Р Е Ш
Е Н И Е
№ 465 /31.07.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 265 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Агенция за събирания на вземания” ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г.В.Ч..
Ищецът твърди, че на 27.06.2012 г. „Кредибул” ЕАД катo заемодател
и ответницата като заемател сключили
договор за заем CrediHome
№ 1081-00204170. Съгласно договора на ответницата била предоставена сумата от
600,00 лева, която следвало да върне на ищеца заедно с договорна лихва в размер
на 366,00 лева на 21 равни седмични вноски, всяка от по 46,00 лева, считано от
06.07.2012 г., или общо в размер на 966,00 лева. С подписването на договора за
заем заемателят удостоверил, че получил сумата съгласно посочените в него
параметри, както и че бил уведомен за всички негови клаузи от договора, вкл. и
общите условия. Към настоящия момент ответницата не била изплатила изцяло
дължимия паричен заем, а само сумата от 477,02 лева, с която били погасени само
част от дължимите суми. Поддържа се и че в съответствие с разпоредбите на
договора за заем и приложимите към него Общи условия, тя дължала лихва за
забава в размер на 125,92 лева за периода от 15.09.2012 г. (датата, на която
станала изискуема първата неплатена погасителна вноска) до датата на подаване
на заявлението в съда. На 30.07.2013 г. бил сключен договор за покупко -
продажба на вземания (цесия) на основание между „Микро кредит" АД /правоприемник
на „Кредибул" ЕАД/ и „Свеа Файнанс България" ЕООД, по силата на който
вземането по договор за заем CrediHome № 1081-00204170 от 27.06.2012 г. било прехвърлено
в полза на „Свеа Файнанс ългария" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и лихви. На 03.10.2016 г. пък бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Свеа
Файнанс България" ЕООД и ищеца, с който му били прехвърлени същите вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. На длъжника били
изпратени уведомителни писма по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършените
продажби на вземането от страна на „Микро кредит" АД и на „Свеа Файнанс
България" ЕООД, като „Агенция за събиране на вземания" ЕАД било упълномощена
от цедентите да го стори от тяхно име, и те му били редовно връчени. Сочи се и
че ищецът подал заявление до Районен съд - Хасково, по повод на което било
образувано ч. гр. д. № 2474/2017 г. по описа на съда. По делото била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, но ответницата депозирала възражение срещу нея. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца сумата от 614,90 лева, от която 382,58 лева, представляваща
главница по договор за заем CrediHome № 1081-00204170 от 27.06.2012 г., 106,40 лева,
представляваща договорна лихва върху нея за периода от 14.09.2012 г до 23.11.2012
г., 125,92 лева, представляваща лихва за забава върху нея за периода от
15.09.2012 г. до датата на подаване на заявление до съда за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от същата дата до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.
В с.з. на 16.07.2018 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 868/13.06.2018 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2474/2017 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 75,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 225,00 лв., от които 125,00 лв. – платена държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова молба и становище в с.з.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Г.В.Ч., ЕГН **********,***, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 614,90 лева, от която 382,58 лева, представляваща главница по договор за заем CrediHome № 1081-00204170 от 27.06.2012 г., 106,40 лева, представляваща договорна лихва върху нея за периода от 14.09.2012 г до 23.11.2012 г., 125,92 лева, представляваща лихва за забава върху нея за периода от 15.09.2012 г. до 28.09.2017 г., прехвърлени с договори за покупко - продажба на вземания (цесия) от 30.07.2013 г. между „Микро кредит" АД и „Свеа Файнанс България" ЕООД, и от 03.10.2016 г. между „Свеа Файнанс България" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2474/2017 г. по описа на Районен съд Хасково - 28.09.2017 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.В.Ч., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 300,00 лева, от която 225,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2474/2017 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 1273/02.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете.
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.