М
О Т И В И
към присъда по НЧХД 188 по
описа за 2019 год. на Варненския
районен съд – ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен
състав.
Срещу подсъдимите Й.С.С.-ЕГН ********** и К.З.С.-ЕГН **********, във ВРС е постъпила частна тъжба от Г.С.П., в която са наведени твърдения, че подсъдимите са
извършили престъпление по чл.130ал.1вр.чл.20 ал.2 от НК, като на 18.11.2018г. със съвместни
действия са му причинили лека телесна
повреда, обусловена от контузно разкъсна рана на главата
с дължина 7 см и мозъчно сътресение, кръвонасядания с
неправилна форма и диаметри до 2 – 3 см в областта над дясна вежда и дясна
буза, контузно разкъсни
рани две на брой с дължина 1 см и 2 см – по гърба на носа и върха му, кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, на
нивото на гръдната кост, страничната лява повърхност на гръдния кош на ниво 6 –
9 леви ребра, с диаметър 4 – 5 см, ожулвания по пръстите на лявата и дясната
ръка.
Във
връзка с внесената във ВРС тъжба е образувано НЧХД № 188/2019г.
В съдебно заседание бяха предявени гр.искове от ч.т. П. ,чрез адв.И. срещу подсъдимите, както следва:
-Граждански
иск срещу подсъдимата К.З.С. в размер на 500 /петстотин/ лева, явяващи се претендирано обезщетение за претърпени от частния тъжител
неимуществени вреди в резултат на деянието предмет на наказателното
производство, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до
окончателното заплащане на сумата.
- Граждански
иск срещу подсъдимия Й.С.С. в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/
лева, явяващи се обезщетение за претендирани от
частния тъжител неимуществени вреди в резултат на деянието предмет на
наказателното производство, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането до окончателното заплащане на сумата.
Съдът прие за съвместно разглеждане така предявените граждански искове
и конституира ч.т. П. лично и чрез адв.И. в качеството на граждански ищец по
делото.
Срещу двамата подсъдими К.З.С. и Й.С.С. бе предявен солидарно и граждански иск в размер на 81
лева за претендирани
имуществени вреди, но съдът
прецени, че същият не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в
наказателното производство, тъй като престъплението, предмет на наказателното
производство, не визира настъпването на съставомерни имуществени
вреди, поради което отказа да приеме за съвместно разглеждане в наказателното производство така предявеният
граждански иск.
В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, че след
образуването на съдебното производство подсъдимият С. е починал, поради което
на основание чл.289 ал.1вр.чл.24 ал.1т.4
от НПК съдът прекрати наказателното производство спрямо него и определи
производството по делото да продължи единствено спрямо подсъдимата С..
След опит съдът да установи наследниците на починалия подсъдим с оглед
призоваването им в с.з. и преценка дали същите биха могли да бъдат
конституирани като ответници по делото с оглед
приетият граждански иск срещу С. съдът прецени, че разглеждането на този иск би
станало причина за отлагане на делото и на основание чл.88 ал.2 от НПК прекрати
производството по делото по отношение на приетият за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск в размер на 4500лв.като разясни на
частния тъжител възможността при наличие на претенции към наследниците на
починалия същите биха могли да бъдат предявени по реда на ГПК.
Повереникът на ч.т. и гр. ищец П. изразява
становище в хода на делото по същество, че макар по делото да не са разпитани
преки очевидци на случилото се, има свидетелски показания които косвено
изясняват фактическата обстановка и
събитието, което е възникнало.Акцентира се върху показанията на съпругата на
частния тъжител, която визира чути от нея реплики, отправени от подсъдимата С.
към ч.т. П. и приема, че тези чути изрази са осъзнати от нея едва след като е
видяла състоянието, в което се е намирал частния тъжител след
инцидента.Повереникът коментира и показанията на полицейските служители,
посетили местопроизшествието и излага аргументи в подкрепа на становището, че
при подсъдимите не са били видими никакви увреждания, че не са били отправени
оплаквания за нанесени им удари от частния тъжител, приема, че констатираните
от СМЕ увреждания на подсъдимите са самопричинени от
тях двамата след инцидента, за да оневинят собствените си действия.По отношение
на показанията на свидетелите З. и З. повереникът
коментира несъответствия между част от възприетите от тях увреждания на
подсъдимите в деня след инцидента и заключението на СМЕ, касаещи тези
увреждания и счита, че същите не следва да бъдат кредитирани, като приема, че
безспорно е установено от СМЕ, че на частния тъжител са причинени множество
увреждания в различни части на тялото и че подс.С. сама признава в обясненията
си, че е ритала пострадалия.По отношение на твърденията, че разкъсно-
контузното увреждане в областта на главата на частния
тъжител е в следствие на самонараняване повереникът счита, че има достатъчно доказателства, че се
дължи на въздействие от страна на починалия подсъдим, поради което моли
подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на процесното престъпление
и предявеният спрямо подс.С. граждански иск да бъде уважен в пълен размер, като
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Частният тъжител П. се присъединява към казаното от повереника си.
Защитникът на подс.С. на първо място излага аргументи, че се касае
за събития, случили се между пострадал и извършители, без други преки очевидци,
поради което е нормално да се оформят две групи свидетели.Същият изразява
несъгласие с тезата на процесуалния представител на частния тъжител, че на
подсъдимите не са били причинени увреждания, като се мотивира с изготвените в
деня след случилото се медицински удостоверения и заключението на СМЕ, визиращи
механизъм на причиняване на установените увреждания, като приема, че показанията
на полицейските служители са били импровизирани, като очевидно същите са нямали
ясен спомен за случилото се.Защитникът визира и предходни аналогични инциденти
между страните по настоящото НОХД, при които отново са били причинявани
увреждания, като счита, че частният тъжител е лице, жочевидно
агресивно, цитирайки и свидетелски показания в същата насока.В този смисъл се
приема, че реалната фактическа обстановка не е идентична с описаната в частната
тъжба, излагат се и аргументи в подкрепа на становището, че по делото не са
събрани доказателства кой от двамата подсъдими евентуално какви увреждания е
причинил и дали всички констатирани увреждания не са били причинени от подс.С.,
който е починал в хода на съдебното производство и счита, че целта на процесуалния
представител на частния тъжител е да намери някакви доказателства спрямо подс.С.,
тъй като към момента единствено тя човек, към който могат да бъдат отправени
някакви материални претенции.Защитникът счита, че в хода на настоящото съдебно
производство не са събрани доказателства подс.С. да е нанасяла някакви удари на
пострадалия и в този смисъл моли съда да приеме, че вината на подзащитната му
не е доказана по категоричен и несъмнен начин. Излагат се и аргументи в
подкрепа на становището, че след като не е ясно кой и какви увреждания е причинил, няма как да се прецени дали в
хипотезата, че подс.С. евентуално е причинила някакви увреждания на
пострадалия, не е налице реторсия.В заключение се
иска подс.С. да бъде оправдана, а предявеният граждански иск да не бъде
уважаван, като в хода на съдебните прения подсъдимата се присъединява към
становището на защитника си.
Подс.С. не се признава за виновна по
предявеното й с частната тъжба обвинение, дава обяснения във връзка със същото,
като в последната си дума отново заявява,
че не е виновна за нищо.
След преценка
на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Частният тъжител
П. и съпругата му –св.П.,***.Срещу
тяхната вила, в друг недвижим имот, живеели подс.С. и подс.С..Първоначално
отношенията между двете семейства били приятелски, но в последствие, зари
спорен имот, тези взаимоотношения се влошили и възниквали различни инциденти.
На 18.11.2018г., около 18,20ч., ч.т. и гр.
ищец П. се предвижвал към дома си по маршрут, определен от кмета на
с.Доброглед, прибирайки своите домашни животни.Достигайки до дома си частният
тъжител видял, че подс.С. излиза от своя дом и между двамата възникнал спор
относно маршрута, по който се предвижват животните към дома на семейство П..След
размяна на реплики между двамата на улицата между домовете им,включително и след
отправяне на обидни изрази към подсъдимата, ч.т.П. нанесъл няколко удара на
подс.С. с дървената тояга, като първият
удар бил в областта на дясната ръка на подсъдимата, която извикала „Д., Г. ми
счупи ръката“.Следващите удари били в областта на дясното рамо и по гърба на
подс.С..Първоначалният вик на подсъдимата бил чут от подс.С., който излязъл от
дома си и видял удара с тоягата в областта на рамото.Приближил се към
подсъдимата и ч.т.П. и в този момент частният тъжител му нанесъл няколко удара
с дървената тояга в областта на челото. Частният тъжител продължил да върти
тояга и да прави опит да нанесе удари с нея на подс.С., поради което същият
хванал дървената тояга и започнал да прави опити да я изтръгне от ръцете на ч.т.П..Двамата
започнали да се въртят, като всеки от тях дърпал тоягата към себе си. Докато
двамата мъже се въртели, всеки дърпайки дървената тояга, подс.С. нанесла
няколко удара с крака си на различни места, като тъй като било тъмно не виждала
кого точно от двамата и къде рита.Подсъдимата отправила и молба към подс.С. да
не удря частния тъжител.В един момент подс.С. успял да издърпа дървената тояга
от ръцете на частният тъжител, при което последният загубил равновесие и паднал
на земята, при което ударил главата си в един от циментовите колове, държащи
мрежата, с която бил ограден имот на семейство С..Успявайки да издърпа тоягата
от ръцете на частния тъжител, подс.С. хванал за ръката подс.С. и двамата се
прибрали в дома си.
Св.П.-
съпруга на частния тъжител, чула виковете и разбрала, че нещо се случва пред
дома й, погледнала през прозореца, но виждала само силуети и не възприела точно
какво се случва навън, тъй като било тъмно и имало разстояние.Разпознала само
гласовете на участниците в инцидента и след като чула, че съпругът и изохкал,
веднага излязла от дома си и видяла, че същият е в близост до оградната мрежа и се опитва да се изправи от земята, като
възприела, че от главата му тече кръв, която се стича по лицето му.Подсъдимите С.
вече се били прибрали в дома си и св.П. не успяла да осъществи контакт с
тях.Последната помогнала на съпруга си да се изправи и да се прибере в дома си
и започнала да му оказва медицинска помощ, опитвайки се да спре кръвотечението
от главата на частния тъжител.За помощ св.п. потърсила св.Д., който със
съпругата си пристигнал в дома на семейство П. и възприел състоянието на
частния тъжител, който не му дал обяснения за случилото се, като единствено св.П.
му обяснила, че са се сбили със съседи, без други подробности.
За случилото се бил подаден сигнал
на тел.112 и домът на семейство П. бил посетен от полицейски служители-
свидетелите К. и А., както и от екип на Спешна медицинска помощ.Пред
полицейските служители частният тъжител обяснил, че е бил ударен от съсед с
някакъв предмет по главата, поради което полицейските служители посетили дома, в
който живеели подсъдимите С. и провели беседа с тях за установяване на
обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, след което били съставени
предупредителни протоколи срещу двамата подсъдими.
Поради състоянието в което се
намирал, ч.т. П. бил отведен в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ за оказване на медицинска
помощ, като бил настанен за лечение в Клиника по неврохирургия.След оперативна
интервенция на раната на главата и проведеното лечение, на 22.11.2018г.
частният тъжител бил освободен от болничното заведение за домашно лечение. На
същата дата частният тъжител бил прегледан и от съдебен медик, който издал МУ,
в което описал установените травматични увреждания.
След депозиране на жалби и от двете
страни било образувано ДП, но в хода на същото било установено, че се касае за
престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение, поради което
наказателното производство било спряно,, пострадалият бил уведомен за правата
си по НПК да предяви частна тъжба пред съда, което същият сторил.
Съгласно заключението на първоначалната
СМЕ, назначена в хода на съдебното производство, на 18.11.2018 г Г.С.П. е получил следните увреждания:
1. Ламбовидна контузно
разкъсна рана в лява слепоочно теменна област на
главата с дължина около 5-7см.
2. Кръвонасядания с неправилна форма и диаметри
до 2-Зсм в дясната челно-теменна област, дясна вежда и дясна буза
3. Контузно разкъсни
рани две на брой с дължина 1см. и 2см. - по гърба на носа в горна трета и
областта на върха му, ожулвания в същата област.
4. Кръвонасядания по предната повърхност на
гръдния кош, на нивото на гръдната кост, страничната лява повърхност на гръдния
кош на ниво 6-9 леви ребра, с диаметър 4-5см.
5. Ожулвания по гърба на втори
пръст на дясната ръка две на брой с неправилна форма, диаметър по 1см.
6. Кръвонасядане по гърба на втори пръст на
лявата ръка диаметър 1см.
По повод на получените травми
е бил на лечение в неврохирургична клиника, където
оперативно е била зашита установената ламбовидна рана
на главата и спряно кръвотечението. Предприето е било и медикаментозно лечение.
Установените увреждания са резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по време и начин както е
посочено в частната тъжба и в показанията на свид. П.. Останалите свидетели не
сочат конкретен механизъм на получаване на травмите.
В своята
съвкупност те са обусловили ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА.
Вещото
лице изцяло поддържа заключението на изготвената СМЕ, като уточнява отново, че
раната в теменната област на главата е
възможно да бъде получена в следствие на удар с метален предмет, като не
изключва действието на брадвичка, но сочи, че тази рана може да бъде получена и
при удар върху такъв предмет.Вещото лице уточнява, че уврежданията са от
различни въздействия с различни предмети, като има и други увреждания, които
биха могли да се получат при падане, като част от уврежданията са обусловили
само чувство на болка и страдание, а друга част са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Предвид
дадените от подсъдимите обяснения съдът назначи допълнителна СМЕ, в заключението
на която вещото лице отново визира горепосочените увреждания и сочи, че
съгласно цитираните от него обяснения на подсъдимите, пострадалият П. и С. са се
„въртели" държейки една и съща сопа. При това въртене П. е паднал.
Възможно е ламбовидната рана на главата да се получи
при падане от собствен ръст с придадена сила и удар на главата в ръб на бетонен
стълб. С. съобщава че когато П. е бил на земята тя е нанасяла удари с ритници
без да може да конкретизира в кои части на главата или тялото са попадали
ударите. В този смисъл всички получени увреждания е възможно да се получат по
начина сочен от обвиняемите. Разбира се от медицинска гледна точка не може да
се изключи получените от П. травми да са причинени при директни удари с твърд
тъп предмет както сочи в исковата си молба г-н П..
Вещото лице е посочило, че когато
се дава медикобиологична квалификация по отношение на
разстройство на здравето се съди по общия резултат от съвкупността от всички
получени травми и отражението им върху здравето. В конкретния случай те са
обусловили ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Ако пострадалият бе получил
само описаните кръвонасядания и ожулвания то тогава
всяко едно от тях и в съвкупност биха довели до чувство на болка, без разстройство
на здравето.
Ако бе получил само контузно разкъсните рани в
областта на носа то те обуславят сами по себе си временно разстройство на
здравето не опасно за живота.
Същата медикобиологична
квалификация би се преценила и при наличие само на ламбовидната
контузно разкъсна рана в
лява слепоочно теменна област на главата.
В с.з. вещото лице поддържа изцяло
горепосоченото заключение, като отново уточнява, че уврежданията са от повече
на брой въздействия и могат да се получат и от повече на брой предмети, но не
може да се прецизира кой от подсъдимите какъв удар е нанесъл.Уточнява се, че
всички увреждания, които са получени в една равнина, могат да се получат при
падане, но ако едни са получени при падане, другите не биха могли да бъдат
получени при това падане.
В хода на съдебното производство бе
назначена СМЕ и по отношение на твърдените увреждания, получени от подс.С., в
заключението на която се сочи следното:
„Видно от
изложените материали по делото на 18.11.2018г към 18.30ч, в с. Доброглед,
Варненска област, К.З.С.-73г е участвала в спор и сбиване
със свой съсед. При съдебномедицинско освидетелстване на следващия ден по
тялото й са регистрирани следните травматични увреждания:
кръвонасядане
на кожата в дясната раменна област -неправилна форма диаметър 3 см.
кръвонасядане по
задната дясна повърхност на гръдния кош с диаметър 4 см;
кръвонасядане,
обхващащо долната трета на дясната предмишница и
дланта в основата на първи пръст с неправилна форма и общ диаметър 7-9 см.
Всички от посочените
наранявания са получени по механизмите на действие на твърдите тъпи предмети и
съответстват да са резултат на нанесени удари с такива, притежаващи сравнително
ограничена в рамките на посочените размери травмираща повърхност. В описанието
на нараняванията липсва специфика, която да насочи към конкретен предмет или
негова особеност.
Предвид разположението на
нараняванията се касае за три отделни механични въздействия (три удара) с
предмета, като не се изключва възможността те да са нанесени и с посочената от
свидетелите дървена тояга.
Анатомичните области от
тялото, в които свидетелите З., З. и Ц.са забелязали
насинявания по тялото на С. в най-общ вид съвпадат с тези, в които са
регистрирани травмите при медицинския преглед, с изключение на лявата ръка.
Показанията на посочените свидетели, като не преки очевидци на инцидента, не
спомагат за определянето на точния механизъм на нараняванията.
Травмите са обусловили чувство на
БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
Възстановителният процес след
подобни травми включва резорбция на кръвонасяданията,
не изисква специфично лечение и завършва в рамките на около две седмици.“
Вещото лице изцяло поддържа даденото
заключение, като уточнява, че разположението на уврежданията е такова, че
трудно би могла да си представи механизъм, по който да са получени от падане.По
отношение на броя на механичните въздействия вещото лице сочи, че специално
увреждането, обхващащо долната трета на дясната предмишница
и дланта, площта на увреждането е по-голяма и би могло да се говори и за
наслагване на удари.
В хода на съдебното производство бе
назначена СМЕ и по отношение на твърдените увреждания, получени от подс.С., в
заключението на която се сочи следното:
„Съгласно приложените материали
по делото на 18.11.2018г, към 18.30ч, в с. Доброглед, Варненска област, в хода
на възникнал спор между съседи са разменени удари с различни предмети, като Й.С.С.-71г
бил няколкократно ударен с дървена тояга.
Видно от представеното по делото медицинско удостоверение по тялото на С. са
установени следните наранявания:
три отделни морави кръвонасядания с
неправилна форма и диаметър 3-5 см, локализирани в: лява теменно-слепоочна,
лява теменна, дясна челно теменна област;
дълбоко
ожулване в централна челно- теменна област -неправилна форма и диаметър 2 см.
Характеристиката на всички от посочените наранявания сочи за механизмите
на действие на твърдите тъпи предмети, чрез осъществени директни удари с или
върху такива - за кръвонасяданията, и по-тангенциално
действие на травмиращата повърхност- при охлузването.
Параметрите на уврежданията показват сравнително ограничена площ (2-5 см)
на съприкосновение между предмета и засегнатите области от главата, а
неправилната им форма не позволява интерпретация на конкретен предмет или
повърхности, от които са причинени. В този смисъл и предвид особеностите на
засегнатата анаточимна област( глава) не би могла да
се изключи възможността ударите да са нанесени със споменатата в показанията
дървена тояга.
В областта на главата се очертават не по-малко от четири отделни
механични въздействия-две в лявата половина теменно и слепоочно, едно в
дясно-теменно, и едно-отпред челно, като се касае за не голяма сила на
нанесените удари.
В показанията си свидетелите З., З. и Ц.посочват,
че са забелязали кръвонасядания по главата на С., без
да дават по-точно описание на същите. Видно от медицинското удостоверение
видими наранявания са били налични единствено в областта на главата на
пострадалия във вече упоменатите зони.
Травмите са обусловили
чувство на БОЛКА
И СТРАДАНИЕ
Възстановителният период след подобни наранявания е от порядъка на около
две седмици, през който настъпва пълно възстановяване на кръвонаседнатия
или охлузен участък от кожата.“
В съдебно заседание вещото лице изцяло поддържа даденото заключение,като
уточнява, че кръвонасяданията в лявата
теменно-слепоочна област лява теменна и дясна челно теменна област, ако е
налично окосмяване в тези области, трудно биха могли да се забележат.Биха се
забелязали тези, които са на челото, ако има късо подстригване или плешивост и
сочи, че ако подсъдимият е бил със същия вид прическа, с която е към момента на
изслушване на вещото лице- 28.01.2020г., уврежданията във всички области на
главата биха били видими.
Видно от приобщената по делото справка за съдимост
подсъдимата С. не е осъждана, като с Решение по НАХД №3552/14г. по описа на ВРС
е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000лв., като няма данни глобата да е платена.
Съдът не
кредитира обясненията, дадени от подс.С. след прекратяване на наказателното
производство спрямо подс.С. единствено в частта, в която същата отрича да е
нанасяла каквито и да било удари на частния тъжител, тъй като в тази им част
обясненията й коренно противоречат на тези, дадени на 28.01.2020г. и намира
тези твърдения за защитна теза.В останалата им част съдът кредитира обясненията
на подс.С., като напълно кредитира и обясненията на подс.С., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондиращи със
заключенията на изготвените СМЕ, касаещи констатираните при тях увреждания,
като липсват безспорни доказателства, които да ги оборват.
Съдът не кредитира показанията на св.П. в частта,
в която същата сочи, че е чула репликата :“Сега, ако не си ял женски бой, сега
ще ядеш“, тъй като липсват доказателства, които да подкрепят тези твърдения, а
и такъв израз не фигурира и в частната тъжба.съдът не кредитира показанията на
свидетелката и в частта, в която същата сочи, че е чула израз“ Спри, утрепа го,
спри!“, тъй като в тази им част показанията на свидетелката не кореспондират
както с обясненията на подсъдимите, така и със съдържанието на частната тъжба,
където точно такъв израз липсва, а и тези твърдения също не се подкрепят от други
доказателства.Съдът не кредитира показанията на св.П. и в частта, в която
същата сочи, че подсъдимата е нанасяла удари на частния тъжител преди появата
на подс.С. и че го е пръскала със спрей, както и че подс.С. е нанесъл удар с
метален предмет по главата на
пострадалия първо, тъй като същата не е възприела случилото се лично и
разказва това, което частният тъжител й
е обяснил за инцидента и второ, тъй като в тази им част показанията на
свидетелката не кореспондират с обясненията на подсъдимите в кредитираните от
съда части и други доказателства, които да ги подкрепят по делото липсват.Няма
как да бъдат кредитирани и показанията на свидетелката в частта, в която същата
сочи, че частният тъжител не се е отбранявал, респективно, че не е нанасял
удари на подсъдимите първо, тъй като тя не е възприела лично какво точно се е
случило преди излизането от дома й, второ, тъй като в тази им част показанията
на свидетелката не кореспондират с обясненията на подсъдимите за действията на
частния тъжител, като тези обяснения на подсъдимите напълно кореспондират със
заключенията на изготвените СМЕ, касаещи техните увреждания.В останалата им
част съдът кредитира показанията на св.П., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени и
гласни доказателства.
Съдът
напълно кредитира показанията на св.Д., тъй като същите са последователни,
искрени и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите З. и З. единствено в частта, в която
същите сочат, че са възприели увреждания
и по двете ръце на подсъдимата, тъй като в тази им част показанията на
свидетелите не кореспондират със заключението на назначената и изготвена СМЕ,
съгласно която е било причинено увреждане само по дясната ръка на подсъдимата.В
останалата им част съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и напълно кореспондиращи
както с обясненията на подсъдимите по делото, така и със заключението на
изготвената СМЕ, съгласно което анатомичните области от тялото, в които те са
възприели уврежданията, в най-общ вид съвпадат с тези, в които са регистрирани
травмите при медицинския преглед, като единственото изключение касае лявата
ръка.
Съдът не
кредитира показанията на св.К. единствено в частта, в която същият сочи, че не
е имало следи от увреждания по подсъдимите, първо, тъй като същият заявява, че
е възприел само видими части, второ, тъй като не е ясно точно каква е била
прическата на подсъдимия към датата, визирана в частната тъжба, трето, тъй като
в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират както със заключението
на СМЕ, така и с обясненията на подсъдимите, като съгласно заключенията на
експертизите констатираните увреждания е напълно възможно да са получени точно
по описания от подсъдимите начин.В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.К., като напълно кредитира показанията на св.А. тъй като
същите са искрени, непротиворечиви, взаимно допълващи се, а и свидетелите не са
заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото.
Съдът кредитира показанията на св.Г., но
следва да се отбележи, че същият не е очевидец на случилото се, а дава
показания за това, което е чул от роднините на пострадалия.
Съдът
напълно кредитира и показанията на св.Цонев, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи със заключението на СМЕ по отношение на подс.С.
и с обясненията на подсъдимите по делото.
Съдът напълно
кредитира заключенията на изготвените по
делото СМЕ както по отношение на констатираните
увреждания при пострадалия, така и по отношение констатираните увреждания при
подсъдимите, като обективни и безпристрастни, като кредитира и писмени
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират
с приетата от съда за установена фактическа обстановка.
Описаната
фактическа обстановка се установи по безспорен начин от обясненията на
подсъдимите С. и С. в кредитираните от
съда части, от показанията на свидетелите П., Д., З., З., К., А.,
Г. и Ц.в кредитираните от съда части, четири СМЕ, справка за съдимост, и от
останалите писмени материали, приобщени към доказателствата по делото.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимата С. не е осъществила състава
на престъплението по чл. 130 ал. 1 вр.чл.20 ал.2 от НК, в извършването на което
е обвинена с частната тъжба, а именно за това, че това на 18.11.2018г., в
с.Доброглед, обл.Варна, в съучастие като извършител с Й.С.С.
/починал към настоящия момент/, е причинила лека телесна повреда на Г.С.П.,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
обусловено от ламбовидна контузно
разкъсна рана в лява слепоочно теменна област на
главата с дължина около 5 – 7 см, кръвонасядания с
неправилна форма и диаметри до 2 – 3 см в дясната челно-теменна област, дясна
вежда и дясна буза, контузно разкъсни
рани две на брой с дължина 1 см и 2 см – по гърба на носа в горна трета и
областта на върха му, ожулвания в същата област, кръвонасядания
по предната повърхност на гръдния кош, на нивото на гръдната кост, страничната
лява повърхност на гръдния кош на ниво 6 – 9 леви ребра, с диаметър 4 – 5 см,
ожулвания по гърба на втори пръст на дясната ръка две на брой с неправилна
форма, диаметър по 1 см, кръвонасядане по гърба на
втори пръст на лявата ръка диаметър 1 см.
Съдът не споделя
становището, че след като полицейските служители на се видели увреждания, то
такива не са били причинени на подсъдимите, тъй като св.А. заявява, че няма
спомен в тази насока, св.К. пък твърди, че е възприел само видими части, но
както е посочено по-горе съгласно становището на вещото лице по-голямата част
от уврежданията при подс.С. биха могли да не се възприемат, не е ясно точно с
каква прическа е бил същият към датата, визирана в частната тъжба и има
достатъчно други косвени доказателства, включително и заключенията на двете
СМЕ, касаещи тези констатирани
увреждания, че същите биха могли да се получат по твърдения от подсъдимите,
макар и след изготвянето на експертизата начин.
По отношение на
показанията на свидетелите Златеви, несъответствието по отношение на
твърденията за увреждания на двете ръце, предвид пълното съответствие за
останалите увреждания е несъществено и би могло да се дължи на изминалият
период от време, а и е индиция за тяхната искреност,
тъй като съдът намира, че не е съществувала пречка показанията им да бъдат
приведени в пълно съответствие с МУ по делото.
Безспорно съгласно
заключението на изготвената СМЕ, частният тъжител П., на 18.11.2018г., в
с.Доброглед, обл.Варна, е получил следните увреждания: ламбовидна
контузно разкъсна рана в
лява слепоочно теменна област на главата с дължина около 5 – 7 см, кръвонасядания с неправилна форма и диаметри до 2 – 3 см в
дясната челно-теменна област, дясна вежда и дясна буза, контузно
разкъсни рани две на брой с дължина 1 см и 2 см – по
гърба на носа в горна трета и областта на върха му, ожулвания в същата област, кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, на
нивото на гръдната кост, страничната лява повърхност на гръдния кош на ниво 6 –
9 леви ребра, с диаметър 4 – 5 см, ожулвания по гърба на втори пръст на дясната
ръка две на брой с неправилна форма, диаметър по 1 см, кръвонасядане
по гърба на втори пръст на лявата ръка диаметър 1 см. , които са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Безспорно съгласно заключението на изготвена
по делото СМЕ и на подсъдимата на процесната дата са
били причинени увреждания, както следва: кръвонасядане
на кожата в дясната раменна област -неправилна форма диаметър 3 см., кръвонасядане по задната дясна повърхност на гръдния кош с
диаметър 4 см; кръвонасядане, обхващащо долната трета
на дясната предмишница и дланта в основата на първи
пръст с неправилна форма и общ диаметър 7-9 см.
Необорени по никакъв начин са обясненията на подсъдимата, че пръв
частният тъжител й е причинил уврежданията и че са били причинени и увреждания
на подс.С. от частния тъжител, като за съда звучи житейски нелогично след
инцидента двамата подсъдими да се са самонаранили и в тази насока не са
ангажирани никакви доказателства.
След
преценка на всички доказателства по делото прие, че подсъдимата С. е действала
в условията на неизбежна отбрана.
Съгласно Постановление № 12 от
29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС, деянието, извършено в
състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, общественополезно и необходимо,
затова при пряко и непосредствено общественоопасно
нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата на
всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да
бъде отблъснато нападението. Съгласно Постановлението, нападението може да бъде
извършено с едно или с няколко действия или бездействия. Пленумът на ВС е
приел, че противоправно е всяко общественоопасно
деяние, независимо дали е наказуемо, или не, като не може да се позовава на
неизбежна отбрана само онзи, който провокира нападение с цел да лиши от живот
или да нанесе телесна повреда другиму. Съгласно Постановлението нападението е
непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена
реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и обществени интереси,
личността или законните права на гражданите, като неизбежна отбрана не е
допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение. Приема се, че нападението
е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато
нападателят сам не е отказал да го завърши, завършил го е и др.
Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови,
не означава прекратяване на нападението. Коментирано е и различието между
убийството и телесната повреда, извършени в положение на неизбежна отбрана, и
убийството и телесна повреда, осъществени при условията на чл. 118 и 132 НК, когато силното
раздразнение се дължи на насилие или друго противоправно
нападение и същото се състои в това, че
при неизбежната отбрана деецът действа, докато нападението още не е приключило
и цели отблъскването му, а във втория случай - след като вече е завършило. Приема
се, че нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по
закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети
лица, държавни и обществени органи и др. Съответствието между защитата и
нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до
силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и
увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и
възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на
нападението и др.Върховният съд е приел, че превишаване пределите на неизбежната
отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на
нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво
съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и
по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя,
стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при
неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни)
части от тялото на нападателя.
В конкретния случай на
първо място съдът приема съобразно кредитираните доказателствата по делото, че
спрямо подсъдимата С. е било извършено непосредствено противоправно
нападение и то от частния тъжител и това нападение е било насочено умишлено и
конкретно към увреждане на телесната неприкосновеност на подсъдимата.Следва да
се отбележи, че не се касае за еднократно действие от страна на частния тъжител
спрямо телесната неприкосновеност на подсъдимата С., а за нанесени целенасочено
няколко отделни удара по тялото й с дървена тояга.В този смисъл на първо място
съдът приема, че има първоначално непосредствено и противоправно
нападение от страна на частния тъжител над подсъдимата С., в следствие на което
безспорно на същата са били причинени и описаните по-горе телесни увреждания,
като обясненията на подс.С. за областите, в които са нанесени ударите напълно
кореспондират с констатираните в последствие увреждания от СМЕ.Необорени и
логични са и обясненията на подсъдимите по делото, че нападението над С. е
преустановено след появата на подсъдимия С., като в този момент това противоправно
нападение с дървената тояга е било насочено и към него.В тази насока са не само
обясненията на подсъдимите, които кореспондират със заключението на СМЕ,
касаещи получените от С. увреждания, а и показанията на свидетелите З., З. и Цонев, с които подсъдимият е споделил за случилото се
непосредствено след инцидента.В тази връзка прави впечатление фактът, че в
частната тъжба не е визирано причиняване на увреждане на подсъдимите извън
твърденията, че с ръка е избит спрей от ръката на подс.С., за какъвто не се
събраха категорични доказателства изобщо да е бил използван, а видно от
показанията на св.Д. пострадалият е заявил не че е бил „набит“, а че са се
„сбили“, което безспорно и несъмнено визира и действия от негова страна и
употреба на физическа сила.
Тук следва да се отбележи, че съдът не споделя
становището на защитата, че липсват каквито и да било доказателства, че подс.С.
е нанасяла някакви удари на частния тъжител, тъй като в хода на първоначално
дадените от нея обяснения преди смъртта на подс.С., същата искрено и
добросъвестно заявява следното:““Въртяха се двамата и аз в озлоблението си може
би 2-3 пъти го сритах….С какво да го удрям- с обувки, но не мога да кажа в коя
част на тялото съм го ритала, а аз и Д. съм ритала, защото имаше после синини
по краката..“, като тези обяснения напълно кореспондират и с показанията на св.П.,
пред която частният тъжител след инцидента е споделил, че са му нанасяни удари
и от подсъдимата, като твърденията на подсъдимата след смъртта на подс.С., че
изобщо не е упражнявала физическа сила спрямо частния тъжител съдът приема
изцяло за защитна теза.
Въпреки горното съдът приема, че към момента
на предприемане на действия от страна на подс.С., нападението, в частност
нападението спрямо подс.С., с когото тя е живеела на семейни начала, не е било преустановено.Необорени с други
доказателства са обясненията на подс.С., че след появата му на мястото на
инцидента ч.т. П., който непосредствено преди това бил нанесъл удари с
дървената тояга на подсъдимата, е насочил агресията си спрямо него, нападайки
го със същата дървена тояга, която не се отрича по делото, че тъжителят е носил
в себе си, нанасяйки му няколко удари със същата и то в различни части на
главата и причинявайки му съответните увреждания, като тези обяснения напълно
кореспондират с обясненията на
подсъдимата, а и със заключението на изготвената по делото СМЕ, касаещи
констатираните при С. увреждания.Необорени от други преки доказателства са и
обясненията на двамата подсъдими, че за да спре нападението подс.С. е хванал
дървената тояга и е предприел опити да я издърпа от ръцете на частния тъжител,
но частният тъжител от своя страна също е правил опити да издърпа тоягата от
ръцете на подс.С., както и че в този момент, „в озлоблението си“ подсъдимата
също е упражнила определена физическа сила над частния тъжител.Няма никакви
преки доказателства или достатъчно косвени такива, които да оборват твърденията
на двамата подсъдими, че нападението от страна на частния тъжител е било
преустановено окончателно едва след като подс.С. е успял да издърпа тоягата от ръцете на П.,
при което той е залитнал и е паднал, като съгласно заключението на назначената
допълнителна СМЕ, констатираното увреждане- ламбовидна
рана на главата, е напълно възможно да се получи при падане от собствен ръб и
удар на главата в ръб на бетонен стълб, т.е. обясненията на подсъдимите
кореспондират с това заключение, а и видно от показанията на св.П., същата го е
открила именно в близост до такъв стълб със закрепена мрежа, при опит да се
изправи от земята.Няма никакви преки или достатъчно косвени доказателства, че
след като дървената тояга е била изтръгната от ръцете на частния тъжител, с
което са били прекратени опитите му за последващо
нанасяне на удари, спрямо него е била упражнена допълнително физическа сила,
без това да е било необходимо.Събраните по делото доказателства/ при липса на
други преки очевидци/ сочат, че частният тъжител не се е отказал сам от
нападението, а е бил отблъснат от съвместните действия на подсъдимите.
Съдебната практика е
константна и приема, че нападнатият има право на активна защита и не е длъжен
да се отклони от защитата чрез бягство, укриване, търсене на помощ от трети
лица.
Съдът в конкретния случай счита, че не е
налице и превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като е налице пълно
съответствие между защитата и нападението.Не се доказа по категоричен начин на
частния тъжител да са причинени увреждания с метален предмет от страна на подс.С.,
напротив, събраха се доказателства, че самият частен тъжител е използвал
дървена тояга.Уврежданията са причинени в различни части на телата на
подсъдимите и на частния тъжител, като в областта на главата са причинени
увреждания както на частния тъжител, така и на подс.С..Както нападението, така
и защитата касаят телесната неприкосновеност на лицата и тяхното здраве, не са
ангажирани доказателства за разлика във възможностите на подсъдимите и частния
тъжител, като не би могло да се приеме, че защитата явно е надхвърлила
необходимото за отблъскване на нападението, което реално би могло да бъде
възобновено в случай, че частният тъжител успее да отнеме тоягата от ръцете на
подс.С..Вярно е, че на частният тъжител са причинени повече увреждания, част от
които по-тежки от тези на подсъдимите, но съдебната практика е категорична, че
при отблъскването на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни
средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя.В този смисъл
разликата в броя на нанесените удари в конкретния случай също не може да
мотивира извод за превишаване пределите на неизбежната отбрана.Съгласно нормата
на чл.12 ал.1 от НК, неизбежна отбрана има и в случаите, когато се защитава
личността не само на отбраняващия се, но и на друго лице, в конкретния случай
на подс.С., спрямо когото нападението не е било преустановено и нанасянето на
удари е било преустановено временно, тъй като подсъдимият е правил опит да
изтръгне дървената тояга от ръцете на частния тъжител, поради което фактът, че
след появата на подсъдимия С. реално спрямо него е било насочено нападението,
не води до извод, че действията на подс.С., живееща на семейни начала с
починалия подсъдим, не са извършени при условията на неизбежна отбрана и че
умисълът й е бил просто да нарани частния тъжител, а не да окаже помощ на
лицето, с което живее на семейни начала, напротив, кредитираните от съда
доказателства сочат, че след отнемане на тоягата подсъдимите са се прибрали в
дома си, а не са продължили да нанасят удари на частния тъжител, безспорни доказателства
за противното липсват.
Предвид липсата на преки и
категорични доказателства, че фактическата обстановка по делото е тази, която е
описана в частната тъжба и предвид събраните по делото и кредитирани други
преки и косвени доказателства в подкрепа на обясненията на подсъдимите за
създалата се ситуация, съдът прие за установена именно фактическата обстановка,
описана по-горе, тъй като присъдата не би могла да се основава на
предположения.
Предвид горното на основание
чл.304 от НПК съдът призна подсъдимата С. за невинна и я оправда по възведеното
с частната тъжба обвинение.
За действията на подсъдимия С.
съдът не следва да излага някакви мотиви, тъй като наказателното производство
спрямо него е прекратено и въпросът за наличието или липсата на виновно
поведение е ирелевантен към настоящия момент, като
предвид приетата от съда хипотеза на неизбежна отбрана не се налага обсъждане
на евентуална хипотеза на реторсия.
Съгласно нормата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, но съгласно
чл.12 ал.1 от НК, съдебната теория и практика деянието, извършено в състояние
на неизбежна отбрана, е правомерно, общественополезно и необходимо.
Тъй като съгласно нормата на чл.46 от ЗЗД при
неизбежна отбрана няма отговорност за вреди и приемайки, че подс.С. е действала
именно в условията на неизбежна отбрана, съдът отхвърли предявения от ч.т.П. граждански
иск против подс.С. за заплащане на сума в размер на 500лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в следствие на гореописаните телесни
повреди, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата като
неоснователен.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
На осн. чл. 190 ал.
1 от НПК, съдът възложи направените по делото съдебни разноски в тежест на частния тъжител, като осъди П. да
заплати направените от подсъдимата С.
разноски за адвокатско възнаграждение, както и разноски по делото в полза на
ВРС.
По гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: