Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 08.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на дванадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………………………….., като разгледа докладваното
от съдия Чардаков гр.д. №3718/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 300лв. - главница на задължение по
договор за паричен заем и 73,48лв. - наказателна лихва за забава за периода
05.09.2015г. – 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба /07.09.2018г./ до плащането.
Ищецът „Кредитреформ България“
ЕООД твърди, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-005 от 01.02.2018г. е
придобил от цедента „4финанс“ ЕООД /опериращ под търговската марка „Вивус“/
вземане, ведно с неговите привилегии и обезпечения, произтичащо от договор за
кредит №********** от 05.08.2015г., като длъжникът е уведомен за цесията от
стария кредитор. Твърди договорът за кредит да е сключен между цедента
„4финанс“ ЕООД и ответника Т.К.К. с цел предоставяне на финансова услуга от
разстояние – заем в размер на 300лв. По този договор ответникът се задължил да
върне заема в 30 –дневен срок от получаването му, т.е. на 04.09.2015г., което
не направил. Поради допуснато неизпълнение за него възникнало задължение да
заплати наказателна лихва върху просрочената главница в размер на 10,01%
годишно, която възлиза на 73,48лв., начислена за периода 05.09.2015г. –
31.01.2018г. Иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца дължимите
суми, ведно с направените съдебни разноски по делото.
Ответникът, чрез особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва сключването на договора и получаването
на заема.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За основателността на главния иск ищецът следва да
установи, че цедентът е предоставил на ответника заем в размер най-малко на
сумата, чието връщане претендира, придобиването на вземането чрез цесия, както
и неговата изискуемост.
По иска за заплащане на мораторно обезщетение
ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава.
При установяване на горното ответникът следва да
установи положителния факт на изпълнението.
Предоставянето на финансови услуги от разстояние е правно регламентирана
дейност по ЗПФУР. Съгласно дефиницията в чл.6 от същия закон, финансовите
услуги се предоставят въз основа на договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние. В чл.7 ЗПФУР са посочени субектите,
които могат да бъдат страни по договора, а вида на финансовите услуги, които
могат да бъдат предмет на договора, са посочени в §1, т.1 от ДР на ЗПФУР. Това
са услуги по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
От горните разпоредби е видно, че ЗПФУР не урежда изчерпателно
съдържанието на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а
единствено страните, предмета и реда за неговото сключване. Основните права и
задължения на страните зависят от вида на предоставената финансова услуга и
затова субсидиарно приложение следва да намери съответния специален закон,
регламентиращ услугата.
Доколкото в случая се твърди предоставянето на потребителски кредит от
разстояние, то дистанционно сключеният договор би следва да е такъв по чл.9 ЗПК. Съгласно тази разпоредба, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем и т.н.
От тази дефиниция е видно, че за разлика от договорът за заем, който е реален, този по чл.9 ЗПК се сключва с постигането на съгласие между страните в писмена форма /чл.10 ЗПК/, без да е необходимо за неговата действителност заемната сума да е предадена на кредитополучателя. С оглед възможността този договор да се сключи и от разстояние по начина на чл.6 ЗПФУР, то в случая писмената форма ще е спазена, ако за договора е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление – чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ. Самото доказване на договора и предоставянето на необходимата преддоговорна информация на потребителя по чл.8 ЗПФУР и чл.5, ал.6 ЗПК става при условията на чл.293, ал.4 и 5 ТЗ, съответно ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено, а при изявленията, направени по телефакс или телекс - посредством книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати при условие, че е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението в тях. Последното следва от разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗПФУР.
Установява се
от приетата съдебно-техническа и компютърна експертиза, че ищецът поддържа
електронен портал в интернет, чрез който потребителите могат да подават заявки
за получаването на финансови услуги от разстояние. Чрез него в определена
последователност страните комуникират по електронен път от дистанция. От страна
на потребителя е необходимо да посочи личните си данни, размера на желаната
сума и предпочетения начин за нейното получаване. При одобряване на заявката от
страна на доставчика на услугата в системата се генерира индивидуален договор с
потребителя, в който са уговорени конкретните параметри на кредита. Общите
условия също са поместени на електронната страница и са достъпни до
потребителите. При наличие на съгласие от страна н потребителя с тях и с
условията на кредита, същият приема предложението на доставчика чрез
потвърждение с бутон „Подпиши“. За потвърждаването на самоличността на
потребителя, същият предоставя снимка на своята лична карта, както и още една,
на която сам държи документа за самоличност.
От заключението на експертизата е видно още, че
посредством електронния портал на цедента „4финанс“ ЕООД е сключен по
гореописания начин договор №********** от 05.08.2015г. между доставчика на
финансовата услуга от разстояние и ответника Т.К.К.. С него кредитодателят се е
задължил да предостави на ответника безлихвен потребителски кредит в размер на
300лв. със срок на връщане 30 дни. Уговорено е сумата да бъде предадена на
кредитополучателя чрез системата за разплащане EasyPay. Изпълнението на това задължение
се установява от представената по делото разписка, от която е видно, че парите
са постъпили в системата за разплащане на името на ответника. По делото липсват
данни дали последният ги е изтеглил, но поради консенсуалния характер на
договора за потребителски кредит това обстоятелство е без значение за
сключването му. От друга страна кредитодателят е предоставил сумата на разположение
на получателя, с което е изпълнил задължението си по сключения договор.
При това положение за ответника е възникнало
задължението да върне кредита в уговорения срок, а при неизпълнение, да плати
обезщетение за забава в размер на законната лихва. От негова страна не са
представени доказателства за извършено плащане, въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест. Следователно същият е в забава считано от падежа на
главното задължение 05.09.2015г. До датата, до която се претендира мораторното
обезщетение 31.01.2018г. размерът на законната лихва възлиза на 73,37
/изчислена от съда с калкулатора за законна лихва на електронната страница на
НАП/.
Представени са договор за цесия от 01.02.2018г., приложение
№1 към него, както и потвърждение от цедента по чл.99, ал.3 ЗЗД от 01.06.2018г.,
от които е видно, че кредитодателят „4финанс“ ЕООД е прехвърлил на ищеца „Кредитреформ
България“ ЕООД вземането по процесния договор за кредит. Действителността на
договора за цесията не се оспорва от ответника. Към исковата молба е приложено
писмено уведомление от цедента до длъжника за извършеното прехвърляне, което е
било изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора за кредит, но не е
получено от него. Копие от същото уведомление е връчено на ответника ведно с исковата
молба.
Дори да се приеме, че така направеното уведомяване
не е надлежно, цесията пак е противопоставима на длъжника, тъй като същият не
твърди изпълнение в полза на предишния кредитор. Следва да се има предвид, че
целта на съобщаването за прехвърляне на вземането е да се предпази длъжника от
ненадлежно изпълнение в полза на предишния кредитор, който след цесията не е
носител на материалното право. Неизпълнението на това задължение не засяга
действието на договора за цесия и цесионерът се явява материално легитимиран да
получи плащането. Срещу неговата претенция длъжникът може да успешно да
възрази, че цесията не му е била съобщена, само ако едновременно с това твърди,
че е изпълнил на предишния кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му е
съобщена би освободило длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а истинският
кредитор следва да предяви претенциите си към цедента, но не и спрямо длъжника.
При липса на твърдение за извършено плащане, обстоятелството дали цесията е
била съобщена на длъжника и от кого е ирелевантно /в т.см. Определение №987 от
18.7.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №173 от 15.4.2004г.
по гр.д. №788/2003г. на ВКС, ТК/.
Въз основа на договора за цесия ищецът се явява
материално легитимиран да получи изпълнение по цедираното вземане. Затова искът
за главницата на кредита следва да се уважи в пълен размер от 300лв., а искът
за заплащане на лихви за забава следва да се уважи до размера на 73,37лв. и да
се отхвърли за разликата до предявения размер от 73,48лв., т.е. за 0,11лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от последния разноски в настоящото производство. В случая страната
е била
представлявана от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Ищецът е внесъл държавна такса за производството в размер на 100лв.,
направил е разноските за вещо лице възлизат на 168лв. и разноски за особен
представител на ответника в размер на 200лв. Общия размер на разноските, които
следва да се присъдят е 568лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Т.К.К., ЕГН ********** да заплати на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 300лв. – главница и сумата от 73,37лв. обезщетение за забава за периода
05.09.2015г. – 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба
в съда на 07.09.2018г. до плащането, дължими по договор за кредит №**********
от 05.08.2015г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторно обезщетение за разликата над 73,37лв. до предявения размер от 73,48лв.
ОСЪЖДА ответника Т.К.К. да заплати на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД съдебни
разноски
в размер на 568лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: