Р Е Ш Е Н И Е № 70
гр. Сливен, 25.04.2018 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на двадесет и шести март
през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия:
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 366 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл.166, ал.3 от ДОПК във
връзка с чл.195б ал.1 от Закона за водите.
Образувано
е по жалба на „Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 83/20.10.2017 г. издаден от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който по отношение
на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е установено публично държавно вземане във връзка с
издадено Разрешително № 31510202/ 17.11.2009 г. за водовземане на подземни води
за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на главница
13 977,80 лева и лихва за забава в размер на 5 241,55 лева; по Разрешително
№ 31510218/14.01.2010 г. за право на водовземане на подземни води за периода от
01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на 22 924,02 и лихва в размер на
8 194,35 лева; по Разрешително № 31510235/28.05.2010 г. за водовземане от
подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на главница
9 022,46 лева и лихва за забава в размер на 3 605,83 лева.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е материално и
процесуално незаконосъобразен,
противоречи на целта на закона и е в следствие на превратно упражняване на
власт. Счита, че административният орган е допуснал груби и съществени
нарушения на административнопроцесуалните и процедурни правила по АПК, ДОПК и
Закона за водите, които са довели до формиране на незаконосъобразен извод. Заявява,
че административният акт е продукт на неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закон. Твърди, че дружеството не може да бъде длъжник по посочените
парични задължения. Заявява, че липсва материалноправно основание за възникване
на тежест на дружеството на установените задължения. Моли съда да отмени
оспорения административен акт. Претендира за направените разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателя, чрез п. си п. а.Р. подържа жалбата. Твърди, че
директорът на басейновата дирекция е следвало да уведоми титуляра на
разрешителното за размера на дължимата такса, сметката, по която следва да бъде
платена и срокът за заплащането й, като след това уведомление вземането ставало
изискуемо и ликвидно, т.е. подлежащо на изпълнение. Според тарифите действали
през периода, било посочено, че такси се плащат в единия случай до 31 януари на
следваща година, а в другия случай до 31 март на следващата година. Те били
подзаконови нормативни актове и при противоречие със закона, каквото на пръв
поглед очевидно било налице, административният орган е следвало да приложи
закона. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010
г. и 2011 г., както и за допуснати процесуални нарушения, тъй като от поканата
за доброволно изпълнение не ставало ясно, дали е покана за доброволно
изпълнение или уведомление по чл.25 от АПК.
Ответникът
по жалба - Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, чрез п.
си с. ю. Д. Б. оспорва жалбата. Моля съда, да отхвърли същата и да остави в
сила издадения АУПДВ. Твърди, че жалбата е недоказана и неправилна.
От
събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
1.С
разрешително № 31510202/17.11.2009 г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, на „Водоснабдяване
и Канализация - Сливен" ООД, е предоставено право на водовземане от
подземни води, посредством 6 бр. каптирани извори разположени в землището на с.
Бяла, община Сливен. Каптираните извор са разположени в горски масив на
Държавно лесничейство Сливен: - КЕИ „Хамзов извор - 1" - 78а, КЕИ „Хамзов
извор - 2" - 78з, КЕИ „Ходжов трап"-56в, КЕИ „Ляв" – 55б, КЕИ
„Десен- 1" и „Десен- 2"- 55б. в землището на с. Бяла, цел на
ползваната вода - питейно - битови нужди, разпределението на разрешеното водно
количество: Питейно - битови нужди годишно до 100 000,00 м3/год., място на
водоползването: Водоснабдяване на с. Бяла, община Сливен, област Сливен, срок
на действие на разрешителното: 25(двадесет и пет) години.
Видно
от справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена
вода за район Сливен през 2010 г., в частта относно с.Бяла, подадената вода за
цялата 2010 г. е 124077 м3. (л.114 от делото)
Съгласно
справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода
за район Сливен през 2011 г., в частта относно с.Бяла, подадената вода за
цялата 2011 г. е 96502 м3. (л.106 от делото)
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2013 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510202/17.11.2009 г., че иззетото
количество вода през 2012 г., с.Бяла е 92509 м3. (л.125 от делото)
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2014 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510202/17.11.2009 г., че иззетото
количество вода през 2013 г., с.Бяла е 86741 м3. (л.126 от делото)
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 30.01.2015 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510202/17.11.2009 г., че иззетото
количество вода през 2014 г., с.Бяла е 99300 м3. (л.127 от делото) .
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 28.01.2016 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510202/17.11.2009 г., че иззетото
количество вода през 2015 г., с.Бяла е 99765 м3. (л.128 от делото).
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 16.01.2017 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510202/17.11.2009 г., че иззетото
количество вода през 2016 г., с.Бяла е 99996 м3. (л.129 от делото).
С
констативен протокол № СЛ 526 от 15.09.2017 г. съставен от и. А. Г. г. е. в
Дирекция „Контрол“ при БД-ИБР Пловдив (л.58-59 от делото) е обективирана
проверка по документи във връзка с Разрешително № *********/17.11.2009 г. В протокола е посочена, че съгласно годишните
справки за ползваните подземни води дължимите годишни такси по години са както
следва:
През
отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г в годишната справка отнетите
и използвани водни маси възлизат на 124 077 м3. Дължимата годишна такса за
периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. се изчислява съгласно Тарифа за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект,
приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. , обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. изм. с ПМС
№23/02.02.2004 г.. ДВ бр. 11/2004 г. (отм.), и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3
х 124 077 м3 = 2481,54 лв.
През
отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в годишната справка отнетите
и използвани водни маси възлизат на 96 502 м3. Дължимата годишна такса за
периода от 01.01.2011 г. до 31 .12.2011 г. се изчислява съгласно Тарифа за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета
с ПМС № 154/28.07.2000 г. , обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. изм. с ПМС
№23/02.02.2004 г., ДВ 5р. 11/2004 г. (отм.), и възлиза на : Т = Е x W = 0,02 лв/м3 х 96 502 м3 =
1930.04 лв.
За
периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени съгласно
действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011
г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г. в сила от 01.01.2012 г. и са както следва:
През
отчетения период 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. отнетите и използваните водни
маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194 б от ЗВ
възлизат на 92 509 м3. Дължимата годишна такса за 01.01.2012 г. до 31.12.2012
г., възлиза на : T= E х W= 0,02 лв/м3 х 92 509 м3 = 1850,18 лв.
През
отчетения период 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г отнетите и използваните водни
маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194 б от ЗВ
възлизат на 86 741 м3. Дължимата годишна такса за 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. възлиза на : Т = Е х W= 0,02 лв/м3 х 86 741 м3 = 1734,82 лв.
През
отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. отнетите и използваните
водни маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194 б от
ЗВ възлизат на 99300 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2014г. до
31.l2.2014 г. е : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 99300 м3 = 1986,00 лв.
През
отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отнетите и използваните
водни маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194 б
от ЗВ възлизат на 99 765 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2015
г. до 31112.2015 г. е : Т = Е х W= 0,02 лв/м3 х 99 765 м3 = 1995,30 лв.;
През
отчетения период от 01.01.2016 г. до 31,12.2016 г. отнетите и използваните
водни маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194 б
от ЗВ възлизат на 99996 м3. Дължимата годишна такса за 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г. е : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 99996 м3 = 1999,92 лв.
2.
С разрешително № 31510218/14.01.2010 г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен" ООД, е предоставено правото на водовземане от
подземни води, посредством 4 бр. каптирани извори. Каптираните извори са
разположени в горски масив на ДЛ - Сливен, в землището на с. Новачево, общ.
Сливен, обл. Сливен. В местността „Саса дере" са разположени каптажи „Саса
дере -север" -627е, „Саса дере - юг" - 625 б, В местността „Юреджик
дере“ са разположени КЕИ „Юрта-1“ - 40 б и „Юрта-2“ - 40 б с цел или цели на
ползваната вода: питейно - битови нужди, разпределение на разрешеното водно
количество: Питейно- битови нужди: годишно до 111 350,00 м /год., място на водоползването:
водоснабдяване на село Новачево, община Сливен, област Сливен, срок на действие
на разрешителното 25 (двадесет и пет) години.
Видно
от справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена
вода за район Сливен през 2010 г., в частта относно с.Новачево, подадената вода
за цялата 2010 г. е 154915 м3. (л.114 от делото)
Съгласно
справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода
за район Сливен през 2011 г., в частта относно с.Новачево, подадената вода за
цялата 2011 г. е 141292 м3. (л.106 от делото)
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2013 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510218/14.01.2010 г., че иззетото
количество вода през 2012 г., с.Новачево е 173782 м3. (л.130 от делото)
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2014 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510218/14.01.2010 г., че иззетото
количество вода през 2013 г., с.Новачево е 179509 м3. (л.131 от делото)
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 30.01.2015 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510218/14.01.2010 г., че иззетото
количество вода през 2014 г., с.Новачево е 153856 м3. (л.132 от делото) .
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 28.01.2016 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510218/14.01.2010 г., че иззетото
количество вода през 2015 г., с.Новачево е 173961 м3. (л.133 от делото).
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 16.01.2017 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510218/14.01.2010 г., че иззетото
количество вода през 2016 г., с.Новачево е 168886 м3. (л.134 от делото).
С
констативен протокол № СЛ 528 от 15.09.2017 г. съставен от и. А. Г. – г. е. в
Дирекция „Контрол“ при БД-ИБР Пловдив (л.60-61 от делото) е обективирана
проверка по документи във връзка с Разрешително № 31510218/14.01.2010 г. В протокола е посочена, че съгласно годишните
справки за ползваните подземни води дължимите годишни такси по години са както
следва:
През
отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в годишната справка отнетите
и използвани водни маси отчетени възлизат на 154915 м3. Дължимата годишна такса
за този периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154/28.07.2000 г., обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на: Т=Е х W= 0,02
лв/м3 х 154915м3 = 3098,30 лв.
През
отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011г. в годишната справка отнетите
и използвани водни маси отчетени по подадена справка възлизат на 141292 м.
Дължимата годишна такса за 2011 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 141292 м3
= 2825,84 лв.
За
периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени съгласно
действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011
г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г. в сила от 01.01.2012 г. и са както следва:
През
отчетения период 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. отнетите и използваните водни
маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ
възлизат на 173782 м3. Дължимата годишна такса 2012 г. възлиза на : Т=Е х W=
0,02 лв/м3 х 173782 м3 = 3475,64 лв.
През
отчетния период 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. отнетите и използваните водни
маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ
възлизат на 179509 м3. Дължимата годишна такса за 2013 г. възлиза на: Т= Е х W=
0,02 лв/м3 х 179509 м3 = 3590,18 лв.
През
отчетения период 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. отнетите и използваните водни
маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ
възлизат на 153856 м3. Дължимата годишна такса за 2014 г. възлиза на : Т=Е х W=
0,02 лв/м3 х 153856 м3 = 3077,12 лв.
През
отчетения период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отнетите и използваните водни
маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ
възлизат на 173961 м3. Дължимата годишна такса за 2015 г. възлиза на : Т=Е х W=
0,02 лв/м3 х 173961 м3 = 3479,22 лв.
През
отчетения период 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. отнетите и използваните водни
маси съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ
възлизат на 168886 м3. Дължимата годишна такса за 2016 г. възлиза на : Т=Е х W-
0,02 лв/м3 х 168886 м3 = 3377,72 лв.
3.
С разрешително № 31510235/28.05.2010 г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район", на „Водоснабдяване и Канализация -
Сливен" ООД е предоставено право на водовземане от подземни води,
посредством 2 броя каптирани извори КЕИ „Пандъклъка“ и КЕИ „Баш“ намиращи се
съответно в отдел 546-а на територията на Държавно лесничейство Сливен, и в
отдел 543-в землището на с. Голямо Чочовени, община Сливен, с цел или цели на
ползваната вода: питейно - битови нужди, разпределение на разрешеното водно количество:
годишно до 20550,00 м3/год., място на водоползването: водоснабдяване на село
Голямо Чочовени, община Сливен, област Сливен, с краен срок на действие на
разрешителното: 28.05.2035 г.
Видно
от справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена
вода за район Сливен през 2010 г., в частта относно с.Голямо Чочовени,
подадената вода за цялата 2010 г. е 69297 м3. (л.114 от делото)
Съгласно
справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода
за район Сливен през 2011 г., в частта относно с.Голямо Чочовени, подадената
вода за цялата 2011 г. е 67704 м3. (л.106 от делото).
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2013 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510235/28.05.2010 г., че иззетото
количество вода през 2012 г., с.Голямо Чочовени е 103207 м3. (л.120 от делото).
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2014 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510235/28.05.2010 г., че иззетото
количество вода през 2013 г., с.Голямо Чочовени е 66677 м3. (л.121 от делото).
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 30.01.2015 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510235/28.05.2010 г., че иззетото
количество вода през 2014 г., с.Голямо Чочовени е 38290 м3. (л.122 от делото) .
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 28.01.2016 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510235/28.05.2010 г., че иззетото
количество вода през 2015 г., с.Голямо Чочовени е 60100 м3. (л.123 от делото).
С
декларация по чл.194б от ЗВ от 16.01.2017 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД
гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510235/28.05.2010 г., че иззетото
количество вода през 2016 г., с.Голямо Чочовени е 45848 м3. (л.124 от делото).
С
констативен протокол № СЛ 529 от 18.09.2017 г. съставен от и. А. Г. – г. е. в
Дирекция „Контрол“ при БД-ИБР Пловдив е обективирана проверка по документи във
връзка с Разрешително № 31510235/28.05.2010 г.
В протокола е посочена, че съгласно годишните справки за ползваните
подземни води дължимите годишни такси по години са както следва:
През
отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в годишната справка отнетите
и използвани водни маси възлизат на 69297 м3. Дължимата годишна такса за този
период съгласно Тарифа за таксите за правото на водололзване и/или разрешено
ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обр. ДВ. бр. 65 от
08.08.2000 г. и възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 69297 м3 = 1385,94 лв.
През
отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в годишната справка отнетите
и използвани водни маси отчетени по подадена справка възлизат на 67704 м3. Дължимата
годишна такса за 2011 г. се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154/28.07.2000 г., обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на : Т=Е х W=
0,02 лв/м3 х 67704 м3 = 1354,08 лв.
За
периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени съгласно
действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011
г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г. в сила от 01.01.2012 г. и са както следва:
През
отчетения период 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. използваните водни маси
възлизат на 103207 м3. Дължимата годишна такса за 2012 г. възлиза на : T = E x
W = 0,02 лв/м2 x 103207 м3 = 2064,14 лв.
През
отчетения период 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. съгласно представената годишна
справка, използваните водни маси за 2013 г. възлизат на 66677 м3. Дължимата
годишна такса за 2013 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 66677 м3 = 1333,54 лв.
През
отчетения период 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. използваните водни маси
възлизат на 38290 м3. Дължимата годишна такса за 2014 г. възлиза на Т=Е х W=
0,02. лв/м3 х 38290 м3 = 765,80 лв.
През
отчетения период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. използваните водни маси
възлизат на 60100 м3. Дължимата годишна такса за 2015 г, възлиза на: Т=Е х W=
0,02 лв/м3 х 60100 м3 = 1202,00 лв.
През
отчетения период 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. използваните водни маси
възлизат на 45848 м3. Дължимата годишна такса за 2016 г. възлиза на: Т=Е х W=
0,02 лв/м3 х 45848 м3 = 916,96лв.
С
покана за доброволно изпълнение изх.№ ПО-02-80 от 09.10.2017 г., Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" поканил „Водоснабдяване и
канализация - Сливен" ООД, да заплати доброволно в седемдневен срок от
получаването и, задължението си по чл.194, ал. 1, т. 1, б „б" от Закона за
водите, като титуляр по разрешителни за водовземане от подземни води №
31510202/ 17.11.2009 г.; № 31510218/14.01.2010 и № 31510235/28.05.2010 г., представляващо
такса за правото на водовземане подземни води за питейно - битово
водоснабдяване за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г., в размер на 45 924,28
лв., върху която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. В
покана е включено и уведомление по чл.26 от АПК, че при незаплащане на
дължимите такси, ще открие производство по издаване на АУПДВ.
Тази
покана, заедно с констативните протоколи № СЛ 526/15.09.2017 г. № СЛ 528/15.09.2017
г. и № СЛ 529/18.09.2017 г. е връчена на оспорващия с известие за доставяне на 10.10.2017
г. (л.39 от делото).
С
оспорения АУПДВ № 83/20.10.2017 г., издаден от директора на БД ИБР, е
установено по основание и размер задължение на "Водоснабдяване и
канализация Сливен" ООД, гр.Сливен по горепосочените разрешителни, а
именно за дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително №
31510202/17.11.2009 г., за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г.: главница: 13
977,80 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 5
241,55 лева. По разрешително № 31510218/14.01.2010 г., за периода 01.01.2010 г.
- 31.12.2016 г., главница: 22 924,02 лв., ведно с дължимата лихва за периода на
забава общо в размер на 8 194,35 лева. По разрешително № 31510235/28.05.2010
г., за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г., главница: 9 022,46 лв., ведно с
дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 3 605,83 лева.
Констатирано
е, че към датата на издаване на АУПДВ от страна на "Водоснабдяване и
канализация Сливен" ООД, не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за
заплащане на дължимите такси за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. по
посочените разрешителни.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение става
ясно, че задълженията за лихви върху определените с АУПДВ № 83/ 20.10.2017г.
главни задължения са в общ размер от 16 864,39 лв. От тях размерът на лихвите
върху главните задължения, определени с констативен протокол CЛ-526/15.09.2017
г. е 5178,37лв., за задълженията, определени с констативен протокол CЛ-528/15.09.2017
г., размерът на лихвите е 8115,47 лв., а за задълженията, определени с
констативен протокол СЛ-529/18.09.2017 г., размерът на лихвите е 3570,55 лв.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и изслушаната по делото експертиза, която като
обоснована, компетентна и неоспорена от страните съдът възприема изцяло.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Оспореният
административен акт е съобщен на оспорващия на 25.10.2017 г., а жалбата е подадена
в АдмС Сливен на 08.11.2017 г.. Подадена е от лице непосредствен адресат на
акта, с който се засягат негови права и законни интереси. В този смисъл жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК:
По основателността на жалбата:
Жалбата
е частично основателна.
Оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредба на чл. 195 б от ЗВ,
съгласно която компетентен да издава актове за установяване на публични
държавни вземания, с които се определят вземанията за неизплатените такси по
този закон е директорът на съответната Басейнова дирекция. Таксите, размера на
които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал.1, т.1
б."б" от ЗВ за осъществено ползване на воден обект с цел водовземане
на подземни води.
Таксите
за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, тъй
като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на
Държавата. По силата на чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК, публични са държавните и
общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със
закон. Основанието за дължимите такси са регламентирани със ЗВ. Разпоредбите на
чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане, когато се
осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по
основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в
подзаконов нормативен акт – Тарифа за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ,
бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в
сила от 1.01.2012 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и замърсяване (ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. ДВ
бр. 2 от 6.01.2017 г в сила от 01.01.2017 г.). Тези такси, съгласно чл.4 ал.1
от Тарифата от 2000 г. са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за
водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15,
ал.1 от Тарифата от 2011 г. е следвало да се заплатят не по-късно до 31 март на
следващата година.
При
издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК,
включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и
процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б ал.2
от ЗВ АУПДВ е издаден въз основа на представени от ВиК дружеството справки за
иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194 б от ЗВ за периода
2010-2016 г. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно
производство по издаване на АУПДВ, заедно с изпратената покана за доброволно
изпълнение, изготвена въз основа на констативни протоколи от проверка за
изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси е издаден
оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че актът е издаден при съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Съдът
не възприема възраженията на жалбоподателя относно твърденията, че задълженията
не отговарят на действителния размер на водовземане по години, както и че е
налице съществени разминавания в сумите. Размерите на установените като
изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото
дружество справки за използваните количество вода за конкретните периоди.
Същите са били представени от "Водоснабдяване и канализация Сливен"
ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от
самия жалбоподател количества са изчислени и задълженията по години. Не са
представени от жалбоподателя данни за други намерени или изчислени стойности, в
това число и на база норма за потребление. Съгласно чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни,
имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните
води. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесните
разрешителни освен тези установени от служителите на БД ИБР в констативните
протоколи № СЛ 526/15.09.2017 г., № СЛ 528/15.09.2017 г. и № СЛ 529/18.09.2017 г. въз основа на информацията предоставена от
оспорващия.
Съгласно
чл. 194б, ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на
Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на
дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и
обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на
околната среда и водите. Съгласно ал.2 образецът по ал. 1 съдържа данните
съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата.
Това е сторено с подадените справки към административния орган по години и
разрешителни. Посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с АУПДВ.
В
този смисъл е неуспешно възражението на жалбоподателя относно истинността на
констативните протоколи № СЛ 526/15.09.2017 г., № СЛ 528/15.09.2017 г. и № СЛ 529/18.09.2017 г. за посочените количества вода. Както бе
посочено по-горе именно титуляра на разрешителното за водоползване следва да
измерва и води отчет за ползваното количество вода и да информира съответната
басейнова дирекция. В случай, че жалбоподателя разполага с информация за
различно количество ползвана вода от установената от контролните органи, то
следваше да представи същата по делото. В тежест на страната е да установи
благоприятните за нея факт и тъй като това не беше сторено, то съдът следва да
приеме, че посоченото от административния орган количество вода е правилно
установено. Не беше установено и антидатирането на горепосочените констативни
протоколи, доколкото същите са съставени по документи от служители на БД ИБР в
информационната среда на службата. Тези констативни протоколи са съществували
към момента на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение изх.№ ПО-02-80 от 09.10.2017 г., тъй като са приложени
към нея и следователно са съществували преди издаването на оспорения АУПДВ.
Неоснователни
са изложените в оспорващия съображения относно началния момент, от който се
дължи таксата и законната лихва за забава. Съгласно чл.4 ал.1 от Тарифата от
2000 г. таксите за водоползване са годишни и се внасят от титулярите на
разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а
според чл. 15, ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и за замърсяване, таксите за водовземане, ползване на воден обект и за
замърсяване от 2011 г. таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март
на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението
обуславя изпадането в забава при неплащане, и съответно - началният момент, от
който се дължи свързаната с това законната лихва върху установеното задължение
за 2010 г. – 01.02.2011 г., а за периода 2011- 2016 г. - 01.04 на съответната
следваща година. (чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и другите
подобни вземания), като в случая началния момент на дължимите лихви е определен
законосъобразно.
Според
тезата на оспорващия задължението за заплащане на такса и съответно и за
изпадане в забава възниква от писменото уведомяване на титуляря на
разрешителното от страна на директорът на басейнова дирекция за размера на
дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да
бъде заплатена, съгласно чл.194б ал.4 от ЗВ. Тази теза не намира опора в закона
доколкото същият определя съответен краен срок за заплащане на таксата за
водовземане. В горепосочените тарифи е определен начина на изчисляване на
таксите за водоползване, използваното количество вода се измерва от титуляра на
съответното разрешително, поради което за задълженото лице не съществува
необходимост от определяне размера на таксата от директорът на басейновата
дирекция. В случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало информативен
характер, а не конститутивен за възникване на задължението.
Задължението
за такса за водоползване, с оглед на чл. 194 ал.1 от ЗВ, възниква при наличие
на установените в закона материалноправни предпоставки. Това са качеството на субекта
водоползвател - титуляр на разрешително за водоползване по смисъла на чл. 48 ЗВ, наличието на обект ползването на води или
воден обект по смисъла на чл. 46 ЗВ и наличието на правната връзка между
субекта и обекта по отношение на който се предоставят услугите. Освен тези
предпоставки, за да се определи конкретния размер на задължението за такса, т.
е. да се превърне то в ликвидно и изискуемо, е необходимо да се определи
облагаемата основа и ставката.
За
да се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване
на задълженията за такса по чл.194 ал.1 ЗВ законодателят е наложил на правните
субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за
установяване на задълженията факти. Следователно, целта на публичноправното
задължение на правните субекти за деклариране на релевантните за задълженията
факти е да се констатира, че е осъществен фактическият състав на правната
норма, която установява задължението, и по този начин да се установи
пораждането на посочените в нея правни последици - задължението на правния
субект за таксата и правомощието на държавата да търси нейното изпълнение,
както и да се установят релевантните факти за определяне на конкретния размер
на задължението. Но тъй като не декларирането, а обективното съществуване на
материалноправните предпоставки поражда задължението за такса неизпълнението на
задължението за деклариране или неговото неточно изпълнение не води до
невъзникване на задължението за такса.
Както
бе посочено по-горе размерът на дължимите такси за водоползване се определя
според използваното количество вода от водоползвателя. Същият е задължен да
уведомява съответната БД за ползваното количество вода, но пълното или неточно
неизпълнението на това задължение не означава, че освобождава титуляра на
разрешението за водоползване от задължението за заплащане на такса в
установените в закона срокове. Задълженията за такса възникват еx lege, с
осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното
в закона качество на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях.
Нито възникването, нито изпълнението на това задължение законодателят е
обвързал от издаването на нарочен акт от басейновата дирекция, който при това
да е надлежно връчен на задълженото лице. Именно това изрично е посочено и в чл.
195в ал.1 ЗВ, който установява, че невнесените в срок такси, по закона, се
събират заедно с лихвите и разноски от НАП.
Фактът,
че разпоредбата на чл. 194б ал. 4 ЗВ
установява задължение на директорът на басейнова дирекция да уведомява писмено
титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането
й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, не е въздигнато от
законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или
който ги прави ликвидни и изискуеми. Това уведомление не е индивидуален
административен акт за установяване на размера на задълженията. Този акт имат
само информативен характер - за улеснение на задълженото лице.
С
оглед на това тогава, когато задълженото лице не е получило съобщението по чл.194б
ал.4 ЗВ и не е заплатило в срок задълженията си за такса, то директора на
съответната басейнова дирекция, има правомощието да издаде служебно акт по чл.
166 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията (В този
смисъл е константната съдебна практика на ВАС, включително Решение № 1755 от
10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 109/2016 г., VII о., Решение № 9518 от
13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15528/2008 г., I о., Решение № 16853 от
16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2013 г., VII о.,)
Този
извод следва и от разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ, според която актът за вземанията за незаплатените по реда на чл.
195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства,
включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и
други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана
към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението. В тази разпоредба не е посочено както
основание за издаването на акта, изпращане на съответно уведомление по чл.194б
ал.4 от ЗВ, което потвърждава тезата, че това уведомление има само информативен
характер. В случая разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ е спазена, като за
съществуващите задължения е изпратена покана за доброволно изпълнение и са
съставени констативни протоколи от
извършения контрол за изпълнение на задължението.
Във
връзка с възраженията за изтекла погасителна давност за задълженията към 2010
година и 2011 година, съдът констатира следното:
Съгласно
чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154/28.07.2000 г., обн. ДВ, бр. 65/2000 г., изм. с ПМС № 23/02.02.2004 г., ДВ.
бр. 11/2004 г.(отм.), действаща и относима към разглежданите периоди, таксите
по Закона за водите са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни за
водовземане не по-късно от 31 януари на следващата година, т.е. давностният
срок за задълженията от 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на
31.12.2016 г., респ. за задълженията от 2011 г. давностният срок започва да
тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г.
От
представените от ответника доказателства се установява, че на 21.02.2011 г.
между БД ИБР и "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, гр. Сливен
е подписано споразумение, според което дължимата към 31.01.2011 г. таксата за
правото на водовземане за 2010 г. ще бъде изплатена на месечни вноски през
календарната 2011 г.. С вх.№ КД-05-1724 от 07.06. 2012 г. е представен
двустранен споразумителен протокол, според който е разсрочено задължението на
"Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД за такса водоползване за
периода 2010 г.-2011 г., в размер на 1269401 лв., като е уговорено то да бъде
изплатено на 12 равни месечни вноски по
97450 лв. за периода от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. По съществото си
горепосочените споразумения представляват разрешение за разсрочване на публични
държавни вземания. Съгласно чл. 172. ал.1
т.3 от ДОПК давността спира когато е дадено разрешение за разсрочване или
отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването.
Ето
защо следва да се приеме, че давността за задължението за 2010 г. е започнала
да тече на 01.01.2012 г., спряла е да тече на 07.06.2012 г., когато е подписан споразумителен
протокол вх.№ КД-05-1724 от 07.06.2012 г. и е започнала да тече отново на
01.01.2014 г., когато е изтекъл срока на разсрочването по този протокол. В този
смисъл давността за това задължение би изтекла в средата на 2018 г.
Що
се отнася до частта от оспорения АУПДВ, с която на жалбоподателя са вменени
задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г.,
5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК за 2011 г. е започнала да тече от
01.01.2013 г. и би изтекла на 31.12.2017 г., но изтичането на давността е
прекъснато с издаването на оспорения по делото АУПДВ.
Съставянето
и предявяването на АУПДВ № 83/20.10.2017 г. е прекъснало горепосочените
давностните срокове, поради което е започнала да тече нова петгодишна давност.
От друга стлана не е изтекъл 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171,
ал.2 от ДОПК. Събирането на установеното публично вземане се извършва по реда
на ДОПК, като съгласно чл. 171, ал.2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват
с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
независимо от спирането или прекъсването на давността. В тази връзка
задълженията за 2010 г. и 2011 г. не са погасени по давност.
По
отношение възражението за неправилно определени лихви на задълженията за такси
за съответните години, по делото се установи от назначената експертиза, че
неправилно е изчислена лихвата за задължението за такси за 2010 г., като същото
е изчислено за период от 01.01.2011 г. до 20.10.2017 г., а не от падежа на
задължението 01.02.2011 г. Съгласно чл.4 ал.1 от Тарифата от 2000 г. таксите за
водоползване са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за
водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година. Следователно за
задължението за такси за 2010 г. оспорващия е изпаднал в забава от 01.02.2011
г., от който момент следва да се начисли и законната лихва. За останалите
години експерта е приел, че лихвите са правилно изчислени. Тези изчисления не
са опровергани от събраните по делото доказателства, поради което съдът счита
възражението за неправилно изчислени лихви за неоснователно, с изключение на
това за задълженията по отделните разрешителни за 2010 г..
За
отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. таксата за правото на
водоползване по разрешително № 31510202/17.11.2009 г .
възлиза на 2 481,54 лв. и лихвата за
периода от 01.02.2011 г. до 20.10.2017 г. е в размер на 1660,53лв., а не както
е определена в АУПД - 1 723,71 лева. Следователно общото задължение за лихви
върху главницата от 13 977,80 лв. по оспорения АУПДВ относно разрешително №
31510202/17.11.2009 г. е 5178,37 лв., а не както е приел административния орган
- 5 241,55 лв.
За
отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. таксата за правото на
водоползване по разрешително № 31510218/14.01.2010 г . възлиза на 3 098,30 лв. и лихвата за периода от 01.02.2011
г. до 20.10.2017 г. е в размер на е 2073.24 лв., а не както е определена в АУПД
- 2 152,12 лева. Следователно общото задължение за лихви върху главницата от 22
924,02 лв по оспорения АУПДВ относно разрешително № 31510218/14.01.2010 г. е 8115,47
лв., а не както е приел административния орган - 8 194,35 лв.
За
отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. таксата за правото на
водоползване по разрешително № 31510235/28.05.2010 г . възлиза на 1 385,94
и лихвата за периода от 01.02.2011 г. до 20.10.2017 г. е в размер на 927.41
лв., а не както е определена в АУПД - 962,69 лева. Следователно общото
задължение за лихви върху главницата от 9 022,46 лв. по оспорения АУПДВ относно
разрешително № 31510235/28.05.2010 г. е 3570,55 лв., а не както е приел
административния орган - 3 605,83 лв.
В
този смисъл за сумата от 177.34 лв. (63,18 + 78,88 + 35,28) неправилно
начислена лихва за задълженията за 2010 г. жалбата се явява основателна и в
тази част оспорения административен акт следва да бъде отменен.
Предвид
този изход на делото, оспорващия има правото на разноски, съразмерно на
уважената част от жалбата (3154 лв. : 62966
= 0,05 лв. х 177,34 лв. = 8,87 лв.) и съгласно представения списък на
разноските, които следва да бъдат заплатени от Басейнова дирекция за управление
на водите Източнобеломорски район.
Ответника
по оспорването не е правил искания за разноски.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 83/20.10.2017
г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район, гр. Пловдив, с който на "Водоснабдяване и канализация Сливен"
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-те септември“ № 27
ЕИК ***, е определена такса за водовземане на подземни води по разрешителни №
31510202/17.11.2009 г.; № 31510218/14.01.2010 г.; № 31510235/28.05.2010 г., В ЧАСТТА: в която е определена лихва за
забава над 5178,37 лв., върху главницата от 13 977,80 лв. по разрешително №
31510202/17.11.2009 г., за периода от падежа на всяко от задълженията до
20.10.2017 г.; в която е определена лихва за забава над 8115,47 лв., върху
главницата от 22 924,02 лв. по разрешително № 31510218/14.01.2010 г. за периода
от падежа на всяко от задълженията до 20.10.2017 г.; в която е определена лихва
за забава над 3570,55 лв., върху главницата от 9 022,46 лв. по разрешително № 31510235/28.05.2010
г. за периода от падежа на всяко от задълженията до 20.10.2017 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОТХВЪРЛЯ жалбата "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-те септември“ № 27 ЕИК *** срещу останалата част на Акт за установяване на публично държавно вземане № 83/20.10.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, да заплати на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-те септември“ № 27 ЕИК ***, сумата от 8,87 лв.(осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред
Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: