Р Е Ш Е Н И Е № 80
гр. Варна, 01.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 242 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Въззивното
производство
е образувано по въззивни жалби на всяка
от страните в първоинстанционното производство и против различни части на
постановеното по т.д. № 101/18г. на ОС-Силистра решение № 6/11.01.19г.,
поправено с решение № 28/11.04.19г., както следва:
1.
Въззивна жалба, подадена от Община Дулово, представлявана от адв. Ир. Р. ***, в
частите му, с които са отхвърлени исковете на общината за присъждане на сумата
от 2728.02лв., представляваща разликата над присъдения размер от 25 000
лв. до претендирания размер от 27728.02 лв., на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, и
за присъждане на сумата от 2672.89 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 27728.02 лв., считано от датата на реализираното плащане на
28.07.17г. до датата на депозиране на исковата молба – 09.07.18г. (съобразно
уточнението, извършено с молба, озаглавена „допълнителна въззивна жалба“ с вх.
рег. № 1280/18.04.19г. на ОС-Силистра). Изложени са съображения за
незаконосъобразност на решението в тези му части и се претендира отмяната му и
уважаване на претенциите в пълния им размер. Посочено е, че решението в
обжалваните му отхвърлителни части е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Не се споделят изводите на съда,
че на ищеца не се дължи половината от заплатените в рамките на изпълнителното
дело лихви и разноски. В тази връзка се излага, че спрямо общината не е имало
заявена извънсъдебно претенция за плащане на присъденото обезщетение, нито
кредиторът е посочил своя банкова сметка, ***ие. Претендира се отмяна на
решението в отхвърлителните му части и уважаване изцяло на исковата претенция по солидарните задължения на ответника, ведно с
произтичащите от това законови последици и присъждане на направените разноски и
за двете инстанции. В с.з. въззивната жалба се поддържа пред настоящия съд.
В
предвидения срок липсва отговор на въззивната жалба, който да е подаден от
насрещната страна.
2.
Въззивна жалба, подадена от „ГАЛЕКО“ АД, гр. София чрез адв. Тр. С. ***, в
частта на решението, с която дружеството е осъдено да заплати на Община Дулово
сумата от 25 000 лв. на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху тази сума от 10.07.18г. до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 2 905 лв. – разноски по делото. Изложени са подробни съображения
за незаконосъобразност на решението в тази му част, ведно с формулирано искане
за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Посочено е, че дружеството не е
обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по
гр.д. № 81/15г. на ОС-Силистра. Освен това не е установено наличието на
солидарна отговорност между страните по настоящото дело за задължението на
Община Дулово да заплати обезщетение за претърпените от бащата на загиналото
делото неимуществени вреди. Поддържа се, че не е налице солидарна отговорност
между възложителите на работата по чл. 49 от ЗЗД, а такава има само между
съизвършителите на деликта, за които единствено е налице възможността да
предявяват регресна претенция по чл. 127 от ЗЗД. В с.з. въззивната жалба се
поддържа чрез процесуален представител.
В предвидения срок е депозиран отговор на
тази въззивна жалба от насрещната страна Община Дулово, с който същата е
оспорена като неоснователна. Посочено е, че съдебните инстанции по гр.д. №
81/15г. на ОС-Силистра са приели, че е налице приложението на нормата на чл.
127 от ЗЗД, като отговорността на Община Дулово и дружеството „Галеко“ АД е
солидарна. Последното произтича от нормата на чл. 53 от ЗЗД, тъй като
задължението за обезопасяване на водната площ, разположена върху терени на
общината и дружеството, е именно тяхно.
За да се произнесе настоящият състав на
съда съобрази следното:
С исковата молба са били предявени в условията на евентуалност искове с
правна квалификация чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, както и
кумулативно предявен с всеки от евентуалните искове такъв по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а именно: за заплащане на сумата
от 27 728.02 лв. /тази сума е
посочена в петитума на исковата молба, въпреки че ½ от 55 457.04
лв. е 27728.52 лв., каквато сума пък
е била посочена в обстоятелствената част на исковата молба/, представляваща
половината от платената от ищеца на 28.07.17г. сума от общо 55 457.04 лв.,
включваща 50 000 лв. обезщетение за претърпените от М. Н. М. неимуществени
вреди от смъртта на сина му Х. М. Н., настъпила на 11.08.13г.; 1480 лв.
адвокатско възнаграждение и 3 977.04 лв. – такси (последните две, платени
по изп.д. № 20177670400509 по описа на ЧСИ Г. Г.,*** във връзка със събиране
горното вземане на взискателя М. М.); и
сумата от 2672.89 лв., представляваща мораторна лихва върху горната сума от
27 728.02 лв., считано от датата на нейното плащане на 28.07.17г. до
подаване на исковата молба – 09.07.18г. Ищецът е претендирал и прилагането на
правоувеличаващия ефект на подаването на исковата молба чрез присъждането на
законна лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба
до окончателното ѝ изплащане, както и е поискал присъждането на
разноските по делото. Релевираните твърдения по фактите, представляващи
основание на предявените искове са, че с влязло в сила решение по гр.д. №
81/15г. на СОС ищецът е бил осъден на осн. чл. 49 от ЗЗД да заплати на М. Н. М.
посоченото по-горе обезщетение на неимуществените му вреди от смъртта на
неговия син, настъпила вследствие неизпълнение на задълженията на служители от
община Дулово, което тя сторила на 28.07.17г. след образуване на посоченото
изпълнително дело. Твърдяло се още, че ответното дружество, което към датата на
инцидента е било собственик на съседен на притежаваните от ищеца недвижими
имоти, отговаря солидарно с община Дулово за настъпилите вреди и поради
извършеното плащане, понастоящем дължи половината от платените от ищеца суми на
кредитора, ведно със законната лихва от момента на плащането до подаване на
исковата молба, както и от подаването на исковата молба до окончателното им
изплащане. В условията на евентуалност - сумите се претендират като такива, с
които ответното дружество неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата
молба, нито е изразило становище по предявените искове преди момента на
подаването на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение.
По
установеното от фактическа страна и произтичащите от това правни изводи:
Видно от представените от ищеца заверени копия от съдебните актове на
различните съдебни инстанции, постановени по гр.д. № 81/15г. на СОС, че с
влязло в сила на 14.06.17г. съдебно решение /датата на постановяване на
определение № 655 по гр.д. № 73/17г. на ВКС, ІV г.о., с което не е допуснато до
касационно обжалване въззивното решение по делото, постановено по в.гр.д. №
363/16г. на ВАпС/, община Дулово е осъдена да заплати на М. Н. М. сумата от
50 000 лв. като обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки, страдания и душевен смут от загубата на детето
му Хаят Маринов Ниязи, починал на 11.08.13г., които вреди са настъпили
вследствие от противоправно бездействие на служители на общината, изразяващи се
в неизвършване на обезопасяването на воден обект, на осн. чл. 49 от ЗЗД. За да
уважи така предявения иск съдът е приел, че Х. Н./както и още две деца/ са се
удавили на посочената дата във водоем, образуван от дъждовни води в територия,
върху която преди години е имало съоръжения - три торища /като вид утайници,
направени каскадно, вкл. с изградени диги/, изградени, за да обслужват
съществувалия някога в близост свинекомплекс в с. Черник, който понастоящем не
съществува. Водоемът, в който е станал инцидента, е бил с обща площ от 21 250
кв.м. и е попадал върху три поземлени имота (с площта си от 130 кв.м. - в имот
№ 099015, с площта си от 18 620 кв.м. - в имот № 099036 и с площта от 2
500 кв.м. в имот № 24030.27.73). Единият от посочените имоти - имот № 099036 е
собственост на ответното дружество, а останалите два – на община Дулово.
Ответното дружество не е участвало в производството по посоченото дело,
поради което и същото не е обвързано от формираната със съдебния акт сила на
пресъдено нещо. Поради това и по настоящото дело следва да бъдат установени по
отношение на ответника всички елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД,
ангажиращи и неговата отговорност, която се твърди, че е солидарна с тази на
ищеца по отношение на увреденото лице. Отделно от това следва да се установят и
предпоставките от хипотезата на нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Видно от препис-извлечение от акта за смърт на л. 87, че смъртта на Х. М. Н.,
роден на 01.05.04г. е настъпила на 11.08.13г. в с. Черник, община Дулово.
От представения по настоящото дело НА № 110/29.12.11г., на нотариус К. К.,
рег. № 351 на НК, гр. Дулово, че имот № 099036, находящ се в землището на
с.Черник, община Дулово, целият с площ от 20.874 дка., с начин на трайно
ползване-изградено торище, при съответни граници, е собственост на „Галеко”АД,
гр. София, който го е закупил от „Русгал“ ООД, гр. София /л. 8-9/.
Съобразно изслушаното от първоинстанционния съд заключение по назначената
по делото СТЕ, изготвено от в.л. инж. М. С., така нареченият водоем, в
землището на с. Черник, общ. Дулово, в който на 11.08.13г. е настъпил инцидент
с фатален край на дете, е бил разположен /съобразно коригиращото изявление на
експерта в с.з. на 21.11.18г./ в три имота: в ПИ с идентификатор 81966.29.36 по
КК на с. Черник, с НТП „Животновъден комплекс“ – около 18 000 кв.м. (като
не може да се определи южната, част от западната и част от източната граница на
бившия водоем); в ПИ с идентификатор 81966.29.15 по КК на с. Черник, с НТП
„Пасище, мера“ – част от дигата на водоема и шкарпа към дъното, с площ от 130
кв.м. и в ПИ с идентификатор 24030.27.73 по КК на гр. Дулово, с НТП „Пасище,
мера“ – останалата част от дигата и по-малка площ от площта му, с площ от
2 720 кв.м. От приложената към заключението скица се установява, че
границата между имоти с идентификатор 81966.29.36 по КК на с. Черник и с
идентификатор 24030.27.73 по КК на гр. Дулово преминава по линията на границата
между землищата на с. Черник и на гр. Дулово, като тази граница е преминавала
през образувалия се от дъждовните води водоем през 2013г.
Ищецът е обвързан от силата на пресъдено нещо, че смъртта на посоченото
дете на 11.08.13г. е настъпила в образувал се от дъждовните води водоем,
разположен върху имоти, които са и негова собственост. От установеното по-горе
чрез СТЕ по настоящото дело, следва да се приеме, че по-голямата част от
водоема е била разположена върху имота на ответното дружество.
Съгласно
нормите на чл. 22, вр. чл. 19
и чл. 23, вр. чл. 24,
т. 3 от ЗВ и чл. 30
от ЗВ, така образувалият се воден обект с площ
от около 20 850
кв.м. е бил собственост на собствениците на земята - отчасти
собственост на Община Дулово и
отчасти, собственост на „Галеко”АД, гр.София.
В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи,
обн.ДВ, бр.65/96г., са предвидени изискванията, на които трябва да отговарят
водните площи за осигуряване на безопасността на хората и предотвратяване на
удавяния.Съгласно чл. 8 от същата, откритите канали, изкопи, ями и други водни
площи, запълнени с вода, чиято дълбочина е по-голяма от 120 см. подлежат на
минимално обезопасяване - с лесно забележими знаци, забраняващи къпането, на
които се посочва конкретната опасност от неизпълнението им, поставени на
разстояние не по-голямо от 200 м. между тях, а когато тези водни площи се
намират в непосредствена близост до населени места - както се намирала
процесната водна площ с дълбочина над 5 метра в непосредствена близост до с. Черник,
те следва и да бъдат оградени с парапети или пояс от нискостеблени растения.От
своя страна бреговите ивици на неохраняемите водни площи и на забранените за
къпане водоеми подлежат на средно обезопасяване със съответния вид табели,
посочени в чл. 9 от наредбата. Задължен да извърши предвиденото обезопасяване е
стопанинът на водната площ, а стопанин съгласно нормата на § 1 от същата
наредба е нейният собственик или лицето, на което е предоставено право на
ползване.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че задължения за цялостното
обезопасяване на образувалия се от дъждовните води водоем, съгласно Наредбата
за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, са възникнали
както за „Галеко”АД, гр.София, така и за Община Дулово.
Не е спорно между страните по настоящото дело, че изискуемото се по
наредбата обезопасяване не е било извършено до 11.08.2013г. С това бездействие на
служителите, както на община Дулово, така и ответното дружество /тъй като
вредоносния резултат не може да бъде обоснован с бездействието само на
служителите на едното от двете юридически лица/, са били нарушени нормативно
установените изисквания за осигуряване безопасността на водната площ. Това
противоправно поведение е в причинна връзка с настъпилото увреждането, т.к. при
изпълнение на нормативно предвидените изисквания обективно би имало възможност същото
да бъде предотвратено /така и в т. 1, б. „а“ на ППВС № 9/66г., когато вредите
са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата чрез бездействия
за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите или други
правила или от характера на работата/.
Съобразно т. 7 от ППВС № 7/1959г. възложителите по чл. 49 от ЗЗД отговарят
и когато не е установено кой конкретно измежду техните работници, служители или
изпълнители, е причинил вредите при или по повод на изпълнение на възложената
им работа.
Основният правен въпрос по настоящото дело е дали отговорността на двамата
възложители на работата при или по повод на изпълнението/неизпълнението на
която са настъпили вредите, отговорят солидарно спрямо увреденото лице.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна – същата не е
договорна, нито деликтна, но при наличието на предвидените от закона
предпоставки гарантира и обезпечава реалното обезщетяване на вредите от
непозволеното увреждане /има за цел„да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо
обезщетяване на пострадалия“/. Отговорността е обективна и поради това
възложителите не могат да възразяват, че не са виновни в подбора на
изпълнителите, както и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност /т. 6 от цитираното по-горе ППВС, както и
посветеното на приложението на чл. 49 от ЗЗД - ППВС № 7/1958г./.
Съобразно нормата на чл. 121 от ЗЗД солидарната отговорност възниква в
определените от закона случаи или когато е уговорена. При облигационно вземане,
чийто източник е деликта, уговарянето на каквото и да е било предварително, е
логически изключено.
Съобразно нормата на чл. 53 от ЗЗД солидарна отговорност е предвидена за
задължението за обезщетение на вредите, които са причинени от неколцина.
Съобразно приетото в мотивите на т. 12 от ППВС № 4/1975г., солидарна е отговорността при няколко отговорни за вреди от непозволено
увреждане лица. Това е обосновало и безусловното приемане в съдебната
практика на солидарна отговорност между делинквента, отговарящ за вредите на
осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и неговият възложител, отговарящ на осн. чл. 49 от ЗЗД /така и в мотивите на ППВС № 7/1958г./.
Според настоящият съд същото съображение следва да даде и разрешението по
поставения по настоящото дело правен въпрос – че отговорността на двамата
възложители, отговарящи в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД спрямо увреденото лице, е
солидарна.
В подкрепа на това е и приетото в доктрината, че задължителните признаци на
съпричиняването по см. на чл. 53 от ЗЗД, са два: неделимост на вредата и
причинна връзка между неделимата вреда и деянията на два или повече различни
правни субекти. Едната форма на съпричиняване е съизвършителството /като е без
значение какъв е приносът или ролята на всеки от съпричинителите за
настъпването на вредата/, а другата е, когато няколко участници участват
несъзнателно в увреждането /не знаят, че причиняват вредата съвместно с други
лица/ - проф. д-р П. Г., „Деликтно право“, изд. „Фенея“, София, 2011г., стр.
213-215. Даденият пример в цитирания труд за втората форма на съпричиняване е,
когато няколко фабрики поотделно и независимо една от друга изливат отрови във
водата и умъртвяват рибата.
В този смисъл е налице и съдебна практика – Решение № 2286/16.08.1978г.,
постановено по гр.д. № 89/78г. на ВС, І г.о., според което, когато работник е
работил в няколко предприятия при вредни условия на работа и не може да се
установи при кое от предприятията се е разболял, отговорността им е солидарна.
Платилият цялото задължение солидарен длъжник, следва да потърси правата си по
отношение на солидарния си съдлъжник по реда на чл. 127 от ЗЗД. В този смисъл е
и цитираното от Б.Й. и Б. Б. в „Непозволено увреждане. Текст с коментар и
синтез на съдебната практика“, Университетско издателство „Кл. Охридски“,
1989г., стр. 93, Решение № 3462/1980г. на І г.о. Споделяйки горното разрешение
е и постановеното по реда на чл. 290 и сл. от ГПК Решение № 535 от 25.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1465/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. С.
Видно от представените от ищеца доказателства, че изпълнителен лист в полза
на кредитора против община Дулово по гр.д. № 81/15г. на СОС, е бил издаден на
28.06.17г. /14 дни след постановяване на определението на ВКС, с което
въззивното решение по делото не е било допуснато до касационно обжалване/ - л.
23. На 20.07.17г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до община
Дулово по образуваното въз основа на горния изпълнителен лист изп. д. № 20177670400509
по описа на ЧСИ Г. Г., като на длъжника е даден 2-седмичен срок от връчване на
поканата да изпълни задължението си, възлизащо в размер на 151 635.76 лв.,
от които 50 000 лв. – неолихвяема сума в полза на взискателя М., 1480 лв.
– разноски по изпълнителното дело, 9 822.06 лв. – такси по Тарифата към
ЗЧСИ, в т.ч. и такса по т. 26 от същата тарифа в размер на 9 735.06 лв.,
както и публични вземания в размер на 90 333.70 лв. /поради
присъединяването като взискател и на Държавата чрез ТД на НАП-Варна/ - л. 21.
На същата дата е било изпратено от ЧСИ и запорно съобщение до „ПИБ“ АД за
налагане на запор върху банковите сметки на общината до размер на сумата от
55 457.04 лв., от които 50 000 лв. неолихвяеми вземания, 1480 лв.
разноски по изпълнителното дело в полза на М. М., както и такси и разноски в
размер на 3 977.04 лв. съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. На
24.07.17г. е налице разпореждане от длъжностно лице при общината кому поканата
за доброволно изпълнение да се предаде за изпълнение. В срока за доброволно
изпълнение - на 28.07.17г. е нареден от община Дулово банков превод на сумата
от 55 457.04 лв. по сметка на ЧСИ във връзка с посоченото изпълнително
дело /л. 26/. От издаденото на 15.11.18г. удостоверение от ЧСИ Г. Г. се
установява, че изп. д. № 20177670400509
е било образувано въз основа на изпълнителния лист от 28.06.17г., издаден от
СОС по гр.д. № 81/15г. по молба на взискателя Марин Мехмед, а на 31.07.18г. по
делото е постъпила сумата от 55 457.02 лв., от които на 07.08.17г. на
взискателя е била преведена сумата от 51 522 лв., с която е погасено
вземането му от 50 000 лв. главница, 1480 лв. адвокатски хонорар по
изпълнителното дело, 42 лв. – внесени от взискателя авансови такси по ТТР към
ЗЧСИ, като е била удържана и дължимата по т. 26 от тази тарифа такса в размер
на 3 935.04 лв. /л. 88/. За последната сума е била издадена фактура от ЧСИ
Г. ***.08.17г. въз основа на издадената
от същата дата сметка от ЧСИ /л. 24-25/.
По въпроса за пределите на
отговорността на неплатилия солидарен съдлъжник спрямо платилия целия дълг друг
солидарен съдлъжник.
Според чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, ако не следва друго от вътрешните отношения
между солидарните длъжници – дяловете им са равни.
Съобразно разясненията, дадени с т. 4 от ППВС № 17/1963г., при предявен по
реда на чл. 127 от ЗЗД иск, вторият възложител може да прави възражение по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД пред ищеца, който е увреден и от действия на свои работници,
като по този начин отговорността за вредите следва да се разпредели между
двамата възложители съобразно степента на вината на техните работници. Според
настоящият състав на съда същото разрешение следва да се приложи и при
настоящата хипотеза. Ответникът по настоящото дело обаче не е релевирал
възражение за по-голям принос на служители на община Дулово за настъпването на
вредите, поради което и на осн. чл. 127, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че
платеното от ищеца следва да се понесе поравно от двамата солидарни длъжници.
Правото на регрес лежи на плоскостта на принципа за забрана на
неоснователното обогатяване, поради което и във всеки конкретен случай на
погасяване на дълга към кредитора от един от солидарните длъжници, същият има
иск срещу останалите само за разликата над своята част – пределите са от една
страна размера на неговият дял, а от друга страна – размера на дълга към
кредитора. Все изхождайки от посочения по-горе принцип, делът на всеки
солидарен длъжник следва да обхваща не само главницата, но и съответната част
от всички разноски – разходи по изпълнението, съдебни и съдебноизпълнителни
разноски, щом разноските са спестени от останалите длъжници /в този смисъл и
проф. А. Калайджиев, „Облигационно право. Обща част“, изд. „Сиби“, 2007г., стр.
560/.
Вярно е, че съобразно нормата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗД, пропускът на
изпълнилия над своята част от дълга солидарен длъжник да противопостави общо
възражение на кредитора или да уведоми останалите съдлъжници за изпълнението,
има за правна последица отговорността му спрямо останалите съдлъжници за
причинените им от това вреди. В случая обаче няма релевирани от ответника
възражения в тази насока, нито пък е предприето доказването им, а още по-малко
пък има възражение за прихващане с вземане на това основание.
При това
положение на ищеца се дължи присъждането на половината от заплатените от него на кредитора суми за
погасяване на дълга от 50 000 лв., както и половината от заплатените от
ищеца в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя от 1480 лв. и дължими такси – в размер на 42 лв., внесени авансово
от взискателя и 3 935.04 лв. такса по т. 26 от тарифата – общо
27 728.52 лв., но в рамките на
предявения размер от 27 728.02
лв.
С оглед на
гореизложеното обжалваното решение в отхвърлителната му част за разликата над
присъдения размер от 25 000 лв. до претендирания размер от 27 728.02
лв. следва да се отмени и претенцията с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД
следва да се уважи за сума в размер на още 2 728.02 лв.
Акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху
главницата за периода до подаване на исковата молба е неоснователна. Това е
така, защото длъжникът за парично вземане, което не е обвързано със срок за
изпълнение, изпада в забава след покана – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По настоящото
дело няма твърдения и доказателства за изпратена покана от ищеца до ответника
за заплащане на припадащата се част от дълга, което да е станало преди момента
на подаване на исковата молба. Поради това претенцията за заплащане на сумата от
2672.89 лв. като мораторна лихва върху главницата от 27 728.02 лв. за
период на забава от 28.07.17г. до 09.07.18г., е неоснователна. Решението в тази
му част следва да бъде потвърдено.
По разноските за първата и въззивната инстанция.
На осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски за първата инстанция
съразмерно на уважената част от исковете. При направени разноски в общ размер
на 3144.04 лв., уважената част е в размер на 27 728.02лв. при общ предявен
размер от 30 400.91 лв., което пропорционално сочи на дължимост на сумата
от 2 867.61 лв. Първоинстанционният съд неправилно е присъдил сумата от
2905лв., но изменение на решението в частта за разноските не е било поискано от
ответника. С оглед на горното, настоящият съд не следва да присъжда
допълнително сума за разноски на ищеца пред първата инстанция, нито е
компетентен да намалява несъразмерно присъдените такива.
На осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК в полза на въззивника община Дулово следва да се присъди сумата от
54.56 лв., представляваща съразмерна на уважената част от въззивната му жалба
сума от направените разноски, изразяващи се в заплатена ДТ.
В полза на
въззиваемия „Галеко“ АД следва да се присъди сумата в размер на 87.92,
представляваща съразмерна част на направените от дружеството разноски,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от 1 000 лв., спрямо
отхвърлената част от въззивната жалба на насрещната страна, на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/11.01.19г., поправено с решение №
28/11.04.19г., постановени по т.д. № 101/18г. на ОС-Силистра, в частта му, с
която „Галеко“ АД, гр. София, район „Оборище“, ул. „Поп Богомил“, № 1, ет. 4,
ап. 20, ЕИК ********* е осъдено да заплати на община Дулово сумата от 25 000
лева, на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, представляваща половината от заплатеното на
М. Н. М. обезщетение за понесените от него неимуществени вреди от смъртта на
сина му Х. М. Н., съгласно влязлото в сила решение по гр.д. № 81/2015г. на ОС-Силистра
/в.гр.д. № 363/16г. на ВнАС/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 10.07.2018г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 6/11.01.19г., поправено с решение № 28/11.04.19г.,
постановени по т.д. № 101/18г. на ОС-Силистра, в частта му, с която е отхвърлен
иска по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на община Дулово против „Галеко“ АД, гр. София,
район „Оборище“, ул. „Поп Богомил“, № 1, ет. 4, ап. 20, ЕИК ********* за
разликата над присъдената сума от 25 000 лева до претендираните 27 728.02
лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Галеко“ АД, гр. София, район „Оборище“, ул. „Поп Богомил“,
№ 1, ет. 4, ап. 20, ЕИК ********* да заплати на община Дулово сума в размер на
още 2 728.02 /две хиляди седемстотин двадесет и осем лева и две ст./ лв.
(горницата над присъдените 25 000 лв. до претендираните 27 728.02
лв.), представляваща половината от заплатените от община Дулово разноски и
такси по изп.д. № 20177670400509 по описа на ЧСИ Г. Г.,***, във връзка с
погасяване на солидарното задължение на страните към М. Н. М., установено с влязлото в сила решение по гр.д. № 81/2015г. на
ОС-Силистра /в.гр.д. № 363/16г. на ВнАС/, на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 10.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/11.01.19г., поправено с решение №
28/11.04.19г., постановени по т.д. № 101/18г. на ОС-Силистра, в частта му, с
която е отхвърлен иска на община Дулово против „Галеко“ АД, гр. София, район
„Оборище“, ул. „Поп Богомил“, № 1, ет. 4, ап. 20, ЕИК ********* за заплащане на
сумата от 2672.89 лв. като мораторна
лихва върху сумата от 27728.02 лв. за периода от 28.07.17г. до 09.07.18г., на
осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Галеко“ АД, гр. София, район „Оборище“,
ул. „Поп Богомил“, № 1, ет. 4, ап. 20, ЕИК ********* да заплати на община
Дулово сума в размер на 54.56 /петдесет и четири лева и петдесет и шест
ст./лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Община Дулово да заплати на „Галеко“
АД, гр. София, район „Оборище“, ул. „Поп Богомил“, № 1, ет. 4, ап. 20, ЕИК
********* сума в размер на 87.92 /осемдесет и седем лева и деветдесет и две
ст./лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационното
обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: