РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 14.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 5113/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „П.и.б.” АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена на 13.01.2014г. по ч.гр.д. № 20890/ 2013г. по описа на СРС, 60- ти състав срещу длъжниците „ДН- А.“ ООД, Д.Н.Н. и И.К.Ч., солидарно, за сумите както следва: 182 571,44евро - представляваща главница по договор за кредит № 160-0653 от 28.03.2005г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 20.04.2005г., анекс № 2 от 10.02.2006г., анекс № 3 от 20.06.2006г., анекс № 4/ 06.04.2007г., анекс № 5 от 12.07.2007г., анекс № 6/ 15.04.2008г., анекс № 7 от 06.08.2008г., анекс № 8/ 15.10.2008г., анекс № 9/ 18.04.2010г., анекс № 10/ 11.03.2011г., анекс № 11 от 11.03.2011г., анекс № 12 от 28.07.2011г. и анекс № 13 от 01.11.2012г., ведно със законната лихва от 15.05.2013г. до изплащане на вземането; сумата от 9562,70евро- лихва по т.2.1 от анекс № 11 от 11.03.2011г. за периода 25.02.2012г.- 24.09.2012г., наказателна лихва в размер на 22692,09евро по т. 6.2 от договора за кредит за периода 26.03.2012г.- 14.05.2013г. и такса за обработка и управление на кредита, начислена съгласно т.2.4 от анекс 11/ 11.03.2011г. в размер на 3 506,79евро.
След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че с ответника „ДН- А.“ ООД е сключен договора за банков кредит 160-0653 на 28.03.2005г., изменян с 13 анекса, по който съгласно с анекс № 11/ 11.03.2011г. /уточнителна молба от 26.05.2015г., лист 55 от делото/ ефективно е предоставена сумата в размер на 282022,78евро на 14.03.2011г.. Твърди, че с анекса са договорени няколко вноски за погасяване на кредита, последната от които с падеж 25.09.2012г., като твърди към датата на подаване на заявлението да не са платени вноски с падеж на и след 25.03.2012г. в размер общо на 182 571,44евро, както и да не е заплатена договорна лихва върху тези вноски за периода 25.02.2012г.- 24.09.2012г. в общ размер на сумата от 9562,70евро, както и наказателна лихва върху тези вноски /с характер на неустойка за забава/ за периода 26.03.2012г.- 14.05.2013г. в размер на 22692,09евро. Сочи също така, че съгласно анекс 11/ 11.03.2011г. са начислени комисионна в размер на 2115.17евро по чл.2.4.1 и такси по чл. 2.4.2 в размер на 1391,62евро. Твърди, че с анекс № 10/ 11.03.2011г. по договора като солидарни длъжници са встъпили ответниците Д.Н.Н. и И.К.Ч.. Претендира горните суми от ответниците солидарно, ведно със законната лихва и разноски.
Ответниците „ДН- А.“ ООД- в несъстоятелност, Д.Н.Н. и И.К.Ч. оспорват исковете. Твърдят, че процесната главница не им е предоставена, евентуално че процесните суми не са изискуеми, поради липса на уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост. Прието е за разглеждане възражение за прихващане, направено от ответника „ДН- А.“ ООД- в несъстоятелност, с вземането му с правно основание чл. 59 от ЗЗД в размер на 455 841,90 лева /уточнение в становища от 14.08.2015г. и молба от 18.11.2015г./ представляваща стойност, с която ищецът се е обогатил за сметка на ответника от ползването, в качеството на привлечен ресурс, на сумата от 1 500 000евро, като блокиран лимит по договора, за периода от датата на сключване на договора- 28.03.2005г. до датата на сключване на анекс № 11- 11.03.2011г..
Синдикът на дружество „ДН- А.“ ООД- в несъстоятелност не оспорва исковете, като твърди, че процесните вземания са приети в производството по несъстоятелност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения между него и ответниците, по силата на което за ответниците е възникнало задължението за плащане на процесните суми.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Установява се, че на 28.03.2005г. между ищеца и ответника „ДН А.“ ООД е сключен договор за стенд- бай кредит в размер на 1 150 000евро, който представлява блокиран лимит за обезпечаване вземанията на банката по общо 5 други договора за банков кредит, от които по първите четири кредитополучател е „ДН А.“ ООД, а по последния „М.А.“ ООД. Уговорено е, че сумите по блокираните лимити ще се усвояват единствено в случай, че „ДН А.“ ООД, респ. „М.А.“ ООД не изпълнят, който и да е от ангажиментите си по посочените договори за банков кредит и при настъпване условията за тяхната предсрочна изискуемост банката ще активира съответната част от лимита служебно и ще оформи вземането си като дълг, при условията на настоящия договор, които суми ще погасят задълженията по посочените други договори за банков кредит- чл. 3 от договора. Страните са уговорили, че усвоеният дълг по кредита ще се олихвява с годишна лихва в размер на 6м. ЕURIBOR плюс надбавка от 10 пункта, но не по- малко от 12 % общо на годишна база, като според чл. 6.2 от договора, при нарушаване на сроковете за погасяване на кредита просрочената част от главницата за времето на просрочието и/ или при предсрочна изискуемост на кредита, банката събира наказателна лихва, включваща договорната лихва по т. 6 и наказателна надбавка от 10 пункта, изчислена на годишна база.
С анекси от 1 до 9 включително е изменян начинът, по който размерът на стенд- бай кредита се разпределя като отделни лимити за обезпечаване на различни други банкови кредити, както и срокът на договора. С анекс № 10 от 11.03.2011г. страните по договора за кредит и лицата Д.Н.Н. и И.К.Ч. са се съгласили последните двама да встъпят като длъжници по договора за кредит. С анекс № 11 от 11.03.2011г. страните по договора за кредит и солидарните длъжници Д.Н.Н. и И.К.Ч. са се съгласили да изменят максималния лимит на стенд- бай кредита на сумата от 285 000евро, както и че с подписване на анекса тази сума се активира и оформя като дълг на кредитополучателя за служебно погасяване на задълженията му по договор за кредит № 010-107/ 12.03.2009г. и договор за овърдрафтен кредит № 010-108/ 12.03.2009г.. С анекса е уговорена и промяна на договорната лихва по кредита в размер на 6м. ЕURIBOR плюс надбавка от 6 пункта, но не по- малко от 9% годишно. В чл. 2.4.1 е уговорено, че за първата година от кредита е дължима еднократна комисионна в размер на 0,75% върху действително усвоената сума, дължима при усвояване на кредита, а в чл. 2.4.2 е предвидено, че за остатъка от срока на кредита е дължима годишна комисионна, платима в размери и срокове, както следва: за всяка следваща година от срока на кредита или част от нея- 0,75% върху остатъка от дълга, платима в началото на периода. В чл. 3.2 от анекса е уговорено, че крайният срок за погасяване на всички суми, дължими по договора за кредит, се удължава до 25.09.2012г., като за главницата от 285 000евро е предоставен гратисен период до 25.04.2011г., както и погасяване при погасителен план, от който последната вноска с падеж 25.09.2012г.. С анекс 12 от 28.07.2011г. страните са уговорили промяна на гратисния период за издължаване на остатъчната главница по кредита в размер на 280 522,8евро до 25.11.2011г., както и погасителния план на 9 равни месечни вноски за главница, всяка от които в размер на 1 000,00евро, платими на 25- то число на всеки месец, за времето 25.12.2011г.- 25.08.2012г., както и една последна изравнителна вноска по главницата в размер на 271 522,78евро, дължима на 25.09.2012г.. С последния сключен анекс 13 от 01.11.2012г. страните са изменили единствено условията относно застраховането по договора.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводната експертиза се установява, че усвояване на суми по процесния договор за кредит е извършено на база анекс № 11/11.03.2011г., като в банката са съставени 4 мемориални ордера от 14.03.2011г., с които задълженията на „ДН А.“ ООД по договор за кредит № 010-107/ 12.03.2009г. и договор за овърдрафтен кредит № 010-108/ 12.03.2009г. са погасени и е активиран процесният договор за кредит за сумата в общ размер на 282 022,79евро. Видно от заключението по процесния договор за банков кредит са извършени плащания на главницата в размер общо на 99451,34евро, като незаплатения остатък е в размер на 182 571,44евро. Според заключението дължимата възнаградителна лихва, съобразно лихвения процент и погасителен план, уговорени в анекс № 11 и 12 за периода 25.02.2012г.- 24.09.2012г. възлиза в размер на 9 562,68евро. Според заключението размерът на комисионната по чл. 2.4.1 от анекс 11 върху реално усвоената главница възлиза на сумата от 2115,17евро, а на тази по чл. 2.4.2 от анекс 11 в размер на 1369,29евро или общо в размер на 3484,46евро.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин сключването между ищеца и ответника „ДН А.“ ООД договор за кредит, както и между тях и ответниците физически лица договор за встъпване в дълг, както и че ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на процесната главница, за погасяване на която ответниците не сочат доказателства. Възраженията на ответниците, че липсват доказателства за реално предоставяне на сумата по кредита са неоснователни. С подписване на анекс № 11 по договора за кредит страните са се съгласили, в рамките на уговорения лимит, суми от кредита да се осчетоводят от банката за погасяване на вземанията й по други два договора за кредит. Установява се от заключението на вещото лице, че такова осчетоводяване е извършено на 13.04.2011г., като според отговорите на вещото лице, дадени в о.с.з. на 24.04.2017г., съставените мемориални ордери представляват първични счетоводни документи и счетоводството на банката във връзка с извършените от вещото лице проверки е водено редовно. Предвид уговореното в процесния договора за банков кредит и анекси към него за А.матично осчетоводяване от банката със заемната сума за погасяване на други задължения към нея, нарочното откриване на специална заемна сметка не е било необходимо и фактът дали такава е открита или не е без значение по делото. На следващо място следва да се посочи, че с подписване на анекс № 12 по договора за кредит ответниците фактически са признали получаването на заемна сума по договора за кредит в размер на 280 522,78 евро. На основание чл. 101, изр. трето от ЗЗД встъпилите в дълга ответници отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя.
Неоснователни са и възраженията на ответниците за липса на настъпила изискуемост на вземанията по договора за кредит, поради неуведомяването им за настъпила предсрочна изискуемост. Както е посочено по- горе, падежът на процесните вземания за главница и договорна лихва, настъпва с настъпване на падежа на последната вноска, уговорен в анекс 12 от договора- на дата 25.09.2012г., на която дата тези вземания са станали изискуеми. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след тази дата.
Предвид изложеното съдът намира, че в полза на ищеца срещу ответниците съществува вземане за главница в размер на 182 571,44евро, за договорна лихва в размер на 9 562,68евро за периода 25.02.2012г.- 24.09.2012г., за комисионна по чл. чл. 2.4. от анекс 11 в размер на 3484,46евро.
По възражението за прихващане:
С оглед формираните правни изводи по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за произнасяне по възражението на ответника „ДН А.“ ООД- в несъстоятелност за съдебно прихващане, направено при условията на евентуалност.
Предмет на активното вземане е вземане по чл. 59 от ЗЗД.
В тежест на ответника по възражението за прихващане беше да докаже, че със сумата от 455 841,90 лева ищецът се е обогатил, а той обеднил. Ответникът основава вземането си на твърдение, че сумата от 1 500 000евро, която е заемната сума по договора за кредит, доколкото е стояла като блокиран лимит в банката следва да се разглежда като привлечен от нея ресурс. Тези доводи на ответника не се споделят от съда. За да е налице „привлечен ресурс“ е необходимо банката да ползва чужди средства. С предоставянето на възможност на кредитополучател във всеки един момент да ползва определен кредитен лимит банката по никакъв начин не използва активи на съдоговорителя си и не се обогатява за негова сметка, нито последният по някакъв начин обеднява.
Предвид изложеното съдът намира, че в полза на ответника срещу ищеца не съществува вземане за неоснователно обогатяване в размер на 455 841,90 лева, поради което възражението за прихващане направено от ответника „ДН А.“ ООД- в несъстоятелност следва да бъде отхвърлено.
Исковете за главница и възнаградителна лихва следва да бъдат уважени в предявените размери, а този за комисионна по чл. 2.4 от анекс № 11/ 11.03.2011г. до размер от 3484,46евро и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 3506,79евро.
По иска по чл. 92 от ЗЗД.
Основателността на иска за неустоечно обезщетение за забава предполага наличие на главен дълг, наличие на валидно неустоечно съглашение и изпадане на длъжника в забава.
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг.
В чл. 6.2 от договора за кредит страните са уговорили, че при нарушаване на сроковете за погасяване на кредита върху просрочената част от главницата за времето на просрочието банката ще събира наказателна лихва, включваща договорната лихва с надбавка от 10 пункта, изчислена на годишна база.
Според заключението на вещото лице по приетото счетоводна експертиза размерът на неустойката за забава изчислен спрямо изменения с анекс № 12 размер на договорната лихва възлиза в размер на 22 692,11евро за периода 26.03.2012г.- 14.05.2013г.. Ответниците не ангажират доказателства за погасяване на това вземане, поради което искът следва да бъде уважен в предявения размер от 22 692,09евро.
По разноските:
Предвид правните изводи на съда за основателност на предявените искове ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете, в исковото производство в размер на 9139,51лева и в заповедното производство в размер на 8539,57лева.
Ответниците не са сторили разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че „ДН- А.“ ООД- в несъстоятелност, с ЕИК: *******, Д.Н.Н., ЕГН: ********** и И.К.Ч., ЕИК: **********, дължат солидарно на „П.и.б.“ АД, ЕИК: *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД сумата от 182 571,44евро - представляваща главница по договор за кредит № 160-0653 от 28.03.2005г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 20.04.2005г., анекс № 2 от 10.02.2006г., анекс № 3 от 20.06.2006г., анекс № 4/ 06.04.2007г., анекс № 5 от 12.07.2007г., анекс № 6/ 15.04.2008г., анекс № 7 от 06.08.2008г., анекс № 8/ 15.10.2008г., анекс № 9/ 18.04.2010г., анекс № 10/ 11.03.2011г., анекс № 11 от 11.03.2011г., анекс № 12 от 28.07.2011г. и анекс № 13 от 01.11.2012г., ведно със законната лихва от 15.05.2013г. до изплащане на вземането; сумата от 9562,68евро- възнаградителна лихва по т.2.1 от анекс № 11 от 11.03.2011г. за периода 25.02.2012г.- 24.09.2012г., наказателна лихва /неустойка за забава/ в размер на 22692,09евро, по т. 6.2 от договора за кредит за периода 26.03.2012г.- 14.05.2013г., както и сумата в размер на 3484,46евро такса за обработка и управление на кредита, начислена съгласно т.2.4 от анекс 11/ 11.03.2011г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 13.01.2014г. по ч.гр.д. № 20890/ 2013г., по описа на СРС, 60- ти състав, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за такса за обработка и управление на кредита за горницата до пълния предявен размер от 3 506,79евро.
ОТХВЪРЛЯ евентуалното възражение за прихващане на „ДН- А.“ ООД- в несъстоятелност, с ЕИК: *******, срещу „П.и.б.“ АД, ЕИК: ******* с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата в размер на 455 841,90 лева, с която ищецът се е обогатил за сметка на „Д.“ ООД- в несъстоятелност, във връзка с ползването, в качеството на привлечен ресурс, на сумата от 1 500 000евро, като блокиран лимит по договора за кредит № 160-0653 от 28.03.2005г. за периода от датата на сключване на договора- 28.03.2005г. до датата на сключване на анекс № 11- 11.03.2011г..
ОСЪЖДА „ДН- А.“ ООД- в несъстоятелност, с ЕИК: *******, Д.Н.Н., ЕГН: ********** и И.К.Ч., ЕИК: **********, да заплатят на „П.и.б.“ АД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 9139,51лева- разноски в исковото производство и сумата в размер на 8539,57лева- разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на синдика на дружество „ДН- А.“ ООД- в несъстоятелност.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: