Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Велико Търново,15.06.2020
година
Великотърновски районен съд, осми състав, в публично съдебно заседание на 15.05.2020 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2715 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взема предвид:
Предявен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 от Кодекс за застраховането, вр. с чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът "Булстрад
Виена Иншурънс Груп"
гр. София, представляван от адв. А. *** твърди, че на
13.12.2018 г. на път с. Шереметя-
гр. В.Търново, на около 500 м. след табелата, при управление на т.а. БМВ с рег.№
ВТ 7777 КК водачът П. преминал през необезопасена
дупка на пътното платно стопанисвано от
АПИ , вследствие на което били причинени щети на автомобила- увредени предна и
задна леви гуми, предни и задни леви лети джанти. Излага, че между собственика на
автомобила "Миосотис"
ООД и ищцовото
застрахователно дружество била сключена застраховка от 23.03.2018 г. "Булстрад Каско Стандарт",
поради което след настъпване на застрахователното събитие и образуваната
преписка по щета на 8.01.2019 г. ищецът изплатил на застрахованото лице сумата
от 530,39 лева. Сочи, че след направено възражение за сумата от представителя на
застрахованото дружество на 7.03.2019 г.
била заплатена допълнително определена сума от 306,61 лева.
Твърди, че пътят, на който е настъпило ПТП е част от републиканската
пътна мрежа и ответникът отговаря за неговото състояние. Навежда, че ответникът
е проявил бездействие, което се е изразило в бездействие на служителите, които
не са отстранили образуваното препятствие и не са сигнализирали за него по установения ред.
Изтъква, че след кореспонденция между застрахователното дружество и ответника,
последният признал основателността на регресната претенция от 530,39 лева и я заплатил. Заявява,
че въпреки представените допълнителни документи регресната
им претенция за сумата от 306,61 лева получила отказ от заплащане от
страна на ответника. Изтъква, че с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования, поради което моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 306,61
лева, представляваща допълнително
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица от 23.03.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез адв.А. поддържа исковата молба , като моли съда за осъждане
на ответника за сума от 300,09 лева
главница, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното изплащане. Поддържа
претенцията за разноски.
Ответникът Агенция "Пътна
инфраструктура", представляван от пълномощник -директора на Областно пътно
управление - Велико Търново оспорва
изцяло предявения иск. Заявява, че след получаване на регресната
покана сумата от 530,39 лева, представляваща обезщетение по щетата е изплатена. Твърди, че няма основания да се извърши
доплащане на сумата от 306,61 лева с оглед непълното комплектоване на
преписката и пропуските на застрахователното дружество да се произнесе в
законово определените срокове. Счита, че е налице съпричиняване
от водача , който не се е съобразил с пътните условия и нормативно
регламентираните си задължения. Моли
съда да отхвърли иска изцяло, а при условията на евентуалност да намали
исканото обезщетение поради съпричиняване с 1/2.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Между ищцовото дружество и "Миосотис"
ООД е сключен договор за застраховка "Булстрад
Каско Стандарт" по застрахователна полица № 470418051000543 от 25.03.2018
г. , валидна до 25.03.2019 г. за товарен
автомобил "БМВ Х6" с рег.№ ВТ7777КК.
От приложените писмени доказателства се установява, че след заявена щета от Н.С.П.
по повод ПТП настъпило на 13.12.2018 г. и декларация от лицето , както и от трето
лице, пътувало в автомобила по време на застрахователното събитие, е изготвен опис на претенция № 50-06010-03127/18/14.12.2018 г. за
настъпилото и установено увреждане на автомобила по предни и задни леви гуми и
лети джанти на автомобила. Съгласно опис-заключение по претенцията
калкулираното обезщетение от 530,39 лева е изплатено на увреденото лице с
платежно нареждане от 8.01.2019 г. На
11.02.2019 г. е депозирано възражение от
увреденото лице пред застрахователя относно размера на определеното и изплатено
обезщетение, като към него са приложени фактури за закупените гуми на стойност
1211 лева и извършения ремонт на
стойност 40 лева. Изготвено е ново опис-заключение и докладна
записка от 15.02.2019 г. с предложение за доплащане на сумата от 306,61
лева. Сумата е зпалатена на
застрахования с платежно нареждане от 7.03.2019 г. След
кореспонденция между страните по делото по повод отправената регресна покана за
плащане на допълнително определената сума АПИ е отказал плащането видно от
изпратеното писмо от 12.07.2019 г. до
застрахователното дружество. От разпита
на св. Н.С.П. се установява, че през м.
март 2018 г. на пътя Варна-В.Търново на изхода на с.Шереметя попаднал в дупка,
след като се опитал да избегне друга такава, в резултат на което двете гуми от
лявата страна на автомобила се срязали. Излага, че произшествието станало в
тъмната част на денонощието около 18 часа. Когато оставил автомобила се върнал
да огледа мястото и видял, че дупката била
дълбока около 15 см., при 30-40
см в диаметър , другата била по-малка. Дупки
имало и от двете страни на платното. Сочи, че се е движил с около 40-50 км./ч.
Възразил срещу изплатеното му обезщетение, тъй като заплатил 1200 лева за
новите гуми, а му възстановили
по-малко от 50 % от стойността. С възражението представил и фактури за
закупуване на гумите. От заключението на допуснатата
съдебно - автотехническа експертиза се установява, че
настъпилите щети по автомобила са във
възможна причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и обстоятелството, че
автомобилът е оборудван с ниско профилни гуми според неговите стандарти.
Причините за настъпване на ПТП са неправилна преценка на пътната обстановка от
водача на автомобила, който при движение в тъмната част на денонощието и
осветеност на автомобилните фарове на дълги светлини в рамките на опасната зона
за спиране от 76,6 метра има възможност да възприеме препятствието върху
платното за движение и следва да има готовност за своевременни действия, за да
не навлезе в препятствието с несъобразена скорост и при необходимост да спре. При
движение на къси светлини водачът следва да съобрази скоростта си с
осветеността на фаровете от 50-60 м. и опасната зона на спиране, за да може да
преустанови движението си преди препятствието.
Втората причина е липса на сигнализация и обезопасителни
съоръжения, които да провокират във водача адекватни и своевременни решения и
действия. В заключението е посочено,
че пазарната стойност на имуществената вреда вследствие настъпилите повреди по процесния
лек автомобил към момента на ПТП възлиза на 830,48 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа
изготвеното заключение .
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.410, ал.1,т.1 от КЗ, според който с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да бъде
уважен регресния иск, следва да се докажат
няколко кумулативно изискващи се предпоставки: валидно
възникнало правоотношение между ищеца-застраховател и собственика на увреденото МПС, чрез сключен застрахователен договор; наличие на
повреди по автомобила , от които са настъпили щети; изплащане на тези щети на
увреденото лице; щетите да са причинени
от трето лице, което отговаря по правилата на деликтната
отговорност; наличие на причинно-следствена връзка между причинените вреди и
деянието /действие или бездействие/ на третото лице. От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и
ищцовото застрахователно дружество, по време на което е настъпило
застрахователното събитие. Не се спори, че застрахователят е изплатил
обезщетение в размер на 530,39 лева за повредите по автомобила и е отправил
регресна покана по образуваната щета №
470418181866261 до собственика на пътя, на който се намира процесния участък на
ПТП- Агенция "Пътна инфраструктура". От писмо изх.№ 53-00-535/6.06.2019
г. на ОПУ-В.Търново до застрахователното дружество се констатира, че
ответникът, след получаване на изготвен от негови служители доклад, в който са
описани нарушения на пътното платно на републикански път I-4 към датата на
събитието, е взел решение за осодобряване на извършеното изплащане на
застрахователното обезщетение в размер на 530,39 лева. Относно втората покана
за сумата от 306,61 лева доплатена на увреденото лице ответникът е отказал плащането с мотива,
че същата претенция се явява неоснователна и недоказана. Твърди, че застрахователят не се е произнесъл
в срок и релевира възражение за съпричиняване от страна на водача. Анализът на релевантните факти води до
извода, че ответникът не оспорва наличието на препятствия /дупки/ по пътното
платно по време на произшествието, като с плащането на сумата от 530,39 лева на
практика е признал наличието на причинно-следствената връзка между причинените
по автомобила щети и бездействието на служителите си, носещи отговорност за състоянието
на пътния участък. Оспорва се поисканото доплащане извършено от застрахователя,
след като увреденото лице е възразило срещу размера на изплатеното му
обезщетение няколко месеца по-късно и е представило фактури за стойността на
закупените гуми и техния монтаж. Съдът
не споделя довода относно отказа на ответника обоснован с некомплектована
преписка и непроизнасяне в срок от страна на застрахователя, доколкото същият е
направил повторна оценка на щетата едва след като увреденото лице е възразило и
е представило за пръв път и пред него процесните фактури. Относно възражението за съпричиняване съдът
намира същото за основателно. При
установен механизъм на ПТП, в резултат на което на застрахованото
МПС са причинени вреди, размера на вредите и причинно -следствената връзка
между произшествието и настъпилите вреди безспорно отговорност за това според
чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.19,ал.1,т.1 и чл.30,ал.1 от Закон за пътищата, вр. с чл.
48, т.1, б."а" от Правилника за приложение на Закона за пътищата носи ответникът, комуто
е поверено управлението на пътя и който чрез служителите си следва да извършва
всички дейности необходими за поддържането на пътя с оглед нормалната му
експлоатация. Ответникът не отрича , а и от заключението на САТЕ се установява,
че на процесния пътен участък при наличие на препятствия по пътното платно и от
двете страни не е имало съответните сигнализации, водещи до повишаване
вниманието на водачите. Изложеното дотук обосновава основателност на
претенцията относно допълнително изплатеното застрахователно обезщетение, но при редуциране на размера ѝ. Направеното възражение за съпричиняване от
страна на водача на вредоносния резултат
се доказва от ответника, чрез заключението на вещото лице , прието и
неоспорено от страните и кредитирано от съда , като компетентно и
обосновано. Макар да няма данни дали в
насрещното платно се е движил друг автомобил, както и дали процесният автомобил
се е движил на къси или дълги светлини в тъмната част на денонощието, вещото
лице е обосновало извода, че и при двата варианта една от причините за
настъпване на ПТП е неправилната преценка от страна водача. Водачът, ако се е
движил на дълги светлини е имал възможност да възприеме препятствието и да
предприеме своевременно действия с цел
избягване на ПТП. При движение на къси светлини водачът е следвало да съобрази скоростта си на движение с
осветеността на фаровете и опасната зона за спиране така, че да може да
преустанови движението си преди навлизане в препятствието. Макар разрешената за участъка скорост да е от
90 км/ч, а свидетелят да твърди, че се е
движил с 40-50 км./ч., заключението на вещото лице води съда до извода за
неизпълнение от страна на водача на нормативно установеното му задължение в чл. 20, ал. 2 от Закон за движението по пътищата да избира
скоростта си, съобразявайки се с пътната
обстановка и състоянието на пътя, както и др. неизчерпателно изброени в
разпоредбата фактори така, че да е в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Неправилната преценка на
водача, който е имал обективна възможност да избегне навлизането в
препятствието преди да попадне в него и
така да предотврати произшествието води до наличието на принос от негова страна
, според съда изразен в степен 1/2 към
приноса на ответника за настъпването му. С горните мотиви съдът приема, че предявената
регресна претенция от застрахователя при основателност на възражението за
съпричиняване при принос от 1/2 от страна на водача следва да се уважи за
сумата от 150,05 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 300,09
лева, именно за 150,04 лева иска следва
да се отхвърли, като неоснователен. Следва да се присъди и законна лихва върху
главницата от подаване на иска- 4.09.2019 г. до окончателното изплащане.
При
този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 250 лева , представляваща направени по делото
разноски съобразно уважената част на иска / държавна такса-50 лева, адвокатско
възнаграждение- 300 лева, депозит за свидетел- 20 лева и депозит за вещо лице -
130 лева/. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 135 лева, представляващи направени по делото разноски /юрисконсултско възнаграждение , определено в размер на 100 лева на основание
чл. 78,ал.8 от ГПК и депозит за вещо
лице от 170 лева/, съобразно отхвърлената част на иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония“ №3 да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД гр. София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано” № 5
сумата от 150,05 /сто и петдесет лева и
5 ст./ главница, представляваща регресна
претенция за допълнително изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470418181866261 на основание застрахователна
полица № 4704180510000543/23.03.2018 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 4.09.2019 г. - подаване
на иска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 150,04 /сто и петдесет лева
и 4 ст./ до пълния предявен размер от 300,09 /триста лева и 9 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Македония“ №3 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано” №5 сумата от 250 / двеста и петдесет/ лева ,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано” №5, да заплати на "АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ”
с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Македония“ №3 сумата от 135 / сто тридесет и пет/ лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд, чрез Великотърновски
районен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: