№ 19706
гр. ., 31.10.2. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 2.********** по описа за 2. година
Производството е образувано по реда на чл. 422 от ГПК по предявени от „. срещу Ю.
Н. К. и М. Й. К. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Ю. Н. К. и М. Й. К. дължат на ищцовото
дружество следните суми: сумата от по 33.97 лева всеки от тях– стойност на незаплатена
топлинна енергия доставена до имот, находящ се в гр..,абонатен № ., за периода 01.05.2022г.
– 30.04..г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.10.2024г. до окончателното
плащане, сумата от по 5.39 лева всеки от тях – лихва за забава за периода от 15.08..г. до
14.10.2024г. върху цената на топлинната енергия, по 15.02 лева всеки от тях – цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до 30.04..г., ведно със законната
лихва от 25.10.2024г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. .3666/2024г по описа на СРС,
153 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК.
В исковата молба и уточнителна молба от 04.04.2.г ищецът твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на
топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.
Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“,
1
извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е депозиран отговор на исковата молба, с
който твърдят, че исковете са неоснователни, но признават претенциите на ищеца до сума в
размер на 117.01 лева, представляваща главница и лихви за доставена топлинна енергия.
Подчертават, че не дължат заплащането на разноски по делото, тъй като са заплатили
процесните суми преди образуване на производството по чл. 410 ГПК. С оглед това се моли
съдът да приеме, че ответниците с поведението си не са дали повод за образуване на
производството и че са погасили изцяло задълженията си.Моли се исковете да бъдат
отхвърлени.
С молба с вх.№267816/07.08.2.г. ищецът признава, че е било извършено плащане в
хода на процеса от ответниците на сумата от 117.01 лева – общо, като посочва, че с тази сума
са погасени задължения за главница за топлинна енергия и дялово разпределение в общ
размер на 89.20 лева и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и дялово
разпределение в общ размер на 19.02. лева, както и законна лихва в размер на 8.79 лева.
Предвид това се сочи, че остава дължима главница в размер на 8.79 лева. За начина, по който
е извършено погасяването на сумите, в открито съдебно заседание от ищеца е представена и
разпечатка от счетоводната система на дружеството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест за ответниците е да докажат,
че е погасил изцяло задълженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
С оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно признание),
съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по
отношение на двачата ответници Ю. Н. К. и М. Й. К. (включително и качеството на
2
ответниците на потребители, респ. клиенти на топлинна енергия).
Освен гореизложеното следва да се посочи, че наличието на облигационно
правоотношение между „. и ответниците се установява и от представените по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ., ., рег.№ .,дело № ./.г. и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ., том ., рег.№ ., дело № ./.., от които
е видно, че ответницата М. Й. К. е закупила през .г. по време на брака си с ответника Ю. Н.
К. именно топлоснабдения имот с адрес в гр. ., ул. „.“ ., който имот в последствие двамата
ответницит продават на трето за спора лице през м.06..г. Следователно по делото е
безспорно установено, че ответниците са били собственици в режим на . на процесното
жилище в периода от .г до м.06..г и като такива по аргумент от чл.153 ЗЕ са станали и
потребители на топлинна енергия. Аналогично видно от приетото по делото заявление-
декларация за откриване на партида от 2012г ответникът М. К. изрично е заявила желание да
бъде открита на нейно име партида за доставяне на топлинна енергия до процесния имот,
като подписът положен в заявлението не е бил оспорен. Предвид това следва да се приеме,
че безспорно по делото е установено, че през исковия период ответниците са били в
облигационна връзка с ищеца. Именно поради това и ответниците са заплатили всички
задължения за исковия период за топлоснабдения имот, предмет на настоящото
производство, с което още веднъж признават качеството си потребители на топлинна
енергия за периода от м.05.2022г до м.04..г.
Страните не спорят, че в хода на производството по делото е извършено плащане от
ответниците на суми по предявените искове, като ищецът изрично е признал, че са му били
заплатени общо 117.01 лева. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените от
ответниците към отговора на исковата молба разписки за извършени плащания чрез ..
С оглед твърденията на ищеца, че към приключване на устните състезания
ответниците дължат още сумата от 8.79 лева – законна лихва съдът намира, че следва да
бъде посочено следното:
Предмет на настоящото производство са стойност на незаплатена топлинна енергия
доставена до имот, находящ се в гр..,абонатен № ., за периода 01.05.2022г. – 30.04..г. в общ
размер 67.94 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 25.10.2024г. до окончателното
плащане, мораторна лихва за периода от 15.08..г. до 14.10.2024г. върху цената на топлинната
енергия в общ размер на 10.78 лева и незаплатена цена за услуга дялово разпределение в
общ размер на 30.04 лева /при съобразяване на уточнението на исковата претенция,
направено с молба от 04.04.2.г/. Следва изрично да се посочи, че предмет на настоящото
производство не е претенция за заплащане на мораторна лихва върху главница за
услуга дялово разпределение, която първоначално е била включена в депозираната искова
молба в размер на 8.24 лева. Видно от молба с вх.№ ./04.04.2.г. от името на „. изрично е
посочено, че не се предявява иск за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение, тъй като още в рамките на заповедното производство съдът е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за посочената претенция. Ето защо
настоящият състав намира, че при преценката дали с извършеното плащане са погасени
3
всички дължими суми, предмет на производството, следва да се съобрази дали платената от
ответниците сума в общ размер на 117.01 лева е достатъчна да погаси вземанията, предмет
на настоящото дело, ведно с дължимата законна лихва от предявяване на вземането до
плащането, но без да бъде включена в това сумата от 8.24 лева – мораторна лихва върху
услуга дялово разпределение, която не е предмет на производството.
С оглед горното Софийски районен съд намира, че следва да бъде определен
размерът на дължимата законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед да
изпълнение – 25.10.2024г. до плащането – 13.06.2.г. /съгласно посоченото в платежните
документи, а не както е посочено в справката от счетоводството на ищеца 16.06.2.г/ върху
претендираната сума за цената на топлинна енергия и върху претендираната сума за цена на
услуга дялово разпределение по реда на чл. 162 ГПК в общ размер на 8.25 лева.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017г., условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При
предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от
определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на
уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията
по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява
обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването
задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл.
76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. За погасяването на паричните
задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което
при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на
едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента (без законът да
прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна,
договорна или законна). При предложено от длъжника изпълнение със забава на
лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ
кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да
приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши
погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
При съобразяване на горното и при приложение на нормата на чл. 76 ЗЗД съдът
намира, че с извършеното от ответниците плащане е погасена законна лихва в общ размер на
8.25 лева, мораторна лихва за периода от 15.08..г. до 14.10.2024г. върху цената на
топлинната енергия в общ размер на 10.78 лева, главница за цена на топлинна енергия в общ
размер на 67.94 лева за периода от м.05.2022г до м.04..г., и незаплатена цена за услуга
дялово разпределение в общ размер на 30.04 лева за периода от м.09.2021г до м.04..г. или
общо 117.01 лева.
4
По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради
погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
исковото и в заповедното производството в пълен размер, въпреки че исковете следва да
бъдат отхвърлени, тъй като ответниците с поведението си са станали повод за образуването
на съдебните производства, доколкото не са заплатили задължението в законоустановения
срок. Следва да се посочи, че не са ангажирани доказателства процесните задължения да са
били заплатени преди образуване на заповедното или преди образуване на исковото
производство, независимо че в тази насока са изложени твърдения още във възражението по
чл. 414 ГПК. Напротив, видно от приложените към отговора на исковата молба платежни
документи плащането е извършено на 13.06.2.г., а заповедното производство е образувано на
25.10.2024г., съответно исковото производство – на 18.03.2.г. Същевременно с подаването на
възражение по чл. 414 ГПК ответниците са станали повод а иницииране и на исково
производство, като са извършили плащане след връчване на преписа от исковата молба. Не
са налице и предпоставките на разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
посоченото по-горе в полза на „. следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 69.72 лева /съгласно издадената заповед за изпълнение/.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство
разноски за държавна такса и за юрисконсулт. Видно от представените доказателства
заплатената държавна такса от ищеца е в размер на 25 лева. Предвид разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е
компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида
и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/,
като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това,
Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено
и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от
страна на „. извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на
искова молба, без техен процесуален представител да се яви в проведеното открито съдебно
заседание, съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде 50 лева.
Следователно в полза на ищеца за исковото производство следва да се присъди сумата от 75
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „., ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление гр. ., ул. ., срещу Ю. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. ., ул. „.“., по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за
признаване за установено, че Ю. Н. К., ЕГН **********, дължи на „., ЕИК ***********
сумата от 33.97 лева– стойност на незаплатена топлинна енергия доставена до имот,
находящ се в гр..,абонатен № ., за периода 01.05.2022г. – 30.04..г., ведно със законната лихва
върху сумата от 25.10.2024г. до окончателното плащане, сумата от 5.39 лева – лихва за
забава за периода от 15.08..г. до 14.10.2024г. върху цената на топлинната енергия, 15.02 лева
– цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до 30.04..г., ведно със
законната лихва от 25.10.2024г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. .3666/2024г по описа на СРС,
153 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК, поради извършено плащане в хода на
процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „., ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление гр. ., ул. ., срещу М. Й. К., ЕГН **********, с адрес гр. ., ул. „.“., по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за
признаване за установено, че М. Й. К., ЕГН **********, дължи на „., ЕИК ***********
сумата от 33.97 лева– стойност на незаплатена топлинна енергия доставена до имот,
находящ се в гр..,абонатен № ., за периода 01.05.2022г. – 30.04..г., ведно със законната лихва
върху сумата от 25.10.2024г. до окончателното плащане, сумата от 5.39 лева – лихва за
забава за периода от 15.08..г. до 14.10.2024г. върху цената на топлинната енергия, 15.02 лева
– цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до 30.04..г., ведно със
законната лихва от 25.10.2024г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. .3666/2024г по описа на СРС,
153 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК, поради извършено плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Ю. Н. К., ЕГН ********** и М. Й. К., ЕГН **********, двамата с адрес
гр. ., ул. „.“., да заплатят на „., ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. .,
ул. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 69.72 лева – разноски сторени в
заповедното производство и сума в размер на 75 лева -разноски в исковото производство
пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6