РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Враца, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело №
20231400900107 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба предявена от Т. И. К., ЕГН ********** от ***, чрез
пълномощните му адв.Н. Д. и адв.Ж. Т., с адрес за призоваване: ***, против ЗАД
"Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с
правно основание чл.432,ал.1, от КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане
на сумата 150 000 (сто и петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от ПТП реализирано на 16.07.2023 г. по
вина на водача К. Н. К., ЕГН ********** и собственик на товарен автомобил марка
"Фолксваген", модел "Кади", с рег. № ВР *** СМ, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законната лихва върху посочената
сума, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с
извънсъдебната претенция - 24.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за
сумата 12 046,00 (дванадесет хиляди и четиридесет и шест) лв. за причинените му
имуществени вреди, свързани с неимуществените, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция -
24.08.2023г. до окончателното й изплащане.
Желае присъждане на разноски, включително и адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 16.07.2023 г. около 00:10 ч. в с.***, Община
Мизия, обл.Враца, на *** преди табелата указваща край на населено място в посока
с.*** е настъпило ПТП, при което товарен автомобил марка "Фолксваген", модел
"Кади", с рег. № ВР *** СМ, собственост на К. Н. К., ЕГН: ********** и управляван
от същия поради несъобразена скорост спрямо конкретните условия на видимост,
релефа на местността, интензивността на двиЖ.ето и несъобразявайки се с уязвимите
1
участници в двиЖ.ето - пешеходците, ударил с предна челна част на автомобила,
движещия се в дясната лента на пътното платно ищеца-пешеходец.
Настъпването на процесното ПТП е констатирано с Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с рег. № 2023-1045-427/16.07.2023 г., по описа на "ОП" при
РУ-Оряхово и било образувано ДП № 206/2023 г. по описа па РУ - Оряхово, пр.пр. №
4789/ 2023 г. по описа на РП - Враца. В КП за ПТП е отразено, че отговорността за
настъпване на произшествието е на водача на товарен автомобил с марка:
"Фолксваген", модел "Кади", с peг. № ВР *** СМ, управляван от К. Н. К..
Следователно в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП, са
причинени тежки телесни повреди в различни части на тялото и с различна тежест на
пешеходеца Т. И. К..
Посочва, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, с период на валидност от 08.12.2022 г. до 08.12.2023 г. със ЗАД
"Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК ***, гр.София.
Изтъква, че при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ е депозирал при
ответника извънсъдебна претенция с дата 24.08.2023 г., като получил писмо изх. №
4718 от 15.09.2023 г. от застрахователя, с което ответникът е изискал от него да
представи допълнителни документи. С молби от дати: 03.10.2023 г. 18.10.2023 г. и
14.11.2023 г. ищецът представил допълнително разходнооправдателни документи, с
които заявил допълнителна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени
вреди по щети № 0801-005700/ 2023-01 и 02.
С писмо изх. № 5858 от 21.11.2023 г. ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД
окончателно отказал изплащане на застрахователно обезщетение по преписки по щети
№ 0801-005700/2023-01 и № 0801-005700/2023-02, поради липса на вина на водача.
Ищеца счита, че застрахователят му дължи законна лихва на основание чл.429,
ал.3 от КЗ от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 24.08.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Твърди, че след ПТП на 16.07.2023 г. е транспортиран по спешност от ЦСПМ в
МБАЛ "Христо Ботев" - Враца и на същата дата е приет за лечение.
Поддържа се, че в резултат на удара е получил тежки травми, описани в Епикриза
ИЗ № 8524 от ОАИЛ и е бил на стационарно лечение в периода от 16-19.07.2023г. в
МБАЛ "Христо Ботев"-гр.Враца с диагноза: "Травматичен шок; фрактури на 7, 8, 9,
10-то десни ребра, по задна аксиларна линия; полифрагментна фрактура на дясна
илиачна кост в областта на крилото, ацетабулума и дясна пубисна кост;
хемопневмоторакс вдясно".
Твърди, че получените от него увреждания довели до необходимостта от
оперативна интервенция - вкарване на интеркостален катетър за дренаж. След
изписването му на 19.07.2023 г., ищецът е насочен към хирургично отделение, където
постъпва на лечение за долекуване в увредено общо състояние, с оплаквания от
главоболие, болки в областта на гърдите, тазовата област и десен долен крайник, с
множествени счупвания на ребра, закрито; открита рана на други области на главата;
травматичен хемопневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина; счупване на
пубиса (срамна кост), закрито; счупване на илиачната кост, закрито; счупване на
ацетабулума, закрито, както и с други увреждания на белия дроб. Поставена му е
2
окончателна диагноза: травма на няколко интраабдоминални органа, без открита рана
в корема. Лекуван е консервативно и с медикаменти. Изписан е на 25.07.2023 г.
Поради необходимостта от продължаване а лечението си, Т. К. е откаран с
медицински транспорт до УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД - гр.София, където е приет
в Първа клиника по ортопедия и травматология, в увредено общо състояние,
контактен, адекватен, с болки и ограничени двиЖ.я в областта на таза и дясната
тазобедрена става, със скъсен и външно ротиран долен десен крайник. Поставена му е
диагноза: "Счупване ма ацетабулума, закрито - Fracture acetabuli dex." Извършени са
му множество изследвания и диагностични процедури от които: рентгенография,
рентгенови изследвания, диагностичен ултразвук, които установили телесните му
увреждания.
Ищецът претърпял три оперативни интервенции: на 28.07.2023 г. в Отделение по
реконструктивна ортопедична хирургия на горен и долен крайник, като пациентът е
преведен в реанимационно отделение, на 30.07.2023 г. в Отделение по интензивно
лечение е извършена втората операция и на 02.08.2023 г. в Отделение по
реконструктивна ортопедична хирургия на горен и долен крайник е извършена третата
операция.
Ищецът бил изписан от болницата на 15.08.2023 г. с дадени препоръки за
спазване на хранително-двигателен режим и домашно лечение, както и прием на
медикаменти. Насочен е към урологична клиника с цел извършване на цистография за
диагностично уточняване на находката в пикочния мехур. По време на лечението му в
гр.София, поради изключително тежкото му състояние и сложни оперативни
интервенции и настъпили усложнения са заявени и закупени от близките му банки
кръв от трима кръводарители.
Твърди се, че на 05.10.2023 г. е приет в "Първа частна МБАЛ-Враца" ЕООД -
гр.Враца, "Физикална и рехабилитационна медицина" и изписан на 12.10.2023 г. с
поставена диагноза: "КП 265.1 Физикална терапия и рехабилитация при болести на
опорно-двигателен апарат МКБ: Z50.8 лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури. МКБ: Т91.2 последици от други счупвания на гръдния
кош и таза". Поради благоприятното въздействие на проведената рехабилитационна
програма ищецът удължил лечението и престоя си в болничното заведение с още 10
дни, за което е заплатил сумата в размер на 700,00 лв., видно от Фактура №
********** от 13.10.2023 г. Издадена е Епикриза ИЗ № 5418/ 2023 г. Предвид
нестихващите болки в крака и таза, ищецът посетил на 30.09.2023 г. проф.Д. Е., който
е извършил преглед и разширена консултация, както и спешна манипулация свързана
със възстановяване на тазовия пръстен в амбулаторни условия, за което заплатил
сумата в размер на 1 940,00 лв.
Поддържа се още, че към момента е на домашно лечение, използва
болкоуспокояващи, придвижва се с проходилка, нуждае от грижи за всяка една битова
нужда, като приготвяне на храна, хигиенен режим и облекло, а преди ПТП бил
изключително жизнен, добронамерен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с
желание да живее, ценен от всички - близки, семейство и приятели, бил е усмихнат,
весел. Сочи, че работел като хлебар-месач и било свързано със стоене на крака
изправен в рамките на 8-10 ч. на денонощие и работил на смени. Помагал е
3
родителите си финансово и те разчитали на него за всичко.
След ПТП освен силните физически болки, ищецът продължава да изпитва и
преживява изключително трудно психологически възникналите здравословни
усложнения, като сочи, че към настоящия момент се чувства много тъжен, преминава
през чести депресивни състояния и такива на несигурност в бъдещето относно
здравословното си състояние, както и да подпомага финансово родителите си.
Относно претендираните от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи
за лечение, се посочва, че същите възлизат в общ размер на 12 046,00 лв., съобразно
представени фактури, включващи медицински консумативи и изделия, сет за
ортопедична операция и избор на екип стабилизации, прегледи, медицински транспорт
и др.
С оглед изложеното ищецът обосновава наличието на правен интерес за
предявяване на претенциите си срещу ответника по съдебен ред, като претендира
присъждане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в резултат на ПТП от 16.07.2023 г., както и за сумата 12
046,00 лв. за причинените му имуществени вреди, свързани с неимуществените, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на уведомяване на ЗАД "Далл
Богг: живот и здраве" АД с извънсъдебна претенция на 24.08.2023г. до окончателното
й изплащане.
Ответникът ЗАД "Далл Богг: живот и здраве"АД, гр.София, чрез адв.Н. Л., в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявеният
иск, като недопустим, респ. неоснователен.
Посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсва пълно описание
на процесното ПТП в резултат, на което ищецът твърди, че са му причинени
неимуществени вреди. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като по него не е
заплатена дължимата държавна такса в размер на 4% от цената на иска от ищеца,
както и не са изпълнени изискванията на чл.380 ал.1 от КЗ за посочване от ищеца по
надлежния ред своя банкова сметка, по която да му бъде преведено определеното
застрахователно обезщетение.
Ответникът признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, относно лек автомобил "Фолксваген ", модел "Кади", с рег. № ВР ***
СМ, по силата на Застрахователна полица, активна към дата 16.07.2023г., поради което
моли съдът да го освободи от задълЖ.ето за нейното представяне.
Ответникът признава, че ищецът го е сезирал с извънсъдебна претенция по реда
на чл.380 от КЗ и не оспорва нейната дата.
Ответникът оспорва, че К. Н. К. - водач на товарен автомобил марка
"Фолксваген", модел"Кади", с peг.№ ВР***СМ има противоправно поведение при
настъпилото ПТП. Категорично заявява, че застрахованият при ответното дружество
водач не носи вина за настъпване на процесното ПТП, а същото представлява
случайно деяние, тъй като водачът на лек автомобил "Фолксваген", модел "Кади" с peг.
№ ВР***СМ, нито е разполагал обективно с възможността да предвиди, нито да
предотврати удара с движещия се по средата на дясната пътна лента, облечен с тъмни
дрехи, през нощта, в неосветен пътен участък, пиян пешеходец. Липсва представен с
исковата молба краен съдебен акт, ползващ се с обвързваща гражданския съд
юридическа сила по чл.300 от ГПК.
4
В условията на евентуалност, ответникът оспорва изключителната вина на
водача на т.а. марка "Фолксваген", модел "Кади", с peг. № ВР *** СМ, поради което
прави възраЖ.е за съпричиняване. Навежда твърдения, че принос за настъпване на
процесното ПТП, както и на вредоносните последици от същото има пострадалият
пешеходец, тъй като бил нарушил правилата за пътно поведение на пешеходците,
уредени в разпоредбите на чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Счита, че приносът на
ищеца Т. К. следва бъде определен в степен от 90 %, предвид значимостта на
нарушеният на ЗДвП, които той е извършил и пряката им връзка с получените телесни
увреждания. Излага подробни съобраЖ.я в тази връзка.
Оспорва твърденията на ищеца, че в резултат от настъпването на процесното
ПТП, той е получил описаните в исковата молба, като вид и характер травми, като се
противопоставя на всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и
степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение
и здравния му статус след настъпване на произшествието и към настоящия момент.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие и претендираните от ищцовата страна телесни увреждания
описани в исковата молба.
Оспорва твърденията на ищеца, че в резултат от процесното ПТП, той е търпял
болки, физически страдания и нарушения на психическото здраве, въз основа на които
да е понесъл неимуществени вреди в сочените в исковата молба обем, интензитет и
продължителност.
В условията на евентуалност, моли съда да намали по размер претендираните от
ищеца обезщетения, поради съпричиняване на вредите от пострадалото лице. Счита,
че ищецът не е оказал необходимата грижа за възстановителния си процес, а напротив
- неглижирал го е грубо.
Оспорва предявения от ищеца Т. К. иск за обезщетение за имуществени вреди,
като счита, че не всички медицински разходи, чието репариране се претендира от него,
са свързани с причиняване на телесни увреждания вследствие от процесното ПТП, и
не всички от тях могат да бъдат квалифицирани като необходим и разумен разход по
смисъла на КЗ.
В условията на евентуалност, прави възраЖ.е за съпричиняване от страна на
ищеца за пораждането на вредоносните последици от процесното ПТП, тъй като
твърди, че той страдал от предхождащи и/или дегенеративни заболявания отпреди
процесното ПТП, които не е лекувал своевременно и са пряка последица на
усложнения от претърпените от пътния инцидент травми.
В условията на евентуалност, ответника счита, че така претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, е необосновано и прекомерно завишено по своя
размер и не съответства на критерия "справедливост".
Оспорва предявените акцесорни искове за законна лихва върху претендираните
от ищеца главници, по аргумент от неоснователността на главните искове.
В условията на евентуалност, оспорва претенцията по отношение на началния
момент, от който се иска нейното начисляване. Счита, че най-ранният момент е от
датата, следваща тази на подаване на исковата молба.
В условията на евентуалност, ако съдът остави без уваЖ.е горното, то счита, че
5
най-ранният момент, от който законна лихва за забава върху обезщетенията се дължи
на ищеца е от датата на изтичането на представяне на банкова сметка с титуляр ищеца.
В условията на евентуалност, ако съдът не уважи и това твърдение, то счита, че
най-рано законна лихва може да се дължи от датата на отказа на застрахователя.
С отговора на исковата молба, ответното дружество моли съдът да отхвърли в
цялост предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани, а в условията
на евентуалност, моли да не ги уважава в пълният им претендиран размер, предвид
направените от ответника възраЖ.я за съпричиняване и за прекомерност.
Желае да му се присъдят направените по делото съдебни разноски, включително
и за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба.
Относно възраЖ.ята на ответника в писмения отговор за механизма на ПТП, ищецът
посочва, че за същия с исковата молба са прилоЖ. писмени доказателства: КП за ПТП
с пострадали лица от 16.07.2023 г., протокол за оглед на местопроизшествието и
фотоалбуми.
Относно оспорването на ответника на иска по основание и размер, в
допълнителната искова молба ищецът посочва, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
Относно оспорването на ответника за наличие на причинно-следствена връзка,
сочи, че е ангажирал гласни доказателства и поискал допускане на експертизи, които
ще установят тези факти.
Във връзка с възраЖ.ето на ответника за съпричиняване на ПТП от страна на
ищеца, в допълнителната искова молба е отразено, че ако бъде доказвано такова от
негова страна, ще вземе становище в открито с.з. относно размера на така предявената
претенция.
По направените искания от ответника в писмения отговор на исковата молба,
ищецът не се противопоставя, с изключение на искането в т.8 на същия, а именно: да
бъде издадено на ответника съдебно у-ние, за да се снабди с друго такова от БНБ,
Регистър на банкови сметки и сейфове за открити банкови сметки на ищеца.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК от ответника е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, в който същият заявява, че изцяло поддържа
изложеното в отговора на исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ДП №
206/2023 г. по описа на РУ-Оряхово (ДП № 4789/2023 г. по описа на РП-Враца, ТО-
Оряхово). Назначени са и са изслушани съдебно-автотехническа експертиза и
комплексна съдебно-медицинска експертиза.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че на
16.07.2023 г. около 01:10 часа в с.***, общ.Мизия, обл.Враца, на *** преди табелата
указваща край на населено място в посока с.***, е настъпило ПТП, с участието на
МПС - товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "Кади", с peг. № ВР *** СМ,
собственост на К. Н. К. и управляван от същия. Вследствие на настъпилото ПТП са
пострадали пешеходците Ц. Ц. Т., с оплаквания от болка в краката и гръдния кош,
6
който бил настанен за болнично лечение в МБАЛ "Христо Ботев"-гр.Враца и Т. И. К.,
с травматичен шок, фрактури на 7,8, 9 и 10 десни ребра по задна аксиална линия;
полифрагментна фрактура на дясна илиачна кост в областта на крилото; ацетабулума и
дясна пубисна кост; хемопневмоторакс вдясно, който бил настанен за болнично
лечение в МБАЛ "Христо Ботев"-гр.Враца. Установена е видима деформация в предна
част на товарния автомобил. Посочено е също, че т.а. е блъснал пешеходците, които са
се движили неправилно в дясна лента на пътното платно на неосветен участък в с.***,
в посока към с.***.
За произшествието е образувано досъдебното производство № 206/2023 г. по
описа на РУ-Оряхово (ДП № 4789/2023 г. по описа на РП-Враца, ТО-Оряхово) на
16.07.2023 г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК за престъпление по чл.343, ал.1, б."б" във
вр. чл.342, ал.1 от НК, по което е извършен оглед на местопроизшествието от
разследващ полицай при РУ – Оряхово и е съставен Протокол за оглед на пътно-
транспортно произшествие от 16.07.2023г., в който са описани времето, мястото,
участниците в произшествието, състоянието на пътното платно, разполоЖ.ето на ППС
и настъпилите щети по тях, както и на пострадалите лица и др.
Към протокола е приложен фотоалбум. Произшествието е документирано и с
констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 2023-1045-427/16.07.2023 г.,
съставен от мл.автоконтрольор в група "ОП" при РУ-Оряхово, съставен от посетилите
ПТП дежурни служители при РУ-Оряхово, в който е посочено, че в резултат на
настъпилото ПТП са пострадали пешеходците Ц. Ц. Т. и Т. И. К..
Видно от писмено мнение от 21.11.2023 г. на гл.разсл.полицай в сектор
"Разследване" при РУ на МВР-гр.Оряхово, разследването по ДП № 206/2023 г. по
описа на РУ-Оряхово (ДП №4789/2023 г. по описа на РП-Враца, ТО-Оряхово), водено
за престъпление по чл.343, ал.1, б."б" във вр. чл.342, ал.1 от НК е приключило с
мнение за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК
вр. чл.343, ал.2, т.2 от НК, тъй като пострадалият Т. К. е изразил волеизявление пред
разследващия орган, че няма претенции към виновния водач и желае воденото
наказателно производство да бъде прекратено. Поради това е изискана и справка от
ОСлО-Враца, от която е видно, че при направената проверка в ЕИСПП и ЦИСС за
виновния водач, а именно К. Н. К. в периода от 16.07.2018 г. до 16.07.2023 г. не са на
намерени данни за водени наказателни производства, които впоследствие да са
прекратени на основание чл.343, ал.2, т.2 от НК.
С постановление от 30.11.2023 г. на зам.-районен прокурор от РП-Враца е
прекратено наказателното производство по ДП № 4789/2023 г. по описа на РП-Враца,
ТО-Оряхово (ДП № 206/2023 г. по описа на РУ-Оряхово), водено за престъпление по
чл.343, ал.1, б."б" във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
процесното пътнотранспортно произшествие, за изясняване на механизма на същото,
по делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Изследвайки
материалите по делото и изпратеното от РП-Враца копие от ДП и показанията на
разпитаните по делото свидетели, в заключението си вещото лице посочва, че
процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
"Произшествието е станало на 16.07.2023 г. около 00,10 часа в с.*** на *** в
7
тъмната част на денонощието, на прав, хоризонтален участък от пътя, при суха
пътна настилка и нормална видимост. Товарният автомобил "Фолксваген Кади" с
рег. № ВР***СМ, управляван от К. Н. К. се е движил в дясната лента на платното
за двиЖ.е в посока към с.*** с включени къси светлини на фаровете със скорост
около 50км/ч.Пред товарния автомобил "Фолксваген Кади", попътно са се движили в
алкохолно опиянение пешеходците Т. И. К. и Ц. Ц. Т. в дясната лента на платното за
двиЖ.е на разстояние от 1,1 до 2,4 метра вляво от десния ръб на пътя. Водачът на
товарния автомобил "Фолксваген Кади" в определен момент, когато се намирал на
около 45 м от пешеходците е имал техническа възможност да види и възприеме
пешеходците, като опасност, но поради закъсняла реакция на аварийно спиране ги
блъснал с предната си част в областта на предната броня, след което се установил в
покой. Товарният автомобил "Фолксваген Кади", достигайки мястото на удара е
блъснал с предната си част телата на пешеходците отзад под центъра на
тежестта им, при което те са се плъзнали по предния капак на автомобила и се
блъснали в предното панорамно стъкло, след което Т. И. К. под действието на
инерционните сили е изпаднал отляво на автомобила и се установил в покой на
платното за двиЖ.е, а Ц. Ц. Т. е изпаднал в дясно и се е установил в покой в
затревения банкет. При ПТП-то Т. И. К. е получил нараняванията, описани в
медицинските документи ".
В заключението е отразено, че от техническа гледна точка причина за
настъпилото ПТП са както неправилно двиЖ.е на пешеходците Т. И. К. и Ц. Ц. Т. по
платното за двиЖ.е, така и закъсняла реакция на аварийно спиране на водача на
товарния автомобил "Фолксваген Кади" с рег. № ВР *** СМ при скорост на двиЖ.е с
около 50 км/ч.
Скоростта на МПС в момента на удара с пешеходеца е била около 50 км/ч или
13,89 м/с., а скоростта на пешеходеца в алкохолно опиянение при двиЖ.е бавен ход е
била около 3,2 км/ч или 0,89 м/с.
Т.а. "Фолксваген Кади" с рег. № ВР *** СМ се е движил в дясната лента на
платното за двиЖ.е на *** в посока към с.***, а пешеходците - двама мъже на възраст
40-50 години в алкохолно опиянение са се движили попътно пред него в същата
посока.
Пешеходецът не е попаднал в опасната зона на спиране на товарния автомобил
при двиЖ.е със скорост 50 км/ч и включени къси светлини на фаровете, при насрещно
двиЖ.е на друг автомобил. Експерта в заключението си посочва, че водачът на
товарния автомобил със скорост 50 км/ч при своевременно предприемане на аварийно
спиране, както и да види и възприеме К. като опасност на пътя при включени къси
светлини на фаровете на разстояние около 45 метра е имал техническа възможност да
предотврати ПТП-то.
От техническа гледна точка в условията на пътнотранспортното произшествие
пешеходецът Т. К. е имал възможност да се движи извън платното за двиЖ.е по пътния
банкет и настъпването на процесното ПТП за него е било технически предотвратимо в
случай, че той се е движил по пътния банкет или максимално вдясно до границата на
дясната пътна лента.
Според вещото лице, от техническа гледна точка пешеходецът Т. И. К. в
условията на произшествието е допринесъл за удара с товарния автомобил
8
"Фолксваген Кади".
В съдебното заседание вещото лице допълва, че причини за ПТП са именно
неправилно двиЖ.ето на пешеходеца и закъснялата реакция за аварийно спиране на
водача на МПС, но не може до посочи коя от тях е основната, тъй като счита и двете за
такива. Добавя още, че пътният участък въобще не е бил осветен, тъй като уличното
осветление не е работило, което е описано в огледния протокол, но относно дрехите на
пешеходеца няма описание в същия, а именно цвят на дрехите и други подробности.
Заявява още, че при изготвянето на експертното заключение, се е съобразил с
осветяването фаровете на автомобила, но счита, че цвета на дрехите на пешеходеца не
са указали влияние в случая. Доколкото от доказателствата по делото и от КСМЕ
безспорно е установено, че пешеходецът е бил с алкохол в кръвта 3 ‰, то
концентрацията на двиЖ.е е била много намалена, почти никаква и едва ли е могъл в
това състояние той да възприеме шума от приближаващия автомобил, респективно
неговите фарове така, че да избегне удара в него. Заявява, че алкохолът е бил в такава
степен висок, че той не е могъл адекватно да контролира своето поведение.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е оспорено
от страните и съдът възприема изцяло доказателствените (фактически) изводи на
вещото лице, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като то
е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, вкл. и
фактите, удостоверени в Протокола за оглед на процесното местопроизшествие и
изготвените снимки, като е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата САТЕ.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и неговият
механизъм допринасят и показанията на свидетелите К. К. и Е. К. /без роднинска
връзка със страните/.
Свидетелят К. К. твърди, че ПТП-то настъпило на 16.07.2023 г. към полунощ,
когато заедно със съпругата му се прибирали от заведение "Рай", което се намира в
гр.Мизия. Пътували с товарен автомобил "Фолксваген Кади", който е негова
собственост. Към с.***, когато наближили съпругата му напомнила да кара по-
внимателно, че може да има полиция. Той намалил скоростта на около 40 км./ч. до 50
км/ч, минал през с.***, когато пострадалите внезапно се появили на пътното платно,
натиснал спирачки, но не могъл да спре.
Единият от тях сякаш се изправил, а другият стоял и се ударил в стъклото на
колата, но вече бил спрял. При натискането на спирачките на колата видял, че единият
човек паднал върху капака и се прехвърлил през дясната страна и ударил предното
стъкло на колата и то се счупило от удара, а другият бил паднал до колата. Сочи, че със
съпругата му слезли от колата и отишли да видят какво се е случило с хората, тъй като
този, който се прехвърлил през капака паднал до знака за винетка. Когато видял този
човек, той бил в съзнание, но не говорел, а само "мъцал". Заявява, че първоначално не
могъл да прецени дали е бил в трезво състояние, но когато дошли полицаите го
изпробвали и установили, че е употребил алкохол. Полицаите казали да не го пипат, а
другият човек бил пред колата и говорел, че не може да се оправи, ако го осъдят. Сочи
още, че не е видял никой от двамата да има видимо кръв по главата, тялото или лицето,
но на единият човек едната джапанка/маратонка била паднала зад колата. Посочва, че
9
минавала друга кола, която видяла инцидента и махнали на водача, която била жена, да
спре. Тя позвънила на тел.112 и дошли две линейки и полицаи.
От показанията на свидетеля се установява още, че на място при преглед от
лекарите установили, че единият бил със счупени ребра и започнало да му пада
кръвното налягане. Посочва още, че когато дошли на мястото на ПТП полицаите му
взели шофьорските документи и го изпробвали за алкохол и наркотици, но пробата
била отрицателна и за двете. На единия човек пробата била 2,5 ‰, а на другия 3 ‰ и
доколкото си спомня били изследвани само за алкохол. Изтъква, че не му е съставен
акт за ПТП. Дошли две линейки, които транспортирали пострадалите до лечебно
заведение, като той помогнал на единия човек да се качи, тъй го болял кръста. Сочи, че
единият човек го откарали в болницата в гр.Оряхово, а после го транспортирали в
гр.Враца, тъй като бил в по-тежко състояние. Това бил човекът, който лежал до
табелата. Заявява, че въпреки това не го посетил в болницата, тъй като разбрал от
местната врачанска телевизия, че е преместен в друга болница в гр.София.
Свидетелства, че със съпругата му били разпитани за ПТП от полицията, където
му върнали документите на колата и го пуснали. От приятели разбрал, че човекът,
който е бил в по-тежко състояние не е работил и не е плащал осигуровки. Заявява, че
Т. не го потърсил да му заплати обезщетение за инцидента.
От показанията на свидЕ.та Е. К. се установява, че на 16.07.2023г. след 00.00 ч. в
с.*** точно на излизане от него заедно със съпруга й били на ресторант-мотел
"Рай",който се намира между гр.Оряхово и гр.Мизия. Били там на тържество - на
годишнина на техен приятел. Заявява, че съпругът й не е употребил алкохол, а пил
само вода. Били с колата, която е тяхна собственост - "Фолксваген Кади". Той шофирал
колата, която е двуместна и тя била до него. Сочи, че преди това в центъра на с.***
видели, че има патрулка с полицаи, които патрулирали и точно на излизане вече при
табелката видели, че мъжът й хванал лоста да превключва скоростите за по-горна
придавка, с цел да увеличи скоростта, тъй като излизали от населеното място. Сочи, че
мястото не било осветено, а тъмно и точно в този момент на много късо разстояние
пред колата „изникнали“ двама души - видимо млади мъже, които стояли в средата на
платното. Заявява, че при влизане в с.*** му казала: "Внимавай, защото влизаме в
населеното място", преди табелата да намали, но той й се скарал и й казал, че е
шофьор и знае правилата. Посочва, че минали покрай полицията, като впоследствие
разбрала, че е имало празник на селото и за това е имало засилено присъствие на
полицаи. Двама полицаи имало пред патрулката, но не ги спрели. Сочи, че не знае
какво е направил съпругът й, но колата спряла много бързо на мястото на инцидента.
Изтъква още, че ударът бил неизбежен, защото било много късо разстоянието между
колата и двамата мъже. При удара чула, че се ударили в колата и двамата човека, като
първата им реакция била да слязат от колата и да видят как са те. При удара те
паднали, като първоначално не ги видяла и помислила, че са под колата. Когато слезли
от колата погледнали под нея и видели, че няма никой. Установили, че единият човек
бил на пътя пред колата малко по-встрани на пътя, но другия не го видяла. Сочи, че
започнали да го търсят и в този момент чули стон в храстите, краката му били отвън, а
той в храстите. Със съпруга й погледнали в какво състояние са. Заявява още, че били
видимо в съзнание и двамата пострадали. Човекът, който бил в храстите се опитал да
стане, но го спрели, като му казали да не мърда, тъй като може да има някакви травми.
10
Предвид стреса не могли да позвънят на тел.112.
Сочи, че към момента на реализиране на ПТП-то не познавала двамата мъже, но
впоследствие научила имената им и какви травми са претърпели от удара с лекия
автомобил, като със съпруга й се интересували от тяхното здравословно състояние.
От показанията на свидЕ.та Е. К. се установява още и хронологията на случилите
се събития при процесното ПТП, с което се потвърждават и излоЖ.те от съпруга й К.
К. данни. СвидЕ.та Е. К. сочи, че ищецът бил в инвалидна количка, но със съпруга й
не са ходили да го видят в болницата, но се радва, че е останал жив. Не знае дали е
посещавал психолог и рехабилитатор. От нейната сестра, която работила преди години
с майката на ищеца, узнала, че той не е работил и нямал осигуровки. Към момента
знае, че ищецът е в по-добро състояние, движи се с патерица и не е вече в инвалидна
количка, но не знае дали работи. Сочи, че К. не ги търсил за заплащане на
обезщетение. От полицията ги уведомили, че пострадалите са се отказали да имат
някакви искания от тях и наказателното преследване било приключило без съдебен
процес.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и
преки, доколкото кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал,
при което следва да бъдат ценени при постановяването на решението.
За установяване на останалите спорни обстоятелства по делото, свързани с вида
на причинените травматични и психически увреждания, техния интензитет и
продължителност на лечение, по делото са събрани писмени и гласни доказателства и
е допусната КСМЕ.
От представените писмо изх. № 667/10.08.2023г., ведно с епикриза ИЗ №
8524/2023 г. на МБАЛ "Христо Ботев" АД-гр.Враца 53 л.; епикриза ИЗ № 8695/2023 г.
на МБАЛ "Христо Ботев" АД-гр.Враца 37 л.; епикриза ИЗ № 29861 АМБ 163724/2023г.
на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД-гр.София; епикриза ИЗ № 5272/2023 г. на "Първа
Частна МБАЛ-Враца" ЕООД; епикриза ИЗ № 5418/2023 г. на "Първа Частна МБАЛ-
Враца" ЕООД; служебни бележки от НЦТХ-3 броя; медицинско направление №
0058/30.09.2023 г., издадено от проф.Д. Е., видно, че веднага след ПТП ищецът Т. К. е
откаран в ЦСМП-Враца, където е прегледан и е приет за лечение в Отделение по
анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ "Христо Ботев"-Враца в тежко общо
състояние с диагноза "Травматичен шок, фрактури на 7,8,9,10-то десни ребра, по задна
аксиларна линия; полифрагментна фрактура на дясна илиачна кост в областта на
крилото, ацетабулума и дясна пубисна кост; хемопневмоторакс вдясно". По време на
това лечение са извършени редица клинични лабораторни изследвания и образна
диагностика: КТ на глава, гръден кош, корем, рентгенография на бял дроб,
рентгенография на череп, рентгенография на бял дроб с кугел, оперативна
интервенция - вкарване на интеркостален катетър за дренаж и консултативни прегледи
с анестизиолог-реаниматор, хирург, ортопед и неврохирург. Изписан е на 19.07.2023 г.,
след което ищецът е насочен към Хирургично отделение, където е постъпил за лечение
на същата дата за долекуване в увредено общо състояние, с оплаквания от главоболие,
болки в областта на гърдите, тазовата област и десен долен крайник, с множествени
счупвания на ребра, закрито; открита рана на други области на главата; травматичен
хемопневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина; счупване на пубиса (срамна
11
кост), закрито; счупване на илиачната кост, закрито; счупване на ацетабулума, закрито,
както и с други увреждания на белия дроб. Поставена му е окончателна диагноза:
травма на няколко интраабдоминални органа, без открита рана в корема. Лекуван е
консервативно и с медикаменти. Изписан е на 25.07.2023 г. На 26.07.2023 г. ищецът Т.
К. е постъпил за лечение в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД-гр.София, Първа клиника
по ортопедия и травматология. В лечебното заведение ищецът приет в увредено общо
състояние, контактен, адекватен, с болки и ограничени двиЖ.я в областта на таза и
дясната тазобедрена става, със скъсен външно ротиран долен десен крайник.
Поставена му е диагноза: "Счупване ма ацетабулума, закрито-Fracture acetabuli dex".
Извършени са му множество изследвания и диагностични процедури от които:
рентгенография, рентгенови изследвания, диагностичен ултразвук, които установили
телесните му увреждания. Ищецът е претърпял три оперативни интервенции: на
28.07.2023 г. в Отделение по реконструктивна ортопедична хирургия на горен и долен
крайник, като ищецът е преведен в реанимационно отделение, на 30.07.2023 г. в
Отделение по интензивно лечение е извършена втората операция и на 02.08.2023 г. в
Отделение по реконструктивна ортопедична хирургия на горен и долен крайник е
извършена третата операция. Ищецът е изписан от болницата на 15.08.2023г. с дадени
препоръки за спазване на хранително-двигателен режим и домашно лечение, както и
прием на медикаменти. Ищецът е насочен към урологична клиника с цел извършване
на цистография за диагностично уточняване на находката в пикочния мехур. По време
на лечението му в гр.София, поради изключително тежкото му състояние и сложни
оперативни интервенции и настъпили усложнения са заявени и закупени от близките
му банки кръв от трима кръводарители.
На 05.10.2023 г. ищецът Т. К. е приет в "Първа частна МБАЛ-Враца" ЕООД -
гр.Враца, "Физикална и рехабилитационна медицина" с диагноза: КП 265.1 Физикална
терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат МКБ: Z50.8
лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. МКБ: Т91.2
последици от други счупвания на гръдния кош и таза. Изписан е на 12.10.2023 г., като
престоят му в болничното заведение с още 10 дни е удължен.
На 30.09.2023 г. ищецът посетил проф.Д.Е., който е извършил преглед и
разширена консултация, както и спешна манипулация свързана със възстановяване на
тазовия пръстен в амбулаторни условия.
За установяването на претърпените от ищеца Т. К. неимуществени вреди по
делото са разпитани свидетелите В. К.а(сестра на ищеца) и Р. К.а (майка на ищеца),
които пожелали да свидетелстват, въпреки разясненото им от съда право на отказ по
реда на чл.166,ал.1,т.2 от ГПК. Свидетелите единодушно твърдят, че ищецът в
резултат на процесното ПТП е претърпял телесни увреждания, вследствие на които е
претърпял както неимуществени, така и имуществени вреди. Свидетелите установяват
още, че ищецът Т. К. е бил във влошено здравословно състояние, постъпил
непосредствено след ПТП в болнично заведение за лечение, а възстановяването му е
продължило дълго време, като това е нарушило нормалния му ритъм на живот и се
отразило негативно върху психиката му. Установяват още, че ищецът и към момента е
подпомаган от неговите близки и не работи.
СвидЕ.та В. К.а твърди, че Т. бил блъснат на 16.07.2023 г. през нощта между
с.*** и с.*** и бил в тежко състояние. Уведомили я от болницата в гр.Враца за
12
реализираното ПТП, но не позволили веднага да го види. Твърди че когато го посетила
за първи път брат й изглеждал изплашен, блед и лежал на едно легло. От лечебното
заведение я уведомили за претърпените от брат й Т. К. телесни увреждания, а именно
четири счупени ребра отдясно, рана на главата и след направени допълнителни
изследвания й казали, че има множество счупвания на таза, на срамна кост и други,
които не си спомняла.Той останал в болницата в гр.Враца девет дни, където свидЕ.та
твърди, че е ходила на свиждане на брат си и му носела храна, вода, дрехи и
консумативи. Сочи, че той бил в съзнание, притеснен и видимо изплашен. Не си
спомняла дали имал превръзка на главата, когато го видяла за първи път. Не могъл сам
да става и да се движи, тъй като бил на памперси в болницата. Главата му била шита,
но нищо не й казали друго лекарите освен за счупените ребра и за шевовете на
главата. Сочи, че след изписването му от болницата в гр.Враца го транспортирали с
частна линейка до "Пирогов" гр.София за извършване на операция на таза,в която
болница извършвали най-тежките операции на тази част от тялото по сведение на
врачанските лекари. В лечебното заведение в гр.София му била извършена
операция,като престоят му бил в периода от 26.07.2023г. до 15.08.2023г. За други
операции не знае, а само за тази операция на таза. Посетила ищеца само един път, а
през останалото време нейната дъщеря го посещавала, тъй като тя живее в гр.София и
му носела храна и дрехи. Когато ходила при него видяла, че той не може да става и не
може да се храни сам. Твърди, че се оплаквал от силни болки в тазобедрената става,
която му била сменена. Относно главата не се е оплаквал от болки, а само от разрезите
и шевовете, където е извършена операцията на тазобедрената става.Споделял с нея за
притесненията си, че не може да работи, няма други източници на доходи, освен
работата му. Сочи още, че брат й не притежава земеделски земи или други имоти от
които да получава доходи или ренти и да се издържа от тях. СвидЕ.та установява, че
ищецът няма семейство и деца, а живее с родителите им в едно домакинство в с.***.
След изписването от болница "Пирогов" той се прибрал вкъщи - на село и за него
се грижела майка им, която му сменяла памперсите, тъй като той сам не можел да се
обслужва, а тя го обтривала с мокри кърпи, защото не могъл да се къпе сам и да става
въобще от леглото около два месеца. През месец октомври 2023 г. брат й ходел на
рехабилитация в частната болница в гр.Враца - седемнадесет дни стационарно. Купила
му проходилка, когато могъл сам да става, за да се придвижва с нея из къщата. До
месец април 2024 г. ищецът използвал проходилка, а след това патерици. Към
настоящия момент използва една патерица, тъй като накуцва с единият крак, който е
по-къс между 2-5 см и е същият на който е сменена ставата. Оплаквал се от силни
болки в ставата.
След изписването му от болницата и прибирането вкъщи той вече се поуспокоил,
но се притеснявал, че я товари с грижите, които полага за него, тъй като след като се
прибирала от работа се налагало да го изкъпе, да му сготви и да го масажира.
Установява се от показанията на свидЕ.та още, че тя живее в гр.Козлодуй и брат й бил
при нея в периода от месец октомври 2023г. до края на месец февруари 2024г. Живее в
двустаен апартамент с отопление - на ТЕЦ, самостоятелно, без семейство и поради
тази причина поела грижата за него. Родителите им са възрастни хора, имат
заболявания и не могат да го обгрижват. Къщата в с.*** има външни стълби, по които
13
брат й трябва да се стигне до стаята си, която се отоплява на твърдо гориво и това
наложило да го вземе при себе си. В края на месец февруари 2024 г. Т. сам пожелал да
се върне на село, за да може да се разхожда по двора, тъй като му омръзнало да седи
затворен в апартамента. Вече могъл с проходилката да се качва по стълбите и да
ползва стаите в къщата.
СвидЕ.та сочи, че след изписването на ищеца от болницата в гр.София, лекарите
му предписали само обезболяващи лекарства, но въпреки това, брат й се оплаквал, че
нощно време го боли ставата. Има Решение от ТЕЛК, като му е определена 74% ТНР,
но все още той не получава пенсия по инвалидност, тъй като не бил изтекъл срока за
подаването на документите. Към настоящият момент брат й няма никакви доходи, а
заедно с родителите им го издържат. Родителите им получават пенсии общо около 1
400 лв. на месечно, а нейният доход е в размер на минималната работна заплата.
Сочи, че брат й преди инцидента работел като хлебар в гр.Козлодуй и получавал
минималната работна заплата. Той не ползвал отпуск по болест, тъй като нямал
сключен нито трудов, нито граждански договор. Работел като хлебар на смени по 12
часа.
СвидЕ.та заявила, че не е водила брат си на психиатър, поради това, че нямала
възможност предвид работното й време.
Преди инцидента работил и помагал финансово на своите родителите, грижел се
за тяхното здравословно състояние, но към настоящия момент не е така. Социалните
му контакти също се променили и сега седи вкъщи. Понякога идвали да го видят
приятелите му, а преди ПТП-то се събирал с тях. Счита, че брат й физически не е
възстановен след катастрофата, психически е по-спокоен, но е още нервен и малко
раздразнителен. Сочи, че близките го карали да се раздвижва, но той не искал, тъй
като го боляло и седял повече на едно място и за това става раздразнителен. Няма
загрозяващи белези по лицето и главата след инцидента.
СвидЕ.та Р. К.а, твърди, че на 16.07.2023 г. дъщеря й се обадила по телефона, за
да й съобщи, че Т. е блъснат от кола и е закаран в болницата в гр.Враца. Не го
посещавала в болницата, а при него ходили баща му и сестра му. Дъщеря й споделила,
че Т. бил в интензивното отделение със счупен таз, главата му е шита и имал счупени 3
ребра, където лежал около 9 дни. Операцията на таза му извършили в болница
„Пирогов“ гр.София, като до там бил транспортиран с частна линейка, където лежал
19 дни. Свидетелства, че Т. е разведен и няма деца.
След изписването му от болницата отседнал в домът им в с.***, където живеел с
тях в едно домакинство. Когато го видяла за първи път, той бил много зле, не могъл да
става от леглото и бил с памперси, като тя го обслужвала. Синът й бил при тях в с.***
до месец октомври 2023 г. и майката се грижела изцяло за него изцяло, като до тогава
изобщо не могъл да става от леглото. Хранела го в леглото, но той могъл сам с ръката
си да поема храната, но не могъл да става до тоалетна и да се къпе сам. Обтривала го с
мокри кърпи. Към този момент той не бил добре психически, бил стресиран и
изплашен. Не помнел нищо от удара нищо.
При престоят си вкъщи не приемал медикаменти, тъй като такива не му били
изписани от лекарите. След прегледа в гр.София в "Пирогов" му казали, че трябва да
отиде на рехабилитация за раздвижване. Той отишъл в болница в гр.Враца, в която
лежал 19 дни, а впоследствие сестра му В. го обгрижвала в домът си в гр.Козлодуй. Тя
14
е вдовица, но има едно пълнолетно дете, което живее в гр.София. Т. пожелал да се
върне на село в домът си към края на месец януари 2024 г., защото могъл да се движи
из двора с патерици. Посещавали го приятелите му, но все още не излизал из центъра
на селото. Докато бил при сестра си ползвал проходилка, а когато се прибрал на село
бил с две патерици. Към настоящия момент той е с една патерица, тъй като десният му
крак е по-къс, но само на таза му направена операция.
Сочи, че когато ищецът се прибрал от болницата в гр.София изглеждал стресиран
и изплашен, тъй като се притеснявал, че не може да работи и няма друг източник на
доходи. Преди инцидента бил хлебар в гр.Козлодуй, работил на смени и пътувал всеки
ден. Подпомагал своите родители финансово. Нямал сключен трудов договор и поради
тази причина не могъл да ползва отпуск по болест. Освен това не е внасял здравни
осигуровки, а родителите му помагали финансово с техните пенсии, както и сестра му.
Свидетелства, че Т. е на 51 години и има решение от ТЕЛК с 74% ТНР, но към този
момент не е получил пенсия. Споделял с нея, че още го боли кракът от операцията, не
може да го свива и не може да извършва тежък физически труд.
Не е посещавал психолог или психиатър, тъй като от близките му преценили, че
няма нужда от такъв специалист. Освен това сестра му е трудово заета, а родителите
му са със заболявания и не са могат да го придружат. Сочи, че към момента Т. куца с
единия крак и не е възстановен физически. Все още е стресиран от катастрофата, но
не е със застрашаващо психическо заболяване.
Независимо от близката родствена връзка на свидетелите по-горе с ищеца съдът
намира, че техните показания следва да бъдат кредитирани като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при постановяването на
решението. Свидетелите пресъздават непосредствени впечатления от болничното
лечение на ищеца и последващото продължително възстановяване, техните показания
са в унисон и непротиворечиви, включително в детайли, а самото им родство с ищеца
дава основание да се направи житейски логичния извод, че именно те са най-добре
запознати както с отношенията вътре в семейството, така и с поведението и
състоянието на ищеца след настъпилото пътнотранспортно произшествие. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи и психичното състояние
на ищеца, но от същите не се установи той да е потърсил помощ от психолог или
психиатър, а е изпитвал обичайните притеснения и стрес от процесния инцидент,
както и от факта, че не може да реализира доходи чрез престиране на работна сила.
По делото е назначена и е изслушана комплексна съдебно-медицинска
експертиза, вещите лица по която са представили заключение, че претърпените от
ищеца телесни увреждания: травматичен шок, счупване на четири ребра вдясно,
многофрагментно счупване на костите на тазовия пръстен в дясно със сублуксация на
дясна бедрена кост, плеврален излив и наличие на кръв и въздух в дясната половина
на гръдната кухина наложили евакуиране по оперативен път и подкожен емфизем в
дясно, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане в областта на челото; кръвонасядания
в областта на тялото и крайниците, са вследствие именно на процесното ПТП, които се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Вещите лица по назначената КСМЕ потвърждават извода на вещото
лице П., че именно при процесното ПТП пешеходецът Т. И. К. е получил
15
нараняванията, описани в медицинските документи.
Травматичен шок му е причинил разстройство на здравето, временно опасно за
живота, като лечението е медикаментозно за времето на престоя му в ОАИЛ.
Счупване на четири ребра вдясно, му е причинило трайно затрудняване на
двиЖ.ята на снагата с оздравителен период около 2-3 седмици, като лечението е
медикаментозно с обезболяващи.
Многофрагментно счупване на костите на тазовия пръстен в дясно със
сублуксация на дясна бедрена кост, му е причинило трайно затруднение на двиЖ.ята
на долен десен крайник с оздравителен период около 6-8 месеца, като лечението е
оперативно и медикаментозно.
Плеврален излив и наличие на кръв и въздух в дясната половина на гръдната
кухина наложили евакуиране по оперативен път и подкожен емфизем в дясно, са му
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, като лечението е
оперативно медикаментозно с оздравителен период около 2-3 седмици.
Рразкъсно-контузна рана и кръвонасядане в областта на челото; кръвонасядания
в областта на тялото и крайниците са му е причинили разстройство на здравето,
временно неопасно за живота, като лечението е оперативно за раната с оздравителен
период около 2-3 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.
Общия период на болничното лечение проведено на ищеца е 40 дни, от които: 30
дни за диагностика и оперативно лечение и 10 за физиотерапия.
Експертите в заключението си посочват, че по отношение на мекотъканните
увреждания, травматичен шок, счупване на четири ребра вдясно, плеврален излив и
подкожен емфизем е настъпило пълно възстановяване, а по отношение счупване на
костите на таза е необходимо ищецът да продължи възстановителни лечебни
процедури, поради тежестта на увреждането, като няма да настъпи възстановяване в
пълен обем на безболезнени активни и пасивни двиЖ.я в областта на засегнатите
стави.
Посочват още, че ищецът ще търпи болки и за в бъдеще свързани с промяна на
времето, физически пренатоварвания и други.
Вещите лица дават заключение, че на ищеца са поставени метални стабилизации
в областта на таза, а именно (реконструктивна плака 10 дупки 118x10 права титан
комплекс винтове; канюлиран винт 4.0ХХмм, самодрил, самонарязващ се; разширен
остеосинтезен пакет; реконструктивна плака 70x10 права титан комплекс винтове;
кортикален винт ф З,5 цяла резба титан), но те могат да не бъдат премахвани, тъй като
се касае за тежка оперативна интервенция която не е препоръчителна. Впоследствие
при развитие на коксартроза вдясно и евентуално протезиране на дясна ТБС,
поставения ОМ трябва да бъде премахнат.
Към момента на прегледа ищеца може да се придвижва сам с помощно средство
със силно затруднена походка с накуцване в дясно, като е налице ограничение в обема
на двиЖ.е на ставите на десен долен крайник, като това му състояние подлежи на
физиотерапевтично лечение, но не и на пълно възстановяване поради развитие на
значителни анкилозни промени в посочените стави и същият има нужда от помощни
средства.
Експертите в заключението си посочват, че К. към момента на извършване на
алкохолната проба концентрацията на алкохола е била 3 ‰, която към датата на ПТП-
16
то реализирано на 06.07.2023г. е тежка степен на алкохолно опиянение. Тази
концентрация е довела до забавяне на реакциите с тежки нарушения на мисловната
дейност, вниманието, ориентировката, координацията на двиЖ.ята, силно забавени
реакции, както и за способността за правилно и логично вземане на решения.
Посочената концентрация и степен на алкохолно опиване е оказала влияние в
значителна степен Т. К. да има правилни, адекватни и своевременни реакции към
момента на ПТП-то.
К. е бил в невъзможност да се самообслужва за периода на болничното му
лечение в МБАЛ“Хр.Ботев“ АД гр.Враца и УМБАЛСМ „Пирогов“ АД гр.София, както
и през по-голямата част през възстановителния период след това.
Не са налице данни за отказ от хоспитализация или преждевременно прекъсване
на болничното лечение на ищеца, като същото е проведено в пълен обем и срок за
подобен вид травми.
В съдебно заседание вещите лица поддържат изготвеното от тях експертно
заключение. Вещото лице д-р К. добавя, че вътреставното счупване на тазобедрената
става на ищеца, което е получено при ПТП-то води до развитието на тези артрозни
промени, т.нар. коксартроза, която в динамика е преминала в по-тежкото състояние -
антилоза на същата тазобедрена става, като при нея двиЖ.ята са максимално
блокирани като прогнозата е с пълно обездвижване на същата става с течение на
време. Не може да се очаква обратно, както и пълно възстановяване на ищеца.
Развитието на коксартроза е следствие на рентгеновата снимка, на която са описани,
както коксартрозата, така и антилозните промени на същата става, като това е именно
в резултат на преживяната от ищеца травма и вътреставното счупване неминуемо води
до тези промени, независимо от оперативното му лечение.
За установяване на претърпените от ищеца имуществени вреди във връзка с
процесното ПТП по делото са представени 11 броя фактури с касови бонове, както
следва: фактура № 72/27.07.2023 г., издадена от "Хедон Трейдинг" ЕООД, на стойност
550,00 лв. за медицински транспорт; фактура № **********/04.08.2023 г., издадена от
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, в размер на 6 384,00 лв.; фактура №
**********/04.08.2023 г., издадена от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, в размер на
900,00 лв.; Фактура № 214/15.08.2023 г., издадена от ЕТ "С. - В. В.", в размер на 550,00
лв., ведно с касов бон, представляващи разходи за специализиран транспорт; Фактури
с № 222/02.10.2023 г., издадена от ЕТ "С. - В. В.", на стойност 550,00 лв., ведно с касов
бон, представляващи разходи за специализиран транспорт; фактура № 85/09.10.2023 г.,
издадена от "Хедон Трейдинг" ЕООД-Враца на стойност 180,00 лв., представляващи
извършени разходи за специализиран транспорт; фактура № **********/13.10.2023 г.,
издадена от "Първа Частна МБАЛ-Враца" ЕООД, ведно с касов бон, на стойност
700,00 лв., за болничен престой; фактура № **********/30.09.2023 г., издадена от
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, на стойност 35,00 лв., за извършени разходи за
образни изследвания; фактура № 0058/30.09.2023 г., издадена от АСМП-ИПСМП
проф.Д. Е., на стойност 1500 лв., за консултация и извършена спешна манипулация,
свързана със възстановяване на тазовия пръстен в амбулаторни условия; фактура №
0065/07.10.2023 г., издадена от АСМП-ИПСМП проф.Д. Е., на стойност 400,00 лв. за
консултация и извършена спешна манипулация, свързана със възстановяване на
17
тазовия пръстен в амбулаторни условия и фактура № **********/18.09.2023 г.
издадена от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, на стойност 267,00 лв., за издаване на
копие на ИЗ.
В заключението на приетата КСМЕ е посочено, че описаните и прилоЖ.те към
исковата молба разходно-оправдателни документи за извършени разходи от ищеца са
били във връзка с претърпените телесни увреждания, усложнения, проведено лечение
и болничен престой, като същите са били необходими. Посочват още, че извършените
разходи за копия на медицинска документация от „УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД не
са във връзка с проведеното лечение на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.380 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.409 от КЗ.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността
по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на настъпване на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които са основание за носене на
отговорност от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно: извършено виновно противоправно деяние от
делинквента, от което в причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за
пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези
обстоятелства се носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът
въвежда оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по
риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ - 3 месечен срок, считано
от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя - ответник на 24.08.2023 г., като предвиденият
тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда и в
рамките на същия е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение,
поради което настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
С определение № 115/15.04.2024 г. съдът е приел за безспорни между страните
следните обстоятелства: 1/настъпилото ПТП на 16.07.2023г. около 00:10 часа в с.***,
18
общ.Мизия, обл.Враца, на *** преди табелата указваща край на населено място в
посока с.*** между пешеходеца Т. К. и товарен автомобил марка "Фолксваген", модел
"Кади", с peг. № ВР *** СМ, собственост на К. Н. К., ЕГН: ********** и управляван
от същия; 2/съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с
ответното застрахователно дружество ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД-гр.София,
с която се покрива отговорността на водача К. Н. К., с ЕГН: ********** и собственик
на товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "Кади", с peг. № ВР *** СМ и
3/направената от ищеца Т. К. пред застрахователя извънсъдебна претенция на
24.08.2023 г. за изплащане на застрахователно обезщетение и образувана преписка по
щети № 0801-005700/ 2023-01 и № 0801-005700/2023-02.
Както бе посочено, спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на
настъпване на ПТП, в т.ч. наличието на деликт: противоправността на деянието,
вината на водача на МПС К. Н. К., причинната връзка между процесното ПТП и
уврежданията на здравето на ищеца; относно наличието на съпричиняване от страна
на пострадалия с оглед въведеното възраЖ.е на застрахователя, както и относно
размера и основателността на предявения иск за присъждане на обезщетение и
дължимостта на лихвата за забава.
Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП
категорично се установява от събраните по делото доказателства - Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на ПТП, ведно с приложен към
него фотоалбум и приетата съдебно-автотехническа експертиза. От тези
доказателства се установи настъпването на процесното ПТП на 16.07.2023 г. около
00,10 ч. в с.*** на ***, т.а."Фолксваген Кади" с рег. № ВР *** СМ, управляван от
водача К. Н. К. се е движил в дясната лента на платното за двиЖ.е в посока към с.***
с включени къси светлини на фаровете със скорост около 50 км/ч, като пред него
попътно се движили в алкохолно опиянение пешеходците Т. К. и Ц. Т. в дясната лента
на платното за двиЖ.е на разстояние от 1,1 до 2,4 м вляво от десния ръб на пътя.
Товарният автомобил "Фолксваген Кади" достигайки мястото на удара, блъснал с
предната си част пешеходците, при което те се плъзнали по предния капак на лекия
автомобил и се блъснали в предното панорамно стъкло, след което Т. И. К. под
действието на инерционните сили е изпаднал отляво на автомобила и се установил в
покой на платното за двиЖ.е, а Ц. Ц. Т. изпаднал вдясно и се е установил в покой в
затревения банкет. В приетото по делото експертно заключение по САТЕ вещото лице
категорично заявява, че причините за настъпването на процесното ПТП са не само
закъснялата реакция за аварийно спиране на водача на МПС, а и неправилното
двиЖ.ето на пешеходеца, но не може до посочи коя от тях е основната, тъй като счита
и двете за такива.
Вината на делинквента съобразно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага, но по делото не е проведено насрещно доказване от страна
на ответното дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на
презумпцията. Събраните по делото доказателства водят до извода, че релевираното от
страна на ответника възраЖ.е, че в процесния случай се касае за случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК, е неоснователно. На базата на представените писмени
19
доказателства, експертните заключения и показанията на разпитаните по делото
свидетели, съдът намира, че безспорно по делото са установени причинените вреди по
вид, обем и характер, както и причинната връзка с противоправното поведение на
деликвента, чиито субективни действия са причина за настъпилото ПТП, при което не
е оборена презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задълЖ.е в
този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
При това полоЖ.е и съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по
справедливост за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и имуществените и неимуществени вреди, се установяват от прилоЖ.те по
делото медицински документи, фактури и фискални бонове, събраните свидетелски
показания и изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза,
които настоящият съдебен състав кредитира като обективни, логически
последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства води до извод за доказаност на
причинно-следствената връзка.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените вреди на
ищеца вследствие виновното и неправомерно поведение на застрахованото лице.
По иска за неимуществени вреди:
Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от
ПТП, като в тази връзка се поддържа направено от ответника възраЖ.е за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС
№ 4/23.12.1968 г. решения по чл. 290 ГПК – решение по т. д. № 486/2012 г. на ІІ т. о. на
ВКС, решение по т. д. № 2979/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д. № 669/2012 г.
на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по гр. д.
№ 3802/2008 г. на І г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о. на ВКС,
решение по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение по т. д. № 2663/2015 г. на
І т. о. на ВКС, решение по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д. №
1398/2014 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о. на ВКС,
решение по т. д. № 72/2016 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о.
на ВКС, решение по гр. д. № 348/23 г. на І г. о. на ВКС, решение по т. д. № 1893/22 г.
на І т. о. на ВКС и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената правна
норма не е абстрактно, а то е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на конкретния размер на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните
увреждания са: характерът и степента на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните
повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в
болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в
бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
20
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на
състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания,
осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо
физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените
предходни заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда
помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и възможност
след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на пострадалия
преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната практика
при подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване на следното: От процесното ПТП ищецът е получил множество телесни
увреждания, изразяващи се в травматичен шок, счупване на четири ребра вдясно,
многофрагментно счупване на костите на тазовия пръстен в дясно със сублуксация на
дясна бедрена кост, плеврален излив и наличие на кръв и въздух в дясната половина
на гръдната кухина наложили евакуиране по оперативен път и подкожен емфизем в
дясно, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане в областта на челото; кръвонасядания
в областта на тялото и крайниците. От събраните писмени доказателства и
заключението на КСМЕ се установи, че ищецът е претърпял 5 бр. оперативни
интервенции през определен интервал отразен в медицинската документация, като
здравословното му състояние е наложило същите: шев на раната на челото;
торакоцентеза за евакуиране на хемоторакса и три оперативни интервенции за
възстановяване на целостта на тазовите кости, като първата е била прекъсната поради
съмнение за кървене от магистрален кръвоносен съд. Установи се още, че ищецът е
изпитвал болки и страдания с голям интензитет характерен за този вид травми, а
именно счупвания на кости, като неудобствата във физически измерения които е
търпял по време на болничното лечение е свързано с невъзможност за
самообслужване. Общият период на болничното лечение проведено на ищеца е 40
дни, от които 30 дни за диагностика и оперативно лечение и 10 дни за физиотерапия.
Вещите лица дават заключение, че на ищеца са поставени метални стабилизации в
областта на таза, а именно (реконструктивна плака 10 дупки 118x10 права титан
комплекс винтове; канюлиран винт 4.0ХХмм, самодрил, самонарязващ се; разширен
остеосинтезен пакет; реконструктивна плака 70x10 права титан комплекс винтове;
кортикален винт ф З,5 цяла резба титан), но те могат да не бъдат премахвани, тъй като
се касае за тежка оперативна интервенция която не е препоръчителна. Впоследствие
при развитие на коксартроза вдясно и евентуално протезиране на дясна ТБС,
поставения ОМ трябва да бъде премахнат.
По време на болничното лечение няма данни ищецът да е употребявал помощни
21
средства, тъй като и самото му здравословно състояние не е позволявало неговото
вертикализиране за определен период от време, но към настоящия момент може да се
придвижва сам с помощно средство със силно затруднена походка с накуцване в
дясно, като е налице ограничение в обема на двиЖ.е на ставите на десен долен
крайник, като това му състояние подлежи на физиотерапевтично лечение, но не и на
пълно възстановяване поради развитие на значителни анкилозни промени в
посочените стави и същият има нужда от помощни средства.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които
да бъде морално удовлетворен пострадалият. При определяне на справедлив размер за
заплащане на заместващо обезщетение съдът взема предвид установения значителен
брой телесни повреди, а именно - травматичен шок, счупване на четири ребра в дясно,
многофрагментно счупване на костите на тазовия пръстен в дясно със сублуксация на
дясна бедрена кост, плеврален излив и наличие на кръв и въздух в дясната половина
на гръдната кухина наложили евакуиране по оперативен път и подкожен емфизем
вдясно, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане в областта на челото; кръвонасядания
в областта на тялото и крайниците.
Съдът отчита, че лечебният период в болнично заведение е бил 40 дни, от които
30 дни за диагностика и оперативно лечение и 10 дни за физиотерапия, като на ищеца
са извършени медикаментозно лечение, оперативни интервенции за лечение на
травмите и рехабилитационни процедури, а възстановителен процес е протекъл в
рамките на обичайните срокове при подобен вид травми и с подобна тежест. Отчита
също неблагоприятната прогнозата за възстановяване на ищеца по отношение на
пълния обем на безболезнени активни и пасивни двиЖ.я в областта на засегнатите
стави, в т.ч. получените от ищеца увреждания в областта на тазовия пръстен,
изразяващи се в дефицит на обема на двиЖ.ята в дясната тазобедрена става, дясна
колянна става и десен глезен. Налице е болка при двиЖ.е на посочените стави, която
ще продължи и за напред във времето. Прогнозата е с развитие на коксартроза вдясно
и евентуално протезиране на дясна ТБС. Според вещите лица и за в бъдеще ищецът
ще се нуждае от физиотерапевтично и рехабилитационно лечение. При определянето
размера на обезщетението следва да бъдат взети предвид и изпитваните в началото
силни болки и продължаващите и до момента спорадични болки в увредените
крайници при определени условия, както и зависимостта на ищеца от чужди грижи,
както първоначално след операцията, така и при първоначалното му домашно лечение.
При преценката следва да бъдат отчетени и претърпените множество негативни
психически изживявания. Не на последно място, следва да бъдат взети и предвид
продължителния период на загуба на работоспособност от няколко около месеца;
фактът, че поради ПТП ищецът е бил принуден да не работи и настъпилата промяна в
начина му на живот, а именно невъзможност да осигурява основните средства за
прехраната си и поставянето му във финансова зависимост от близките му. Ищецът е
изпитвал болки и страдания с голям интензитет характерен за този вид травми, а
именно счупвания на кости, като неудобствата във физически измерения които е
търпял по време на болничното лечение е свързано с невъзможност за
самообслужване. Ищецът ще търпи болки и за в бъдеще свързани с промяна на
времето, физически пренатоварвания и др. При тези факти съдът приема, че
22
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на
настъпилото ПТП възлиза на сумата от общо 100 000,00 лв. Съдът отчете и
практиката на касационната инстанция по сходни казуси, като съобразява и
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие - 2023 г., както и инфлационните процеси до
настоящия момент.
За да не уважи претенцията в пълния предявен размер от 150 000 лв. съдът взе
предвид, че по делото не е установено в бъдеще да се налага ново лечение на
настъпилите увреждания; да съществува риск от влошаване на състоянието на ищеца;
да продължава описаната в исковата молба изключителна зависимост от помощта на
други лица; да са останали белези, загрозявания или осакатявания; да му е призната
инвалидност вследствие тези увреждания. Не са доказани и описаните в исковата
молба продължаващи до момента сериозни психически нарушения.
По възраЖ.ето за съпричиняване:
Правното основание на възраЖ.ето е чл.51, ал.2 от ЗЗД, като в тежест на
ответника е да установи, че увреденият ищец е допринесъл за настъпването на
вредите.
Относно предпоставките и критериите за прилоЖ.ето на разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия,
изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в двиЖ.ето по
пътищата при ПТП е формирана последователна практика на ВКС - решение №
16/04.02.2014г. по т.д. № 1858/2013г., I т.о., решение № 98/24.06.2013г. по т.д. №
596/2012г., II т.о., решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г., II т.о., решение №
165/26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г., II т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., II т.о., решение № 252/05.02.2015г. по т.д. № 3320/2013г., I т.о., решение №
66/01.06.2017г. по т.д. № 650/2016г., I т.о. и други, съгласно която принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
настъпването им, като приносът трябва да е установен конкретно и е обстоятелство в
доказателствена тежест на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. В решение №
27/22.06.2022г. по т.д. № 239/2021г., I т.о., е изтъкнато, че приносът трябва да е
конкретен и доказан, а не предполагаем, което от своя страна предпоставя да не е
предполагаемо конкретното поведение – действие или бездействие на пострадалия,
както и причинната връзка между същото и вредоносния резултат. Когато последният
би настъпил и без противоправното действие или бездействие от страна на
пострадалия, приносът е изключен. Също така в постановените по реда на чл. 290 от
ГПК решения на ВКС - решение № 15/19.02.2020г. по т.д. № 146/2019г., ТК, ІI т.о.,
решение № 118 от 27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г., I т. о., решение № 97 от
06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г., II т. о., Опр.№ 2552/07.10.2024г. по т.д. № 578/2024г. I
т. О. на ВКС и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения,
за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие.
23
От приетото заключение на вещото лице по САТЕ е установено от техническа
гледна точка, че причина за настъпилото ПТП са както неправилно двиЖ.е на
пешеходците Т. И. К. и Ц. Ц. Т. по платното за двиЖ.е, така и закъсняла реакция на
аварийно спиране на водача на товарния автомобил "Фолксваген Кади" с рег. № ВР
*** СМ при скорост на двиЖ.е с около 50 км/ч. Товарния автомобил "Фолксваген
Кади" се е движил в дясната лента на платното за двиЖ.е на *** в посока към с.***, а
пешеходците - двама мъже на възраст 40-50 години в алкохолно опиянение са се
движили попътно пред него в същата посока.
Съгласно задължителните постановки в ТР № 28 на Общото събрание на
Върховния съд по нак.дело № 10/1984 г., с предмет „По някои въпроси на режима на
скоростите по ЗДвП- чл.20, ал.2“, предвид идентичните разпоредби на чл.20, ал.2 от
отменения ЗДвП и сега действащия ЗДвП, дадените в ТР указания следва да бъдат
зачетени изцяло. Според този акт на нормативно тълкуване, при преценяване
отговорността на водача при настъпване на ПТП в резултат от неспазване на чл.20,
ал.2 ЗДвП, следва да се разграничат хипотезите, според които: водачът на МПС е
длъжен да съобрази скоростта на двиЖ.ето не само на примерно посочените в
законовите норми фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в
двиЖ.ето, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката,
психофизиологичното състояние на водача и други отрицателно действащи фактори;
Намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността – колкото
опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, а спирането на
превозното средство се налага и при пътни условия и ситуации, когато двиЖ.ето и с
минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие. Моментът на
възникване на опасност за двиЖ.ето се определя от фактически, а не от формални
критерии. В т.2 на ТР е посочено, че въпреки различието в терминологията на ЗДвП и
Правилника за прилоЖ.ето му относно скоростта – „намалена“, „бавна“, „безопасна“,
налице е само една „съобразена скорост“ с посочените в чл.20, ал.2 ЗДвП фактори.
В конкретния случай, водачът на т.а. "Фолксваген Кади" с рег. № ВР *** СМ,
когато се е намирал на около 45 метра от пешеходците е имал техническа възможност
да ги види и възприеме като опасност, но поради закъсняла реакция на аварийно
спиране ги е блъснал с предната част на колата. Скоростта на товарният автомобил
"Фолксваген Кади" с рег. № ВР *** СМ в момента на удара с пешеходеца Т. К. е била
50 км/час. При своевременно предприемате на аварийно спиране водачът е имал
техническа възможност да предотврати възникването на ПТП-то. Горното обуславя
извод, че водачът е бил длъжен да се съобрази с опасността, определена по фактически
критерии /според разясненията, дадени в цитираното ТР/, като управлява със скорост,
позволяваща му своевременно да спре при внезапната поява на пешеходец – ищец по
делото, движил се попътно пред товарния автомобил в същата посока.
От приетата по делото медицинска документация и от заключението на
комплексната съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на удара
от лекия автомобил ищецът е получил гореописаните травматични увреждания.
Понесените от ищеца болки, страдания и неудобства в ежедневието са установени от
показанията на неговата майка и сестра – св.Р. К.а и В. К.а.
Като основателно следва да се прецени обаче възраЖ.ето на ответния
24
застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Последният е допуснал нарушения на: чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, като се е
движил пред товарния автомобил в дясната лента на платното за двиЖ.е на около 2,40
метра в ляво от десния ръб(САТЕ) и е навлязъл внезапно на пътното платно за двиЖ.е,
без да се съобрази с приближаващия се товарен автомобил.
От техническа гледна точка според заключението на експерта по САТЕ в
условията на пътнотранспортното произшествие пешеходецът Т. К. е имал възможност
да се движи извън платното за двиЖ.е по пътния банкет и настъпването на процесното
ПТП за него е било технически предотвратимо в случай, че той се е движил по пътния
банкет или максимално вдясно до границата на дясната пътна лента.
От доказателствата по делото и от КСМЕ безспорно е установено, че
пешеходецът към датата на реализиране на процесното ПТП е бил с алкохол в кръвта 3
‰, (тежка степен на алкохолно опиване), концентрацията му на двиЖ.е е била много
намалена, почти никаква и не е могъл в това състояние да възприеме шума от
приближаващият се автомобил, респективно неговите фарове така, че да избегне удара
в него. Поради високата степен на концентрация на алкохола, той не е могъл адекватно
да контролира своето поведение, което според вещото лице, от техническа гледна
точка пешеходецът Т. И. К. в условията на произшествието е допринесъл за удара с
товарния автомобил "Фолксваген Кади".
При съпоставка на поведението и действията на водача на лекия автомобил и на
ищеца и отчитане тежестта на допуснатите от тях нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, настоящият състав счита, че конкретният принос на
пострадалия е 50 %. С оглед така определения принос на ищеца, обезщетението за
неимуществени вреди от 100 000 лв. следва да се редуцира на 50 000 лв..
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за неимуществени вреди е
частично основателен и следва да се уважи, като се осъди ответното дружество да
заплати на ищеца Т. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер наа 50 000
лева. За горницата над уваЖ.я размер до предявения размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 150 000 лв., искът не е доказан и следва да се отхвърли, като
неоснователен.
По претенцията за имуществени вреди:
Основният принцип при репарирането на имуществените вреди е за интегрално
обезщетение на вредите. При имуществените вреди под формата на претърпени
загуби, пропуснати ползи или сторени разноски, прилоЖ.ето на посочения принцип,
изисква да се установи, че имуществения патримониум на едно лице е бил
действително засегнат, тоест, че е намалял активът му, увеличил се е пасивът му, респ.
са сторени разноски, или е пропуснато едно сигурно негово увеличаване. В случая,
съдът намира, че безспорно по делото е установено от представените фактури и
касови бонове, че ищецът е заплатил сумата от общо 12 046,00 лв., включваща разходи
за медицински консумативи и изделия, сет за ортопедична операция и избор на екип
стабилизации, прегледи, медицински транспорт и др. Според заключението на КСМЕ,
направените разходи по прилоЖ.те фактури са извършени във връзка с лечението на
ищеца и са били необходим разход за проведеното лечение, които възлизат на 11779,00
лв. Извършените разходи от ищеца за копия на медицинска документация от
„УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД в размер на 267,00 лв. не са във връзка с
25
проведеното лечение на ищеца, според експертите медици.
Отчитайки степента на съпричиняване от страна на ищеца, настоящият състав
намира, че обезщетението за имуществени вреди следва да бъде редуцирано на
5889,50 лв.
Следователно предявеният иск за претърпени имуществени вреди следва да бъде
уважен в размер 5889,50 лв., а в останалата част до пълният предявен размер от
12046,00 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за лихва за забава:
Съгласно действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна - чл.429, ал.3 от КЗ.
При уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е поискана
от ищеца /чл.84, ал.3 ЗЗД/. В съдебната практика на ВКС обективирана в решение №
128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на I т.о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т.д.
№ 53/2022 г. на I т.о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. на I т.о. и
др. е разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за
вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл.429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. ИзлоЖ. са аргументи, че разликата в периодите
по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
делинквента на основание чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл.429, ал.1-ал.3 КЗ, така и
от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите съгласно чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 КЗ-
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на
чл.380 КЗ.
След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно
установеният срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането
на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на
самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността
увреденото лице да предяви иск на основание чл.432, ал.1 КЗ.
Следователно на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят покрива спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за
плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на
произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна претенция по
26
смисъла на чл.106, ал.1 във вр. чл.380 от КЗ, адресирана от пълномощника на ищеца
до ответника, се установява, че ищецът е уведомил застрахователя, който обезпечава
деликтната отговорност на водача на МПС, причинил процесното застрахователно
събитие на 24.08.2023 г.,поради което от този момент ответното дружество отговаря за
причинените на пострадалия имуществени вреди поради неизпълнение в темпорално
отношение на извъндоговорното задълЖ.е на застрахования - делинквент за заплащане
заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Следователно, искането за заплащане на законна лихва върху дължимите от
ответното застрахователно дружество главни парични вземания следва да се присъди
от посочената дата-24.08.2023г. до окончателното им заплащане, поради което
наведените възраЖ.я на ответното дружество в тази връзка се неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по назначените
експертизи общо 1250,00 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът му дължи
направените по делото разноски по съразмерност в размер 431,12 00 лева.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7,ал.2 от
НМРАВ, за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Видно от приложеното пълномощно от 21.07.2023г.(л.25) удостоверяващо
представителна власт на адв. Н. Д. и Ж. Т. и от приложен договор за правна защита и
съдействие от 10.06.2024 г. (л.417), сключен между адв. Н. Д. и Г. С. и ищеца, че са
уговорени безплатно процесуално представителство и защита по настоящото дело на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на
безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в
тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има
право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза
на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът
това свое право, той следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно
на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА.
В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, което е
видно от представените от ищеца документи във връзка с искането му за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК, които документи са подробно обсъдени от съда в постановеното по делото
Определение № 14/17.01.2024 г.
В случая, съразмерно на уважената част от исковете, възнаграждението следва да
бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с §2а от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно
посочената разпоредба възлиза на сумата 6145,39 лв. с ДДС.
Когато страната, организирайки правната си защита в съответното производство
прецени, че следва да бъде представлявана от двама адвокати, при благоприятен изход
27
на делото има право на присъждане на разноски за един адвокат. Разноските за втори
адвокат следва да останат в тежест на страната, която ги е сторила. Не следва да бъдат
възлоЖ. в тежест на насрещната страна разноски за втори адвокат./Определение №
290/03.08.2017 по дело №2956/2017 на ВКС, ГК, III г.о./
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да
бъде осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищеца адв. Н. Д.,
поради което възраЖ.ето на ответното дружество за прекомерност на основание
чл.78,ал.5 от ГПК е неоснователно.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 1250, 00 лв. и 120,00 лв. разноски за
двама свидетели при режим на призоваване, поради което на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК ищецът му дължи направените по делото разноски по съразмерност в размер
897,49 лв. за възнаграждение на вещите лица и свидетели.
По делото е приложено единствено пълномощно/л.351 от делото/, с което
ответното дружество ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД, гр. София е упълномощило
адв.Н. Л. да го представлява пред настоящагта съдебна инстанция. Съгласно
разпоредбата на чл.80 от ГПК визира, че страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да
иска изменение на решението в частта му за разноските.
В случаая до приключване на съдебното дирене и ход на устните състезания,
ответното дружество не е представило договор за правна защитна и съдействие, в
който да е посочен размера на договореното и заплатено адавокатско възнаграждение,
поради което такова не следва да му се присъжда.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената
част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV
г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Следователно, доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по съразмерност
2235,58 лв. държавна такса.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. К., ЕГН ********** от ***, сумата 50 000, 00
(Петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени му, като пешеходец, в резултат на ПТП реализирано на 16.07.2023 г. от товарен
автомобил марка "Фолксваген", модел "Кади", с рег. № ВР *** СМ, управляван и
28
собственост на К. Н. К., ЕГН **********, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника, ведно със законната лихва върху посочената сума, съгласно
чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната
претенция - 24.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 50 000, 00 лв. до пълния
претендиран размер от 150 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. К., ЕГН ********** от ***, сумата 5889,50 (пет
хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки) лева за причинените му
имуществени вреди, свързани с неимуществените, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 24.08.2023г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имуществени вреди в
частта за разликата над сумата 5889,50 лв. до пълния претендиран размер от 12 046,00
(дванадесет хиляди и четиридесет и шест) лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. К., ЕГН ********** от ***, по съразмерност
разноски от 431,12 лева за експертизите.
ОСЪЖДА Т. И. К., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "Далл Богг: живот
и здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по съразмерност
в размер 897,49 лв. за възнаграждение на вещите лица и свидетелите.
ОСЪЖДА ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв.Н. Д., с адрес за призоваване: ***, сумата
6145,39 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на Т. И. К., ЕГН ********** от ***- ищец по т.д. №
107/2023г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд - гр. Враца държавна такса в размер 2235,58 лв., съразмерно на уважената част от
исковете, както и 5,00 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при
неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
29