№ 359
гр. Благоевград, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500449 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 6781/21.03.2024г., подадена от О.Б.,
с адрес: гр. Б., пл.“Г.И. ..., представлявано от к. Б., чрез юрк.Р.П., против
Решение №149/07.03.2024 г. по гр.д.№1918/23г. по описа на РСБ..
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано. Поддържа се, че в
противоречие със събраните доказателства, съдът не е обсъдил акта за
общинска собственост, с която жалбоподателят поддържа, че се легитимира за
собственик на спорния имот. Оспорват се доводите на съда за липса на
доказано правопораждащо основание, на което се е позовал жалбоподателя, че
е собственик на вещта в акта за частна общинска собственост. Подробно се
обосновават твърденията, че процесният имот е бил отчужден от предишните
собственици по реда и условията на чл.97, ал.1 ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ, която
процедура е била завършена през 1991г. с обезщетяване на собствениците,
като имотът е бил отреден за жилищно строителство. На основание
1
отчуждаването имотът е станал държавна собственост, като жалбоподателят
поддържа, че е собственик на вещта по силата на закона и на основание § 42 от
ПЗР към ЗИД на ЗОС преминаване на собствеността от държавна в общинска.
Оспорват се събраните гласни доказателства и обстоятелствата, които
първоинстанционният съд е приел за установени с тях. Подробно се
аргументира тезата за неприложимост на института на придобивната давност
по отношение на процесния имот, с оглед на разпоредбата на чл.86 ЗС и
измененията й през годините, касаещи спирането на давностния срок за
определена категория имоти. При поддържане на твърдения в горната насока
се обосновава искане за отмяна на обжалваното решение изцяло и отхвърляне
на предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски. Не се правят
искания за събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от
насрещните страни. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Поддържа се, че са собственици на вещта на основание придобивна давност,
считано от 1990г. до настоящия момент, като се позовават и на съвладение от
въззиваемите страни и праводателите им. Прави се анализ на доказателствата
и заключението на вещото лице. Изтъква се, че въззиваемите са установили
твърдяното придобивно основание на спорния имот по давност. Иска се
потвърждава на решението, като правилно и законосъобразно и присъждане
на разноски. Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител,
поддържа подадената жалба и доводите в нея.
Въззиваемите страни, редовно и своевременно призовани, се явяват лично и
чрез пълномощник. Поддържат отговора и по същество искат потвърждаване
на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261
ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
ОСБ, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон,
намира следното:
2
Производството по гр.д.№ 1918/2023г. по описа на РСБ е образувано по
искова молба от В. Г. Г. и С. В. Г., с която против О.Б., е предявен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за приемане за установено по отношение на
ответника О.Б., че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор
№ ... по КККР на гр. Благоевград, с площ от 183 кв.м., находящ се в град Б., ул.
П., на основание давностно владение.
Ищците твърдят, че са собственици на имота, на основание давностно
владение, осъществявано от 1990г., т.е. в продължение на повече от 30
(тридесет) години, като твърдят, че са присъединили владението на своите
праводатели, като към настоящия момент го владеят лично, явно и
непрекъснато. Подробно са посочени какви конкретни дейности се извършват
в имота, като го ползват предимно като зеленчукова и овощна градина. Сочи
се, че имота е ограден с ограда и през всички години на явно демонстрирано
от тях владение никой не е оспорил собствеността им. Едва с подаване от
ищците на 07.04.2023г. в О.Б. на заявление за снабдяване с удостоверение, че
владеният от тях имот не представлява общинска собственост от ответната
страна е издаден Акт № ... г., с който процесния имот е актуван като частна
общинска собственост. С тези действия се твърди, че ответника оспорва
придобитите от тях права по отношение на вещта и се обосновава правния
интерес на ищците за предявяване на собственическия иск за установяване, че
са придобили имота на основание давностно владение. Оспорва се отразеното
в акта за общинска собственост придобивно основание в полза на общината.
От ответната страна искът е оспорен като неоснователен. Ответникът
твърди, че имотът е общински и че е собственик на основание чл. 56, ал. 1, чл.
2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, във връзка с §42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС, в сила към
05.11.1999г. Сочи се, че към тази дата, територията, на която се намира
спорният имот, съгласно предвижданията на регулационния план за 1976 г.,
допълнен в частта на процесния имот със Заповед №177/12.11.1979 г. на ГНС-
Б. и Заповед №44/10.02.1981 г. на Общински народен съвет Благоевград, е
отреден за целите посочени в този параграф, а именно - за жилищно
строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общината.
Оспорва се придобивното основание на ищците и възможността им да
придобият имота по давност, като се твърди липсата на елементите на
фактическия състав на това придобивно основание.
3
С обжалваното решение искът е уважен изцяло, като е прието за установено
по отношение на О.Б., че В. Г. Г. и С. В. Г. са собственици на недвижим имот с
идентификатор № ... по КККР на гр. Благоевград, с площ от 183 кв.м.,
находящ се в град Б. ул. П., на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Съдът е приел в мотивите си, че ищците са установили всички
елементи на соченото от тях придобивно основание – давност, при
осъществено от ищците недобросъвестно владение от минимум 10 години. За
този извод съдът с е позовал и кредитирал събраните гласни доказателства. В
тежест на ответната страна е било да установи наличието на вписаното в акта
за общинска собственост, издаден през 2023г., основание за придобиването на
имота от общината, но такова доказване не е направено.
Съдът е кредитирал свидетелските показания, според които още от 1990г.
ищците са оградили имота и са започнали да го стопанисват, направили са
каменен зид, за да осуетят свлачищни процеси поради денивелацията на
имота и от тогава са в непрекъснато владение на дворното място. Прието е, че
от посочения момент до датата на съставяне на акта за частна общинска
собственост през 2023 г. е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС
давностен срок. Това владение е довело до придобиването на правото на
собственост на оригинерно основание, тъй като съдът е обосновано, че през
този период не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, тъй като липсвали
доказателства, че имота през периода на владението е бил държавен или на
кооперация. Прието е, че по делото липсват такива доказателства, поради
което е направен извод, че имотът е бил частна собственост и след като е
владян в продължение на повече от 10 години в реални граници от ищците по
делото е придобит от тях по давност. Направен е анализ на изменението на
разпоредбата на чл.86 ЗС и е заключено, че след 1996г. е допустимо
придобиване по давност на частни държавни или общински имоти. Прието е,
че посоченото в акта правно основание не е вярно, поради което е оборена
неговата доказателствената сила. Развит е и алтернативния способ, ме дори
имота да е бил частна общинска собственост, придобит от държавата, която го
е отчуждила, общината е загубила собствеността върху имота, тъй като
считано от изменението на чл.86 от ЗС от 01.06.1996г. до настоящия момент е
изтекъл необходимият давностен срок за придобиване на имота от ищците.
Направеният от въззивният съд самостоятелен анализ на събраните
4
доказателства води до следните фактически констатации:
Ищците В. Г. и С. Г. са съпрузи /удостоверение за сключен граждански брак
- л.13 РС/. Ищцата В. Г. Г. е депозирала молба с вх. №ОС-0205-178/07.04.2023
г. до к. на О.Б., с която е поискала заверка на Молба - декларация за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот.
Видно от Удостоверение с изх. №171/13.04.2023г. от О.Б. е удостоверила, че
поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр. Благоевград е общинска
собственост, съгласно АОС ...
В полза на ответната община е издаден Акт за частна общинска собственост
... за процесния недвижим имот, в който като правно основание за собственост
са посочени разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл.59, ал.1 ЗОС вр. с
§ 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят Й.П. сочи, че познава ищците повече от 30 години. Посещавала
е домът им и знае, че стопанисват имот, който се намира до къщата им в
Благоевград. Сочи, че в имота има дръвчета – череши. Свидетелят сочи още,
че от 30 години и до сега В. и С. гледат това място, В. е садила в него, както и
потвърждава, че имота е заграден „много хубаво“, работят го, дава реколта.
Под овощната градина има „навесче“, което също е било тяхно. Никой друг не
е ходил там, не е виждала нито един кмет там, нито друго лице. Никога не е
имало някой, който да има претенции към този имот.
Свидетелят Д.И. сочи, че е съсед с ищците и се знаят от деца. Сочи, че
ищците имат имот от горната страна на къщата им, в който има голяма
череша, сливи, малини, имат само дръвчета, малини и ягоди. Имота е с
денивелация, но ограден с мрежа. Между имота и къщата има направен навес
за гаражите. Свидетелят уточнява, че откакто се помни след 90-те години, като
се бутнали старите къщи ищците там си гледали градина и си я стопанисват.
Не знам от кой им е имота, мисли, че си е техен имота, те постоянно са си там,
майката на С. докато е била също постоянно е била там в градината. Никой не
е имал някакви претенции към това място. Свидетелят знае ищците за
собственици на този имот, не е чул някой да им оспорва собствеността през
тези години.
Свидетелят Г. Г. - син на ищците също сочи, че откакто се помни знае, че
родителите му обработват мястото като градина и която се намира до къщата
5
им. Имота представлява овощна градина с череши, ябълки, сливи, имало
домати, краставици, но пораснали дръвчетата и повечето е като овощна
градина. Има каменни зидове там, които твърди, че са правили ръчно. Едва
когато са предприели действия да се снабдят документи разбрали, че имота е
общински. Никой не е имал претенции към този имот. През годините е имало
само набези от роми, които са качвали на черешите. Не е виждал к. да
обработва имота, само неговите родители, аз след училище и свидетелят сочи,
че е помагал на родителите си. Свидетелят поддържа, че имота е заграден и с
денивелация и на площ от около 200 кв.м. Твърди, че имота го владеят
спокойно, никой не е идвал да предявява претенции за имота, само крадци са
влизали да крадат, но не и да оспорват собствеността. Уточнява, че няма
роднини с фамилии Ю. и Л..
От приетата от първоинстанционният съд съдебно – техническа експертиза
се установява, че за терена на експертизата вещото лице е установило, че през
1920-22г. е изработен кадастрален план в неизвестна /или локална/
координатна система при действието на Закона за благоустройството на Ц. Б.,
като според разпоредбите на този закон, не се е одобрявал с отделна заповед
геодезическия план, а само регулацията изработена върху него, като водеща
такава. По този план на цветна извадка, представляваща приложение№ 1 към
експертизата имота, обект на СТЕ е с поставен пл.№ 1573, с тонирани в зелено
граници от в.л. В границите на имота към 1922 год., има построена една
паянтова жилищна сграда на два етажа /2/. Графически изчислената площ на
имот пл.№ 1573 е 135 кв.м. По регулационен план за имот пл.№ 1573 е
отреден парцел VIII в кв.26, с графически изчислена площ от 340 кв.м.
В архива на ОА-Благоевград се съхраняват и дворищно регулационни
карнети по квартали в М 1:250, от регулацията изработена върху този план,
като в карнетите са нанесени имотите от кадастралния план, с техните граници
и планоснимачни номера. От прегледа на дворищно-регулационния карнет за
кв.26, показан на цветна извадка, поземления имот, имащ отношение
към делото е с пл.№ 1573, с тонирани в зелено граници от в.л. с графически
изчислената площ на имота от 235 кв.м., като разликата над 135 кв.м., спрямо
показаното на извадката от КРП от 1922 год., в този карнет е показано с
пунктирани граници, записано и в самия карнет; първоначално отредения
парцел от 340 кв.м., след обявяване на проекта, е коригиран и е намален на
295 кв.м., и отреждането вече е конкретно за n.VIII-1573, в кв.26; дворищната
6
регулация за кв.26, по червените и сини линии, е утвърдена със Заповед № ...
год.
В разписният лист към проекта за дворищна регулация на кварталите за
имота записите са следните: за имот пл.№ 1573, е записан стария собственик
на имота - К.Х., новите собственици на имота - С.Л. и Г. А.Ю., в кой квартал
попада имота - кв.26, кой парцел се образува - VIII, с какъв документ се
владее - Нот. акт № ... г.
По КП от 1955г. номерата на имотите са променени с нови номера, като
имот пл.№ 1573 по плана от 1922-28г. е получил нов пл.№ 1137, с тонирани в
зелено граници от в.л. От приложението е видно, че имота е увеличил площта
си на североизток, но не във формата на парцел по регулационния план от
1922 год., което означава че регулационния план от 1922 - 28 год., с
изменението от 1933 год., за квартала, не е приложен, по силата на
действащите закони между 1922 год. и 1955 год.
Със заповед № 2199/15.04.1976 год. на Първия заместник министър на
строежите и архитектурата е одобрен КП, изработен 1973-75г. По този
кадастрален план, имот с пл.№ 1137 по плана от 1955г., вече е с нов номер пл.
№ 2501, с тонирани в зелено граници от в.л., показано на цветна извадка от
плана /Приложение № 9 към експертизата/. По кадастрален план е видно, че
към 1976 год., в границите на имота има построени една паянтова жилищна
сграда на два етажа, към улицата и един етаж към ската /2/1 ПЖ/, две
паянтови стопански сгради, на един етаж /ПС/, и един паянтов навес, а
доставения административен адрес е № 19.
Регулационният план в М 1:500 от 1976 год. на ЦГЧ - Благоевград, е
изработен върху кадастралния план от 1976 год. и одобрен със същата Заповед
№ 2199/15.04.1976 год. на Първия заместник министър на строежите и
архитектурата. Върху копието, което се съхранява в О.Б., за района на СТЕ,
няма изчертана регулация, а само кадастър, от което става ясно, че по
предвиждането на регулационния план от 1976 год., района на СТЕ остава
отново извън регулация, което е видно и от описаните граници на одобрената
регулация, като улици на Обявлението.
В разписният лист към проекта за дворищна регулация /Приложение № 10
към експерт./ за имота записването е следното: за имот пл.№ 2501 - дв. -
записан Г. П.Ю., без вписан документ за собственост, като на по-късен етап за
7
него е допълнено 1/2 по н.а. 101, т.1, д.173/..., като е дописан и С.Л., за 1/2 ид.
от n.VII.
През 1979 год., по решение на отдел „Архитектура и благоустройство“ при
ГОНС Благоевград, е процедирано ЧИРП за кв.8, одобрено със Заповед № 177
от 12.XI.1979 год., на Председателя на ГНС Благоевград /Приложение № 11
към експерт./ във вида на скицата към заповедта, по синия и зелен цвят
/Приложение №12 към експерт./.
Според описаното в заповедта и показаното на скицата към нея,
изменението се състои в следното: включват се в регулационния план
имоти с пл.№№ 2499, 2500, 2501, 2502 и 2503;отреждането на n.IV за пл.№
2499 и n.V за пл.№ 2501. 2502 и 2503 в кв.8 по ЦГЧ;ЧКЗСП в кв.8 по ЦГЧ,
като за n.V се обособят 2 петна на калкан с размери 9/10 м.
В скицата към заповедта, със сини линии са показани границите на новия
n.V, със зелени цифри V-2501,2502.2503. е показано отреждането на парцела, а
със зелен цвят съм тонирал границите на въпросен имот пл.№ 2501, включен в
новия парцел n.V-2501,2502,2503.
През 1981 год., по решение на „Съвета за архитектура и благоустройство“
при ОбНС Благоевград, е процедирано ЧИРП на дворищната регулация за n.V,
в кв.8, одобрено със Заповед № 44 от 10.IV. 1981 год., на Зам. председателя на
ОбНС Благоевград /Приложение № 13 към експерт./ във вида на скицата към
заповедта, по лилавия цвят /Приложение № 14 към експерт./.
Според описаното в заповедта и показаното на скицата към нея,
изменението се състои в изменение на дворищната регулацията за n.V, в кв.8,
като за имот пл.№ 2503 се отрежда нов n.VI. В скицата към заповедта, с
щрихована двустранно линия, е показана новата граница между n.V-2501,2502
и новия n.VI-2503, а със зелен цвят вещото лице е тонирало границите на н
имот пл.№ 2501, включен в n.V-2501,2502.
За предприетата процедура с Обявление № 41 от 22.XII.1980 год. /лист 73
към делото пред РС № 1918/2023 год./, са уведомени всички заинтересованите
страни, като по отношение въпросен имот пл.№ 2501, са уведомени Г. П.Ю. и
С.Л., видно от Разписката за уведомяване /лист 77 към гр. дело № 1918/2023
год./, от страна на които не е постъпила жалба, както и от останалите
уведомени, видно от Констативен акт от 23.XII. 1980 год. /лист 74 към гр. дело
№ 1918/2023 год./.
8
При действието на това частично изменение на регулационния план, със
Заповед № 53 от 18.IIIЛ 987 год. на Председателя на ИК на ОбНС Благоевград
/листа 85 и 86 към гр. дело № 1918/2023 год./, имот пл.№ 2501 е отчужден в
цялост, заедно със сградите в него, от Г. и С.Ю. и от С.и Г.Л., като в заповедта
е показан и начина на обезщетение с вида, и квадратурата на съответните
апартаменти.
В кориците на делото на листа от 92 до 108, се съдържат и копия на всички
документи и заповеди, за вида, и начина на обезщетяване на С.Г.Ю., и С.Л. от
1991 год.
Кадастралният план от 1994г. на ЦГЧ Благоевград е изработен в
координатна система 1950 год. и одобрен със Заповед № 323 от 05.09.1994 год.
на к. на О.Б. /Приложение № 15 към експерт./. По този кадастрален план,
показан на цветно копие - извадка от плана в М 1:500 /Приложение № 16 към
експерт./, е видно, че към 1994 год., поради извършеното отчуждаване от 1987
год., дворното място на имот пл.№ 2501 и сградите в него, са заличени по
време на корпуса на дипломатическите мисии през 1987 год., и в кадастралния
план вече не присъстват като имот и сгради /без да се взимат под внимание
имотите и сгради с кафяви линии и надписи, които са обект на последващи
допълвания на плана, в резултат на реституция/. Регулационният и
застроителен план в М 1:500 от 1994 год. на ЦГЧ гр. Б., е одобрен със същата
Заповед № 323/05.09.1994 год. на к. на Община гр. Б..
По този регулационен план, района на СТЕ попада извън границите на
одобрената регулация за кв.145 от ЦГЧ, т.е. въобще извън границите на
одобрената регулация. Въпреки това имота присъства в разписния лист към
проекта за дворищните регулации /Приложение № 17 към експерт./, като по
отношение на него записите са следните: за пл.№ 2501 - дв. място - записан Г.
П.Ю., без вписан документ за собственост.
За цялата територия на землище гр. Б. има одобрена кадастрална карта и
кадастрални регистри /КККР/ през 2006г. Приетата кадастрална карта и
кадастрални регистри /КККР/ е одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006
год. на ИД на АК /сега АГКК/, публикувана в ДВ бр.48/13.06.2006 год. и
влязла в законна сила от 12.07.2006 год., с изключение на имотите, за които
има подадени жалби пред БОС, разглеждащ жалбите към онзи момент, а сега
пред AC-Благоевград /чл.49, ал.5 от ЗКИР/.
9
По одобрената през 2006г. кадастрална карта и кадастрални регистри
имотът е описан като: ПИ с идентификатор № ... /въпросен имот/ е с площ от
182.56 кв.м. /по скица 183 кв.м./ - с НТП „Незастроен имот за жилищни
нужди”, ул.”П. ... - вписан за О.Б., без документ и вписан стар пл.№ 2501
/Приложение № 18 към експерт./.
На Приложение № 22 към експертизата вещото лице е отразило с плътна
черна линия границите на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № ... по
КККР, а с червени линии - са показани границите на имоти пл.№ 2501 по КП
от 1976г. При анализ на събраните данни вещото лице е заключило, че е
налице пълна идентичност, между поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № ...
по КККР на гр. Б., от 2006г., с имот с пл.№ 2501, по КП от 1976г. Разликата
между местоположението и границите на двата имота се дължи на начина на
нанасяне на имота в КККР, т.е. графично пренасяне /без заснемане на място/
от графичен план в КККР. От момента на нанасянето на процесния имот за
първи път в план, като имот пл.№ 1573, в КП от 1922 г. /Приложение № 1 към
експерт./, в последващия КП от 1955г., като имот пл.№ 1137 /Приложение № 5
към експерт./, в последващия КП от 1976г., като имот пл.№ 2501 /Приложение
№ 9 към експерт./, до настоящия момент, като ПИ с идентификатор № ... по
КККР на гр. Б., от 2006 год. /Приложение № 18 към експерт./, имотът е
представлявал дворно място в урбанизирана територия, т.е. имот в границите
на населено място. Имот пл.№ 2501, като дворно място в урбанизирана
територия /в границите на населено място/, не е включван в блокове на ТКЗС,
ДЗС или сродни на тях организации и за него няма рподавано заявление за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Към момента на колективизацията 1957-
58г., имот с пл.№ 2501, по КП от 1955г., е представлявал дворно място с пл.№
1137 . От огледа на място вещото лице е установило, че момента имота е
запустяла, неподдържана, зеленчукова градина, с овощни дървета в нея
/Приложения №№ 19, 20 и 21 към експерт./. В имота няма реализирано
строителство, но присъстват трайни насаждения, показани като вид и
приблизително местоположение на скицата от огледа на място /Приложение
№ 19 към експерт./ и на специалната снимка от дрон /Приложение № 21 към
експерт./.Към момента на влизане в сила на ЗМСМА, ПИ с идентификатор №
..., е празно, незастроено дворно място, отчуждено през 1987 год., за жилищно
строителство.
10
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Оспорваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269 ГПК, правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на релевираните оплаквания. В тази връзка намира
за неоснователно първото релевирано възражение във въззивната жалба, а
именно, че с издаването на Акта за общинска собственост, като официален
документ, съставен от длъжностното лице по ред и форма, определени в
закона, има доказателствена сила до доказване на противното и неправилно и
в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че ответната
община не е посочила нито фактическо, нито правно основание за
придобиване на собствеността върху спорния имот. Съставянето на актове за
собственост, било за общинска, било за държавна такава, нямат
конститутивно, а само констативно значение. При възникване на спор обаче
относно собствеността, в тежест, в случая на ответната община е да установи
пълно и главно осъщестяването на придобивното основание, отразено като
основание за актуване на имота като общински.
В случая ответната страна е поддържала в отговора на иска, че е собственик
на имота на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, както и че въззивниците не
могат да противопоставят на общината като придобивно основание давност,
поради забраната на чл.86, ал.1 ЗС за придобиване на имоти, държавна или
общинска собственост.
В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че общината не е
доказала, че е собственик на каквото и да било придобивно основание, но
хипотетично е развита тезата, че дори това основание да е било налице, то
общината е загубила собствеността си на основание давностно придобиване
на вещта от въззивниците, считано от изменението на чл.86, ал.1 ЗС от
01.06.1996г.
С оглед на представените от ответната община писмени документи и
данните от СТЕ следва да се приеме за установен твърденият от общината
факт, че към 1991г. е бил завършен фактическия състав по отчуждаване на
11
процесния имот по реда на чл.95 и сл. вр. с чл.63, ал.1 ЗТСУ/отм./ вр. с чл.265
ППЗТСУ /отм./.
Според приетата и неоспорена СТЕ е налице пълна идентичност между
ПИ с идентификатор №... по КККР на гр. Благоевград от 2006г. с имот пл.№
2501 по КП от 1976г. От съхранявания в О.Б. разписен лист, приобщен като
доказателство по делото, е видно че в периода 1976 г. имотът е бил
собственост на Г. П.Ю. и С.Л.. Процесният имот е бил предназначен за
жилищно строителство, като през 1987 година със Заповед №36/16.02.1987 г.
на ОНС-Б. имот №2501 /процесният имот/ попада в недвижимите имоти
отредени за отчуждаване при спазване условията на чл. 97, ал. 1 от ЗТСУ.
Поземленият имот е отчужден от собствениците Г. и С.Ю., С. и Г.Л. със
Заповед №53/18.03.1987 г. на Общински народен съвет – Благоевград, за
озеленяване. Изготвен е и Протокол №21 от 10.03.1987 г. на Комисията по чл.
265 от ПЗТСУ, от които е видно, че отчуждителната процедура е започнала и
на имота е извършено остойностяване. Процедурата е завършила през 1991
година, като на собствениците на отчуждения имот, както безспорно се
установи от събраните гласни доказателства, не са ищците, е определено и
съответно обезщетение. Собствениците на имот с пл. №2501, идентичен с
имот с идентификатор №... по КК на гр. Благоевград, са обезщетени с
жилища, което обстоятелство е обективирано в Заповед №62/18.01.1991 г. на
ОНС-Б. и Заповед №60/18.01.1991 г. на ОНС-Б.. С оглед на тези данни следва
правния извод, че по отношение на процесния имот през 1991г. следва да се
счете, че успешно е завършила процедурата по отчуждаването му от
собствениците , с оглед и на основанието, на което е извършено
отчуждаването и предназначаването на имота за обществени нужди на
държавата.
До 1990г. общините не са могли да притежават собственост. Едва с
изменението на чл.14 /изм. - ДВ, бр. 29 от 1990 г./ на Конституцията на РБ от
1971г. /отм. бр. 56 от 13.07.1991г./, действащ към датата на отчуждаването,
както и впоследствие с чл.17 от Конституцията на РБ, в сила от 13.07.1991г. е
уредена възможността общините да притежават право на собственост.
На 01.06.1996г. влизат в сила Закона за държавната собственост /ЗДС/ и
Закона за общинската собственост /ЗОС/. В чл.2, ал.2 и сл. от ЗДС изрично са
изброени имотите публична държавна собственост. Спорният не е сред
12
изброените, поради което на това основание следва да се счете, че по силата на
закона /чл.2, ал.3 ЗДС/, считано от завършване на отчуждителната процедура
по ЗТСУ /отм./през 1991г. имотът е станал държавна, но частна собственост .
На 05.11.1999г. в ДВ, бр.96 е публикуван § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ,
бр.96/05.11.1999г./, според който застроените и незастроените парцели и
имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон
подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Следователно, считано от 05.11.1999г., на придобивно основание – по силата
на закона /§ 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС/, спорният имот от държавна частна
собственост е станал общинска частна собственост.
Въззивниците противопоставят на ответната страна като придобивно
основание – давностно владение върху имота, считано от 1990г. За
придобиването по давност, като оригинерен способ за придобиване на права, е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Владението има два елемента: обективен елемент (corpus) - упражняване на
фактическа власт и субективен елемент (animus) - намерение за своене на
вещта. За придобиване по давност следва това владение да е продължило поне
10 години, както и да е явно, спокойно, непрекъснато. Давността като
институт на правото не се прилага служебно /арг. чл.120 ЗЗД/, а страната,
която черпи права от нея, следва да се позове на нея.
В т.2 от ППВС №№ 6 от 27.12.1974 г. гр. д. № 9 от 1974г. е прието, че за
разкриване на обективната истина е необходимо съдилищата да изследват в
достатъчна степен дали се касае до установено владение или държане, като
във всички случаи тези действия трябва да бъдат изявени и по отношение на
собственика. Действията, с които се демонстрира промяната на държането във
владение, следва да бъдат конкретни по отричане правата съсобствениците и
да са станали достояние на тези съсобственици /така Решение №
291/09.08.2010г. на ВКС по гр.д.№ 859/2009, 2 г.о., ГК; Решение №
3/20.04.2012г. по гр.д. №724/2011г., 2 г.о., ГК и др./. С други думи - обективния
елемент - упражняване на фактическа власт по отношение на една вещ следва
13
да е ясно и недвусмислено насочена към собственика с възможност
последният да възприеме действията еднозначно като такива за своене на
имота като собствен и да не оспори това в продължение на минимум 10
години, за да се придобие по давност при позоваване от владелеца.
В случая от свидетелските показания се установи, че ищците още от 1990г.,
т.е. докато е течала процедурата по отчуждаване на вещта от собствениците
им, ищците, като трети на тази административна процедура лица са завладели
имота, като са го оградили и започнали да го обработват като овощна и
зеленчукова градина. От 1990г. до подаване на искане до О.Б. за
удостоверяване, че имота не е общински, никой не им е оспорвал
собствеността върху така оградения имот /в тази насока св.показания/.
Според съдебната практика владението и намерението за придобиване на
една вещ като своя може да се установи с всички допустими доказателства,
като в случая от свидетелските показания, а и от вещото лице се установи, че
се касае до недвижим имот, като част от земната повърхност, който е бил
ограден с ясна и разпознаваема ограда. В случая поставянето на ограда на
имота следва да се счете, като ясно, явно и недвусмислено действие от страна
на въззивниците, за демонстриране на ясно намерение за своене на имота като
свой, чрез отделянето му и разграничаването му от останалите вещи и в
частност от останалата част от земната повърхност с обособяване и на
конкретни пространствени предели на осъществяваното владение. В случая
ограждането на имота от ищците, ограничаването на достъпа на трети лица и
обиктивиране на тези действия, явно, открито, спрямо неограничен кръг лица,
следва да се счете за обективиране на собственически намерения на ищците /
Решение № 97/ 19.10.2020г. по гр.д. № 325 /2020 г., 1 г.о. на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК/.
Въззивниците поддържат тезата за начало на владение от 1990г. От тази
година до изменението на чл.86, ал.1 ЗС, в сила от 01.06.1996г./ е
съществувала нормативна забрана за придобиване на вещи, държавна
собственост. Чл.86 ЗС е императивна разпоредба и за приложението й,
съобразно актуалните й редакции, съдът следи служебно. За вещите, частна
държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила
на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г., давностният срок не тече.
Такъв започва да тече най – рано, считано от 01.06.1996 г. Ето защо, в случая
14
едва от 01.06.1996г., установеното от гласните доказателства осъществявано
от ищците владение следва да се зачете като начален срок за давностно
придобиване. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на
31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е
спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на
правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е
обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп.,
бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за
изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на
конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР на
ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на
срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна
или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г.
Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но
влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с
обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези
мотиви на Конституционния съд следва извода, че по отношение на
давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г. до
31.05.2006г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които
давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018 г. след обявяването
на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат
придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване
за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от
19.01.2018 г. за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. по
отношение на заварените от решението на Конституционния съд
неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи
съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед
на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от
24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС с
обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният
досегашен ефект.
15
Както изрично в цитираното решение на Конституционният съд, така и в
Решение 207 от 06.01.2020г., постановено по гр.д.№ 4662/2019г., 3 г.о., ГК, е
постановено, че в случая отмяната на §1 и §2 от ПЗР на ЗС за
противоконституционни имат действие занапред, като ефекта на спряната
давност до обявяване на текстовете за противоконституционни се запазва, т.е.
за периода от 31.12.2017г. до обявяване на §1 от ПЗР на ЗС в последната му
редакция за противоконституционен, забраната /мориториума/ за придобиване
на собственост по отношение на имоти държавна или общинска частна
собственост е приложима /така вж.цитираното решение на ВКС/.
Следователно, следва към вече изтеклия срок за давностно придобиване за
периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и за периода от 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г. - да се зачете и изтеклия давностен срок, считано от
постановяване на решението на КС на 24.02.2022 г. до – 12.04.2023г. /когато
давността вече е прекъсната с издаването на акта за общинска собственост, с
което по същество се оспорва собствеността/, което време сумирано
надвишава необходимите за давностно придобиване 10години, поради което
основанието, на което ищците твърдят, че са собственици на имота, следва да
се счете за доказано и осъществено.
При така установеното следва изводът, че ответната община е загубила
правото си на собственост, придобито по силата на закона от държавата, а
последната на основание отчуждаване, поради придобиване на имота от
ищците на оригинерно придобивно основание – давностно владение,
осъществявано по отношение на имот, чиито статут е допускал
придобиването му по давност, считано от 01.06.1996г., независимо, че през
този период е настъпила промяна в собствеността на имота от държавна
частна в общинска частна, считано от 05.11.1999г. Последното обаче не е сред
основанията за спиране или прекъсване на давността по арг. на чл.84 ЗС . вр. с
чл. 115 и чл.116 ЗЗД. Придобиването на собствеността от общината е станало
по силата на закона /§42 ПЗР на ЗИД на ЗОС/, но от установеното от
свидетелските показания осъществявано от ищците владение върху имота от
1990г. до издавне на акта за общинска частна собственост не се събраха
доказателства някой да е оспорил собствеността им и осъществяваната от тях
фактическа власт над вещта да е била прекъсвана.
По тези аргументи предявеният иск на заявеното придобивно основание -
16
давност, е основателен и искът правилно е бил уважен от
първоинстанционният съд.
По разноските:
С оглед изхода от обжалването на въззиваемите страни жалбоподателят
дължи направените разноски, като доказани по основание и размер пред
настоящата инстанция, съобразно представения списък по чл.80 ГПК в общ
размер от 910 лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149/07.03.2024г., постановено по гр.д.№
1918/2023г. по описа на РСБ.
ОСЪЖДА О.Б., представляван от к., да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********
и С. В. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 910,00 /деветстотин и десет/
лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в едномесечен срок от
получаване препис от страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17