Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 16.02.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на тринадесети април, през две хиляди и двадесет и трета година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 16921 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Е.С.“ ЕАД поддържа твърдение, че в изпълнение на Решение №73 по Протокол №45/13.07.1998г., изменено и допълнено с Решение №37 по Протокол №61/23.07.1999г. на Столичния общински съвет, общинската администрация на Район „Средец" при Столична община предала през месец юли 1999г. на ищеца владението на обособените търговски площи и на търговските обекти, изградени върху тези площи към този момент в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски" - ул. „Ген. Гурко", а именно: спортно-информационен център от 103 кв.м. с тотопункт от 83 кв.м. тоест с обща площ от 191 кв.м. и ателие от 94,32 кв.м., без заведение за хранене. При предаването на фактическата власт върху обекта на „Е.С.“ ЕАД, от Столична община били предадени и следните документи:     за спортно-информационен център и тото-пункт от 191 кв.м. - заявление за ползване на общинска земя с вх. per. №ТУ-94-С- 7/16.07.1998г. от „Вест" ООД, удостоверение БУЛСТАТ на „Вест" ООД, Архитектурен проект на обект: „Спортно- информационен център" в подлеза на ул. „Ген. Гурко" и бул. „Васил Левски" от 10.04.1998г., Акт за узаконяване №80/04.05.1998г. на Главния архитект на Столична община - район „Средец", Договор за отдаване под наем на общинска земя /терен/ за временен обект от 26.08.1998г. с per. №РД-56-0124/15.09.1998г., сключен между Столична община - район „Средец" и „Вест" ООД; За другия обособен обект -  ателие от 94.32 кв.м.  били предадени Заявление за ползване на общинска земя с вх. per. №ТУ-94-И-07/20.11.1998г. от Б.Т.С., решение от 20.10.1997г. на Софийски градски съд по фирмено дело №7381/1991г., удостоверение за БУЛСТАТ на Сдружение „Б.Т.С.", Споразумение от 06.01.1998г. между Б.Т.С. и СД „АССА- Фото, Боянов и сие", Договор за отдаване под наем на общинска земя /терен/ за изграден временен обект от 25.11.1998г. с per. №РД-5б-0165/27.11.1998г., сключен между Столична община - район „Средец" и Б.Т.С., като наемател.

Съдържанието на посочените документи мотивирало според ищеца недвусмислен извод, че двата търговски обекта в подлеза са разположени върху общинска земя, обособена като търговска площ, върху която е учредено право на ползване на общинското дружество „Егида - София" ЕАД, в т.ч. и върху изградените вече обекти, които били с временен градоустройствен статут.

С Решение №37 по Протокол №14/24.07.2000г. на Столичния общински съвет, отменящо Решение №73 по Протокол №45/23.07.1998г., в полза на ищеца- „Егида - София" ЕАД - било учредено право на ползване, за срок от 3 години, върху обектите, изградени в подлезното пространство на бул. „Васил Левски" - ул. „Ген. Гурко", описани в ред III на Приложение №1 към Решението и в графа 17 „Забележка" - продължение, на Акт за публична общинска собственост №179/15.07.1998г, на Столична община - Район „Средец".  

С  Решение №51 по Протокол №53/26.05.2003г. срокът на правото на ползване е променен от 3 на 10 години.

С  Решение №93 по Протокол №14/27.04.2000г. описаните обекти от т.1 до т.18 на Акт №179, са включени в капитала на „Егида - София" ЕАД. Посочените в решението общо 18 броя обекти са: 3 броя обекти, изградени върху съществуваща търговска площ, съгласно схема на Главния архитект на гр. София от 02.03.2000г., архитектурен проект от 10.05.2000г. и Акт №179/15.07.1998г. - кафе-игрална зала от 108 кв.м.; тото от 83 кв.м.; ателие, фото-услуги от 94.32 кв.м., които са предадени на общинското дружество от Столична община - Район „Средец" и 15 броя обекти - павилиони, магазини, изградени върху нова търговска площ от 235 кв.м., от „Перфект 3" ЕООД, по възлагане на „Егида - София" ЕАД. Впоследствие броят на изградените върху новата търговска площ 15 обекти, е променян, чрез обединяване или разделяне на част от тях в рамките на общата площ и към настоящия момент, тези обекти са както следва: магазин №5а - 11 кв.м., магазин №5 - 20.50 кв.м., магазин №6 - 15 кв.м., магазин №7 - 15 кв.м., магазин №8 - 18 кв.м., магазин №9 - 22 кв.м., магазин №10 - 24.50 кв.м., магазин №11 - 22 кв.м., магазин №12 - 17 кв.м., магазин №13 - 11 кв.м., магазин №14 - 12 кв.м., магазин №15 - 12 кв.м., магазин №16 - 12 кв.м., магазин №17 - 12 кв.м., магазин №18 - 11 кв.м. Търговският обект с площ от 94.32 кв.м., находящ се в подлеза на бул. „Васил Левски" - ул. „Ген. Гурко", който бил включен в капитала на „Егида - София" ЕАД, бил описан по различен начин в документите - без посочване на граници. Понастоящем, посоченият обект /магазин, ателие, фото-услуги/ фактически се намирал в ъгъла от дясната страна на изхода на пешеходншия подлез, считяно към бул. „Васил Левски" и ул. „Ген. Гурко", с граници: от една страна - проходната част на подлеза, от три страни - подлезното пространство.  

          През периода от 23.08.1999г. до 31.12.2004г. търговският обект - с площ от 94.32 кв.м., функциониращ като „Инфоцентър на Българския туристически С. - самолетни и автобусни билети, почивки и екскурзии в страната и чужбина, и фото-ателие „АССА-фото верига фотоателиета", е ползван от Сдружение „Б.Т.С.", на основание бартерен договор от 1999г., сключен с „Егида - софия" ЕАД.

          През периода от 01.01.2005г. до 31.05.2009г. търговският обект е бил ползван от Сдружение „Б.Т.С.", което обстоятелство било установено с влязло в сила Решение на Софийски районен съд. Гражданско отделение, 61 състав, постановено по гражданско дело № 22295/2009г.

           През периода от 01.06.2009г. до 31.12.2018г. процесният търговски обект също бил ползван от Сдружение „Б.Т.С.", което обаче, вече отказвало да сключи договор за наем и да заплаща месечна немна цена на „Егида - София" ЕАД, макар да продържавало да осъществява фактическа власт и да ползва обекта.

           Осъществяваната от ответника фактическа власт върху процесните търговски помещения предизвикало неоснователно имуществено разместване между патримонияма на страните в процеса - ответникът, който не бил правно легитимиран да ползва търговските обекти и да събира гражданските плодове неоснователно се обогатил за сметка на ищеца.  

           При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати за ползване на търговски обект /магазин, ателие, фото-услуги/ с площ от 94, 32 кв.м., находящ се в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски" - ул. „Ген. Гурко", функциониращ като „Инфоцентър на Българския туристически С. - самолетни и автобусни билети, почивки и екскурзии в страната и чужбина, и фото-ателие: АССА-фото - верига фотоателиета", обезщетение за неоснователно обогатяване в следните размери и за периоди, както следва:

·        сумата от 23768,64 лева  - за периода от 01.06.2009г. до 31.12.2009г.

·        сумата от 40746,24 лева - за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.

·        сумата от 40746,24 лева - за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.

·        сумата от 40746,24 лева - за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.

·        сумата от 33955,20 лева - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.

·        сумата от 40746,24 лева - за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.

·        сумата от 39614,40 лева - за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.

·        сумата от 40746,24 лева  - за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.

·        сумата от 28296,00 лева - за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.

·        сумата от 28296,00 лева - за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.

При това, ищецът претендира за изплащане на мораторна лихва за забава върху дължимото обезщетение в размери и за периоди, както следва:

·        сумата от 20165,38 лева мораторна лихва върху главницата по т.5, считано от деня на забавата за всяка вноска поотделно - 01-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи плащането, до датата на подаване на исковата молба.

·        сумата от 16023,82 лева – мораторна лихва върху главницата по т.6, считано от деня на забавата за всяка вноска поотделно - 01-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи плащането, до датата на подаване на исковата молба.

·        сумата от 11556,21 лева мораторна лихва върху главницата по т.7, считано от деня на забавата за всяка вноска поотделно - 01-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи плащането, до датата на подаване на исковата молба.

·        сумата от 9646,13 лева мораторна лихва върху главницата по т.8, считано от деня на забавата за всяка вноска поотделно - 01-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи плащането, до датата на подаване на исковата молба.

·        сумата от 3828,56 лева мораторна лихва върху главницата по т.9, считано от деня на забавата за всяка вноска поотделно - 01-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи плащането, до датата на подаване на исковата молба.

·        сумата от 999,55 лева мораторна лихва върху главницата по т.10, считано от деня на забавата за всяка вноска поотделно - 01-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи плащането, до датата на подаване на исковата молба.

При това, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неоснователно обогатяване и за разходите, които били направени от ищеца - за определяне на конкретния размер на обезщетението, което било дължимо за ползване на търговски обект в размер на сумата от 468 лева - платено възнаграждение за експертна оценка за определяне на пазарната наемна стойност за отдаване под наем на процесния търговски обект, за периода от 01.06.2009г. до 31.12.2017г. и сумата от 720 лева /седемстотин и двадесет лева/ с ДДС - платено възнаграждение за експертна оценка на СМР в процесния търговски обект.

При това, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и мораторна лихва за забавата за изплащане на дължимото обезщетение, която е изчислена върху направените разходи за извършване на експертни оценки на пазарна наемна стойност и ремонтно-монтажни работи, относно процесния търговски обект, както следва:

·        сумата от 38,30 лева мораторна лихва върху дължимото обезщетение заради заплатено възнаграждение за извършване на експертна оценка за определяне на пазарната наемна стойност за отдаване под наем на процесния търговски обект (магазин с площ от 94.32 кв.м., находящ се в подлезното пространство /пешеходен подлез/ на бул. „Васил Левски" - ул. „Ген. Гурко"), за периода от 01.06.2009г. до 31.12.2017г., считано от 01.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба.

·        сумата от 21,44 лева мораторна лихва върху сумата на дължимото обезщетение за заплатено възнаграждение за извършване на експертна оценка на ремонтни и монтажни работи, считано от 04.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба.

С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Ответникът оспорва допустимостта, а при условията на евентуалност – оспорва основателността на предявените срещу него претенции на ищеца. В писмения отговор на исковата молба, ответникът не отрича твърденията на ищеца, че с Решение №51, обективирано в Протокол № 53/26.05.2003г. и Решение №37 от Протокол №14 /24.07.2000г. на Столичен обшински съвет - на ищеца било предоставено безвъзмездно право на ползване върху недвижими имоти - търговски обекти в подлезите на територията на Столична община между които и 18 магазина в подлезното пространство на булевард „Васил Левски“ - ул. „Ген. Гурко“.  Според ответника обаче, предоставеното право имало сходни последици с учредяване на ограничено вещно право на ползване, така както е уредено в нормата на чл. 56 от ЗС, а доколкото Столичния общински съвет предоставил тези обекти само за срок от десет години, считано от 24.07.2000г. до 24.07.2010г., очевидно се налагал извода, че след изтичане на определения период от време, ищецът не е надлежно легитимиран да претендира за заплащане на обезщетение за ползване, във времето, в което самият той не притежава това право, а именно: за периода от време, считано от 24.07.2010 до 31.12.2010г., считано от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.; считано от 01.01.2012г. до 31.12.2012Г.; считано от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.; считано от 01.01.2014 г. до 31.12.2014г.; считано от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.; считано от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; считано от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; считано от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. При условията на евентуалност, ответникът оспорва претенциите с възражение за изтекла погасителна давност на сумите по претендираните обезщетения за ползване на търговски обект за периода от време, предхождащ пет годишен срок от датата на предявяването на иска, тоест считано от 01.06.2009 до 31.12.2009Г.; считано от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.; считано от 01.01.2011г. до 31.12.2020r.; считано от 01.01.2012Г. до 31.12.2012г.; считано от 01.01.2013г. до 08.12.2013г., позовавайки се на задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г. относно погасяването по давност на обезщетение за неоснователно обогатяване. При това, ответникът заявява, че не дължи обезщетение, тъй като обектът бил изграден от него и с негови собствени средства. След като му е било предоставено „петно за строителство на временен обект“, процесният обект бил изграден със собствени средства и така бил установен временен обект– процесния Информационен център на Б.Т.С., намиращ се в пешеходен подлез на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „ Ген. Гурко“ в гр. София. Сключеният след изграждане на обекта (на 25.11.1998г.) договор за отдаване под наем на общинска земя - терен за изграден временен обект между Столична община, район „Средец“ и Сдружение „Б.Т.С.“ мотивирал категоричен извод, че процесния обект бил с временен статут, установен по градоустройствените плавила на Столична община. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесното помещение, което използва Сдружение „Б.Т.С.“ е с площ от 94.32 кв.м., но сам твърди, че действителната площ на ползваният обект е 61 кв.м.

В процесния период, за който се отнася претенцията на ищеца, в използавия от ответника обект бил извършен основане ремонт. Строително-ремонтни и монтажни работи възлизали на стойност от 14 037,87 лева и били заплатети от ответника. В случай, че се уважи исковата претенция за обезщетение за ползване на обекта, ответникът прави възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума, със сумата от 14 037, 87 лева, представляваща стойността на извършени през периода на претенцията строително-ремонтни и монтажни работи на обекта- информационен център на Сдружение „Б.Т.С.“.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателства преписи от Решение № ІІ-61-37/ 05.03.2013г. по гр. д. № 22295/2009г. съгласно описа на 61 състав на Софийски районен съд, Решение № 3117/07.05.2014г. по въззивно гр.д. № 6607/2013г. по описа на ІV в отд. при Софийски градски съд и Определение № 559/15.10.2015г. по гр.д. № 620/2015г. по описа на ІІ ТО при ВКС на РБ мотивират извода, че съдът вече се е произнесъл по правен спор между страните в настоящия процес, относно дължимостта на обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползването на обект с площ от 94, 32 кв.м., находящ се в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски" - ул. „Ген. Гурко", функциониращ като „Инфоцентър на Българския туристически С. - самолетни и автобусни билети, почивки и екскурзии в страната и чужбина, и фото-ателие: АССА-фото - верига фотоателиета", в периода от 01.01.2005г. до 31.05.2009г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до деня на окончателното плащане.

Приетият като доказателство Договор за наем на недвижим имот от 01.12.2021г. между „Е.С.“ ЕАД и Сдружение „Б.Т.С.“ установява възникналото в хода на процеса облигационно правоотношение между ищеца и ответника, относно ползването на процесния недвижим имот, с площ от 94, 32 кв.м.

Заключението на приетата в хода на съдебното дирене съдебно- техническа експерзита, която е изготвена от вещо лице Д.М. мотивира извода, че в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски" - ул. „Ген. Гурко" в действителност съществува обект, функциониращ като „Туристически информационен център“ на Сдружение „Б.Т.С.“, но констатира при оглед и измерване фактическа площ на обекта от 61 кв.м. В пошеходния подлез при огледа е констатирано наличието на 23 отделни обекта, всеки от които е от типа монтажен павилион. Такъв характер има и обекта „Туристически информационен център на Сдружение „Б.Т.С.“, който е обозначев в съдържанието на експертизата като „обект № 6“.

Заключението на изслушаната първоначална съдебно- оценителна експертиза, изготвена от вещо лице инж. П. З. определя следните средни пазарни цени за ползване на „Туристически информационен център на Сдружение „Б.Т.С.“, както следва:

·        сумата от 3843 лева  - за периода от 01.06.2009г. до 31.12.2009г.

·        сумата от 6130,50 лева - за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.

·        сумата от 5859, 66 лева - за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.

·        сумата от 5610, 78 лева - за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.

·        сумата от 6145, 13 лева - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.

·        сумата от 6441, 60 лева - за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.

·        сумата от 6690, 48 лева - за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.

·        сумата от 6664, 86 лева  - за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.

·        сумата от 6858, 84 лева - за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.

·        сумата от 7375, 22 лева - за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.

Вещото лице посочва, че при изготвяне на заключението е осъществено изчисление за обект с площ от 61 кв.м., като са приети осреднените стойности, получени при използване на  методите „сравнителна стойност“ и „приходна стойност“.

Извършения от вещото лице оглед на място в процесния обект, мотивира извода, че са извършени СМР, обхващащи ВиК инсталация, електроинсталация, шпакловки по стени и тавани, подмяна на подови настилки и вътрешна изолация, поставяне на луминисцентно осветление. Общата стойност на изпълнените СМР според становището на вещото лице възлиза общо на 14038, 75 лева.

Заключението на изслушаната повторна съдебно- оценителна експертиза, изготвена от вещо лице инж. Я.Т. определя следните средни пазарни цени за ползване на „Туристически информационен център на Сдружение „Б.Т.С.“, както следва:

·        сумата от 14600 лева  - за периода от 01.06.2009г. до 31.12.2009г.

·        сумата от 19700 лева - за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.

·        сумата от 1900 лева - за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.

·        сумата от 17800 лева - за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.

·        сумата от 17300 лева - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.

·        сумата от 23500 лева - за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.

·        сумата от 23400 лева - за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.

·        сумата от 14700 лева  - за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.

·        сумата от 13200 лева - за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.

·        сумата от 12400 лева - за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. 

Вещото лице посочва, че при изготвяне на заключението е осъществено изчисление за обект с площ от 61 кв.м., като са приети осреднените стойности, получени при използване на  методите „сравнителна стойност“ и „приходна стойност“. Общият размер на сумата възлиза на 175 600 лева.

Извършения от вещото лице оглед на място в процесния обект, мотивира извода, че са извършени СМР, обхващащи ВиК инсталация, електроинсталация, шпакловки по стени и тавани, подмяна на подови настилки и вътрешна изолация, поставяне на луминисцентно осветление. Общата стойност на изпълнените СМР според становището на вещото лице възлиза общо на 15945, 86 лева (без ДДС).

В допълнителното експертно заключение на съдебно- оценителна експертиза, което е изготвено от вещо лице инж. Т., вещото лице посочва, че ако при изготвяне на заключението е осъществено изчисление за обект с площ от 94, 32 кв.м., като са приети осреднените стойности, получени при използване на  методите „сравнителна стойност“ и „приходна стойност“. Стойността на ползването през процесния период, за процесния обект би била общо 265 850 лева, ако се отнася до ползване на обект за търговия и респективно би била общо 201 541 лева, ако се отнася до административен обект/ офис.

В дадените пред делегирания съд /в изпълнение на съдебна поръчка/ показания, свидетелят С.С. заявява, че е работил като ръководител на отдел „Капитално строителство“ при Сдружение „Б.Т.С.“ и по този повод ръководил дейността по извършване на основен ремонт на обекта, намиращ се в подлеза на бул. „Васил Левски“ и ул. „Ген. Гурко“ в гр. София. Свидетелят помни, че обектът бил сплощ около 60-70 кв.м. Ремонтните работи се изразявали в демонтаж на всички вътрешни обшивки на помещението, ремоннт на тавани и смяна на дограми, вътрешна хидроизолация, нова ВиК инсталация, оборудване на санитарен възел, поставяне на климатична инсталация, подмяна на осветлението, доставка и монтаж на вътрешно обзавеждане. Свидетелят знаел, че ремонтните работи били заплатени на външни фирми от неговия работодател Сдружение „Б.Т.С.“.

Като доказателства по делото са приети Протоколи за извършени СМР, подписани от възложител и изпълнител от 19.01.2015, от 30.04.2015г., от 30.04.2015, от 29.05.2015г., от 19.06.2015г., от 26.10.2015г., от 07.01.2015г., от 07.01.2016г., от 07.01.2016г. установяващи отделни видоме строително- монтажни работи, които са извършени от посочени в отделните документи изпълнители по възлагане на инвеститора Сдружение „Б.Т.С.“.

В дадените пред съда показания, свидетелката Р.В.Х. заявява, че е работира при ищеца до 2014г. и през периода след 2008г. заемала длъжност, с чиито отговорности били свързани договорите, които били сключвани от „Е.С.“ ЕАД с трети лица, относно ползването на обекти в в подлезите на столичния град. По повод на работата си, свидетелката влязла в процесния обект и на място се уверила, че в него има служители. От своя ръководител, свидетелката узнала, че там се намират именно служители на Б.Т.С.. В обекта работели ателие за фотоуслуги  и офис на Б.Т.С.. Свидетелката си спомня, че след 2008г. ателието за фото услуги „се махнало от там“, но служителите на Б.Т.С. останали и продължили да ползват помещението. На самата входна врата на помещението имало голяма синя набела с надпис, която обозначавала именно, че обектът се ползва от Б.Т.С.. Свидетелката има впечатления, че в обекта бил направенголям  ремонт, при който била подменена дограмата, но повече подробности за този ремонт, на свидетелката не й били известни. Ремонтът бил извършен през периода 2015-2016г. и след приключването му, от обекта била премахнат съществуващия постер на фото услуги.

Заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, която е изготвена от вещо лице С.И., мотивира изводи за размера на мораторната лихва, която би била дължима през посочените от ищеца периоди на исковата претенция.

По аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК – настоящият състав на съда приема за установено в отношенията между страните, че правният спор е относим към ползването на помещение, чиито вид и местонахождение е било индивидуализирано чрез влязлото в сила Решение № ІІ-61-37/ 05.03.2013г. по гр. д. № 22295/2009г. съгласно описа на 61 състав на Софийски районен съд.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с претенции за присъждане на обезщетение, основано на твърденията на ищеца за неоснователно обогатяване от страна на ответника, произтичащо от ползване на процесния обект от ответника-без правно основание, в периода от 01.06.2009г. до 31.12.2018г.

Основателността на предявената претенция е определена от две основни предпоставки: на първо място, че за посочения в исковата молба период, ищецът е бил надлежно легитимиран да упражнява фактическа власт върху имота, тъй като е притежавал субективно право да събира гражданските плодове от него и на второ място – че упражняваната от ответника в същото време фактическа власт върху имота няма правно основание или пък се осъществява на основание, което е непротивопоставимо на ищеца.

При установяване наличието на споменатите две предпоставки, касаещи основанието на иска, следва да бъдат обсъдени доказателствата за размера на иска, чрез определяне на обема на твърдяното неоснователно имуществено разместване, довело до неоснователно обогатяване на ответника.

След внимателен анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът намира, че ищецът установява първите две основни предпоставки, определящи и доказващи основанието на предявения иск. В този контекст преди всичко трябва да се отбележи, че на основание разпоредбата на чл. 297 от ГПК, настоящият съд е длъжен да зачита правните последици на влязлото в сила Решение № ІІ-61-37/ 05.03.2013г. по гр. д. № 22295/2009г. което е било водено между същите страни и на същото правно основание, за същия обект, но за по- ранен период от време. По съображение от чл. 299, ал.1 ГПК, настоящият състав на съда не намира за необходимо да обсъжда подробно вече релевираните от ответника и вече разгледани възражение в споменатия по- горе, приключил съдебен процес между същите страни  - относно идентификацията на обекта, както  и относно субективните права на ищеца върху този обект. Субективните права на ищеца върху споменатия обект произтичат от акта за предоставяне на обекта от Столична община на „Е.-С.“ ЕАД.

Впрочем, осъществените в хода на настоящия процес юридически действия на ответника Сдружение „Б.Т.С.“, изразяващи се в сключване на Договор за наем от 01.12.2021г. с ищеца относно същия обект – мотивира извода, че ответникът фактически не оспорва субективните права на ищеца върху същия обект, макар формално да изразява друга процесуална позиция.

Доколкото периодът от време обхванат от последиците на споменатото, влязло в сила Решение № ІІ-61-37/ 05.03.2013г. по гр. д. № 22295/2009г. обхваща времето от 01.01.2005г. до 31.01.2009г. и непосредствено предхожда началния момент на периода, за който се претендира обезщетение в рамките на настоящия процес – настоящият състав на съда приема тезата, че ответникът Сдружение „Б.Т.С.“ в действителност е продължил да осъществява фактическа власт върху споменатия обект още от следващия ден т.е. още от 01.06.2009г.

В хода на настоящия съдебен процес не беше установена промяна във фактическата обстановка, относно държането на ответника върху процесния обект. Въз основа на това и като се има предвид приетия като доказателство в настоящия процес Договор за наем от 01.12.2021г. /стр. 577 от т.ІІ на делото/, който съдът съобрази в хипотеза на чл. 235, ал.3 от ГПК се налага извода, че ответникът Сдружение „Б.Т.С.“ в действителност е осъществявал фактическа власт върху обекта, намиращ се в подлеза на бул. „Васил Левски“ и ул. „Ген. Гурко“ в гр. София, в течение на визирания в исковата молба период от време, считано от 01.06.2009г. до 31.12.2018г.

Събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, включително - показанията на свидетелите Х. и С., както и представените от самия ответник протоколи за СМР, които датират от 2015г., също способстват да бъде направен необходимия мотивиран извод в споменатата по- горе насока.

Тъй като в хода на настоящия процес НЕ се установи наличието на конкретно правно основание, легитимиращо ответника Сдружение „Б.Т.С.“ като собственик, ползвател или държател на процесния обект, намиращ се в подлеза на бул. „Васил Левски“ и ул. „Ген. Гурко“ в гр. София – в патримониума на страните без съмнение е настъпило неоправдано имуществено разместване - обедняване на ищеца, със сумата, която би ролучил от придобиване на гражданските плодове върху обекта и свързано с него неоснователно обогатяване за ответника, със сумата, която той  би заплатил за възмездно ползване на същия обект и за идентичен период.

Тълкуването на закона и константната съдебна практика / напр. Решение № 215/29.04.2015г. по т.д. № 4171/2013г. на І т.о. на ВКС възприема следното становище: /цит/: Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Разглежданият състав намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ, като по този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика й. Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване - чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности. Друг иск по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД може е предвиден в закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване на имуществени блага - чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, чл. 61 от ЗЗД, чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, чл. 72 и чл. 74 от ЗС и други.

При това положение, съдът приема, че предявеният иск е категорично доказан по основание и спорът се концентрира единствено върху размера на конкретно дължимото обезщетение, а за да определи размера на дължимото обезщетение, съдът използва специални знания в областта на оценката на недвижими имоти.

В резултат внимателното обсъждане на  експертните изводи на изслушаните в хода на процеса съдебно- оценителни експертизи, съдът приема, че за определяне на пазарната стойност на ползването на обекта за процесния период, следва да се довери преимуществено на допълнителното експертно заключение на повторната съдебно- оценителна експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. Я.Т.. В това заключение, оценката е извършена при следните параметри: за целия времеви период, за помещение с площ от 94, 32 кв.м. и в хипотеза, при която помещението е било използвано за административни, а не за търговски нужди. Дължимото обезщетение в този вариант на оценка възлиза на 98 900 лева.

Съдът кредитира изводите на повторната, вместо на първоначалната съдебно- оценителна експертиза, понеже намира изводите на повторната експертиза за фактически по- обосновани, посочващи конкретни източници на аналитична информация.

Съдът кредитира изводите на допълнителното заключение на повторната експертиза, тъй като то приема, че площта на процесния обект е именно 94, 32 кв.м. Както вече беше споменато - индивидуализацията на ползваното от ответника помещение, включително чрез неговата площ, са били установени още в Решение № ІІ-61-37/ 05.03.2013г. по гр. д. № 22295/2009г. съгласно описа на 61 състав на Софийски районен съд.

Съдът кредитира оценката на ползването в хипотеза, при която помещението е било използвано за административни, а не за търговски нужди –  понеже беше установено, че в него Сдружение „Б.Т.С.“ е реализирал административна дейност, като офис за информационни услуги.

По направеното от ответника възражение за изтекъл срок на погасителна давност на вземането за обезщетение, съдът намира следното:

Възражението за погасителна давност, както е било направено от ответника се отнася за периода от 01.06.2009г. до 08.12.2013г. (според изричното волеизявление на ответника) и се основава на разпредбата на чл. 110 от ЗЗД. Съобразно указанията, които са дадени в ППНС № 1 от 28.05.1979г. вземанията, които са основани на фактически състави на неоснователно обогатяване се погасяват с петгодишна давност, а при това положение, съдът следва да приеме за основателно възражението за погасителна давност, отхвърляйки като погасени по давност претенциите за изплащане на обезщетение, за периода от 01.06.2009г. до 08.12.2013г.

По тези съображения претенцията за изплащане на  обезщетението за неоснователно обогатяване, която е изчислена в общ размер на 98 900 лева, следва да бъде отхвърлена, само в частта за сумата от 48 700 лева, представляваща изчислената съответна част от обезщетението, което се дължи за периода, обхванат от погасигелната давност /от 01.06.2009г. до 08.12.2013г./. и следва да бъде уважена до размер на сумата от 50 200 лева, която според изчисленията на вещото лице инж. Т. се дължи за периода от 08.12.2013г. до 31.12.2018г.

По направеното от ответника възражение за прихващане на търсеното обезщетение, срещу разноските, които са направени за ремонт на процесния имот съдът намира следното:

Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 85/1968г. на ОСГК и ППВС № 6/74 г., държателят няма правата по чл. 71 и чл. 72 от ЗС и отношенията му със собственика се уреждат по правилата на договора, въз основа на който се упражнява държането. При липса на такъв договор, държателят няма право да извършва подобрения в обекта, но щом собственикът, знаеки за тях, не иска премахването им – отношенията между страните се уреждат или по правилата на чл. 60 от ЗЗД или на чл. 59 от ЗЗД.

За посочения в исковата молба период от време, ищецът и ответника в настоящия процес не встъпват в договорна връзка, но при това  ищецът не е одобрил управлението на извършената работа /т.е. естеството на СМР и тяхната стойност/, а самата работа е била предприета в интерес и на ответника – защото подобренията са били извършени за да може обектът да се ползва от Сдружение „Б.Т.С.“ за целите на неговата дейност.

Следователно за стойността на извършените СМР ищецът ще отговаря до размера на обогатяването.  Според изчисленията на вещото лице инж. Я.Т., стойността на ремонта възлиза общо на 15 945, 86 лева, за която сума няма спор да е била платена от ответника.

            Основателността на възражението за прихващане изисква да бъде намалено основаното на чл. 59 от ЗЗД вземане на ищеца срещу ответника за 50 200 лева (с оглед приетото за основателно възражение за погасителна давност), със сумата на по- малкото по размер вземане на отвеника срещу ищеца, което, както беше посочено по- горе, възлиза на 15 945, 86 лева. Аритметичната разлика, която се получава след прихващане на по- голявото по размер вземане на ищеца за 50 200 лева срещу по- малкото по размер вземане  15 945, 86 лева възлиза на 34 254, 16 лева.

При това, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца, за възстановяване на финансовите разходи, за които се твърди да били направени от ищеца - за определяне на конкретния размер на обезщетението, което се дължи за ползване на търговски обект включващи сумата от 468 лева за изготване на експертна оценка и за сумата от 720 лева възнаграждение за експертна оценка на извършените СМР в процесния търговски обект. Споменатите разходи, дори да са били направени от ищеца – очевидно не ползват ответника и не са му били нужни, нито са били одобрени от него, поради което, съдът приема тезата, че ответникът не дължи възстановане на разходваните на това основание суми.

В заключение на изложените по- горе изводи, съдът възприе заключителното становище, че след приетите за основателни възражения за погасителна давност и за прихващане  - искът следва да бъде уважен до размер на сумата от 34 254, 16 лева, но следва да бъде отхвърлен в останалата част – до пълния претендиран размер за 358 849, 44 лева.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато преди завеждане на делото кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение - исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава.

В този смисъл е установената съдебна практика по отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. (решение № 1362 от 16.11.1993 г. по гр. д. № 1310/1993 г., ІV г.о. и решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр. д. № 1678/1995 г., ІV г.о.,) и формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - решение № 48 от 10.09.2012 г. на ВКС, ТК по т.д. № 237/2011 г., ІІ т.о. по въпроса от кога се дължи лихва за забава върху обезщетението за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и необходима ли е покана за възникване на това задължение.

Тъй като в конкретния случай не се установи изрична писмена покана, която да е била отправена от ищеца и същевременно да е получена от ответника -  предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца само законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, за периода от предявяването на иска, на 18.12.2018г. до деня на окончателното плащане.

По отношение на претенциите за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като представя доказателства за извършени процесуални разходи в общ размер на 33534, 80 лева, от които сумата от 14 000 лева, платена за възнаграждение на процедуалния представител.

Ответникът претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, като представя списък на разноски на обща стойност от 8730 лева, от които сумата от 3000 лева, платена за възнаграждение на процесуалния представител.

При това, съдът намира за неоснователно релевираното от ответника  възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК – доколкото счита, че направените разноски за процесуално представителство не са прекомерни. Прекомерността, по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК е налице не във всички случаи, когато платеното възнаграждение е над установените минимални размери на адвокатските възнаграждения, а само тогава, когато конкретният размер на разходите се характеризира с явно несъответствие между обема на извършената от процесуалния представител работа и справедливата оценка на адвокатския труд. Според становището на настоящия състав на съда, такова несъответствие не е налице, като се отчита обема на извършените от процесуалния представител процесуални действия, проведените открити съдебни заседания и др.

При изложените изводи и съразмерно с уважената част от исковете, ответникът Сдружение „Б.Т.С.“ следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Е.С.“ ЕАД, основание чл. 78, ал.1 от ГПК за съдебни разноски сумата от 2716, 32 лева.

При изложените изводи и съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищецът „Е.С.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответника Сдружение „Б.Т.С.“, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, за съдебни разноски сумата от 7857 лева

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

ОСЪЖДА Сдружение „Б.Т.С.“ с ЕИК  ******и седалище *** да заплати на „Е.-С.“ ЕАД с ЕИК ****** и седалище ***, на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД - сумата от 34 254, 16 лева, (тридесет и четири хиляди, двеста петдесет и четири лева и 16 ст.), обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване без основание, в периода от 08.12.2013г. до 31.12.2018г. на обект „Туристически информационен център“,  с площ от 94, 32 кв.м. и местонахождение в пешеходния подлез на бул. „Васил Левски" -  ул. „Ген. Гурко" в  гр. София, в периода от 08.12.2013г. до 31.12.2018г., заедно със законната лихва върху посочената главница, за периода от 18.12.2018г. до деня на окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА В ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението за неоснователно обогатяване за 358 849, 44 лева,         включително и поради правните последици на уважени възражения на ответника както следва: възражение за погасителна давност за дължимото обезщетение в период от 01.06.2009г. до 08.12.2013г. за сума в размер на 48 700 (четиридесет и осем хиляди и седемстотин) лева                        и възражение за прихващане за стойността на направени разходи ремонт на обекта в размер на сумата от 15 945, 86 лева (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 86 ст.).

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.-С.“ ЕАД с ЕИК ****** и седалище *** срещу Сдружение „Б.Т.С.“ с ЕИК  ******и седалище *** иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 62 279, 39 лева, представляваща мораторна лихва  за забава върху дължимото обезщетение  в период от 01-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи плащането на обезщетението, до датата на подаване на исковата молба на 18.12. 2018г.

ОСЪЖДА Сдружение „Б.Т.С.“ с ЕИК  ******и седалище *** да заплати на „Е.-С.“ ЕАД с ЕИК ****** и седалище ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 2716, 32 /две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и 32 ст./ лева, представляващи направени съдебни разноски пред Софийски градски съд. 

ОСЪЖДА Е.-С.“ ЕАД с ЕИК ****** и седалище *** да заплати на Сдружение „Б.Т.С.“ с ЕИК  ******и седалище ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК -  сумата от 7857 (седем хиляди осемстотин петдесет и седем) лева, представляващи направени съдебни разноски пред Софийски градски съд. 

 

Решението подлежи на въззивно обжалеваане, пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                             

  СЪДИЯ: