Определение по дело №428/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 1
Дата: 2 януари 2020 г. (в сила от 2 януари 2020 г.)
Съдия: Даниела Петрова Костова
Дело: 20193000600428
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

1

 

гр.Варна, 02.01.2020г.

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                  

    Председател: Маринела Дончева

 Членове: Николина Дамянова

Даниела К.

 

изслуша докладваното от съдия К. ВЧНД № 428/2019г. на АС Варна, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.243 ал.7 НПК.

Образувано е по частна жалба на В.К. срещу  определение № 330/25.11.2019г. по ЧНД №384/19г. на ОС Добрич, с което постановлението на ОП Добрич от 23.10.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №40/2018г. по описа на ОСлО при ОП Добрич е потвърдено.

Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, и като такава е и допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

В частната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебният акт, постановен според жалбоподателя при нарушение на материалния и процесуалния закон. Дадената характеристика на атакувания съдебен акт е „лаконичност, пестеливост, постановяване при липса на достатъчно доказателствен материал“, „недоразвити аргументи, липса на конкретика и мотиви“.

Изтъкнатите по същество аргументи са свързани с решение на ВАС, с което е отменена заповедта за затваряне на обекта (с което според жалбоподателя се доказва субективната страна на престъплението по чл.282 от НК), нанесени материални щети (според изготвена експертиза). Жалбоподателката се е позовала и на несъдържащи се в делото материали, почиващи на информация от други лица, както и на аналогично увреждащо (пак според жалбоподателя) поведение на обв.Р.Б.спрямо друго лице в предходен момент.

 

Възраженията настоящата инстанция намира за несъстоятелни:

Не могат да се приемат критиките към качеството на постановения съдебен акт от ОС Добрич. Същият е подробен и аргументиран и почива на събраните по делото доказателства. В анализа на доказателствата липсват пропуски както във фактическата, така и в правната му част. Отговорено е на възраженията на жалбоподателя. Няма недоразвити аргументи, налични са изискуемите по закона мотиви, изписани в резултат на задълбочено запознаване с материалите по делото, както и на правилен анализ на фактите от правна страна.  

Обв.Р.Б.към инкриминираната дата била „Директор на ОДБХ Добрич“, в чиито задължения влизали ръководството, контрола и представителството на ОДБХ пред трети лица; организиране извършването на проверки по жалби и оплаквания на граждани за нарушения на нормативни актове, свързани с дейността на ОДБХ. В служебно качество обв.Б.съгласно чл.51 ал.1 от Закона за храните имала право да издава заповеди за налагане на  административни мерки по чл.30 т.5 и т.6 Закона за храните.

 Жалбоподателката В.К. управлявала „Меридиан 96"ЕООД, с ЕИК *********, дружество, което имало Удостоверение от  по чл.12 от Закона за храните от ОДБХ Добрич за регистрация на заведение за обществено хранене за обект пицария „Златното пиле" в с.Кранево, общ.Балчик, обл.Добрич, съгласно което можело да  приготвя в обекта различни видове храни.

По повод на  подадена жалба от 05.07.2017г. от Кмета на с.Кранево до Изпълнителния директор на БАБХ София относно хигиенното и общо състояние на заведение за обществено хранене, стопанисвано от фирма „Меридиан 89" ЕООД гр.Добрич била издадени заповеди на Изпълнителния директор на БАБХ-София, с които били излъчени комисии за проверка на посоченото заведение в с.Кранево. В изпълнението на заповедите на 11.07.2017г. комисия в съответния състав посетила обекта, установила множество нарушения, подробно описани в изготвения чек лист за инспекция на обект за обществено хранене и Доклад от извършената инспекция. Въз основа на това комисията  отправила предложение до Директора на ОДБХ Добрич (обв.) за издаване на заповед за временно спиране на обекта от експлоатация до отстраняване на установените несъответствия. На 14.07.2017г. на жалбоподателя била връчена заповед № РД 11-282/13.07.2017г. на обв.Р.Б.за спиране експлоатацията на обекта. На 15.07.2017г. били получени сигнали, че заведението работи, като по този повод св.Кр.К.от ОДБХ Добрич и инспектор от Сектор „ПИП" при ОД на МВР Добрич, извършили проверка, за което бил съставен констативен протокол, в който било отразено, че обекта действително работи. Последвало издаването на заповед за заличаване на регистрацията на обекта и обезсилване на удостоверение за регистрация № 101/18512 от 11.07.2017г., издадено на фирма „Меридиан 96"ЕООД, ЕИК124052768. На 17.07.2017г. от К.К. (свекърва на жалбоподателката) постъпило заявление за регистрация за производство и търговия с храни с вх.№101 - 19074 и съответно издадено Удостоверение за регистрация № 101/20045/27.07.2017г. на ЕТ„К.К." за обект Пицария „Златното пиле", с.Кранево, ул."Черноморска"№4. С Уведомление от 24.07.2017г. К.К. уведомила ОДБХ Добрич, че са настъпили промени в обстоятелствата, които подлежат на вписване по чл.14 от Закона за храните за обект „Златното пиле" в с.Кранево. Последвало издаване на Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене № 101/20045 от 27.07.2017г. от ОДБХ Добрич, с което фирма „Меридиан 89"ЕООД,  с ЕИК ********* е регистрирана с рег.№ ********* за производство и продажба на храни, подробно описани в него.

Заключението на ССчЕ е в насока за липсата на причинени вреди на дружеството на жалбоподателката като последица от издадената процесна заповед на конкретната инкриминирана дата.

 

Правилни са изводите на съда от правна страна при така очертаната фактология, базирана на едно пълно и всестранно разследване по делото.

Обв.Б.съобразно длъжностната си характеристика притежава  качеството “длъжностно лице” по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК.

За да е налице извършено по чл.282 от НК престъпление, то следва длъжностното лице обективно да е нарушило/неизпълнило служебните си задължения, превишило властта/правата си; това да е сторило от субективна страна с пряк умисъл, подчинен на специалната цел да причини за себе си или другиго облага или да причини другиму вреда, и от това да са настъпили или да са могли да настъпят немаловажни вредни последици.

От обективна страна:

В конкретния случай, от няколкото предложения на закона относно изпълнителното деяние по чл.282 ал.1 от НК, прокурорът е конкретизирал в обвинението си “нарушаване на служебни задължения”, изразяващо се в издаването на заповедта за спиране експлоатацията на обекта.

„Нарушаването на служебните задължения“ се определя от Постановление 2 от 09.06.1980г. по н.д. 2/80г. на Пленум на ВС като „поведение на длъжностно лице, което в кръга на своята компетентност извършва дейност, несъобразена с установените изисквания на заеманата длъжност“. Нарушенията на обв.Брайкова, според повдигнатото й обвинение, са в издаването на заповедта за спиране на обекта. Съдът намира, че такива нарушения не са налице, тъй като издадената заповед е напълно съобразена с изискванията на длъжността й. Посочването в постановлението за привличане на липсата на определени реквизити на заповедта, съдът не счита за действия, извършени в нарушение на изискванията на длъжността. Съдът намира също, че отмяната на заповедта от състав на ВАС с решение по а.д.14781/2017г. не може да се счита за относима към приписаното нарушение. В решението на ВАС се съдържат основания за отмяна, които се отнасят към неправилно посочване в заповедта на констатираните нарушения по ЗХ. Което по същество не води до извод за „нарушаване на служебни задължения“, нито до изводи, свързани със субективната страна на престъплението по чл.282 от НК.

Съставът на чл.282 ал.1 от НК, освен всичко друго, е осъществен и при възможността от настъпване на немаловажни вредни последици. Тази възможност трябва да е реална, а не абстрактна (решение 29/72г. от 02.11.1972г. по к.д.31/72г. на ОСНК), защото само реалната възможност от настъпване на последиците би довела до тяхната индивидуализация в съзнанието на дееца. Възможността от настъпването на немаловажни вредни последици е не само обективен признак на престъплението, но служи и за обективен разграничителен критерий между престъплението по служба и редица административни, дисциплинарни и други простъпки (Постановление 2 от 09.06.1980г. по н.д. 2/80г. на Пленум на ВС). Съдът приема, че в резултат от деянието на обв.Б.не са и не е било възможно да настъпят вредни последици. Липсата на настъпили вредни последици е онагледено и в заключението на ССчЕ (том 9, л5-7 от ДП) – т.е. няма основания да се счита, че е настъпил резултатът по чл.282 ал.2 от НК, каквото е повдигнатото обвинение.

От субективна страна:

Престъплението по чл.282 ал.1 от НК от субективна страна се характеризира с два признака – може да бъде извършено само с пряк умисъл и трябва да има специална цел. Съобразно съдебната практика те обичайно се извеждат от обективните действия на подсъдимия.

Обективните действия на обв. Б.по делото се свеждат до издаването на заповед по предложение на комисия, след извършена от комисията проверка – т.е. тя е действала в изпълнение на служебните си задължения. Няма доказателства за никакви нейни обективни действия, от които да се съди, че обвиняемата е желаела да причини вреда на дружеството на жалбоподателката. По делото е видно, че сигнали за нарушения на дружеството при стопанисване на обекта са постъпвали няколкократно, че проверката е констатирала множество нарушения и след съставяне на изискуемата документация комисията сама е предложила на обв.Б.издаването на процесната заповед. Последната е издадена след спазване на всички предварителни изисквания и е закономерно следствие от дейността на комисията, извършила проверката. Отмяната от ВАС на решението на АС Добрич категорично не може да се възприеме като акт, от който могат да се извлекат данни (още по-малко безспорни) за умисъл за увреда на дружеството на жалбоподателката, приписан на обв.Б.в повдигнатото обвинение (л.147-148, том 2 от ДП). Още повече в случая следва да се отчете и поведението на ощетеното ЮЛ, представлявано от жалбоподателката, което въпреки издадената и връчена заповед продължило да функционира, което било установено от компетентни органи по надлежен ред. Както и редица последващи нейни действия.

Позоваването в жалбата на заключението на друга ССчЕ, свърза с настъпване на вреди, но на друго дружество, управлявано от същата жалбоподателка, не може да се приеме за приемлив аргумент в посока съставомерност по чл.282 ал.2 от НК.

Субективните усещания на жалбоподателката за провеждането на „наказателна акция“ спрямо нея и други лица от страна на обв.Б.не намират никаква опора в доказателствената съвкупност.

С оглед всичко изложено до момента въззивната инстанция е категорично на мнение, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство във вида, в който е изготвено, е обосновано и законосъобразно. Съдебният акт пък, с който то е потвърдено е прецизен, детайлен, изготвен в съответствие с изискванията на закона, и като такъв следва изцяло да бъде потвърден. При постановяването му не са допуснати каквито и да било процесуални нарушения. Съответно подадената срещу него жалба следва пък да се устави без уважение като неоснователна.

Поради всичко това на основание чл.243 ал.7 НПК Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 330/25.11.2019г. по ЧНД №384/2019г. на ОС Добрич.

 

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                                       Членове : 1.        2.