Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260593 Година 28.06.2021 Град **
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори
юни Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 1303 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Малолетният
ищец Й.Й.У., представляван от неговата майка и
законен представител В.Г.У., твърди в поправената
си искова молба, че на
04.11.2019 г., около 07:25 ч., на четвъртокласен път -, водачът на лек
автомобил марка -, модел -, с рег. № - - В.Г.У., се движила в посока от - към -,
като около км. 0+300м., поради движение с несъобразена скорост с релефа на
местността и състоянието на пътя - мокра пътна настилка, на ляв завой, изгубила
контрол над управлявания от нея автомобил, завъртяла се, напуснала платното за
движение отляво по посоката си на движение и със задната си дясна част се
ударила в крайпътно дърво, с което реализирала ПТП в светлата част на
денонощието - около 07:25 ч., в условията на слаб дъжд и добра видимост. При
инцидента пострадал малолетния ищец Й.Й.У. - пътник в
лекия автомобил марка -, модел -, с рег. № -, който бил син на водача У..
Детето пътувало в специално обособено детско столче, закрепено на задната дясна
седалка на автомобила. За ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с рег. № 1228р-12027. На водача бил съставен и АУАН № **г. След
злополуката пострадалият Й.У. бил транспортиран до - **, където бил приет в КН с
оплаквания за силни болки в главата, крайниците, корема, с позиви за гадене и
световъртеж. Назначени му били различни изследвания и прегледи, от които било
установено, че получил мекотъканен едем челно, възможна фисура, срединно разположена интерхемисфериална
фисура. Поставена му била диагноза Контузио капитис, Комоцио церебри. Предписана му
била медикаментозна терапия с водно-солеви разтвори и
обезболяващия, която да се проведяла в лечебното заведение. Изписан бил на
06.11.2019 г., като му била дадена терапия, която да приемал вкъщи. Пътният
инцидент причинил на малолетния ищец внезапно и неочаквано увреждане на
здравето и множество болки и страдания. Изпитвал затруднения при придвижване
поради болките в крайниците и корема. Плачел често поради главоболието, дискомфорта и замайването, които изпитвал от травмата в
областта на главата. Не можел свободно да осъществява физически активности - да
играе и общува с други деца, а това го правело затворен и тревожен. Чувствал се
изолиран от своите връстници, тъй като повече си
стоял вкъщи поради болезнените оплаквания от травмите, които имал. Разстройвал
се от силното главоболие, което получавал при повече движение. Повече лежал
заради гаденето и световъртежа. Страдал от нестабилност в походката. Синините,
подутините и охлузванията, получени при произшествието, загрозили външния му
вид и оставили белези за цял живот. Все още изпитвал силни болки в областта на
травмите. Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото му
емоционално състояние. Отрицателно повлиял инцидентът върху детската му
психиката. Изплашен бил от случилото му се и се страхувал да се вози в МПС.
По-рядко се смеел, като станал свит, потиснат и мълчалив. Не искал да излиза и
среща с хора извън семейството. В резултат на ПТП станал раздразнителен, с
честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство
и притеснение. Плачел често и се стряскал в съня си. Изпитвал неувереност и се
разстройвал, когато минавал покрай автомобили, тъй като ги асоциирал с
преживяното по време на инцидента. Към момента страданията продължавали, като
възстановяването му все още не било приключило. Чувствал се изключително тревожен
и объркан. Страдал от безапетитие и все още сънувал кошмари. Едва на пет годинки преживявал силен стрес, като това щяло да повлияе
отрицателно и на психиката му на подрастващ в бъдеще. Към момента на събитието
виновният водач управлявал лек автомобил марка -, модел -, с рег. № -, който
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена с ответното дружество с полица № BG/30/119001108551,
която била валидна от 20.04.2019 г. до 19.04.2020 г. На 06.12.2019 г. отправил
молба до ответния застраховател да бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение, но било видно от посочените в исковата молба писма, че такова
плащане било отказано, което породило правния от предявените искове. Искането е
да се осъди ответника да заплати на малолетния ищец, представляван от неговата
майка и законен представител, сумата от 20 000 лева за обезщетение на
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесните му увреждания
при ПТП на 04.11.2019 г., със 705.56 лева законната лихва от 06.12.2019 г. до
10.04.2020 г. и законната лихва върху главницата от 10.04.2020 г. до
изплащането й, както и разноските по делото.
Ответникът З. заема становище за допустимост, но
неоснователност на исковете, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените
по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му
в подадения в срок отговор и в писмени становища, а в съдебните заседания,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
От
представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.11.2019
г., преценен съвкупно с показанията на свидетелите К. (съставител
на протокола) и
П. (очевидец), чиито
показания, заедно с показанията на останалите разпитани по делото свидетели А. (баба
по майчина линия на малолетния ищец) и Н., съдът кредитира,
тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат, а се
подкрепят и допълват от останалите доказателства по делото (чл.
172 ГПК), представените
от **“ при **** и от пълномощникът на малолетния ищец материали от
административно-наказателната преписка образувана по съставения на виновния
водач при ПТП АУАН, и заключението на назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза (ЗСАТЕ),
което съдът възприема, поради липсата на противоречие с останалите
доказателства, както и отговорите на вещото лице в съдебно заседание, и заключението
на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и психологическа
експертиза (ЗКСМПЕ),
което съдът също възприема, поради липсата на противоречие с останалите
доказателства, и отговорите на участвалото в изготвянето й вещо лице Т., се
установява несъмнено, че на 04.11.2019 г., около 7.25 часа на общински път -,
майката на малолетния ищец управлявала с около 95-98 км/ч, в посока от - към -,
собствения си л.а. с рег. № -, като на задната седалка на същия автомобил се
возели на закрепени на същата детски обезопасителни
столчета, привързани с колани за същите, малолетният ищец и неговият -, като столчето
на малолетният ищец е било до задната дясна врата на автомобила (св.
П.).
Времето е било облачно, а пътната настилка мокра (л.
265).
Поради управление на автомобила с посочена превишена и несъобразена с релефа на
местността (ляв
завой) и
състоянието на пътя (мокра настилка) скорост, майката на
малолетния ищец губи контрол над управлявания автомобил и той се завърта около
оста си, напуска платното за движение вляво по посока на движението си и се
блъска със задната си дясна част в крайпътни дървета (л.
233, 262 и 265-269). Поради това и тъй като горепосочените доказателства по
делото подкрепят протокола за ПТП, съдът намери за недоказано оспорването от
ответника на верността му в частта му, в която удостоверява именно тези
установени по делото обстоятелства и причини за това ПТП (чл.
194, ал. 1 ГПК).
Поради това съдът признава с настоящото решение, че оспорването на верността му
в тази му част по чл. 193 ГПК, не е доказано от ответника (чл.
194, ал. 2 и 3 ГПК). Въпреки неоснователните му доводи за противното, този протокол
е официален свидетелстващ документ и се ползва съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК с
обвързваща съда материална доказателствена сила и за
описания в него механизъм на ПТП, защото никога не е съществувал спор в
доктрината и практиката, че определението, което чл. 179, ал. 1 ГПК дава на
официалния документ, е твърде тясно, защото отразява само свидетелстващите
документи, удостоверяващи направени изявления пред удостоверителния орган –
тоест само нотариалните актове. Това обаче съвсем не означава, че само
последните са официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила. Защото чл. 179,
ал. 1 ГПК сочи общите изисквания, на които тези документи следва да отговарят,
за да се ползват с такава сила и доказват, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на издалият ги орган, са се осъществили така, както
се твърди в същите. Такава е и трайната практика на ВКС по този въпрос, която
винаги е приемала, че съставеният от органите на КАТ след посещение на място и
оглед протокол за ПТП, е официален свидетелстващ документ, който се ползва с
предвидената в чл. 179, ал. 1 ГПК материална доказателствена
сила. Защото е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по чл. 125,
т. 1 ЗДвП, по предвидените в чл. 125а, ал. 1 ЗДвП и чл. 3 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГФ (ДВ бр. 8/2009) – форми и ред. Поради
това съставлява изцяло официален свидетелстващ документ, който доказва описания
в него механизъм на ПТП (Р 73-2012-I т.о. и Р 24-2011-Iт.о.).
В пряка
причинна връзка от същото ПТП малолетният ищец е получил не само посочените в
т. 1-4 ЗКСМПЕ стрес и страх, но и следните посочени в същото ЗКСМПЕ телесни
увреждания, а именно – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на
главата с мекотъканен оток и лекостепенно
мозъчно сътресение, причинило му временно разстройство на здравето, неопасно за
живот, кръвонасядания на десните крайници, които са
му причинили страдание, и контузия на корема, причинила му временно
разстройство на здравето, неопасно за живота (л.
206 и 211-212).
Според ЗКСМПЕ, тези травми на малолетния ищец могат да се получат и при
правилно използвана система за безопасност, ако е пътувал на задната дясна
седалка (л.
211).
А именно там пътувало това дете според показанията на свидетелката П., очевидец
на ПТП (л.
103). Това
се установява и от отговорите в съдебно заседание на вещите лица Т. и К. (л.
286-287). А
според вещото лице К., най-вероятно при ПТП малолетният ищец е бил в столче със
задействани обезопасителни колани, иначе травмите му
биха били значителни в задната дясна част – хълбок, зона на ребра и десен
бъбрек
(л. 287).
На
малолетния ищец е проведено консервативно/медикаментозно специализирано
болнично лечение след ПТП в КН в - ** в продължение на три дни след ПТП, а след
това и в домашни условия, което е продължило около месец (т.
2 ЗКСМПЕ и св. А., П. и Н., л. 101-104 и 212).
В пряка причинна връзка от тези си телесни увреждания малолетният ищец е
претърпял болки и страдания, стрес и страх, като болките и страданията му са
били силно изразени по скалата слаби, умерени, силни, много силни и
изключителни (т.
3 ЗКСМПЕ, л. 212). Продължителността на тези му болки и страдания от
телесните му увреждания е била около три седмици (т. 8 ЗКСМПЕ, л. 211). А по
отношение на стреса и страха, след травмата детето е било тревожно, станало
по-затворено, нарушил се е сънят му, сънувало е кошмари, не е било така
общително, както преди, не си играело с деца, както преди, оплаквало се от
болки в главата и корема, нежелаело да се качва в кола и когато минавало през
мястото на ПТП винаги го споменавало, които симптоми са в процес на
преодоляване, но все още присъстват в живота на това дете със слаб интензитет (т. 3 ЗКСМПЕ и и св. А.,
П. и Н.).
Към момента малолетният ищец не изпитва болки и страдания от телесните си
увреждания, но по отношение на стреса и страха все още не са преодолени някои
детски страхове, които имат отношение към преживяната травмираща ситуация –
същият не желае да заспива сам, сънува кошмари и се буди през нощта, преживява
страх за себе си и близките си, страх от смъртта, от физическо нараняване и
медицински страхове – всички те с малък интензитет, като същият е в процес на
справяне с тези проблеми и функциониране в норма за възрастта си (т. 3 ЗКСМПЕ,
л. 212).
Страните
не спорят, а се установява и от представената по делото в заверен препис от
ответника застрахователна полица № BG/30/119001108551, че със
същата на 17.04.2019 г. е сключен между ответника и майката на малолетния ищец,
като собственик на управлявания от нея при ПТП горепосочен л.а. - договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите (л. 71).
Според чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ, обект на тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите (в
случая на майката на малолетния ищец, като водач на управлявания при процесното ПТП л.а., за който е налице валидно сключен с
посочената полица застрахователен договор за такава застраховка),
за причинените на трети
лица имуществени и неимуществени вреди свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата. Срокът на действие на
тази застраховка е от 20.04.2019 г. до 19.04.2020 г., като в рамките му е
настъпило на 04.11.2019 г. и процесното ПТП.
Причинените в случая от застрахованата при ответника майка на малолетния ищец при
същото ПТП горепосочени неимуществени вреди на този ищец, са свързани с управлявания
от нея при това ПТП горепосочен л.а., тъй като именно с него те са причинени и
настъпили в срока на действие на тази застраховка. Следователно. Гражданската й
отговорност по чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД за обезвредата им спрямо малолетния ищец, е била покрита от
тази застраховка, респективно от ответника, който е застраховател по нея (чл.
493, ал. 1, т. 1 и 5 КЗ).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният пряк иск
по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на претърпените от малолетния
ищец неимуществени вреди, е доказан напълно в своето основание. Според нормата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, а според нормата на чл. 21 ЗДвП,
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория
В е забранено да превишава 90 км/ч извън населено място. В случая майката на
малолетния ищец е нарушила именно тези законови разпоредби, като е управлявала
преди ПТП собствения си автомобил с превишена горепосочена скорост,
несъобразена и с релефа на местността (левия завой) и
състоянието на пътя (мокра пътна настилка). В
пряка причинна връзка от това й противоправно и
виновно съгласно необорената по делото презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД деяние,
е настъпило и процесното ПТП по смисъла на §1, т. 47
от ДР на ППЗДвП. В пряка причинна връзка от същото
ПТП, возещият се на задната дясна седалка в система за обезопасяване на деца по
смисъла на чл. 137б ЗДвП с поставени обезопасителни
колани, видно от показанията на свидетелката П. и потвърждаващите ги отговори
на горепосочените вещи лица, малолетен ищец е получил горепосочените стрес,
страх и телесни увреждания, които са предизвикали горепосочените му болки и
страдания, представляващи по своя характер причинени му неимуществени вреди. За
обезвредата им, неговата майка, като техен виновен
причинител/деликвент, носи гражданска отговорност да
заплати обезщетение, за да ги поправи (чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл.
52 ЗЗД). Тази
й отговорност е била покрита от ответника, като застраховател по сключения с
нея горепосочен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, действал към датата на процесното
ПТП (493,
ал. 1, т. 1 и 5 КЗ). При това положение увредения при същото ищец има право
да получи обезщетението за причинените му при същото ПТП горепосочени
неимуществени вреди, пряко от ответника, като застраховал тази отговорност на
причинилата ги майка на ищеца (чл. 432, ал. 1 КЗ). Ето
защо съдът намери, че предявеният от малолетния ищец, представляван от неговата
майка, против ответника, пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, е доказан напълно в
своето основание.
По отношение на размера на този иск, съдът намери, че причинените
на малолетния ищец при ПТП телесни горепосочени увреждания, по своя характер представляват
леки телесни повреди (чл. 130 НК).
По брой обаче те са множество - черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
контузия на главата с мекотъканен оток и лекостепенно мозъчно сътресение, причинило му временно
разстройство на здравето, неопасно за живот, кръвонасядания
на десните крайници, които са му причинили страдание, и контузия на корема,
причинила му временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В пряка
причинна връзка от същите ищецът е търпял силно изразени болки и страдания,
които са продължили около три седмици. В пряка причинна връзка от ПТП това дете
е получило и стрес и страх, като след травмата е било тревожно, станало е по-затворено,
нарушил се е сънят му, сънувало е кошмари, не е било така общително и не си е играело
с деца, както преди, оплаквало се от болки в главата и корема, нежелаело да се
качва в кола и когато минавало през мястото на ПТП винаги го споменавало, които
му симптоми са в процес на преодоляване, но все още присъстват в живота му със
слаб интензитет, като към момента малолетният ищец не изпитва болки и страдания
от телесните си увреждания, но по отношение на стреса и страха все още не са
преодолени някои негови детски страхове, които имат отношение към преживяната
травмираща ситуация – същият не желае да заспива сам, сънува кошмари и се буди
през нощта, преживява страх за себе си и близките си, страх от смъртта, от
физическо нараняване и медицински страхове, които са с малък интензитет, а той
е в процес на справяне със същите. При определяне размера на обезщетението за
тези претърпени от същия неимуществени вреди, следва да се вземе предвид и невръстната
възраст на това дете към датата на увреждането му, както и начина, по който са му
били причинени тези вреди - при ПТП, като пътник в кола на задната седалка
в система за обезопасяване на деца по смисъла на чл. 137б ЗДвП, с поставени
обезопасителни колани, видно от показанията на
свидетелката П. и потвърждаващите ги отговори на горепосочените вещи лица (р.
II
от ППВС № 4/1968 г., Р 93-2011-II
т.о., Р 238-2008-II т.о.). Ръководен от тези
установени по делото обективни обстоятелства, съдът намери, че справедливо
обезщетение за тези претърпени от малолетния ищец неимуществени вреди е сумата
от 5000 лева. Поради това до този размер предявения от него, чрез неговата
майка и законен представител, пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвредата им, следва да бъде уважен, като основателен, а
в останалата му част, над тази сума, до претендираната
с него по-голяма, отхвърлен, като неоснователен (чл.
52 ЗЗД). В тази му отхвърлена част, претендираното
с този главен иск обезщетение, надхвърля общественият критерий за
справедливост, обусловен от установените по делото горепосочени обективни обстоятелства,
от значение в тази насока.
По делото няма данни
за намаляване на това обезщетение
на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД, а възраженията за противното на
ответника са неоснователни. За да е налице съпричиняване,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки
с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Следователно. Релевантен за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен негов принос, без който не
би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането му. Правните последици
от съпричиняването и значението му за
размера на обезщетението, което увреденият има право да получи
като паричен еквивалент на произлезлите
от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите
си за съпричиняване
с вероятности или предположения. Поради това във всички случаи на
предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
деликвента или на пряк иск по
чл. 432, ал.
1 КЗ срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на несъмнено доказване от ответника, който
с позоваване на същото
цели намаляване на отговорността си към увреденото
лице (Р
54-2012-II
т.о., Р 99-2013-II т.о., Р 76-2020-II т.о., Р 1-2021-II т.о.).
В случая ответникът твърди по същество в отговора си,
че в случая родителите на малолетния ищец са допринесли за увреждането му,
защото не са го поставили в система за обезопасяване на деца по чл. 137б ЗДвП,
с поставени обезопасителни колани. Тежестта да докаже пълно и главно, тоест несъмнено,
тези обстоятелства, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р 54-2012-II т.о., Р 99-2013-II
т.о., Р 76-2020-II т.о., Р 1-2021-II т.о.). По делото обаче не само липсват доказателства, от
които да се установява несъмнено малолетният ищец да не е бил при ПТП в
посочената система за обезопасяване на деца по чл. 137б ЗДвП, с поставени обезопасителни колани, но и тъкмо обратното се установява
от показанията на свидетелката П. и потвърждаващите ги отговори в съдебно
заседание на горепосочените вещи лица, а
именно, че същият ищец е бил поставен от своята майка преди ПТП в система за
обезопасяване на деца по чл. 137б ЗДвП, с поставени обезопасителни
колани. Поради това съдът намери за недоказано възражението на ответника да е
налице съпричиняване на увреждането му при ПТП (чл. 154, ал. 1 ГПК). Поради това съдът намери, че предявеният пряк иск по
чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се уважи до сумата от 5000 лева, без това дължимо
му се по него обезщетение за обезвреда да бъде
намалявано на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По
отношение на акцесорния иск за законна лихва, съдът
съобрази, че в задължителната си практика ВКС приема, че в хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) се включва и дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от уведомяване на
застрахователя, респективно предявяване на претенцията пред него от увреденото
лице, а не и от момента на увреждането (Р 128-2020-I т.о.). Според нормата на
чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати - изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3 КЗ.
В случая процесното ПТП е
настъпило на 04.11.2019 г., а пълнощникът на
малолетния ищец е заявил писмена претенция за обезщетяването му пред ответния
застраховател на 06.12.2019 г. (л. 14-15). Със същото
обаче, не е представил никакви данни за банковата си сметка, по която да се
извърши плащането съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ, нито посочените му от ответния
застраховател доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ за установяване на основанието
и размера на претенцията му (л. 14-19). Такива няма данни да са предоставени от
пълномощникът или законните представители на малолетния ищец и след изпратеното
им ответника уведомление на 20.12.2019 г. за изискването им (16-19). Именно
поради това с уведомлението си от 06.03.2020 г. ответният застраховател е
отказал да определи и изплати обезщетение (л. 20). Поради
това, независимо, че този му отказ обуславя съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
допустимостта на предявените по делото искове, с непредставянето на изисканите
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и непосочването на банкова сметка ***. 380,
ал. 1 КЗ, увреденият малолетен ищец, представляван от неговата майка и законен
представител, е изпаднал в забава (чл. 380, ал.
3 и чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ). Поради това
ответният застраховател не му дължи претендираната
законна лихва за забава в дължимото му се горепосочено обезщетение до подаване
на исковата му молба в съда (чл. 497, ал.
1, т. 2 КЗ, Р 128-2020-I т.о.). Поради това
предявеният от ищеца иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на такава законна
лихва от 705.56 лева за забава в плащането на дължимото му се застрахователно
обезщетение от 06.12.2019 г. до подаване на исковата молба в съда на 10.04.2021
г., се явява недоказан още в своето основание и като такъв следва да се
отхвърли изцяло, без преди това да бъде обсъждан и по отношение не неговия
размер, защото това се явява безпредметно (чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, Р
128-2020-I т.о.). Следва да бъде уважена само акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху дължимото се на малолетния
ищец застрахователно обезщетение от 5000 лева от подаване на исковата молба в
съда на 10.04.2021 г. до изплащането му (Р 128-2020-I т.о.).
По
отношение на разноските, тъй като малолетния ищец е освободен от въззивната инстанция от заплащането на държавна такса и
разноски за производството (чл. 83, ал. 2 ГПК), при този изход на делото,
дължимата се за производството държавна такса от 828.22 лева, както и частта от
общо 800.75 лева от заплетените от бюджета на съда възнаграждения на вещите
лица, следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част
от исковете, или сумите съответно от 200 лева и 193.37 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). С исковата молба пълномощникът на малолетния ищец е поискал да му се
присъди адвокатско възнаграждение. В представения договор за правна защита и
съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство на ищеца от същия
пълномощник на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (л. 110). При наличието на
такъв договор, с който е уговорено процесуално представителство на ищеца при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатското възнаграждение се дължи и
следва да се присъди на пълномощника му (Опр. №
257-2018-II т.о.). Според чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, съдът определя това
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. Според приложимия чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. (ДВ, бр. 64/2004 г.), минималното адвокатско възнаграждение
за защита на ищеца по делото е 1151.17 лева, като съразмерно с уважената част
от иска, ответникът следва да бъде осъден за плати на този пълномощник на ищеца
277.99 лева адвокатското възнаграждение. При този изход на делото, сторените от
ответника разноски по същото в общ размер от 650 лева (от които общо 400 лева внесени депозити за
възнаграждение на вещите лица и дължимо му се възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 250 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо лице,
защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), следва да се възложат в тежест на малолетния ищец,
представляван от неговата майка и законен представител, съразмерно с
отхвърлената част от исковете или сумата от 493.04 лева (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК). На ответникът не следва да се присъжда и внесения
депозит от 20 лева за призоваване на посочения от него свидетел, защото от
същия не му е заплащано възнаграждение по чл. 168 ГПК, поради което същият
подлежи на връщане при подадена молба, а не на присъждане (чл. 82 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
ОСЪЖДА З., с ЕИК -, със седалище и
адрес на управление -, да заплати по банкова сметка ***: ***, на малолетното
дете Й.Й.У., с ЕГН **********, представлявано от
неговата майка и законен представител В.Г.У., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 5000 лева за застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ на претърпени неимуществени
вреди – болки, страдания, страх и стрес, причинени му виновно при ПТП на 04.11.2019
г. от застраховалото гражданската си отговорност за същите В.Г.У. с п.с., по сключен
със застрахователна полица № BG/30/119001108551/17.04.2019 г. договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, и законна лихва върху
тази сума от 10.04.2020 г. до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявения от малолетното дете Й.Й.У., представлявано от неговата майка и законен
представител В.Г.У., против З., пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ, над сумата от 5000 лева до претендираните
20 000 лева и законна лихва върху тази отхвърлена част от 10.04.2020 г. до
изплащането й, КАКТО и предявения от малолетното дете Й.Й.У.,
представлявано от неговата майка и законен представител В.Г.У., иск по чл. 86 ЗЗД за осъждането на З. да му заплати и 705.56 лева законна лихва за забава от
06.12.2019 г. до 10.04.2020 г. в плащането на претендираното
обезщетение по чл. 432 КЗ.