Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 9930 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 04.05.2020г.,
постановено по гр.д. № 51815/2017г. на СРС, ГО, 49 състав, е отхвърлен
предявеният от Т.П.С., Е.К.С., М.И.Ч. – С., И.Б.С., И.Т.С., М.Б.С. и П.Т.С. срещу
етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. “*******иск по чл.
40 от ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост от
29.06.2017г. в частта по отношение на т. 3.1.1. и т. 3.2., а именно – в частта
относно взетото решение да се предостави по смисъла на чл. 11, т. 10, б. “и” от ЗУЕС използването на подстълбищното пространство на подземно ниво,
представляващо етажна собственост, за извършване на дейности по спазване
санитарно-хигиенните норми от хигиениста М.Д.на вх. А с цел съхранение на
почистващи материали и приспособления, за период от 1 година, считано от
29.06.2017г. или до провеждане на следващо общо събрание /т. 3.1.1./ и относно
взетото решение в срок до 31.07.2017г. представителите на семейство С.да
предоставят ключ на управителя на ЕС за автомобилен достъп към подхода на
надземните гаражи, която се явяа обща част на сградата и същевременно е
таванска плоча на подземните гаражи, разположена пред южната част на сградата,
както и да премахнат разположените там автомобили /т.3.2./. Със същото решение
е уважен предявеният иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, като е отменено
решение по т. 4.2. от протокола от 29.06.2017г. на общото събрание на ЕС, с
което етажните собственици са дали съгласие собствениците на ап. 64 да остъклят
терасата си.
Срещу решението, в частта, с която са отхвърлени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от
ищците Т.П.С., Е.К.С., М.И.Ч. – С., И.Б.С., И.Т.С., М.Б.С. и П.Т.С., в която са
изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи,
както и за нарушение на материалния закон. По отношение на решението за
предоставяне ползването на подстълбищното пространство са изложени доводи, че
същото не представлява обща част на етажната собственост. Твърди се, че
изграденото помещение, което е затворено помещение, е собственост единствено на
учредителите на правото на строеж и собственици на дворното място, каквито са
само ищците в производството. Поддържат, че съдът не е съобразил какво
представлява помещението, кога е построено и представлява ли обща част по
смисъла на закона. В случая не ставало дума за ползване на подстълбищно
пространство, а за изградено помещение в сутерена на сградата, което нямало
нищо общо със свободно съществуващо постълбищно пространство и прилежаща на ЕС
обща част. Освен това се оспорва посоченото в решението, че М.Д.изпълнява
някаква длъжност по повод хигиенизирането и почистването на общите части на
сградата. По отношение на решението за задължаване на ищците да предоставят
ключ към подхода за надземните гаражи се навеждат съображения, че съдът се е
произнесъл по спор, с който не е бил сезиран. Твърдят, че тази част от подхода
към надземните гаражи представлява свободна площ, която е еднолична собственост
на собствениците на земята, а не и на притежаващите право на строеж върху
мястото. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да се
уважат.
Насрещната страна – етажните собственици в процесната
жилищна сграда, оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат
първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано.
Срещу решението, в частта, в която е уважен
предявеният иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, е подадена въззивна жалба от
ответниците – етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. “*******.
Жалбоподателите поддържат необоснованост на изводите на съда за основателност
на предявения иск. Считат, че взетото решение за даване на съгласие на
собствениците на ап. 64 да остъклят терасата си, не попада в хипотезата на чл.
17, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС. Не се касаело за надстрояване или пристрояване на
сградата, нито за промяна предназначението на общите части, поради което
считат, че не е необходимо съгласие на всички съсобственици, както неправилно
бил приел първоинстанционният съд. С оглед изложеното е направено искане за
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявеният иск в тази част да се отхвърли.
Насрещната страна оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Предметът на делото е очертан от изложените в исковата
молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за
отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на решенията,
взети от Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда на
29.06.2017г. В нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е уреден преклузивен срок за
оспорване на взетите решения на Общото събрание на етажните собственици, поради
което ищецът може да навежда нови основания за тяхната незаконосъобразност само
до изтичането на 30-дневния срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7
от ЗУЕС, като по този начин би се стигнало до изменение на иска чрез добавяне
на ново основание – чл. 214, ал. 1 от ГПК. Недопустимо е обаче след изтичането
на този преклузивен срок да се релевират нови основания за порочност на
оспорените решения на Общото събрание на етажните собственици /така решение №
58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр.д. № 5704/2013г., Първо ГО/.
В конкретния случай в исковата молба са наведени
фактически твърдения за материална незаконосъобразност на оспорените решения.
По отношение на решението по т. 3.1.1. от протокола от проведеното на
29.06.2017г. общо събрание се твърди, че с него се променя предназначението на
обект – обща част и съобразно изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС това
решение следвало да се вземе с абсолютно мнозинство. В случая обаче решението
било прието с 71, 98 % идеални части от общите части на етажната собственост,
поради което считат същото за незаконосъобразно. По отношение на решението т.
3.2., с което ищците са задължени да предоставят ключ на управителя на ЕС за
автомобилен достъп към подхода на надземните гаражи, разположен пред южната
част на сградата, както и да премахнат разположените там автомобили, са
изложени фактически твърдения, че свободната дворна площ не представлява обща
част на етажните собственици, а индивидуална собственост на ищците, които са
съсобственици на земята, върху която е построена сградата. Изложени са подробни
съображения, че земята, върху която е построена сградата, не е със статут на
обща част по чл. 38, ал. 1 от ЗС, поради което считат, че в този случай
паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от
свободната дворна площ. Ето защо е направен извод, че оспореното решение е взето
извън правомощията на общото събрание на етажните собственици и подлежи на
отмяна. По отношение на решението, с което е дадено съгласие собствениците на
ателие № 64 да остъклят терасата си, ищците са релевирани доводи, че терасата
представлява открита тераса - покрив и представлява покрив на сградата според
своето предназначение, независимо от обстоятелството, че се използва като
тераса. При това положение считат, че надграждането над покрива с каквито и да
е материали представлява по своята същност надстрояване, за което според
изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС е необходимо съгласие на всички
съсобственици. В случая обаче решението не било взето с абсолютно мнозинство,
поради което считат същото за незаконосъобразно.
В исковата молба липсват твърдения за
незаконосъобразно свикване на процесното Общо събрание на етажните собственици,
поради което не следва да се разглежда дали са спазени правилата относно реда,
лицата, които имат правомощия да свикат общо събрание и срока по чл. 13, ал. 1
от ЗУЕС.
По делото не е спорно обстоятелството, че всички ищци
са собственици на индивидуални обекти в процесната сграда, подробно описани в
уточнителна молба от 28.10.2020г., а ответниците са собственици на останалите
самостоятелни обекти в нея /т.е. за процесната сграда са приложими специалните
правила на ЗУЕС/.
Видно е от приетия като доказателство по делото
протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната
сграда от 29.06.2017г., че на същото са присъствали етажните собственици,
притежаващи 94, 81 % идеални части от общите части на сградата, като на
посочената дата са били взети множество решения, включително: по т. 3.1.1. - решение
да се предостави по смисъла на чл. 11, т. 10, б. “и” от ЗУЕС използването на
подстълбищното пространство на подземно ниво, представляващо етажна
собственост, за извършване на дейности по спазване санитарно-хигиенните норми
от хигиениста М.Д.на вх. А с цел съхранение на почистващи материали и
приспособления, за период от 1 година, считано от 29.06.2017г. или до
провеждане на следващо общо събрание /т. 3.1.1./. Това решение е взето с 71, 98
% идеални части от общите части на сградата. Взето е и решение по т. 3.2. от
дневния ред, с което е определен срок до 31.07.2017г. представителите на
семейство С.да предоставят ключ на управителя на ЕС за автомобилен достъп към
подхода на надземните гаражи, която се явява обща част на сградата и
същевременно е таванска плоча на подземните гаражи, разположена пред южната
част на сградата, както и да премахнат разположените там автомобили. Решението
е взето с 71, 98 % идеални части от общите части на сградата. С решение по т.
4.2. от дневния ред етажните съсобственици са дали съгласие собствениците на
ап. 64 да остъклят терасата си. Това решение е взето с 71, 98 % идеални части
от общите части на сградата.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗУЕС,
всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото
събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяване на решението по реда на
чл. 16, ал. 7. В случая преклузивният срок е спазен, което обстоятелство се
установява от представеното съобщение от 06.07.2017г. за изготвен протокол от
процесното общо събрание.
Производството за отмяна на решенията на Общото
събрание на етажните собственици е исково по своя характер и за него намират
приложение разпоредбите на ГПК, включително и относно доказването и
доказателствените средства, като доказателствената тежест се разпределя между
страните по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК – всяка от тях е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.
По отношение законосъобразността на приетото решение
по т. 3.1.1 от дневния ред, с което е предоставено ползването на подстълбищното
пространство на подземно ниво, представляващо етажна собственост, за извършване
на дейности по спазване санитарно-хигиенните норми от хигиениста М.Д.на вх. А с
цел съхранение на почистващи материали и приспособления, за период от 1 година,
считано от 29.06.2017г. или до провеждане на следващо общо събрание:
Настоящият съдебен състав счита, че противно на
изложените в исковата молба и поддържани във въззивната жалба възражения, с
посоченото решение не се променя предназначението на посочената част от
жилищната сграда. Според трайната практика на ВКС при определяне дали даден
елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или
не е, и може ли да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има
предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на
етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено
преустройство от собственика /съсобствениците/ на сградата. Меродавният момент,
към който се преценява статутът, е момента на възникване на етажната
собственост. В аспекта на изложеното и предвид обстоятелството, че ищците не
представят доказателства за релевираното твърдение, че това подстълбищно
пространство представлява изградено помещение в сутерена на сградата, което е
тяхна собственост по силата на приращението като собственици на земята, се
налага извод, че предявеният иск по чл. 40 от ЗУЕС е неоснователен. С оглед
описанието на площта /част от жилищната сграда, находящо се в подстълбищното
пространство/ и предвид липсата на доказателства за твърдението, че се касае до
самостоятелен обект, който е собственост на част от етажните съсобственици,
съдът приема, че са касае до площ, имаща характеристика на обща част на
сградата. При това положение общото събрание на етажните съсобственици
разполага с правомощието да решава въпросите по чл. 11, ал. 1, т. 10, б. “и” от ЗУЕС относно използването на общите части на сградата при възникнали спорове. Безспорно
в случая не се касае до решение за промяна на предназначението на обособената
площ, тъй като с процесното решение същата е предоставена за съхранение на
почистващи материали и приспособления, необходими за поддържане на хигиената на
жилищната сграда. Следователно, процесната обособена площ ще продължава да
служи за задоволяване на
общи нужди на етажните собственици. Ето защо с оглед характера на взетото
решение се налага извод, че за да породи последици е достатъчно същото да е
взето с обикновено мнозинство, както е и в случая. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2,
т.1 от ЗУЕС е неприложима.
По тези съображения се налага извод, че предявеният иск в тази част е
неоснователен, а като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение в посочената част, което следва да бъде потвърдено.
По отношение законосъобразността на приетото решение по т. 3.2. от
дневния ред, с което са задължени представителите на семейство С.в срок до 31.07.2017г. да предоставят ключ на управителя на ЕС
за автомобилен достъп към подхода на надземните гаражи, както и да премахнат
разположените там автомобили:
Ищците твърдят, че това решение е взето извън
компетентността на общото събрание на етажните собственици, тъй като свободната
дворна площ не представлява обща част, а е изключителна тяхна собственост и решение
относно начина на използването й може да вземат само собствениците на тази
площ. По така наведените доводи настоящият съдебен състав приема следното:
Въззивният съдебен състав споделя изцяло даденото
разрешение по аналогичен случай, разгледан в решение № 8 от 24.02.2015г.,
постановено по гр.д. № 4294/2014г. по описа на ВКС, Първо ГО. В същото е
прието, че едно от правомощията на общото събрание по чл. 11, т.10 б. „и” от ЗУЕС е да взема решения за начина на използване на общите части на сградата и
прилежащата й площ при възникнали спорове, както и за спазване на вътрешния ред
и санитарно-хигиенните норми. Общото събрание може да определя начина на
ползване на общите части само във вида, в който са съществували към момента на възникване
на етажната собственост. Когато етажен собственик или трето лице без съгласието
на общото събрание на етажната собственост преустрои или промени
предназначението на обща част, защитата на останалите етажни собственици,
засегнати от такива неоснователни действия, е чрез негаторен иск /в този смисъл
са решение № 345/25.06.2010г. по гр.д.№ 1497/09г., ВКС, І ГО, решение № 179/
09.03.2010г. по гр.д. № 219/2009г., ВКС, І ГО, решение № 211/13.09.2011г. по гр.д. №1940/2009г., ВКС, І
ГО/. Затова в този случай общото събрание не може да вземе решение за
възстановяване на общите части в предходното състояние /в случая – чрез
премахване на паркираните коли на ищците и предаване на ключове от вратата на
металната ограда за автомобилен достъп към подхода на надземните гаражи/.
Подобно решение на общото събрание не би било основание за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410, ал.1 т.1 ГПК, защото не е за парични вземания или заместими
вещи. Установено е по делото, че в конкретния случай е налице спор между
етажните собственици дали части от вътрешния двор са индивидуална собственост
на ищците или представляват обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. Този
спор не може да бъде разрешен в рамките на производството по чл. 40
от ЗУЕС, а взетите решения на общото събрание на етажните собственици по
спорните въпроси не може да бъдат принудително изпълнени. Процесното оспорено
решение е незаконосъобразно, доколкото е взето извън правомощията на ОС. Повдигнатите
въпроси следва да бъдат разрешени между страните в отделно производство по предявен
петиторен иск за защита.
Като е достигнал до други крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което иска по чл. 40 от ЗУЕС в
тази част да се уважи.
По законосъобразността на оспореното решение по т.
4.2. от дневния ред, с което етажните собственици са дали съгласие
собствениците на ап. 64 да остъклят терасата си:
В конкретния случай по делото не е налице спор, че
самостоятелният обект, описан като ап. № 64, представлява ателие и е разположен
на първи мансарден /тавански/ етаж /последното се установява от писмо от
23.05.2018г. главния архитект на СО, район “Илинден”/. Не е спорно също, че
терасата осъществява функциите на покрив на сградата, а и това се установява от
представения по делото архитектурен проект – тя покрива определена част от сградата.
С оспореното решение е дадено съгласие на собственика на обекта да остъкли
терасата към ателието. “Остъкляване” представлява действие по промяна на
ограждащата конструкция с поставяне на стъклени елементи, ограждащи и/или
затварящи пространството над балкона или на лоджията. Предвид обстоятелството,
че в случая не се касае до балкон или лоджия по смисъла на § 5, т. 57 и т. 58
от ДР на ЗУТ, а до тереса по смисъла на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ, безспорно
искането на собственика на ателие № 64 касае даване на съгласие за покриване и
затваряне на терасата. С тези действия обаче би се стигнало до промяна на
предназначението на обща част на сградата, какъвто е характера на терасата-покрив
към процесното ателие по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. А според нормата на
чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС общото събрание на собствениците приема решение за промяна
на предназначението на общите части със 100 на сто идеални части от общите
части, т.е. изисква се единодушие. В случая обаче решението е взето с
мнозинство от 71, 94 % идеални части от общите части. Ето защо се налага извод,
че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е прието в нарушение на
изискванията за мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, поради което същото
следва да бъде отменено.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди в посочената му
част.
По отношение на разноските:
Въззивната жалба на въззивниците-ответници е изцяло
отхвърлена, поради което в тяхна полза не се дължат съдебни разноски във връзка
с подадената от тях въззивна жалба. С оглед обстоятелството, че въззивната
жалба на насрещната страна е частично уважена, в полза на етажните собственици
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от въззивната жалба на въззивниците-ищци, които възлизат на
сумата от 166, 67 лева.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззивниците-ищци следва да се присъдят сторените във въззивното
производство съдебни разноски, съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
Сторените разноски са в размер на 20 лева за държавна такса, 233, 33 лева за
адвокатско възнаграждение във връзка с уважената част от въззивната жалба и
233, 33 лева адвокатско възнаграждение по повод защита срещу отхвърлената
въззивна жалба, подадена от насрещната страна. Така общият размер на дължимите
разноски е 486, 67 лева.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която в полза на ответниците са присъдени
съдебни разноски за сумата над 316, 67 лева.
В полза на ищците следва да се присъдят допълнително
съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от още 260
лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2
от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 81793 от 04.05.2020г., постановено по гр. дело № 51815/2017г. по описа на СРС, ГО, 49
състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от Т.П.С., ЕГН **********,***, Е.К.С., ЕГН **********,***, М.И.Ч. -
С., ЕГН **********,***, И.Б.С., ЕГН **********,***, И.Т.С.,***, М.Б.С., ЕГН **********,***
и П.Т.С.,*** искове с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решение на
общото събрание на етажните собственици от 29.06.2017г. по т. 3.2. от дневния
ред, както и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят в полза на етажните
собственици съдебни разноски за сумата над 316, 67 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС предявени от Т.П.С., ЕГН **********,***,
Е.К.С., ЕГН **********,***, М.И.Ч. - С., ЕГН **********,***, И.Б.С., ЕГН **********,***,
И.Т.С.,***, М.Б.С., ЕГН **********,*** и П.Т.С.,*** срещу Етажните собственици в етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******, решение на
Общото събрание на етажната собственост, обективирано в т. 3.2. от протокол за проведено общо
събрание на собствениците на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* от
29.06.2017г., с което представителите на семейство С.са задължени в срок до
31.07.2017г. да предоставят ключ на управителя на ЕС за автомобилен достъп към
подхода на надземните гаражи, както и да премахнат разположените там
автомобили.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81793 от 04.05.2020г.,
постановено по гр. дело № 51815/2017г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Т.П.С., ЕГН **********,***, Е.К.С.,
ЕГН **********,***, М.И.Ч. - С., ЕГН **********,***, И.Б.С., ЕГН **********,***,
И.Т.С.,***, М.Б.С., ЕГН **********,*** и П.Т.С.,*** да заплатят на Етажните собственици в етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 166, 67 /сто шестдесет и
шест лева и 67 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Етажните собственици в етажна
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* да заплатят на Т.П.С., ЕГН
**********,***, Е.К.С., ЕГН **********,***, М.И.Ч. - С., ЕГН **********,***, И.Б.С.,
ЕГН **********,***, И.Т.С.,***, М.Б.С., ЕГН **********,*** и П.Т.С.,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително сумата от още 260 /двеста и
шестдесет/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и
да заплатят на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 486, 67
/четиристотин осемдесет и шест лева и 67 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.