз основа на
Индивидуална справка за използваната ТЕ - коригирана за абонатен №**** за
периода от 05.2020 г. до 04.2021 г. приложена към делото.
За дебитно известие № **********/31.08.2021 г. експертизата не
установи въз основа на какви документи е издадено.
Кредитното известие №******* от 31.07.2022 г. е издадено въз основа
на Индивидуална справка за използваната ТЕ - коригирана за абонатен №****
за периода от 05.2021 г. до 04.2022 г. изготвена и предоставена от „*******”
ЕООД („*** *****“ ООД).
3а периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. общо начислените суми за
такса сградна инсталация са в размер на 246.01 лв. без ДДС и 268.15 лв. с
ДДС.
Изравнителната сметка за такса сградна инсталация е в размер на 6.79
лв. без ДДС и 8.15 лв. с ДДС.
Видно от ч.гр.д.****/2024 на ВРС се установява, че ищецът е подал на
26.04.2024г. заявление пред РС ******* за издаване на заповед по чл.410 от
ГПК, по което е издадена Заповед № ****/11.07.2024г. по чл.410 от ГПК за
следните суми: - 557.93 лева, представляваща дължима главница за периода от
10.2021г. до 04.2023г. за доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.******* **** обл. ******* общ.
*****, ж.к. "*****", бл. 195, вх. Г, магазин, аб.**** / инсталация *****, -
183.46 лв. - лихва за периода 31.08.2021 г. до 22.04.2024г., - 6.78 лв. – главница
за дялово разпределение за периода от 05.2022г. до 10.2022г., - 1.34 лв. - лихва
за периода 01.07.2022г. до 22.04.2024г. - ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда02.05.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 75 лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски за заплатена дължима държавна
такса от 25 лева и 50 лева за юк. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал.8 ГПК.
Срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника, което е
обосновало правния интерес на заявителя от предявяване на настоящия иск.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
8
Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, с
които неоснователно се е обогатил и, за които е издадена Заповед №
****/11.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна за следните суми: - 557.93 лева,
представляваща дължима главница за периода от 10.2021г. до 04.2023г. за
доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр.******* **** обл. ******* общ. *****, ж.к. "*****", бл. 195, вх.
Г, магазин, аб.**** / инсталация *****; 183.46 лв. лихва за забава за периода
31.08.2021 г. до 22.04.2024г.; 6.78 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от 05.2022г. до 10.2022г.; 1.34 лв. - лихва за периода 01.07.2022г. до
22.04.2024г. - ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 02.05.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
Съдът е обявил за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните, че ответникът е собственик на недвижим
имот, находящ се на адрес гр. *******, ж.к. "*****", бл.195, вх. "Г, дясно,
магазин; че между страните няма сключен договор за продажба на топлинна
енергия, на недвижим имот, находящ се на адрес гр. *******, ж.к. "*****",
бл.195, вх. "Г, дясно, магазин; че ответникът не е заплатил претендираните от
ищеца суми предмет на настоящото дело.
Ищцецът носи доказателствената тежест да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която
ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на топлинна енергия в
процесния имот и за процесния период, периода на изпадане в забава за
плащане на процесните главници.
Ответната страна трябва да докаже твърденията си, възражението си
прихващане, че има насрещно вземане на "******"ООД, представляващо
неправилно начислена и платена от ответника сума по дебитното известие
№**** от 31.07.21 г. към фактура №***** от 30.04.2021 г. в размер на 1270.87
лв. за топлинна енергия за четири отоплителни уреди.
От събраните по делото писмени доказателства: Молба от Домсъветите
на входове В, Г и Д на блок 195, *****, ******* до ТР „******“, *******, от
24.03.2003 г., Договор № 472.ІІІ/09.10.2002 г. между „***********“ ЕАД и ***
***** ООД, Протокол от ОС на ЕС от 02.07.2002 г., Протокол от ОС на ЕС от
24.03.2003 г. (продължение), Декларация от М. ******** рег.№
5438/24.09.2002 г. на Нотариус Мариела Калоянова, рег.№ 200 на НК, район
СРС и приобщената СТЕ се доказа, че жилищния блок, в който се намира
процесния обект на потребление, представляващ магазин е топлоснабден,
като топлинната енергия се доставя от ищцовото дружество и се отчита от
третото лице помагач „*******“ ЕООД.
От приобщената по делото СТЕ, от Справка показания на устройства за
9
отчитане на топлинна енергия и водомери от 17.5.2022 г. се установява, че в
процесния обект на отчитане - магазин няма монтирани радиатори. Поради
липса на радиатори в обекта на потребление е невъзможно ищецът да доставя
топлинна енергия в него. Липсата на доставена топлинна енергия от ищцовото
дружество на ответното в процесния обект на потребление за периода
м.10.2021г. – м.04.2023г. води до липса на обедняване на ищцовото дружество
за сметка на обогатяването на ответното дружество, съответно до липса на
неоснователно обогатяване.
Поради това съдът намира за неоснователен предявения главен иск за
сума в размер на 557.93 лева, представляваща дължима главница за периода от
10.2021г. до 04.2023г. за доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.******* **** обл. ******* общ.
*****, ж.к. "*****", бл. 195, вх. Г, магазин, аб.**** / инсталация *****.
Неоснователността на този иск води до неоснователност на акцесорния иск за
претендирана мораторна лихва върху главницата от 557,93 лева за сума в
размер на 183.46 лв. за периода 31.08.2021 г. до 22.04.2024г.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за
формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия,
отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 38 ДР на ЗЕ
„отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани
от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект. Легално определение на
„сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост, а топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването
им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140
ал. ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,
но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е.
налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата
10
сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна
собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от
тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. В този смисъл
е и изричната разпоредба на чл. 153 ал. 6 ЗЕ, съобразно която клиентите в
сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна
енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането
се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
От приетото заключение на СТЕ и ССчЕ се установи, че на ответното
дружество са били начислени суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация за период май 2022 - април 2023 г. в размер на 6,79 лв.
без ДДС.
Обстоятелството, че в процесния магазин не се ползва топлинна
енергия или топла вода, доставени от ищеца, е без правно значение за
дължимостта на топлинна енергия за сградна инсталация, доколкото
процесния имот е част от топлоснабдената сграда. Освен това липсата на
отоплителни тела в имота води единствено до извода, че ответникът не е
потребител на топлинна енергия за отопление, но не води до освобождаване
от отговорност за заплащането на отдадената от сградната инсталация енергия
при доставката на централно отопление в сградата. В тази връзка следва да се
вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на
закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може
да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата”. В мотивите на решението
подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната
енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено
желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение
на топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите
на мнозинството. Посочено е, също така, че в сгради- етажна собственост
доставката на топлинна енергия се разглежда от законодателя като услуга,
която се предоставя на самата етажна собственост и въпросите за доставката и
разпределението се решават от мнозинството на етажните собственици – 2/3
от тях. Ето защо се налага извод, че за да бъде освободен отделният етажен
собственик от задължение за заплащане на топлинна енергия за сградна
инсталация, е необходимо решение на 2/3 от етажните собственици, което не
се твърди или доказва по делото. Предвид изложеното съдът намира, че
11
ответното дружество като собственик на процесния имот, който не е сключил
самостоятелен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, се
е обогатил за сметка на ищеца с размера на дължимата за процесния период
цена за сградна инсталация в размер на 6,78 лева за периода м.05.2022г. –
м.10.2022г. Поради това иска за сума в размер на 6,78 лева следва да бъде
уважен.
Акцесорният иск за претендирана лихва върху главницата от 6,78 лева
за сградна инстлация в размер на 1,34 лева за периода 01.07.2022г. –
22.04.2024г. не следва да бъде уважен. При общия фактически състав по чл.59
ЗЗД от деня на получаване на престацията (деня, в който обогатяването
достигне правната сфера на обогатилия се) вземането за неоснователно
обогатяване възниква и едновременно с това става изискуемо, защото
неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в
патримониума на друго съществува още при самото преминаване, а не
настъпва в един последващ момент. Следва да се разграничат хипотезите, при
които вземането на кредитора срещу неоснователно обогатилия се е станало
изискуемо, от случаите, при които възниква правото да се търси лихва за
забава върху обезщетението, което се дължи от неоснователно обогатилия се
по чл.59, ал.1 ЗЗД. Вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия
фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква
от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. В случат ищецът не доказа да е поставил в
забава ответника като го е поканил да заплати сумата в размер на 6,78 лева за
сградна инсталация за периода 05.2022г. – м.10.2022г. преди подаване на
исковата молба. Поради това претенцията за мораторна лихва следва да бъде
отхвърлена.
Предвид основателността на предявения иск за главница за сградна
инсталация в размер на 6,78 лева за периода м.05.2022г. – м.10.2022г. съдът
следва да разгледа направеното от ответното дружество възражение за
прихващане. Съдът намира същото за основателно. Института на
прихващането изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими
вещи, вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо,
задължението на прихващащия (пасивно вземане) да е изпълняемо. Според
мотивите изложени в т.1 от ТР № 2/2020г. на ОСГК на ВКС, за да се приложи
прихващането е необходимо активното вземане на прихващащия да е
ликвидно т.е. да е определено по основание и размер, и да е безспорно
(установеното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение), или да е
неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща. В случая активното
вземане на ответното дружество по Дебитно известие № ******** от
31.07.2021 г. за сума в размер на 1271.96 лв., е заплатено на ищеца от
ответника с паричен превод от 26.08.2021 г. Дебитното известие е за начислена
топлинна енергия в процесния магазин, каквато не е доставена, съответно
разходвана от ответника, поради липса на радиатори в магазина. Предвид това
активното вземане на ответника е изискуемо, определено е по основание и
12
размер и е ликвидно – ищцовото дружество не го оспорва в процеса.
Пасивното вземане на ищеца за сумата в размер на 6,78 лева е изпълняемо.
Поради това вземане в размер на 6,78 лева на ищеца следва да се приспадне от
вземането на ответника към ищеца по Дебитно известие № ******** от
31.07.2021 г. за сума в размер на 1271.96 лв. С прихващането вземането на
ищеца по настоящия спор в размер на 6,78 лева е погасено с обратна сила
според т.1 от ТР № 2/2020г. на ОСГК на ВКС от първия момент, в който
прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е
било изискуемо, а това е момента на плащането му 26.08.2021г., а пасивното –
поне изпълняемо. Поради това предявения иск за сума в размер на 6,78 лева
също следва да бъде отхвърлен.
Страните са претендирали разноски като такива се дължат само на
ответника предвид изхода на делото и разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК.
Сторените разноски от ищеца са следните: 250 лева депозит за СТЕ, 264 лева
депозит за ССчЕ, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
направено от ищцовото дружество е неоснователно предвид фактическата и
правна сложност по делото, активното участие на процесуалния представител
на ответното дружество и високото качество на извършената от него работа по
делото. Поради това на ответното дружество следва да се присъдят разноски в
общ размер на 914 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от „***********“ ЕАД, ЕИК
*****, с адрес на управление: гр. *******, ж.к. *****, улица "*****" № 23Б
срещу „******“ ООД ЕИК: ******* с управител: *********** с ЕГН:
********** с адрес на управление: гр. Варна, общ. Варна, бул. ******* № 275,
вх. А за признаване на установено в отношенията между страните,
че „******“ ООД ЕИК: ******* дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК *****
следните суми, за които е издадена Заповед № ****/11.07.2024г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна за
следните суми:
- 557.93 лева, представляваща дължима главница за периода от
10.2021г. до 04.2023г. за доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.******* **** обл. ******* общ.
*****, ж.к. "*****", бл. 195, вх. Г, магазин, аб.**** / инсталация *****;
- 183.46 лв. лихва за забава за периода 31.08.2021 г. до 22.04.2024г.
върху главницата от 557,93 лева за доставена и незаплатена топлинна енергия
за горепосочения топлоснабден имот;
- 6.78 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 05.2022г. до
13
10.2022г., ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на „******“
ООД ЕИК: ******* с управител: ******** с ЕГН: ********** с адрес на
управление: гр. Варна, общ. Варна, бул. ******* № 275, вх. А, дължимо от
„***********“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление: гр. *******, ж.к.
*****, улица "*****" № 23Б на основание Дебитно известие № ******** от
31.07.2021 г. за сума в размер на 1271.96 лв., заплатена от ответника на
26.08.2021г.;
- 1.34 лв. - лихва за периода 01.07.2022г. до 22.04.2024г. върху
главницата от 6.78 лв. за дялово разпределение.
ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 02.05.2024г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес на управление: гр.
*******, ж.к. *****, улица "*****" № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на„******“ ООД
ЕИК: ******* с управител: ******** с ЕГН: ********** с адрес на
управление: гр. Варна, общ. Варна, бул. ******* № 275, вх. А сума в размер на
914 лева - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението по настоящото дело e постановено при участие на трето
лице помагач на страната на ищеца „***********" ЕАД, „*******" ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, бул. „**********“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок,
считано от връчване на страните на съобщението за обявяването му, ведно с
препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14