Р Е Ш Е Н
И Е
№ 88
гр. Кюстендил,10.02.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар-протоколист Я.А.,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
528/2016 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Е.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез процесуалните представители адв. Р. Г. и адв. Я. Н., вписани в Софийска адвокатска колегия, от Адвокатско
дружество „К. и Г.", с адрес ***-55, е предявила против И. Г.С.,
ЕГН **********,***, С.Г.С., ЕГН **********,***, Д.Т.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и Г. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ОБЕКТИВНО
СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ да бъде постановено решение, с което се признае за установено,
че И.Г.С. и С.Г.С., с посочени данни, не са собственици на имот с идентификатор
41112.10.93 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил,
местност „Могилата", с площ 1083 кв.м., при съседи - имоти с
идентификатори 41112.10.157, 41112.10.94, 41112.10.39 по отношение на ищцата,
както и да бъде признато за установено между ищцата и Д.Т.И.Г.Д.И., двамата с
посочени данни,че последните не са собственици на имот с идентификатор
41112.10.157 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил,
местност „Могилата", с площ 1083 кв.м., при съседи - имоти с
идентификатори 41112.10.94, 41112.10.93 и землищна граница.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от
ответника С.Г.С., който изразява становище за недопустимост на исковата
претенция, алтернативно за неоснователност на същата, оспорва представените от ищцата
писмени доказателства, прави доказателствени искания.
КРС,
след като обсъди доказателствата при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за
установено следното:
По
заявление вх. №161/20.09.1991 год. /л.131/, подадено от В.Г.С. за
възстановяване на правото му на собственост на земеделски земи, находящи се в
землището на гр. Кюстендил, същият заявил нива на площ от 1,350 дка, находяща
се в м. “Могилата“, при съседи - от две страни братя С. и от две страни път, като
към същото приложил като доказателство за правото си на собственост
опис-декларация /л.134/ за внесени имоти в ТКЗС. С решение №1-11/13.06.1994
год. /л.171/ АО по земеделска реституция - Поземлена комисия - гр. Кюстендил
признала правото на възстановяване на собствеността и отказала реституция по
мотив, че имота попада в хипотезата на чл.24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Решението било
обжалвано и КРС с решението си по адм. д. №1219/1999 год. /л.170/ го
отменил в отказната му част. С друго
решение №1-61/30.10.2000 г. АО признал правото на собственост на горния имот, позовавайки
се и на решението на съда по посоченото дело, като отново отказал
възстановяването на правото на собственост по мотив, че е налице спор за
материално право с наследниците на С. Г. П. по заявление вх. № 81795А и
наследниците на Г. П.А. по заяление вх.№ 81795. С решения на КРС по гр.д.№
1775/2001 год.КРС /л.93-
От
цитираното по-горе удостоверение за наследници се установява и това, че Т. С.ов
С. и Л. С. В. са низходящи от втори ред - внуци на Г. С. С. и деца на починалия
на 16.07.2004 год. С. Г. С.. Видно от заявление с вх. №159/20.09.1991 год. /л.186/
е, че С. С. подал до АО по земеделска реституция искане за възстановяване на
правото на собственост на нива от 1,350 дка в м. “Могилата“ в землището на гр.Кюстендил,
при съседи - Л. И., път, дол, В. Г., като с решение №1-13/07.09.1994 год. /л.20,
л.179/ Поземлена комисия Кюстендил възстановила правото на собственост на
имота, като за същият, съгласно скица-проект /л.23 и л.176/ бил предвиден имот
с №010158 в землището на гр. Кюстендил. С писмо изх. №114/05.03.2008 год. /л.178/
АО уведомил Т. С., че не
може да издаде скица за имота, тъй като същият попада върху имот, възстановен
на Г. П.А.. Няма данни и доказателства АО по земеделска реституция да е
постановявал друго решение по посочената преписка и за посочения имот, с което
правото на възстановяване на собствеността да е признато и реално възстановено
с индивидуализация на имота. На 08.07.2005 год. в гр. Кюстендил между
наследниците на Г. С., вкл. и св. Т. С. и ищцата бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба на този имот /л.18/, анекс към същия на 09.04.2010
год. /л.19/. Според показанията на св.Т. С. стопанисването на имота било
предадено на ищцата от преди подписването на този договор.
Със
заявление вх. №1795/04.08.1992 год. /л.249/ С. Г. П., заявил пред АО по
земеделска реституция правото на наследниците на Г. П.А. да възстановят
собствеността си по отношение на имот от
3,7 дка, находящ се в м. “Брестнишки път“, към което приложил удостоверeние за наследници /л.251/ и доказателства за правото на
собственост на праводателя си за имота-договор за замяна на земеделски земи от 05.12.1946 год. /л.250/ и АО с
решение № 1-24/11.04.1996 г. /л.253/ признал правото на възстановяване на
собствеността на 2,5 дка от площта на този имот и отказал такова за 1,2 дка, по
мотив че тази част е собствена на заявителя, като с друго свое решение
№35/18.12.2005 год. /л.83, л.85, л.255/, възстановил в съществуващи стари
реални граници собствеността на нива на площ от 1,083 дка в м. “Могилата“, представляваща
имот с № 010157 по картата на землището. От скица №4764/16.09.2010 г. /л.84/ се
установява, че поземлен имот с идентификатор 41112.10.157 е идентичен с горния.
С конст. нот. акт №18, том IX, дело
№2429/97 г. на нотариуса при КРС /л.89/ С. П. и Л. С. Г. били
признати за собственици на основание земеделска реституция и наследство от Г. П.А.
на нива на площ от 2,114 дка в м. “Могилата“, представляваща имот с №010093, а
с договор за дарение на недвижим имот в нотариална форма /л.92, л.259/ С. П.
дарил на С.Г.С. и И.Г.С., при равни права, 1/2 ид. част от правото на
собственост на имот с №010093, съгласно скица №4765/16.09.2010 год. /л.88/, изд.
от СГКК - Кюстендил на имот 41112.10.93, същият е идентичен с имот № 010093. От
договора за доброволна делба, оформен в нот. акт № 4, том I, рег. №93, дело №3/2016 год. /л.80/ на Нотариус Б. А., се
установява, че ответниците И.С. и С.С. са получили в дял и изключителна
собственост имот с № 41112.10.93, а другите ответници - правото на собственост
на имот с кад. № 41112.10.157.
Съгласно
експ. з-ние вх.№1038/16.01.2017 год. на в. л. инж. Б.Г. /л.273-283/: 1. поземлен
имот с кад.№ 41112.10.157 по КК на гр. Кюстендил е напълно идентичен с имота по
анекса от 09.04.2010 год. към предварителен договор за покупко-продажба от
08.07.2005 год. и с имот №010158, изчертан на скица-проект с № Ф
03359/02.03.2006 год.; 2. поземлен имот с кад. № 41112.10.93 по КК на
гр.Кюстендил е частично идентичен с имота, описан в предварителен договор от
29.04.2006 год. и частично идентичен с имот №010165, изчертан на скица - проект
№Ф 03629/12.09.2007 год.; 3. показаните огради на топографски лист К-93-43/2/
от ЕТК за гр. Кюстендил от югоизточната /от към пътя/ и ЮЗ страна, чието
строителство е реализирано преди 1980 год. са със запазено местоположение, а
изградените от ЮИ страна огради /от към пътя/ и от към ЮЗ страна се намират на
мястото на оградите, съществуващи преди 1980 год. и показани на топографската
карта със съответния условен знак; 4.ищцата е оградила с трайна ограда
процесните два имота, както и имоти с кад. №41112.10.39, №41112.515.2 и №41112.10.137.
От
материалите, съдържащи се по адм. дело №2029/2014 год. КРС /приложено в цялост/,
се установява, че ответниците С.С. и И.С. са инициирали пред Кмета на Община
Кюстендил искане за издаване на заповед, с която да се изземе имот с кад. №
41112.10.93 с площ от
От
писмо изх. №1441/06.12.2007 год. /л.286/, се установява, че на 19.09.2007 год.
ответниците С. са депоздирали жалби пред Областна дирекция „Земеделие и гори“, съдържащи
оплакване, че имот с №010093 в м. “Могилата“се ползва от М. Г.
-
съпруг на ищцата, като последното се установява от удостоверението за
граждански брак /л.287/. От показанията на разпитаните свидетели се установява,
че ищцата е започнала да обработва част от имота през 2001 год., процесните
имоти, както и други са оградени с трайна ограда, ищцата е предприемала
действия по охраната на имотите от неустановена дата на 2006 год. чрез жива
охрана, а от 2014 год., чрез сигнално охранителна техника.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства. На основание на доказателствата, съдът счита, че предявените искове
са неоснователни, поради което ще се отхвърлят.
Мотивите на съда са следните:
При отрицателните установителни искове, каквито са настоящите, доказателствената
тежест се носи от ответниците, които трябва да докажат съществуването на
отричаните от ищцата спорни права, а последната да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право. Конкретно в казуса ответниците
следваше да установят, че са собственици на конкретно основание на процесните
недвижими имоти, а ищцата, че тяхното право не съществува, или е погасено, защото
тя го е придобила. Ищцата твърди конкретно, че на основание давностно владение,
упражнено в исковия период, съответно от 2005 год. и 2006 год. е придобила
собствеността на процесните, като развива съображения за това, че ответниците, поради
наведените основания, не са придобили собствеността на същите.
Според чл. 77 от Закона за собствеността „Правото на собственост
се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона.“ Право на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години – чл.79 от ЗС, а
според чл. 68 от ЗС „Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. (2) Държането е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя”. Безспорно в доктрината е, че признаците
на владението са два: обективен - упражняване на фактическа власт и субективен
-намерението вещта да се държи лично, или чрез другиго като своя. Обективният признак е лесно доказуем, докато
субективният, бидейки част от душевния мир на човека не е явен, за него се съди
от проявата на обективния и с оглед доказването е установена законова и оборима
презумпция в чл.69 ЗС - владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго.
Правната доктрина и съдебна практика приемат, че владението трябва да
притежава и някои допълнителни признаци. Историческият анализ на института на
владението показва, че те произлизат от отмененият чл. 302 ЗИСС, в които е
посочено, че „Владението е законно, когато то е постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена”.
В казуса ищцата въвежда твърдение отричащо, който и да е от ответниците да
е собственик на процесните имоти, но и такова, че тя е придобила правото на
собственост на оригинерно основание - упражнено давностно владение, по
отношение на единия от имотите от преди 2005 год., а за другия от преди 2006
год., конкретно преди датите на подписване на представените от нея два
предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, земеделски по
характера си.
Според задължителната за съдилищата
съдебна практика /напр. Решение №483 от 6.06.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 558/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Д. В../, за купувача по един предварителен договор започва да тече нова давност и той
не може да присъедини владението на своя продавач към собственото, защото
законът в чл.
82 ЗС позволява присъединяване на владението на праводател, а
продавачът по предварителния договор не е праводател, а обещател, тъй като с
договора не се прехвърлят вещни права, а само се поема обещание за такова
прехвърляне в бъдеще. Ищцата, както бе отбелязано, поддържа на първо място, че
е получила владението на процесните земеделски по характера си земи по силата
на предварителни договори от 2005 год. и 2006 год., получавайки владението от
продавачите по тях. В контекста на цитираната задължителна съдебна практика,
ищцата не би могла да присъедини, а тя и не прави такова твърдение, към
владението на праводателя си и собственото си владение. Действително при разграничение
на предаването на владението като право, представляващо част от /ползване, владение
и разпореждане/ съдържанието на правото на собственост, то следва да се
разграничи от владението като фактическо състояние, при което съдебната
практика приема /напр. решение
№803/21.10.1994 г. по гр. д. №662/1994 г. на I ГО на ВС/, че може да се придобие владение и със
съгласието на предишния владелец, като не е необходимо това съгласие да бъде
дадено в някаква форма, защото то не е правна сделка, която да поражда,
изменява или погасява права или задължения, т. е. вътрешните отношения между
тези лица следва да се преценяват независимо дали е установено постигане на
съгласие в писмена форма, респ. дали е налице разпореждане, чрез което да е
била предадена фактическата власт.
Съдът
следва да се произнесе по въведените твърдения на ищцата за придобиване на
правото на собственост на оригинерно основание - давностно
владение. Както
бе отбелязано,
касае се за твърдяно давностно владение по отношение на земеделски земи, представляващи процесните
два имота със съответните идентификатори. По отношение на земеделски земи по
силата на изричната норма на чл.5, ал. 2 от ЗВСОНИ се отрича теченето на давностния срок до приключването на земеделската
реституция /срвн. например
Решение №45 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4732/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Д. В./. Нормата на чл.
5, ал. 2 ЗВСОНИ е въведена с цел да се защитят правата на бившите
собственици в процеса на реституиране на имотите им, като се предвиди, че
изтеклата до този момент /до 21.11.1997 г./ придобивна
давност за такива имоти се заличава с обратна сила, по принципа, че срещу онзи,
който не може да води иск, давност не тече. По изрична разпоредба на закона
нормата се прилага само за възстановяването по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, към което съдебната
практика трайно се придържа. В този смисъл е и ТР №10/2012 г. на
ОСГК на ВКС. Ако имотът, който се обхваща от посочените закони, е възстановен
преди датата на влизане в сила на чл.
5, ал. 2 ЗВСОНИ, давността за
придобиването му започва да тече от датата на влизане в сила на решението
на АО /срвн.
например Решение №105 от 8.01.2015 г. на ВКС по гр.д.
№1193/2014 г., II г.о., ГК, докладчик съдията Е. Б./. Следва да се отбележи, че
доказателствата по делото установиха, че двата процесни земеделски имота са
били предмет на заявяване за възстановяване от две различни групи лица – от
възходящ на св. С. лично за него, а в последствие и като наследствен от негов
праводател и от насл. на Г. П.А., като реституция в лицето на първите не е
настъпила - постановени са откази за реституция, обусловени от отхвърлянето на
предявените искове с пр. осн. чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Правото на собственост на
насл. на Г. П.А. е признато и възстановено за имот на площ от 2,5 дка, а на
самия заявител в административното производство - за остатъка от общата площ от
3,7 дка, заявена за имот в м.“Могилата“. Последващото разделяне на имота с площ
от 2,5 дка на два нови имота, представляващи процесните, е станало по
административен ред, очевидно при изготвяне на кадастралните карти и регистри
на Кюстендил, в която насока е експертното заключение на в.л. инж. Г., прието
като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните. Началната
дата, от
която ищцата претендира да е установила собствено владение за всеки един от
имотите, е
съобразно твърденията й /срвн. молбата на л.15-17/, от преди датата на сключване на предварителния договор от 08.07.2005 год., когато твърди, че и е
било предадено владението на имот с идентификатор 41112.10.157 и че към датата
на сключване на предварителния договор от 29.04.2006 год. на
ищцата е било предадено владението на имот с идентификатор 41112.10.93. Както
бе отбелязано имоти с посочените идентификатори възникват като самостоятелни обекти
на право на собственост в правния мир на етап, значително
последващ датата на реституция на имот с по-голяма площ, възстановено на насл. на Г. А., единият от които – заявителят
в административното производство по реституция С. Г. П. практически е
праводател на отв. С.ви за част от възстановения на наследниците имот на площ
от 2,5 дка. Правото на собственост на всяка една група от ответниците за
конкретния имот възниква и в резултат на осъществената между тях делба, към
датата на сключване на която от площта на бившият имот с № №
010093 с площ
от 2,114 дка., вече са
били обособени двата нови имота, което бе посочено, че се установи и от
експертното заключение на вещото лице инж. Г.. Бе
отбелязано по-горе и това, че на основание предварителен договор, който
няма вещно прехвърлителен
ефект, владението
на имотите не е
предадено на ищцата. Земеделската реституция на имота, възстановен
на наследниците на Г. А. е
приключила с решение № 35/18.09.1996 год., постановено
по заявление вх.№ 81795 от 04.08.1992 год., послужило като основание на
нотариуса при КРС да състави конст. нот. акт /л.89/, констатиращ вече
възникналото право на собственост на наследниците на бившия собственост върху
имот с идентификатор 010093 на площ от 2,114 дка. След
посочената дата е било възможно трети лица, включително и ищцата да придобият
собствеността на целия имот на основание давностно владение. Твърдението
на ищцата, че е
установила владение на имот № 41112.10.157, който
съгласно приетото като неоспорено от страните експ. з-ние
на в. л.
инж. Г. е
идентичен с имота по предв. договор от 08.07.2005 год., от преди датата на подписване на договора, не
се установява от доказателствата по делото. Единствено относимо във времево отношение за начало на упражняването на
владението може да се
цени свидетелстването на св. Т. С., които
твърди, буквално
възпроизведено /стр. 296/, че
ищцата стопанисва имота от около 2000-2001 год., като
предварителния договор е подписан по-късно. Няма
никакви данни и доказателства, съобразно изложеното по-горе, този свидетел да е владял имота преди това, нито пък той самия твърди
такова обстоятелство, като поведението му относно предоставяне
обработването на този имот на ищцата е
логически и житейски обяснимо - били
са налице спорове за правото на собственост към минал момент между неговия баща, заявител
в административното производство по реституция /срвн. заявлението
на л.186 и удостоверението за наследници на л.21/ и наследниците на Г. А., което
очевидно го е демотивирало да предприема фактически действия по обработването
на имота. Този
свидетел покава, че
са дали съгласие на ищцата и съпруга й да обработват имота /„…, вземайте
и работете…”/. От
тези показания,
съдът не може да стори единствено възможният извод, че
ищцата с начало посочената
година е упражнила действия спрямо имота, имащи
характеристиката на владение. Едно такова изявление на
свидетеля не установява предаване на владение, нито начална дата на
установяване на собствено такова, действието представлява сключване на договор
за заем за послужване, защото между същият и ищцата е имало уговорка за
прехвърляне на собствеността на този имот, след приключване на
админинстративната процедура по възстановяване на собствеността му, за което
съдът за пореден път отбелязва, че е приключила с отказ за такава, обусловен
поради наличието на влезлите в сила решения по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, водени между
конкуриращи се заявители. Законът въвежда законова и оборима презумпция - чл. 83
ЗС за периодите на владение, но както бе отбелязано, соченият свидетел не
установява начална дата на такова. По-преки
и непосредствени са показанията на свидетелите К. Б. и Т. К., датиращи
съответно най-рано 2012 год. /св. Б./
и 2006 год. /св. К./, установяващи, че
ищцата е предприела действие по охрана на имот, находящ
се в м. “Могилата“. Свидетелят Т. К. не дава конкретика относно
общата площ на охранявания от него и други лица имот, като само от от
показанията на горните двама свидетели безспорни изводи, че ищцата е владяла и
двата процесни имота, а не е наемала охрана например по заръка на „ЕМ БГ“ЕООД, чийто
представител е била по време на сключване на предварителния договор от 2006
год.,не могат да се направят. Такива действия несъмнено биха могли да се
характеризират като упражняване на фактическа власт върху имот, доколкото
пък и ищцата според тези показания е оградила имота. Свидетелят Колев не
установява това, че през 2006 год. имота е бил ограден, нито пък конкретно през
какъв момент от тази година е извършвал охраната.
Показанията на този
свидетел обаче, че имота в някакъв
момент е бил ограден, се покриват с тези на св. И.И., установяващи, че
през 2007-2008 год. имота не е бил ограден, но
понастоящем е ограден, като
този свидетел установи и това, че пред него ответника С.С. вече е споменал за наличие на проблеми със
собствеността, които
показания обаче също не
могат да приемат безусловно като свързани с вече установено владение от страна
на ищцата. Този свидетел няма преки и непосредсвени впечатления и наблюдения,
ищцата лично да е осъществявала владение. Възприетото от него е единствено, че
имота е ограден, при това не от отв. С.. През
2009 год. св. Д.И., вече
е възприел лично, че
имота е ограден и в рамките на ограденото пред него отв. С.С.
е посочил, че
притежава негов собствен имот. Анализът на
свидетелските показания, обсъден в съвкупност с писмените доказателства, относими за предприети
действия от страна на ответниците С.ви
действия за отстраняване от имота по административен ред на ищцата, за
премахване на поставената от нея ограда, мотивира съда да приеме, че ищцата не е владяла двата
процесни имота в посочения от нея времеви интервал. На л.22 от приложеното в
цялост адм. дело № 2029/2014 г.КРС се съдържа жалба от отв. С., датирана от
19.10.2012 год., с която искат кмета на Община Кюстендил да изземе имотите, като
на тях е било известно, че се владеят, но от фирма „ЕМ БГ” ООД, която е страна
по предварителния договор от 2006 год. По делото бе прието като доказателство и
писмо от ОД „Земеделие и гори” - Кюстендил до съпругът на ищцата, от което се
установява, че към 19.09.2007 год. на ответниците вече е било известно, че
ищцата и съпругът й владеят имотите и оспорват правото им на собственост. По
делото бяха приети и други доказателства, установяващи, че в различни периоди, считано
от 2007 год. насетне, ответниците са правили опити да отстранят по
административен ред ищцата от владението на имотите. Горните доказателства
обуславят извод на съда, че към 2007 год. ищцата е владяла процесните два
земеделски имота, те и други три са били оградени от нея най-късно през 2009
год., това й поведение е било известно на ответниците, т.е. пред тях е
манифестирано владението. Действително опитите на ответниците да отблъснат
по административен ред ищцата от владението, респ. държането
на имота, не прекъсват теченето на давността по смисъла на чл.116, б. „б” от ЗЗД, но пък
безспорно сочат на това, че владението на ищцата не е било спокойно. За яснота
следва да се отбележи и това, че съвкупният доказателствен материал не
установява безспорно и категорично, че с начало
По отношение правото на собственост на
ответниците.
Доказателствата по делото установиха, че по надлежния ред - този по ЗСПЗЗ, правото
на собственост за никой от процесните земеделски земи не е възстановено в
лицето на продавачите по двата предварителни договора, нито преди, нито
след сключване на договорите. Правото на
собственост по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ се възстановява с решение, придружено от
скица, съдържащи предписаната в нормата индивидуализация-вид, категория, площ, местност,
граници и съседи, ограничения в собствеността. Доказателствата по делото
установиха, че по предвидения в ЗСПЗЗ ред на праводателите на ответниците, като
последните черпят права по отношение на процесните земеделски земи от
транслативни сделки и делба, а не от земеделска реституция, е възстановено по
надлежния ред правото на собственост. Действително ищцата не е била участник в
административното производство по земеделска реституция по ЗСПЗЗ, което е
двустранно - между заявителя и административният орган, и може да прави
възражения за материалната законосъбразност на решението на органа, но само ако
притежава собствени противопоставими права, основаващи се на това, че на нейн
праводател е принадлежало правото на собственост към един минал момент - този
на обобществяването на земите при внасянето им в ТКЗС, разбира се при положение,
че тя самата е заявител в административното производство по земеделска
реституция, или притежава правото на изкупуване на имотите, като техен
ползвател по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквито обстоятелства не се поддържат,
не се и установяват. В тази насока е трайно установената съдебна практика. В този смисъл възражението на ищцата относно нищожността на
договора за замяна на земеделски земи от 04.12.1944 год., представен в
административното производство по земеделска реституция от заявителят С.Г. П., като
наследник на Г. П.А., като доказателство за правото на собственост на последния
за заявеният земеделски имот е недопустимо за разглеждане. Въпреки това, съдът
счита следното: Правото на собственост
на наследниците на Г. П.А. е възстановено по реда на специално създаден закон
за реституция на земеделски земи - ЗСПЗЗ, от надлежен орган по земеделска
реституция и в предвидената форма - Решение, въз основа на редовно подадено
заявление, придружено от писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2
ЗСПЗЗ, измежду които очевидно и оспореният от ищцата договор за замяна на
недвижими имоти. Този договор действително не е в предвидената нотариална
форма, изискуема се от действащият към датата на изготвянето му чл. 219 от
тогава действащият Закон за задълженията и договорите /чл. 219.
(Измененъ съ Закон за привилегиите и ипотеките отъ 31 августъ
Изложеното обуславя извода на съда, че ответниците се легитимират като
собственици на установеното основание - транслативни сделки и делба на
съсобствени имоти, като възраженията на ищцата, че посочените не ги легитимират
като собственици, защото нямат транслативен ефект са, както бе посочено от една
страна недопустими за разглеждане, но от друга и неоснователни.
Съобразно резултата от делото с
отхвърлянето на исковата претенция съдът ще присъди сторените на ответника С.С.
разноски, тъй като няма данни никой от останалите ответници да е сторил
разноски в процеса и поведението на същите остана пасивно.
Водим от горното и на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК,
съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Е.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, против И. Г.С., ЕГН **********,*** и С.Г.С., ЕГН **********,***, иск да бъде признато за
установено, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор
41112.10.93 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил,
местност „Могилата", с площ 1083 кв.м., при съседи - имоти с
идентификатори 41112.10.157, 41112.10.94 и 41112.10.39.
ОСЪЖДА Е.Б.Г.,ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 400,00 (четиристотин)
лева, представляваща сторените от същия разноски по воденето на делото.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Е.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, против Д.Т.И., ЕГН ********** и Г.
Д. И., ЕГН **********,***, иск да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че не са собственици
на имот с идентификатор 41112.10.157 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Кюстендил, местност „Могилата", с площ 1083 кв.м., при
съседи - имоти с идентификатори 41112.10.94, 41112.10.93 и землищна граница.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: