РЕШЕНИЕ
№ 11049
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110105990 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника И. С.
Л., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от
254,12 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№301744****/24.02.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 22.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 26,73 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за
период от 26.04.2017 г. до 26.08.2017 г., сумата от 160,17 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 223,09 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.08.2017 г. до 21.12.2022 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от Договор за потребителски
кредит №301744****/24.02.2017 г., въз основа на който ищцовото дружество е предоставило
на ответника кредит от 300 лв., а ответника върнал само сумата от 88,80 лв. с направено на
31.03.2017г. плащане. Твърди, че ответника поискал и сключил споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги, които също не били заплатени. С оглед на това
претендира исковите суми, ведно с начислените лихви.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв. Оспорва исковете по
основание и размер, като излага съображения за неоснователност. Прави възражение за
настъпила погасителна давност на задълженията, като навежда доводи и за
недействителност на сключения между страните договор. Моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
1
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 70023/2022 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 254,12 лева (двеста петдесет и
четири лева и 12 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№301744****/24.02.2017 г., ведно със законна лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 160,17 лева (сто и шестдесет лева и 17 стотинки), представляваща
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 26,73 лева
(двадесет и шест лева и 73 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение
за период от 26.04.2017 г. до 26.08.2017 г., лихва в размер на 9,37 лева (девет лева и 37
стотинки), за периода 27.03.2017 г. до 26.08.2017 г., законна лихва в размер на 223,09 лева
(двеста двадесет и три лева и 09 стотинки),за периода от 26.08.2017 г. до 21.12.2022 г.С
възражение от 13.12.2024 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
На 23.02.2017 г. между „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството му на Кредитор, от една страна и
ответника, в качеството му на Клиент, от друга страна, е сключен Договор за потребителски
кредит №301744****, за сумата от 600 лв., която сума ответника се задължил да върне на 6
равни месечни вноски в размер на по 56,17 лв., при ГПР 49,87 %, ГЛП 41,17 %, като общата
дължима сума по кредита е в размер на 337,02 лв. Допълнително е предвидено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 192,42 лв., като
размерът на вноските по закупените допълнителни услуги е 32,07 лв., която е дължима
заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по кредита е
определено в размер на 529,44 лв., при месечна вноска 88,24 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че ищеца
е изплатил на ответника по ДПК №301744****/24.02.2017 г., сума в размер на 88,80 лв., с
която са погасени 45,88 лв. главница, 10,29 лв. договорна лихва, 32,25 лв. закупен пакет от
допълнителни услуги и 0,38 лв. лихва за забава. Вещото лице дава заключение, че ГПР по
договора, с включено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, се равнява
на 716,33 %.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор
за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че сумата по кредита е
получена от ответника. Не се спори също, че кредитодателят – ищец по делото, е небанкова
институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ответника е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед предходното, по
отношение на сключения договор за потребителски кредит важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
2
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Република България за
транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от
Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б.
"ж" е посочено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този
процент. Тази разпоредба съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва
да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и
да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на
договора за кредит.
Съгласно чл. 15 от ОУ допълнителните услуги са такива предвиждащи приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възможност за отлагане на вноски, в
предвидените в т. 15.2 случаи. Посочените допълнителни услуги са на стойност 192,42 лв.
Или за допълнителните услуги, включени в процесния договор, се дължи сума в размер на
192,42 лв., което е около 65% от стойността на заетата сума. Възнаграждението, което се е
задължил потребителя да заплати за предоставения пакет от допълнителни услуги, се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Още повече, че няма доказателства
услугите, за които се дължи допълнително възнаграждение, реално да са предоставени. Тези
разпоредби от договора противоречат на чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по
смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на
такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно
задължение. Ето защо тези клаузи са нищожни поради липса на основание и съгласие на
страните. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни
услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия
договор за кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е направено и по този начин,
заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния размер на законната лихва. В
договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в
този процент трябва да е включена и таксата за услуги, която е сигурна печалба за
кредитора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49,87 %. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, което се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Макар предвидения в договора ГПР да е в съответствие с максималния
законоустановен ред, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който
предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено значение за
интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР, е да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за
целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит.
Поради тази причина, неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда
3
като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредиторът е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност
на целия договор за кредит, на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, т. 10
ЗПК.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. На основание
чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 600 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита. Установи се от заключението на вещото лице,
че по процесния договор ответника е заплатил сумата от 88,80 лв., поради което дължимата
главница е в размер на 211,20 лв. За разликата над тази сума, иска следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихва или други разходи по кредита, поради което останалите искове следва да бъдат
отхвърлени, поради недействителност на сключения между страните договор.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед
на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 170,00 лв., от които 40 лв., представляваща
направени от ищеца разноски за внесена ДТ, а сумата от 130 лв.- възнаграждение на
юрисконсулт. Съразмерно с отхвърлената част на исковете, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 600 лв., от които 300 лв. за депозит за вещо лице и 300 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. С. Л., ЕГН **********, с
адрес: /адрес/, че дължи на „П.К.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, сумата от 211,20 лева (двеста и единадесет лева и 20 стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №301744****/24.02.2017 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед №102/04.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. 70023/2022 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за разликата
над уважения размер, до пълния предявен размер от 254,12 лева, иска за сумата от 26,73
лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 26.04.2017 г. до
26.08.2017 г., иска за сумата от 160,17 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и иска за сумата от 223,09 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.08.2017 г. до 21.12.2022 г.
ОСЪЖДА И. С. Л., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на „П.К.Б.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 170,00 лева (сто и
седемдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по
ч.гр.д.№ 70023/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на И. С. Л., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, сумата от 300,00 лева
(триста лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Г. Г. Ч., ЕГН
**********, САК, с адрес: /адрес/, сумата от 300,00 лв. (триста лева), представляваща
4
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника И. С. Л..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 70023/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5